Училището

- Ха ха ха, кой да знае, че съм имал толкова забавен чичо. - Подметнах на свой ред. Ама наистина си беше повярвал, че може да се мери с мен и моя звяр.
- Може някой път да ти покажа на какво е способно това бебче. - Даже задължително щях да му покажа, за да му затворя устата.
- Радвай се на аванта който ти пуснах днес, защото друг път няма да ти се отдаде такава възможност. - Че го бях пуснал, бях го пуснал, ама и беше забавно да го виждам как се радва на въображаемата си победа.
- Какво те води насам? Дошъл си да напомниш за съществуването си сред младото поколение ли? - Тънък намек, че той макар и да не изглеждаше като мумия, спокойно можеше да се мери с истинска такава, предвид крехката му възраст от две хиляди и нещо години.

И като заговорихме за баща ми и той взе, че се появи.
- Да вървим преди баща ми да е сринал реномето на Крис пред цялото училище. - Засмях се и хванах под ръка Алек, но след няколко крачки деликатно я изплъзнах, защото тази близост можеше да се разчете по съвсем погрешен начин от баща ми.
- Имаш ли нужда от помощ Крис? - Ухилих му се насреща. Понякога така се дразнехме един друг, че не беше истина. Той обаче не се сърдеше и въпреки, че винаги имаше вид, на човек който е готов да ми прекърши врата, знаех, че до някъде му е забавно да му бъда дразнител, както и на мен ми беше забавно той да дразни мен. Предполагам така правеха братовчедите.
- Само кажи и ще те спася... - Скръстих ръце и погледнах Алек, който също се засмя. Подкопавах още повече възможностите му.

- Амиии... - Погледнах Лети. Не исках да я оставям сама. Тази сутрин я бях оставила сама и ето какво и се беше случило с косата, което ме подсещаше, че е крайно време да говоря с чичо ми Илайджа за това. Наташа и останалите момичета и момчета, които тормозеха Лети, явно не ме взимаха на сериозно, но щяха да приемат него. Това вече не можеше да продължава така и ако нямаше някакъв удостоен ред в този град, който изглежда само аз спазвах, вероятно и сама щях да се справя с тях, но ако ако се изправя по остро срещу тях, Алек щеше да ме защити и щеше да стане проблем.
- Мисля, че останаха още хора, които не са видели как баща ми ме излага и ще е нечестно към тях ако ги лишим от това удоволствие. - Казах шеговито, но беше начин да си спечеля още малко време на паркинга, докато Елизабет дойде.

Бях се забавила малко, заради Кол, който още не осъзнаваше, че имам една много важна нова личност в живота си, за която трябваше да се грижа. Все пак обаче не бях закъсняла прекалено много и Лети ме чакаше все още. Изненадващо за мен обаче бе да я намеря в компанията на Клаус и двете момчета.
Кимнах в знак на съгласие и също поздравих Клаус, като сега вниманието ми бе съсредоточено главно върху момчето на Дейвид. Доста приличаше на него всъщност. Не бях осъзнала това до сега, може би защото за първи път го виждах толкова отблизо. Вече разбирах защо е толкова популярен и защо може би Лети си пада по него.
- Виждам, че и ти си научил пътя до училището. - Въпреки, че той имаше дъщеря от много по-дълго време и вероятно беше я водил и прибирал стотици пъти.
- Здравей Ема. - Поздравих нея и й се усмихнах. - С Ваалет ще си правим ден по женски, защо не се присъединиш към нас? - Предполагах, че на Лети ще й хареса и Ема да е с нас.
- С удоволствие, но имам да свърша някой неща... Може би ще се присъединя следващият път. - Усмихнах й се отново. Бях попитала от любезност, всъщност предпочитах да сме двете с Лети, за да се опознаем по-добре.
- Следващият път да бъде тогава. - Отвърнах и обгърнах раменете на Лети с едната си ръка.
- Готова ли си?

Тръгнахме към спортният ми и лъскав Астън Мартин, като й казах:
- На обяд. - Погледнах я.
- Сигурно вече умираш от глад. - Пък и такъв беше планът още от снощи.
- Трябва да събереш сили, преди да се впуснем в приключението шопинг. Когато се изтощим, ще релаксираме в спа центъра. - Където вече имаха готовност да ни приемат по всяко време. Бях наумила да се възползваме от почти всички процедури и ако имахме повече време, можеше и да поостанем по-дълго.
- Ще ти хареса, посещавам това място постоянно... - Качихме се в колата.
- Сложи си колана. - Казах на Лети и я изчаках да хвърли раницата си отзад и да си закопчее колана, като едва тогава запалих колата и въпреки че не беше особено пренаселено на паркинга, не натиснах прекалено много газта, защото тези хлапета изскачаха от всякъде.
- Как мина в училище?

- Добре, вече може да тръгваме и ние. - Казах на баща ми, когато Лети и Елизабет се отдалечиха. Баща ми кимна и аз погледнах към Алекс и Крис, които се бяха облегнали на колата на Крис.
- Чао момчета. - Усмихнах им се аз и им помахах за довиждане. После тръгнах заедно с баща си към джипа и се качихме в него.
- Не трябваше да казваш за дъвката пред момчетата. - Лети сигурно се беше почувствала ужасно. Сложих си колана и погледнах към баща ми.
- Понякога... - Меко казано, защото ставаше постоянно. - Децата в училище могат да бъдат много зли и правят такива неща, но аз вече имам план как да се справя с тази ситуация.

Бях съгласна, че някой трябва да я защити и смятах, че трябва да съм аз, но изглежда това вече не вършеше работа и мислех да се обърна към някой друг.
- Това което трябваше да направя преди много време. - Отвърнах и погледнах баща ми.
- Ще говоря с чичо Илайджа и ще му кажа, че трябва да говори с директорката или родителите им... - Никой не се интересуваше какво правят децата им в училище, даже и директорката си затваряше очите.
- Те не тормозят само Ваалет, но и много други деца. - Не исках да създавам напрежение и последното което исках е заради мен да пострада някой, но нещата излизаха извън контрол, някой възрастен трябваше да се намеси и понеже чичо Илайджа отговаряше за хората в този град, смятах, че трябва да се обърна именно към него.

Очите ми се разшириха от ужас, когато забелязах дъвката в косата й:
- Кой направи това?! - Каза го така спокойно, че все едно нищо не се беше случило, а тя имаше дъвка в косата.
- Ще убия някой, кълна се! - Как беше възможно някой да залепи дъвка в косата й?
- Защо не ми се обади по-рано? - Можех да дойда и да разреша този проблем отдавна.
- Щях да дойда и да... - Разтърсих леко глава. Това беше безобразие.
- Искам да ми кажеш името на човека, който го е направил и обещавам, че ще го накарам да съжали, че дори се е осмелил да си го помисли. - Знаех, че понякога децата я тормозят, но не предполагах, че тормозът е чак в такива размери. Вероятно си мислеха, че могат да правят това, защото няма кой да я защити, но грешаха. Аз щях да я пазя от сега на татък и нямаше да позволя на никой да я наранява повече.

Засмях се весело и казах:
- Давам ти не повече от два дни и после ще ме умоляваш пак да стана твоя дъщеря. - Пошегувах се и аз и се загледах напред. За разлика от мен Крис не изпълняваше никакви правила и ако наистина беше син на баща ми или щяха да са заедно в щуротиите си или щяха да се мразят. Аз не бях чак толкова трудна за контролиране и в крайна сметка не се налагаше често да ми се карат за нещо, защото почти не пристъпвах правилата наложени ми от тях.
- С удоволствие ще си направим един такъв ден. - Казах аз, когато той предложи да прекараме малко повече време заедно. Аз също имах нужда от такъв ден, само за нас двамата, а и той беше направил много голям жест към мен, позволявайки ми да си направя мое собствено парти, заслужаваше награда за това.
- Мислиш ли, че това е глупаво? - Може би наистина беше глупаво да тичам при някой друг всеки път когато възникне някакъв проблем.
- Ти как би постъпил ако някой тормози твой приятел?

Погледнах Ваалет и казах:
- О, повярвай ми, аз не съм баба ти. - Тя още не знаеше на какво съм способна, но умеех да наказвам онези които не знаят как да се държат. До някъде това ми беше работата и Ваалет не трябваше да се притеснява, че ако разбера кой я тормози, те ще продължат да го правят и след това.
- Никой няма да посмее да те доближи... - Можех да бъда много страшна, а страхът беше доста стимулиращ да не вършиш глупости.
- Просто ми кажи кой те тормози и ще направя така, че това да не се случва никога повече. - Исках и Ваалет да разбере, че вече не е сама и не трябва да се примирява с нищо, още по-малко с това някой да я тормози.
- Просто ми се довери, става ли? Мога да разбера кой прави това и без да ми кажеш, но ще бъде много по-лесно ако го направиш.

- Разбира се, че ще ти позволя да останеш при Ема. - Знаех, че са добри приятелки, а и едва ли имаше по-сигурно място на планетата от дома на Клаус и Катрин.
- Но относно притесненията ти за другото нещо... - Превключих на по-висока предавка, защото вече бяхме извън пределите на училището и можех да увелича скоростта.
- Нещата не стоят точно така както си ги мислиш. - Трябваше да разбере, че страха пораждаше уважение и не беше нужно да се разправям с всяко едно хлапе в училището й, щеше да е достатъчно да дам урок дори само на един от тях, за да знаят, че не може да се закачат повече с нея.
- Сега вече си с мен и нещата в училището ти, трябва и ще се променят. - Баба й едва ли можеше да всее много страх и респект сред съучениците й, но аз можех.
- Такива неща като това което се е случило с косата ти днес, не може и трябва да се случват отново.

Знаех какво има предвид и какво се опитва да ми каже. Също така знаех, че за да се реши проблема веднъж завинаги, трябваше да съм много по-крайна и сурова с останалите, трябваше да демонстрирам сила и превъзходство, а точно това се опитвах да не правя, защото противоречеше на всичко в което вярвах и щях да бъда лицемерка, ако изисквам от другите равенство, а се извисявам над тях.
- Опитах да говоря с тях, но те сякаш не ме чуват... - Казах тъжно и се облегнах още по-удобно на седалката.
- Знам, че ако съм повече като вас, всички ще ме слушат, но тогава е възможно да стана причина за друг вид недоволство. - Имах предвид, че ако се позовавах на позицията която имах като дъщеря на баща си, тогава всички щяха да се обърнат срещу него, а аз не исках хората да го мразят или да се страхуват още повече от него.
- Понякога просто ми се иска да мога да им въздействам и да правят каквото им кажа... - Това обаче беше невъзможно, защото почти всички хора в този град пиеха върбинка именно заради опасността от това да им въздействат. Кръвта в този град бе истински кът и вампирите все повече недоволстваха, защото един вид бяха подложени на диета. Бях дочула, че има доста силни спорове за това как трябва да се процедира и чичо Илайджа и леля Ребека не можеха да стигнат до съгласие по темата, а баща ми още не се беше произнесъл и донякъде се надявах да не се стигне до там, защото едва ли щеше да свърши добре за една от двете раси. Истината обаче беше, че назряваше огромен проблем и дори да ме държаха настрани от това, можех да усетя напрежението.
От една страна хората бяха най-беззащитни, но притежаваха нещо което държеше "живи", вампирите и техният живот бе най-пазеното нещо в града. Имаше семейства от човеците, които бяха превърнали това в истински бизнес и едно от най-влиятелните в това отношение бе именно семейството на Наташа. Родителите й имаха на разположение много хора, които даряваха кръвта си, а те след това я продаваха на вампирите. Говореше се, че не само за пари, но и за много други услуги. Нещата бяха сериозни и наистина опасни и точно заради това трябваше да внимаваме повече от всякога, защото можеше да стане страшно, ако някоя от расите се опълчеше на правилата. Не беше и чак толкова трудно. Много от жителите бяха изнервени и това се усещаше.

- Все още не... Само най-важните... - Онези без които нямаше да е истински рожден ден, те знаеха, останалите можеше да получат поканите си и по-късно.
- Има време, така или иначе... - Преди да поканя всички останали, трябваше да се уточнят доста неща. Може би след като обсъдим всичко с мама, щях да имам по-голяма яснота.
Замислих се отново върху думите му за това, че трябва да намеря слабото място на противника си, за да го победя. Какво беше слабото място на противниците ми? Тяхната суета? Мястото което заемаха? Без какво не можеха? Обожанието което отбора им носеше? Спомних си думите на Алекс, че те с радост биха ме приели в отбора си. Ами ако им вземех точно това? Ако направех така че да иззема целият им блясък и величие само за себе си? Разтърсих леко глава. Това беше най-глупавото нещо което си бях помисляла, но можеше и да проработи.
- Как ти се струва идеята да стана мажоретка? - Наблюдавах изражението му, за да видя как ще реагира на подобна опция.