Колежански Живот

- Какво? - Надигнах леко глава, за да я погледна, но щом видях как ми се хили, разбрах че просто трябва да се върна към заниманието си. Пъхнах ръце под бедрата й и я издърпах рязко на долу.
- Не знаеш колко си секси в момента... - Настаних се още по-удобно между крачетата й и се наведох надолу, за да я целуна. Члена ми се отъркваше в нея.
- Умори ли се? - Не знам дали не исках прекалено много от нея. Да и двамата бяхме възбудени, но понякога можеше да дойде малко в повече ако прекалим.
- Ако си уморена ще те оставя да си починеш малко... - Не спирах обаче да я целувам и да се отърквам в нея. Щеше да е страшно жестоко ако сега каже че е уморена и се нуждае от почивка.

- Знам... - Казах с невинна усмивка и се преместих изцяло върху нея, като вече проникнах много по-надълбоко.
- Знам и че това ти харесва... - Като сутрешно чукане, бях по-бавен и муден, но не знам дали още спях или бях буден.
- Харесваш лошите момчета нали? - Проникнах рязко в нея и тя изпъшка. Гърдите й се отъркваха в моите. Мисля че снощи бях чукал и тях, но го бяхме правили толкова много пъти, после сънувах че го правим и вече не знаех кое е истина и кое сън. Това тук обаче си беше самата реалност.
- Аз харесвам лоши момичета като теб... - Сама разтваряше крачетата си за мен и си личеше, колко се кефи. Това ме възбуждаше още повече, защото ако имаше нещо по-възбуждащо от това да правя всички тези неща с нея, то това беше тя наистина да ги харесва. Беше истинска мръсница, в хубавия смисъл на думата.
- Искаш ли да ми покажеш колко лоша можеш да бъдеш? - Преобърнах се заедно с нея и тя остана върху мен. Бях още сънен и щеше да ми дойде добре, ако ме отмени малко. Плъзнах ръце по нея... по гърдите й, които се клатушкаха над мен. Не знам защо изпитвах толкова голямо желание да ги мачкам, но умирах да ги усещам под пръстите си.

Още се излежавах мързеливо в леглото и въпреки огромното си желание да я последвам под душа, мързела надделя и просто си останах в леглото. Може би ако не бях свършил толкова брутално преди едва няколко минути щях да се присъединя към сутрешния й душ, но сега мисля че заслужавах малко почивка.
Почти заспивах отново. Чувах някакви стъпки, но помислих че тя се разхожда. После обаче чух едно познато:
- Кръсчън Монтгомъри, какво за бога? - Скочих като ужилен в леглото и придърпах чаршафа, за да се покрия. На врата седеше майка ми и ме гледаше с ококорени очи. Явно се досещаше какво се случва тук.
- Здрасти мамо... - Смотолевих неясно и погледнах към врата на банята. Майка ми направо щеше да изтрещи ако види Вал.
- Какво правиш тук? - Не няма значение. - Виж... Аз... Защо не ме... - Даже не успях да довърша, врата на банята се отвори и от там се показа Вал...

Скочих на крака държейки здраво чаршафа, който прикриваше срамотиите ми, понеже си мислих, че Вал ще има нужда от защита, но се оказа, че тя познава майка ми или поне знаеше името й, което няма да крия, съвсем ме изненада. Все пак обаче реших да се направя на шут и казах:
- Мамо, това е Ваалет... Ваалет, това е майка ми... - Никога преди не ми се беше случвало майка ми да ме спипа с някой в леглото. Не знаех как ще реагира.
- Ще изчакам в хола... - Обърна се и излезе, а аз погледнах Вал.
- Съжалявам за това, нямах представа, че ще бъде тук... - Изведнъж се сетих, че Вал няма какво да облече. Снощи бях разкъсал роклята й и тя сигурно още беше в хола.
- Но не се тревожи, майка ми е готина, няма да каже нищо... - Отидох до една врата и я отворих. Това беше дрешника на майка ми. Намирахме се в стаята на нашите, чудно просто бяхме го направили в тяхното легло. В гардероба на майка ми преобладаваха костюмите и официалните рокля, нямаше нищо като за Вал, но мернах един клин за тренировки. Дръпнах го и го подадох на Вал.
- Вземи това, ще намеря някоя моя тениска и... мисля, че ще свърши работа... Стой така... - Изтичах до моята стая и грабнах първата тениска която ми се изпречи пред очите, а когато се върнах Ваалет още седеше така както я бях оставил и ми изглеждаше така сякаш всеки момент ще изпадне в истерична криза.
- Хей, добре ли си? - Попитах я. - Защо не се облечем, а? - Опитах се да я накарам да се вземе в ръце. Колкото повече време се криехме тук, толкова повече време щеше да има майка ми, за да разиграе какви ли не сценарии за случилото се, в главата си.

- Няма да стигне... - Казах сигурно и я изчаках да се облече, след това слязохме при майка ми, която вече сякаш бе преживяла първоначалния шок и сега изглеждаше по-нормално.
- Използвате предпазни средства нали? - Изведнъж изтърси майка ми.
- Мамо! - Възкликнах възмутено и някак я скастрих не само с тон, но и с поглед.
- Просто питам... Не ми се иска да ставам баба толкова рано... - Сви невинно рамене и после се усмихна по нейния си изкуствен начин.
- Не се тревожи за това. - Казах с досада, после погледнах към Вал. Сигурно й идеше да потъне в земята от срам. Изобщо не си представя тази сутрин по този начин.
Настана някакво гробно и неловко мълчание, в което всички отбягвахме погледите си.
- Ние...
- Искате ли... - Казахме едновременно с майка ми, но й дадох да говори първа. - Донесла съм закуска, ако сте гладни... - Погледнах Вал, на мен хич нямаше да мие приятно да закусвам с майка ми.
- Трябва да ходим на лекции...
- Тогава да вечеряме заедно? - Пак погледнах Вал, веднъж вече ни бях измъкнал, сега оставях на нея да реши излиза ли й се на вечеря с майка ми.

Изправих се наравно с Вал и казах:
- Да, аз също... А и сме с една кола... - Което значеше, че трябва да я закарам. Често казано исках да избягам от майка си, защото можеше и да запазва спокойствие пред Вал, но знам че щеше да любопитства когато останем насаме и днес със сигурност щеше да ми загрее телефона от обаждания.
Взехме си довиждане и набързо се ометохме от апартамента. Не обелихме и думичка, докато не стигнахме и не влязохме в колата.
- Извинявай отново... Не бях планувал нищо такова и нямах идея, че майка ми ще цъфне на врата... - Чувствах се страшно неловко, за дето я бях поставил в такава ситуация.
- Ако не искаш да ходиш на вечеря с майка ми, ще измисля нещо да те извиня пред нея и съм убеден, че няма да каже нищо от това което е видяла, на твоята майка... - Бях нервен и разбира се говорех много, но не ми се беше случвало майка ми да ме спипа в леглото с някоя девойка.
- Даже съм сигурен, че не се познават изобщо...

- О, с най-голямо удоволствие... Само дето нямам идея за какво да ти се реванширам... - Подсмихнах се лекичко и си откраднах една целувка. Не се беше побъркала от майка ми, това беше добре, но най-хубавото беше, че иска да се видим отново. Мисля че започваше да си пада по мен. И аз си падах по нея и все още имаше толкова много неща които искам да правя с нея, че не знам дали това щеше да ми мине скоро.
- Няма да й каже нищо, обещавам... - Не бях сигурен дали майките ни наистина се познават, щеше да е доста странно, но бях сигурен, че майка ми никога не би казала нещо такова на някоя друга майка. Най-малкото можеше с това да ми навлече проблеми, а тя бе умна жена и нямаше да постъпи толкова глупаво. Пък и беше наясно, че не съм девствен, и макар да не ме беше спипвала в леглото с някоя, никога не беше казвала на никоя от майките на момичетата които съм чукал.
- Успокой се, репутацията ти ще си остане непокътната... - Разбирах защо не искаше майка й да научава. Сигурно вкъщи беше много примерно момиче, за разлика от снощи и предните дни... Само като си спомня какви ги вършихме и започвах да се изчервявам.
Запалих колата и потеглих. Не знаех къде е отседнала, но тя въведе адреса си в навигацията и не след дълго бяхме пред сградата в която живееше. Паркирах, но без да изключвам двигателя и само придърпах брадичката й, за да я целуна отново.
- Ще се видим по късно... - Но се сетих, че нямам как да се свържа с нея. - Всъщност... - Бръкнах в жабката, там си бях зарязал телефона вчера и тъкмо го отключвах когато видях че имам около 20 пропуснати... Щях да ги видя по късно. Отворих й клавиатурата и казах:
- Напиши ми телефона си, за да мога да се свържа с теб...

Майка ми настоя да си сложа костюм. Не харесвах да нося костюми, но в този се харесвах и аз. Беше елегантно стилен, доста младежки, изцяло черен на Армани. Под сакото се показваше снежно бяла риза, но не бях сложил вратовръзка, даже бях откопчал две три копчета на яката, за да не ме задушава през цялата вечер. Обувките ми лъснати до блясък и косата оформена с гел и вакса. Можеше да се каже, че изглеждам прилично за такъв вид ресторант.
Майка ми обичаше да посещава снобски места. Някак си да поддържа този начин на живот за нея беше цел номер едно. Обичаше да показва и разказва за новите си придобивки и често най-доброто място за показ бе на такива места... И всяка мисъл изчезна от главата ми, когато видях Вал. Беше много различна. Все така красива, но в нея виждах нов вид привлекателност, която всъщност ми хареса адски много. За първи път я видях не просто като сексуален обект, който искам да изчукам в някоя тоалетна.
- Здравей Ваалет. Много си красива тази вечер... - Целунаха се по онзи лицемерен начин, по който се целуват всички богаташи и се отправихме към масата си. Докато вървяхме на там, успях да подхвърля на Вал:
- За първи път с майка ми да сме на едно мнение... - Усмихнах й се дяволито и използвах момента да прокарам ръка през кръстчето й, докато я оставях да мине пред мен. Вече бяхме до масата и иззех функциите на келнер. Първо дръпнах стола на майка ми естествено, а след това направих същия жест и за Вал.
- Добър вечер госпожо Монгомъри, за нас е удоволствие да ви видим тук... - Нормалните любезности на келнерите, които ни връчиха по едно меню за напитки. Майка ми нямаше нужда от него, тя винаги пиеше едно и също вино и не му изневеряваше. Избата вкъщи имаше поне стотина бутилки.
- Вие деца, какво ще пиете?
Погледнах към Вал, тя беше дама и като кавалер отстъпих първо на нея да си поръча нещо.

Погледнах подозрително към Ваалет и се опитах да преценя защо го прави. Дали се опитваше да се хареса на майка ми, защото се страхуваше какво тя ще каже на нейната майка или пък просто искаше да създаде добро впечатление заради мен и самата себе си.
- Ще опитаме от твоето вино... - Казах разсеяно, след като тя отказа да си поръча. Келнера кимна разбиращо и се оттегли незабелязано така както и беше дошъл. Отново се втренчих в нея. Беше тотално луда. Опитваше се да ме дразни пред майка ми, което никак не отговаряше на невинното и поведение от началото на вечерта. Нима наистина искаше да си играем на такива игри? Точно тук и точно сега? Поех дълбоко въздух и подсмихвайки се поклатих леко глава, уж с надеждата никой да не ме забележи, но рентгеновите очи на майка ми доловиха този малък жест и веднага побърза да разбере какво ми има.
- Нищо, просто се сетих за нещо...
- Какво?- Продължи да настоява тя.
- Че между теб и любимото ти вино съществува много по-здрава връзка, отколкото между теб и баща ми! - Изтърсих аз, а майка ми направо позеленя. Едва ли е очаквала да кажа нещо подобно, но просто ме дразнеше когато настоява и дълбае за нещата.
- И това те забавлява така ли? - Усещайки напрежението на масата и крачето на Ваалет някак застина.
- Не може да отречеш, че е забавно... - Хванах кракът на Вал и го издърпах още повече към себе си. Можех и аз да я поставя в некомфортна ситуация. Плъзнах възглавничките на пръстите си по тънкия й глезен и знаех, че дори и това минимално докосване би довело до това тялото й да настръхне.

Усмихнах се победоносно и даже не се опитах да скрия тази усмивка. Тя казваше "Казах ли ти?" Може би това мое самовлюбено поведение понякога дразнеше момичетата, но в случая Вал не беше от тези момичета. Тя харесваше предизвикателствата и знаех, че зад това привидно доминиращо поведение се крие едно уязвимо младо момиче, като всички останали и признава си или не, има нужда от някой като мен, който да я предизвиква, да бъде водещ и най-вече да умее да я задоволява под чаршафите.
- За къде си се разбързала? - Подметнах ухилен до уши и я върнах на мястото й. Представях си колко влажна и гореща е в момента и панталона ми веднага се изду. Мамка му, исках да я чукам още сега.
- Още не сме поръчали десерта... - Сигурно бях напълно луд, за да чакам десерта... Всъщност сигурен бях, че не мога да го изчакам.
- Но ако го искаш за вкъщи... - Свих леко рамене и плъзнах ръка под масата по бедрото й. Дори и през плата на полата усещах как потрепва.
- О, по дяволите Вал ти си истинския дявол... - Видях, че майка ми се връща и бързо отдръпнах ръката си. Изчаках я да седне и тъкмо си мислех сам да кажа нещо, когато майка ми заговори.
- Беше баща ти... - Прибра телефона в чантата си, а аз я погледнах въпросително. - Помоли ме да свърша нещо докато съм в града...
- До кога всъщност ще си в града?
- Ще летя тази вечер, което за съжаление означава, че ще се наложи да ви оставя да довършите вечерята без мен... - Печалната й физиономия за малко да ме трогне, знаех че има много други места на които иска да бъде в този момент.
- Колко жалко... - Подхвърлих театрално, а Вал ме сръга под масата, вероятно, защото се държах като пълен кретен с майка си, но бях сигурен, че не е разговаряла с баща ми и не отива да му върши услуга, а вероятно да се изчука с йога инструктора си.
Няма значение къде отиваше, важното беше че то е по-важно от мен... Както винаги. Майка ми тръгна, а аз в доста кисело настроение повиках келнера и му поисках сметката. Като единствен кавалер естествено на мен се падаше честта и даже предпочитах аз да я платя, вместо майка ми.
Хванах Вал за ръка и я поведох навън. Сега повече от всякога имах нужда да пийна нещо по-силно и да я изчукам, за да си оправя киселата физиономия. Качихме се в моята кола, нейната щяха да я закарат в общежитието или където там им беше казала, да я закарат.
- Сега на къде красавице? - Не беше честно спрямо нея, затова и опитах да не показвам, колко кофти съм се почувствал от това, че майка ми за пореден път ме изпревари и ме заряза преди дори аз самия да съм имал възможността да направя същото с нея.

Липсата на бельо, винаги помагаше безотказно и този път не правеше изключение.
- Тогава нямам търпение да стигна по-скоро до твоето "местенце"... - Тя ми каза адреса и без да губя и секунда повече натиснах газта. Опитвах се да гледам пътя си, за да не ни убия някъде, но когато някой толкова секси седи до теб и изглежда и се държи по този начин е адски трудно да останеш спокоен и концентриран. За мой късмет не направи нищо повече от това да седи на седалката и да излъчва сексапил, но по-хубавото беше, че не живееше далеч от ресторанта. Трафика също беше на наша страна. По това време на нощта предимно се забелязваха таксита, а и хващахме все зелена светлина, така че никак не се бавихме.
Цялото пътуване до тях обаче ми мина като на сън. Мислех си за нея и за това как ще смъкна глупавите дрехи от нея и какво точно ще правя след това...
Когато вече бяхме пред врата на дома й и аз повече не можех да си държа ръцете далеч от нея, просто я обгърнах през кръста й зарових лице в гъстата й коса.
- През цялото време си мислех само за този момент... - Отърквах се в нея най-безсрамно и тя сигурно усещаше набъбналия ми член в дупето си.
- Искам да разкъсам всичките ти дрехи... - И бях на път да го направя още в коридора. Увих около юмрука си блузката с която беше и я завъртях няколко пъти. Вал съвсем забрави, че в нея е ключа и трябва да отвори врата.
- Мога да го направя и тук, ако искаш, но съм сигурен, че ще ти хареса много повече ако влезем вътре... - Подсетих я, че сме все още в коридора, а аз съм на път да пръсна по шевовете панталона си.
- Искаш ли да вляза вътре? - Попитах изкушаващо в ушенцето й и пак се отърках в нея.

- Иска ли питане... - Макар и изпаднал в лек транс, успях да кажа и да скоча при нея в леглото. Малкото й съкровище бе леко зачервено и разширено, от грубите ми тласъци в нея, но тя не изглеждаше наранена, а по скоро искаща още от това и нямах никакво намерение да я бавя.
Аз също бях съблякъл всичко от себе си, когато се качих на леглото при нея, вече бях изцяло гол и готов да довърша това което бях започнал, но още по-влудяващо. Хванах сладките й крачета през глезените и ги вдигнах разтворени в страни. Беше изцяло разголена пред мен, а палавите й пръстчета продължаваха да се заиграват там долу. Не бях виждал нищо по-еротично от тази гледка. Перфектна във всяко едно отношение, тя лежеше там и беше готова за мен, с зачервените си бузки, настръхнали до болка зърна и пулсиращо цвете... Солна доза адреналин се вля в организма ми и я прободох много мощно, което накара дори и мен самия да извикам.
Все така държейки краката и вдигнати и в страни, аз продължавах да я чукам и не само това, а наблюдавах цялото нещо... Наблюдавах как влизам и излизам и как тя ме допуска в себе си... До ушите ми достигаха стоновете й и онзи невероятен звук който телата ни възпроизвеждаха, когато се докосват...
- Разкошна си... - Изревах и пуснах едното й краче, като забодох палеца си в клиторчето й. Исках да я накарам да полудее ама в буквалния смисъл на думата. Исках да я чуя как крещи и ме моли да спра, докато получава най-зверския оргазъм в живота си, а след това да ме моли да не спирам.