Re: Скривалището на корабокрушенеца

by **Damon Salvatore** Чет Ное 24, 2011 9:49 pm

- Променен ? -погледнах я
- Е да може и малко да съм се променил,поне не убивам всеки срещнат-засмях се
- Казвал съм ти го не веднъж ,любима,покрай теб ставам различен ,ти ме правиш по-добър ,по-искрен ,повече човек,макар и двамата да знаем ,че не съм.Беше толкова отдавна,че почти не си спомням това чувство ,но ти изгрев мой ,ме караш отново,да живея ,а не просто да съществувам и чакайки ден да мине ,друг да дойде.Толкова те обичам,че мога да те чакам с векове,макар ти ,като човек,да не разполагаш с толкова,каквото и да ми дадеш,в замяна ще ми е достатъчно,защото с теб,отново съм жив,а това няма цена.Никоя друга не е способна да го постигне,сравняваш се с Катрин,но дори и тя не можа,да ме накара,да живея и макар много пъти ,да съм казвал,колко обичам живота си ,това не е така,без теб в него ,той няма стойност за мен.Повярвай ми Елена,заради теб,ако може бих бил човек ,само за да не живея ,без теб.Обичам те,толкова силно,те обичам.-Придърпах я към мен,погалих косата ѝ и я притиснах,към тялото си,за да чуе как лудо бие сърцето ми,като изричам тези дълго пазени истини.

by **Елена Гилбърт** Чет Ное 24, 2011 9:57 pm

Водата ни обливаше,а с Деймън си признавахме истини които никога може би не бихме изрекли,но сега момента,чувствата ни го налагаха
-Не си онзи вампир който дойде в Мистик Фолс,не си арогантния Деймън който ме дразнеше,не си онзи който ме прелъсти при първата ни среща..очите ти са различни...Но защо отдаваш всичко това на мен,ти дори не ме познаваше,знаеше само че съм като нея и се обзалагам че именно за това ме прелъсти,защото съм нейно копие,защото дори ме взе за Катрин,вярваше че с мен ще имаш втори шанс да се с нея,но тя се върна и беше с нея,би говорил и на нея същите думи нали?Но тя би била с теб вечно,аз... искам го,но не ми стиска да те помоля,колкото и смела и силна да съм,не мога да те помоля да го направиш..Не говори че можеш да си човек..дори да ти отнемат силата на вампир,не би могъл..ти си вампир от толкова време,човешкото вече не ти е познато,ще си нещастен дори аз да съм до теб

by **Damon Salvatore** Чет Ное 24, 2011 10:43 pm

Слушах я говореше ,толкова уверено,започнах да си мисля,дали не е права,бих ли могъл,да бъда отново просто човек,без дарбите и силите си ?
- За всичко може би си права,но не и заради това,че съм те прелъстил, заради Катрин.Тя няма нищо общо с моето решение ,признавам ,че първото което ме привлече,беше невероятната ви прилика,но не това ме накара,да се влюбя в теб.След като те,опознах аз се влюбих в душата ти в сърцето ти ,в усмивката ,в гласът ти.Ти си толкова истинска Елена ,земна и несъвършенна, като всеки човек ,но дори това твое несъвършенство е очарователно.Тя е толкова перфектна ,превзета и надута ,за това никога няма да си като нея.Защото си истинска,искрена ,а колкото до това ,че временно избрах Катрин ,беше защото ти предпочете брат ми.Заболя ме страшно много и като всеки мъж,който не е свикнал ,да губи.Направих това ,което беше най-лесното,отказах се да се боря и реших да те заменя с друга,с нея ,но с вемето осъзнах,че никога няма да е същото.Катрин ме обича Елена,но тя не може да ме обича,както можеш ти,липсва ѝ топлината с която ти ме даряваш.Това не си отива,само защото човечността ти е заменена с хищничествост.Или го имаш или го нямаш.Тя никога не го е притежавала,за това за мен вие сте несравними.

by **Елена Гилбърт** Чет Ное 24, 2011 10:51 pm

Кога Деймън се превърна във философ,не го правеше не бе такъв,просто вземаше каквото иска
-Боже твоята любов те е превърнала във втори Фройд..много говориш!
Не че не бе прав,но всеки от нас имаше своя гледна точка,както аз така и той
-Може би,аз се влюбих в Стефан,в очите му,в перфектното момче,но то се оказа вампир,после..страхът,неизвестното в расата ви,но осъзнах какъв си и ти,с времето и опасността ,с нежността ти и ..не знам още какво ти замени Стефан,може би не напълно но с постъпката си...той още значи много за мен,но не като преди,сега ти си най-важното нещо за мен и ако не мога да ти кажа Обичам те,то със сигурност мога да ти кажа,че съм влюбена в теб и е въпрос на време да чуеш така мечтаните думи..А колкото до вечността с теб,може би ако искаме да сме заедно опцията е не ти да бъдеш човек,а да вземеш моята човечност,макар да знам,че трудно бих те убедила в това

by **Damon Salvatore** Чет Ное 24, 2011 11:08 pm

- Да,май прекалих с обясненията ,но до Фройд мила,съм още далеч-засмях се,тя ме размиваше,дори когато не ми беше до смях и го правеше,толкова естествено.
- Исках,само да разбереш,колко си важна за мен и че не си просто двойничката на Катрин,ти си Елена ,съвсем отделен човек,не си нейна сянка,не и за мен.Ти си моята любима,не бих те сменил,дори за безсмъртието на Катрин.Колкото до това ,знаеш,че само трябва да ми кажеш,че наистина го желаеш и няма да съжаляваш и ще те превърна във вампир.Но не и преди ,да съм убеден в това.Не и преди ти да си сигурна,че никога няма да погледнеш назад.Имаш време ,Елена помисли си хубаво има още години ,в които все още ще си млада,но дори да остарееш,аз пак ще те обичам.Защото обичам душата ти ,нежността ти,топлината в погледа,това години ,няма да заличат.Защо не можеш да ми повярваш,а подлагаш на съмнение думите ми ?-погалих лицето ѝ,което дори забулено в мрака на нощта,виждах съвсем ясно.

by **Елена Гилбърт** Чет Ное 24, 2011 11:20 pm

Обичах да го разсмивам непринудено,без дори да съм го желала,но той пак се впусна в обяснения
-Спри!Не подлагам думите ти на съмнение,просто се опитвам да те разбера,вярвам ти,вече не се съмнявам в теб,иначе до сега да си хукнал отново при нея или друго,но ти си тук с мен.. - погалих лицето му,беше толкова спокоен,толкова секси на фона на нощното небе и водната повърхност която отразяваше луната
-Ти също си помисли,ако решиш да ми изневеряваш ще разбера и ще съжаляваш... - разбира се се шегувах - Има друго любими,Клаус,ако се превърна май това няма да му хареса

by **Damon Salvatore** Чет Ное 24, 2011 11:33 pm

- Добре спирам да ти се обяснявам ,права си излишно е ,ако ми вярваш,би била достатъна и едва дума,но ако ми нямаш доверие и всички обяснения да ти дам,ще все тая.-Тя се опита,да ме заплаши,само ,че нещо не ѝ се получи.
- Не се притеснявай за това ,Ели,мисля,че ти обещах нещо и до сега го спазвам,знам,че репутацията ми,те кара,да се съмняваш.Но докато ти ми даваш всичко,от което се нуждая ,няма,какво да правя при друга и не говоря,само за секса.С теб мога да говоря,свободно ,като с най-добра приятнелка-целунах нежно бузката ѝ,за благодарност.
- Колкото до Клаус ,не ми пука дали ще се ядоса,даже ,ако питаш мен по-добре,но знам,че ще умра ,преди да му позволя,да те нарани.-целунах я нежно,този път по устните,но беше абсолютно лишена от страст целувка ,а само нежно докосване.Да види,че не всички действия са ми продиктувани от страст,а от искрена и чиста любов.

by **Елена Гилбърт** Чет Ное 24, 2011 11:41 pm

Заплахата ми си остана във въздуха,беше прав за сега не бе направил нищо с което да покаже,че не мога да му вярвам,но това бе защото бяхме заедно последните дни,защото не се отделяше от мен,но после?Спирах да мисля и се отдавах на момента с него
-Хей хей,няма да му позволя да те нарани,ако аз съм вампир съм безполезна за него,че знам защо съм му...дори Стефан не пожела да каже..
Той докосна леко устните ми,не беше страстен повик,не беше настойчива целувка,а просто проява на обич,на нежност
-Ти наистина си променен...но какво ще правим с кръвта Деймън?Ти не можеш да караш на банки,познавам те,обичаш топла и прясна кръв?А от мен няма да искаш да се храниш,знам че не би ме наранил,но няма да го искаш нали?Няма да ми позволиш да съм твоя извор на сила дори аз да го искам,дори да не ме нараняваш?

by **Damon Salvatore** Пет Ное 25, 2011 4:50 am

- Не, Елена това не е вариянт ,не мога от теб,знам,че няма да те нараня ,но дори самата мисъл,че ще ти причиня болка,ме кара така силно да се противя.Друго беше,ако беше вампир ,между нас разменянето на кръв е много секси ,но да пиеш от човек това е друго.Не ме е страх,че няма да мога да спра,аз съм на векове ,мога се контролирам,но скъпа моя ,не искам да нараня нежната ти кожа и да ти оставя грозни белези.-Погалих нежно вратът ѝ и се наведох сякаш да я хапя ,но само я целунах и близнах кожата ѝ,която на това място беше много податлива и чувствителна.
- не си мисли,че не се изкушавам всеки път,само да те опитам,но не мога Елена ,ако видя сълзи в очите ти и болка,причинена от мен,ще се прокълна.

by **Елена Гилбърт** Пет Ное 25, 2011 4:54 am

Знаех си,погледнах го в очите,бяхме голи във водата,притиснах се в него,усетих го в близост до женствеността си и потреперих,знаех че когато се любим винаги се изкушава да го направи
-Ами ако не ме боли,когато и аз го искам,когато не се противя няма да боли мили,ако има сълзи те ще да от радост,че мога да те храня,не искам да пиеш от банки,знам че ти е противно,а не искам да нараняваш други,не бъди гузен Деймън,направи го заради мен,опитай... направи го сега ако заболи,ако сълзите се от болка повече няма да те карам..но искам поне веднъж да знам че част от мен тече във вените ти

by **Damon Salvatore** Пет Ное 25, 2011 5:37 am

Беше толкова близо,че целият я усещах,дори да не исках се втвърдих,срещу съвършената мекота на тялото ѝ.
- Елена,толкова ме изкушаваш ,но не искам да ти го причинявам,предпочитам нежно да те любя и да слушам твоите викове от страст,притиснах я към мен и от водата се плъзнах без проблем в нея отново,тогава простена.Тази нейна,съвсем естествена реакция ,провокира в мен ,и други чувства.Казах си какво пък ,тя го иска,защо да не я удовлетворя ,ако я заболи ще спра.Целувах нежно вратът ѝ,като се движех в нея ,с бавно ,но не прекалено ,постепенно забързвах,тя преплете великолепните си крака в моите ,за да ме почувства още по-плътно.Сега беше моментът,когато беше замъглена от страст.Зъбите им вече бяха навън,но още се колебаех,само нежно целувах шията ѝ.Като една вена ,като че ли на пук из пулсира точно пред очите ми пълна с кръв,но ако я ухапех тук,можеше ад е фатално ,преглътнах инстинктивно и почаках да си намеря по добро място ,ето тук,щеше да потече съвсем малко ,колкото да я опитам.Не я предупредих ,че ще боли,а внимавах ,съвсем леко я захапах.Тя изохка,спрях,но можеше да е и от дивото ни вече любене.Позабавих малко,за да мога да не я нараня повече от необходимото.Довърших захапката си и когато зъбите ми потънаха в кожата ѝ я почувствах как ми се отдава изцяло с тяло и душа в този момент.Кръвта ѝ бавно потече в гърлото ми и о,Боже,беше божествена ,никога не бях пил толкова сладка кръв .Трябваше ми прекомерно усилие ,за да се отдръпна,особено когато ми стана толкова хубаво.Целунах нараненото ѝ място,като леко близнах избилите капчици,скоро щеше да зарасне,но аз бях разтърсен.
- Надявам се ,да не те заболя много.Благодаря ти Елена,беше великолепно преживяване ,целунах сладките ѝ устни за да погълна стенанията ѝ,дано не се погнусеше от собствената си кръв,която още бе по устните ми.

by **Елена Гилбърт** Пет Ное 25, 2011 5:49 am

Моя философ,продължи да говори как предпочита да ме люби от колкото да пие от мен,приближи се още,бях мокра,но не само от водата в тялото ми,но и възбудена,не бе проблем да ме обладае и той го направи..Простенах,беше ми хубаво,обвих се около него,исках да го чувствам.Не говорех нямаше смисъл,просто се насладих на момента когато усетих да се доближава,първоначално реших че ще го направи,но той ме целуна,усетих езика му по врата си,бях опиянена от удоволствието да се движи в мен,че
не усетих кога бе забил зъбите си във вената ме,стегнах се,но само за миг ,болката бе първична,мигновена и заменена от удоволствието да знам че съм му дала сила,стиснах го по силно,каза че когато два вампира си разменят кръв било сексуален акт,в момента не знаех за него,но аз определено бях възбудена,нищо че бе в мен,че ме любеше както той обича,но остана прекалено дълго със зъби в шията ми,когато реших че няма да спре той се отдръпна,намали темпото си на движение и ме дари с нежна ласка на мястото където ме бе захапал.Погледна ме в очите и ми благодари,усмихнах му се и когато щях да му отговоря той ме целун аза да заглуши стоновете ми,бях на ръба да свърша,това бе наистина невероятно,усетих кръвта си по устните
-Аз ти благодаря,че бе толкова внимателен мили,не се притеснявай,не усетих нищо,единствено кръвта си по устните ти,но тя бе сладък нектар

by **Damon Salvatore** Съб Ное 26, 2011 5:44 am

Не я бях наранил,тя се усмихваше и беше доволна.Бях все още опиянен ,никога преди не бях вкусвал подобна кръв,дали беше защото я обичах или защото тя беше специална ,а може би и двете ?Но движението ми се ускори,за да я свърша,за да свърша и себе си и мислите ми отлетяха в тези блажени мигове,когато отново бях на приземен си спомних думите ѝ.
- Еликсир ли ,Елена ? Това прозвуча,сякаш си готова да бъдеш вампир,щом ти харесва.-засмях се.Прегърнах я ,бяхме още във водата ,която рязко беше сменила температурата си,но унесени в любовната игра,не го бях осъзнал.Вдигнах я на ръце и занесох на брега ,избърсах я енергично и запалих огън.Мислех,че ще постоим тук час -два,а не че ще прекараме нощта,но за щастие в лодката имаше най-необходимото и за екстремни ситуации,взех одеяло и я завих ,гушнах ятака,че да не ѝ е студено.
- Това е най-щастливата нощ в живота ми,да първи път,оставаш да спиш при мен и за през нощта ,а не си тръгваш-казах и я целунах.
- Да заспя и да се събудя до теб,за мен това е сбъдната мечта.

by **Елена Гилбърт** Съб Ное 26, 2011 7:09 pm

Деймън беше щастлив,а с него и аз,когато споменах елексира той се въодушеви,задвижи се още по-бързо,задвижи се така,че да засити телата ни,да свърши тази игра и да се наслади на момента..
-Може би съм...може би приех факта че заобиколена от вас никога няма да живея спокойно,няма да мога да се пазя,защото не винаги ще си до мен да ме пазиш..а и е единствения начин да съм с теб завинаги...но и никога няма да мога да преживея обикновените радости..да родя дете например...
Той ме успокои ,изнесе ме от водата и се погрижи да ми е добре,бе подготвен,макар явно да нямаше намерение да стоим тук повече от час два...
-Това е втора нощ в която оставам с теб мили и наистина приказна,а чувството да се събудя до теб невероятно

by **Damon Salvatore** Вто Ное 29, 2011 5:28 am

Целунах я,радвах се,че се чувства по този начин.Притиснах я в мен и затворих очи.Когато се събудих слънцето ,вече беше високо в небето,бяхме проспали цялата сутрин,но доста се бяхме уморили или поне аз нея.Елена още спеше,за това я оставих,като леко се измъкнах.Не бях взел нищо за закуска,а знаех,че ще е гладна,след снощния ни маратон.Отидох и нагазих във водата ,бързо ги видях,няколко рибки ,които щях,да изпека на огъня.Добре,че имаше плодове,щях да и приготвя екзотично ястие,дано и харесваше,хем сладко хем солено.Като ес върнехме щях,да я нахраня с истинска храна,но сега се налагаше да импровизирам.

by **Елена Гилбърт** Вто Ное 29, 2011 5:37 am

Бях уморена,бях щастлива и сигурна в него.Само не можех да повярвам как нещата се бяха променили за няколко дни,но с Деймън и Стефан наоколо нищо не бе нормално.Заспала съм сгушена в него,беше ми топло,беше ми приятно да знам,че ще се събудя до него макар и на плажа,но това бе нашето приключение.Събудих се,но не го усетих до себе си,слънцето печеше доста силно вече,явно бе обед,а той газеше във водата-Седнах на одеалото и го гледах,беше невероятен,секси и мой.Станах като се запътих към него,обгърнах кръста му докато той се взираше във водата
-Какво правиш?

by **Damon Salvatore** Нед Дек 04, 2011 5:38 am

Усетих ръцете ѝ,около себе си,беше толкова приятно чувство,че исках,никога да не ме пуска.
- Не си ли личи ?-Ловя закуска,но ти бързо се събуди ,исках да съм сготвил,преди да отвориш очи-обърнах я към мен и я целунах.
- Знаеш,че не планирах да прекараме нощта,тук и няма какво да ти предложа.-Усмихнах се и продължих да ловя рибата,само ,като я видех,нямаше шанс,тогава забелязах ,малка акула,която обикаляше острова.
- Това ще е забавно,казах,винаги съм се чудел дали вампирът на морета е по-добър,от мен.
- По-добре излез от водата и чакай ,да да ти я донеса-казах и преди да бе успяла да ме спре се стрелнах към нея.

by **Елена Гилбърт** Нед Дек 04, 2011 5:45 am

Засмях се ,заприличваше на обикновен влюбен мъж,но не той бе Деймън
-Не усетих топлината на тялото ти и това ме събуди,усетих липсата ти - притиснах се повече към него,беше сладък докато опитваше да ми хване закуската-Спонтанните неща са най-сладки и приятни,когато планираш все нещо ще се обърка,а виж колко ни е приятно.
Тогава забеляза акула,стреснах се не исках да го оставям сам с нея,но той си ме отпрати и скочи срещу нея,беше ме страх,въпреки,че бе вампир,това бе акула,можеше да го разкъса
-Деймън!Моля те остави я и излез,не ме плаши

by **Damon Salvatore** Нед Дек 04, 2011 5:56 am

Колко сладка бе само,така уплашена ,за мен.Щях да я нацелувам после,но сега имах цел.Акулата не се втурна към мен,а в обратна посока,явно усети ,че не ми е в категорията ,но аз плътно я следвах,тя се опита да избяга в последният момент ми се нахвърли точно това и чаках,хванах я за устата ,като я притиснах с такава села,че челюстта и изтрака.През цялото време се сеех,на жалките ѝ опити,да се измъкне.Горката нямаше никакъв шанс,а бе по-голяма от колкото очаквах към два метра,но скоро щеше да бъде закуска за Елена.Измъкнах я на брега и я оставих на рита ,безпомощно.
- Нима се уплаши за мен ?-отидох при Елена.Прегърнах я и започнах да я целувам,тя гледаше с недоверия ,към акулата.
- Хайде ,ще стане супер закуска,не се безпокой ,не е човекоядна ,така ,че няма да си канибал-засмях се.
- Макар,че се опита да ме нападне,като я притиснах.Беше супер преживяване вече ми се ще да пробвам и с голямата бяла акула.

by **Елена Гилбърт** Нед Дек 04, 2011 6:05 am

Изобщо не ме чу,тръгна след акулата сякаш бе удавник,а тя сламката.останах на брега и го гледах как се движи след нея ,дебнеше я чакаше да го нападне и когато се втурна към него едва не припаднах,но той това като,че ли чакаше,хвана я и я извади на брега,след което тръгна към мен,беше мокър но вдигна и разцелува
-Ами за акулата ли да се притеснявам? Едва ли тя ме топли в нощите,тя ми дарява сладости по начини по които обикновен човек не може
Реши да ми я готви ,за това ме успокояваше,че не съм канибал,заплаши и другия път да се бори с по-голяма акула
-А не!Не ми докарвай сърдечни проблеми моля те

by **Damon Salvatore** Нед Дек 04, 2011 6:36 am

Беше толкова уплашена и толкова сладка едновременно.
- Ако продължаваш,така,да се страхуваш за мен,няма да спра да те целувам,докато не те убедя,че всичко е наред.-казах с усмивка и пак,я целунах.
- Но тогава ще останеш гладна ,а хубавата рибка,ще се развали на това топло време.-казах съжалително.Толкова усилия бях положил,да я хвана,не исках,да остане зян.Пуснах я и отидох на накладя огън,акулата вече бе мъртва ,заех се ,да я транжирам.
- А по-добре се поразходи ,да не ти прилошее,ще те викна ,като яденето е готово.-казах на Елена.

by **Елена Гилбърт** Нед Дек 04, 2011 6:41 am

Явно това,че се боях за него го радваше и не спираше да ме целува
-Ако така няма да гониш акули ще се боя,ще ме целуваш,храна няма да ми трябва,ти засищаш всичко
Е да ама не,той ме пусна и тръгна да пали огън а после и да я транажира,честно казано не исках да гледам как я корми за това ме прати да се разходя,щял да ме повика когато е готов
-Добре,ще се разходя,само да не се загубя - намекнах закачливо,беше толкова приятно тук с него,не исках да се връщаме

by **Damon Salvatore** Пон Дек 05, 2011 4:40 am

Целунах я още веднъж нежно.
- Няма проблем скъпа и да се загубиш ,ще те намеря.Не можеш да избягаш от мен ,не и от този остров-казах закачливо и се заех,с рибата.Бързо я разфасовах,не ми беше нужен дори и нож,макар,че имах под ръка.Остатъците от трупът,изхвърлих в морето,за радост,на месоядните му обитатели.Запалих огън и докато се печеше месото,започнах да беля плодовете.Надявах се,да ѝ хареса,тъй,като не ядях често,не бях добър готвач.Когато яденето придоби вид и замириса апетитно се провикнах :
- Готово е.

by **Елена Гилбърт** Пон Дек 05, 2011 4:48 am

Прехапах устни,харесваше ми как се отнася с мен,как не ме оставяше с черните ми мисли,че мога да го загубя..
Докато вървях из острова,възможно по близо до него си мислех как съм си мислела ,че е лош,как съм отричала до сега,че имам чувства към него.Но май това бе чара на връзката ни,бяхме толкова близки,преминахме през толкова за да разберем,за да разбера,аз че съм влюбена в него...Викът му ме изкара от транса и се запътих към него
-Господин главен готвач,какво сте ми спретнали? - попитах закачливо

by **Damon Salvatore** Вто Дек 06, 2011 12:12 am

- Защо не дойдеш ,да видиш сама-отговорих и също толкова закачливо.Настаних я на плажа,върху одеялото и казах :
- Затвори си ,очите усещанията са ти по-добри,когато изключиш едно от сетивата си.-Изчаках я да го направи след което поднесох от рибата и плодовете,към устата,изчаках я да преглътне и да ми каже,дали ѝ харесва.
- Е ставам ли,за готвач ?-попитах я.
- Но имай предивид,че изпорът ми на продукти тук,е съвсем оскъден.Но от опит знам,че изпечено,на огън и без никакви подправки,няма равно.

by Sponsored content