Re: Власт!!!

by **Ваалет** Сря Фев 11, 2015 4:06 am

-Да не мога да си стигна краката...
Чувстваше се нелепо и невероятно дебела. Реши да не се мие под душа,ами се натопи във ваната. Хормоните и бошуваха прекалено много,искаше Крис невероятно много но не можеше да си помисли да прави секс в този момент. Той и помогна с ваната,като я уви с халат накрая но на коремчето и не успя да се затвори много. Добра се до леглото,като седна на него,обуването на чорапи беше мачително:
-Не ми харесва,че те действам така,мразя това,че не мога да си стигам краката,и да се движа нормално. Като ходещо гюле съм,ако продължи,скоро ще се търкалям...
Помогна и да се облече но реши да не става от леглото,защото не искаше да пречи на никой. Остави го да свърши някакви неща,свързани с работа. Но по обяд,се усети мокра,и определено...
-По дяволите...
Извика,като тръгна да става:
-Крис! Крис...
Беше доста далече,взе чантата приготвена за бебето,нямаше време да се приготвя,влезе в кабинета му като остави чантата на земята и му хвърли ключовете:
-Тръгваме към болницата,истекоха ми водите.

by **Кристофър** Сря Фев 11, 2015 4:30 am

- Какво?! - Гласът ми излезе леко писклив. Скочих от стола си и я погледнах с ококорени очи, после погледнах корема й и после пак лицето й.
- Как така ти изтекоха водите? - Само до преди няколко часа се оплакваше, че няма изгледи бебето да се появи скоро. Вал се хвана за корема и се присви, опитвайки се да не вика. Тогава осъзнах, че това наистина се случва. Тя раждаше.
- О, Боже... - Взех разстоянието от мен до нея за секунди.
- Трябва да те заведем в болница... - Нещо което тя самата бе казала преди малко, но аз едва сега осъзнах. Хванах я за ръка и се затътрихме към колата. Едва когато я сложих да седне вътре, осъзнах че не бях взел чантата.
- Мамка му... Стой така... Веднага се връщам. - Затворих врата на колата и хукнах обратно към къщата. Действах механично. Просто нахлух в офиса си, грабнах чантата и пак побягнах назад.
Тя ме гледаше лошо. Опитах се да не мисля за това. Метнах чантата на задната седалка и се качих на шофьорското място. Вероятно не беше добра идея да карам в този момент, но даже не ми мина през ума да извикам Франк. Врътнах ключа и натиснах педала на газта. Тя пак се присви, сигурно от контракция.
- Трябва да се обадим на докторката... - Трябваше да ни чак когато пристигнем. Набрах номера й и й обясних какво става. Тя ми каза да се успокоя и че всичко ще е наред, че ще ни чака... Затворих и погледнах Ваалет.
- Спокойно, дишай... Всичко ще е наред... - Чудесно, бяхме попаднали в най-пиковия час и в огромно задръстване. Почнах да се потя. Ами ако бебето се родеше тук?
- Трябва да ти засичаме контракциите... - По дяволите, трябваше да изчакаме линейка. Никога нямаше да стигнем до болницата, ако се движим така.

by **Ваалет** Сря Фев 11, 2015 4:50 am

-Крис още не са много чести....
Имаше една контракция но беше по лека:
-Докторите казват,че може да се забави раждането. Моля те,карай внимателно,неща да умра на пътя....
Сеше на задната седалка,като миг след като завърши я сряза една много силна контракция,да не бе си помисляла подобно нещо:
-Оу,тая беше силна.
Стигнаха на време в болницата,като веднага я понесоха с количката. Тя не искаше Крис да присъства на раждането,щеше да е прекалено. Но докато чакаха да се роди имаше доста време,почти не помнеше нищо,защото беше на райски газ. Раждането започна късно вечер,и не мина много бързо,малката се беше заинатила. Но щом се роди,сякаш изгря слънце в залата. Прегърна я силно,а тя имаше макар мътните бебешки очи,очите на баща си,очите на Крис. Както и си имаше малка косичка,русичка,като на Крис. Щом мина всичко,тя си я държеше и си я милваше в стаята и по всичко личеше че не прилича на онзи,защото на онзи косата беше гарваново черна,а очите му бяха кафеви. Нейните бяха зелени. Въпреки това бяха взели малко кръв,за да изледват,как е,а с нея,щяха да изледват това,дали е дете на Крис. Но по всичко личеше,че е на Крис:
-Виж я,колко е малка? Виж какви малки пръстенца има...
Погледна го,а той се приближи плахо към тях.

by **Кристофър** Сря Фев 11, 2015 5:00 am

Чакането бе наистина ужасно. Сновях напред назад из коридорите и питах всеки минал покрай мен и с болнична униформа какво става с Вал. Никой не ми казваше нищо. Не издържах на напрежението и почти се бях сбил с един санитар, когато след няколко часа най-накрая при мен дойде докторката на Ваалет и ми каза, че всичко е минало наред и си имаме малко здраво момиченце. Каза ми, че вече е в самостоятелна стая и мога да ги видя.
Влязох плахо в стаята и започнах да се приближавам към тях. Ваалет държеше бебето в ръцете си и се усмихваше, а то издаваше някакви бебешки звуци. Картинката направо бе сю - реалистична. Не знаех какво да кажа. Погледнах малкото същество в ръцете й по-отблизо. Беше истинска красавица, също като майка си.
- Добре ли си? - Попитах след сякаш цяла вечност. Приближих се още... Съвсем близо и се наведох целувайки челото й.
- Доктор Морган, каза че си се държала доста смело там... - Погледнах бебето отново. - Справила си се наистина добре...

by **Ваалет** Сря Фев 11, 2015 5:39 am

-Щом така е казал,значи е така,почти не помня нищо...
Заради месната упойка имаше леко замайване и не помнеше някой друг момент. Отвърна на целувките му,като за миг се загледа в него:
-Ти изглеждаш нервен,спокойно всичко мина.
Погали главата на малкото си момиченце,като я целуна:
-Виж я Крис,прилича на теб...
Той все още гледаше нея и не бе погледнал бебето,нямаше да го насилва.
-Искаш ли да я подържиш?

by **Кристофър** Сря Фев 11, 2015 10:27 pm

Изведнъж Ваалет изтърси, че тя приличала на мен, което направо ме съсипа. До там ли бяха стигнали фантазиите и заблудите й, че са припознава мен в това новородено?
- Не... - Казах поклащайки глава. - Не е добра идея... - Никога не бях държал бебе и това нямаше да е първия ми път. Тя бе толкова малка, че вероятно щеше да се счупи ако я взема на ръце.
- А и при теб се чувства повече от добре.... - Ако я вземех аз тя сигурно щеше да се разплаче, защото не я държа правилно.

by **Ваалет** Чет Фев 12, 2015 3:05 am

-Крис?!
Въздъхна но лекаря ги прекъсна:
-Я да видим,как са момичетата? Добре ли си?
Поклати глава:
-Да добре съм още ми е малко замаяно.
Поклати глава и записа нещо:
-Да след упойка е нормално,а и след раждането,искам да ви уведомя,че излязоха резултатите. Вашите показатели са стабилни,нямате усложнение,на вашата дъщеричка показателите са много добри,тя също като майка си е голям боец. За вашата молба,за допълнителните изледвания съм задвижил нещата за по бърз анализ,ще са готови до довечера.
Благодари на доктора,като се обърна към Крис:
-Сигурна съм,че тя е твоя дъщеря,виж я има твоите очи,нито аз нито той има такива очи. Руса е,като теб,дори има твоята лека тръпчинка на брадичката.
Не си въобразяваше,това дете по нищо не приличаше на онзи,не беше внушение.

by **Кристофър** Чет Фев 12, 2015 3:54 am

Защо просто не можеше да се радва, че има здраво и красиво момиченце? Какво значение имаше точно в този момент дали е моя или на онзи мъж? Честно, мислех си че цялото това нещо с хормоните, вече трябваше да е приключило.
- Нека изчакаме резултатите, преди да си правим изводи, става ли? - Не исках да съсипвам този момент, а тя ме предизвикваше да... да бъда груб.
- А и не искам да я взема, просто защото не съм държал никога преди бебе в ръцете си... - Поклатих леко глава и издърпах един стол, на който седнах и се отпуснах назад. Току що бях преживял най-големия си ужас в живота след отвличането й. Целия треперех и определено нямаше да мога да се справя с задачата да държа бебе в ръцете си.
Вече и бях казал, че без значение чие е това бебе, ще се отнасям с него сякаш е мое и наистина ме обиждаше, че си мисли нещо друго.

by **Ваалет** Чет Фев 12, 2015 5:26 am

Нарани я факта че не опита дори,изплаши се,а можеше да бъде много нежен. Но не искаше да я докосне,погали я нежно,а тя беше толкова кротка. Дойде сестрата,която трябваше да вземем малката. Вал се облегна назад,наистина беше много уморена,а и все още я болееше малко. Протегна ръка към него,като той се приближи и седна до нея.
-Обичам те Крис... Извинявай,не исках да те притискам или плаша.
Наложи се обаче той да се доближи,за да се целунат,защото тя не можеше:
-Изглеждаш ми уморен...
Погали го нежно по лицето:
-Не те гоня но е хубаво да се прибереш,да се изкъпеш,да поспиш малко,утре ще дойдеш. Няма да ходим никъде.
Той се съгласи,защото и тя изглеждаше много уморена. Не можа да заспи,защото я измъчваше факта,че той можеше да казва,че ще обикне бебето,а дори не го докосна,бегло го погледна. На другия ден изглеждаше по добре,сестрата и показа,как да кърми. Крис се появи малко по късно,като малката беше в легълцето си и гукаш тихичко. Не е от ревливите бебета:
-Здравей...
Зарадва му се опитвайки се да сподави мъката си. Дали този път,щеше да и обърне поне малко внимание.

by **Кристофър** Чет Фев 12, 2015 5:42 am

- Здравей... - Усмихнах и се мило, с огромна кошница цветя.
- Не се плаши... Сега ще стане малко пренаселено тук... - И отворих по-широко врата, като в стаята започнаха да влизат хора, които носеха още цветя, балони... шоколадови бонбони, мечета, разни играчки за бебето... Което до колкото на мен ми бе известно още си нямаше име.
Момчетата се справиха бързо и безшумно с внасянето на всичко което носеха. Бебето не се събуди, а тя грейна когато видя всички неща. Стаята вече не приличаше на болнична. Навсякъде имаше балони и всякакви такива неща. Част от тях бях поръчал аз, но друга част бяха от персонала в къщата, наши приятели... и баща й. Да, бях се обадил на Жерар още миналата нощ и му бях казал, че тя ражда. Преди час бе пристигнал и го бях взел от летището.
- Имам още една изненада... - Казах и я целунах преди да поканя Жерар. - Изглеждаш чудесно... - Подхвърлих между другото и пак отидох до врата. Направих знак на Жерар и той влезе, с още цветя в ръцете си.

by **Ваалет** Чет Фев 12, 2015 6:29 am

-Ам... Жерар!
Той влезе ухилен и невероятно щастлив,подаде едно мече на Вал:
-Как си детето ми?
Малко и дойде като гръм от ясно небе,огледа се малко уплашено но и се зарадва:
-Добре съм...
После тръгна към малката,като се наведе и леко я хвана,повдигна я и я приближи към себе си:
-Красива е,прилича на теб Ваалет...
Приближи се,като я полюшваше:
-Боже невероятно е да държиш такова крехко създание...
Жерар беше малко по едър от Крис,можеше да се каже,че беше по дебел но се държеше изкючително внимателно. А,Крис дори не погледна бебето. Ваалет се разплака,като го залигова с усмивка,все едно беше от радост.

by **Кристофър** Чет Фев 12, 2015 6:43 am

- Хей... - Приближих се до нея и взех лицето й в ръце. - Какво има? Мислех че ще си щастлива? - Не разбирах какво се случваше в момента. Баща й бе тук, раждането бе минало добре... Но тогава изведнъж ми светна. Единственото заради което можеше да плачи бе, че е получила резултатите от ДНК анализа и детето не беше от мен.
Изведнъж рязка болка прониза сърцето ми. Мислех, че съм подготвен за това. В продължение на девет месеца си повтарях, че не трябва да влагам надежди и шанса е минимален, дори нищожен, но в този миг осъзнах, че през цялото време съм се надявал да греша. Сега съдейки по сълзите й, знаех че съм бил прав и болеше. Болеше ужасно много да знам, че това дете е на някой друг.
- Всичко е наред... - Казах и започнах да трия сълзите й. - Моля те не плачи...

by **Ваалет** Чет Фев 12, 2015 7:04 am

-Не това е от щастие...
Отдръпна се не искаше да казва защо се чувства така. Тогава лекаря влезе,като бебе и той малко шашнат,а Жерар веднага каза:
-Аз съм дядото,гордия дядо...
Лекаря се засмя и даде на Вал писмото с ДНК-анализа:
-Извинявам се,че се забави но една от машините се беше повередила и в лабораторията малко се забавиха.
Вал веднага,отвори писмото,като почти го разкъса,зачете го на бързо:
-Положителна Крис,положителна е...
Това означаваше,че Крис е бащата на малката ни принцеса. Жерар се приближи към Крис:
-Че на кой друг да е,има очите на Крис и трапчинката му,не е добре за жена да има такава тръпчинка.
Но се шегуваше за последното:
-Е,избрахте ли и име?
Вал поклати глава:
-Мислех за името Жералдин...
Жерар веднага се наду,защото беше кръстено на него. Вал погледна към Крис:
-Какво мислиш Крис,все още не сме решили исках и Крис да се включи.
Но все още хлипаше,като се опитваше да се усмихва. Сега знаеше,че е дете на Крис но той дори не я погледна,а не искаше да го насилва:
-Ама защо плачеш?
Попита я и Жерар:
-От щастие,всичко е толкова хубаво...
Изглеждаше нелепо. Жерар се приближи още малко с бебето към Крис:
-Какво става точно?
Вал поклати ръка:
-Нищо не е направил,казах ви,че е от емоциите,всички се събрах ме,на скоро родих и това с теста,радвам се просто.
Опита се да се успокой,като спря да плаче. Жерар поне се успокой и се дръпна,като още полюшваше внучка си.

by **Кристофър** Чет Фев 12, 2015 7:20 am

Ситуацията стана ужасно неловка. Сълзите й, теста... Изглеждах в очите на Жерар, а по всичко личеше и на Ваалет като някакъв пълен кретен, който единствено умее да я наранява. Почувствах се така сякаш нямах никакво място тук.
Станах от леглото и казах:
- Сигурно имате да си наваксвате много... Ще ви оставя да се видите... - И преди някой да ме е спрял или накарал да се чувствам още по-виновно, излязох от стаята и ги оставих. Бързо излязох не само от стаята, но и от болницата. Франк беше наблизо и щом ме видя, веднага дойде при мен.
- Какво има сър?
- Не знам... Нищо... Просто...
- Ела те с мен... - Заведе ме до някаква скамейка, после отиде някъде и се върна с две чаши кафе. Даде ми едната и седна до мен. После ми предложи цигара. Той пушеше, аз не, но въпреки това приех. Запалих и отпих от кафето.
- Не е лесно да си баща... - Подхвана той.
- Не е това? - Казах.
- Какво е тогава? - Попита.
- Просто... Разочаровам я отново... Тя... Тя има очаквания, прекалено големи очаквания за това което съм... - Сведох глава. - Просто трябваше да я видиш Франк, влязох там и си помислих, че ще е щастлива, че и нося всички онези цветя и балони, а тя... И баща й... Сякаш никой от тях не може да разбере, че за разлика от тях аз не съм прекарал живота си в очакване някой ден да стана баща... Просто... Не мисля, че мога да го направя... Това нещо с бебето... Не мога да го направя...
- Разбира се, че можете... Просто в момента сте уплашен. Когато се роди първото ми дете имах толкова много страхове...Това е нормално... Ще видите, че когато я вземете на ръце и тя ви се усмихне, всичките ви страхове ще изчезнат...

by **Ваалет** Чет Фев 12, 2015 11:09 pm

Крис се забави,Жерар се доближи до нея и я погледна малко по сериозно:
-Сега ми кажи какво има,майка ти беше инат като теб,често се смееше и плачеше но винаги нещо имаше.
Погледна към него,после и към малката:
-Той дори не я погледна,не пожела нито веднъж да я подържи. Добре,може да не я държи но поне да я види.
Продължи да плаче,а той я прегърна силно,като я галеше по главата:
-Спокойно Лети,ще се отчупи не го притискай,той дълго е бил ерген,не може да види доругата страна,страх го е от новото. Ще го осъзнае,не го притискай.
Той беше прав не е редно да го притиска,да иска толкова много. Ако той не искаше да е част от това,нямаше да го насилва. Избърса сълзичките си,а той и помогна,а след това я целуна по челото:
-Обичам го,не искам да го отблъсна,искам да я приеме но няма да го притискам,ще се опитам да бъда силна и да не се ядосва.
Той поклати глава:
-Точно така красавице,той ще я види,ще се влюби в нея,просто му дай време.
После си поговориха още но за различни неща но Крис все още не идваше.
-Ще отида да го намеря...
Отне му малко време но го намери пред болницата,видя го от прозорците,слезе при него,като го потупа по рамото:
-Май ти се иска уиски,а?
Опита се да се пошегува и седна до него:
-Притисних ме се за теб,какво има?

by **Кристофър** Чет Фев 12, 2015 11:24 pm

Жерар се появи от някъде и прекъсна разговора ни с Франк, които и без това зацикляше. Франк деликатно ни остави и се отдръпна на страни, но не много, но все пак не ни чуваше какво си говорим.
- Имах нужда от малко въздух. Мразя болници... - До някъде беше така, донякъде не. Наистина имах нужда от въздух и малко време да прочистя съзнанието си.
- Няма за какво да се притеснявате... - Какво мислеше си, че ще избягам и повече никога няма да се върна ли? Типично в стила на Ваалет, която имаше склонността винаги да драматизира.
- Ще се върна след малко... - Казах накрая и отпих от изстиващото си кафе.
- Пък и исках да ви дам възможност да се видите... Сигурен съм че се радва много, че си тук...

by **Ваалет** Пет Фев 13, 2015 12:23 am

-Благодаря за което,тя вече е малко по спокойна,не плаче поне истерично.
Облегна се назад,като извади една електрона цигара и дръпна:
-Опитвам се да откажа цигарите това уж замества...
Опитваше се малко да разчупи леда:
-Жените са свикнали да драматизират,майка и беше кралица на драмите,на самовнушенията,вечно беше в някакви филми. Често ме изкарваше извън релси но се свиква,гледаш да не го приемаш прекалено навътре. Понякога жените искат просто да си кажат,каквото имат да си казват. Чети между редовете,не се вглъбявай толкова...
Обърна се към него:
-Ще те оставям,виждам че имаш нужда да си поемеш малко въздух,като гръм от ясно небе тие,вижда се. Но,ако искаш с някой да споделиш и понякакъв начин да помогна съм на среща...
Изправи се и го стисна леко по рамото:
-Харесвам те момче,ти си добро момче,просто вярвай повече в себе си.

by **Кристофър** Пет Фев 13, 2015 1:04 am

Проследих как фигурата на Жерар се отдалечава и се замислих върху думите му. Може би и той и Франк бяха прави. Трябваше да мисля по-малко, защото всичкото това задълбаване от страна и на двама ни, в крайна сметка нямаше да свърши никак добре. Трябваше да приема факта, че вече не сме само аз и тя и никога вече няма да сме. Трябваше да свикна с това, че съм баща на малко красиво момиченце и толкова, нищо повече или по-малко от това. Просто трябваше да приема новата реалност между нас и да опитам да се нагодя и намеря мястото си в тази нова схема.
Беше обаче наистина трудно в живота ти да има толкова много хора, за които да те е грижа. На практика бях израснал сам. Правех всичко сам. Винаги. Никога не се бях задълбочавал в чувствата си към никой и нищо и после изведнъж се появи тя и преобърна целия ми живот. Още свиквах с чувствата които изпитвах към нея, а вече имаше още някой. Страхувах се ужасно, че ще се проваля и в това. Че ще загубя и двете...
Ваалет и бебето останаха още три дни в болницата, а на четвъртия ги изписаха. Жерар щеше да остане с нас за известно време. Имаше и жена която щеше да се грижи и помага за бебето. Стаята бе напълно готова, имаше купища дрешки и играчки... Имаше всичко от което има нужда, за да се чувства добре.
Бебето заспа още в колата и когато се прибрахме, го оставихме в кошчето му, заедно с бавачката. В коридора казах на Ваалет:
- Мисля че не само тя има нужда от почивка... - Беше директен намек, че трябва да направи същото като дъщеря си и да поспи. - Защо не ти приготвя хубава вана, после не ти донеса за хапване нещо в леглото и не поспиш малко, а? Как ти звучи? На мен ми звучи като чудесен план...

by **Ваалет** Пет Фев 13, 2015 1:37 am

Той продължаваше да не обръща внимание на детето и тя се опитваше наистина много силно да не му се ядосва,да не прекалява. И успяваше прикриваше го добре,Жерат също си почиваше,а и тя наистина трябваше да си почине. Приближи се и го погали нежно по бузата,а след това го целуна:
-Благодаря ти Крис но съм наистина много уморена,ще поспя направо,а после ще взема вана. Любими вече не съм бремена,не е нужно толкова много да ме обгрижваш,приятно ми е но,вече мога и сама да се справя. Но и ти трябва да поспиш,така че ела с мен,ще поспим и двамата.
Имаше жена,която да се грижи за бебето,вече си виждаше краката,все още корема не бе спаднал напълно и имаше малко болки но въпреки всичко,беше съвсем наред. Все още не можеха да правят секс поне 6 седмици им беше забарането или поне на нея,толкова време трябваше на тялото да се възстанови. Щеше да намери начин малко по късно да го прави щастлив,и да му обръща внимание.
Но я болееше той не правеше никакви опити,все едно детето не беше негово.Тя се радваше,че е негово,че не е на онзи но за него това бебе просто беше... Не знаеше какво,за него... Прегърна я,когато легнаха двама,погали го нежно по лицето искаше да му покаже,че не го е забравила,че иска да му обърне внимание,че има възможност,нямаше да го забарави:
-Благодаря ти,че си приготвил нещата и пристигането и,че си намерил жена да гледа Жералдин...

by **Кристофър** Пет Фев 13, 2015 1:47 am

Притиснах се към нея и казах:
- Не беше нищо особено... Достави ми удоволствие... - Наистина не беше кой знае какво, просто избрах най-подходящата от тези които ми бяха предложили, след като се бяхме срещнали и поговорили естествено. Надявах се да се справя добре и Ваалет също да я хареса. Беше се запознала с нея само на документи, така че все още не беше сигурно дали ще остане и за напред.
- А и съм сигурен, че ще имаме нужда от помощ... - Аз имах ангажименти и нямаше да мога да й помагам, толкова отколкото тя щеше да има нужда, затова не исках да се преуморява и да има човек, който да я замества, когато се почувства изморена.
- Особено ти, когато аз съм на работа...

by **Ваалет** Пет Фев 13, 2015 2:03 am

Мозъкът и крещеше но тя остана леко усмихната но лицето и беше уморено. Нае бачвачка,защото нямаше да може въобще да и помага но не искаше да се засяка,да изпада в спорове,той отново да бяга,а и Жерар я предупреди да бъде по търпелива:
-Хубаво е,защото не знам,как се гледат деца,като цяло и ще ми помогне с къпането и разните неща с храненето.
Нямаше майка която да я учи,а помощницата и разбираше от тези неща и щеше да и е от полза. Приближи се към него и затвори очи,искаше да заспи за да не се ядосва,да не изухне,да не направи нещо,идеше и да заплаче отново,от неговото бездействие към малката.
-Ще поспя малко...
След няколко минути заспа,след около половин час малката се разплака,Вал се изплаши но чу че бавачката е там по бейби фона,че я е изпреварила:
-Ще отида да видя как е...

by **Кристофър** Пет Фев 13, 2015 2:18 am

- Ще дойда с теб...
Така и не бях успял да заспя, защото не ми се спеше. А когато чух бебето и Вал се събуди, също скочих от леглото и тръгнах заедно с нея към детската стая. Ваалет влезе, а аз останах близо до врата.
- Какво има? Защо плаче? - Попитах с надеждата детегледачката да ми обясни. Ваалет взе бебето в ръце, но то продължаваше да бъде недоволно.
- Мисля че просто е гладна... - Каза жената.
- О... - Възкликнах аз, докато Ваалет се настаняваше на люлеещият се стол, заедно с мъничето. От наблюденията си през последните дни съдех, че бебетата или спят или плачат или ядат. Малката госпожица определено не ме харесваше, защото бе окупирала не само вниманието, времето, но и гърдите на майка си, а аз имах особен афинитет към тях. Смисъл трудно щяхме да се разберем, за чие притежание са те.
- По това сигурно си приличаме... - И аз обичах да похапвам много.

by **Ваалет** Пет Фев 13, 2015 2:53 am

-Прилича по много неща на теб,не само по това...
Е,поне я забеляза поне малко,накара я да се усмихне поне малко. Започна да храни малката принцеса,като се полюшваше леко да стола:
-Очичките и се избистрят и все повече и повече приличат на твоите.
Беше се укротила,радваше се,че поне един път,е в една стая с бебето и не бяга или не излиза. Тя не беше много гладна,похапна си малко и след като я потупа лекичко,тя заспа в ръцете и. Полюшна се съвсем лекичко:
-Крис,искаш ли наистина да я подържиш поне веднъж? Ще ти кажа как,ако искаш ще седнеш,ще сложа една възглавница в скута ти,и ще я поставя там. Поне опитай,аз ще бъда до теб и ще ти помагам. Опитай поне,ти можеш да бъдеш много нежен и вимателен.
Погледна към него:
-Моля те поне един път опитай,ако не ти хареса повече няма да я държиш.

by **Кристофър** Пет Фев 13, 2015 3:05 am

Присвих очи. Нямаше да се откаже нали? Нямаше да спре да ме променя, за да й се харесам на нея. За да съм достатъчно добър за нея и за дъщеря ни. Не разбирах защо продължаваше да се фиксира върху това да държа бебето. Много бащи обичаха бебетата си без да ги държат. Ако я държа какво щеше да се промени?
- Това ще те направи ли щастлива? - Попитах, но ядосано, защото вече наистина ми писваше от всичко това. През цялото време се опитвах да правя всичко за нея, за да е щастлива, а тя винаги намираше нещо за което да е недоволна. Сега беше защо не съм държал бебето. После какво щеше да е?
- Няма значение... Просто ми я дай... - Приближих се до тях с няколко големи крачки и протегнах ръце. Ваалет прехвърли внимателно бебето в моите ръце и аз я поех също толкова внимателно. Беше получила всичко което иска... Всичко! Беше свободна, никога повече никой нямаше да я определя като робиня. Носеше пръстен на ръката си и някой ден щеше да стане моя съпруга. Имаше дете! Всичко! Имаше всичко и все пак не й беше достатъчно. Трябваше да ме променя и променя, докато не стана изцяло друг човек.
- Сега доволна ли си? - Чувствах се толкова безпомощен и разбит, че сякаш... сякаш от господар, се бях превърнал в неин роб... Роб на желанията й, които нямаха край.
- Има ли още нещо което мога да направя за теб или това е за сега?

by **Ваалет** Пет Фев 13, 2015 3:26 am

Това я нарани ужасно много,това го ядоса сякаш,сякаш го правеше за да у угоди,сякаш тя го насилваше да го направи,и може би така беше. Гледаше го наистина изплашено,наистина и идеше да заплаче:
-Крис...
Но докато я държеше нямаше да я нарани сигурна беше,на сила или не,нямаше да вземе в този момент дъщеря си.
-Миранда излез...
Бавачката я погледна малко стреснато:
-Слез долу...
След това Вал погледна към Крис:
-Давам ти 5 минути с дъщеря ти,после никога няма да те карам нищо да правиш за нея нито за мен.
След това тръгна към вратата и излезе искаше да му подейства шоково,да я подържи,да я види наистина,да разбере,колко е уникална,какво беше създал,ако не го осъзнаеше,по добре беше да го остави да живее живота си,както той искаше.

by Sponsored content