Re: Училището

by **Ния** Чет Апр 17, 2014 6:00 am

- Сигурна съм, че ще се получи. - Стиснах леко ръката й в знак на подкрепата ми, в това което беше решила да предприеме. Не просто защото искаше да се хареса на Крис, това беше за нея. Тя трябваше да се почувства добре в собствените си дрехи и кожа и тогава може би много неща щяха да се променят. Много момчета да я забележат и нямаше да е вече само той.
- И подкрепям желанието ти за промяна. - Не, че новите дрехи и прическа щяха да я направят друг човек, но щяха да й помогнат да се погледне по друг начин. Лично за мен нямаше значение как се облича, харесвах я всякак, но за нея това очевидно беше проблем, а и тя не се опитваше да се хареса на мен, а на някой друг. Някой друг, когото обичаше през целият си съзнателен живот.
- Трябва да попиташ Елизабет дали ще ти позволи да останеш да спиш вкъщи, преди големият ден... - Мама беше казала, че през деня ще събере цялото семейство, нещо традиционно което правехме всяка година на тази дата и Крис щеше да е също там.
- Може да се приготвим заедно... - Пък и беше минало толкова много време от последният път, в който беше спала вкъщи или пък аз у тях, че сякаш беше минало цяла вечност.

by **Алекзандър** Чет Апр 17, 2014 6:01 am

Поклатих глава,не можех да си избия лесно Ема,а тази отпред определено ни най-малко не можеше да я измести. Издадох звук с уста,като направих още една физиономия:
-Не мен вече не ми е интересна...
Но идеята за този нов бар ми харесваше:
-Съгласен съм,макар да не знам,за кое място говориш в момента.
Прозях се,защото този час е този ужасен и скучен:
-Ако не беше задника на учителката,този час е пълна загуба...
Май го бях казал доста високо и тя ме погледна строго. Усмихнах се чаровно,придавайки си вид,че не съм го казал аз.
-Само да свърши тази година и да не се налага повече да стъпвам тук.

by **Кристофър** Чет Апр 17, 2014 6:14 am

Обясних в подробности за какво точно говоря и къде съм чул за тези момичета, които не просто предлагат платени удоволствия, но и са истински професионалистки, предлагащи услугите си само на определен кръг от клиенти.
- Проблема е, че за да влезем там ще ни трябва нещо повече от пари. - Говореше се за някакви пропуски и положение, което ние можеше да се каже, че притежаваме, но трябваше и да си осигурим такъв пропуск.
Звънеца би и секна госпожата, която дори не успя да си довърши изречението, защото всички наскачаха от чиновете си и се втурнаха към врата като стадо говеда. Ние с Алек пазехме поведение и не се бутахме в тълпата, като останалите. Събирахме си спокойно нещата и не бързахме за никъде.
- Та, наистина ли си навит? - Как нямаше да бъде, рядко имаше нещо ново в този град което да не сме опитвали, а това си беше оферта за милион долара, защото можеше да ни накара да мислим за нещо по-различно от Ема и Лети.

by **Ваалет** Чет Апр 17, 2014 6:14 am

-Да може да се потготвим двете,да ти помогна и ти на мен,ще ми помогнеш с прическата и грима,знаеш че не ме бива много в тези неща. Сигурна съм,че Елизабет,ще ми разреши.
Ема даваше прекрасни идеи и се радвах,че ме прави част от това. Радвах се,че имам приятелка като нея,която ценеше мнението ми,а и аз нейното. Да не бях ме всеки път на едно и също мнение но бях ме различни и въпреки това никога не се карахме,а се разбирах ме:
-Ти ще видиш първа роклята ми и ще кажеш,ако не ти харесва.
Нейното мнение е важно за мен исках го и знаех,че ще ми даде най-доброто,макар че тя ме приемаше такава но тук по скоро е моето усещане и това,че аз самата не се харесвах.
Часовете преминаха спокойно и деня се изниза почти,като дим през комина. Бях ме и двете на паркинга,като тя явно чакаше баща си да я вземе,а мен Елизабет.

by **Ния** Чет Апр 17, 2014 6:22 am

Толкова бях развълнувана, че не се побирах в кожата си от щастие. Лети щеше да дойде вкъщи и щяхме да си говорим цяла вечер за всичко което си пожелаем. Вече знаех как да предотвратя подслушване от страна на родителите ми и не само това, но щях да имам и рожден ден за който винаги съм мечтала. Нещата се подреждаха толкова добре.
- Знаеш ли, може да си вземеш две рокли... Едната за през деня, знаеш нещо по... семпло за пред родителите ни и една за вечерта... - Потреперих с вежди. Аз си мислех да направя точно това, но щеше да се наложи и аз да отида на пазар.
- Като се прибереш веднага да ми пишеш, за да видя какво си си взела. - Исках да знам какво си е избрала.

by **Алекзандър** Чет Апр 17, 2014 6:27 am

-Напълно! Вътре съм...
Направих ме си знак,че сме си братлета и идвам с него,нямаше да се делим,а за пропуските,щях ме да го решим този въпрос. През деня си говорех ме още много,като му казах,че ще решим въпроса и,ще се чакаме довечера,когато сме и двамата готови. Излязох на вън:
-Е,как ще си загубим времето до довечера?
Огледах се из двора можеше временно да заместим с някоя мацка.
-Може да пийнем преди това място...
Както се виждаше трябваше,да се запасим с малко пари и трябваше да се прибера за да взема,малко пари,трябваше ни,щом мацките бяха такива.
Само че видях Ема на паркинга,като ми се искаше да си поговорим поне за малко и да и се извиня,да проверя дали не ми се сърдеше.
-Ще дойдеш ли за малко с мен...
Тръгнах към тях,като отидох направо при Ема:
-Може ли да поговорим за малко?

by **Ния** Чет Апр 17, 2014 7:47 am

Изведнъж от някъде се взеха Алек и Крис. Цял ден бях избягвала един от тях двамата и ето, че сега именно той седеше пред мен и искаше да си говорим.
- Ами говори... - Казах аз и погледнах ту към Лети ту към Крис. Нямах тайни от Лети, каквото и да кажеше можеше да го каже пред нея. Още му се сърдех заради вчера и сигурно някой ден щеше да ми мине, но едва ли някога щях да успея да забравя какво беше казал. Това ме беше наранило ужасно много. Бях убедена, че Алек и Лети са двамата ми най-близки хора и че именно те ме разбират най-добре и все пак единият от тях си мислеше, че сме приятели защото съдбата така е решила и защото живеехме врата до врата. Не исках някой да ми бъде приятел поради стечение на обстоятелствата, исках да ми бъде приятел защото ме цени и ме приема заради това което съм, а не заради това къде живея.

by **Ваалет** Чет Апр 17, 2014 7:58 am

Направо се сепнах,докато бях усмихната изведнъж просто се побърках. Прихванах косата си,за да не види дъвката в нея. Отново ме виждаше с пуловер,това не трябваше да се случва.
-Ам,какво става...
Дори не знаех,защо се държат така,да не би да се бяха скарали. Тя му говореше по този начин,а той по тоя.
-Ема...

by **Алекзандър** Чет Апр 17, 2014 8:23 am

Добре,забравих да добавя някой други неща,като това,за поверителността,демек че искам да говоря с нея. Не знаех,че ми е толкова ужасяващо сърдита,че дори не и се говореше с мен:
-Добре но може ли да говорим на саме?
Време беше да уточня,не че това всичко,щеше да остане в тайна за дълго от най-добрите ни приятели но е добре да си го кажем.
Отдръпнах ме се за малко от тях,като се приближих към нея:
-Съжалявам за вчера,истината е,че не знам,какво би или не би се случило,ако дадена ситуация е такава или друга. Знаеш,че сме свързани още преди да се родиш,майка така ми е казвала но добре да изключим това. Аз не съм чак толкова лош човек,че да съм заобиколен,само от тузари имам много приятели,който са с различен статус и са ми приятели. И все пак не в това е върпроса,изключвайки всичко,статуса,баща ти и всичко,за мен ти си моята най-добра приятелка,едно прекрасно уникално момиче,и съм сигурен,че ако си на мястото на Ваалет,ще сме отново приятели и ще те харесвам такава,каквато си,заради самата теб. Наистина съжалявам,изразих се ужасно,не съм го искал. Просто понякога се държа глупаво...

by **Ния** Чет Апр 17, 2014 9:07 am

След тези думи беше още по-трудно да остана твърдо зад позицията си. Изглеждаше искрен и сякаш наистина съжаляваше, че е казал всички онези ужасни неща, но се опасявах, че само съжалението му не е достатъчно. Той можеше и да съжалява, че го е казал, но го мислеше и това беше всъщност нещото което ме тревожеше.
- Вярвам, че съжаляваш за думите си, но не става дума за това какво си казал, а за това което мислиш. - Поех дълбоко въздух и хвърлих един поглед към Ваалет и Крис, които се преструваха, че не гледат към нас, но вероятно изгаряха от желание да чуят какво си говорим.
- Не си откровен дори и със себе си за това... - Едва ли щеше да ми бъде чак толкова близък, колкото сега ако не бях момичето от съседната къща. Ето например Крис и Лети. Той даже не си позволяваше да я погледне по различен начин. Как можех да вярвам на Алек, когато казва, че ще бъдем приятели?
- С Лети сме еднакви... И ако не харесваш нея, защо ще харесваш мен? Защото имам свободен достъп до отбора на мажоретките, ако пожелая да бъда такава? - По думите му от вчера той изгаряше от желание да се присъединя към отбора.
- Щеше ли да ме харесваш повече, ако съм едно от онези момичета? Сигурно дори щеше да искаш да ти бъда гадже, защото тогава щяхме да бъдем най-бляскавата двойка в града, нали? - Пак започвах да набирам и говорех в пристъп на гняв, не много рационално.
- Истината е, че ти харесва идеята да бъдем приятели, но не може да обясниш какво точно в мен те кара да искаш това, затова и не знаеш дали при други обстоятелства щяхме да бъдем такива.

by **Кристофър** Чет Апр 17, 2014 9:16 am

- Здрасти! - Измърморих под носа си и незнайно защо забих погледа си в земята. Притесняваше ме да съм около Лети. Чудех се какво и дали помни нещо от снощи, дали съжаляваше, че ме е целунала и още куп подобни въпроси.
- Как си? - Погледнах я най накрая.
- Как е главата ти? - Тъпо пич, много тъпо и тя го долови, защото ме погледна така сякаш съм най-странният човек, задаващ най-странните въпроси.
- Имам предвид боли ли те? Мен обикновено ме боли, когато се напия. - Пак забих поглед в земята. Страшен разговор завързах, няма що.
Докато чаках да отговори на някой от тъпите ми въпроси, се опитах да огледам и раницата й, за да видя дали онази значка в колата ми беше нейна. Щеше да е тъпо да й връщам нещо което е на някой друг, обаче от този ъгъл не се виждаше много. Раницата беше на рамото й и общо взето виждах само едната презрамка и част от страничната й част.
- Някой заподозря ли, че си пияна?

by **Алекзандър** Чет Апр 17, 2014 9:28 am

Въздъхнах защото нямаше да е никак лесно да я убедя в думите си,още повече,когато е под волята на афекта. Приближих се и я хванах за раменете,като я погледнах в очите:
-Моля те Ема успокой се,да вярно е тинейджер съм все още и на моменти не съм на ясно със себе си.
Това е съвсем нормално явление:
-Първо искам да станеш мажуретка,защото ще си пример за всички мажуретки,погледни ги,всички са като носни кърпички,дори не са и умни,питай ги за проста сметка и няма да ти отговорят. Но зарежи това,това си е твое желание.
Погледнах към Лети:
-Виж за мен Ваалет и ти сте съвсем различни хора и личности,ти си смела,не би позволила някой да те унижава така,ти си горда и излъчваш респект и не не е заради баща си. Ти наистина изглеждаш,като принцеса Ема,не копираш никой,не се държиш,както всички. Правиш каквото сама сметнеш за добре и то винаги е добро. Често съм ти казвал,че мислиш и като възрастна,защото можеш да дадеш най-добрия съвет. Искаш ли още да ти изброявам,защото те ценя,като моя приятелка,защото може да не спра...
Погалих я по бузата:
-А,и добре може да е малко детинско но ще ти кажа истината за това,защо не харесвам толкова много Ваалет,защото малко или много ревнувам от нея. Знаеш,че съм алчен за вниманието ти,преди бяхме много по близки,казваше ми абсолютно всичко,не те виня нормално е да си намериш приятелка момиче. Но ми липсват онези дни. И моля те не казвай,че я мразя,не я мразя,просто не я харесвам,колкото теб но това не означава,че не бих я защитила или пък бих и навредил.
Вдигна рамене за секунда:
-И си права не мога да обясня онова,което прави хората приятели,някой ги свързва съдбата,някой други хора,неволята или още хиляди причини но само истинското приятелство остава и начина по който са се събрали няма значение. Ти си най-важния човек за мен и причината поради,която не мога да мисля по въпроса "Какво би станало ако",е че не си предвавям живота си без теб и искам да съм с теб. Винаги съм бил до теб,винаги ти си била до мен,подкрепяли сме се.

by **Ваалет** Чет Апр 17, 2014 9:38 am

-Вече не,малко ме болееше като станах но мина...
Всичко и мина,когато я нападнаха Бети и Наташа,по скоро забрави,че я боли главата. Все още криеше в ръцете си кичура коса. За бога къде се бавеше Елизабет,щеше да идва да ме взема след училище. Исках да избягам исках и да остана,въобще хиляди подобни неща но не се получи. Погледнах към него,за бога беше толкова сладък толкова красив,трябваше да спра да го гледам:
-Ами,за това точно май не или поне не беше главна тема. По скоро закъснението сякаш беше на вечерен план.
Присвих устните си,като поклатих глава,толкова ми се искаше да го целуна отново исках но знаех,че ще унижа него и мен. Погледнах в страни,за да спра да го гледам:
-Ам,все още ли си навит да ми помогнеш за колата. Всъщност се съгласих Елизабет да ми помогне с парите за колата и може да ми помогнеш да изберем нещо хубаво,подобно на твоята кола.

by **Ния** Чет Апр 17, 2014 9:44 am

Бях останала без думи и с леко отворена уста, защото това беше най-хубавото нещо което някога бях чувала за себе си или иначе казано, най-великото обяснение в приятелство, което някой някога е получавал. Сърцето ми беше застинало и се стопяваше от щастие. Не исках да забравям никога тези думи и се опитвах да ги запаметя.
- Аз... - Аз не знаех какво да кажа след всичко което беше казал. Нищо нямаше да е достатъчно силно, за да изрази чувствата ми в този момент, освен може би... Пресегнах се към него и увих ръцете си около врата му, като почти се увесих на него, защото беше прекалено висок и дори и на пръсти, пак трудно го стигах.
- Ти също си най-важният човек за мен... - Звучеше пресилено, но вярвах в това. С Алек усещах връзка, каквато дори нямах и със собствените си родители. И беше прав, винаги е бил до мен и ме подкрепяше във всичко. С него се чувствах спокойна и сигурна и знаех, че нищо лошо не може да ми се случи.
- Толкова съжалявам, че ти наговорих всички тези неща... - Сега беше ред и аз да му се извиня, защото не му бях останала длъжна и вероятно също го бях наранила. Отдръпнах се леко от него и той забеляза насълзените ми очи, които всеки миг щяха да се разплачат.
- Просто... - Нямах оправдание за това, че се бях усъмнила в него.
- Съжалявам наистина... - Не бях чак толкова убедителна като него, но след всичко което той беше казал, аз едва успявах да сглобя и цяло изречение.

by **Алекзандър** Чет Апр 17, 2014 9:53 am

-Не не е нужно да се извиняваш,аз съм онзи,който не се вслушва в това,което казва и ти казах,неща който не съм ги мислел и дори не съм искал да излязат по този начин. Просто майка ми прекалено много ме притиска напоследък и проблемите ми с нея ми идват в повече и си го изкарах без да искам на теб...
Истина беше но по скоро напрежението на това,че я обичах и не исках да бъдем просто приятели. Исках да ми бъде истинско гадже но се страхувах,че рискувам ли с това,ще я изгубя,а тя е най-важна за мен:
-Наистина голям глупак бях...
Прегърнах я още веднъж и се отдръпнах към нея:
-Просто следващия път ми шибни един шамар,за да спра да говоря дивотии...
Това до някъде е в кръга на шегата но си е съвсем една голяма истина. Това си е чисто разрешение:
-Е,как е проекта по география?
Исках да знам резултата:
-Имаше и контролно по химия?

by **Кристофър** Чет Апр 17, 2014 10:11 am

- Разбира се! - Отвърнах аз и погледнах към Лети.
- Вече казах, че ще ти помогна да си избереш нещо и ще го направя, стига все още да искаш помощта ми. - Нямах намерение да се отмятам от думата си, въпреки предупрежденията на Алек и моите вътрешни съмнения. За Ваалет не беше добро да е в обкръжението ми, но в случая просто щях да й помогна да си намери кола, не беше като да й предлагам брак, нали?
- Даже ако все още сделката е в сила, днес мога да поговоря с моя човек и да го попитам кога може да отидем и да поразгледаме, освен ако след като вече си намерила пари не искаш нещо излязло от атосалон, вместо от автоморга... - Обикновено хората винаги избираха първото, защото си мислеха, че една кола попаднала в автоморга, вече няма живот в себе си и понякога наистина беше така, но обичах да взимам точно такива коли и да им вдъхвам живот. Това беше извън всички закони на природата ми. Бях създаден, за да отнемам, а не да давам, но аз правех всичко на обратно така или иначе.
- Знаеш ли... - Хвърлих един поглед към Алек и Ема, можеше да го взема с мен.
- Защо не... - Бръкнах в джоба си и извадих телефона си. - ... ми запишеш... - Отключих го и й го подадох. - ... запишеш номера си и когато знам повече не ти се обадя? - Беше по-добре да го взема от нея, отколкото да разпитвам наоколо, пък и едва ли някой друг освен Ема щеше да го знае, а тя задаваше много въпроси.

by **Ния** Чет Апр 17, 2014 10:52 am

- О, да! - За малко да забравя да му благодаря и за шестицата по География.
- Госпожата направо се влюби в проекта. Каза, че съм се справила чудесно и съжалявам, но си приписах заслугите изцяло за мен. - Пошегувах се. Той вече знаеше, че няма как да кажа, че той ми е помогнал за всичко това.
- И вече измислих как ще ти се реванширам за това, че запазих цялата слава само за себе си. - Казах загадъчно и изчаках малко, преди да му кажа за рожденият ден. Паузата бе драматична и напрягаща, възбуждаща любопитството му.
- Добре, ще ти кажа... - Засмях се. - И моята награда за всичките усилия които положи е покана, за най-якото парти на годината. - Пак преувеличавах, но той сигурно улавяше ироничните нотки в гласът ми. Изобщо не смятах, че това ще е най-значимото събитие, но нищо не пречеше да се самоиронизирам понякога.
- Заинтересован ли си?

by **Ваалет** Чет Апр 17, 2014 8:00 pm

-Да,ще е супер...
Извадих моя смотан телефон,като го изчаках да ми го каже. Идеше ми да се побъркам,защото вече имах телефона му,няма да му звъня,да го притеснявам но въпреки всичко,е прекрасно,че ще ми даде телефона.
-Записах го и да определено съм сигурна че искам кола. Твоята е чудесна,няма никаква подобна в града,а и подобно на мен,колите в моргата са пренебрегвани и никой не ги забелязва,за това ми се иска да намерим някоя и да и вдъхнем нов живот.
Подобно на колата и аз щях малко да се тунинговам,щях да променя малко визията,за да се почувствам добре.
Погледнах към Ема и към Алек,те май вече изглеждаха по добре. Усмихнах се,явно имаше нещо някакво недоразумение но се справиха,после отново погледнах към него:
-Обади се когато говориш с него,само че днес имаме планове с Елизабет...

by **Алекзандър** Чет Апр 17, 2014 8:13 pm

-Е,ще го преживея някак...
Радвах се че успях да и помогна,тя се справяше и без мята помощ но ми хресваше,да и помагам. Имаше шест,беше доволна но явно имаше и друга причина. Малко не можех да разбера,защо се вълнува толкова много,какъв беше този купон,обикновено я канеха но рядко ходеше там:
-За какъв купон говориш?
Да наближаваше рождения и ден може би това:
-Да не говориш за рождения си ден,ако е като миналата година?
Щях да дойда но никак нямаше да е рожден ден в който строгите очи на баща и следят всичко.
-Да нямаш план да избягаш! Доброто момиче,да се прави на лошо...
Закачих я,просто се шегувах но не разбирах за какво говори.

by **Кристофър** Чет Апр 17, 2014 8:14 pm

- На мен това ми звучи добре. - И без това нямах намерение да ходим днес там, както вече и бях казал, първо трябваше да се уговоря с човека, за да не ходим напразно.
- Вече имам номера ти и когато може да отидем, ще ти се обадя. - Намигнах й и прибрах телефона си в джоба от където го бях извадил преди малко и с периферното си зрение пак мернах Алекс и Ема. Не беше чак такава изненада, че си пада по нея, но сега когато го знаех, ми се струваше направо очеизвадно.
Настъпи някакво неловко мълчание, през което аз престъпвах от крак на крак и нервно се оглеждах, не смеейки да погледна към нея. Беше някак странно и нямаше за какво толкова да си говорим, тогава пак се сетих за значката. В този момент беше по-добре да й кажа за нея, даже и да не е нейна пред това да мълчим тъпо, докато Ема и Алек приключат с приказките.
- Май си ми оставила сувенир в колата, който тази сутрин избоде задника на Алек! - Тя ме погледна с един такъв ококорен поглед. Засмях се.
- В колата е. Искаш ли да му хвърлиш един поглед и туко виж си си го разпознала?

by **Ния** Чет Апр 17, 2014 8:23 pm

Завъртях очи и въздъхнах тежко:
- Не предполагах, че когато стане дума за рождените ми дни, всички ги асоциират с бавна и мъчителна инквизиция. - Така говореха, че все едно беше най-лошото нещо на света, а и наистина се преувеличаваше с това, че баща ми е някакъв злодей, който само чака някой да згафи.
- Знаеш, че присъствието е по желание, не по задължение нали? - Ако толкова не им харесваше, можеше да не идват, пък и щяха да спестят пари от подаръци.
- Както и да е, тази година ще бъде различно. След традиционната семейна сбирка, ще има парти без родителски надзор...

by **Ваалет** Чет Апр 17, 2014 8:25 pm

-Какъв сувенир?
Не си бях забравила чантата в колата му,бях си я взела. Не можеше толкова да не помня,какво съм правила. Тогава той ми подаде значката,дръпнах за малко чантата си,като съвсем бях забравила за косата си. Видя се мястото от където е паднала,защото имаше две дупки:
-Да,май се е откачила...
Протегнах се към нея,като я улових,ръцете ни се докоснаха и сякаш цялото ми тяло потрепна. Толкова бях хлътнала,че просто не знаех.
-Благодаря...
Все още я държах нервно в ръцете си. Искаше ми се наистина нещата да стоят по друг начин,имаше толкова много момчета в училище,а аз бях хлътнала по най-не подходящия.

by **Кристофър** Чет Апр 17, 2014 8:32 pm

- За нищо. - Казах и й се усмихнах лекичко. Подпрях се на предния капак и зяпнах Ема и Алекс. Дано приключеха скоро с този проточил се разговор.
- Значи с Елизабет, започнахте да се разбирате, така ли? - Все с нещо трябваше да поддържаме този разговор, ако не искахме да стане съвсем неловко. Снощи беше споменала, че не иска да е в тежест на Елизабет, днес тя щеше да й дава пари за кола. Нещата между тях явно се бяха развили скорострелно само за една вечер. Сигурно беше станало нещо.

by **Алекзандър** Чет Апр 17, 2014 8:41 pm

-Не по скоро не идва от това,искат да дойдат но е малко притеснително за тях но това друг път,ще ти го обясня. Важното е,ти да си щастлива...
Без родители е ключова дума,която е наистина доста добра подробност. Най сетне,щеше да се отпусне и да има едно чудесно парти:
-Без родители,това е супер,наистина се очертава да е купона на годината.
Проблема идваше от там,че смелчци като Томас щяха да се пробват да и се свалят и да я грабнат за гадже. Не трябваше да мисля толкова задълбочено над тези неща,просто трябваше да се радвам за нея:
-Никога не бих пропуснал рождения ти ден нали знаеш!
А,и трябваше да измисля най-хубави я подарък,трябваше да е по хубав от на всеки друг,а баща и и майка и,вдигаха много,ама много високо летвата и е доста трудно.

by **Ния** Чет Апр 17, 2014 8:48 pm

Усмихнах му се, естествено, че нямаше да пропусне рожденият ми ден, защото знаеше, че ако го направи, няма да доживее до следващият ден. Щях да го убия собственоръчно.
- Какво ти е отношението към розовите кичури? - Алекс ме погледна странно.
- Мисля да си направя розови кичури! - Уточних замислено и обмислях този вариант съвсем сериозно, макар да ми беше хрумнало току що.
- Дали ще е прекалено? - Не знам защо питах точно него за това, но тъкмо ми беше хрумнало и трябваше да споделя тази мисъл на някой, а той най-близо.
- Баща ми сигурно ще откачи! - Засмях се и се опитах да си представя физиономията му, когато се появя с розови кичури и не можех.

by Sponsored content