Власт!!!

Погледнах към нея и се опитах да си обясня думите й. Не мога да кажа, че съвсем разбирах какво ми казва. Предишният й господар не я е желаел? Това какво трябваше да означава? Че не е била с него? Не, сигурно е била, за толкова много години, все е била с него. Това обаче остана на заден план, защото имаше нещо по-важно което да обмисля в момента. Как точно да й обясня какво аз ще очаквам от нея...
Изглежда Ваалет искаше да разбере, но аз сякаш не намирах подходящите думи, с които да започна. Защо ми беше толкова трудно да се концентрирам около нея? Защо цял ден не можех да мисля за нищо друго освен за ръката й върху крака ми и някой други части от тялото ми? Какво толкова имаше в това недодялано момиче, та ме караше да се чувствам като гимназист. По дяволите, бях преуспял мъж, с огромен опит и ръководех успешно разцъфтяващия си бизнес, но най-много опит имах именно с жените. При тях имаше правила и всичко ставаше толкова лесно и естествено, докато при нея, започвах да се съмнявам, че някакви правила въобще могат да съществуват.
- Това което трябва да знаеш е, че аз обичам да доминирам. Ако в края на краищата решиш да останеш с мен, трябва да си наясно, че ще бъдеш единствено и само с мен и никой друг. Държа на дискретността и на покорството. Не е нужно да ми говориш на Вие, всъщност предпочитам да не го правиш, но и не трябва да забравяш, че аз те притежавам. Не харесвам целувките, повече не ме целувай без да съм ти казал да го направиш. Когато искам да прекараме заедно нощта ще те уведомявам предварително, за да си подготвена. Аз съм много зает човек и няма да прекарваме много време заедно, но когато го правим трябва да знаеш, че няма да направя нищо за което не си готова или не желаеш. С времето ще разбереш какво харесвам... - Следях реакциите й, исках да видя как ще реагира на всичко казано от мен.
- А и още нещо, което трябва да знаеш... Когато си с мен не прави нищо което не съм ти казал да правиш... - Имах предвид неща от сорта на докосвания и целувки. - И още едно правило, може би най-важното от всички - НЕ се влюбвай! - Казах накрая и зачаках да видя какво ще каже тя.

Изглеждаше леко объркана, но мисля че и трябваше съвсем малко време, за да разбере какво искам да й кажа. Пък и щеше да се увери не след дълго, че при мен няма кой знае колко правила за спазване.
- Чудесно. - Казах и отново отпих от чашата си, замислен дали сега да я отпратя или пък можех да й покажа стаята за която споменах по-рано. В крайна сметка реших да й предложа и тя сама да избере, дали иска да я види сега или друга вечер.
- Искаш ли да ти покажа стаята, в която ще се срещаме? - Попитах и оставих чашата на един скрин, после пъхнах ръце в джобовете си.
- Не се тревожи, просто ще й хвърлиш един поглед... - Имах предвид, че нямаше да я използваме тази вечер. Не че не ми се искаше, точно обратното, вече нямах търпение, но никога не прибързвах с робините си. Оставях ги първо да се климатизират и свикнат с мен и едва тогава използвахме стаята.
- Ако искаш... - Допълних накрая.

Направих знак с ръка, който показваше, че може да разгледа, ако това е желанието й. Обикновено не обичаше някой да му се рови в нещата, но беше по-добре сама да се осведоми за съдържанието на стаята. Иначе щеше да се налага да обяснява, а честно казано в случая се смущаваше да го направи.
- Само се постарай да не разместиш нещо... - Обичах всичко да е подредено. Имаше специална схема по която всичко бе наредено, почистено и затворено. Не допусках никой тук, освен робините си. Аз сам почиствах всички играчки, след като ги използвам или го правеше момичето, но рядко давах на някой да ми се бърка в нещата. Това му беше проблема с контрола, налагах го навсякъде и по-всяко време. Не понасях когато нещо не е се случва както аз желая.
Тя се доближи до един от рафтовете и отвори едно чекмедже. Вътре имаше различни големини разширители, метални и силиконови. Не се сдържах и се приближих към нея, като застанах точно зад нея. Гърдите ми се опираха в гърба й. Наклоних леко глава и дъха ми погали кожата на лицето й.
- Знаеш ли за какво служат? - Тя кимна. - Използвала ли си нещо такова преди? - Бяха анални разширители. Чудех се дали някога е използвала такъв.

- Нима? - Попитах леко изненадан, но в тона ми не се долови дори част от това което изпитвах в момента. Отново звучах както обикновено, но доста по тихо, защото бях съвсем близо до ухото й и тя ме чуваше прекрасно. Протегнах ръка към косата й. На допир беше като от коприна, лъскава, гъста... Имаше много красива коса. Взех малко от косата й в ръка и я поднесох към носа си. Вдишах дълбоко. Ухаеше наистина хубаво.
- Избери си... - Заповядах и погледнах към шкафчето с различно големини и размери броеници. Интересно ми беше какво ще си избере. И докато чаках да избере, съзнанието ми се върна малко по-назад когато беше казала, че е девствена... Как го бях пропуснал по-рано? Не трябваше ли да съм наясно още когато я купих? Ами ако я бях наранил без да искам?

Избора й ми допадна. Самият аз бих избрал нещо по-скромно като големина, но тя познаваше тялото си много по-добре от мен. Аз все още нямах представа с какво си имам работа, а изгарях от желание да разбера, което ме поставяше в ужасно глупава позиция. Преди само няколко минути й обещах, че просто ще разгледаме, а вече мислех какво искам да направя с нея...
Плъзнах едната си ръка по кръста й корема й. Усетих как потрепва.
- Вземи я... - Заповядах нежно в ухото й. Тя протегна треперещата си ръка и взе броеницата. Надявах се да трепери от възбуда, а не от страх, защото наистина не смятах да я нараня.
- Отиди до леглото и се съблечи... - Тя понечи да тръгне, но аз впих пръсти в кожата й и я спря. - Свали всичко освен бельото си... - После я пуснах, за да направи това което й бях казал. Докато вървеше към леглото се опитвах да преценя дали наистина иска да е тук. Прибързвах ли? По дяволите беше девствена. Едва ли това бе мястото на което да я обезчестя... Но аз бях платил толкова много пари за нея, че въобще не трябваше да ми пука къде и как или кога ще го направя и все пак, не бях звяр... не исках да бъда, все още не, не и с нея...

Възбудата мина кат ток по тялото ми и ме вдърви. Изведнъж панталона ми стана прекалено тесен, за да ме побере, а иначе равномерното ми дишане се ускори. Дали бе възможно да е по-красива от колкото е? Въобще възможно ли бе да е истински човек? Не изглеждаше да има нещо несъвършено в нея, а хората бяха несъвършени, следователно тя не можеше да е човек... Трябваше да е някое небесно създание изпратено да преобърне живота ми наопаки.
Гледах захласнато как роклята се свлича в краката й. Лицето й толкова спокойно и примамливо обгърнато от вълни коса, която се спускаше по раменете й гърдите й. Навлажних устни и повдигнах ръка сочейки леглото, докато си намеря гласа, за да й кажа какво да прави...
- Седни! - Тя седна бавно в края на леглото и постави длани на матрака, изтласквайки се внимателно назад.
- Свали чорапите... - Не исках да има нищо което да ми пречи или да ограничава достъпа ми до кожата й. Исках да усещам само нея, нищо друго...
Протегна ръце и откопча жертиера, след което внимателно и същевременно ужасно секси, започна да набира чорапа надолу... Наложи се да свали и обувките, макар че те ми харесваха много. Харесваше ми как стоят на крака й, но и без тях краката й изглеждаха зашеметяващо...
- Сега легни... - Тя се отпусна бавно назад, а аз започнах да се приближавам към нея. Изправен в цял ръст пред леглото, аз наблюдавах леко зачервеното й лице, очакването в очите и учестеното й дишане... Не ми изглеждаше като страх. Наведох се леко и улових едното и краче, повдигайки го. Целунах глезена й, после малко по нагоре...
- Не се страхувай... Няма да те нараня и ако не ти харесва ме спри...

Свалих сакото и ризата си, защото не исках да ми пречат, когато пристъпя към действие. Освен това беше ужасно неудобно да се движа с тях, поне в движения от този род.
- И аз не съм сигурен, какво те очаква... - Мисля, че това бе най-възбуждащото нещо, което бях чувал от устата на жена. Или може би бе от гласа u, малко дрезгав и много гладен? Каквато и да бе причината, резултатът бе на лице, имах чувството, че ще се пръсна.
Надвесих се над нея и преминах с език по оголената част на гърдата й. Личеше си дори и през сутиена, че има страхотни гърди.
- Но имам намерение да разбера какви звуци издаваш когато свършваш... - Отдръпнах се назад и поставих ръце на бикините й. Отново се наведох и целунах пъпчето й.
- Сега ще махна тези... - Казах и издърпах ловко дантеленото бельо, после го захвърлих някъде на земята. Тя обаче моментално събра крачетата си, сякаш се страхуваше или по скоро срамуваше да се разкрие пред мен. Погледнах я:
- Покажи ми! - Тя вдиша рязко и бавно започна да разтваря крака, точно пред очите ми, които леко се разшириха, когато видимостта ми бе пълна. Беше абсолютно обезкосмена там долу, което ми харесваше и не просто това, но и така се виждаше колко е възбудена. Пулсираше и леко се бе навлажнила. Изведнъж ми се прииска още повече да я вкуся. Наведох се отново, този път се устремих направо между краката й... Бях сигурен, че ако пъхна пръсти в нея тя ще ги засмуче жадно, но нямаше да го направя... Нямаше да отнема девствеността й тази вечер и по този начин... Разтворих устните й. Мамка му, беше толкова влажна... Прокарах език през нея... И вкусна... Направо ми се зави свят...

Въртеше таза си, усукваше цялото си тяло около езика ми и издаваше онези прелестни звуци, които толкова отчаяно исках да чувам. Имаше невероятен вкус. На жена. Мек и омайващ. Треперех от неконтролируема потребност, нужда, желание, копнеж да се плъзна в меката й влажна женственост. Да я направя своя... Но тя вече беше моя. Колкото и невинно да бе това което се случваше в момента, в сравнение с нещата които исках да й направя и възнамерявах на един по-късен етап, то бе достатъчно, за да я почувствам като моя.
Пъхнах езичето си и започнах да го движа в нея, тя рязко пое въздух през зъби. Не откъсваше очи от устните ми, от очите ми, следеше всяка моя реакция, усещах че ме наблюдава. Беше толкова любопитна, не искаше да пропусне нищо, а това ми харесваше. Много ми харесваше.
Плъзнах езичето си колкото мога по-дълбоко, започнах да го движа по-бързо, междувременно галех клитора u с палец, правех малки кръгчета. Да, готова е! Усещах как оргазма й е на път да избухне и то чукайки я само с език... Бях много възбуден, толкова че самият аз бях на път да свърша.

Усетих първите й конвулсии, тялото й не можеше да издържи повече.
- Хайде скъпа... - Оставих само палеца си, чийто натиск стана още по-голям върху втвърденото й клиторче. Исках да наблюдавам изражението й докато свършва.
Бедрата й започнаха да треперят, обвих с ръка кръста u, за да я държа да не падне от леглото. Беше почти на ръба и не спираше да шава навсякъде. С едно последно завъртане на пръстите ми, оргазмът я разкъса, треперещ и мокър. Нейните пък се забиха в раменете ми. Това бе всичко, от което се нуждаех. Моят стон последва силния u вик и оргазмът ми се изля, горещ и течен и боксерките ми. Никога не бях свършвал по този начин и толкова бързо. Не и докато задоволявам някой друг.
Краката ми трепереха, облегнах се на леглото, задъхан. Трябваше да се изкъпя. Наведох се и я целунах, за първи път... Целунах я няколко пъти. Внимателни, деликатни целувки. Отворих леко уста и захапах долната й устна. Тя простена. Изтръпнах. Господи! Как исках да я вдигна и да я чукам истински, да я усетя отвътре, да гледам как по лицето u минават всички чувства, да наблюдавам как изживява всяка секунда от… с мен.
- Добре ли си? - Попитах сякаш след цяла вечност.

Толкова ми се искаше да го направи, но и аз самия не можех да си обясня, защо вместо да й дам разрешение, аз поклатих отрицателно глава и казах:
- Не... - Прокарах палец по продълговата й шия. - Не и тази нощ... - Отдръпнах се от нея и станах от леглото. Искаше ми се да си поиграя още с нея. Броеницата лежеше на леглото и почти се изкуших да я използвам, но после си казах, че ако го направя ще изгубя напълно контрол. Трябваше да отида в стаята си и да помисля върху всичко което се случи току що. Как така бях свършил? Обикновено точно тази част от цялото занятие бе най-трудна от всичко, а днес се бе случило просто ей така, без дори да ме докосне.
Вдигнах ризата си и я облякох.
- Късно е... По-добре да се качиш в стаята си и да поспиш... - Казах докато се закопчавах. Главата ми още бе замаяна, а в устата си усещах нейния вкус.

Наблюдавах как изхвърча от стаята без да мога да разбера какво точно се случва и какво не бях направил както трябва. Така де, беше получила оргазъм, каквато беше и целта и по всичко изглеждаше, че й харесва. Обаче защо накрая излетя така сякаш бях най-омразния й човек? Тези мисли не ми дадоха мира цяла нощ и хубавото усещане от вечерта бе заменено с притеснение. Превъртах отново и отново лентата и просто не можех да си обясня кога и какво точно се обърка.
Усещането за провал не ме напусна и през деня. Нито за миг не успях да се концентрирам върху работата си, дори в ранния след обед казах на Кристин да отмени всичките ми срещи. Не бях в състояние да се виждам с никой, точно сега. Излязох рано от офиса, но не посмях да се прибера... Не посмях да се прибера в собствената си къща, защото все едно се връщах на местопрестъплението и се страхувах, как ще я погледна.
Разхождах се из парка, после се отбих в един клуб и пийнах няколко питиета и едва тогава реших какво да правя. Щях да се прибера и да я уведомя за решението си. Прибрах се и веднага тръгнах към кабинета си, като казах на Франсоа, да я извика.

Настроението й сега отново бе променено и Бог ми е свидетел, че вече не можех да разбера какво се случва в малката й главичка. Но едва ли бе толкова трудно за разгадаване в крайна сметка. Тя беше моя робиня, естествено, че онова снощи бе нормална човешка реакция, а това тук бе поведението на нормална робиня, с това изключение, че отново бе забравила за правилото да не говори, без да й позволят.
- Радвам се, че си се забавлявала. - Насилих се да се усмихна, но просто не ми идваше отвътре. Затворих лаптопа, на който се правех, че работя и й посочих стола срещу мен.
- Моля те, седни, искам да поговорим. - Изчаках я да седне и през това време се чудех как точно да започна. Естествено бях измислил какво да кажа по-рано, но сега сякаш всичко беше изчезнало от главата ми. Чувствах се като в небрано лозе и най-вече никак не ми се искаше да я отпращам, но това беше правилното решение.
- Първо искам да се извиня за снощи и искам да знаеш, че последното което съм искал е да те нараня. Всъщност през цялото време си мислих, че ти харесва, а и ти не ме спря... Което разбира се не ме оправдава... - Не смеех даже да я погледна.
- Второ - предполагам вече не искаш да оставаш тук, затова съм готов да те компенсирам като ти намеря нова работа, а до тогава ще останеш в друго жилище и няма да ти се налага да ме виждаш отново или да правиш нещо с мен, просто... Разбира се, не си длъжна да приемаш предложението ми и ако желаеш да се върнеш към досегашната си... професия, мога да ти намеря нов господар...

Очаквах съвсем друг отговор. Всъщност през целия ден си бях съчинявал различни сценарии на това как ще протече този разговор и в никой от вариантите не бях допускал, че тя ще каже това което казваше в момента и затова отново се почувствах страшно объркан и вече започвах да си мисля, че проблема е в мен, а не в нея. Че аз не схващам и изпускам нещо, докато при нея нещата стоят кристално ясни и знае какво иска.
- Не разбирам какво се опитваш да ми кажеш. - Признах без да се притеснявам, че ще изглеждам като пълен глупак.
- Имаш предвид, че проблема е бил в това, че съм ти позволил да получиш оргазъм? - Що за идиот беше предишния й господар, за да я учи на такива неща. Та нали хората правеха подобни неща, търсейки точно онова върховно чувство, което идва в края.
- Аз... наистина съм объркан и не мога да схвана метода по който са те обучавали, нито разбирам дали правиш всичко което правиш, защото така ти е било казано или наистина го чувстваш по този начин...