Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

by **Кристофър** Чет Май 08, 2014 7:27 am

Още щом ме стисна за рамото усетих, че има нещо гнило и не мина много преди да разбера какво точно. Беше ни усетил и бях наистина много тъп, за да не се досетя, че точно така ще стане. Подхода ми беше грешен още от самото начало, трябваше да се опитам да му обясня и може би щеше да се размине всичко:
- Виж чичо Кол, аз съм... - Той пак ме стисна за раменете и ме избута напред, като почти не се препънах, но успях да запазя равновесие. Ваалет най-накрая се беше показала и от тук можех да видя, че цялата трепери.
- Ваалет няма никаква вина, наистина... - То си беше и така, аз я бях накарал да излезе по среднощ от вкъщи и ако някой щеше да си го отнася, трябваше да съм аз.
- Извиках я защото исках да й покажа една кола... - Той пак ме стисна за рамото и аз млъкнах, опитвайки се да се освободя от ръката му. Заповяда ни да вървим нагоре и двамата с Лети с наведени глави се заизкачвахме. Успях да й хвърля един поглед, който казваше, че всичко ще е наред, пък и не бяхме убили никой. Нямаше за какво да се шашкаме.
Влязохме в апартамента, в който стъпвах за първи път и ми направи впечатление, че е приятно, но тези мисли бързо изчезнаха от главата ми, защото имаше нещо по-важно. Ваалет беше на път да се разплаче, а привидното спокойствие на чичо ми и широката му усмивка, направо ме изкарваха извън равновесие. За какъв се вземаше, че да ме мъкне тук?
- Не съм гладен, мерси, че попита. - Казах саркастично, защото наистина не бях, а той ме беше домъкнал тук уж, за да ям, а сигурно се чудеше как да направи живота на Лети истински ад, а и моя също.

by **Kol** Чет Май 08, 2014 7:40 am

Идеше ми,честно да го набия бях чул целия разговор и не бе трудно да се досетя,за какво говорят,а и двамата миришеха и излъчваха срам,и не само от това,че ги спипах.
-Крисчън...
Поклатих глава и присвих очи,определено не можеше да преметне чичо си с подобна лъжа,да и покаже кола по това време всичко беше затворено,както и да е,това не мина:
-Да и покажеш една кола,толкова ли си наивен,че да си мисли,че такава лъжа,ще мине?
Горката Ваалет,трепереше и бе на път да се разплаче,за нея ми беше най-тежко:
-За ваше успокоение се радвайте,че Елизабет не се е прибрала още,защото ти Крисчън,ще си имаш най-големите неприятности...
Тя щеше да го изкорми тотално,щеше да го разпердушини без дори да има възможност да каже гък. Бет щеше да е много по жестока:
-Крисчън с теб ще си поговорим сериозно друг ден,сега искам само да те предупредя,да внимаваш с Ваалет,не те заплашвам и не се опитвам да те стряскам но искам да знаеш,че ако я нараниш,ще си има неприятности с мен...
Не го заплашвах можех да намеря много начини за да му го върна.

by **Кристофър** Чет Май 08, 2014 7:51 am

Повдигнах едната си вежда и можеше да се каже, че само заради Ваалет не се изсмях.
- Не знам какво си мислиш, че се е случило, но със сигурност грешиш. Ваалет е шестнадесет годишно момиче, което има право на личен живот и това, че един единствен път е нарушила правилата, промъквайки се тайно не е края на света. Все пак Елизабет го прави доста често и не виждам да имаш нещо против. - Лошото беше, че не можех да си мълча, когато някой ме настъпва и не знам дали всичко се дължеше на родителите ми, които бяха възпитали чувство на превъзходство над всички и пълна безнаказаност на всичко което направя или пък, това чувство, че не мога да бъда уязвен и наранен по никакъв начин си идваше от самия мен, но когато някой започнеше да ме заплашва, дори и собственият ми чичо кръвта ми направо кипваше.
- Както виждаш Ваалет си е цяла и нищо й няма. Всичко което се случи е малко да се позабавлява и е ужасно лицемерно точно ти да смяташ това за нередно. Не съм й направил нищо и не се страхувам от теб. - Ако ми се случеше нещо нямаше да доживее до следващият ден. И без това баща ми го мразеше в червата.

by **Kol** Чет Май 08, 2014 8:04 am

Поклатих главата си,все още бяха деца,не че и аз не се държах по този начин на моменти но въпреки всичко все още беше доста наивен. Действаше агресивно подобно на майка си,която като я заплашеха реагираше точно по същия начин. Но аз не говорех за това да го убивам,той ми беше пременник,не го исках мъртъв просто исках да му дам урок но нямах намерение да обяснявам точно това,защото и той като майка си действаше доста първосигнално,не че и аз не го правех:
-Нека не хвърляме камъни в чуждата градина,защото аз за разлика от теб имам почти над 2000 години зад себе си. И ти казах,не можеш да ми пробутваш номера,който не знам вече.
Погледнах по скоро към него:
-Знаеш,че умея да се забавлявам и честно нямам намерение да коментирам измъкването ви,защото всеки има нужда да направи нещо подобно,поне един път през живота си,знаеш че умея да се забавлявам. Но тук съвсем не говорим за това Крисчън...
Ваалет най сетне се обади,все още трепереше:
-Моля те не казвай на Елизабет...
Поех много дълбоко дъх:
-Не е нужно да ми се молиш Ваалет нямам намерение да казвам на Елизабет,ти ако сметнеш за добре,ще и каже,аз ще пазя тази тайна,само заради теб...
Исках да знае,че не искам да и навредя и не го правех да и се подмазвам или нещо такова:
-Крисчън с теб ще говорим някой друг път но това,което си направил не никак мъжко... И не говоря за бягството...

by **Кристофър** Чет Май 08, 2014 8:19 am

- Така ли? И за какво говориш? - Държеше се все едно знае какво се е случило, а всъщност нямаше никаква представа за какво говори.
- Сигурно две хиляди годишният ти опит те е научил и да четеш мисли? - Подсмихнах се и поклатих глава.
- Не се е случило нищо! - Повторих твърдо и се изправих на крака. - Ако искаш да кажеш на Елизабет, че не се е случило нищо давай, но така ще навредиш не на мен, а на Ваалет, която както казах няма вина за случилото се. - Не исках съвети как да си живея живота и как да се държа с останалите. Всичко което чичо ми знаеше беше, че Ваалет се е промъкнала, даже не знаеше за колко време я е нямало или къде е била. Отношенията ми с нея си бяха моя работа.
- Ако това ще те успокои, няма да се повтори. - Вече й бях навлякъл достатъчно проблеми, за да го правя отново. Щях да изчезна от живота й завинаги и за добро. Всичко щеше да си е както преди.
Знаех, че няма да каже нищо, защото и той като мен знаеше, че майка ми ще полудее и можеше да си го изкара на една от двете, но не й на мен. Ако Елизабет разбереше, вероятно щеше да се опита да ми направи нещо и тогава пак щеше да се намесят родителите ми и даже и чичо ми нямаше да може да я спаси.
- И ще съм ти длъжник. - Ако поне можех да спестя неприятности на Ваалет, то можеше и да смекча малко тона, но само заради нея. Всъщност и само заради нея, все още си държах устата затворена. Ако я нямаше да съм наговорил всичките тия неща в яда си.

by **Kol** Чет Май 08, 2014 8:35 am

Поех много,ама много дълбоко дъх,не точно защото ми е нужен,а по скоро да покажа дребното си отекчение,беше като малко петле борещо се с голям петел. Нападаше,личеше си,че я харесва,личеше си че дори изпитва някакви чувства,защото нямаше да я защитава така,дори себе си,ако наистина нямаше нищо:
-Не чета мисли но чувам доста добре Крисчън...
Поклатих глава:
-Казах ти за това,ще поговорим,искам да разбереш,че не съм ти враг не съм враг и на двама ви. Ще запазя тайната и ако искате да излизате пак ми се обадете и ще ви предупреждавам кога Елизабет,ще се прибере... И аз съм бил млад,колкото да не ти се вярва,все още съм.
Вече погледнах и към двамата. Надявах се обаче Крис да не нарани Ваалет,защото тя беше много добро момиче,а той с типичния на моя характер,можеше да постъпи с нея,както аз постъпвах с жените,чудех се дали аз трябва да съм му моралния чесовник:
-Ти си ми племенник за бода Крисчън,ти си ми наистина любимеца,не те заплашвам,а искам да те предпазя,за това ще си поговорим на саме по мъжки довечера,става ли?
Трябваше да поговоря за да видя как вървят нещата и какво ставаше.
-Сега е по добре,Ваалет да поспи малко,защото след три часа,ще трябва да става. А,теб е по добре да не сварва тук

by **Кристофър** Чет Май 08, 2014 8:48 am

- Няма за какво да говорим. - Казах троснато и погледнах крадешком към Ваалет, наистина не ми беше приятно да го правя пред нея, но чичо ми се вреше носа където не му е работа.
- И Ваалет не се нуждае от... - Стиснах здраво челюстта си, за да не изрека думата която ми беше на езика, но наистина така се държеше, все едно й е сводник. Ако беше толкова загрижен за безопасността на Лети, не трябваше да е в такава готовност да й урежда срещи, особено срещи с мен.
- Както и да е, ти си прав за това, че е време да си вървя. - Минах покрай масата с наведена глава, защото не можех да я погледна. Толкова беше неловко и всичко което чичо ми правеше, трябваше да я е накарало да се чувства още по-зле. Намеците му хич не бяха намеци, а доста грозни и своднически, което обиждаше мен, представях си тя какво изпитва в момента.
- Приятна закуска... - Казах на излизане и побързах да се омета преди да си е променил мнението, а що се отнасяше до съня, едва ли Лети имаше време за сън. След около час и нещо щяха да започнат часовете, освен ако не беше решила днес да не ходи, както аз със сигурност щях да направя. Изобщо не мислех скоро да стъпвам в училище.

by **Kol** Пет Май 09, 2014 4:31 am

С децата трудно можеше да се говори но трябваше да се погрижа за доброто и на двамата това да си остане в тайна на Елизабет едва ли това,щеше да и хареса. Щеше напълно да се побърка и да помете целия град.
-Съжалявам,не исках да бъда толкова рязък и да те карам да се чувстваш зле,понякога е трудно да реагираш в трудни моменти. Не се тревожи всичко,ще е наред,няма да кажа на Елизабет за това не е за да те изнудвам,да знаеш не и за да ти се харесам просто за всички е добре така.
Поклатих глава,тя изглеждаше много уморена и изплашена:
-Успокой се,вземи си душ и хапни имаш малко време,ще отида да събудя Елизабет и ще имаш време да се оправиш,трябва да я събудя,защото ако не го направя,ще си го изкара на мен,а уж обещах.
Изправих се и леко минах зад нея,като я погалих по рамото:
-Не се тревожи и се успокой всичко,ще бъде наред.
Трябваше да я оставя за да има време да остане на саме и да се оправи,точно толкова за да може и Елизабет да се върне и да я изпрати за училище.

by **Ваалет** Вто Юни 10, 2014 6:25 am

Докато се движех в колата на Елизабет все още асимилирах случилото се,все още не можех да повярвам. Поне Ема се намери,все още се питах,как е,какво са и сторили онези ужасни типове. Тъгувах и за това,че една прекрасна жена,която обичаше всички ни Ан си беше заминала,Крис беше ужасно съкрушен,и как не... Аз знаех,как се чувства,защото и аз бях загубила моята майка.
Но и нещо съвсем друго се промъкваше в умът ми,че бях убила. Това ужасно ме шокираше,защото щях да се превърна. Нещо,което мислех,че никога няма да се случи,щеше да се случи и то толкова скоро,защото пълнолунието е ужасно близко. Какво,щеше да ми се случи,какво ми предстоеше? Не знаех отговора на тези въпроси и те ме побъркваха. А,нямаше как да кажа на Елизабет за това,не трябваше да и кажа но и в същото време се страхувах и срамувах от себе си.
Не усетно си бях в къщи,трябваше да си взема душ,да осмисля нещата,а и ми е ужасно горещо,направо изгарях от вътре,все едно имах налята лава в кръвта си,а и Антея ме излекува и се чувствах преизпълнена с енергия.
Влязох веднага в кухнята имах нужда от студена вода,отворих веднага хладилка и отворих една,като не спрях докато не я преполовя. Настаних се на стола на барплота имах нужда да си помисля още малко,да взема някакво решение.

by **Елизабет** Сря Юни 11, 2014 12:46 am

Вечерта изобщо не предвещаваше нещо подобно. Бях по-спокойна от всякога и с удоволствие се наслаждавах на прекрасното време и компанията на Кол, докато не получих обаждането, което сякаш предвещаваше да промени целия ми живот отново. Едва бях успяла да намеря баланса и всичко изглеждаше така както трябваше да бъде. Ваалет свикваше с мен, разбирахме се все по-добре, отношенията ми с Кол, като че ли прерастваха в нещо повече от сексуален маратон, търсехме си къща и... изведнъж всичко се преобръщаше с главата надолу.
Не ми трябваше много време да осъзная, че вдигането на преградата означаваше две неща - война и самота. Това беше домът ми, не можех да го напусна каквото и да се случва, но Кол не го задържаше абсолютно нищо тук и най-вероятно щях да го загубя, а ако онази жена, от която всички се ужасяваха, се появеше тук, беше много възможно много хора, хора на които държа да пострадат.
Отново погледнах към Ваалет, която изглеждаше уплашена и замислена. Трябваше да я предпазя и се сещах само за един начин.
- Сигурна ли си, че си добре? - Попитах поставяйки чаша вода пред нея. Тя не отговори веднага. Заобиколих и я прегърнах, с облекчение. Можеше да бъде много по-лошо и наистина бях благодарна на съдбата, че се е разминала само с уплаха.
- Съжалявам, че не бях там... Тези които стоят зад това, ще си платят обещавам. Всичко ще бъде наред, обещавам. - Поех дъх и я целунах по косата. Трябваше да я отпратя далеч от тук, преди да е станало невъзможно или късно. Нямаше да позволя да се превърне в жертва на всичко това.

by **Ваалет** Сря Юни 11, 2014 5:34 am

Проблема е там,че нищичко нямаше да е същото още дори при първото пълнлуние,а още от сега всичко в мен тотално гореше и се чудех,какво да направя. Просто знаех,че нямаше дори да съм аз същата,още от сега си давах сметка за това. Успокоих,се че тя е до мен и ме прегръща,аз също и отвърнах дори без да се замисля,като склоних глава на нейното рамо. Но какво,щеше да стане,ако и кажа,тя не знаеше. Знаех ме само аз и Алек,тя можеше да ми помогне със всичко това но се срахувах,че ще провали нашите отношения.
-Знам не си виновна за нищо,ти правиш всичко по силите си,някой неща не зависят от теб.
Исках да знае,че не я обвинявах,тя нямаше никаква вина за това:
-Но знам,че нищо няма да е както преди,всеки от нас ще живее със случката. Алек загуби майка си,както аз загубих моята и знам,че това никога не се забравя,а и...
Поех много дълбоко дъх исках да и кажа но не можех страхувах се ужасно много,от онова което ме очакваше но си дадох сметка,че е редно да го кажа,защото все някога,щеше да научи,ако не от първия път,а дори не знаех,какво ми се пишеше:
-Нападнаха ме,опитах се да се защитя,не помня точно какво се случи,защото отнесох доста удари. Антея се погрижи за раните ми но истината е,че май убих нападателя си...

by **Елизабет** Сря Юни 11, 2014 5:53 am

- Какво?! - Възкликнах аз и се отдръпнах назад, за да я погледна. В първия момент ми се стори, че не съм чула правилно, после върнах лентата няколко секунди на зад и същите думи прозвучаха в съзнанието ми, сякаш като ехо, повтарящо се отново и отново. Беше като дежа вю, бях чувала тези думи "май убих някой", толкова много пъти, че вече не помнех точната им бройка. Последното което иска е да ги чуя от нея. Струваше ми се, че е прекалено рано и, че още не е готова, но кой изобщо е бил готов? Аз не бях, когато се случи на мен. Майка й не беше, когато се случи на нея... Никой, никога не е бил готов, но то просто се случваше и нямаше нищо което може да го спре.
- Това е... - Не знаех какво да кажа. Беше ме хванала напълно неподготвена и се мразех за това, че имам тази физиономия на лицето си.
- Сигурна ли си? - Попитах вече малко по-спокойно. Нямаше следа от първоначалния шок и вече мислех доста по-рационално ако можеше да се нарече мисъл целия поток от въпроси, който течеше в съзнанието ми.
- Божичко... - Пак я прегърнах и поех дълбоко въздух. Трябваше да се успокоя, защото в момента Лети имаше огромна нужда от някой до себе си. Вероятно нямаше представа какво ще се случи с нея и по погледа й съдех, че е уплашена. Исках... Имах възможност да съм до нея през всичко това и сега беше момента да изградим онази връзка и доверие помежду си, като й покажа, че съм до нея.
- Това е доста изненадваща новина, но... - Въздъхнах и леко се подсмихнах.
- Ако изключим всичко останало, мисля, че аз, хората ни и дори самата ти, имахме нужда от това... - Предпочитах да гледам на това като добтр знак. Той и си беше. Ваалет щеше да бъде надеждата за всички в глутницата, онова обединяващо звено и... Просто тази трансформация даваше хоризонти пред нас, пред вида ни и въпреки, че бях притеснена как ще й се отрази всичко това и как ще се справи с болката, вярвах, че за нея ще е добре да се почувства част от нещо, а неиминуемо щеше да се случи щом се превърне.
- Няма нищо страшно... Всичко ще се прави ще видиш...

by **Ваалет** Сря Юни 11, 2014 6:15 am

За миг изкочих,не можех да бъда спокойна,да чувствах се до някаква степен с нея спокойна но истината е,че се побъркавах тотално,а пълнолунието е толкова близо,че просто можеше да се подуши:
-Не мога,не мога да съм спокойна!
За първи път избухвах но не можех да запазя сямообладание не и сега,когато в пълното си право можех да изтерясам.
-Убих вампир,дори не знам,как стана? Просто го пронизах и когато се събудих,целия беше сбръчкан. Истината е,че съм сигурна,че не може би съм го убила,а ми съм го сторила. Не исках,никого да наранявам борех се за се спася,да спася и Ема.
Сновях на ляво и на дясно,като се опитвах да си поема дъх между думите:
-Пълнолунието е толкова близо,а не знам дали от способностите на Антея или от наближавощото пълнолуние,ама се чувствам все едно кипя от енергия,все едно съм воерверка и ще гръмна...
Преминах през косата си:
-А,когато дойде момента сигурно,ще е адско мъчение,не обичам болката,дори инжекциите ги ненавиждам,а сигурно ще губя контрол,може да нараня някой,какво ще стане. Моля те Елизабет,кажи ми,какво ще стане?

by **Елизабет** Сря Юни 11, 2014 6:49 am

Запазих самообладание и в края на цялата плеяда, се опитах да прикрия леката усмивка, но не успях и това май я ядоса още повече. Погледна ме с пламнал поглед и сигурно ако беше възможно да бъдеш убит само с поглед, то това беше момента. Спомних си какво ми беше казал Кол преди няколко дни за способността на тинейджърите да хиперболизират всичко, а тя не само беше тинейджър но и жена, а също така и на път да се превърне във върколак, наистина в нея бушуваха страшно много чувства и енергия.
- Извинявай, не исках да се смея, просто ми напомняш толкова много на майка си... - Поех дъх и се приближих към нея. Улових раменете й с ръце и вече съвсем сериозно я погледнах и казах:
- Добре ще бъда откровена с теб. Имаш право да знаеш какво те очаква и то не е никак приятно. Не случайно се нарича проклятие и ако не желаеш да изпитваш тази болка, мога да направя така, че да не се случи никога, но ти носиш нещо специално и уникално в себе си и си последната която го има. Не казвам, че трябва да избираш който и да е от двата пътя, нито казвам, че си длъжна, но ако аз имах възможност да избирам днес, бих предпочела хиляди пъти да изпитвам тази болка, отново и отново, само за да имам възможността да бъда себе си отново. Колкото е проклятие, толкова е и дар, всичко това което се случва и има да се случи с теб и повярвай ми, няма нищо страшно и няма да нараниш никого, не и ако не искаш да го направиш. - Пуснах ръцете й и тя пак започна да обикаля.
- Ще бъда до теб... Всички ще бъдем... Веднъж щом се случи ще разбереш колко свободна може да бъдеш...

by **Ваалет** Пет Юни 13, 2014 4:15 am

-Не знам побърквам се,как може да избереш болката само защото трябва да си длъжна на хора,който може дори да не е приемат. Аз моя живот не съм способна да оправя,а камоли живота на цяла глутница. Ти се справяш отлично с тази задача и всеки те слуша,ти си способна да оправиш всяка каша,а аз се забърквам във все по големи и по големи...
До някаква степен ми се искаше да ме бяха убили съвсем нямаше да стигна до тази дилема и до огромните страхове в който се бях хвърлила в този момент. Ужасявах се буквално от това,което ме очакваше. Все още сновях на ляво и на дясно и се чудех,как мога да се измъкна от тази ситуация:
-Не знам,по добре е наистина да не бях се борила,не искам да ставам хибрит,като теб. Не се обиждай но ми харесва да съм си обикновено момиче,а не момиче,на което ужасно много да разчитат без да ставам за нищо.

by **Елизабет** Пет Юни 13, 2014 4:30 am

Поех дълбоко въздух и казах:
- Никой не очаква нищо миличка... - Понечих да направя стъпка към нея, но се спрях.
- Нито пък трябва да се превръщаш в хибрид. Ти си все още на 16, няма да ти се налага да се справяш с нищо, докато не се почувстваш готова за това. Ще заемеш полагащото ти се място, само ако го желаеш и само когато си достатъчно готова и сигурна, за да го направиш. - Не знам какво й се въртеше в главата и какво си мислеше, че ще се случи, но сякаш в съзнанието й, всичко изглеждаше по-ужасно отколкото е.
- Ти ще бъдеш нормално момиче както до сега с изключение на един ден в месеца. Това е... И ще има много хора около теб, които са минали по този път и ще ти помогнат да се справиш... Аз ще ти помогна да се справиш, повярвай ми, не е чак толкова ужасно колкото си мислиш, че е... - Отново поех дълбоко въздух и обмислих какво и дали да го кажа.
- Никога повече не казвай това... - Погледнах я загрижено. - Това, че си жива е най-хубавото нещо на света и ако се беше случило нещо друго, никога нямаше да си го простя. Сега искам да се успокоиш и да чуеш какво ти казвам. Всичко ще бъде наред!

by **Ваалет** Пет Юни 13, 2014 4:51 am

-Мислиш ли?
Видях,как клати хлава в знак на съгласие,явно наистина смяташе,че е така. До някаква степен можех да отдъхна,че нямаше да съм сама но страха от болката си оставаше:
-Ще ми обещаеш ли да си през цялото време с мен и няма да ме изоставиш?
Искаше ми се да има някой с мен докато траеше промяната,щях да я мина няколко пъти по леко,ако тя е до мен,неотлъчно през цялото време.
-Ако е възможно...
Чувството че не си сама е приятно,че наистина няма да си сам във всичко това. Може би наистина нямаше да съм сама,хора който не ме познаваха щяха да бъдат около мен,явно свидетели на първата ми промяна:
-Как ли,ще изглеждам,като върколак?
Беше спонтанен въпрос:
-Мама,как е изглеждала?

by **Елизабет** Съб Юни 14, 2014 2:21 am

- Разбира се! - Отвърнах аз и този път вече предприех решителната крачка, която ме отведе до нея.
- Погледни ме... - Сложих рамене на раменете й и тържествено заявих.
- Ще бъда с теб през цялото време! Обещавам! - После я притеглих към себе си и я прегърнах силно. Още не можех да спра да мисля за това, че за малко е можело да я загубя тази вечер, а аз не съм била там, за да й помогна. Това нямаше да се повтори никога повече.
- Нямам представа как изглеждаше майка ти, като върколак... - Казах след известно време, но не я пуснах.
- Тя не успя да се превърне наистина... - Превръщането и във върколак съвпадна с бременността, което не й даде възможност да я видя в другата й форма.
- Но съм убедена, че ти ще бъдеш много красива... Както винаги... - Целунах челото й и леко се отдръпнах назад. Усмихнах й се успокояващо и се загледах в красивото й лице.
- Забрави какво казах онзи ден... Наистина е хубаво, че ще се превърнеш... Това е част от теб и може би именно това ще ти помогне да разбереш коя си... Всичко ще е наред мила моя... - Обичах толкова силно това невероятно красиво момиченце. Обичах от мига, в който бе поела първата си глътка възраст и ако някога през живота си, съм съжалявала, че никога няма да имам възможност да имам дете, то сега бях щастлива, че имам нея. Обичах Ваалет като своя дъщеря.

by **Катерина** Пон Юни 16, 2014 2:58 am

Вървях безцелно по плажната ивица, обмисляйки всички възможности. Нямах много опции и много вероятно бе да се окажа съвсем сама във всяка една от тях. Клаус не искаше да напуснем града, аз не исках да оставам тук, но възможността да взема Ема и да си тръгнем не беше много възможна. Той щеше да ни последва навсякъде, затова се нуждаех от малко време и съюзници, докато го убедя да тръгнем всички. И така в търсене на време и съюзници, се бях озовала пред врата на Елизабет. Тя може би щеше да ми бъде от полза.
Почуках от възпитание, но точно в този момент изгарях да вляза направо с врата.
- Трябва да поговорим. - Казах аз, когато тя отвори и в погледа й се четеше нескрита изненада. "Да, представи си, дъщеря ми едва не беше убита, в момента агонизира вкъщи, а аз съм тук!" Това ми се искаше да й изкрещя, докато гледах променящите се настроения по лицето й.
- Да поговорим? - Попита тя, а аз без дори да ме е поканила нахълтах вътре и видях Лети в дъното на стаята. Не й обърнах внимание.
- Да, да поговорим. - Отвърнах с досада и пак погледнах Елизабет, която тъкмо затвори врата.
- За какво?
- За теб и Кол... - Ваалет още стоеше в стаята, но тя не ме притесняваше.
- Виж...
- Не, искам да ме чуеш добре. Сега ще говоря аз... - Ако само посмееше да ме прекъсне щях да й прекърша врата, преди да е мигнала.
- Знаеш какво се случи нали? - Тя кимна несигурно, защото вероятно нямаше представа на къде бия. - Чудесно, значи си наясно, че най-вероятно вече няма купол и всеки може да влезе и излезе от града съвсем спокойно. - Това май не го знаеше или не се беше досетила, защото по лицето й пропълзя притеснение.
- Ситуацията вероятно ще стане изключително нестабилна и искам да знам, с мен ли си? - Сега беше неин ред да говори.
- Разбира се...
- Чудесно! - Не ме лъжеше, усещах го. През годините бе успяла да ми спечели доверието и не съжалявах, че я оставих жива. - Искам да се погрижиш Кол също да остане на моя страна, какво направи преди...
- Катерина това...
- Какво? Не мислиш, че ще успееш да се справиш ли?
- Не, просто...
- Тогава какво? Осъзнаваш, че ако не намериш начин да го задържиш си мъртва нали?
- Той иска да напусне това място в продължение на 16 години Катрин... Как очакваш да го задържа тук когато му се отдава възможност да бъде свободен...
- Не знам... - Отвърнах аз с присмех и сбръчках леко вежди. - Как го задържа преди 16 години?

by **Kol** Пон Юни 16, 2014 3:28 am

Нямаше нещо в града,което да се случи и аз да не знам за него,научих за отрицателно време,какво се е случило и бях обещал на Бет да бъдем заедно,да има ново начало и исках и бях загрижен за нея и за Ваалет,която сигурно го преживяваше наистина ужасно.
Не стигнах много далече от къщата,когато чух,че има някой в къщата и,като се съсредоточих разбрах,че това е Катерина и разговора никак не ми харесваше и трябваше да разбера още,а колкото повече слушах толкова повече се ядосвах.
Минах покрай Ваалет но тя не беше виновна и не исках да бъде свидетелка на това:
-Моля те отиди си в стаята...
За щастие ме послуша,защото щеше да е свидетелка на нещо,което не трябва да е. Появих се почти връхлитайки в стаята,като едва не извиках но сдържах гнева си:
-Вие сте играе ли някаква комбина,така ли да го разбирам. Ти си командвала Елизабет,а ти Елизабет си ме лъгала цели 16 години?
Присвих очите си:
-Вярвах Ви,обичам ви и двете,а вие сте постъпили по този начин. Това ли заслужих,вечно съм бил до вас и съм подкрепял,защитавал дори жертвал за вас?
Приближих се към двете:
-Искам да знам всичко,всички те ви планове?!

by **Катерина** Пон Юни 16, 2014 3:38 am

И двете се стъписахме от неочакваната поява на Кол. Не знам колко беше чул и какво точно си мислеше, но ми изглеждаше така сякаш е станал свидетел на повече отколкото ми се искаше.
- Кол успокой се... Не е това което си мислиш... - Той поклати глава отстъпи назад, когато се опитах да го доближа.
- Сериозно? - Попитах аз и също поклатих глава. - Изслушай ме... Както казах, не е това което си мислиш... Нямам нищо общо с отношенията между теб и Елизабет, каквото и да е имало, то си е между вас... Моля те, не преувеличавай... Не и точно сега...
Изглеждаше ужасно ядосан и виждах нещо което не бях виждала никога преди в погледа му. За първи път сякаш там се четеше омраза и презрение, докато ме гледа. Всички стояхме и не казвахме нищо, докато в един момент той не излезе затръшвайки силно врата. Предполагам, че ако беше останал още малко тук, някой щеше да завърши мъртъв.
Елизабет понечи да тръгне след него, но я спрях.
- Аз ще се оправя с това! - Казах аз и тръгнах след Кол.

by **Елизабет** Пон Юни 16, 2014 4:30 am

Усетих тихите стъпки зад себе си и се обърнах назад, с надеждата там да е той, но не беше. Там стоеше Ваалет, скръстила ръце на гърдите, още по уплашена и объркана, а от моите очи започнаха да се стичат сълзи.
- Добре ли си? - Попитах я аз. Беше станала свидетел на всичко това и само можех да си представя какво й се върти в главата, но трябваше да призная, че сега се притеснявах много повече за това което си мисли Кол. Нямах представа дали ще го видя някога отново, дали ще успея да му обясня всичко. Всъщност едва ли имаше значение какво ще кажа, след това което беше чул, едва ли някога отново щеше да повярва на нещо изречено от мен и все пак дори и да не ми прости никога, не можех да му позволя да живее с истината на Катерина. Трябваше да говоря с него и да му обясня всичко, да му кажа, че го обичам и че тя няма нищо общо с това, че нямаше да се съглася, че предпочитам да ме убие пред това да го лъжа отново.

by **Kol** Пон Ное 17, 2014 9:47 pm

Малката почивка и даде време да си помисли малко да подреди всичко в съзнанието си. Въпреки всичко вече и беше простил макар да е все още обиден,поне истината е излязла на яве. Взе си кратък душ,имаше нужда да остане сам но колкото по тихо е в партамента,толкова по тъпо му ставаше. Да обичаше свободата си но сякаш вече не му харесваше толкова. Свикна с това да е заедно с Елизабет. Прекарваше доста време с нея,всъщност мечтите за някаква нормална връзка не му се струваха толкова далечни.
Облече се и тръгна там където трябваше да е. Тя се беше прибрала вече и стоеше в хола. Знаеше,че тя го усети но той се придвижи бързо. Премина зад нея,като я прегърна през раменете и се наведе към нея:
-Да считаме това за примирие.
Подскочи малко след това и се настани на дивана до нея,пиеше уиски,хвана чашата от ръцете и,като отпи:
-Какъв боклук пиеш?
Определено не е,като неговото уиски. Държеше се ествествено и непринудено:
-Да ти призная не ми харесва да съм сам.

by **Елизабет** Пон Ное 17, 2014 10:04 pm

Едвам се сдържах да не подскоча от мястото си. Успях да се овладея обаче и да запазя привидно спокойствие, въпреки че сърцето ми направо щеше да изскочи.
- Само това е останало... - Отвърнах с притаен дъх. - Останалото го изпи по-рано... - Обикновено винаги бе заредено с уискито което той пие, но след последния път не бе останало нищо.
- Искаш ли да проверя в бара? - Там можеше и да има нещо по-свястно от това което пиех в момента. Той поклати отрицателно глава и стисна ръката ми, за да не хукна към бара. Честно казано и аз не исках да ходя никъде. Тъкмо беше дошъл и се страхувах, че може да изчезне отново ако го оставя дори за миг.
- На мен също не ми харесва да бъда сама... - Пресегнах се към него и го прегърнах. Не исках никога повече да се караме. Тези няколко часа, в които не знаех какво ще се случи с нас, бяха най-ужасните през живота ми и това, че сега бе тук, бе най-хубавото нещо в живота ми.
- Благодаря... - Целунах го нежно по врата и зарових лицето си в него, за да прикрия сълзите си. - ... че дойде... - Наистина бях решила, че няма да го видя с дни, може би седмици, но това че беше тук толкова скоро значеше толкова много за мен.
Отдръпнах леко глава назад, за да мога да го погледна в очите и да му кажа:
- Обичам те...

by **Kol** Пон Ное 17, 2014 10:28 pm

-И аз те обичам.
Повдигна я,за да се окаже в скута му,за да може да да бъде прегърнат и той да прегърне през кръста. Да много по добре беше,когато всичко е наред. Сега вече нямаше лъжи и всичко можеше да се движи,както е планирано. Можеше да и сподели за плановете:
-Какво ще кажеш да си намерим някое местенце за нас тримата?
Искаше да каже,че предложението все още е в сила да си намерят нова къща в която да заживеят заедно.
-Може да разгледаме нещо заедно.
Е,нямаше да са типичната двойка,като цяло те не бяха нищо типично и нищо нормално. Това им харесваше,никога да не са нормални и наред:
-Надявам се,че не си размислила,просто е тъпо да се срещаме тук и там,не че не е интересно,може да го правим от време на време но е хубаво да прекарваме повечето време заедно.

by Sponsored content