Re: Гробището на "Мистик Фолс"

by **Damon Salvatore** Сря Окт 12, 2011 6:02 am

- Стига ,Елена,не ми говори за нея.Казваш никога,но сега си в моите обятия ,а тук понятието никога съществува,само под формата,никога няма да те пусна или няма ти да искаш да си тръгнеш...-казах и обърнах лицето ѝ към моето.Целунах я така,че цялата да я разтреперя,но беше по начин по който,не съм я целувал до сега.Нямаше капка грубост,в ласките ми,напротив щях да я изумя с нежността на ,която бях способен ,стига да поисках.Контролирах зараждащата се страст и просто я целувах,нежно ,както се целува любима,без ръцете ми да бродят по тялото ѝ в забранените зони.Пръстите ми бяха в косите ѝ,а устните ми изучаваха цялата ѝ уста целувката ,без дълбока,но лека и ефирна,сякаш я докосвах с перце и въпреки това,след нея ,тя нямаше да може повече да се преструва,че не означавам за нея нещо повече.

by **Елена Гилбърт** Сря Окт 12, 2011 4:28 pm

Каквото и да опитах да му кажа,той заглуши протеста ми,очаквах дива,завладяваща целувка,но не.Беше нежна,не бях мислила,че Деймън е способен на такава нежност.Отдаваше ми нещо непознато,показваше ми страна от себе си която никой не познаваше.Стегнах се,очаквах ръцете му да тръгнат по тялото ми както правеше винаги,но те просто бяха в косата ми,в началото опитвах да го отблъсна,но скоро просто го оставих да ме целува,но мисълта ми бе.... всъщност не мислех,просто усещах,усещах една мекота,една нежност която не познавах,преди да се усетя ръцете ми бяха на тялото му,усетих как се отпускам в ръцете му,трябваше да си върна контрола,но той вече знаеше,че се бях предала,макари за миг на него му стигаше да ме рефлектира каквото и да кажа

by **Damon Salvatore** Чет Окт 13, 2011 3:10 am

Усетих я ,как се бореше със себе си и с набиращите се чувства ,в гърдите ѝ.Бях и показал колко страстен и див мога да бъда,но никога до сега не ѝ бях показал нежността,с който можех да я докосвам.Сякаш е от фин порцелан и внимаван да не я повредя.
- Обичам те ,Ели- зашепнах нежно в ухото ѝ,след което продължих да я целувам.Обсипва цялото ѝ лице с целувки,нежни и леки,както първите,ръцете ми още бяха в косите ѝ,но се отделиха от тях,за да погалят кадифената кожа,на бузата ѝ.
- Знам,че не ме обичаш,така,но нищо ,моята любов ще стигне и за двамата-продължавах да ѝ шепна и да я притискам,все така нежно.Ако поискаше можеше да се изплъзне,не я държах здраво ,нито се бях впил ,в нея като удавник.Но въпреки това,тя стоеше в прегръдките ми,а опитите ѝ да се измъкне,не бяха истински.Постепенно се отпусна,а аз вече бях изтрезнял,нас вампирите не ни хващаше лесно ,но пък лесно след това опиянението минаваше.Но пях на път ,да се напия с друг тип алкохол.Знаех,че не е моя,че след това ще си тръгне и въпреки това,живеех,за тези моменти с нея.

by **Елена Гилбърт** Чет Окт 13, 2011 3:52 am

Не спираше да го прави,да ме целува,да ме мъчи с нежността си,да говори колко ме обича и как би дал всичко за мен.Знаеше,че стопява съпротивата ми и все пак не ме пусна,но не ме и стискаше,знаеше,че може би няма да си тръгна,бях толкова объркана,не можех да мисля в момента,усещах само ръцете му,само тялото му притиснато в моето
-Какво правиш с мен ? Защо искаш да ме нараниш,да нараниш Стефан...
Дръпнах се леко от него,на очите ми имаше сълзи

by **Damon Salvatore** Пет Окт 14, 2011 4:32 am

- Не искам да нараня никой,Ели искам само да те галя,да те докосвам,да чувам как всеки път,моите пръсти и устни ускоряват пулса ти.Не можеш да ме заблудиш любима,знам ,че те вълнувам.Не забравяй,че мога да чуя,как кръвта пее във вените ти.Как сърцето ти бие все по-бързо за мен.Не се страхувай,от чувствата си,няма да те нараня.Нито ще се възползвам от теб,казах ти искам само да си в ръцете ми,да те усещам,да пия нектара от сладките ти устни.Няма да те любя Елена,не и докато ти не го поискаш.Обещавам ти,повече уменията ми,няма да ти пречат да мислиш или до ти карат да забравиш.Успокой се,любов,няма да правя секс с теб.Само ще те докосвам и галя,от веем на време ще те целувам.Кажи ми много ли искам ?-Но не я оставих да отговори,а отново я целунах,в момента бях толкова щастлив,знаех,че това няма да трае вечно,но аз не бих си и помислил,да я задържа на сила.

by **Елена Гилбърт** Пет Окт 14, 2011 4:39 am

Наговори куп мили думи,куп неща в които може би имаше смисъл,но не можеше просто да го каже и да очаква да се съглася,да му повярвам,че няма да се възползва от слабостта която изпитвам когато съм в ръцете му
-Не се страхувам Деймън,нямам чувства към теб,не и каквито са твоите към мен и ти го знаеш!Да изтръпвам,жена съм за бога,а ти не си грозен,умел любовник си признавам,но....
Преди да продължа той отново ме целуна,беше отново нежна,ненатрапчива целувка,която обаче беше последната капка в чашата с търпението ми,последната капка която ме накара да забравя всичко и всички,да се отдам на Деймън така както искаше от мен.Ръцете ми обвиха врата му,отвърнах на целувката не без различно
-Успя нали?

by **Damon Salvatore** Пет Окт 14, 2011 7:34 am

- Елена това не е игра тук няма победени и победители,печелим и двамата-засмях се нежно и целунах брадичката ѝ.Когато ръцете ѝ се озоваха в косите ми,се усмихнах искрено и неподправено.Обожавах я ,а и на нея не бях безразличен.Това ми стигаше,милвах я нежно и не исках да свърша този миг.Ръцете ми я галеха,устните целуваха ,а очите ми я пиеха,тя беше празник,за сетивата ми.
- Сега сме тук,само двамата ,наслади се на момента,аз вече не съм пиян или поне не от алкохола-засмях се.Но образът ѝ бе достатъчен,за да ме опие отново,а копнежа,караше цялото ми тяло,да трепери.

by **Елена Гилбърт** Пет Окт 14, 2011 4:17 pm

-И двамата знаем,че е игра и победителя винаги си ти!
Но той вече знаеше,че съм се предала,че в момента словесната ми съпротива е просто фасада,че говоря не защото искам да го убедя в нещо,а за да заглуша съвестта си преди да съм извършила това което и двамата знаем,че ще се случи.Деймън ме целуваше,ръцете му безмилостно покоряваха тялото ми,но и аз не бях тиха,ръцете ми бяха в косата му,нежно галеха всеки косъм,устните ми отвръщаха на целувките му
-А от какво Деймън,от какво си пиян?

by **Damon Salvatore** Пет Окт 14, 2011 11:39 pm

- Нима ,не се досещаш скъпа моя ? -казах с усмивка,като продължавах да я целувам.
- От теб,твоите докосвания,дори само присъствието ти,ме опиянява и то толкова сладко,че искам да съм така за вечността,но знам,че е невъзможно,но не разваляй момента,като ми го припомняш.Нека забравим кои сме и какво ни разделя,бъди моя Елена,отдай ми се,с всяка фибра на тялото ѝ душата си.-казах нежно.Бях ѝ обещал,да не я любя,но не можех,аз бях мъж,при това влюбен,а тя обекта на моите чувства беше в ръцете ми и ме целуваше толкова нежно.Но за разлика от всеки друг път,щях да се контролирам и нямаше да усети и една доза грубост или нетърпение,щях да я любя бавно и нежно,докато цялата се разтопи.Вдигнах я на ръце
- Не заслужаваш скъпа,да го правим тук на гробището ,искам да те любя в сатенени чаршафи-казах аз и я пренесох у дома.

by Sponsored content