Власт!!!

Мигах глупаво срещу нея и в крайна сметка ако естествено бях прав, май разбрах какъв е бил проблема. С предишния си господар тя е била просто ученичка. Учил я е на неща, които аз не разбирам, а тя искаше неща които предполагам всяко момиче искаше, просто аз не осъзнавах, че е готова за нещо такова. Всъщност дори не бях сигурен, че осъзнава какво означава да загуби девствеността си. Онзи негодник напълно бе съсипал представите й за нещата от живота.
- Ти си прекрасна и повярвай ми, имаш право да изпитваш и искаш повече, просто не сметнах, че е правилния момент. - Ако пита мен, аз бях готов да й отнема девствеността още тук и сега, но това щеше да й остане за цял живот и не трябваше да го правя грешно.
- Това не е... Искам да кажа, че... Трябва да забравиш всичко онова което ти е казвал предишният ти господар, защото ако останеш с мен... Искам да ни е приятно и на двамата. Това което се случи снощи бе приятно за мен... исках да бъде такова и за теб... Всичко останало ще се случи в правилния момент и съм сигурен, че искаш когато се случи то да ти достави удоволствие, не просто да задоволиш любопитството си... - Облегнах глава в ръцете си и останах така за известно време. После я надигнах и казах:
- Искам да ми покажеш как се задоволяваш... Сега...

Забих неприлично поглед в нея и по специално в местенцето между краката й, където пръстчетата й така умело се движеха и разразяваха истински пожар. Гледах и всичко за което си мислех е колко хубаво ми беше снощи там. Усещах вкуса й и сякаш ток минаваше през мен, докато тя се наслаждаваше. Изтръпвах, възбуждах се и едва стоях зад бюрото. Исках да изляза из от зад и да я опъна върху канапето. Подозирах, че тя няма да има нищо против и наистина не разбирах какво ме спира да го направя. В този момент наистина не намирах никакви "против" само "за".
Отворих средното чекмедже на бюрото си и извадих едно пакетче презервативи. Откъснах един и се изправих. Тръгнах към нея с презерватив в ръка и зверски надървен член в панталона. Повече не можех да чакам, а и тя беше казала, че не навсякъде е девствена, така че... Така че прегазвах всичките си правила, просто защото я желаех толкова много, че не можех да чакам повече...
- Не спирай... - Тя се подвоуми какво да прави, когато стигнах почти до нея. - Искам да свършиш... - И докато тя продължаваше да се самозадоволява аз разкопчах колана и ципа на панталона си и го смъкнах леко, колкото малкия голям звяр да се покаже. Разкъсах пакетчето на презерватива и си го сложих.
- А после искам да те чукам...

Времето минаваше бързо, почти неусетно. След седмица щеше да се навърши година откакто Ваалет се бе появила в живота ми, преобръщайки го изцяло. Даже не мислех, че е възможно да ме промени чак толкова много. Без да иска бе разрушила света ми из основи и сега градеше нов, в който всичко се въртеше около нея. Тя бе центъра на моята вселена и всяка мисъл в главата ми бе ангажирана от НЕЯ!
Правилата вече ги нямаше. Поне не и извън заключената стая. Самия факт, че говорехме свободно и тя ме докосваше без да пита, говореха сами по себе си.
- Имам малко главоболия в работата... - Отвърнах разсеяно, но се постарах и да звуча възможно най-убедително, за да не я карам да се тревожи излишно.
- Нищо непоправимо... - Протегнах ръка към брадичката й и леко се усмихнах. - Защо въобще говорим? Сещам се поне няколко други неща, които да правя с устните ти... - След което направих едно от тях. Впих жадно устни в нейните и с риск да разваля всичко, се усмихнах още по-широко. Тя беше моя и на никой друг. Тази мисъл успокояваше съзнанието ми, особено след нощ като тази.
Старият господар на Лети, искаше да си я върне обратно. Не се бях сещал за него от много време насам, докато не го срещнахме преди няколко вечери. Мислех че тогава се бях изяснил ясно, но очевидно не беше така, защото днес две горили нахлуха в офиса ми и се опитаха да ми обяснят как трябва да предам момичето и имам седмица, за да го направя.
- Какво прави днес? - Още нещо ново. Обичах да слушам как ми разказва за деня си. Това беше една от любимите части от моя ден. Повечето пъти ме беше яд, че не съм могъл да съм с нея и да правим всички неща заедно, но затова пък с нетърпение чаках уикендите, които при всеки удобен момент прекарвахме извън града.

Засмях се на сравнението и кимнах в знак на съгласие.
- Разбира се, че може... Може да ги задържиш всички, ако пожелаеш. - Казах и я огледах внимателно за наранявания. Беше казала, че не е паднала, но за да съм по-сигурен й направих един очен преглед изглеждаше добре.
- Бъди по внимателна и наистина го мислех, когато казах, че не искам да излизаш сама на езда. - Спестих й допълнението, че е особено важно да не е сама, точно сега, когато не знаех какво ще направи онзи психопат, но след днес повече нямаше да я оставям да се движи сама, поне докато не се оправя с онзи негодник. Страхувах се, че нещо може да й се случи, а честно казано това ме ужасяваше.
- Знаеш ли, мислех си да направим едно пътуване... - Днес бях започнал да мисля за възможността да го изтеглим по-рано, но честно казано не исках да променям ежедневието ни, само заради заплахите на някой болен мозък, а и той не можеше да влезе в дома ми.
- Знаеш, че след седмица се навършва година от както си тук и... се чудех дали не ти се ходи на някое по-специално място? - Исках да е изненада, но не можех да се сдържа, пък и се страхувах, че мястото което съм избрал може да не й хареса, затова исках да знам къде на нея й се ходи и ако трябва да променя резервациите.

- Няма... - Казах и я целунах по врата. Кожата й беше толкова сладка и ухаеше така главозамайващо, че направо ме побъркваше.
- Искаш ли да правим секс на бюрото преди да се качим на самолета за Париж? - Естествено именно за там беше резервацията, защото тя само за Франция говореше и постоянно рисуваше Айфеловата кула. Трябваше да съм истински глупак, ако не се досетя какво иска.
Стиснах я още малко по-здраво през кръста и се изправих заедно с нея. Не можех да чакам до самолета, а и след този отвратителен ден, наистина исках да вляза в нея и тя да ме накара да забравя за абсолютно всичко друго. Поставих я на ръба на бюрото и с един замах разчистих зад нея.
- Бях забравил, колко е забавно това... - Щеше да е като миналия път. Много разхвърляно и мръсно, но си заслужаваше... всяка една секунда си заслужаваше, щом съм с нея.

Знам, че се държах като истинско животно или в най-добрия случай, като първобитен човек, но истината беше, че дори не можех да спра да я желая. По цял ден си мечтаех да се прибера и да направя, това което правя в момента. С нея... в нея, аз се чувствах сякаш съм на точното място, в точното време... като у дома. И знам, че това беше егоистично и ужасно, но имах нужда да бъда с нея и нямаше да я пусна никога.
- Така ли? - Изръмжах в ухото й, което лекичко захапах. Усилих темпото. - А така? - Движех се напред назад, здраво стиснал дупето й, а тя радушно посрещаше всеки мой следващ тласък в нея. Бях като пристрастен към тази жена. Още се опитвах да си обясня какво точно прави с мен, но дори и някога да намерех отговор на този въпрос, едва ли нещо щеше да се промени. Тя беше като наркотик, а сексът с нея, бе като доза и аз имах нужда от него, за да продължа да съществувам.
- Така харесва ли ти? - Толкова беше малка и тясна. Крачетата й се бяха увили около кръста ми и ме притискаха към нея. Потъвах до край. Чувството бе наистина влудяващо.

Погледнах я. Май се опитваше да каже нещо, но въздуха не достигаше и на двама ни. Все още бяхме под влиянието на удоволствието и през телата ни сякаш минаваше ток. Нямаше нищо по-върховно от това да свършим заедно, а с времето се бяхме научили да предвиждаме оргазма на другия и освен ако не искахме нещо различно, винаги успявахме да свършим заедно.
- Прекрасна си... - Казах аз и повдигнах брадичката й, за да я целуна още веднъж. Веднъж обаче не беше достатъчно. Последва втора, трета целувка и така докато устните ни не ни заболяха. В някакъв момент се опомних, не напълно, но достатъчно, за да знам че е време да се преместим. ѝелунах я още веднъж, след което се отдръпнах лекичко назад, за да закопчея панталона си. Не исках някой да ми види срамотиите докато се качваме към стаята. После се притиснах отново в нея и я взех на ръце. Краката ми бяха леко омекнали и щеше да е добре да се преместим в спалнята, върху огромното ми легло. Това беше още едно от правилата, което бе отпаднало. Почти винаги тя идваше да спи в моята стая, освен в случаите, когато спяхме в заключената стая или бяхме прекалено уморени да се местим, от нейното, в моето легло.
Занесох я до спалнята. Не срещнахме никой по коридора, но даже и да бяхме едва ли щях да му обърна внимание. Оставих моето малко сладко захарно петленце върху леглото и отново я целунах.
- Мразя тази рокля. - Казах. - Нещо против да я махна? - На роклята й нямаше нищо, просто мразех всичко което ме разделя от нея, ако ще и това нещо да е просто глупава рокля.

Не знаеше колко права може да бъде по някога. Аз наистина се държах като дивак и да, трябваше да съм по-внимателен с нея, макар в повечето случаи тя самата да ме молеше за обратното. Сега беше някакво изключение и подозирах, че се дължи на желанието й да ме възбуди още повече.
- Твърдиш, че те целувам малко ли? - Повдигнах въпросително едната си вежда. - Трябва да поправя това значи... - И се наведох към нея, покривайки тялото й с моето. Докоснах устните й - нежно и внимателно така както един джентълмен би направил, но малкото диваче, започна да се закача, като леко захапа езичето ми и ме предизвика да бъда по-дързък.
- Обичаш да играеш грубо нали? - Пуснах ръцете й и плъзнах своите по тялото й. Имаше прекрасна кожа, за мен бе удоволствие да е докосвам. - И аз също... - Вече със свободни ръце, тя започна да разкопчава ризата ми.
- Представи си ако Париж мине без това? Как ще се почувстваш тогава? - Ако искаше да отправи предизвикателство бе избрала най=неподходящия човек. Желаех я до безумие, но също така бях най-коравото копеле на планетата и ако кажех, че няма да я докосна, значи нямаше, ако ще това да влуди и двама ни.

Сериозно?! Искаше да ме подложи на това? Струваше ми се, че не съм разбрал правилно.
- Добре... Какво ще кажеш за следното? - Продължавах да я дразня, макар да знаех че вече е достатъчно възбудена, за да подновим приятните занимания.
- Ако в края на тази нощ, все още искаш да ми отправиш това предизвикателство, ще го приема? - Исках да й покажа, че това ще е ужасно голяма грешка и че няма нужда да възпираме желанията си.
- Съгласна ли си? - Целунах я по брадичката и започнах да се спускам надолу, а колкото повече приближавах целта си, толкова по-трудно дишах. Бях на пъпчето й плъзнах езиче в него и леко го засмуках. После продължих още около педя надолу, до горещото местенце. Разтворих още малко крачетата й и прокарах език по влажната й женственост.
- Сигурна ли си, че искаш доброволно да се откажеш от всичко това? Пък било то и само за ден? - Усмихнах й се дяволито. - Не, не ми отговаряй... Почакай да видиш какво още съм ти приготвил... - И след тези думи, зарових глава между бедрата й.

Едва когато чух последното, надигнах глава, а на лицето ми се бе залепила доволна усмивка. Трябваха й само няколко оргазъма и отново си беше тя.
- Това е моето момиче... - Казах и я целунах по устните. Радвах се, че успях да я вразумя.
- Готова ли си? - Преди обаче да ми даде позволение, аз проникнах в нея, защото самия аз не можех да чакам повече. Бях толкова зверски възбуден и желаещ я, че щях да се пръсна само от мисълта да съм с нея.
- Побъркваш ме... - Божичко беше толкова възбудена и влажна, а дори и сега ми се струваше прекалено тясна. Устните й се затягаха около мен всеки път когато атакувах. Получаваше се нещо като вакум и тя направо ме засмукваше, гладна да ме усеща в себе си.
- Страхотна си Лети... - Понадигнах се леко, като подпрях едната си ръка в страни от нея, а с другата стисках ханша й, за да не ми бяга прекалено много.
- Ще се постарая да съм по-сдържан, когато отидем в Париж, но... - Още не бяхме там и можех да бъда точно толкова див, колкото всеки път.

Останах загледан в нея и за първи път осъзнах, че въпреки всички правила, които бяха отпаднали и цялата свобода, която й бях дал, аз всъщност просто й бях създал илюзия за свобода. Заблуждавах и успокоявах себе си, че така тя има право да си тръгне от мен, ако пожелае, но истината беше, че дълбоко в себе си, не бях готов да се откажа от това роб/господар, защото само така си гарантирах, че тя ще остане с мен.
Сега когато поиска от мен да й измисля или по скоро да й позволя да има фамилия, разбрах че ако тя се чувстваше като свободен човек, може би вече щеше да ме е напуснала. Все пак, кого заблуждавах? Тя беше прекрасна и нямаше никаква причина да иска да остава с някой като мен, освен, ако не е длъжна да е с мен и да се държи с мен добре. Да се преструва, че с мен й харесва...
- Как би искала да е фамилията ти? - Не мислех да й отказвам, а и освен това за полета ни трябваха документи. Тя не знаеше, но въпреки всичко си имаше паспорт и имена... Не се бях замислял, че мога да й ги дам. Можех обаче да ги променя, например с фамилията, която тя си избере. Едва ли изгаряше от желание да носи името, на хората които са я продали за робиня.

В първия момент, идеята й ме озадачи, но след няколко секунди ми се стори много находчива. Така щеше да е много по-лесно да обясня каква ми е, ако някой пита, но и аз не възнамерявах да имаме много допир с други хора. Просто исках да отидем в този огромен град и да бъда с нея, колкото се може повече време. Напоследък вечерните ни сеанси не ми бяха достатъчни и изпитвах все по-голяма нужда да прекарвам колкото се може повече време с нея.
- Значи искаш да си госпожа Монтгомъри? - Засмях се, а тя се смути и се почувствах като пълен глупак, че се шегувам с това. Побързах да поправя грешката си обаче и й се реванширах с закачлива целувка.
- Предполагам съм очаквал аз да отправя подобно предложение, към бъдещата си жена, но... - Всъщност никога не се бях замислял за семейство. Не й в истинския смисъл на думата. Бях свикнал с идеята, че ще се срещам с робините си и... толкова. Сега обаче за първи път изпитвах любопитство към възможността да имам съпруга. Майка ми сигурно щеше да е горда с мен, ако й кажех, че се замислям за съпруга.
- Не бих отказал твоето предложение... - Усмихнах й се мило и я целунах отново.
- През следващата седмица ще си госпожа Кристофър Монтгомъри... Как ти звучи? - Попитах искрено развеселен от идеята да се превърнем в семейство за една седмица.