Салона на училището

by **.Ребека.** Чет Мар 31, 2011 8:41 am

Големия салон
В този салон се провеждат всички спортни мачове,като при бедствие събира всички от града в тази зала.

by **Caroline Forbes** Чет Юни 30, 2011 3:58 am

След като бях превърната от Катрин, всичко ми се струваше по-различно. Никой нямаше как да усети, че съм вампир, тъй като бях новородена и можеше да се каже, че все още имаше нещо човешко останало в мен. Вече можех да излизам само вечер и точно това правех. Облякох някакви черни, тесни дънки...жълта блуза и черно кожено яке. Обух си токчета и реших да отида в училището. Обувките ми издаваха лек шум по плъзгавата повърхност на Салона. Бях на половината на салона, когато в него влезе някой. Обърнах се и видях Деймън. Само когато го зърнах се сетих за всичко, което ми беше причинил. Спомените се връщаха на епизоди, но все пак се връщаха. В момента ми се искаше да го ударя с някой тежък предмет. Той ме манипулираше и ми въздействаше през 90% от времето, когато бях с него. Да не говорим за нещата, които ме караше да правя.
- Здравей, Деймън
Казах аз и се усмихнах, точно както правеше невинната Каролайн.

by **Damon Salvatore** Пет Юли 01, 2011 7:18 am

Отидох до училището с намерение ,да си намеря някоя непослушна ученичка с която да закуся.Но вместо това там попаднах на Каролайн.Беше ме забелязала,макар,че се криех в сенките ,което си беше малко странно,но такава беше добрата стара Каролайн.
- Здрасти красавице,какво те води на сам,да не предават вече нощни уроци ?-казах и се засмях.Определено нямаше да закусвам с нея ,бях обещал на Елена повече ,да не я хапя и щях да си изпълня обещанието.макар,че да си призная сладкото блонди ми липсваше.

by **Caroline Forbes** Пет Юли 01, 2011 3:53 pm

- Хм, зависи за какъв вид нощни уроци говориш.
От както бях станала вампир, дори иронията у мен се бе засилила. Деймън беше първия, който срещах от превръщането си. А в мен имаше толкова ярост и омраза. С бавна, но уверена крачка тръгнах към Деймън и заговорих с равен и безразличен тон.
- Знаеш ли, напоследък някои неща започват да се връщат. Спомени, мисли, думи. Спомням си какво си правил с мен.
Сега усмивката, която винаги беше на неговото лице...се появи и на моето. Виждах някаква учудена физиономия неприсъща за Деймън.

by **Damon Salvatore** Нед Юли 03, 2011 3:17 am

- Ах миличка ,какво мръсно подсъзнание имаш само,не всичко е секс-казах и се засмях.Загледах се за един дълъг и напрегнат момент в нея,говореше с недомлъвки ,не беше същото момиче,можех да го усетя ,но не знаех,на какво се дължи промяната ѝ.
- Така е и с мен ,трябва да ти призная ,че си мисля,за теб,много по-често напоследък.Но обещах на Елена да те оставя на мира и не смятам да те похищавам повече,освен ти ,ако не ме помолиш.-казах ласкаво и се усмихнах.

by **Caroline Forbes** Пон Юли 04, 2011 5:23 pm

- Секс? Кой говори за секс, Деймън? Явно не аз съм с мръсно подсъзнание.
Свих рамене и се засмях. Определено ми се искаше да впия зъби във врата му и да го накарам да вика.Но някак си успявах да прикрия гнева си.
- Аз да искам, да съм похитена от теб? Твърде голямо самочувствие имаш Деймън!
Усмихнах се нагло и го изгледах отгоре до долу.
- Сещам се как ме манипулираше, караше ме да правя неща против волята ми...да прикривам ухапванията, които ми причиняваше.
Приближих се към него и спуснах пръст по черната му тениска
- Да, тези ухапвания. Много трябваше да се старая, за да не разбере Елена.
Той ме погледна някак неразбиращо, но какво от това
- Оу и между другото, Катрин ми беше казала, че играта започва. И наистина започва...поне за мен.

by **Damon Salvatore** Пон Юли 04, 2011 7:23 pm

Правеше на скромна.
- Виж мила и двамата знаем ,каква мръсница си и това поведение на девственица ,не ти отива.А и ти харесваш моето докосване ,даже ме молеше да го правя.-засмях се.
- Даже ако помниш ти беше тази която тичаше след мен.Следващите и думи бяха неясни ,наиситна не разбирах,какво искаше да ми каже.Как така си спомняше ,не беше възможно,спомените ѝ стояха заключени докато... едно превръщане не ги е отключило.Как е посмяла Катрин ,да го направи и защо ? С Каква цел ?Трябваше добре да си поговоря с нея.
- Хайде Кер,не съм те наранил сериозно и не съм правил нищо ,което ти самата не искаше или не си го търсеше.-казах но отстъпих крачка назад,знаех ,че бе силна и макар,че не можеше да се мери с мен,можеше да пробва нещо.
- Знам,какво си мислиш,че искаш да ми го върнеш,но няма да стане позволявам да ме хапят,само при любовни игри.Останах на място ,но инстинктът ми на хищник,подсказваше,че трябва да съм нащрек.

by **Caroline Forbes** Пон Юли 04, 2011 11:11 pm

- Мръсница? Аз? Не мисля така, аз съм момиче с огромен морал.
Засмях се нагло, като продължавах да пристъпвам към него.
- Великия Деймън отстъпва назад? Не мога да повярвам. И аз съм тичала по теб? Или това как постоянно ме караше да си мисля, че си перфектен ме подтикваше да те харесвам?
Наклоних глава на една страна и впих поглед в него. За секунда го бях хванала за тениската и го вдигнах нагоре.
- Ще си прекарваме толкова хубаво...имам да си връщам много и моите ухапвания няма да имат нищо общо с любовна игра.
Пуснах го и той се строполи на земята
- Вече не можеш да ме накараш да правя нищо за теб. Нито пък да ти правя някои неща. Всъщност цялото време с теб е било лъжа и измислица. Нещо нереално...сигурно дори не си толкова добър.
Нов смях се освободи от устните ми и леко ги прехапах. Обърнах се и тръгнах на другата страна, когато...

by **Damon Salvatore** Вто Юли 05, 2011 3:42 am

- Ти ,момиче с морал ?Не ме карай,да се смея моля те.-опитах се ,да не се засмея.
- Ти си мръсница и да оправдавай се с въздействието ми,но аз не мога да променя мисленето ти и да малката ти ме желаеше,още от първия миг,когато ми видя.А за мен беше само заместител на Елена.Съжалявам,от истината боли,но и ти не си таяла дълбоки чувства към мен,защото тогава го правиш на въпрос.Беше човек ,а аз съм играч обичах да си играя,ако се опитваш да събудиш съвестта ми или да ме накараш,да съжалявам,губиш си времето.-казах отегчено,какво се опитваше да постигне ,та аз нямах съвест или нещо подобно.Тя ме хвана за тениската и ме вдигна с лекота.
- Силна си -казах
- Но,не достатъчно...-Тя ме отпусна и аз паднах на земята ,това ме ядоса.но следващите ѝ думи направо ме разяриха.
- Не съм Добър ? Така ли мислиш,за това не спираше да крещиш името ми и не можеше да си спомниш своето минути след като сме приключили.Знаеш колко лесно мога да ти докажа ,колко всъщност съм добър,но може би някой друг път приближих се към нея и я целунах страстно ,докато още беше зашеметена,я погалих нежно по лицето.
- Знаеш,че мога да съм добър... -гледах я нежно След което и забих шамар от който отхвърча
- Но,също така знаеш ,че мога и да съм лош господар ,не ме предизвиквай!Може да си силна но не може да се мериш с мен.Имам опитът и силата на вековете.А ти си само едно бебе,което се прави на много страшно.Но знаеш ли кукличке, не ме плашиш.Не искам да те наранявам,не ме принуждавай!-последното го казах с лек,но властен тон,от който трябваше да я побият тръпки.В гласът ми имаше обещание,за нещо неприятно,ако не ме послуша.

by **Caroline Forbes** Вто Юли 05, 2011 9:28 pm

Изправих се и го погледнах с възможно най-милия поглед, на който бях способна
- Заместител на Елена? Мислиш, че с това ще ме нараниш? Но си прав истината боли, особено когато, същата тази, Елена никога няма да те целува така както целува Стефан. И никога няма да те обича, така както обича него.
Засилих се и го притиснах в отсрещната стена
- Първо: Не ме целувай, защото нямаш никакъв шанс да ми докажеш колко си добър. Второ: Ако си мислиш, че се страхувам от теб грешиш. Трето: Нали казваш, че съм викала името ти...от къде си сигурен, че не съм симулирала.
Свих рамене и милият ми поглед се промени и се засмях злобно
- И последно за всичко е виновно въздействието ти. Дори и за това, че съм вампир пак си виновен ти.
Усмихнах се и продължих
- Добър господар? Някога бил ли си добър изобщо? Не се самозалъгвай.
Посочих го и наклоних глава на една страна

by **Damon Salvatore** Пет Юли 08, 2011 6:33 am

- Не целя,да те наранявам Кер,знам,че не си ме обичала ,но за Елена грешиш или не знаеш,че с нея сме любовници,тя ме обича,да обича и Стефан,както и аз обичам и Катрин.-Ох защо и давах,толкова подробности,тя не ме беше питала
- Ще те целувам,ако поискам,ти не можеш да ме спреш-казах за да и го докажа,отново я награбих,като този път,ръката ми се разходи по щедрото ѝ тяло.
- Можеш ,да си моя Кер,когато поискам-засмях се
- Симулирала си ,ох мила дори и ти не си надарена с такъв талант.Така крещеше,че се боях да не останеш ,без глас-засмях се.
- Да нямаш причина да се страхуваш,за сега ,да аз съм виновен,че исках да ти помогна,все съм виновен-казах кисело.
- Да мога да бъда и ще ти го докажа.Отново я притиснах,но този път не бях груб,а нежно галех лицето ѝ,целунах я също толкова нежно ,като очите ми се бяха впили в нейните,за един миг,тя като ,че ли се поддаде,но после се отдръпна.
- Но не правя нищо,на сила-казах и отстъпих няколко крачки,за да ѝ дам,пространство да диша.
- Нямах право ,да правя тези неща Кер,но това е в миналото,няма как да го променим.Забрави го и прости-казах,като я погледнах,беше красива на тази светлина ,харесваше ми новият и стил,на обличане и тен.Вампиризмът ѝ отиваше.

by **Caroline Forbes** Пет Юли 08, 2011 5:49 pm

- Ако обичаш някога не му изневеряваш Дей
Намигнах му и наистина останах леко изненадана, когато ми каза за него и Елена. Малката въртяла и двамата братя Салваторе, но пък и Катрин била замесена. Деймън ме придърпа към себе си и разходи ръката си по тялото ми.
- Боял си се да не остана без глас? Колко мило от твоя страна.
Засмях се и върнах погледа си към него
- Кога си искал да ми помогнеш? Докато ме манипулираше или докато се възползваше от мен?
Отново ме целуна, но този път беше нежен. Тази му страна винаги ми беше харесвала. Нова вълна от спомени ме връхлетя, всеки спомен свързан с него беше болезнен.
- Да простя? Ти май се шегуваш...
Поклатих глава и го хванах леко за черната тениска, придърпах го към себе си и докоснах устните му със своите. Защо винаги ме караше да се предавам?

by **Damon Salvatore** Съб Юли 09, 2011 7:42 am

- Да така е ,може би имам твърде голямо сърце и една обич ми е недостатъчна ?-предположих и се нахилих.
- Съжалявам ,за това Кер и за внушението и за възползването ,но трябва да признаеш ,че ти го искаше не по-малко от мен.Както го искаш и сега.Приближих се до нея ,още по-близо,отново превзех устата и нежно ,но властно оставяйки я да трепери от целувките ми,знаех,какво ѝ харесва спуснах устни по вратът ѝ ,но този път нямаше да я хапя ,а само смуча целувам ,близвам едвам с език кожата ѝ,колкото да я нажежа до червено и обезумя.тя ми отвърна с по-плътно придърпване и този път,тя потърси устните ми.
- Сладка малка тигрица-казах,аз и я хванах на ръце завъртях я и опрях в стената ,като кръстосах краката ѝ на кръста си.
- Виждаш ли красавице,колко ме възбуди ?-Попитах я не знам,дали виждаше от позицията си ,но определено усещаше.Исках да и дам,цялата си нежност,бях се отнесъл с нея грубо,сега щях,да ѝ покажа колко мога да съм внимателен и раздаващ се ,стига да поискам.Поредната целувка ,която разпиля и моите мисли,устата и бе сладка пиех,я на големи глътки.

by **Caroline Forbes** Нед Юли 10, 2011 4:20 am

- И двамата знаем, че не съжаляваш.
Поклатих глава и го целунах страстно. Бях се променила, сега той щеше да крещи името ми, щеше да иска още...да остане без въздух. Вмъкнах ръцете си под ризата му и започнах да опипвам перфектно оформеното му тяло. Обърнах го и притиснах Деймън до стената. Разкопчах ризата му и на лицето му се появи усмивка. Същата тази, която подлудяваше. Беше толкова възбуден, но се отдръпнах
- Ако искаш да продължим започнатото ела вкъщи.
Засмях се и прехапах палаво устни. Кой не би дошъл? Щом забавлението включваше шоколад, белезници, сметана и лед... Прокарах ръка по мъжеството му и му намигнах. Тръгнах към вратата на салона и излязох. Насочих се към вкъщи.

by Sponsored content

Салона на училището

Салона на училището

Re: Салона на училището

Re: Салона на училището

Re: Салона на училището

Re: Салона на училището

Re: Салона на училището

Re: Салона на училището

Re: Салона на училището

Re: Салона на училището

Re: Салона на училището

Re: Салона на училището

Re: Салона на училището

Re: Салона на училището

Re: Салона на училището

Re: Салона на училището