Re: Братство на смъртта

by **Kol** Чет Фев 19, 2015 10:10 am

Мъжествеността му просто агонизираше,а секси тялото на Ния никак не му помагаше но беше мъж,който не можеше без своята Ния. Леко се размърда неспокойно,като се опита да мисли за негативни работи,туко виж му помогнало,но въпреки това не помогна много:
-Да знам,всичко с времето си но ми харесва да си мечтая за такива неща и да те намесвам в моите прекрасни мечти.
Виждаше,че и тя е доста неспокойна,а е време да заспиваше,защото си личеше ,че е доста уморена нуждаеше се от почивка:
-Заспивай красавице,време е да поспиш...
А,и може би,щеше да мине през банята за един студен душ,за да охлади стастите,за да може малко да се блекчи може би. Но по скоро искаше само и единствено нея.

by **Ния** Чет Фев 19, 2015 10:20 am

- Да... - Казах и въздъхнах тежко. - Това мисля да направя...
Надигнах се леко и голите ми гърди се отъркаха в неговите, когато се наведох да го целуна за лека нощ.
- Лека нощ... - И после се обърнах на другата страна, за да не го притеснявам повече. Изглежда близостта ми, не му действаше много добре днес.
Мушнах едната си ръка под възглавницата и положих натежалата си глава отгоре. Бях толкова изморена, че ми трябваха само няколко секунди, за да се пренеса в сладките светове на сънищата.

by **Kol** Чет Фев 19, 2015 10:42 am

Щом се унесе той отиде веднага в банята,като си взе студен душ,а после и топал,защото щеше след това да си я прегърне и не искаше да е студен,когато се върне при нея. Не се охлаби,както повечето мъже биха направили,когато гаджето им не може. Той е обсебен от секса но въпреки това винаги имаше човешко отношение,а и обичта и обвързването не е никак за пренебрегване.
Вмъкна се в леглото,като я прегърна обгръщайки я през кръста и се скри в косите и,вдъхна от аромата и отново,но определено това не му помогна,да се успокой.
На другата сутрин се събуди,така и както беше заспал,не съзнателно се отъркваше в нея,май не трябваше да го прави но сънуваше нея. Щом осъзна,че го е направи,се отдръпна,като се протегна не искаше да изглежда нападателен. Трябваше да се контролира малко и да я остави да спи.

by **Ния** Чет Фев 19, 2015 10:54 am

Сутринта се събудих и се чувствах доста отпочинала. Не ми се бе случвало скоро да спя толкова много, но съня наистина имаше лечебни свойства. Алек от друга страна обаче, изглеждаше като пребит. Все едно въобще не бе мигнал.
- Какво има? - Попитах сънено и се присламчих към неговата половина на леглото. - Не успя ли да спиш... - Гърдите ми отново се опряха в неговите и щом понечих да преместя и крака си върху него и усетих ерекцията му, всичко ми стана ясно. Засмях се и се отдръпнах.
- Божичко... - Не можех да спра да се хиля. - Това беше една вечер за бога... - Той ме погледна недоволно, защото най-откровено му се подигравах и след като хвърли възглавницата си на земята рязко стана от леглото и отиде в банята, докато аз продължавах да се заливам от смях,увита в сто чаршафа.
Когато обаче все пак се успокоих, го навестих под душа и му ударих една ръчна, въпреки че в началото се правеше на сърдит. Не правихме секс, но поне беше успял да се освободи от част от напрежението. После го оставих да довърши с душа си, а аз излязох от душ кабината и започнах да си мия зъбите пред огледалото, като от време на време все още ме избиваше на смях.

by **Kol** Чет Фев 19, 2015 11:07 am

-Много ви е смешно нещо госпожице Романов...
Мина зад нея,като я захапа по рамото,а тя се направи на възмутена но той се усмихна хитричко,намигна и,а после добави целувка:
-Ще ви го върна тъпкано,когато най-малко очаквате,повярвайте ми...
Просто не е същото когато го прави сам и когато го прави тя или го правят заедно,кой можеше да излъжеш не и него естествено,не и неговото достойнство. Намести се на другата мивка,като намаза брадата си с пияна,започна с бръзненето,трябваше да се приведе във вид. Очакваше го доста голям ден с много срещи и щеше да е в братството за някакви събития имаше нещо като прием:
-Да те предупредя,тази вечер,ще има прием в братството,щете очаквам там. Ще имаш време да се приготвиш.

by **Ния** Чет Фев 19, 2015 11:27 am

Погледнах го с малко тъга. Обичах когато си оставя лека брада. Не че иначе не ми харесваше, но с леко набола брада беше още по-мъжествен.
- Добре... - Казах и си наджуборих устата с вода за уста. - Какво да облека? - Не бях чула нищо за никакъв прием.
- Коктейлна рокля или нещо много, много шик... - Ако беше официална вечеря с прием значи трябваше да се изтупам доста, но ако беше просто коктейл, можех да облека една от многото си коктейлни рокли и да не се тревожа чак толкова.
Изплакнах си устата и докато минавах покрай него, за да си взема сешоара, го целунах по гърба.
- Уфф... - Включих го в контакта от моята страна на плота. - Мразя тези приеми... - Включих копчето и сешоара забуча. Но не можех да изляза с мокра коса.
- Сигурно дори ще трябва да отида на фризьор... - Извиках силно, за да надвикам сешоара.

by **Kol** Чет Фев 19, 2015 10:56 pm

Знаеше,че няма да и хареса но въпреки всичко много искаше тя да е до него,всички знаеха,че са сгодени и искаше още да се фука с това,че има най-върховната жена.
-Ще е в тесен кръг,ще присъстват само най-главните хора от обществото.
Тя спря за малко сошуара,за да може да го чува по добре:
-Ще има ритуал за омилостивяване на боговете. Подобно на това,което правехме ние...
За това и не беше известена и не знаеха много хора,охраната знаеше,че ще има събитие но не знаеше,че ще е такова.
-Не бъди толкова сърдита,ще бъде доста хубаво...
Включи отново сошура,а той се приближи и нежно я целуна по рамото,а после и по врата,усети горещината върху себе си.
-Дай изсуши и моята коса...
Подкачия той и се дръпна,защото трябваше да се облече вече.

by **Ния** Пет Фев 20, 2015 1:26 am

Алек излезе от банята, оставяйки ме да довърша сутрешния си тоалет на спокойствие. Нямах какво за правене обаче. Доизсуших си косата, после си сложих малко спирала и парфюм. Вързах си косата в небрежен кок и отидох да се облека в дрешника си. Когато приключих горе, слязох в трапезарията където моя любим вече се бе заел със сутрешното си кафе и вестник и почти не откъсна поглед от него, когато влязох.
- Добро утро Марта... - Тя също беше тук.
- Добро утро госпожице. Има омлет и бекон, също и кифлички с шоколад, но ако желаете нещо друго с радост ще ви го приготвя.
- Не Марта, омлет ми звучи чудесно... - Марта бе истинско съкровище. Бях се привързала много към нея и гозбите й. Тя готвеше основно, но имаше и помощници, когато имахме гости. Справяше се и чудесно с организацията на къщата. Аз никога не бих се справила, дори и с това да давам нареждания на останалите какво да правят.
Отидох до него и го целунах звучно по бузата:
- Обичам те... - Прошепнах му тихичко, така че да ме чуе само той и заех мястото си на масата, а Марта веднага започна да реди чинии пред мен.
- Мисля да приготвя плато от морски дарове за довечера... - Подхвана тя.
- О, чудесно, но ние няма да сме тук за вечеря... Има някакъв прием на който Алек ме принуди да го придружа и... - Естествено всичко беше казано с много хумор.
- В такъв случай може да отложим средиземноморската вечер за друг ден... - Усмихна се мило и наля кафе в чашата ми.
- Да, ще го оставим за друга вечер...

by **Kol** Пет Фев 20, 2015 2:34 am

Остави дамите да си говорят не искаше да им пречи с разговорите,а и се зачете във вестника. Все пак ги чуваше,какво си приказват,без да вдига очи от вестника каза:
-Да,за морското плато съм за,направо ще го оставим за утре....
Като го обясняваха така му се дояждаше,ама правилото че любовта на един мъж минава през стомаха е частично вярна,на гладен стомах любов не правеше. Усмихна се,като намигна на Ния като бутна вестник малко надолу. Почете още малко,като свали вестника и се зае да си похапва:
-Марта яйцата ми са супер,вечно ги правеше,както обича и вечно и правеше комплимент но имаше чувството,че стават все по хубави.
Леко размаха вилицата,като каза:
-Не се панирай толкова за приема,светлината ще е оскъдна. А,и ти си винаги доста секси...
Марта го погледна:
-Да Марта,годеницата ми е адски секси...
Тя се засмя макар че беше възмутена,тя беше от онези женици,който дори споменаването на думата я кара до потрепва.

by **Ния** Пет Фев 20, 2015 3:54 am

Засмях се тихичко и казах на Марта:
- Не му обръщай внимание... - След което довърших закуската си и станах от мястото си. Както всяка сутрин отнесох празните чинии до плота и се върнах да го целуна.
- Трябва да тръгвам... Пиши ми къде и в колко трябва да бъда... Обичам те... Ще се видим довечера... - Целунах го още няколко пъти за довиждане и тръгнах към базата с моята кола. Естествено в непосредствена близост зад мен се движеше и охраната ми, от която мисля че нямах чак такава нужда, но все пак, не протестирах много срещу нея.
Пристигайки на работа, групата ми от новобранци вече бе строена в залата за тренировки и ме чакаше. Изпробвахме някой нови неща днес и бяха доста въодушевени. Харесваше им когато научават нови неща и ми се струва, че най-накрая започваха да свикват с мен. Днес обаче трябваше да ги оставя по-рано, заради приема довечера. Исках да съм красива, затова трябваше да положа малко повече грижа за външния си вид.
От работа отидох директно в салона за красота, който посещавах и там ми направиха изящни букли и красив грим. Роклята която бях избрала бе доста провокативна и екстравагантна. Всъщност самата рокля не беше чак толкова екстравагантна. Черна дълга рокля по тялото с голям отвор отпред и избрах да я съчетая с много бижута, които едва ли биха паснали толкова добре на някоя друга дреха.
Алек щеше да ме чака направо в специалната ложа на братството, където щяха да са и всички останали. Марк дойде да ме вземе от вкъщи и ме откара с излъсканата до блясък лимузина. Когато пристигнахме ми отвори врата и ми помогна да сляза. Всичко беше спокойно, сякаш вътре не се случваше нищо.
- Благодаря Марк...
- Приятна вечер госпожице...
- Благодаря... - Усмихнах му се и закрачих към входа. Мразех да ходя сама на подобни места, добре че бях заобиколена от трима охранители, единия от които ми помогна по стълбите и ме въведе в залата. Наистина беше мрачно... Огледах се за Алек...
Братство на смъртта - Page 25 7933354j

by **Kol** Пет Фев 20, 2015 4:08 am

Оглеждаше се за нея на всякъде из залите и прочие но не виждаше своята красавица но щом влезе дъхът му секна в гърдите остана ,като праснат с мокар парцал и чейнето му всеки момент,щеше да падне подобно на някакъв анимационен герой. Тялото му веднага реагира възбуди се на макс и кръвта му кипна все едно бяха излели горещ катран във вените му. Няколко секунди му бяха нужни да се окопити и да се приближи към нея,пое ръката и,като нежно я целуна,искаше да впие устни в нейните но не искаше да развали перфектния и грим:
-Ния,ужасно секси си,невероятна...
Не му се събираха много думи в речника,подаде и ръка,като двамата тръгнаха към една от ложите,където бяха почти сами,приличаше на оперна ложа но имаше красиво подредена маса. Долу се вииждаше едно огромно легло където вече се беше насатанил един мъж,пуло гол,чакащ явно всичко да почне. Не можеше едно да им се отрече изглеждаха прекрасно и двамата,като крале,той в красив черен костюм и кърваво червена рица,която беше небрежно разкопчана. Седна на стола до нея,столовете не бяха разделени,а обърнати към ритуала. Той не можеше да откъсне очи от нея,днес тя беше прекрасната перла:
-Боже,прекрасна си...
Отново изрече той и целуна прекрасната и ръка.

by **Ния** Пет Фев 20, 2015 4:33 am

Обстановката беше доста... драматична, ако мога да се изразя така. Предполагам нещата са изглеждали по същия начин на нашия ритуал, просто тогава бях с вързани очи и въобще не мислех как е изглеждало от страни. Сега осъзнавах, че се е виждало съвсем ясно какво се случва там долу.
- Ами ти така и не ми каза каква рокля да избера... - Нямаше как да отрека, че останах ужасно доволна от реакцията му. Не страдах от липса на внимание от негова страна, но все пак бе хубаво когато загуби ума и дума когато те види. Рядко се случваше, особено когато вече е виждал всичко.
- Радвам се, че изборът ми ти допада... - Огледах се наоколо. Имаше още две подобни на нашата ложи и няколко по-малки. Не виждах лицата на хората, но виждах силуетите им.
- Божичко, всичко се вижда... - Сега осъзнах, че някой от същите тези хора са били тук преди година и половина и са наблюдавали как правим секс. Може би дори са се възбуждали докато ни гледат.
Въведоха момичето. Беше облечена с някаква роба и знаех, че под нея няма нищо. На очите си имаше превръзка... Всичко бе много идентично. Погледнах Алек. Радвах се, че гледа мен, а не нея.

by **Kol** Пет Фев 20, 2015 4:43 am

Изглеждаше много запленена и малко шокирана но беше нормалко. Той не откъсна очи от нея,като я целуна отново нежно но се приближи малко към нея. Поднесоха червено вино и малки ордьоври нямаше да има вечеря,а и кой мислеше за подобни неща,когато във въздуха всичко крещеше секс.
Премина през раменете и,като сложи ръка зад нея. Чудеше се дали е голичка под тази рокля:
-Да така си е,всичко се вижда...
Но той гледаше към голямото и деколте,как му се искаше да зарови устни между тях.
-Надявам се ритуала да ти хареса и да ти върне приятните спомени. Повярвай ми Ния на мен ги връща и тази рокля не ме кара да спазвал благоприличие...
Премина със свободната си ръка по бедрото и сякаш се опитваше да научи дали носи бельо. Девойката отпред се приближи към избраника си,като той я пое внимателно,започнаха с нежни целувки,не беше толкова умел колкото беше той но въпреки това възбуждаше. Ръката на крис стана по смела,намери нежното местенце,като дългата покривка и притъмнената светлина ги криеха.

by **Ния** Пет Фев 20, 2015 5:14 am

Спрях ръката му по средата на пътешествието й по бедрото ми. Знаех какво ще се опита да направи и на къде се е запътил, а наистина не бе добра идея да го прави точно сега. Кръстосах крака, за да му покажа, че аз все още имам силно желание да запазя благоприличие, въпреки че той никак не ме улесняваше. Гледаше ме с този дяволски поглед и дори само това бе в състояние да ме обезоръжи.
- Алек... - Възкликнах тихичко и поех неспокойно въздух. Нямаше от какво да се тревожа, роклята ми бе дълга и нямаше да е толкова лесно да стигне до целта си, но от друга страна горната част на тялото ми бе меко казано открита, а зърната и кожата ми вече бяха настръхнали. Усетих устните му на врата си и извих глава назад, пометена от удоволствие. Изпъшках тихо и притворих очи. Не играеше никак честно.
- Тук сме за да гледаме... Забрави ли...

by **Kol** Пет Фев 20, 2015 5:27 am

-За да гледат,а аз си гледам...
Повдигна многозначително веждите си,а очите му си сочеха към вече настръхналите и зърна,който така готино бяха надигнали рокличката и. Можеше да разбере,как и действа. Обходи я с целувки по нежното вратле,като засмука меката възглавничка на ухото и. Влудяваше го с този аромат:
-Знам,че го желаеш Ния,отвори се за мен,никой няма да разбере...
Тя оставаше твърда,а крачетата и преплетени не му даваха никакъв достъп до целта му. Прехапа устната си,като пое дълбоко дъх:
-Много си жестока...
Просъска го,като я целуна по врата. Момчето вече се беше настанило въвху крепката девойка,като бавно проникна в нея,и се чу как момичето простенва нежно. Спомни си колко готина беше тяхната първа среща. Зашепна нежно на ушенцето и:
-Спомняш ли си нашия ритуал,как обхождах с устни тялото ти,заиграх се много повече,спомням си първия път,когато те вкусих,винаги божествена...

by **Ния** Пет Фев 20, 2015 5:46 am

От както бяхме дошли само това правех. Спомнях си учудващо много детайли от онази нощ. Ръката му, която все още бе на бедрото ми, пое отново на горе и вдишах рязко. Отъркваше носа си във врата ми и го целуваше. Дланта му попадна върху корема ми, там където роклята започваше да се разтваря и щом усетих пръстите му върху кожата си, направо изтръпнах. Движеше бавно ръката си нагоре, докато не стигна до гърдите ми. Улови дясната и я пристисна между пръстите си. Изпъшках отново...
- Спомням си, че бях уплашена преди да... - Мачкаше гърдата ми и аз се извивах под горещия му дъх разбиващ се във врата ми. - ... ме докоснеш... После долових аромата ти и се влюбих в него... - Затворих очи и се върнах в онази нощ. Представих се, че сме отново там и аз не виждам нищо, а само усещам.
- Хареса ми допира ти... Исках да съм твоя, без дори да те познавам... Не спрях да мисля за онази нощ, дори и след като приключи... Исках да знам, кой си... Исках да съм твоя и след това... Исках да съм твоя завинаги, защото никога не бях изпитвала нещо подобно... Никой не ме бе покорявал по този начин... Никога... Само ти...

by **Kol** Пет Фев 20, 2015 6:23 am

Нападенията продължаваха да бъдат по скоро нежни,до някъде настапателни. Кръвта му кипеше и я желаеше,повече от всичко. Крачетата и се разтвориха явно тя се беше отдала на чувството,а той бързо набра роклята и,като я достигна:
-Шшш,пусни ме красавице... Никой не ни вижда...
Но тя го приклещи с краката си,пое отново много дълбоко дъх,като отдръпна ръката си и пое чашата с виното и отпи една голяма глътка,не беше ядосан,а по скоро се оказваше,като разярен вълк.
-Ако продължаваш така,ще те изчукам още тук...
Само се заканваше,може би... Искаше му се наистина да го направи. Но сега беше ред малко да се успокой. Приближи се отново към нея,укроти се малко,целуваше я нежно:
-Аз,бях обсебен от теб,не можех да спя не можех,да ям. Исках да те намеря,да те усетя отново,да те целуна,да усетя аромата ти отново,а щом те намерих,знех че никога няма да те забравя и искам да съм с теб.

by **Ния** Пет Фев 20, 2015 6:41 am

Знаех точно как се чувства в момента и вероятно аз бях по прецаканата, защото можех да получа това което искам с цялото си същество, но нямаше да е честно, а и освен това бях приключила с правенето на секс пред някой друг. Каквото и да казваше бяхме на прекалено открито и знам, че сега вниманието бе насочено към двойката долу, но някой можеше да наблюдава и нас.
- Когато церемонията и приема приключат, и всички си тръгнат, искам да ме заведеш долу и да ми припомниш онази нощ... - Исках да знае, че аз също го желая, но не по този начин...
- До тогава може да се задоволиш с гледане... - Лицето ми бе доста зачервено и ми бе горещо. Изгарях в пламъци.
Ритуала приключи много по-бързо отколкото очаквах. Струваше ми се, че нашия продължи много по-дълго. Някакви лакеи ни поканиха да се отправим към другата зала, където всъщност щеше да е официалната част. Онази с многото алкохол и жени. Не се чувствах на мястото си, но вероятно трябваше да свиквам. Тези хора щяха да са в живота ми искам или не.
- О, Ния... Разкошна както винаги... - Към нас се приближи най-възрастният от Тримата. Ртшилд.
- Благодаря... Ласкаете ме... - Усмихнах се любезно и поех чашата с шампанско, която ми подаде Алек.
- Хареса ли ви представлението? - Въпроса бе отправен и към двамата. - Трябва да си призная, че все още пазя спомени, за вашето... - Щях да се задавя с шампанското. Лицето ми пламна. - Не, не се тревожи мила... Искам да кажа, че още тогава знаехме, че чуваме за теб и след това... - Не знам какво значеше това, но мисълта, че всички тези хора тук са ме виждали гола и са воайорствали докато съм правила секс, ме ужасяваше. Преди нямах проблем с това, но сега... сега щях да ги виждам ако не постоянно, то поне много често и сякаш не се чувствах удобно от това, че са виждали толкова много от мен, без мое разрешение.

by **Kol** Пет Фев 20, 2015 7:21 am

Алек присви очи съмомнително,определено не му харесваше някой да говори така за любимата му годеница. Закашля се леко,като искаше да му намекне,че прекалява с нескопосаните си комплименти.
-По добре е да не го помниш толкова дълго...
Все пак го скастри,защото ревността му винаги се знаеше,от всички,че не е добре,да се ебаваш с него,защото можеше да те сдъвче. Отпи от шампанското,поемайки много дълбоко дъх.
-Ритуала е хубав,надявам се,че ще се забавлявате и ще забравите за нашия...
Усмихна се,като се надяваше намеците му да го изгонят по деликатен начин и без това му беше доста досаден,не стига,че прекарваше ужасно много време с него,а сега искаше да остане с Ния.

by **Ния** Съб Фев 21, 2015 12:01 am

Оценявах готовността на Алек да ме защити, но истината беше такава... За тези хора аз винаги щях да си остана момичето, което е участвало в ритуала и е било толкова добро, че е завъртяло главата на един от тях. Затова и когато напуснах братството и с Алек бяхме разделени, един от неговите придворни се бе появил с предложение да ми заплати голяма сума пари, само за да го забавлявам за през нощта. Затова Ротшилд все още си спомняше нашия ритуал и затова всички тук ме гледаха така сякаш съм скъпо платената играчка на техния лидер.
- Разбира се, разбира се... Ритуала бе чудесен. - Каза Ротшилд и го потупа по рамото. - Приятна вечер, Алекзандър... Ния - После целуна ръката ми и се отдалечи, а аз оставих чашата си върху една табла, на минаващ покрай мен келнер и казах:
- Беше грешка да идвам... И мисля, че е време да си ходя...

by **Kol** Съб Фев 21, 2015 1:26 am

Изгледа го пронизващо и разбираше,защото иска да си тръгва но трябваше да ги научи как да уважават жена му,ако не го направеше,щеше да съжаляват за това,че са се осмелили. Приближи се и я прегърна,като я целуна по челото:
-Кълна се,че ще накарам дълбоко да съжалява за това...
Ръката му погали нежно бузата и,погали я съвсем нежничко,като се усмихна:
-Да нека да се прибираме...
Пое ръката и,като тръгнаха,нямаше да остане нито миг повече,а и не искаше да я натоварва повече. Шофьора ги чакаше отпред,като беше доста ядосан. Държеше ръката и,като мислеше план,как да го върне. Щом се прибраха малко му отмина,малко по мек,премина през кръста и,като целуна врата и:
-Ще сипя по едно питие... Какво,ще пиеш?

by **Ния** Съб Фев 21, 2015 4:47 am

- Нещо силно?! - Отговорих и седнах изморено на големия диван във всекидневната. Събух обувките си и качих крака отгоре, докато той се чудеше какво да налее. Накрая се спря на някакъв скоч. Сипа в две чаши и се върна при мен. Подаде ми едната и се настани на дивана срещу мен. Отпих не малка глътка и леко ме удари в петите. Беше чист скоч, но май точно от това имах нужда точно сега.
- Съжалявам... - Съзнавах колко глупаво се бях държала и колко преувеличено бях реагирала на подмятането, което вероятно дори не целеше да ме заседне.
- Не знам какво ми стана... - Предполагам просто бях използвала случая, за да се прибера и заради реакцията си, можех да навлека на Ротшилд гнева на на Алек, а наистина не това целях.
- Реагирах глупаво... - Вероятно липсата на секс и силното привличане към Алек ме правеха раздразнителна, а това не биваше да ми повлиява.
- Обещай да не се разправяш с Ротшилд заради това...

by **Kol** Съб Фев 21, 2015 6:13 am

-Обещавам,че няма да го убивам и няма да го карам да страда...
Само забрави да каже,че ще му го върне,за да знае следващия път мястото си. Никой не трябваше да се закача с неговата прекрасна кралица. Отпи си една голяма глътка от скоча. Приближи се,като я целуна нежно по рамото:
-Не се тревожи,това е мой проблем. Но запомни една,на никой,по никакъв начин,няма да позволя да те унижава или да се базика с теб. Ти първо си кралица,втори си моята кралица и трето,ядосат ли теб,ядосват и мен. Ако не те уважават това означава,че не уважават и мен. Ти си моя годеница и моя съпруга. Аз съм краля на това братство и много добре знаят,че ако ме ядосат,ще хвърчат глави. А,от по предното казано,ти си кралицата на това братство и искам да го знаеш.
Нежни целувки по рамото.

by **Ния** Съб Фев 21, 2015 6:33 am

- Нещата не стават по този начин... - И той много добре знаеше за какво говоря. Не можеше да наложиш на някой кралица, която хич не беше кралица и да очакваш автоматично с това да я заобичат или пък уважават. Самия той бе спечелил уважението и доверието на повече от хората, не голяма част от тях го познаваха много преди да встъпи в сегашната си позиция. Но имаше и много други които не одобряваха нито начина му на управление, нито избора му на "кралица" и това не бе тайна за никой, колкото и да се опитваше да ме държи в неведение за настроенията спрямо мен.
- И нека бъдем честни... Аз никога не съм искала това... - Може би точно поради тази причина не ме вземаха на сериозно и роптаеха срещу мен. Някой дори стигаха до там, че обвиняваха мен за някой от решенията на Алек. Смятаха че не му влияя добре и трябва да е много по твърд и отдаден на каузата. Да установи трайно властта си във всяко едно звено и да постави враговете ни на колене. Искаха от него да бъде безкомпромисен. И осъзнавах че наистина не помагам, защото заради мен бе пощадил живота на много хора, които вероятно не трябваше да са сред живите. Това му създаваше врагове дори сред своите и той ежедневно трябваше да се бори с това да им се доказва и да им показва, че той е точно такъв какъвто те очакват да бъде. Силен и безкомпромисен лидер. И сега тази война с масоните. Имаше ужасно много неща, за които да мисли, вместо за наранените ми чувства.
- Никога не съм искала да съм кралица... - А може би трябваше да започна да го искам, защото само така щяха да ни възприемат като едно цяло. Щяха да видят мощта ни и да се спрат всички спекулации около това какво е мястото ми в живота му и какво е неговото място на върха. Може би трябваше да съм кралица, за да запазя позициите му непоклатими и да му помогна във всичко това. Да спра да съм чак такава егоистка и поне веднъж да помисля за него.
- Но... Осъзнавам че точно сега наистина се нуждаеш от такава и... - Плъзнах ръка по лицето му. - Искам да направя нещата по-лесни за теб... - Погледнах го в очите и задържах погледа си един дълъг мих. - Ще ги направя по-лесни... - Щях да бъда онова което се очаква, че трябва да бъда и щях да го направя не заради мнението на онези хора за мен, а защото той вече бе правил толкова много неща за мен, че това бе най-малкото което аз можех да направя.
- Обещавам да съм по-добра...

by **Kol** Съб Фев 21, 2015 6:52 am

Пое двете и ръце,целуна нежно едната,а после и другата,а след това впи устните си в нейните. Пусна ги но я погали,беше толкова нежен и внимателен:
-Не си длъжна красавице моя.
Не исках да се опитва да бъде,добра:
-Ти си най добрата за мен,просто искам целия свят да го разбере. Обожавам прекрасното ти лице,очите ти,който ме изгарят,меките ти устни,който обожавам да вкусвам всеки път. Красивото ти носле,меките ти коси,който ухаят прекрасно,меки са като коприна. Имаш най секси,стегнатото тяло,имаш мускулчета,който те правят по издръжлива на моите нападения.
Наведе се към нея:
-Най извитата и прекрасна талия,секси дупе... -прошепна и тихичко на ухото-Между бедрата ти искам да умра...
Нежна целувка по врата:
-Секси краченца...
Преминаваше нежно с ръце по тялото и:
-Това обаче искам да го знам само аз... Но,колко си силна,колко си борбена,колко си смела,колко дръзка може да си. Ти наистина си лидер мила моя,а те са овце който трябва да бъдат водени. Ти си умна и би ги повела отлично,защото ако не съм аз,а съм обеден,че желаеш доброто на братстовото,а и искам ти да ми помагаш,само на теб мога да имам доверие.

by Sponsored content