Re: Училището

by **Клаус** Съб Апр 19, 2014 2:13 am

-Ъ... Какво?
Вярно е че бях стар но това не беше,като да си човек и наистина да недочуваш. По скоро е това,че не исках да го чуя,защото някак си самото нещо проглуши ушите ми:
-Нека повторя искаш да станеш мажуретка?!
Добре,че бях вампир иначе щях да загубя контрол над колата:
-Да носиш оскъдни дрехи и момчетата да те задяват...
Поклатих глава,от ужасен,това ми идваше в повече:
-Това твое желание или някой ти пусна тази муха,до сега не си предивявала желание,а и до колкото знам,ти не обичаш мажуретките?!
Трябваше да си припомня тези неща,макар че децата бяха с много променливо мнение и най-вероятно просто е някакъв период:
-Не знам Ема,аз съм против но питай майка си,да видим нейното мнение.

by **Ния** Съб Апр 19, 2014 2:28 am

- Ами току що ми каза, че ако искам да победя противника си, трябва да намеря слабото му място и да го използвам, за да го победя. - Първо ми казваше да се боря, а сега, че методите ми не му допадат.
- Отбора на мажоретките е слабото място на моите противници и ако им го взема... - Свих рамене и го погледнах, той мен също ме погледна.
- Не ме гледай така, ти го предложи... - Скръстих ръце и се загледах напред.
- Пък и това "Питай майка си", вече не минава. - Ако не искаше да правя нещо дори и мама да го одобряваше, той винаги успяваше да ми вгорчава живота, докато не се откажа или не стане на неговото. Понякога можех да се закълна, че се държи като по-голямо бебе и от мен.
- Ако майка ми позволи да си направя розови кичури, ти също ли ще си окей с това? - Можех да опипам почвата и за това, защото наистина мислех да го направя.

by **Клаус** Съб Апр 19, 2014 2:50 am

-КАКВО?
Отново извиках,мажуретка,сега кичури? Какво и ставаше,наистина никак не разбирах,какво става:
-Какви кичури?
Наистина искаше ми да съм стар и да не дочувам,какво ме пита. Аз и за това бях против:
-Добре много ми дойде...
Щях да се опитам да не избухвам и да не прекалявам:
-Ако майкати ти разреши ще го направиш но аз ти давам предложението да е временно,да не го боядисваш,ами да добавиш кичури. Леля ти Ребека беше направила нещо подобно с косата си.
От там знаех,не ми се искаше,ако не и хареса да започне с боядисването:
-А,относно мажуретството,само ако майка ти ти разреши...

by **Ния** Съб Апр 19, 2014 3:00 am

- Добре, спирам... - Нямаше да го измъчвам повече с идеите си, поне не докато шофира.
- И за протокола, не обмислям сериозно това да ставам мажоретка. - Не споменах нищо за кичурите, защото това вече си го бях решила и щях да го направя със или без разрешение.
През остатъка от пътя до вкъщи си говорехме за по-малко стресиращи неща. Всъщност дори беше забавно. Не вярвах, че ще го кажа, но баща ми можеше да бъде и много забавен, когато пожелае.

by **Клаус** Съб Апр 19, 2014 6:13 am

Вече бяхме пред вкъщи,като ми беше ужасно приятно да си говоря с нея,искаше ми се да обиколим целия свят,за да може този момент да продължи но знаех,че не е възможно. Всъщност исках да е свободна,исках да обиколим света,да отидем на почивки,за да може да види света,да не се чувства затворничка но се страхувах от Естер,която сигурно събираше сили.
-Е,прибрах ме се...
Сякаш казвах нещо не толкова радостно. Излязох ме от колата,като си тръгнах ме за вкъщии:
-По случай добрите оценки,ще имаме кино вечер,с филм по твой избор.
Правех ме си семейни кино вечери,това означаваше,че няма вечерен час за сън:
-Другото ми предложение,е да поканиш Ваалет на гости с приспиване.
Видях Катерина:
-Предлагам ви женска вечер,ти какво мислиш,към тях ли ще се присъединиш или към мен...
Исках да се забавлява,а когато си заслужеше,макар че е примерно момиче,я награждавах с нещо което иска.

by Sponsored content