Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

by **Елизабет** Пон Ное 17, 2014 10:38 pm

Усмивката която се появи на лицето ми беше ужасно глупава, но той просто не ми оставяше да си поема дъх. Първо това, че беше тук бе огромна изненада, а сега и това. Нямаше как по друг начин да реагирам освен да изразя щастието си по най-нелепия начин на света.
- Не съм размислила... - Побързах да кажа, в случай че се опита да се измъкне. - Искам точно това... - И че че имах против постоянното местене насам натам, но щеше да е хубаво ако вече не се налага да го правим.
- А ти? Сигурен ли си, че го искаш? - Знам че нямаше нищо против Ваалет, но щеше да е огромна промяна за него да живее не с една, а с цели две жени под един покрив, едната от които е тинейджърка и не го харесваше никак.
- Не искам да избързваме ако не си сигурен... - За нормалните хора периода от 16 години, можеше да означава дом и деца, ние обаче разполагахме с цяла вечност, освен това бяхме най-свободолюбивите хора на света които познавах и 16 години можеше да са недостатъчно. За себе си бях сигурна, че искам да направя тази крачка, но не исках да го пришпорвам и с това да го загубя ако му дойде в повече.

by **Kol** Пон Ное 17, 2014 11:43 pm

-Сигурен съм,ясно ми е че нищо няма да е обичайно типично или нормално но поне,ще направим нещо различно. Прекарваме доста време заедно,защото просто си спестим това да се прибираме тук и там. А,и твоята племеничка,ще има здравословна среда в която да израсне.
Не го обмисля много дълго но идеята му харесваше,а и щяха да имат много повече площ за действие,искаше му се да има и басейн,обичаше палави игри в басейни. Тази негова мисъл го накара да се усмихне и дори малко да се разсмее:
-Ще е забавно да те намирам в кухнята с престилка,правеща вечеря...
Само я подкачаше,но мисълта му течеше към съвсем друго място. След скандал най-добре е сдобряването.
-Мисля че дойде времето да измислим начин как ще се сдобрим,да ти хрумва нещо?

by **Елизабет** Вто Ное 18, 2014 4:19 am

- Хрумват ми няколко неща... - Отвърнах с палава усмивка и игриво засмуках долната му устна. Пръстите ми се плъзнаха зад врата му. Преплетоха се в косата му, а езичето ми се плъзна между устните му. Целунах го сладко и страстно. После се отделих от устните му и взех чашата от ръцете му, оставих я на близката масичка и пак се нахвърлих върху устните му, най-сладките на света.
- Ела с мен... - Изправих се въпреки нежеланието си да се разделям с него. Протегнах ръце към него. Той ги пое. Поведох го към покрива. Едно много специално място за нас или поне за мен беше такова.

by **Kol** Вто Ное 18, 2014 5:18 am

Разбираше на къде го води,на едно много специално място и това беше терасата от където започна всичко,е добре от бара се почна но за него се превърна специално място,защото от тук се получиха нещата.
-Охо на терасата,сантименталното ми глупаче...
Придърпа я към себе си,като я завъртя в някакъв танц,а малко след това я придърпа по близо до тялото му:
-Знаеш ли и аз обикнах това местенце,наистина си го бива,идеята да те любя под звездите си е далеч по приятна.
Подкачаше я но въпреки това му се струваше ужасно секси. А и луната светлина беше много по силна от светлината в стаята. И въпреки всичко искаше нещо повече но секса винаги си го биваше. И чувствата бяха много,много по силни от преди,много по пламенни. На моменти се питаше,как може да я желае толкова много. Същите чувства изпитваше и в този момент. Притисна я още по силно към себе си.
-Знаеш ли не мога да спра да те желая,какво ми стори?

by **Елизабет** Вто Ное 18, 2014 5:30 am

- Сигурно същото което и ти на мен... - Изобщо не знаех как и защо, но беше факт, че животът ми претърпя истински катарзис след появата на Кол. Беше преобърнал всичко и ме бе накарал да изпитвам неща които преди не подозирах, че съм способна да изпитам. Любовта ми към него бе безгранична, нямаше нещо по-силно от това.
Присламчих се максимално близо към него и за пореден път потърсих устните му. Когато ме целуваше така, крадеше всичко наведнъж... душа, ръце... кожа, мисли... устни... Как можеше да съм нечия друга, освен негова. Той ме владееше... Притежаваше ме... Имаше власт над всяка една мисъл, чувство и усещане... Негова съм! Това беше всичко...
- Желая те! - Прошепнах в устните му, без да спирам да го целувам.

by **Kol** Вто Ное 18, 2014 5:45 am

Обичаха да импровизират да правят нещо щуро и наистина му харесваше,защото не е винаги еднообразно. Бет е жена,която поддържаше или по скоро още повече го разпалваше. Истината е,че последния път в който организира тройка,не му хареса да има друго участие. Не се чувстваше привлечен от други жени,което е наистина много странно,защото той е точно обратното на моногамен. Нещата просто се бяха получили,и той не спираше да я желае.
Думите и го побъркаха,прошепнати с такава страст,гласа и го накара моментално да реагира. Тялото му потрепери от инпулси да не я сграбчи и разкъса,като животно но в най-добрия случай на думата.
Ръцете му я сграбчиха здраво за дупето,оплете крачетата около кръста му. Премести се до стената,за да има упора. С изненада установи,че тя не носеше бельо.
-Изненадваш ме...
Това е по скоро риторично,защото доста често не носеше бельо,защото определено не се знаеше кога може да им хрумне нещо диво.

by **Елизабет** Вто Ное 18, 2014 6:01 am

- Радвам се, че все още успявам... - Отвърнах тихичко, продължавайки да търся сладките му целувки.
Ако щяхме да се местим и живеем някъде другаде, то това беше идеалния момент да си припомним доброто старо време и да си кажем довиждане с това място, което със сигурност щеше да ми липсва ужасно много, но нещата бяха различни сега и имах нужда от промяна. Всички имахме и Ваалет и Кол също.
Целувките ни ставаха все по-страстни и необуздани. Настроението и градусите се покачваха бързо и предвкусвах едно запомнящо се сдобряване... Когато и двамата чухме гласът на Ваалет. Идваше от долу и ме викаше.
- Кол... - Щях да полудея, не ми се искаше точно сега да трябва да спираме, обаче не исках й Ваалет да ме хване на калъп с Кол. Щях да я травмирам за цял живот.
- Трябва... - Как да му кажа, че трябва да спре? Изобщо не исках да спира. Исках да го усетя в себе си... Исках да го правим цяла нощ и цял ден и отново и отново, докато повече не можем. И на двама ни ни беше трудно да се отделим от другия. Желаехме се толкова силно, но след второто повикване на Ваалет и стъпките й по стълбите и двамата знаехме, че се налага да спрем...

by **Kol** Вто Ное 18, 2014 9:11 pm

Малко беше забавно,малко като тинейджери,който правеха нещо нелегално. Накара го да се засмее малко,но преди да спре се забърза,накара я да свърши. С времето просто знаеше,как да я докара до края за няколко секунди,е добре де не е супер майстор но просто се познаваха. Не му се искаше да я пуска но въпреки всичко го направи. Задържа я за малко защото,щеше да залитне:
-Ако искаш отивай при нея,аз ще си тръгвам.
Все още не бяха много добри отношения с Ваалет. А и те си имаха някакви отношения в който той му беше трудно да се меси. Искаше му се да се сближи с това момиче,не само заради Бет,а и защото се чувстваше привързан към нея,до някаква степен. Подобно на това жената на животати да има дете и ти да го обикнеш. Нямаше точно обяснение но чувствата към това,малко голямо момиче,са ужасно различни и страни. Същите чувства изпитваше и към племениците си.
-Ако искаш я питай за къщата,дали ще го приеме?

by **Елизабет** Вто Ное 18, 2014 9:28 pm

- Дай ми малко време... - Вече бях говорила с нея за това да се преместим в по-голяма къща, само дето не бях включила и Кол в сметките си... или поне тя не го беше включила в нейните. Щеше да ми е необходимо малко време, за да я подготвя за това, ако изобщо се навие Кол да е с нас.
- Ще говоря с нея... - Той излезе от мен и се отдръпна. Започна да се закопчава, а аз да оправям роклята си. Това на бързо консумиране на желанието което изгаряше и двамата ме задоволи, но не достатъчно и не бих го прекъснала за никой друг освен за Ваалет.
- Почакай... - Успях да го уловя преди да е излетял през терасата. Още бях доста задъхана. Той се спря, усмихна ми се и с огромна нежност приглади косата ми, докато чакаше да кажа това заради което всъщност го бях спряла.
- Искаш ли да дойда по-късно? - Попитах като даже не знаех дали трябва да насилвам нещата. Може б трябваше да изчакам той да ме покани или просто да изчакам до следващия ден, но чувствах, че не сме завършили това сдобряване подобаващо.

by **Kol** Вто Ное 18, 2014 9:47 pm

-Да,дори е задължително,когато си готова ела...
Приближи се съвсем бързо,като я целуна за последно,за тази вечер може би,като се отдръпна. Щеше да я чака или по скоро можеше да я чака в леглото,а когато тя решеше можеше да се появи.
Надяваше се Ваалет да се съгласи и нещата да станат без драма но имайки предвид,че е тинейджърка можеше да е доста трудна задача,можеше да го направи на инат и да не иска да се премести. Е,Ваалет беше мило момиче обикновено се съгласяваше с почти всичко,макар че на моменти не разбираше действията и,за това да работи и всичко такова. Можеше да бъде,като обикновените тинейджърки. Както и да е,скочи през терасата,като се запъти към дома си по най-бързия начин. Тази мисъл да се прибере в празна къща никак не му харесваше.

by **Елизабет** Вто Ное 18, 2014 9:57 pm

Ваалет се появи на терасата секунди след като Кол тръгна. За малко да ни хване, помислих си.
- Здравей... - Побързах да я поздравя и никак не успях да прикрия усмивката си. Той ми беше простил.
- Нося вечеря, гладна ли си? - Попита ме тя. Кимнах в знак на съгласие и слязохме в кухнята където разопаковахме вечерята, после се нахранихме. Накрая гледахме филм и ядохме пуканки и през цялото време не събрах смелост да повдигна темата за местенето. Някак си колкото повече мислех за това да живеем тримата заедно толкова повече се разубеждавах. Може би са самата мен това щеше да е най-идеалния вариант, защото под един покрив щяха да са и двамата ми любими хора, но за нея щеше да е втора голяма промяна и дори и да се съгласи, което сигурно щеше да се случи, ми се струваше все едно ще я принудя. Не исках да я поставям в такава позиция, а и честно казано колко още време имахме заедно? Може би две три години и после щеше да пожелае да живее сама. Аз и Кол бяхме чакали цели 16, можехме да изтърпим още малко.
Както и да е, след като изгледахме филма, Лети се качи в стаята си. Беше станало късно и направо заспиваше. Изчаках да заспи, взех си душ и поех по познатия път към дома на Кол...

by Sponsored content