Re: Кварталът на Вещиците/ Домът на Дейвид

by **Дейвид** Нед Мар 30, 2014 7:57 am

Последните й думи, предизвикаха нещо странно в мен и ако можех да реагирам или осъзная какво се случва, сигурно нямаше да позволя на издайническата сълза да се стече по лицето ми, но беше късно, защото се беше случило и усетих влажната диря по лицето си.
- Не те мразя! - Само това успях да кажа и само това ми дойде на ум да кажа.
- Вече не! - Все пак имаше моменти, в които наистина си мислех, че я мразя. - Отне ми известно време, докато осъзная, че не си ти причината за нещата, които са се случили тогава. - Беше по вина на баща ни и това, че не е пожелал да бъде част от живота ми.
- Не знаех, че си ме търсила... - Казах след кратко мълчание от страна и на двама ни.
- Дори не знаех дали и какво знаеш за мен... - Поех дълбоко въздух и опитах да възвърна самообладанието си.
- Не можех да повярвам когато разбрах, че си в този град... Исках да говоря с теб още тогава, но нямах представа какво да кажа и дали ще повярваш и дали има смисъл да го правя. Просто исках да те видя и да разбера дали си добре и когато те видях... - Замълчах защото пак щях да започна да я наставлявам с кого трябва и не трябва да е.
- Радвам се, че те видях... - Казах накрая.

by **Антея** Нед Мар 30, 2014 8:16 am

-Радвам се,че те намерих....
Не не е лесно да го повярваш,трябваше малко време но сега го имаха и двамата:
-Съжалявам за обидите и всичко подобно но явно и двамата сме различни. Истината е,че не желая никой да пострада.
Дръпна ръката си,и двамата трябваше да се опознаят,засмя се тя:
-Явно имаме първия скандал брат сестра и не разбирателство...
Това не е ли някаква ирония но въпреки всичко зад всичко се криеше някаква радост но и объркване:
-Не нося в себе си писмото от баща ни,ако желаеш да го прочетеш,ще ти го дам но ще те разбера,ако не желаеш. Не знам,какво пише там,писмото е за теб.

by **Дейвид** Нед Мар 30, 2014 8:32 am

- Писмо?! - Попитах объркано, защото не бях чувал за никакво писмо до сега и нямах представа, че такова изобщо има.
- Всъщност не искам да знам и не искам да го чета. За мен всичко това е приключило отдавна. - Бях затворил тази страница от живота си и каквото и да имаше в онова писмо не желаех да го знам, защото не исках този човек да съсипва живота ми отново.
- Виж, аз също съжалявам, че се държах грубо с теб. Не това ми беше целта и искрено съжалявам за нещата, които са се случили на семейството ти, както и за нещата които Краули е причинил на теб и сина ти, но това не променя мнението ми, че там не си в безопасност. Нямам право да искам от теб да зарежеш живота си с онзи мъж или да ти казвам в какво да вярваш, но искрено вярвам, че тук, заобиколена от хора като теб ще бъдеш много по-щастлива и защитена. Краули вече го няма, а аз ще бъда наоколо и никой няма да ти причини зло. Можеш да подържаш баланса и от тук. - Ако толкова държеше на това.
- Не те моля да ме обичаш или да ми бъдеш сестра, но може да ми се довериш за това. Знам много повече неща отколкото си представяш и знам, че първородните искат мъртви всички нас, включително и твоята смърт.

by **Антея** Нед Мар 30, 2014 8:55 am

-Дейвид знам,че е така не съм толкова глупава,за да не го призная и пред себе си но те имат нужда от нас,а ние също от тях. Не го казвам в контекста на това да се изнудваме един друг. Но знам,че ако има опасност за нашата раса,ще направя всичко по силите си да я предотвратя и да ги защитя. Но ми се иска да не се чувстваш използван но вещижата,която идва,ще отнеме силите ви. Ще дойде с армия,аз мога да я убия или поне се надявам но не мога да се справя с всички,трябва ми твоята помощ...
Беше му казала прекалено много но се надяваше,той да не я предаде:
-Рискувам себе си,за да убия тази черна вещица,да отмъстя за семейството си,да предпазя този град и всички в него. А,сред време,ще разбереш,че това има причина,наистина ще има баланс Дейв,само почакай,повярвай ми,зная че няма защото но ти обещавам,че наистина ще има мир...
Поклати глава надявайки се да я послуша:
-Зная,че си огорчен но обещах на баща си да предам писмото,ще ти го пратя,щом си тръгна някой да ти го донесе. Ти сам реши,какво да го правиш,изгори до твое право и е твоя е...

by **Дейвид** Нед Мар 30, 2014 9:06 am

Искаше ми се да й вярвам, но всичко ми звучеше като една мечта, която никога нямаше да се сбъдне, а тя така сляпо и отчаяно искаше да се случи. Въздъхнах тежко и без много да му мисля, пристъпих крачка към нея и я придърпах в обятията си. Беше импулсивно решение, което и аз самият не очаквах, че ще предприема, но го исках наистина.
- Ако тази вещица дойде тук, няма да бъдеш сама, обещавам! - Без значение дали ми харесваше с кого е и в какво вярва, нямаше да позволя на абсолютно никой да я нарани и ако само някой се осмелеше да я докосне, щеше да бъде последното нещо в живота му.
- В правилата, които така усилено се опитваш да ме убедиш, пише, че трябва да се защитаваме един друг и това е правило, в което аз вярвам. - Вдишах от аромата на косата й и едва едва я докоснах с устни, после се дръпнах назад и я погледнах.
- Не си сама Ан и тук може да намериш семейство, само ако поискаш.

by **Антея** Нед Мар 30, 2014 9:17 am

Обгърна го силно с две ръце,беше хубаво да знае,че не е сама,че има някой до нея,че имаше отново семейство,че нищо не беше изгубено,а е намерила брат си. За първи път не се чувстваше сама,за първи път усети някой до себе си,някой близък,който не искаше смъртта и,да Илайджа е нейния и любим,а Алек неин син но е различно да имаш друг човек до себе си,за да не си съвсем сама. Затвори очи отдавайки се на тази братско сестринска одкрепа:
-Толкова е хубаво да знам,че имам някой до себе си... Отново върнах семейстовото си...
Погедна към часовника си,трябва вече да се прибира,преди Илайджа да е изпаднал в паника,а малкия да е заплакъл,че майка му я няма:
-Трябва да тръгвам,Алек твоя племенник не обича да отсъствам дълго.
Засмя се тя:
-Ще го доведа тук,ще му хареса...
Нямаше да го кара да идва,а и вярваше вече,че никой няма да нарани нея или детето.

by **Дейвид** Нед Мар 30, 2014 9:27 am

- Бих се радвал много, ако ми позволиш да се запозная с него. - Позволи не беше точната дума, защото тя самата го предложи, но така беше редно.
Отдръпнахме се един от друг, обаче само след секунда пак я прегърнах и си помислих, че може би това е начина да й покажа правият път, като и дам друго семейство, и тя повече да не се чувства сама и може би тогава, щеше да забрави за онзи първороден.
- Искаш ли да те закарам? - Попитах я, но тя ми отговори, че е с кола и няма нужда. Кимнах в знак на съгласие.
- Добре тогава... - Поех дъх и последва един доста неловък момент, който накрая ни накара да се засмеем и двамата без причина.
- Ще се виждаме... - Казах и я изпратих до врата. Тя трябваше да се прибере при детето си и разбирах това.
- Довиждане Амерал и карай внимателно... - Тя тръгна и аз затворих врата след нея. Беше наистина хубаво, че поговорихме, толкова по-ясно ми беше всичко сега.
Извадих телефона си от задният джоб и написах смс с адреса си, който бе адресиран до Ребека. Нямах търпение да я видя отново...

by Sponsored content