Re: Власт!!!

by **Кристофър** Съб Фев 21, 2015 11:38 pm

Оказа се, че старите практики са доста занимателни и удовлетворяващи. Годишнината ни бе повече от запомняща се и мисля, че това не се отнасяше само за мен. В края на вечерта и двамата изглеждахме доволни и щастливи, в обятията един на друг.
На сутринта се събудих с усмивка. Още не ни се тръгваше. Взехме си душ, после си поръчахме закуска и ядохме по халати, а накрая когато реалността ни застигна, се облякохме и аз отидох на работа, а тя се прибра вкъщи.

by **Ваалет** Съб Фев 21, 2015 11:58 pm

Бяха изминали няколко месеца,Хоуп растеше като малка гъпка,като вече беше по контактна и седеше седнала,смееше се повече,заиграваше се с играчките и лазеше от време на време но се беше научила и на доста важен урок,как да манипулира мама и татко и доста често с ревове си спечелваше нощ в която да спи при тях или път баща и да и обърне внимание. Но никой не беше в състояние да и откаже,каквото и да е било.
Крис все още беше натоварен но в последния месец се виждаше отражението на работата му,започна да се прибира по рано,дори почиваше събота и неделя. Предстоеше пътуване към Гърция и тяхната сватба. Жерар подготви всичко,като определено беше най-мотивиран и ентусиазиран. Багажа беше готов,всичко беше готово. Вал прегръщаше малката която се гушеше в нея и усещаше,че нещо има:
-До сега не е пътувала,дали ще го понесе...
Обърна се към Крис,който беше толкова спокоен и усмихнат. Премина и целуна Хоуп по главичката,а тя се засмя още по весело:
-Много ми помагаш...
Но и тя се засмя,просто и казваше да не се фрапира толкова много и че всичко,ще е наред.

by **Кристофър** Нед Фев 22, 2015 12:11 am

Багажа беше натоварен в багажника. Последен преглед, мисля че всичко бе натоварено и бяхме готови да тръгваме.
- Пътуването много ще й хареса, ще видиш... Също както с колата... Само че още по-яко... - Хоуп обичаше да се вози в кола. Винаги бе толкова тиха и щастлива, когато е на задната седалка в столчето си, че ако имаше начин, щях да наема някой който да я вози по цял ден. Освен това и действаше приспиващо. Винаги, ама абсолютно винаги заспиваше в края или средата на пътуването.
Отворих входната врата и направих път на Вал. Франк чакаше и щом ни видя веднага отвори врата на колата, а аз взех малката от майка й, за да я сложа на столчето й, докато тя заеме своето място.
- Точно така принцесо, отиваме на разходка... Многооо дълга разходка. - Закопчах й коланчето и я целунах по челото, след това намигнах на Вал и затворих врата. Заобиколих и се качих отпред при Франк. Той щеше да ни закара до летището и после щеше да върне колата обратно.
- Всички готови ли са? - Погледнах назад към тях и забелязах, че тя е без колан.
- Сложи си колана... - Франк също се настани на мястото си и запали колата. Изчаках Вал да се закопчае и казах.
- Добре Франк, готови сме... Да тръгваме... - Майка ми също щеше да дойде на сватбата. Сама! Вероятно там очакваше да намери съпруг номер пет. Беше се разделила преди месец с... вече бях забравил по какво й беше треньор последния й мъж. Или пък не беше по нищо треньор? Няма значение всъщност, щях да й кажа, че това е нейния шанс да ми се реваншира и трябва да се държи добре.

by **Ваалет** Нед Фев 22, 2015 12:44 am

Прав се оказа малката обожаваше всякакъв тип пътувания,надяваше се и със самолет да и хареса. Единственото което още повече и хареса беше,че Грета беше с нас,Вал беше на задната седалка от другата и страна,баща и беше отпред,а и страшно харесваше и Франк,защото имаше брада и обичаше да го дърпа за нея.
Писукаше в колата радостна,като огласяше с велия си смях. Щом стигнаха на летището,тя започна да гледа с интерес. Щом обаче стигнаха до самолета,тя го показа и се очуди но се вълнуваше:
-Да това е самолет.
Плесна с ръце,като тръгнаха към самолета. Всичко и беше много интересно. Пожела да стой в ръцете на баща си по време на полета,като се залепи за прозореца. Вал се засмя,май наистина много и харесваше. До толкова,че сякаш за първи път се изправяше. Баща и я придържаше за дупето,а крачетата и още се гънеха но и харесваше да е пулу изправена:
-Умира си от кеф...
За сега всички притеснения бяха свалени. Баща и отиде при пилота,като и показаха и кабината,дори направиха снимка на седалката на помощник пилота,с слушалките върху главата и. Полета беше доста дълъг,прегърнала баща си се унесе в ръцете му по корем,като все едно казваше "Той си е мой!" Вал ги гледаше колко сладки са в същност.
-Обичам те...
Изрече,когато той я погледна с усмивка.

by **Кристофър** Нед Фев 22, 2015 12:58 am

Отвърнах на усмивката й и след признанието й, побързах да й лепна една целувка по устните.
- Добре, защото и аз много те обичам... - Пак й намигнах и улових ръчичката на Хоуп, която усилено се опитваше да ми бръкне в очите.
- Какво и ти ли искаш целувка? - Засмях се и я разцелувах по коремчето, а тя изригна в радостни писъци и мятане на крака и ръце. Не знам от къде черпеше цялата тази енергия, но определено исках да науча тайната. Може би изпиваше нашата... Знам ли? Но колкото по-енергия получаваше тя, толкова по-смазани се чувствахме ние.
Хоуп не мигна нито за миг през целия полет. Едва когато кацнахме и чакахме да получим позволение от капитана на самолета за слизане, очичките й започнаха да се затварят и я поставих в столчето й. През прозорчето видях Жерар. Вече ни чакаше в края на пистата.
Вратата се отвори и слязохме. Аз носех столчето, защото беше тежко. Ваалет слезе първа и веднага се затича към баща си, а аз се усмихнах. Грета също се умили от този момент.
- Здравей Жерар. Радвам се да те видя... - Той също ми се усмихна и погледна към кошчето.
- Да, заспа току що... Но не съжалявай... В следващите дни ще си мечтаеш този миг да дойде... - Казах шеговито.

by **Ваалет** Нед Фев 22, 2015 1:18 am

-Моите прекрасни принцеси...
Много се зарадва да види всеки един от тях. Дори и Крис,намираше го за най-подходящия мъж за неговата дъщеря,а и той беше причината да се съберат. Наведе се към малката която спеше:
-Боже,колко красиво малко ангелче...
Вал се засмя и го потупа по рамото:
-Да винаги е такава,само че когато се събуди и израстват и малки рогца...
Пое малката с внучка,макар да спеше искаше да и се нарадва,а Вал се хвана за Крис,като огледаха на около. Острова изглеждаше прекрасно,миришеше на море,беше топло но не прекалено горещо.
-Крис имам някакъв проблем...
Качиха се в колата:
-Днес сутринта настаних една дама в хотела,твърди че е твоя майка,вдигна цялата рецепция на главата си,настаних я...
Просъска,като сложи малката в колата и закопча коша с коланчето,за да не мърда. Беше наел малък модерен микробус,който може да поеме всички. Тръгнаха и за отрицателно време се оказаха пред невероятен хотел,който изглеждаше доста шикозен не модерен,а в стар стил но невероятно поддържан,като Плаза но много по готино.
-Уау! Не предполагах...
Създаваше атмосвера,щом влязаха в фоаето затъй дъх,мрамор,красив полилей от кристали,златни и сребърни инкростации,прекрасни рисунки по стената истински шедьовър. Имаше красиви цветя и миришеше прекрасно. Персонала беше усмихнат доволен и ги обгрижи,раздаде им ключове на всички:
-Вашите стаи са специални,винаги когато и да искате,те ще се пазят и може да дойдете,чувствайте този хотел,като ваш дом... Ще ви оставя да си починете малко,и ви чакам довечера за вечеря.

by **Кристофър** Нед Фев 22, 2015 2:00 am

Хотела бе невероятен, какво и всичко останало, но ме притесни единствено споменаването на майка ми. Знаех че обича да е център на внимание, но не очаквах, че всичко това ще започне непосредствено след пристигането й.
- Вие се качвайте, аз ще проверя каква е ситуацията с майка ми. - Прошепнах на Вал и й подадох малката. По-добре беше да я качи в стаята, за да не я събудим. Имаше нужда от сън, а тук бе голяма суматоха. Тя кимна и заедно с Грета се отправиха към асансьора, след тях вървеше и едно пиколо, натоварило целия ни багаж на една количка.
- Съжалявам за поведението на майка ми Жерар... Просто тя има навика да всява паника около себе си... Повече няма да ви притеснява... В коя стая е? Искам да я видя... - Обясних и той попита на рецепцията, а след като получих информацията се качих в стаята й.
- О, Кристофър... - Възкликна и увисна на врата ми, оставяйки следи от ярко червено червило по лицето ми. - Момчето ми... Най-накрая...
Избутах я навътре и затворих врата. Огледах стаята. Вече имаше една отворена бутилка вино и пълен пепелник с цигари.
- Здравей мамо. - Поздравих я. - Чух, че си направила страшно впечатление... - Погледнах я сърдито.
- О, не вярвай на слухове. - Махна небрежно с ръка. - Просто няколко дребни неща, които да спомогнат за доброто ми прекарване...
- Ще ти потърся друг хотел, в който да отседнеш, а до тогава се постарай да кротуваш... Бащата на Ваалет беше достатъчно любезен, за да ни посрещне в хотела си... Ако тук не ти харесва ще ти намеря друг, просто се постарай да се държиш добре...
- О, момчето ми... Не бъди толкова сърдит. И ако онзи старчок се е оплакал от мен, то тогава удоволствие ще напусна долнопробния му хотел...
- Мамо! - Скастрих я.
- Само казвам.
- Онзи "старчок" е баща на бъдещата ми съпруга и не е казал нищо. Просто искам да се чувстваш добре, това е...
- Знам миличък, знам... А къде е тя? Кога ще се запозная с нея?
- Не знам, вероятно по-късно... Току що пристигнахме...
- Дано не е толкова досадна колкото баща си..,
- Ще ми направиш ли услуга?
- Разбира се съкровище.
- Поне веднъж в живота си се опитай да не прецакваш всичко става ли? Обичам тази жена и ще прекарам остатъка от живота си с нея, затова се постарай да се държиш добре.
- Че кога не съм се държала добре. - Въздъхнах тежко и прокарах ръце през косата си.
- Просто искам да знаеш, че ако провалиш това, ще ме загубиш! Разбираш ли? Обичам те, ти си моя майка, но това е нещо сериозно...
- Кристофър... Успокой се... Всичко ще е наред...
Поговорихме си още малко, главно за пътуването й. После й казах, че имам нужда да си взема душ и да се преоблека. Смяната в климата ми се отразяваше. Исках и да поспя малко, защото не бях успял да мигна през целия полет.
Намерих стаята ни и Вал не беше там. Минах през банята и после само си обух едни боксерки и се проснах на леглото. Наистина имах нужда от сън.

by **Ваалет** Нед Фев 22, 2015 3:12 am

Жерар искаше да се нарадва на малката си внучка макар и да спеше. После щом се събуди веселбата стана супер яка. Тя направо го подлуди,щом отвори очи все едно изгря слънче. Забавляваха се ужасно много,на нея не и се спеше имаше страшно много енергия,която прихвана и майка и. Беше оставила Крис да поспи,качи се преди вечеря за да се преоблече и да преоблече и малката,защото се нацапа яко с пюре. Влязоха,не му се искаше да го буди но трябваше. Пусна малката на леглото,като и каза тихо.
-Отиди да цункаш татко...
Тя го връхлетя,като целувката и беше по скоро нещо,като охапване по бузата,като го олигави целия. Вал се засмя всело,като се присъедини.
-Трябва да ставаш,скоро ще имаме вечеря...
Малката не спираше да го напада:
-Как мина с майка ти?
Още не се бяха виждали,страхуваше се как ще я приеме,дали ще я хареса,явно те много не се разбираха,а и някой от персонала,каза че е флиртувала и се е държала малко странно. Надяваше се да не стане нещо,което да нарани Крис.
-Хайде да се обличаме,на теб оставам задачата да облечеш малкото ангеле....
Много обичаше да му дава такава задача,защото малката се забавляваше,той се притесняваше и изглеждаше супер сладко отстрани.

by **Кристофър** Нед Фев 22, 2015 4:50 pm

Сбръчках недоволно вежди. Все повече заприличвах на бавачка. Чудех се защо аз трябва да я преобличам? Едва бях отворил очи.
- Не... Ще я заведа при Грета.. Тя ще се справи много по-добре... - Казах сънено и хванах Хоуп, като я отместих по към средата на леглото, за да не падне, когато аз стана.
- Колко време съм спал? - Главата ми направо щеше да се пръсне. Винаги така ставаше когато спя по никое време. Седнах в леглото и разтърках очите си, а Хоуп пак ме връхлетя. Започна да се катери по гърба ми, но Вал я взе. Веднага усети, че не съм в най-доброто си настроение веднага след като съм отворил очи. Каза, че тя ще занесе малката при Грета. Аз кимнах разсеяно и станах, отправяйки се директно към банята. Направо две не виждах. Мразех дългите пътувания.
Взех си един ободряващ душ и после се наредих пред огледалото. Тя също беше там, само че на другата мивка. Вадеше тоалетните ни принадлежности. Изчаках машинката ми за бръснене да се появи от някъде и веднага щом беше на лице я грабнах и започнах да оформям брадата си. После си измих зъбите и лицето и когато отидох в спалнята, там вече ме чакаха дрехи, които да облека. Беше се погрижила за това. Бях свикнал да си избирам костюми и да ги съчетавам с риза и вратовръзка, но небрежното облекло не беше в моя капацитет. Беше ми извадила някакви дънки и тениска. Облякох се набързо и застанах на врата на банята.
- Защо ти ще си толкова изтупана, а аз ще ходя така? - Гримираше се, а го правеше само когато предстои някакво важно излизане и после се сетих, че сигурно е заради срещата с майка ми.
- Заради майка ми ли е? - Опитах да отгатна.

by **Ваалет** Нед Фев 22, 2015 7:58 pm

Опитваше се да намери подходящи дрехи,изрови целия си багаж и се чудеше,защо не бе взела още,че няма нищо подходящо. Обличаше суетеше се,опитваше се да не изглежда толкова секси,да не изглежда като монахиня,да е хубава да не е прекалено неглиже. Да не се гримира с тежък грим да е нещо хубаво. Слагаше си обиците,когато се приближи към него. Носеше красива тъмно синя рокля,не беше прекалено официална но показваше стил. Приближи се към него и сложи ръка на гърдите му:
-Страхувам се може да не ме хареса... Притеснявам се дали нещата ще минат добре,искам вечерта да мине добре,хубаво да се забавляваме. Утре ще имаме репетиция за сватбата и не ми се иска всички да се гледаме на кръв.
Искаше да го прегърне,и го направи имаше нужда от това да го почувства,да се успокой малко. Тази вечер беше една от специалните,за първи път щеше да се запознае с майка му.
-Нека да отидем да вземем Хоуп...
Тръгнаха заедно,като Вал веднага взе Хоуп,а тя беше най-сладко облеченото ангелче. Носеше розова рокличка с бели панделки но не искаше да носи летата са коса и я махна от главата си:
-Добре няма да я носим...
Грета също се присъедини към тях,защото и тя е част от семейството. Вече не можеше да си представи живота без нея. Вал беше много притеснена,четеше се по лицето и,целуваше и галеше Хоуп по гръбчето,така някак малко се успокояваше.

by **Кристофър** Нед Фев 22, 2015 8:36 pm

- Не се тревожи, майка ми ще те хареса... - Не знам защо се впрягаше чак толкова много. Бяхме заедно от години, имахме дете и тя едва сега щеше да се запознае с майка ми. Трябваше да е наясно, че тя не е особен фактор в моя и най-вече в нейния живот.
- И всичко ще бъде наред. Вечерята ще мине чудесно, както и репетицията и сватбата... - Аз въобще не се тревожех за тези неща, защото знаех че всичко вече е уредено и подготвено. Нямаше какво да се обърка, а и вярвах, че Жерар се е справил добре с организацията.
- Добре, вие вървете, аз ще я взема и идваме... - Изчаках вратите на асансьора да се отворят и целунах Вал по бузата. - Недей да нервничиш, усмихни се... - После се отдръпнах и оставих вратите да се затворят, а аз отидох до стаята на майка ми, за да я взема.
Вече беше готова.
- С какво си облечен?! - Възмути се тя. - Така ли ще слезеш на вечеря?
- Мамо, намираме се на остров и това е най-обикновена вечеря, не отивам на бал в Бъкингамския дворец. Хайде да тръгваме... - Тя естествено изглеждаше невероятно в каквото и да се облече. Бе изключително красива жена за възрастта си, но голяма заслуга имаше и пластичният й хирург.
Слязохме с асансьора и един от служителите на хотела ни насочи към ресторанта. Всъщност не беше точно ресторант, а нещо като по-малка зала за подобни събирания. Когато влязохме всички останали бяха вече там, освен Жерар, който на идване бях видял да разговаря с някакъв мъж във фоайето. Вал се изправи щом ни видя.
- Скъпа, това е майка ми... Сюзан... Мамо, това е Ваалет... моята прекрасна бъдеща съпруга и очарователната ни дъщеря Хоуп... - Едва ли можеше да е по сконфузно. Не бях запознавал майка ми с никоя от приятелките си, а сега я запознавах с жена си и детето си.
- О... - Възкликна възторжено. - Прекрасно ангелче... - Вал я обърна към майка ми и сякаш понечи да й я подаде, но тя се засмя и каза.
- О, миличка... Нека остане в теб... Не съм държала бебе от както това голямо момче тук, беше колкото нея... - И се изсмя. - Очарователно.. Очарователни са... - Каза ми все едно те не бяха тук, а аз само свих рамене и погледнах Вал, все едно и казвах, да такава е майка ми.
- Къде е шампанското? - Попита и извади от чантичката си табакера за цигари и запалка. - Не мисля, че тук се пуши мамо..
- О, сигурна съм, че ще направят изключение... - Ухили се тя и погледа й се спря върху Грета.
- Ъъъ... Това е Грета... Помага ни в грижите за Хоуп и е голяма част от живота й. Мамо сериозно... - И погледнах към Хоуп, за да й напомня че тук има дете и не трябва да пуши. - Остави цигарите...
- О, толкова си скучен Кристофър... - Възнегодува тя, но все пак остави цигарите за сега.

by **Ваалет** Нед Фев 22, 2015 8:52 pm

Това беше наистина много странно нещо. Майка му наистина беше страна. Реши да не задълбава прекалено много но определено не искаше майка му да пуши окало Хоуп. Тя беше още много малка и не беше хубаво да тровят дробовете и с цигари. Добре,че Жерар се появи,в него намери малко успокоение,а и той е много позитивен и много весел човек,винаги внасяше настроение,сякаш е някакво слънце. Мина веднага през Вал,като я целуна,а после се загледа и в малката,като си я взе на ръце:
-Я да видя моето прекрасно ангелче... Ще стоиш ли при дядо...
Тя се засмя,а Вал малко подскочи,защото я бе вдигнал ад главата си:
-Спокойно ще се справим...
Тръгна към своето място с нея,като я сложи в скута си.
-Я да видим сега колко си палава...
Обърна се и до него стоеше майката на Крис,усмихна и се:
-Очарователна сте но бих искал да ви помоля да не пушите тук. В залата не се пуши,а не искам да тровите моята внучка. Ако обичате...
Беше доста мил не говореше грубо но можеше да бъде разбран по друг начин. Вдигна малката на краченца,като я подскачаше,истинска радост носеше на Жерар,караше го да се преизпълва с живот. Обърна се към Крис,като му се усмихна. Все още се притесняваше:
-Утре след репетицията,ще идем на плаж да топнем крачетата на тази красива принцеса във водата. Тук има традиция на всички деца се потапят крачетата във водата,подобно на кращение,за здраве и сила.

by **Кристофър** Нед Фев 22, 2015 9:14 pm

- Ами в такъв случай е време да си намеря място на което да се пуши. - Също толкова любезно отвърна майка ми и се изправи.
- Кристофър, скъпи... Ще заведеш ли майка си на по-гостоприемно място? - Стиснах зъби и също се изправих. Беше грешка да я водя на тъпата вечеря.
- Да, мисля че е най-добре да те заведем някъде другаде... - Поех дълбоко въздух и погледнах към Ваалет и казах.
- Съжалявам... - Погледнах и Жерар, после пак Вал. - Продължавайте с вечерята... Ще се върна по-късно...
Хванах майка ми през лакътя и я задърпах навън. Просто не можех да си обясня как не бях предвидил всичко това. Познавах я добре и знаех как мрази някой да й забранява нещо, а и винаги нейните интереси са били пред тези на другите, защо си помислих, че този път може да постави тези на дъщеря ми пред своите.
Излязохме от хотела и отвън имаше наредени доста таксита. Беше трудно да открия някой, който да говори английски, но попаднах на един, който владееше долу горе езика и можеше да разбере какво го питам. Исках да ни закара в някой друг хотел. Разбира се луксозен...
Обиколихме цели три, преди майка ми да си хареса някой.
- Ще събера нещата ти и ще ги изпратя тук, а после ще ти резервирам билет обратно за вкъщи... - Казах й, когато влязохме в стаята, която беше по скоро цял апартамент.
- Не искаш да присъствам на сватбата ти? - Попита сякаш бе изненадана от това.
- Не... Мисля, че ще е по-добре ако не присъстваш...
- Защото обичам да пуша? - В очите й се четеше разочарование.
- Не, не е защото обичаш да пушиш, а защото не мисля, че се чувстваш удобно в тази роля...
- Мислех си, че съм те отгледала по-добре от това Кристофър... Онзи мъж се държа грубо и ти го знаеш. Какво очакваше да направя?
- Нищо... Моля те мамо, нека не започваме този разговор, става ли... Просто искам всичко да мине наред, окей? В случая не става въпрос нито за мен, нито за него, нито за теб, а за Ваалет и това, че искам да получи един красив сватбен ден... Това е. Сега моля те, успокой се и нека не задълбочаваме...
- Както желаеш... - Отвърна тя и си запали цигара, а аз тръгнах към врата. - Не се тревожи миличък... Мога и сама да си резервирам билет за вкъщи...
Не казах нищо. Излязох от стаята и тръгнах обратно към хотела на Жерар, но пеша... Мисля че бях запомнил пътя, а и наистина се нуждаех от малко въздух в момента.

by **Ваалет** Нед Фев 22, 2015 10:17 pm

Вал наистина се притисни,майка му се държеше ужасно,наистина се притесни,че може би е била голяма грешка,че му каза да я покани. Сви и се сърцето,тя нямаше майка но много би искала да я познава,а той имаше и сякаш той не искаше да я познава.
Той се разходи явно доста дълго,тя не искаше да му пречи,знаеше че по добре за него е да остане малко сам да се успокой. Когато той дойде се приближи и го прегърна:
-Любими,щях ме да измислим нещо...
Сложи ръка на кръста му:
-Щях ме да вземе одеяло на Хоуп,щяха ме да отидем на терасата.
Прегърна го отново:
-Седни Жерар има прекрасно вино. Гръцко,както и невероятно сирене,ще видиш прекрасно е.
Целуна го искаше малко да го разсее.

by **Кристофър** Нед Фев 22, 2015 10:48 pm

- Моля?! - Стоях срещу нея и не можех да повярвам на думите й. Да майка ми беше много неща, но те двамата с Жерар, наистина бяха прекалили.
- Шегуваш се нали? - Разтърсих леко глава и отказах чашата с вино.
- Може би ще е по-добре и аз да си потърся друго място докато сме тук... - Бях последният човек, който щеше да я защитава, но тя даже не беше запалила цигара, а Жежар й се бе нахвърлил и то с думите, че трови внучка му. Сега пък Ваалет дори бе съчинила сценарий, в който щяла да търси одеяло за дъщеря ни, при положение, че на вън бе поне 30 градуса. Беше направо нелепо.
- Няма значение... - Махнах с ръка и хвърлих тениската си. Това той да организира всичко и да нямам никаква дума още от самото начало не ми харесваше, но днес просто беше върха. Върха от страна на Ваалет, която даже не се чуваше какви ги говори в момента.
Извадих една друга тениска, защото тази беше потна. Облякох новата и се огледах за телефона си.
- Ще се кача да събера нещата на майка ми... - Казах и излязох от стаята, като в този момент по-доброто решение бе това, вместо да се скараме наистина...

by **Ваалет** Пон Фев 23, 2015 3:00 am

-Аз,по добре е да ида при него...
Всички кимнаха,като тя се качи горе при него,беше в стаята на майка му. Чувстваше се много виновна,може би наистина прехалиха и не биваше да реагират така всички до един.
-Крис съжалявам...
Затвори вратата зад себе си:
-Жерар реагира пресилено и го е осъзнал,ще говоря с него...
Приближи се,като се опита да го докосне по рамото но той прибираше нещата на майка си:
-Крис,съжалявам наистина,не исках това да се случва...
Идеше и да се разплаче,и тя се беше държала ужасно,като не направи нищо и не я защити или не направи нещо.
-Кажи ми,какво желаеш да направим? Не я гони нека се върне,ще говоря с Жерар,ще отидем на вечеря само тримата някъде,където на нея,ще и хареса. Моля те...
Ако нещата продължаваха така сватба можеше и да няма,той не се чустваше добре:
-Ако тук не ти харесва,може да се махнем и да направим сватба някъде другаде само аз ти и Хоуп. Всичко това няма голямо значение. Обичам те...

by **Кристофър** Пон Фев 23, 2015 3:19 am

- Ще престанеш ли? - Попитах рязко след като отново се бях оказал в тази ситуация между вечно разбиращия й баща светец, който беше окей с всичко и тя, която вечно търсеше начин да извърти така нещата, че изведнъж аз да се почувствам като пълен идиот.
- За какво е всичко това? - Спрях за малко и я погледнах.
- Не съм гонил никой... - Нейния баща беше, но тя все още не можеше да го осъзнае. Извиняваше се, само защото така трябваше.
- Просто така е най-добре... И тя няма проблем с това. - Сериозно ли щеше да прави всичко това?
- И не, няма да ходим тримата на вечеря, нито тук... нито където и да е... Няма за какво да ми се молиш или извиняваш... Освен това не съм казвал нищо за отменяне на сватбата, така че не разбирам това от къде дойде, но явно тези дни ми е трудно да следя логиката ти... - Въздъхнах тежко и поклатих глава.
- Просто не ми е до драми Ваалет... Нека забравим за това става ли? Не искам да говоря повече за майка ми...

by **Ваалет** Пон Фев 23, 2015 4:34 am

Неговата пасивна агресия беше прекалено тежка за нея. Съзнаваше грешката си и наистина се разкайваше за това,Жерар наистина не постъпи добре никак даже. Трябваше просто да замълчи. Или щеше да се съобрази или не,щяха да приберат Хоуп,ако тя запуши или нещо такова,всъщност съзнаваше,че бяха направили от мухата слон.
Но просто реши да се отдръпне,слезе долу,като им каза,че не се чувтства добре,можеха да хапнат но тя се качи в стаята си и легна на леглото,наистина не и беше добре,а и умората си каза своето. А,и искаше да си поплаче. Имаше нужда от това,изпусне малко парата. Изтри сълзите си,като след това се унесе. Имаше нужда от почивка просто,а и не искаше да говори,защото можеше да стане по зле.
Жерар срещна Крис в коридора беше му много неудобно:
-Ам,държах се грубо,не биваше да нападам майка ти. Гадно се държах и съжалявам,не го правя заради Ваалет,а защото те уважавам да не ти го засвидетелствах но покрай внучка си ставам малко заплашителен искам най-доброто за не.

by **Кристофър** Пон Фев 23, 2015 4:14 pm

Това някакво извинение ли трябваше да бъде?! Боже те с Ваалет бяха направо едни и същи. Личеше си, че са баща и дъщеря. Първо това там беше моята дъщеря и смятах, че аз знам най-добре какво трябва и не трябва. Не исках някой друг да мисли вместо мен и още по-малко да се оправдава с нея. И второ, нямах нужда от този вид уважение от негова страна.
- Просто забрави за това Жежар. - Казах. - Всичко е наред...
Казах и тръгнах. Просто наистина не исках да говоря за това повече и ако можеха всички да го забравят щеше да е най-добре. Нямах нужда някой да ми се извинява или оправдава с Хоуп.
Изпратих багажа на майка си в хотела и се прибрах в стаята. Ваалет вече спеше и аз използвах момента да отворя лаптопа и да резервирам билет на майка ми. После й се обадих да й кажа, а след това просто си легнах и заспах, с надеждата утре всичко това да е просто минало...

by **Ваалет** Вто Фев 24, 2015 2:57 am

Сутринта сатана и си взе душ,остави го да се наспи,а и беше станала по рано. Мина през Хоуп,която вече вдигаше Грета на главата си. Много се ядоса,когато разбра,какво е направил Жерар,не биваше да говори с него преди да говори с нея. Май беше по добре да не говори с него. Беше на косъм да отмени цялата сватба,защото пасивната агресия на Алек я убиваше.
Репетицията беше по обяд в залата,защото беше само репетиция,а истинската сватба,щеше да е в красивата градина.
Седеше на обяд с Грета,като хранеха и малката,която упорито не искаше да яде,каквото и да е било. Надяваше се Крис да се появи,щеше да се опита да не нищо въпроса.
Малката се опитваше да докопа всичко,което хване и правеше бъркотии. И никак не искаше да яде,може би храната тук никак не и допадаше,беше с различни плодове и може би точно това не и харесваше. Или просто защото не си бяхме в къщи и имаше много неща,който грабваха вниманието му:
-Хоуп,дяволче малко мое...
Засмя се и я вдигна над главата си,като тя се смееше. Приближи я и се скри в коремчето и за да я гъделичка,а тя се смееше звучно но на Вал не и пукаше,колко шумна може да е Хоуп.

by **Кристофър** Вто Фев 24, 2015 3:22 am

Събудих се и както всяка друга сутрин, първо си взех душ, после се облякох и отидох да потърся Ваалет и Хоуп. Нямаше ги в другата стая, затова предположих че ще са някъде из хотела. Намерих ги в ресторанта. Приближих се до тях и целунах всяка една, а след това взех Хоуп. Явно се бе наситила на компанията на другите и сега искаше да си поиграе малко с мен. Пък и аз също исках. От както бяхме слезли от самолета почти не се бях добирал до нея. Просто наоколо имаше много загрижени дядовци и майки и бавачки...
- Защо не ме събуди по-рано? - Попитах Ваалет и после поръчах кафе на сервитьора.
- Кога започва репетицията? - До колкото виждах никой не беше облечен. Може би бях разбрал грешно часа или пък тук се движехме по различно време.

by **Ваалет** Вто Фев 24, 2015 4:03 am

-Исках да си починеш добре,репетицията е в два чеса и има време до нея.
Харесваше и когато виждаше Крис да се занимава с малката,я тя просто изпадна в същински екстаз,като и обърна внимание. Обожаваше баща си,това беше предимство за сега,защото можеше да я накара да си хапне.
-Не иска да яде,има прекалено много хора около нея,както и доста остри и чупливи неща,който не трябва да пипа и иска да докопа.
Баща и я беше хванал и тя стоеше на пръсти в скута му,все още не знаеше,как да си ползва крачетата но се опитваше да прави нещо с тях. Вал се засмя но тя се опита да докопа кафето на баща си,което сервитьорката донесе. Не се страхуваше,защото той нямаше да и позволи да го пипне. Тя се ядоса,че баща и не и разреши но и мина бързо,когато я гушна:
-Ще я пробваш ли дали иска да яде.
Грета му подаде пюрето и щом и поднесе първата лъжица,тя отвори уста все едно не се бяха опитвали да я хранят и е ужасно гладна:
-Малка разбойничка,чакала е баща си.
Стоеше кротичко и чакаше баща и да я нахрани. Справи се много бързо,а щом разбра,че е свършило се впусна отново в бели:
-Репетицията ще е в залата,много е горещо навън,а сватбата,ще е навън,сметнах че е по добре да репетираме вътре за да не привличаме прекалено погледите на посетителите в хотела.

by **Кристофър** Вто Фев 24, 2015 4:19 am

Кимнах в знак на съгласие и се опитах да се усмихна. Все още бях кисел. Просто това място и въобще цялото нещо не беше каквото си представях, че ще бъде. А и напрежението между нас се усещаше дори и да не говорим за предишната вечер.
- Какво всъщност ще представлява репетицията? - Мислех си, че е някаква опознавателна вечеря или обяд както в случая, между семействата и приятелите. Ние не бяхме поканили кой знае колко много хора. Някой от приятелите ми дори не успяха да се измъкнат и да пропътуват цялото това разстояние, затова щяха да присъстват само на сватбата. Като цяло обаче повечето гости щяха да са близки на Жежар и предполагам тази репетиция беше за да я опознаят по-добре, а и тя тях също.

by **Ваалет** Вто Фев 24, 2015 9:35 am

-Ще е по скоро опознавателна цел,хората не са много но да се чувстваме по спокойни,ще се опознаем с гостите,преди събитието. И в общи линий,ще се разбере,как ще протече сватбения ритуал.
Малката се нуждаеше обаче от подмяна и може би да я преоблекат,за това Грета я пое и се качи горе,а и беше хубаво да останат малко сами. В първия момент се оказа доста сконфузно,няколко минути имаше кратко мълчание. На нея и беше много неудобно,заради Жерар се наложи да изгони майка си,а тя не беше виновна,просто е свикнала на такъв живот,на такъв стандарт,просто трябваше да я приемат. Но наистина се чувстваше виновна,тя искаше да присъства,а в същото време сякаш я изгони. Личеше и,че се разкайва,беше на косъм да се разплаче,а и напрежението покрай сватбата си казваше своето. Не можа да е сдържи и стана,като тръгна към терасата. Наистина и беше тежко. Чувстваше се много виновна. И искаше да се прибере,не искаше такава сватба,да стъпят в брак сърдити и семейството разделено. Това беше същински ужас.

by **Кристофър** Вто Фев 24, 2015 4:46 pm

Това беше кошмарно. Нито аз, нито пък тя се чувствахме добре от тази ситуация. Подозирах, че се разкайва за случилото си и бях наясно, че случката снощи не беше само нейна или на Жерар вина. Аз също бях допринесъл за това. Трябваше да преглътна егото си и да отида да говоря с нея, ако не искам това да е най-ужасната репетиция на света.
Изправих се от мястото си и отидох при нея. Беше с гръб, затова поставих ръце на раменете й и ги погалих.
- Мисля, че и ние трябва да се приготвим... - Казах и зачаках. Тя обаче мълчеше. - Нямаме много време нали? Репетицията ще започне след по-малко от два часа... - Надявах се да не се налага да започваме разговора за недоразумението снощи отново. Просто исках всичко да е нормално, но не ми изглеждаше така сякаш всичко може да изчезне. Вероятно щеше да се наложи да проведем този разговор, но исках да се опитам да го избегна, затова направих последен опит.
- Хайде да се качваме... - Бяха само два дни, после щяхме да се приберем и да забравим за всичко това и нямаше да се налага да се връщаме тук, никога отново.

by Sponsored content