Re: Скривалището на корабокрушенеца

by **Елена Гилбърт** Вто Дек 06, 2011 10:09 pm

Беше толкова галантен,че нямаше как да му откажа,седнах на одеалото и изпълних заръката му като затворих очи,Деймън ми поднесе от храната за да я опитам.Беше наистина вкусна,а това че избора на продукти бе оскъден изобщо не пречеше на яденето,напротив,беше невероятно вкусно,а като комбинация-уникално
-Ммм..невероятно е вкусно мили,справил си се невероятно - надигнах се и го целунах - другия път и мой ред да сготвя нещо

by **Damon Salvatore** Сря Дек 07, 2011 12:01 am

- Звучи прекрасно и се радвам,че ти хареса-сложих и аз на свой ред в устата си,от вкусната риба.
- Ей,ама наистина се е получило добре-казах и продължихме да се храним.След ,като бяхме готови ,отидохме да разгледаме острова.Имаше много красиви места,макар,той да не бе особено голям.Харесвах усмивката ѝ,а сега тя не слизаше от лицето ѝ.В началото се надявах ,да ѝ хареса ,това място,но дори не съм си и представял,че ще я направя щастлива.Тук тя ми призна,че ме обича,щеше да стане нашето място и определено ,щяхме да дойдем пак.
- Готова ли си да тръгваме ?-запитах я.
- Почва да се стъмва,едва ли искаш да прекараме още една нощ,изолизани от останалия свят.-казах със закачлива усмивка.

by **Елена Гилбърт** Сря Дек 07, 2011 1:04 am

Той бе щастлив, а и прие идеята ми да готвя аз следващия път.След като се нахранихме решихме да разгледаме мястото,беше наистина невероятно да съм тук с него,острова не бе голям и бързо го обходихме.Определено ми харесваше това място,харесваше ми спокойствието му и факта ,че бях тук с Деймън,не си бях представяла че мога да съм толкова щастлива с него и то на такова място.
-Не! - той искаше да си ходим,истината бе,че не бързах да се връщам там,не исках отново да се потопя в проблемите си - Всъщност искам..предпочитам да съм изолирана от всички,от всичко,но да съм с теб,независимо къде...хайде да останем още малко-направих мила муцунка

by **Damon Salvatore** Сря Дек 07, 2011 6:32 am

Тя не искаше да се връща,искаше да е тук с мен,сърцето ми приливаше от щастие.Грабнах я на ръце и я завъртях,не много силно,че да ѝ се замае главата ,но достатъчно ,че да ѝ подкося краката.Последва дълга целувка,която,ако не бях прекъснал,щеше да прерасне в още едно страстно отдаване,на чувствата ни.
- Ти си невероятна,няма друга жена,която да реагира така,както ти.Толкова щастлив ме правиш,че да искам никога да не се върна,само ти,острова и водата ,бихте били чудесен пристан ,за мен.Но колкото и да го желая,тук няма много храна нито за теб любима,нито за мен,нека останем още една нощ,но после трябва да се върнем,иначе ще се изринеш от риба-засмях се.

by **Елена Гилбърт** Сря Дек 07, 2011 11:26 pm

Беше радостен,не беше щастлив от думите ми и не го криеше,вдигна ме на ръце и ме завъртя,а след това ме дари с невероятна целувка,която ако не бе прекъснал щеше да се превърне отново в нещо красиво,само не знам защо го направи...Но започна пак с философските коментари
-Не съм казала да останем за винаги,макар да е примамлива идея,но ще трябва да се храниш от мен,а знам че няма да искаш...Но винаги можем да си направим ваканция някъде само двамата,нали?

by Sponsored content