Братство на смъртта

Няколко пъти се повтори но въпреки всичко я остави малко да подремне,преди да отиде на работа. За да не закъснея я закара на другата сутрин до работа но не остана,защото имаше рани срещи и не искаше да и той да закъснее. Срещаха се почти всеки ден поне две седмици последователни. Дори беше повече от един месец нещата вървяха доста добре. Не излизаха много навън,защото не е добре да ги виждат заедно,по простата причина,че някой можеше да заподозре нещо. Не че е голям проблем но не искаше някой от останалите роднини на съпругата му да успорят нещата. 
Съвсем скоро и резултата се появи. Понеже живееше на остров където се разпространяваха зарази,се е разболяла от малария. Лекарите направили всичко възможно да я спасят но болеста се била засилила и се развила много зле. Алергия от лекарствата,както и множество усложнения. 
Ех този убиец,биваше си го да докара подобно нещо. Не знаеше,как и какво е направил хората да помислят това но найстина дори я беше докарал до пълно обезобразяване. Наложи се една седмица да отсъства,за да организира погребението на съпругата си. Върна се след една седмица,като трябваше да уреди разни неща. Прибра се,като отиде направо при Ние. Облечен в черно но носещ бутилка шампанско.

Още що влезе забеляза нещо в нея. Присви очи и остави бутилката на масата,но преди съвсем да я наближи свали вратовръзката си,която го задушаваше. Приближи я,като вдигна ръка и нежно я погали:
-Какво има Ния...
Тя в първия момент не се обърна към нея:
-Ния,нещо разстроило ли те е. Виж исках да те видя,цяла седмица не съм те виждал исках да прекараме една спокойна вечер и това е. 
Наведе се да я целуне но беше сякаш малко хладна:
-Ния...
Все пак малко се отдръпна трябваше да поговорят може би:
-Добре,кажи какво те мъчи,да изясним какво те тормози.

-Винаги си подходяща компания...
Да че от време на време на време беше съдист и мазухист не го правеше животно не и в аспекти свързани с нещата от живота. 
-Ще ти направя един чай,няма да пием днес. 
Стана и направи един чай на бързо,като се върна отново при нея и я прегърна. Като я остави да лежи на гърдите му,естествено не пи от чая но въпреки всичко искаше да го направи. Зави я по добре:
-Би било хубаво да отидеш на лекар,ако искаш,ще повикам моя. Ако не ти мине до утре,ще те заведа.
Погали я жено по бузите,като я остави да си почива,не всеки път беше нужно да равят секс,беше му приятно да е с нея,във всякакви момент:
-Ния не желая да имаме тайни,ако нещо наистина те притеснява ми кажи.

-Преди няколко часа,веднага от самолета дойдох при теб,само се отбих до офиса за да уредя някой други неща.
Надигна нежно главата и,като я целуна:
-Нямах търпение да се върна.
Да беше доста грубо да убие жена си и да се върне при нея,и тя можеше да се страхува за това,как биха стигнали нещата. Но истината е че нямаше да я нарани,каквото и да стане. Просто неговата бивша жена,беше стигнала предела унижаваше го,възползваше се от него,както и това,че можеше да застраши братството ако издаде тайни за него или дори за братството,което не е никак добре. Знаеше че Ния не би направила подобно нещо. 
-Това,което се случи не бива да те плаши,знам че изглежда странно но ако не го бях сторил тя щеше да стори същото с мен,рано или късно. Дори да не беше ти,пак щях да го сторя,защото тя е заплаха,не само за мен но и за братството.

-Не е по твоя вина,аз ще нося този грях,дори да не беше ти пак щях да го сторя. Това е живота ми понякога трябва да вземам такива решения. 
Погали я нежно по лицето,да той имаше всичко но въпреки всичко това всичко можеше да му бъде отнето от жена,която също искаше да има всичко. И тя имаше влияние,което не можеше да се пренебрегне и смъртта и беше най-доброто решение:
-Нямаш влияние над това решение,не го направих заради теб,да искам да съм с теб и при други обстоятелства бих подходил с друго решение. Но тя знаеше прекалено много,и щеше да го използва срещу мен. Щеше да навреди на братството,беше на път да направи нещо ужасно,да се присъедини към друго братство.

-Няма лесни неща в този живот но...
Приближи се към нея,като улови ръцете и. Целуна нежно ръцете и,като я прегърна и притисна към себе си:
-Дай малко време нещата да отминат. Знаеш ли,кое е най-странното. Променила си се,по емоционална си от преди. Приемаш го ужасно тежко.
По чувствителна от преди,беше се променила ужасно много. И нещата бяха наистина много страни. 
-Всичко ще се оправи.

Харесваше му много това положение,да бъде обвързан с Ния,щеше да стане още по хубаво,беше планирал една голяма изненада,скоро наближаваше нейния рожден ден и искаше да я изненада наистина.
Една дяволска усмивка се появи на лицето му,като се наведе и я целуна,а с една ръка я придърпа към себе си,по плътно до тялото си. Секса след събирането им се вдигна на ново ниво и не беше спрял да я желае ни най-малко,дори напротив желаеше я ужасно много:
-Срещата ми е много важна Ния но ти обещавам да се върна по раничко.
Отново целуна сладките и устни,като езичето му се заигра:
-На гости,ще ти дойде един... 
Присви устни:
-Един приятел,или по скоро приятелка,един дизайнер,беше ми казала,че искаш да се занимаваш с мода,той ще ти помогне да се научиш,как да рисуваш,да различаваш различните тъкани. Беше казала,че искаш да се занимаваш с мода.

Изръмжа определено не му помагаше никак,ръцете и бяха смели и дръзки и знаеха,че ще се овенчае с успех,ако продължаваше в този дух. В погледа му се въртяха пламъчета и сякаш щеше всеки момент да я нападне,като вълк и да я разкъса:
-Не си честна красавице!
Отново изръмжа,като я притисна съвсем към плота,щеше да и излезе през носа,ако продължаваше така но за съжаление негово тя не спря и продължи,като стана още по смела дори.
-Ния не постъпваш,честно ще закъснея...
Но определено тя не спря,сграбчи я рязко за дупето,като я качи на плота. Бързо надигна полата на роклята и,като разкопча на бързо само ципа на панталоните си,като проникна в нея рязко и бързо.

Малко трудно му беше да се концентрира,целуваше я нежно по врата в изблик на чувства и на емоции. След като дишането му се регулира впи устни в нейните,като се взираше в прекрасните и очи:
-Ще се върна много скоро,а после,ти готвя изненада.
Погали я нежно по бузата и отново я целуна.
-Приготви си малко багаж но за топло време. 
Готвеше и наистина голяма изненада и щеше да я заведе на топличко и хубаво място където,щяха да си бъдат само двамата.

Женското любопитство нямаше край,знаеше си че не трябва да пуска жокер но трябваш да я предупреди за да може да приготви разни неща. Усмихна и се леко загадъчно,защото нямаше да и каже. Преди повече от година и беше казал,че има остров и сега беше време да я закара там. Остров в пълната дума,беше почти като малък град,където идваха туристи,който искат осамотение и лукс,беше нещо красиво и удивително. 
-И да ти кажа няма да разбереш къде точно отиваме. Единственото което можеш да разбереш,е до къде ще стигне самолета но след това,ще се качим на частен самолет,чието полет не се регистрира предварително.
Прихвана брадичката и,като я целуна съвсем нежно но не опитваше да се задълбочава,защото съвсем,щеше да закъснее:
-Тръгвам...
Отдръпна се и тръгна нататък.

Въздъхнах отчаяно след него, но нямах друг избор освен да го пусна. Беше ми отделил много повече време отколкото предполагах. Обикновено бе много стриктен и праволинеен когато става дума за срещите и работата му. Предполагам подобна твърдост и решителност се изискваха за това което върши, но понякога наистина ми се искаше да има повече време за... мен. Времето му за мен обикновено бе откраднато от времето му за сън и аз се мразех за това, че понякога го държах до толкова късно буден, че на следващия ден под очите имаше тъмни кръгове.
Алек излезе, а на мен не ми остана нищо друго освен да мина през банята и да се приготвя за посещението на неговата позната, за което напълно бях изключила. Беше ми споменал нещо по телефона, докато беше в Бразилия, но сега едва се подсетих отново. Жената дойде малко преди обяд. Пихме чай и ядохме бисквитки, говорехме за работата й и за ателието което ще отваря и помощта от която ще има нужда. Звучеше доста интересно всъщност. Заинтригува ме, но главно в главата ми се въртяха мисли за мистериозното пътуване и спомени от сутринта... Мислех за всичко друго, само не и за предложението, което получавам. Казах й, че ще помисля и веднага щом се върна в града ще й се обадя, но бях сигурна, че би чакала и цяла вечност, защото нямаше да се изненадам ако дори ателието което отваря е с неговата финансова подкрепа.
Изпратих жената и се концентрирах върху приготвянето на багажа, както ми бе казал Алек. Напълних два куфара с бански и летни рокли и къси панталонки и шапки и всякакви такива, както за себе си така и за него и зачаках... Беше казал че ще се върне рано, но вече минаваше девет вечерта, а него все още го нямаше. Безспорно нещо в работата го бе задържало, но... в такива моменти наистина мразех, че е толкова зает, а аз не върша абсолютно нищо...

Опита се да се измъкне по рано и успя но имаше още няколко неща,който иска да уреди,по скоро за тяхното пътуване. Искаше безопасност искаше и няколко изненади и някой неща,който да са специални за нея. 
Малко закъсня но се появи точно на време,за да не изпуснат самолета,даже по скоро имаха няколко часа. Появи се,като се приближи към нея и я притисна към себе си,дори малко я завъртя.
-Извинявай,че закъснях но срещата се проточи...
Целуна я съвсем нежно,а после погледна,че тя е напълно готова,беше приготвила всичко:
-Малко ще ти издам но доста се постарах,за да може 10 дена да сме заедно,без никой да ни безпокой. Цели 10 дена  само за теб и малко и за мен.

Знаеше,че ще се зарадва на това. Изписаното щастие на лицето и беше най-голямата награда за него. Повдигна я от земята и я вдигна във въздуха,лека като перце:
-Днес не се зачита,днес бях на работа но се зачита почти от този момент,по скоро,като отидем на мястото.
Пусна я на земята но не се отдръпна от нея,а я целуна нежно:
-Хайде да тръгваме,очаква ни доста дълъг поне 8 часов полет.
Погледна куфарите и се усмихна:
-Не беше нужно да вземаш толкова много неща,определено няма да те оставя да носиш дрехи.