Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.Вход
Latest topics
Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук.
Е,успех на двойката.
В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.Статистика
Имаме 57 регистрирани потребителиНай-новият потребител е annabelle.
Нашите потребители са написали 7824 мнения in 716 subjects
Търсене
Скривалището на корабокрушенеца
3 posters
Страница 1 от 3
Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
Скривалището на корабокрушенеца
Малко островче откъснато от плажа,който стигне попада в малък откъснат рай,където може да си почине от шума и хората.
.Ребека.- Админи
- Брой мнения : 465
Репутация : 3
Join date : 28.03.2011
Години : 34
Re: Скривалището на корабокрушенеца
От последните ѝ думи,сякаш получих крила,Грабнах я на ръце и още преди да се осъзнае,бяхме извън къщата.не знаех,какво ще прави блонди без нас,но честно не ми и пукаше.Тичах с Елена в ръце,докато стигнахме плажа,знаех,колко обича морето,но тук беше прекалено шумно,за това я качих в малка лодка и я отведох навътре в морето.
- Не се праши мила моя,не те отвличам-макар,да ми мина през ума-засмях се.
- Искам да ти покажа,един рай,от море и пясък,където ще си починеш и със сигурност ще го обикнеш.Открих го преди време и когато не бях на кеф идвах тук,за да не нараня никого,с никой друг не съм го споделял-казах с усмивка.
- Но ти си специална,за мен,заслужаваш го.
- Не се праши мила моя,не те отвличам-макар,да ми мина през ума-засмях се.
- Искам да ти покажа,един рай,от море и пясък,където ще си починеш и със сигурност ще го обикнеш.Открих го преди време и когато не бях на кеф идвах тук,за да не нараня никого,с никой друг не съм го споделял-казах с усмивка.
- Но ти си специална,за мен,заслужаваш го.
Re: Скривалището на корабокрушенеца
Не бях го изрекла когато Ей се засили към мен грабна ме и излезе от къщата,не знаех къде отивам,но му се доверявах,знаех че няма да ме подведе.Стигнахме плажа,мислех,че ще останем там,но той ме качи на еддна лодка и потегли
-И да ме отвлечеш няма да имам против!Знаеш,че ти имам доверие и бих тръгнала с теб и със затворени очи..
Той ми каза,че отиваме в малък рай,никой друг не е водил там,пред мен се откри невероятна гледка,на малък остров,много пясък и вода около него..погледнах го с отворена уста,наистина мястото бе невероятно и много романтично особено сега
-Наистина е Рай и се радвам,че съм тук с теб
-И да ме отвлечеш няма да имам против!Знаеш,че ти имам доверие и бих тръгнала с теб и със затворени очи..
Той ми каза,че отиваме в малък рай,никой друг не е водил там,пред мен се откри невероятна гледка,на малък остров,много пясък и вода около него..погледнах го с отворена уста,наистина мястото бе невероятно и много романтично особено сега
-Наистина е Рай и се радвам,че съм тук с теб
Re: Скривалището на корабокрушенеца
- Радвам се,че ти харесва-усмихнах се и я вдигнах на ръце,за да я пренеса на брега ,без да си намокри краката.
- Знам,че имаше нужда от спокойствие и почивка,за това те доведох тук,може ,да останем колкото поискаш.Току виж ,онази малка досадница ѝ омръзнало да ни чака и си е тръгнала,като се върнем-казах,а си помислих -"ех мечти,мечти,колко прекрасните сте вий". Седнахме на пясъка,който беше чист и бял,толкова мек,без камъчета които досадно,да ти се забиват в краката.
- Свали си обувките Елена,заслужава си-казах и ѝ помогнах,да остане боса,за ад усети,мекотата и топлината му.Надявах се,тук да се отпусне и да забрави поне за малко кошмарът извън този рай.
- Знам,че имаше нужда от спокойствие и почивка,за това те доведох тук,може ,да останем колкото поискаш.Току виж ,онази малка досадница ѝ омръзнало да ни чака и си е тръгнала,като се върнем-казах,а си помислих -"ех мечти,мечти,колко прекрасните сте вий". Седнахме на пясъка,който беше чист и бял,толкова мек,без камъчета които досадно,да ти се забиват в краката.
- Свали си обувките Елена,заслужава си-казах и ѝ помогнах,да остане боса,за ад усети,мекотата и топлината му.Надявах се,тук да се отпусне и да забрави поне за малко кошмарът извън този рай.
Re: Скривалището на корабокрушенеца
Деймън ме вдигна на ръце и ме пренесе на брега,допира до тялото ми пробуди у мен страст,какво ми ставаше?Явно стреса ми идваше в повече или просто го желаех и сега можех да бъда с него без да се притеснявам че някой ще ни види,а тук на този малък рай,щеше да е още по невероятно
-Мечтите са безплатни Деймън,но тя няма да си тръгне така лесно
Събух обувките си и почувствах мекотата на пясъка,рая-това място бе рая,а аз бях тук с Деймън,само той бе до мен в труден миг,не зависимо какво му казвах.обърнах се към него и го погледнах в очите,приближих се до него и го целунах жадно,исках да знам готов ли е да ме има отново или ще ме отблъсне?
-Мечтите са безплатни Деймън,но тя няма да си тръгне така лесно
Събух обувките си и почувствах мекотата на пясъка,рая-това място бе рая,а аз бях тук с Деймън,само той бе до мен в труден миг,не зависимо какво му казвах.обърнах се към него и го погледнах в очите,приближих се до него и го целунах жадно,исках да знам готов ли е да ме има отново или ще ме отблъсне?
Re: Скривалището на корабокрушенеца
Май наистина ѝ харесваше,тя гледаше ,с широко отворени очи,красотите наоколо.
- Да,за съжаление си права-и въпреки ,че това трябваше да ме направи тъжен,аз се засмях.Нямаше време за тъга,тя бе до мен,толкова малка крехка и топла ,исках да я пресуша цялата.Но не кръвта ѝ,не не жадувах за нея,а за страстта ѝ.Както си седяхме тя сякаш прочете мислите ми,защото изведнъж ме зацелува,без изобщо да съм я провокирал.Отвърнах на целувката ѝ,да докосвам устните ѝ отново,беше повече от сбъднат сън.Ръцете ми погалиха ,косите ѝ,но леко я отстраниха.
- Елена ,объркана си ,не искам да те се натрапвам,аз...не е нужно,да правим нищо,достатъчно е да си до мен,да знам ,че си в безопасност.не за това те доведох тук.-казах едва ли не оправдавайки се,бях притеснен,аз от жена,това беше съвсем ново чувство,но всичко с Елена ми беше за първи път.
- Да,за съжаление си права-и въпреки ,че това трябваше да ме направи тъжен,аз се засмях.Нямаше време за тъга,тя бе до мен,толкова малка крехка и топла ,исках да я пресуша цялата.Но не кръвта ѝ,не не жадувах за нея,а за страстта ѝ.Както си седяхме тя сякаш прочете мислите ми,защото изведнъж ме зацелува,без изобщо да съм я провокирал.Отвърнах на целувката ѝ,да докосвам устните ѝ отново,беше повече от сбъднат сън.Ръцете ми погалиха ,косите ѝ,но леко я отстраниха.
- Елена ,объркана си ,не искам да те се натрапвам,аз...не е нужно,да правим нищо,достатъчно е да си до мен,да знам ,че си в безопасност.не за това те доведох тук.-казах едва ли не оправдавайки се,бях притеснен,аз от жена,това беше съвсем ново чувство,но всичко с Елена ми беше за първи път.
Re: Скривалището на корабокрушенеца
Деймън остана изненадан и въпреки,че в началото отвърна на целувката ми,после се отдръпна.Започна с обясненията как съм била объркана , че не ме е довел за това.Не бях объркана,знаех какво искам и в момента това беше той и не само като приятел,не само защото се чувствах сигурна с него,а защото го желаех
-Просто ми кажи,че не го искаш Деймън!Не съм объркана,много добре знам какво правя и какво искам,а в момента това си ти.Знам,че целта ти не е била като дойдем тук да ме имаш,но мястото е невероятно,прилича на рай,но знам че и ти можеш да ме заведеш в рая по начин по който много малко хора могат..
-Просто ми кажи,че не го искаш Деймън!Не съм объркана,много добре знам какво правя и какво искам,а в момента това си ти.Знам,че целта ти не е била като дойдем тук да ме имаш,но мястото е невероятно,прилича на рай,но знам че и ти можеш да ме заведеш в рая по начин по който много малко хора могат..
Re: Скривалището на корабокрушенеца
- Да ти кажа,че не го искам ли ,Елена ? Това би значило да изговоря абсолютна лъжа.Много добре знаеш,колко те желая красавице,но не искам да го правиш,на сила или после,да ме обвиниш,че пак съм те прелъстил,когато си била слаба.Защото аз те любя с цялото си сърце и душа ,а не в момент на слабост.-все пак я целунах и притиснах към мен.Ако наиситна ме беше пожелала,тя самичка,без да я възбуждам,щеше да е най-прекрасното нещо,но се страхувах,че това е само поредният момент на слабост и после ще съжалява.
Re: Скривалището на корабокрушенеца
-Но се съмняваш в мен..не искаш да приемеш че искам да съм с теб,смяташ че съм объркана и че не знам какво правя,но точно в момента знам какво правя,знам какво искам и това си ти
Все пак ме целуна,хванах лицето му в ръцете си и го придърпах към тялото си,желаех го много,желаех да бъде с мен,да знае че го правя защото искам тялото му,давах му нещо което той вече имаше
-Тогава ме люби Деймън,не мисля да те обвинявам в нищо,не мисля да съжалявам за нищо,не и когато сама съм го пожелала
Все пак ме целуна,хванах лицето му в ръцете си и го придърпах към тялото си,желаех го много,желаех да бъде с мен,да знае че го правя защото искам тялото му,давах му нещо което той вече имаше
-Тогава ме люби Деймън,не мисля да те обвинявам в нищо,не мисля да съжалявам за нищо,не и когато сама съм го пожелала
Re: Скривалището на корабокрушенеца
- Не не се съмнявам-казах и я хванах наместих я в скутът си,притиснах я към себе си,беше топла и готова ,аз вече загрявах,желаех я ,тя мен също,защо,тогава да се измъчваме,целунах сладките ѝ устни,този път,доста по-продължително.Галех я по гърба и откопчавах блузката ѝ.Положих я нежно на пясъка и продължих да я събличам и галя,а свидетели ни бяха само морето ,тишината и луната.Целувах кожата ѝ и се възпламенявах ,толкова я желаех,че чак ме болеше,ръцете ми я галеха навсякъде ,без да пропускат чувствителните ѝ места,които трепереха ,за моето докосване.
- Обичам те-прошепнах и за миг се размечтах,да го чуя и от нея ,но знаех,че искам твърде много.
- Обичам те-прошепнах и за миг се размечтах,да го чуя и от нея ,но знаех,че искам твърде много.
Re: Скривалището на корабокрушенеца
Само това чаках,да ме вземе в силните си ръце.Намести ме в скута си,притисна ме в тялото си.Обвих ръцете си около врата ми отговорих пламенно на целувката му,ръцете ми зашариха по тялото му,исках да му върна за всяка ласка,за всяко нежно докосване което ми е дарил.Докато той ме събличаше,се заех да сваля неговите дрехи,ако до сега бях безучастна в играта му сега нямаше да бъда.Затворих очи за да усещам допира му,за да се насладя на топлината и страстта му.Усещах го,беше готов за мен как то и аз.Бяхме сами на един малък рай,но моя рай беше над мен и ме даряваше с любовта
-Дай ми малко време,Деймън,ще го чуеш и от мен
-Дай ми малко време,Деймън,ще го чуеш и от мен
Re: Скривалището на корабокрушенеца
- Не те притискам ,любима,не бързай искам когато го кажеш,ако го кажеш,наиситна да го чувстваш-казах ,вече бяхме голи ,нощният вятър приятно охлаждаше сгорещените ни тела.Галех я ,целувах вратът ѝ,раменете и взех гърдите в шепи,ръката ми беше между бедрата ѝ,макар,да беше отдавна готова за мен,не можех да я лиша,от това докосване,което да я разтърси из основи.Целувах връхчето и леко го дразнех с зъбите си,без да я наранявам,а само да ѝ дарявам,страст и жажда,като моите.Ръцете ми уверено я галеха ,а пръстите проникваха в топлата ѝ женственост,карайки я да издава меки стенещи звуци,с които разтапяше сърцето ми.Може да ме обичаше,но в този момент ми принадлежеше изцяло и бях сигурен ,че знае,че точно аз я любя,не някой друг.
Re: Скривалището на корабокрушенеца
-Благодаря ти Деймън
Нямах време да му кажа друго,бях гола в ръцете му,той си играеше с тялото ми,даряваше всяка част от него с ласки за които само бях мечтала,играеше си с гърдите ми,пръстите му проникнаха в мен ,бях готово,но той реши отново да ме подлуди по този начин преди да ме вземе.Спусна се към женствеността ми и се заигра с нея,езикът му ме дразнеше,закачаше се със зъби без да ме наранява,извивах се на пясъка под него,стенех тихо макар да нямаше никой и да можех да крещя на воля,но това беше много по приятно и за неговите уши.Когато се изправи и ме погледна беше толкова нежен,погледа му се четеше обожание,хванах лицето му в ръцете си и го целунах,седнах в скута му и се отърках в него,исках да си поиграя още малко преди да се слеем в едно,ръцете ми го обхванаха и се задвижих леко,исках сега аз да му даря удоволствието което той ми даваше
Нямах време да му кажа друго,бях гола в ръцете му,той си играеше с тялото ми,даряваше всяка част от него с ласки за които само бях мечтала,играеше си с гърдите ми,пръстите му проникнаха в мен ,бях готово,но той реши отново да ме подлуди по този начин преди да ме вземе.Спусна се към женствеността ми и се заигра с нея,езикът му ме дразнеше,закачаше се със зъби без да ме наранява,извивах се на пясъка под него,стенех тихо макар да нямаше никой и да можех да крещя на воля,но това беше много по приятно и за неговите уши.Когато се изправи и ме погледна беше толкова нежен,погледа му се четеше обожание,хванах лицето му в ръцете си и го целунах,седнах в скута му и се отърках в него,исках да си поиграя още малко преди да се слеем в едно,ръцете ми го обхванаха и се задвижих леко,исках сега аз да му даря удоволствието което той ми даваше
Re: Скривалището на корабокрушенеца
Целувах я ,докосвах ,всяко кътче,всеки сантиметър от тръпнещата ѝ кожа,с устни ръце и език,като я карах да полудява и да се мокри,за мен цялата.А сокът ѝ ароматът,бяха толкова сладки ,че можех да я пия вечно.
Цялата трепереше ,оставяше се на ласките ми,но за първи път ,ръцете ѝ търсеха кожата ми ,да я докосват.Усетих непознат досега копнеж,да усетя устните ѝ по тялото си.
- Твой съм Елена,люби ме-простенах и се отпуснах очите ми я приковаваха и приканваха.Чаках я ще се реши ли,да ме опита,така както аз нея.
Цялата трепереше ,оставяше се на ласките ми,но за първи път ,ръцете ѝ търсеха кожата ми ,да я докосват.Усетих непознат досега копнеж,да усетя устните ѝ по тялото си.
- Твой съм Елена,люби ме-простенах и се отпуснах очите ми я приковаваха и приканваха.Чаках я ще се реши ли,да ме опита,така както аз нея.
Re: Скривалището на корабокрушенеца
Деймън ме предизвикваше да го докосвам с устни да го имам както той имаше мен.Когато легна под мен целунах устните му,ръцете му бяха по коата ми,но не им обръщах внимание,бях съсредоточена върху него,целунах врата му,прокарах пътека от целувки по гърдите и корема му докато не заместих ръцете си с устни,поех го и се задвижих леко,усетих как потрепери,как се изви назад,удоволствието което му доставих беше равносилно на това което той ми даваше.Не спирах,движех се леко ,ръцете ми също не спираха да го даряват с ласки,чувах стенанията му
Re: Скривалището на корабокрушенеца
Не го очаквах ,не и така,първо целият се стегнах,но после се отпуснах,ръцете ѝ устните бяха толкова нежни и горещи,че целият изгарях.Бях обхванат от треска и не можех ад спра,да треперя.Придърпах я към мен,да усетя вкусът си по устните ѝ,беше ужасно възбуждащо.
- Ще ме унищожиш-простенах,отмалял от страст,вдигнах я ,за да я пронижа,да я усетя с цялото си същество,моята страстна дива котка ,притискай я ,задвижих се ,не исках да бързам,но не можех да съм бавен,тя беше докоснала някаква безумна част от мен,която искаше да вземе всичко от нея.
- Ще ме унищожиш-простенах,отмалял от страст,вдигнах я ,за да я пронижа,да я усетя с цялото си същество,моята страстна дива котка ,притискай я ,задвижих се ,не исках да бързам,но не можех да съм бавен,тя беше докоснала някаква безумна част от мен,която искаше да вземе всичко от нея.
Re: Скривалището на корабокрушенеца
Усмихнах се когато ме вдигна,целуна ме нищо че по устните ми бе той,усети вкуса си,беше със замрежен поглед,беше озверял от страст и сега щеше да ме вземе,да ме люби не,щеше да е като див звяр.
Проникна в мен изневиделица,макар да го очаквах се извих,той бе над мен и се движеше бързо до колкото тялото ми го позволяваше,знаех,че може още,но бях крехка,това ме различаваше от Катрин,бях човек.Но сега избих тези си мисли от главата,отдадох се само на него,преобърнах го и го възседнах,беше отново изненадан,но днес бях такава,пълна с изненади.Движех се бързо,гледах го с пламък в очите,държах ръцете му,целувах устните му както никога до сега не го бях правила
-Взаимно Деймън,ще се унищожим взаимно
Проникна в мен изневиделица,макар да го очаквах се извих,той бе над мен и се движеше бързо до колкото тялото ми го позволяваше,знаех,че може още,но бях крехка,това ме различаваше от Катрин,бях човек.Но сега избих тези си мисли от главата,отдадох се само на него,преобърнах го и го възседнах,беше отново изненадан,но днес бях такава,пълна с изненади.Движех се бързо,гледах го с пламък в очите,държах ръцете му,целувах устните му както никога до сега не го бях правила
-Взаимно Деймън,ще се унищожим взаимно
Re: Скривалището на корабокрушенеца
- Напълно съм съгласен-казах и се усмихнах,тя беше отгоре,оставих я така,щам ѝ харесваше,хванах с ръце дупето ѝ и я задвижих по интензивно,вече можеше да вика,триенето между телата ни беше убийствено,все пак все още твърде човешко,никога,нямаше да рискувам да я нараня с вампирско чукане.Ръцете ми галеха гърбът ѝ,дразнеха гърдите ѝ и се вплитаха ,в косите ѝ.Целият треперех от конвулсии,но задържах удоволствието си,докато тя не достигне своето.
Re: Скривалището на корабокрушенеца
Беше невероятен,знаеше кое ми харесва и го правеше,оставяше и мен да се движа както ми харесва.Ръцете му не спираха да ме докосват,бяха внимателни сякаш съм от порцелан.Изпъвах тялото си назад,исках да свърша заедно с него,а това бе най-невероятното нещо,усещах че е на върха,а моята кулминация не закъсня,целунах го диво за да сподавя вика който напираше,не че не исках да го крия,просто исках да го споделя с него,да усети какво е направил с мен.Останах отпусната върху него,но не помръднах,той бе в мен ,не исках да го пускам
-Всеки път ми показваш истинския рай
-Всеки път ми показваш истинския рай
Re: Скривалището на корабокрушенеца
Не трябваше,да я чакам дълго,тя достигна своят край,почти веднага.Отпуснах се ,преди последните конвулсии от тялото ѝ да си бяха отишли,исках да я чувствам,как се стяга и ме обхваща,как цялата пулсира,от люта жажда.Притиснах я ,тя бе върху мен,с цялато си тежест,но не ми тежеше,напротив,беше твърде приятно да я усещам,можеше да не поискам да я пусна никога и завинаги да останем на този малък рай.Бързо обаче разкарах,смущаващите мисли и отговорих.
- Ти също Елена ,ти си моят малък рай,там където наиситна съм себе си и мога да остана вечно.
- Ти също Елена ,ти си моят малък рай,там където наиситна съм себе си и мога да остана вечно.
Re: Скривалището на корабокрушенеца
Това което се случи между нас беше най-невероятното нещо,беше най-хубавият ни момент заедно или поне за мен,за първи път бях с него защото наистина го исках и без той да ме завладява,сама го бях пожелала.Отпуснах се върху него,усещах топлината му,ритъмът на сърцето който биеше за мен в този миг...
-Мога да свикна с това,мога да лежа така завинаги.само дето не е възможно люб.. -можех ли да го изрека,бях ли наистина влюбена в него и беше ли той любим...беше ли прав че го обичам дълбоко в себе си и сега това става реално - любими..
Довършех все пак
-Мога да свикна с това,мога да лежа така завинаги.само дето не е възможно люб.. -можех ли да го изрека,бях ли наистина влюбена в него и беше ли той любим...беше ли прав че го обичам дълбоко в себе си и сега това става реално - любими..
Довършех все пак
Re: Скривалището на корабокрушенеца
Сърцето ми прескочи удар,когато ме нарече любими,засмях се и я погледнах в очите.
- Знаеш,че мога да го направя вечно любима,но трябва ти да го поискаш.Никога не бих ти го причинил,без твоето желание.Преди да отговори я целунах,вече знаех,какъв ще е отговорът и като човек тя ми харесваше повече.Грабнах я и без предупреждение се запътих към водата.
- Мисля,че ще ни дойде добре ,да се поразхладим,какво ще кажеш ?-но каквото и за кажеше вече водата я обгръщаше цялата беше леко студена,но тук бях аз ,за да я топля.
- Знаеш,че мога да го направя вечно любима,но трябва ти да го поискаш.Никога не бих ти го причинил,без твоето желание.Преди да отговори я целунах,вече знаех,какъв ще е отговорът и като човек тя ми харесваше повече.Грабнах я и без предупреждение се запътих към водата.
- Мисля,че ще ни дойде добре ,да се поразхладим,какво ще кажеш ?-но каквото и за кажеше вече водата я обгръщаше цялата беше леко студена,но тук бях аз ,за да я топля.
Re: Скривалището на корабокрушенеца
Знаех, че може,знаех и какво ще ми струва това,преди да му кажа каквото и да било той ме целуна име понесе към водата,за да охладим страстите,но не можех,нещо ставаше с мен,желаех го,може би не веднага,след минута или няколко,но усещах нови чувства които ме заливаха
-Знам,че можеш Деймън,но...знам,че и ме харесваш повече като човек,ако ме превърнеш...ще бъда вече точното копие на Катрин...няма да има какво да обичаш в мен,ще желаеш други жени,които не са като нас
Замълчах,навлизах в друга неприятна тема
-Знам,че можеш Деймън,но...знам,че и ме харесваш повече като човек,ако ме превърнеш...ще бъда вече точното копие на Катрин...няма да има какво да обичаш в мен,ще желаеш други жени,които не са като нас
Замълчах,навлизах в друга неприятна тема
Re: Скривалището на корабокрушенеца
- Не съм съгласен ,Елена ,освен външно по нищо друго няма да си приличате с Катрин,дори ад си вампир.Но знам скъпа,че не го искаш,за това няма да ти го предложа никога повече.Ако си промениш решението винаги съм на среща.Колкото до другите жени,мисля,че ти обещах нещо,приключих с тях,само и единствено твой сън,дори и ти да не останеш само моя,а пак прелъстиш малкият ми брат.-казах през смях,шегувах се,но дори само мисълта,това да се случи,ми носеше болка.Все пак я пръснах,за да разведря обстановката.
Re: Скривалището на корабокрушенеца
-Така е приличаме си,тя раздели теб и Стефан,аз го направих също,не можах да избера,нараних и него и теб..макар в момента да не си наранен,но това което обичаш в мен,човечността ми,ще си отиде,обмислях варианта Деймън,но не искам да ...да те загубя,знам какво ми обеща но нещата могат да се променят любими
Той ме напръска за да разведри обстановката,закачаше се с мен,засмях се и му върнах водната струя,знаех,че не мога много да си играя,все пак бе по бърз от мен и каквото и да опитах можеше да ме спре
-Толкова си различен сега ... променен
Той ме напръска за да разведри обстановката,закачаше се с мен,засмях се и му върнах водната струя,знаех,че не мога много да си играя,все пак бе по бърз от мен и каквото и да опитах можеше да ме спре
-Толкова си различен сега ... променен
Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
Страница 1 от 3
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Вто Юли 24, 2018 4:53 am by Kol
» Домът на Ивон
Пет Юли 13, 2018 7:40 am by Ния
» Хотелът
Пет Юли 13, 2018 5:11 am by Клаус
» Нещо класическо но не забравим...
Чет Апр 05, 2018 1:57 am by Kol
» Домът на Явор
Пет Дек 22, 2017 5:11 am by Kol
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния
» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид
» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет
» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея