Власт!!!

- Да, права си, действа ми мотивиращо да се прибера по-бързо към вкъщи... - Ухилих й се. - Пък и не съм сигурен, че искаш да се сдобивам с още нови клиенти.
Тя и сега смяташе, че прекарвам малко време вкъщи, просто можех да си представя какво ще означава, ако работя до още по-късно. Едвам смогвах с всичката работа, която имах и в момента. Беше изморително и все по-стресиращо, но имах тях двете, а това ми помагаше да изключвам за всичко останало щом се прибера при тях. Преди Ваалет бях изцяло погълнат от работата си. Сега нещата се бяха променили и манията ми, се бе насочила към нея и Хоуп.
- Ще ви оставя да хапвате тогава, а аз ще отида да си взема душ и да облека нещо по-удобно.
Излязох от детската и отидох в нашата стая, за да направя точно това което и казах, че ще направя. Съблякох костюма си и се пъхнах под душа. Това с храненето и приспиването отнемаше време, затова не бързах много. Насладих се на хубавия душ и излязох от банята с увита около кръста хавлия. Върнах се в стаята, за да си взема дрехи и тогава ги видях на леглото. Веднага се досетих какво става. Хоуп не искаше да заспи. Засмях се.
- Казах ти, тя ме мрази... - Измъкнах една тениска и дънки от шкафа. Бях планувал съвсем различно нещо от това, но няма значение, щях да се върна към плановете си, когато Хоуп реши да заспи. Облякох се набързо и отидох при тях на леглото.
- Трябва да спиш малка принцесо... - Тя отново взе пръста ми и с широко ококорените си очички ме гледаше усмихнато, сякаш ми казваше "не перверзнико, няма да спя".

- Да, права си... Нетърпелив съм... - Целунах врата й и опипах дупето й.
- Да се качваме в стаята... - Не я чаках да каже да или не, просто се пресегнах и взех чинията която държеше, а после я пуснах в мивката.
- За това ще се погрижи някой друг... - Имахме цял куп прислужници, за да се налага тя да пие и чисти, когато можехме да правим далеч по-приятни неща от това.
Хванах я за ръка и я поведох към спалнята. Пътя ми се видя ужасно дълъг, а панталона ми ужасно тесен, за да побере ерекцията ми. Влязохме в стаята и тръшнах врата, след което веднага се заех да я събличам.
- Изпращаш ми такъв смс... Какъв очакваше да бъда? - Попитах и я завлякох до леглото, след което я бутнах върху него и започнах да се събличам нетърпеливо.
- Цял ден мечтая за това... За теб... Гола... върху това легло и си представям как непослушната ти ръка, върши моята работа

И след тези думи, просто полудях от желание. Хванах я за краката и я издърпах до ръба на леглото, като моментално я намерих и проникнах дълбоко в нея. Оплетох краката й около кръста си и впих пръсти в бедрата й, за да я придържам, за да не падне. Стисках я здраво и не й позволявах да мърда въобще, само аз бях този който влизаше отново и отново в нея и я караше да стене от удоволствие. Направо бях обезумял, чуках я здраво и диво, сякаш е за последно. Желанието ми към нея, се бе върнало с пълна сила. Имах чувството, че нямаше да мога да спра да я чукам никога, а и имахме да си наваксваме толкова много.
- Така ли? Така ли си представяше, че те чукам? - Попитах през зъби. Дали не бяхме много шумни? Добре, че стените бяха дебели.
- Аз си представях точно това...

Отвърнах жадно на целувката й, нищо че едва си поемах въздух. Бях толкова жаден за тези нейни устни и за вкуса им. Те бяха най-сладкото нещо на света. Исках да ги целувам и целувам, отново и отново, докато не ги зачервя до болка.
Подхванах я през кръста и я сложих да легне хубаво върху леглото, а после и аз самия се строполих върху него. Краката ми не ме държаха. След подобен край, дори и главата ми не си беше на мястото...
- Ти си по-голяма дивачка и от мен... - Засмях се весело и доволно и сложих ръце на гърдите си. Вдишах много дълбоко и извърнах глава към нея.
- Караш ме да се чувствам истински щастлив, диваче... - Закачих нослето й и после прокарах пръст през устните й.
- Благодаря ти за това... - Беше много искрено и много заслужено благодаря. - Ти и Хоуп осмисляте целия ми живот... Давате ми стимул и ме карате да се чувствам наистина жив, а не просто съществуващ... Вие сте най-хубавото нещо в живота ми.

Покрихме се с завивката, поради обясними причини - беше ми трудно да мисля за каквото и да е, докато тя лежи гола до мен. Така не че беше по-добре де, пак си я представях гола, но поне се опитвах да вникна в това което казва.
- Сигурна ли си? - Попитах и се завъртях настрани, за да мога да я гледам. - Мислех че цялото това нещо със сватбата, върви и с подготовката за нея. - Жените обичаха такива неща и бях сигурен, че Ваалет си умира да организира перфектната сватба.
- Но аз лично нямам нищо против да си избера костюм и да чакам с нетърпение, първата брачна нощ. Не ме разбирай погрешно, но дори така ще е още по-добре, защото няма да се налага да избирам салфетки и цветя за украса и торта... Но от друга страна, ти сигурна ли си, че искаш да се откажеш от цялата тази лудост? Ще се женим само веднъж... и това ще е единственият ти шанс за това...

Усмихнах се и я целунах нежно по устните.
- Добре тогава принцесо, нека доставим малко удоволствие и главоболия на твоя старец... - Беше ме убедила, че наистина иска това, пък и вярвах на сто процента, че предпочита да прекара времето си с Хоуп, вместо в дегустация на торти.
- Аз искам това което искаш и ти... Не ми пука за подробностите, просто искам да си моя съпруга и да съблека бялата рокля от теб и да имаме една щура първа брачна нощ... - Беше малко може би грубо, но беше истината. Не ми пукаше въобще къде ще е сватбата или какво ще е менюто, можех още утре да отида до кметството и да се оженя за нея и чувството щеше да е същото като това да го направя в някаква малка островна страна в Европа, която за първи път чух от Жерар.
- Може ли да не носиш нищо под роклята? - Закачих я.

Дали беше възможно да се пристрастиш към секс с някой? Вероятно да, защото точно така се чувствах с нея. Пристрастен и изгубен в желанието си, да бъда с нея отново и отново:
- Както винаги си права... - Бедрото и се отърка в пениса ми, който моментално започна да набъбва.
- За всичко... - Опитах се да запазя самообладание, но по всичко си личеше, че тя си го търси отново и щеше да си го получи, защото когато дразниш лъва, той ще те изяде.
- Дявол! - Казах през смях и я повалих по гръб.
- Ти си истински дявол! - Преместих се внимателно върху нея и разтворих крачетата й, между които се наместих, но не влязох в нея, само се отърках.
- Кажи ми какво искаш? - Исках да я чуя как казва, че ме иска и колко ме желае. Исках да ме моли, да вляза в нея, преди да го направя.

Чух ясно и високо молбата и удовлетворен от начина, по който ми я поднесе, просто се наведох към нея, целунах я и също прошепнах съблазнително:
- Какво съвпадение... Аз искам същото... - След което вече и аз самия не можех да чакам. Отърках се за последно в нея и после проникнах рязко. Беше гореща и влажна, тясна и пулсираща, истинско блаженство да си в нея и след първото проникване останах секунда две така, без да мърдам, защото исках да се насладя до край на този миг. А когато отново се задвижих, беше още по-рязко, диво и чак грубо. Потъвах от край до край и ми се струваше като най-прекрасното нещо в момента. Тя бе това най-прекрасно нещо, секси, гореща и така даваща.
- Говори ми... Обичам гласът ти! - Не знам дали беше добра идея, защото когато говореше, се възбуждах много повече и имаше вероятност да свърша много бързо, но се надявах преди това да доставя наслада и на нея.

Целувах я където сваря... до където достигам:
- Не мога да спра... - Исках да й дам това което тя искаше и то поне два пъти, както самата тя ме бе помолила, затова давах най-доброто от себе си. Исках да я накарам да се почувства желана, секси, красива. Исках да й покажа как аз я виждам и какво чувствам когато съм с нея и единственият начин, това да се случи, бе като й дам каквото тя иска. Затова се задвижих още по-диво в нея, докато не усетих как се разтреперва и забива нокти в гърба ми. Бях сигурен, че ми е оставила дълги червени ивици, но това ми харесваше. Щях да я нося със себе си през цялото време.
За изненада или не, аз не спрях да се движа нито по време на първия и оргазъм, нито след него. Просто продължавах да го правя, защото исках да се чувства върховно и да й се отблагодаря един вид, за всичко което тя правеше за мен. Пък и беше толкова яко да я чукам, докато се разтича по мен, докато се стяга около мен и докато вика от кеф, че едва не свърших и аз, но трябваше да издържа още поне малко, докато не й дам поне още един оргазъм.

Беше толкова хубаво, че и двамата направо си изгубихме ума. Строполихме се изтощени и потни върху леглото и се борехме с нуждата си за въздух. Дробовете ми горяха, а сърцето ми всеки миг щеше да пробие гръдния ми кош. Това беше най-хубавия секс който бяхме правили. Добре де, всеки път го казвах, но наистина имах такова чувство. Всеки път беше по-хубаво и по-хубаво. Искаше ми се да изпробвам нови и нови неща с нея, да преповтарям вече правени. Може би трябваше да съм по-мил. Все пак тя беше майка на детето ми и трябваше да се отнасям с по-голямо уважение и кълна се, опитвах се, но тя всеки път ме предизвикваше да показвам най-тъмните си страни. Бяхме ужасни родители! Или поне аз...
- Какво правиш с мен красавице? - Не можех да спра да я желая.

- За бога не... - Засмях се и изтръпнах от мисълта, че имало възможност нещо такова да се случи в миналото.
- Пази боже... - И пак изтръпнах от мисълта за това.
- Родителите ми не се разбираха чак толкова добре. Баща ми се забавляваше извън къщи, ако ме разбираш. Майка ми си падаше по момчето което почиства басейна, градинаря, инструктора си по йога... Накрая просто се разведоха. Тя му изпразни джобовете и... останах да живея за известно време, но никога не сме били чак толкова близки. Когато баща ми си стъпи отново на краката, отидох да живея с него, но малко след това започнах свой бизнес и за щастие се оказа успешно начинание. След година си купих първото собствено жилище и се пренесох там. От време на време посещавах и двамата, но главно служех като буфер между двамата. Преди три години бяха решили, че пак ще се женят, но... Тогава баща ми умря и... Ами майка ми си намери нов съпруг. Живее в Швейцария с него и ми праща картички... Мисля обаче, че когато й омръзне или новият й съпруг я хване да му изневерява, ще се върне обратно тук... Не съм те запознавал, защото... Защото наистина не сме чак толкова близки с нея. Обикновено си говорим за паричните й проблеми...

Майка ми не можеше да приеме, че остарява. Беше една от онези шантави жени, които просто обичаха да се забавляват. Обичах я въпреки всичко, тя беше моя майка и не беше лош човек, просто не беше точно материал за майка. Например Ваалет беше родена да бъде майка, докато моята бе родена да се забавлява. До скоро си мислех, че съм точно като майка си и баща си, но Ваалет ме бе променила и не съжалявах за това. Когато те двете бяха около мен, вярвах че това е точното място на което искам да бъда.
- Добре ще я поканя... - Нямах нищо против майка ми да присъства. Щях да се радвам да види Хоуп. - Но не възлагай големи надежди, че ще бъде баба... Дори съм убеден, че ще забрани Хоуп да я нарича бабо, когато порасне. - Казах и се засмях, но тогава Хоуп се разплака и Ваалет отиде да я нахрани, само че след не много време, те се преселиха при мен. Добре че си бях обул боксерки.
- Хей ти... Отново ли не искаш да спиш? - Този път се съмнявах, че дори и аз самия ще успея да я приспя. Изглеждаше толкова енергична и се чудеше кой от двама ни да гледа. Беше стиснала по един пръст и на двамата и се смееше, докато се опитваше да се преобърне. Още беше малка за това, но вероятно скоро щеше да започне да го прави.
- Нормално ли е да спи и яде по толкова много? - Попитах Ваалет. Това май беше основното и занимание, да яде и спи.

- Мисля че е права... - Бях чел в интернет за това, че родителите трябва да се опитат да създадат навици на самостоятелност на бебетата още в началото. Например това да спят в отделна стаята беше един от тези навици. Създаваше малко неудобства за самите родители, защото трябваше да тичат посреднощ до другата стая, но беше добре за бебето и саможертвата си струваше, защото щеше да се отплати в бъдеще.
- Четох за тези неща в някаква статия... - Усмихнах се на Хоуп и я погъделичках по издутото коремче. Беше доста едричка и имаше кънки по крачетата и ръчичките, но това също беше добре. После щеше да порасне и да стане красива млада госпожица, но сега имаше нужда да се храни пълноценно.
- Не ме гледай така... Трябва да съм информиран нали? - Ваалет се засмя. Изглеждаше доволна, че се интересувам.
- Няма да стана експерт, но... Си имам теб за тази цел... Аз просто искам да знам основните неща... Сещаш се...