Власт!!!

Измъкнах се от черната лъскава лимузина, а Марк, моментално разтвори чадъра и не позволи на нито една капка дъжд, да падне върху мен. Небето направо щеше да се разцепи. Валеше ужасно силно и гърмеше. При други обстоятелства дори нямаше да си покажа носа навън. И без това бях затрупан от работа, но вече в продължение на месеци се опитвах да си намеря подходящо момиче и не успявах, а Франк, ме бе убедил, че този път има нещо наистина добро. Това му беше последния шанс и ако и този път не ми предложеше нещо, което да привлече вниманието ми, щях да прекъсна бизнес отношенията си с него...
Винаги си бях купувал момичета от него. Имах му доверие и знаех, че стоката е качествена, но напоследък всяко едно от момичетата ми омръзваше прекалено бързо. Последната остана с мен, едва седмица, а бях платил за нея безбожно много пари. На момичето му нямаше нищо, бе покорна и красива, просто... Въздъхнах мислено, просто дори и това вече не ме задоволяваше. Имах чувството, че съм изпаднал в една рутина и вършех едно и също, всеки ден... Работа и после секс... Работа, секс, работа, секс и толкова...
- Добър вечер господин Самър... - Подминах непоколебимо покрай Селест. Тя беше едно от първите ми момичета. С нея всъщност бях изкарал най-дълго време и се разбирахме добре, затова и след като и се наситих, се постарах да й осигуря нормален живот. Сега работеше като хостеса при Франк и бях сигурен, че той се държи добре с нея. Обикновено и аз се държах по-добре, но напоследък бях постоянно в лошо настроение, а днес направо не се стоеше около мен. Бях като буреносен облак и около мен гърмеше и трещеше.
Франк се затича към мен, още щом ме видя. Гадно копеле.
- Здравей Кристофър. Как си тази вечер? - Стрелнах го с леден поглед.
- Не съм в настроение Франк, затова давай да караме направо... Къде са момичетата? - Никога не бях питал от къде ги внася. Знаех само, че са минали медицински тестове и толкова. Не ме и интересуваше повече де.
Днес ми бе обещал да ме срещне с пет момичета. По телефона бе казал, че ще ги харесам. Били точно като за мен. Ще я видим тая работа си казах аз и ето ме тук, за да проверя.
- Ела... - Поведе ме към една стая и ме накара да седна. Веднага пред мен кацна чаша с любимото ми уиски. - Ей сега ще ги доведа, ти се отпусни... - Повдигнах презрително вежди и изгълтах на един дъх съдържанието на чашата. После подадох празната чаша, за да ми я напълнят отново, докато въведат момичетата.

Всички пет момичета, вече бяха тук, но последното предизвикваше бурни емоции. Франк очевидно й бе хвърлил око, пък и това своеволие което си бе позволила, почти ме бяха отказали от нея, когато влезе най-вероятно предишния й господар. Тогава тя се промени коренно и си позволих да се замисля върху думите му. Мъжът който стоеше до нея не беше много по-възрастен от мен, може би бе по-голям с няколко години. Изглеждаше добре и всъщност беше първият предишен господар, който присъства на оглед. Не ме бяха уведомили за това и в първия момент малко се подразних, но в крайна сметка присъствието му не представляваше интерес за мен. Или поне в началото... После видях как я гледа и не знам защо в мен се появи едно чувство, че искам да му я отнема. Не познавах този човек, той не ми бе направил нищо и все пак исках да му отнема най-скъпото... Какво не ми беше наред?
Върнах погледа си обратно върху момичето, тя обаче продължаваше да седи с наведена глава, което ми пречеше да разгледам добре лицето й. Имаше красиво тяло. Това го бях забелязал още щом влезе. Притежаваше и грациозна походка, макар в момента да крачеше малко неуверено, но предполагам просто се притесняваше.
Оставих чашата си на масичката и се изправих. И докато прекосявах разстоянието между мен и нея, оправих вратовръзката си. Бях си залепил онова високомерно и надменно изражение на лицето, напълно непробиваемо за отсрещния човек, което караше събеседниците ми да се страхуват. Протегнах ръка към нея и повдигнах брадичката й. Този път тя не се отдръпна, но в очите й имаше същите онези искри, даже повече. Не знам защо, но приех това като предизвикателство и също вперих поглед в нейния. Да видим кой ще издържи повече? И докато чаках да сведе поглед отново, признавайки се за победена, успях да разгледам добре лицето й. Имаше нежни черти. Красиви плътни устни, но най-впечатлен бях от тези нейни очи... Мамка му, имаше нещо в тях. Тя премигна. Подсмихнах се, но май само аз знаех за това, усмивката ми бе невидима за останалите.
- Ще се погрижа добре за нея. - Пуснах брадичката й и погледнах Франк. - Тръгвам след пет минути и искам да е готова. - После удостоих с победоносен поглед и стария и собственик.
- Може да се утешите с някое от останалите момичета... - Предложих и излязох набързо, преди да се е опитал да ме заговори. Не исках да си говоря с този мъж, исках да взема момичето му и го бях направил.

Не светнах осветлението в лимузината, но и не сметнах за необходимо, понеже отвън влизаше достатъчно много светлина. Потеглихме и едва тогава я погледнах. Стоеше свита срещу мен и сигурно се питаше кой съм и какво ще правя с нея. Не, едва ли би трябвало да е наясно какво я очаква, или поне да предполага.
- Не се страхувай. - Казах по едно време, когато тишината стана наистина напрегната. Самия аз се чувствах доста напрегнат, което бе просто нелепо, но бе факт.
- Казвам се Кристофър Самър. - Не виждах лицето й достатъчно добре, за да преценя реакцията й. Едва ли бе чувала за мен, нямаше от къде да е чувала, не бях от онези известни бизнесмени, чиито имена се споменаваха във Форбс, макар че богатството ми спокойно можеше да се мери с това на онези в челните позиции.
- Какво е твоето име? - Опитвах се да звуча меко и дружелюбно, за да не я плаша още повече, но просто не ми идваше отвътре да звуча приятелски. Винаги звучах толкова делово и някак хладно, че на моменти плашех самия себе си.

- Благодаря Франсоа. - Казах на възрастния иконом, който взе връхните ни дрехи.
- Това е Франсоа. - Казах на Ваалет и я погледнах косо, след това тръгнах към вътрешността на къщата, а тя ме последва. Марк също вървеше с нас, защото все още не го бях освободил. Тогава тя попита какви ще са задълженията й. Спрях се изведнъж и тя почти се блъсна в мен, но избягвайки сблъсъка се заклати и аз механично протегнах ръце към нея и я улових за раменете, за да я задържа на краката й. Изглеждаше толкова уплашена и объркана, че започнах да се чудя дали въобще знае какво трябва да прави.
- Първо правило... - Пуснах раменете й, когато вече бе стъпила здраво на земята. - Не говори без да съм ти дал разрешение. - Побързах да тръгна отново, главно защото не издържах на погледа й. Не разбирах какво й има, изглеждаше толкова неопитна, а имаше такава жар в очите.
Стигнахме до всекидневната, когато Франсоа ни настигна. За възрастта си бе доста бърз.
- Франсоа... това е Ваалет. - Представих му най-накрая непознатото момиче. После погледнах момичето. Беше толкова малка и крехка. - Франсоа ще ти покаже стаята и ще те осведоми за реда в къщата, за останалото ще говорим, когато му дойде времето. - Беше късно, а и не исках да водя този разговор точно сега. Утре имах важна среща и трябваше да се наспя.
- Качи се в стаята, почини си... Ако имаш нужда от нещо се обръщай към Франсоа... Той ще бъде на твое разположение... - И може би утре щяхме да проведем другия разговор, за сега просто исках да се отпусне малко и да свикне с новата обстановка.

Погледнах отрупаната с храна маса и смръщих вежди. Нима Франсоа не й беше казал, че не закусвам? Щях да си поговоря по късно с него за това.
- Добро утро. - Поздравих сухо и се настаних на мястото си, след което вдигнах вестника и зачаках, но тя продължаваше да седи като закована в ъгъла и не идваше. Минаха няколко минути, може в действителност да са били само една две, но на мен ми се сториха като цяла вечност. Накрая не издържах, затворих вестника и се обърнах към нея.
- Какво правиш? - Тя ме погледна някак стреснато и объркано. Не правеше нищо и не разбираше, че именно в това е проблема.
- Седни на масата и... - Посочих храната. - И се нахрани, ако си гладна. - Имаше достатъчно много храна и за двамата. Тя пристъпи несигурно, но изпълни заповедта ми. Гледаше ме с големите си объркани очи и вероятно се чудеше сега дали трябва да яде или не. Бях й казал тя да прецени, защото нямах представа дали вече е закусвала или пък не е. Не исках да я насилвам да яде, ако не е гладна.
- Закусвала ли си? Закусваш ли по принцип или се храниш по-късно? - Погледнах часовника си, нямах време за това сега, но явно Франсоа не й бе обяснил абсолютно нищо. Трябваше аз да се заема с всичко това, просто нямах време да върша всичко сам.

За първи път оставах без думи. Не разбирах какво и защо го прави. Предполагам просто искаше да ми достави удоволствие, макар да не й бях казвал нищо такова. Освен това си имаше строго определени правила по които се случваше всичко, но тя не ги знаеше... Въздъхнах и улових ръката й, като взех внимателно вилицата и я върнах в чинията.
- Върни се на мястото си! - Заповядах с леко пресипнал глас. Нима гледката и докосването й ми харесваха толкова много, че дори се бях възбудил? Не, най-вероятно просто имах нужда от здраво чукане и това е всичко, но не можех да отрека и факта, че никога преди не се бях възбуждал само от допир.
- Има доста неща за които трябва да поговорим с теб, но това ще се случи по-късно, за сега... - Поех дъх.
- За сега просто реши дали си гладна... Не знам какви са били правилата на предишният ти господар, но докато си в тази къща може да се храниш винаги когато си гладна и по-колкото пъти искаш на ден. - Що за правила можеше да са това? Да се храни само по-веднъж? Та аз хранех по-често кучето си. Май се бях отнесъл прекалено добре с онзи глупак. В момента ми идеше да го намеря и пребия само за това, че я бе държал гладна.

Малко се успокоих когато започна да се храни. Още не можех да се отърся от това което каза по-рано, че до сега е имала забрана да се храни нормално. Кой въобще можеше да иска нещо подобно? Е, вече поне не се изненадвах чак толкова много от факта, че се страхуваше толкова много, вероятно си е мислила, че ще съм същия, дори и по-лош.
- Наблюдателна си. - Казах аз и допих кафето си. Всъщност това представляваше моята закуска, конска доза кафе и бях готов за предизвикателствата на деня. Дори и да закъснявах, никога не се лишавах от това малко удоволствие.
- Сега... - Изправих се и закопчах средното копче на сакото си. - Извини ме, но имам важна среща и не искам да закъснявам. - Минах с ръка през косата си и хвърлих един бегъл поглед в огледалото на отсрещната стена, за да се уверя, че всичко ми е наред.
- Не... - Побързах да кажа, когато видях че пуска вилицата си и скача на крака. - Довърши закуската си, после... - После какво, даже не знаех как обича да прекарва дните си. - После може да разгледаш къщата... Има басейн - открит и закрит, голяма градина и... общо взето много неща, с които да се забавляваш, докато дойде време за пробване и избиране на гардероб... Поръчай си каквото сметнеш за необходимо, ако нещо липсва ще го вземем по-късно... - Вярвах че избора на дрехи ще е най-забавната част от деня й.
- Надявам се довечера да свърша по-рано и да успеем да поговорим за... правилата... - Избълвах всичко почти на един дъх и след като тя ми кимна в знак на разбиране, аз тръгнах да излизам, но на врата на трапезарията се спрях и казах:
- И само още едно нещо. - Тя ме погледна с напрегнато очакване. - Не забравяй да се забавляваш... Довиждане. - И излязох от къщата. Марк вече бе изкарал колата и ме чакаше.

Когато я видях облечена в тази рокля, наистина останах като ударен от гръм. Беше много красива и синьото й отиваше. С него големите й красиви очи изпъкваха още повече. Беше красива дори и без грим. Всъщност така ми харесваше много повече. Осъзнах, че съм се втренчил в нея и я гледам прекалено дълго, затова леко се прокашлях и разтърсих глава, за да се опомня.
- Добър вечер. - В гласа ми нямаше никаква нотка на одобрение или неодобрение, беше равен и сух както обикновено. Просто така бях свикнал да се държа и не виждах защо към нея да проявявам по-специално отношение.
- Това от новите рокли ли е? - Тя кимна с глава. - Добре... Стои ти добре... - Казах и се върнах към вечерята си. Тя също започна да се храни, а когато и двамата приключихме и една от прислужниците отсервира, аз се изправих.
- Последвай ме... - Казах и тя тръгна след мен. Отидохме в кабинета ми, където мислех да поговорим.
Поканих я да седне на едно канапе. Някак си ми се струваше нередно да я каня на стола зад бюрото ми, макар и разговора който следваше да е делови, не исках да слагам чак толкова много бариери. Налях вино за нея какво пожела, а на себе си сипах скоч. Накрая се настаних в другия край на канапето и кръстосах крака.
- Как се чувстваш тук? - Попитах, като се надявах да е по-обстоятелствена. - Харесваш ли къщата, стаята си? Имаш ли нужда от нещо? - Исках да разбера как е минал първия и ден в този дом и дали се чувства уютно тук. Започвах с това разговора, за да я отпусна малко.

Сбръчках вежди:
- Винаги ли си толкова нетърпелива? - Попитах остро, а тя сякаш се сви и веднага съжалих, че съм бил толкова рязък, но вече й бях казал за първото правило. Трябваше да ми отговаря само на въпросите, които аз й задавам, а не да пита.
- Ще стигнем и до там... - Казах малко по-меко и отпих от чашата си.
- Първо искам да ми разкажеш за живота си преди това... Искам да разбера какво си правила за предишния си господар и какви са жили правилата при него. Вече разбрах, за... - опитах се да намеря подходяща дума, но не успявах, затова казах първото което ми дойде на ум - "диетата" на която си била подложена. Какво друго? - Отпих отново и зачаках съсредоточено отговора й.

Не знаех как да реагирам и дори в първия момент се зачудих дали да й вярвам, но после видях погледа й и разбрах че казва истината. Говореше за това толкова открито и с нейната детска наивност, сигурно си мислеше, че всичко което и се е случило е съвсем в реда на нещата. Бях чувал за подобно отношение на господарите към своите робини, но винаги си бях мислил, че нещата са много преувеличени. Сега разбирах, че никак не е преувеличено, а напротив, беше по-лошо отколкото си представях. Храна по веднъж на ден, спи в мазето? Какво за бога?!
- Знаеш ли... - Разтърках лицето си и вдишах и издишах няколко пъти, за да се успокоя. Една вена бе изпъкнала на врата ми и това показваше колко съм ядосан. Сигурно щях да смажа от бой онзи нещастник, ако беше пред мен в момента.
- Променям първото правило! - Казах съвсем сериозно и я погледнах право в очите. - Слушай ме внимателно и се постарай да го запомниш добре... От днес на татък ти заповядвам да не позволяваш на никой мъж, било то и твой господар да се държи така с теб! - Беше при него от прекалено малка, сигурно вече й бе промил мозъка и кой знае какво още не ми казваше, но за сега не исках да ровя повече. Страхувах се, че извърша някоя глупост ако разбера още нещо подобно.
- Аз мога да ти обещая, че от сега нататък ще имаш собствено легло и никога повече няма да спиш в мазе... Докато си под моя покрив, може да се храниш колкото и когато пожелаеш и най-важното, свободна си да правиш каквото пожелаеш през времето, в което не си с мен. - И така плавно започнах да й обяснявам в какво ще се състои живота й. Обикновено нещата които щях да кажа се случваха в много по-късен етап, тогава когато съм сигурен, че искам да задържа някое момиче, но току що бях решил, че в каквато и посока да се развият отношенията ми с Ваалет, аз ще погрижа за нейното бъдеще.
- Заедно ще решим кога, как и какво имам право да правя с теб, когато сме заедно и най-важното, това няма да е еднолично решение. Искам и двамата да сме съгласни и наясно какво ще представляват отношенията ни. - Спрях за миг.
- Разбираш ли какво искам да кажа?

Тази целувка силно ме изненада и ме хвана страшно неподготвен. До сега не бях позволявал на никое от момичетата ми да ме целува освен ако изрично не поискам това или пък аз самия не го направя, но ето пак онова нетърпение което притежаваше и бързаше... Не ме бе оставила да й обясня всичко, което трябва да знае... И въпреки това потиснах първичното си желание да я накажа за своеволието й. Все още не... А и тази целувка наистина ми хареса, колкото и невинна да беше. Може би и точно заради това ми хареса.
- Ъъъ... Добре... - Запелтечих и се изправих от мястото си несигурно. Тя ме караше да се чувствам толкова уязвим.
- Тогава да обсъдим в какво ще се състоят срещите ни и времето което прекарваме заедно... - Постепенно започнах да възвръщам увереността си, крачейки из кабинета и не поглеждайки я. Това беше единствения начин да запазя спокойствие.
- Понякога може да поискам да ме придружаваш на вън... Ходя по много приеми и обеди... - Хвърлих бегъл поглед към нея. - Естествено ще искам това от теб едва след като се уверя, че си подготвена за това. - Повечето момичета бяха обучавани как да се държат сред хора от висшето общество, но аз исках да проведа собствен курс на обучение, за да съм сигурен. Така че им наемах учител който да ги учи на различни неща от поведение, до етикет и минем през чисто практични обучения по география, икономика и т.н. Всички онези неща, които можеха да им помогнат в това да водят свободен разговор с някой като мен. И това правило не подлежеше на обсъждане.
- Всеки ден ще имаш сутрешни и следобедни занятия. Сутрешните започват от девет и свършват в единайсе, а следобедните започват в един и свършват в три. Естествено уикендите са свободни. Ще може да взимаш уроци по всичко което пожелаеш... И като казвам всичко, точно това имам предвид... Ако имаш хобита, може да ги развиваш... Как ти звучи до тук?

Извърнах глава на страни, за да не забележи усмивката която напираше да се покаже, при нейната реакция. Честно казано за първи път някое от момичетата ми реагираше толкова ентусиазирано, когато ставаше дума за учене.
- Рисуваш? - Не успях да прикрия задоволството си от този факт, а и не се стараех да го направя де. Радвах се, че има толкова увлекателно ходи. - Трябва да ми нарисуваш нещо, а аз ще се погрижа в програмата ти да има повече часове за изкуство... - Естествено в часовете щяха да бъдат много и разнообразни. Щеше да има езда, плуване, тенис, шах, политика и всичко за което може да се сети човек. Аз лично обичах да играя шах и да яздя. Ако останеше по-дълго с мен, щях да се радвам да ми прави компания.
- Добре, да продължим нататък... За сега няма да се появяваме на обществени места заедно. Може да излизаш в града, но задължително ще имаш придружител. Понякога когато Марк е свободен, може да излизаш с него, но в повечето време той е с мен, така че ще помисля за това... Може би ще наема човек, който да обслужва само теб... - Мислех за възможните варианти на глас, но когато се усетих, се спрях и я погледнах отново.
- Също така трябва да изясним и още нещо... Не си прислужница в тази къща. Ако ти харесва да готвиш, може да го правиш винаги когато пожелаеш, но това не е твое задължение... Всъщност в програмата ти може да имаш часове и по готварство, но само ако желаеш... Ще помоля асистентката ми да ти изготви лист с това което може да изучаваш и ти ще избереш онези неща, които представляват приоритет за теб... - Опитвах се да говоря за тези неща, просто защото се притеснявах да засегна истински важната тема където, можеше да имаме разногласия, но не трябваше повече да отлагам, затова карах направо.
- Както вече казах и знаеш, имаш собствена стая. Ще спиш в нея... Аз също спя в своята стая, а когато... ако прецениш, че си готова и съгласна да прекарваш нощите с мен, това ще се случва в друга стая, но преди да стигнем до нея, ще трябва да обсъдим какъв вид отношения ще имаме и дали моите условия ще ти харесат, ако не си съгласна на тях, трябва да знаеш, че мога да ти намеря нов господар или... - Даже не ми се мислеше, че е възможно да я продам на някой друг. Да, ако не беше съгласна с моите сексуални наклонности, то щях да й намеря прилична работа и щях да се уверя, че никой никога няма да я притежава като вещ. - Просто да ти намеря друга работа... - Погледнах я за миг и се опитах да преценя, дали е готова да говорим за това, но някак си не успявах да разгадая изражението й.
- Искаш ли да говорим за това сега или все още не си готова?