Re: Власт!!!

by **Кристофър** Чет Фев 05, 2015 6:19 am

Притиснах я към себе си:
- Шшшт... - галех успокоително гърба й и леко се полюшвах с нея, за да я успокоя. Беше наистина уплашена, а аз наистина нямах представа какво да направя. Самия аз бях в паника след чутото от нея. Искаше ми се да изтръгна гръкляна на този изверг още сега.
- Той никога повече няма да те доближи... - Сърцето ми направо се късаше като си представях какво й е причинил и как не бях способен да я защитя. За всичко бях виновен аз и никой друг.
- Никога повече... - Оставих я да поплаче на рамото му. Трепереше от страх и сякаш той успяваше да омаловажи дори физическата болка. Накарах я да легне на леглото, а аз легнах до нея или по скоро зад нея и я обгърнах с ръце, покривайки я почти цялата.

by **Ваалет** Чет Фев 05, 2015 6:32 am

През следващите няколко дни тя започваше да се подобрява,благодарение на лекарите и на Крис,а и на Жерар. Не разбираше,защо той се държи така мило но се чувстваше спокойна в тяхно присъствие и дори в края на седмицата Жерар,щеше да организира специална вечеря в градината,която беше божествено красива. Каза,че това е като за изпращане,защото се прибираха.
Все още не и бяха казали,че Жерар е баща и,просто искаха и двамата да се уверят,че тя се е позакрепила малко и че може да приеме големи вълнение. Жерар обаче беше и малко претиснен през деня,неговия лекар беше открил нещо и трябваше сега да каже на Крис,преди да го съобщи на Ваалет:
-Може ли да поговорим.
Той приготвяше няколко неща в кабинета на Жерар,беше го освободил за малко,за да свърши всичките си нужни работи,като и да организира безопасния превоз на Ваалет:
-Не знам,как да ти го съобща но...
Приближи се към него пред бюрото:
-Лекаря ми е открил нещо обезпокояващо при последния преглед.
Трудно му беше да го каже:
-Не знам,как да ти го съобщя но казва,че Ваалет е бремена,тя е казала,че е пила хапчета но доктора каза че до два три дни след спирането може да се забременее. Явно се е случило докато е била в плен. Истината е,че не се знае,дали ще го задържи,заради лекарствата и лечението,което са и приложили. Казва,че може да е мъртво.

by **Кристофър** Чет Фев 05, 2015 7:14 am

Жерар влезе в кабинета си, който ми бе отстъпил, за да мога без притеснение да организирам отпътуването ни към вкъщи. Смятах, че е време да се прибираме, защото не ми харесваше да нямам контрол над нещата. В Америка бе моя дом и там се чувствах комфортно. Тук... Ами да кажем, че тук не ми харесваше чак толкова колкото се харесваше на Вал. Сега обаче най-важно бе нейното възстановяване и смятах, че за нея най-добре ще бъде да се прибере у дома, където ще може да си почива и да разговаря с професионалисти, за да преодолее травмата от последните няколко седмици. Исках най-доброто за нея и смятах, наистина смятах, че Америка е това нещо.
Още не бяхме се разбрали как точно да съобщим на Вал, че Жерар е неин баща и мислех, че за това е дошъл и иска да говорим. Оказа се обаче нещо съвсем различно. Виждах го как пристъпва нервно, което изнервяше и мен самия...
- Какво?! - Възкликнах недоумяващо, като все още бях в пълен шок и не можех да мисля трезво. Не разбирах какво ми казва и дали съм чул правилно. Просто мозъка ми блокира и отказваше да приеме чутото.
- Какви ги говорите?! - Явно наистина отрицанието и шока бяха големи, защото веднага реших, че думите му са лъжа. - Това е... - Тя беше казала, че онзи мъж я е насилил. Дали... Ами ако...
- Това е невъзможно... Тя... Не! Доктора ви греши...

by **Ваалет** Чет Фев 05, 2015 7:27 am

-И аз така си мислех Кристафър и го накарах няколко пъти да провери. Знам че нямаш доверие на моя лекар но той до сега не е грешал,ако все пак предпочиташ извикай някой от твоите доктори или,като се приберете я заведи при твоите лекари.
Приближи се към Крис,като се опита да го успокой:
-Кристафър стегни се,ще има нужда от теб след това. Сигурен съм че ще се грижиш за нея... Поверявам я в твоите ръце.
Стисна рамото му и се закашля лекичко,като се изправи:
-Трябва да я отведеш още днес,лекарите трябва да се погрижат за нея,това ще е голям шок за нея. По добре е да е на място където,ще е в добри ръце,в безопасност.
Беше му трудно да го каже,беше намерил дъщеря си но знаеше,че тук не е нейното място.
-Знам,че си в шок но нямеме много време. Приготвил съм и аз документи,припознавам я като моя дъщеря,има едно писмо,акта и за раждане и истинското и име. Тя е моя дъщеря и искам да е щастлива,а само ти можеш да го сториш.
Седна на стола,като погледна към него,и той беше ужасно шокиран и му беше много тежко.

by **Кристофър** Чет Фев 05, 2015 7:54 am

- Имам нужда да остана сам за момент... - Казах отнесено и дори не го погледнах. Бях чул всичко което бе казал, за това как трябвало да съм силен и прочие, но аз не бях машина, която се настройва и хоп, вече съм силен. Всичко ми идваше в повече. Още не се бях възстановил от операцията, болеше ме зверски, но не това ме притесняваше. Емоционалното ми и психично състояние в момента бе не много по-цветущо от това на Ваалет. Безспорно ужаса, който тя бе преживяла бе голям и щеше да мине много време преди да се съвземе и да бъде пак същата, но и аз изпитвах затруднения с приемането на всичко което се беше случило. Не спирах да се обвинявам и това ме изяждаше отвътре. Всеки път, когато погледнех посиненото й лице и тяло, сякаш си представях как той й причинява всичко това, но в кошмарите ми той бях аз. Имах чувството, че ще полудея, защото не бях успял да я опазя, а сега това?! Исках да съм силен, да се държа мъжки, но просто... просто не бях. Сякаш нещо се бе пречупило в онзи миг, в който гледах как я отвеждат и не можех да направя нищо, за да я спася.
Чух врата зад мен да се хлопва. Бях останал сам и в пристъп на отчаяние замахнах и съборих всичко което стоеше на бюрото. По земята се разхвърчаха разни предмети. Но не ми беше достатъчно. Пердето ми бе паднало. И понеже не можех да викам. Трошах и блъсках всичко около себе си, докато накрая не паднах изморен на земята, с ярко червена нарастваща точка кръв на блузата, заровил глава в ръцете и стиснал здраво челюст... Бях пълен провал... За себе си! За нея! За всички и всичко! Дори за нероденото й дете!

by **Ваалет** Чет Фев 05, 2015 8:17 am

-Жерар,къде е Крис?
Той погледна на горе към кабинета,от където се чуваха някакви шумове,все едно се свличаха предмети или бяха брутално изхвърляни:
-Какво става...
Тъкмо беше тръгна на там,когато той се опита да я хване но се дръпна,защото тя не обичаше никой друг да я докосва и щеше да стане по лошо,да я прати в панически страх.
-Недей дъще...
Но тя не го чу тръгна на горе,като се притесни,влезе в стаята,като се размина на косъм от предметите,който летяха:
-Крис,какво става?
Приближи се към него,като протегна ръка към него,той беше опрял и двете си ръце на бюрото. Все още нейните движения не бяха много умели,все още не се беше възстановила напълно:
-Крис?

by **Кристофър** Чет Фев 05, 2015 8:26 am

Ваалет влетя в стаята и видя всичко което бях сътворил току що, но сякаш наистина не ми пукаше, че ме вижда в това състояние.
- Нищо... - Отвърнах спокойно. След като бях изпотрошил почти всичко, мисля че от едната крайност да изпитвам истински гняв и безпомощност, сега бях в другата където сякаш бях замръзнал и не изпитвах нищо.
- Нищо не става... - Изправих се и огледах стаята. Май се бях престарал. - Просто си изпуснах нервите, но сега вече съм добре... - Погледнах я и видях колко разтревожена е в момента и знаех че не хваща вяра на нито една дума.
- Не се тревожи, ще възстановя всичко счупено на Жерар... - Прочистих гърлото си и прокарах ръце през косата си, за да я вкарам в ред.
- Време ли е вече? - Тя сякаш не разбра въпроса, затова поясних. - Вечерята. Стана ли време за вечерята?

by **Ваалет** Чет Фев 05, 2015 7:52 pm

Очеизвадно беше,че нещо е станало но той още по явно нямаше да и каже нищо. И без това,тези дни имаше чувството,че постоянно някой нещо крие от нея. Не знаеше какво е но всичко е толкова съмнително,че не е истина. Присви очите си,не му вярваше,че нищо не е станало но едно и е ясно,нямаше да каже дори и да го притискаше,просто беше такъв.
-И ти също трябва да се пазиш,въпреки че раната ти заздравява,все още не си в цветущо здраве.
Протегна се и хвана ръката му,като я погали съвсем нежничко:
-Да вечерята е готова,тъкмо сваляха месото от барбекюто. Градината е вълшебна,Жерар има прекрасни лилави цветя,трябва да има и в твоята градина,като се приберем,ще се погрижа да намерим такива цветя и да засадим в градината ти.

by **Кристофър** Чет Фев 05, 2015 9:38 pm

Говореше ми за цветя и градини, а аз не знаех как ще й кажа всичко което можеше да се случва с нея в момента. Не исках да й причинявам още болка и да я карам да страда, а евентуална бременност от онзи изверг и мъртво бебе в нея, направо щеше да я съсипе. Съсипваше мен, не исках да си мисля какво ще й причини на нея.
- Да... - Притеглих я в обятията си и я притиснах към себе си. - Има хубава градина... - Даже не я бях забелязал, но не знаех какво друго да кажа. Целунах я по челото. - Ще ти намерим същите цветя....
Вероятно вече трябваше да съм я пуснал, но не можех да го направя, защото в момента аз имах много по-голяма нужда от тази прегръдка отколкото имаше тя. След известно време все пак реших, че дори и да не искам трябва да я пусна.
- Хайде да вървим... Не искаме Жерар да ни чака нали... - Хванах я за ръката и я поведох навън.

by **Ваалет** Чет Фев 05, 2015 10:01 pm

Стискаше здраво ръката му и тръгна след него. Жерар ги чакаше на вечеря,под една красива беседка в средата на градината,където имаше отрупана маса с невероятно много готини неща за хапване:
-Боже толкова е вкусно всичко ужасно съм гладна!
Все още го държеше но изпитваше адска нужда да си хапне,апетита и се беше върнал с такава сила че не беше истина:
-Френския въздух ми влияе много странно,отваря ми апетита!
Седнаха двамата един до друг,а Жерар се усмихна някак половинчато,пак онова чувство,че крият нещо:
-Хапвай Ваалет,ако можеш изяш всичко...

by **Кристофър** Чет Фев 05, 2015 10:26 pm

Тя изглеждаше спокойна. Не знам колко спокойна беше в действителност, но поне за пред нас изглеждаше така. Забелязваше цветята, наслаждаваше се на храната. Аз не бях въодушевен от нищо от тези неща. Имах чувството, че главата ми ще се пръсне от тревожни мисли. Новината която Жерар ми бе споделил преди по-малко от половин час, сега не ми даваше мира. Наистина бях разтревожен и нямах никакво търпение тази вечеря да свърши и да се обадя на доктора, който се грижеше за нея и да го разпитам подробно за какво става дума.
Мълчах почти през цялото време. Жерар обаче се опитваше да ангажира вниманието на Вал и тя да не забелязва моето отнесено поведение. Бяхме вече на десерта когато разговора малко замря и аз се намесих.
- Искам да тръгнем тази вечер. - Казах на Ваалет. - Налага се да съм в Ню Йорк на сутринта и... - Не исках да й казвам, че искам да избързаме с пътуването, защото ако веднага не я прегледа доктор, направо щях да полудея.

by **Ваалет** Чет Фев 05, 2015 10:34 pm

Жерар разбра за какво става дума,за това кимна и допълни:
-Не желая да ви гоня,винаги сте добре дошли във вилата ми но и двамата още не сте се възстановили. Тревожа се за двама ви и знам,че в Америка,ще се погрижат по добре.
Улови ръката на Ваалет,като в очите му се четеше ужасна мъка,целуна ръката и:
-Ще ми липсваш малко цвете,Крис ще се грижи добре за теб,и ти се грижи добре за него. Той е невероятно момче.
Повдигна ръка и я погали по бузата,като се вгледа в обите и,а после погледна към Крис,като без думи се разбраха сякаш. Отдръпна се:
-Колата е готова,багажа ви ще е за минути в колата.
Вал се обърна към Крис,явно имаше наистина много работа,знаеше,че е отсъствал много и може би е нещо спешно:
-Добре...

by **Кристофър** Чет Фев 05, 2015 11:01 pm

За щастие Ваалет се съгласи без никакви въпроси или недоволство. Изпратих я до колата и й помогнах да влезе, а след това отидох при Жерар, който стоеше не много далеч от колата, за да му кажа няколко думи.
- Знам, че с теб не започнахме добре, но съм ужасно признателен за всичко което направи за Ваалет и мен. - Беше ми трудно да кажа тези думи. Не обичах да признавам когато греша, но в случая бях длъжен да го направя.
- Можеш да дойдеш в Америка когато пожелаеш и... да прекараш време с нея. Мисля че дори без да подозира, че си неин баща, тя те харесва и за нея ще е добре ако си наоколо, а и освен това все някога ще трябва да й кажем, че си и баща... - Мисля че щеше много да ми се ядоса когато разбере, че съм крил толкова време това от нея.
- Също така се случи малък инцидент в кабинета ти, за което наистина много съжалявам... Ще покрия всички щети, ти само ми изпрати сметката... - Напълно щях да забравя за бъркотията, която бях сътворил в кабинета на Жерар, обаче толкова други неща имах на главата, че това бе едно от последните, за които мислех.

by **Ваалет** Чет Фев 05, 2015 11:09 pm

-Не бери грижа за това,единственото което искам да направиш е много да се грижиш за нея. Аз не можах да я защитя и да и бъда за пример. Заради мен е имала такъв живот,не исках такава съдба за детето ми.
Сложи ръка на рамото му и леко го притисна,беше като жест към син,защото така го чувстваше:
-Благодаря ти за поканата но няма да успея да дойда,ще разбереш за тази причина,когато дойде времето но моля те бъди до нея...
Премълчаваше нещо,а истината беше,че той умираше. Доктора се притесняваше за него,защото беше на хемодиализа и на подобни вид лечения,прекалено напреднал стадий и нямаше шансове за него. Не искаше да му казва,защото не искаше да ги натоварва искаше да го помнят с добро а да не го съжаляват.

by **Кристофър** Чет Фев 05, 2015 11:27 pm

Определено усещах нещо нередно в начина по който ми говореше, сякаш на истинско сбогуване, но наистина не бях съвсем на себе си и не обърнах никакво внимание. Просто бях зает да се притеснявам за нея и сякаш не забелязвах нищо друго около себе си.
- Все пак поканата важи... - Казах аз. - А и трябва да й кажем за това, че си неин баща рано или късно, затова ще се наложи или ти да дойдеш или ние да се върнем, но наистина предпочитам да не я карам да пътува отново... - Той кимна разбиращо, но не каза нищо.
- Отново... Благодаря за всичко и не се тревожи, тя е в добри ръце. - Взехме си довиждане и аз се качих при нея в колата, а веднага след това и потеглихме към частното летище на което ни чакаше самолета ми. Всичко беше готово за заминаването ни и не губихме абсолютно никакво време. Просто от колата се прехвърлихме в самолета и отлетяхме към вкъщи.

by **Ваалет** Чет Фев 05, 2015 11:39 pm

По време на пътуването в колата на нея много и се доспа и беше заспала. Той я пренесе до леглото,като я зави. Събуди се късно на обяд с ужасно гадене,явно чесовата разлика и се беше отразила,както и пътуването. Изправи се,като се придържаше за мивката изми лицето си,като видя в отражението на огледалото Крис,който я гледаше притеснено:
-Май е от пътя,а и не е добре да се лети в самолет,преяла като прасе,на вечеря.
Излезе но беше бледа но и отминаваше.
-Имам нужда да си полегна.
Леглото отново я зовеше и тя се премести на леглото:
-Ще си поспя още малко.

by **Кристофър** Чет Фев 05, 2015 11:45 pm

Не ми се искаше да й отказвам почивка, въпреки че отдавна трябваше да сме се отишли в болницата. Сърце не ми даваше да я събудя обаче и с нетърпение очаквах тя да го направи и сега когато се случваше тя искаше отново да си полегне. Наистина имаше нещо нередно. Притесних се още повече.
- Да... Разбира се... - Казах и тръгнах след нея, а когато тя легна я завих.
- Почивай си колкото имаш нужда, но... - Поех дъх и сложих косата й зад ухото. - Когато се почувстваш малко по-добре, искам да отидем при доктор Стивънс. Той... Той е много добър лекар и искам да те прегледа. - Тя смръщи носле. - Знам... Знам, че вече ти писна от доктори, но това е важно за мен... Моля те да го направиш заради мен...

by **Ваалет** Пет Фев 06, 2015 12:03 am

-Ох,добре Крис,добре съм просто пътя не ми понесе но щом искаш,ще отидем,събуди ме след два часа...
Прозя се,и миг след като побуши възглавницата се унесе и заспа сладко сладко. Крис я събуди въпреки да не му се искаше много. Отново се прозя и започна лениво да се облича,спеше и се като на мечка през зимата,и беше гладна едновремено и с това и се гадеше.
Качиха се в колата и тръгнаха към доктора,направиха и редица изследвания,всякакъв на вид. Всичко трябваше да е що годе наред,все още се възстановяваше но трябваше да е добре.
-Господин Грей трябва да прегледаме и вас...
Остана да чака в воаето,беше редно и той да се прегледа. Всъщност го прегледаха но доктора имаше нещо да му казва:
-Обезпокоен съм от състоянието на госпожицата,притеснява ме факта,че е бремена,не се знае,дали с толкова много хапчета плода,ще оцелее,ако го желаете,ще се опитаме да го подсилим. Ако не го желаете това крие риск да няма повече деца,да малък е но може да е опасно и при двете положения. Детето обаче се развива,явно се бори,добре е че не е мъртво след всички процедури,защото до сега може да я е убила.

by **Кристофър** Пет Фев 06, 2015 12:29 am

Значи наистина беше бременна! Мислех че съм подготвен за подобна новина, но беше по-страшно отколкото си представях. Как само за миг целия ни живот се бе преобърнал. В един момент бяхме щастливи в Париж и всичко беше наред, а в следващия тя беше бременна и много вероятно бе детето което носи и не се знае дали ще оцелее да е от изверга, който я е насилил, а доктора който ми съобщаваше новината искаше аз да реша дали това нещо в нея ще живее или не. Как можех да реша такова нещо?
- Аз... Не мога да взема такова решение... - Казах и се изправих от кушетката. Трябваше да говоря с нея и да й кажа. Отидох до кабинета, в който тя ме чакаше и седнах до нея.
- Не знам как да го кажа, затова просто ще го направя... - Поех дъх и я погледнах. - По всичко изглежда, че си бременна... Ти... Не знам как точно е станало, но... Не това е важно в момента. Доктора каза, че има опасност за детето и не е сигурен какъв ще е ефекта върху него, заради всички медикаменти, които си приела през последната седмица... И неговото мнение е, че ще е по-безопасно ако плода се махне сега... Каза, че има известни рискове, но си още млада и ще можеш да имаш деца в бъдеще, когато искаш и... Не знам, аз просто... Така каза той...

by **Ваалет** Пет Фев 06, 2015 2:06 am

Стоеше като гръмната и не можеше да помръдне дори,сърцето и препускаше ужасно лудо. Това беше пълен шок за нея и тя не можеше да го побере в акъла си. Този изверг провали тотално живота и,това дете щеше да е плод на насилие,всеки път,щеше да вида в очите на това дете насилника и,който за пореден път оскверни тялото и. Добре,че седеше на стола,защото щеше да се стовари в противен случай на земята. Опря главата си в стената,като погледна на горе.
-Какво решение да взема?!
По скоро го зададе на себе си:
-Не желае това бебе,то ще ми напомня,за него. Но какво ако повече никога нямам деца?
Погледна към него,и поклати глава:
-Ти не искаше това...
Пое си дъх и му каза:
-Кажи на доктора да се подготви,ще махна бебе просто ми дай мяколко минути,да си поема въздух...
Тръгна към терасата на болницата,където духаше вятър искаше да си поеме въздух. Сложи ръка на корема си,като пое много дълбоко дъх:
-Прости ми...
Тихо прошепна тя,сякаш на нероденото си дете.

by **Кристофър** Пет Фев 06, 2015 2:18 am

Тя дори не се замисли. Всички съмнения... Тя сякаш беше сигурна, че това дете е на онзи изверг. Значи, вероятно беше точно така. Нямаше как да е мое нали? Но, в главата ми продължаваше да тлее съмнението. Дори и когато казвах на доктора какво точно е било решението й, продължавах да се питам: " Ами какво ако е мое?"
- Има ли как да се разбере, кой е бащата? - Попитах на врата. Доктора ме погледна някак объркано, но бързо се съвзе.
- Да... Може да се направи подобно изследване, но... Това почти сигурно ще доведе до спонтанен аборт.
- Разбирам... - Значи нямаше как да разбера дали това е моето дете, без да го убия. Тя искаше да го махне, защото си мислеше, че е от онзи мъж и аз бях в патова ситуация. Не можех да искам да го задържи, само за да разберем след 9 месеца, че това дете е на мъжа който й причини всичко онова. Не можех да искам от нея да си рискува живота, само заради една нищожна вероятност това нещо в нея, да е мое.
Намерих я.
- Казах на доктора, че... Казах му какво е желанието ти и той ще подготви всичко, но ако искаш още време... Може би е по-добре да обмислиш добре, преди да вземеш толкова кардинално решение.

by **Ваалет** Пет Фев 06, 2015 2:27 am

-Ти не искаш дете,Крис ако го оставя ти,няма да искаш да останеш с мен. Не искам,не желая да остане без теб. А,и сигурно това дете е на онзи изверг,наказва ме и иска да ме накаже още.
Опря се на парапета и се опита да си поеме дълбоко въздух. Само че той не и достигаше никак,опита се отново но накрая се извъртя и се свлече на земята,като опря гърба си в парапета:
-Трябва да го махна Крис,трябва...
Но нещо в нея се бореше и не искаше,не искаше да изгуби това дете не искаше а го маха,какво че е заченато от злодей,то можеше да не стане такова,можеше да е като нея но как можеше да го отгледа,когато Крис нямаше да е до нея.

by **Кристофър** Пет Фев 06, 2015 2:59 am

Погледнах я и поклатих глава:
- Не Ваалет, няма да играеш тази карта сега. Това е твое решение и няма да държиш мен отговорен за това. - Какво значеше това ти ще ме оставиш ако го родя? Така ли искаше да прекараме остатъка от живота си заедно? Като държи мен отговорен за това да махне детето на онзи.
- А по думите ти изглежда вече го правиш... - Завъртях се и в пристъп на ярост ударих по стената.
- Ти... - Изсъсках през зъби. - Искаш ли да задържиш това бебе? - Погледнах я през рамо. - Не мисли какво ще се случи между мен и теб. Ако аз не съществувах в картинката, тогава какво щеше да решиш? Щеше ли да искаш това бебе?

by **Ваалет** Съб Фев 07, 2015 3:28 am

-Ако не беше ти дори нямаше да съм жива,а ако бях с онзи звяр,щеше да превърне собственото си дете в роб,без да му пука. Страхувам се,че ако се роди,ще виждам в него онова чудовище.
Пое дълбоко дъх,не беше нужно това,трябваше малко да се стегне:
-Мисля,че е по добре да го родя,ако го махна може да пострадам,а не желая още. Когато се роди,ще му намерим приемни родители,който да го възпитат и да му дадат любов,която аз няма да мога да му дам.
Това беше най-разумното нещо,и добре че въпреки шока успя да и хрумне това:
-Нека да се прибираме имам нужда от вана и от леглото.

by **Кристофър** Съб Фев 07, 2015 5:26 am

Кимнах леко с глава и я хванах за ръката. Поведох я към колата и просто се прибрахме както беше пожелала. Не исках да я разубеждавам или навивам за нещо в този момент. Новината, че чака дете бе прекалено прясна и трябваше време както на нея, така и на мен да обмислим всичко, преди да решим какво ще правим за напред. Напълних й вана и я оставих да й се наслади. Аз останах в спалнята загледан към врата и мислещ какво точно да направя, за да улесня решението й. Нищо не изглеждаше просто и лесно в момента обаче.
Тя се бавеше в банята, затова реших да отида при нея и да говоря с нея. Мислите нямаше да ми помогнат. Седнах на ръба на ваната и я погледнах тревожно:
- Сигурна ли си за това? - Тя ме погледна въпросително. - Че искаш да го запазиш и след това да го дадеш на някакви непознати хора? - Страхувах се, че ще й бъде много трудно да се раздели с някой, който е бил с нея 9 месеца.

by Sponsored content