Гробището на "Мистик Фолс"

by **Damon Salvatore** Съб Апр 02, 2011 5:23 am

Тук се намира последният дом ,на жителите на "Мистик Фолс"

by **Damon Salvatore** Нед Окт 02, 2011 4:21 am

Отново,случваше се отново,тя пак си тръгна,но този път,нямаше да я търся,
- Майната ти Катрин-крещях и залитах ,бях стиснал здраво в ръката си бутилката с уиски и с бавни отмерени крачки отидох на гробището ?Какво по дяволите правех тук,нямаше ли някоя кръчма или бордей ? Подпрях се на един камък и започнах да се смея и наливам.Тъпата курва отново ме върза,че ме обича и аз и простих,но никога повече.Не я бях виждал от седмици,но когато отворих гардероба ѝ,видях,че е празен.Значи си бе тръгнала за дълго.
- Проклета уличница-крещях,толкова силно,че можех да събудя и мъртвите.Отпих солидна глътка и се облегнах назад,затворих за миг очи,но пред мен,бе все още нейното лице.

by **Елена Гилбърт** Нед Окт 02, 2011 4:27 am

Отидох на гробищата,минах да оставя цветя на гроба на родителите си и на Джена когато чух смях,някой бе много весел и определено пиян.Но този смях ми беше и адски познат-Деймън...отново бе пиян ,явно не му вървеше с жените.Последната ни среща не мина както очаквах,бях слаба и се предадох на чара му,едва не загубих и Стефан за това,но не можех да го оставя в това състояние
-Деймън?Какво ти става?-приближих го и му взех бутилката - Хайде , ще те заведа у вас!

by **Damon Salvatore** Нед Окт 02, 2011 4:57 am

Отворих бавно очите си,някой беше смутил покоя ми ,чувах гласът му,от много далече,който и да беше ,щеше много да съжалява,че е обезпокоил съкрушен пиян вампир.Скочих и приковах нахалника аз гърлото,към земята,едва тогава отворих очи.Първото ,което видях,беше уплашеното лице,на Катрин.
- Проклета кучка-казах и затегнах схватката си,като очаквах всеки миг,да ме обърне,все пак беше по-силна от мен.Но тя не го правеше,усилих хватката си ,тя започна да губи дъх.
- Мамка му изпсувах и я пуснах.
- По дяволите Елена,можех да те убия,какво правиш тук,махай се,преди да съ те наранил в момента не мога да се владея-казах ѝ,но я погледнах ,как разтриваше вратът си.
- Добре ли си ?-запитах я.

by **Елена Гилбърт** Нед Окт 02, 2011 5:01 am

Очаквах да ме скастри,но пак да ме вземе за Катрин дойде ми много.Повали ме на земята и започна да ме души,да ругае.Явно пак е сгазила лука и той е много бесен и пиян.Определено му липсваше контрол,но поне се овладя и ме пусна
-Дяволите са се вселили отново в теб Деймън,за кой път ме вземаш за нея?
Разтрих врата си когато ме попита как съм
-Не съм добре!Върху мен има депресиран пиян вампир,ти дали ще си добре?И какво пак те е накарало да загубиш контрол и да се напиеш?Катрин?Клаус?

by **Damon Salvatore** Нед Окт 02, 2011 6:50 am

- Съжалявам ,Елена,не ми се говори,за нея.Не съм добра компания в момента ,жаден съм и раздразнен, пиян съм ,мога да ти навредя.А те обичам твърде много ,за да го допусна.Върви си Елена,остави ме да се самосъжалявам.-казах и ,обърнах лицето си не исках,да ме гледа такъв ,но дори тя ,с нейната доброта не можеше да ми помогне,бях угнетен,бях разочарован,за кой ли път,повече никога нямаше да ѝ простя.Тя стана,въпреки всичко,болеше да съм сам.Хванах ръката ѝ,без да я стискам.
- Моля те остани,имам нужда от приятел,да Катрин ме напусна и този път,за дълго,събрала си е багажа.Мразя я,отново се подигра с любовта ми.

by **Елена Гилбърт** Нед Окт 02, 2011 4:00 pm

Защо ли не се учудих,че е Катрин.За пореден път се подигра с Деймън и го нарани.Напоследък той бе различен,спокоен,дори приятен за събеседване когато поиска,а не вампира който се появи в града ни с гръм и много жертви,вампира който дразнеше брат си,опитваше да го нарани по всеки възможен начин...
-Да ме нараниш?И как Деймън?Ще пиеш от мен,ще се заяждаш?Нищо ново за теб,но ще изпълня молбата ти
Станах да си ходя когато той ме хвана за ръка и помоли да остана
-Сигурен ли си?Тя толкова се стара да те спечели отново,че не вярвам да рискува отново да си навлече омразата ти,а и двамата знаем,че ще простиш...както всеки път

by **Damon Salvatore** Пон Окт 03, 2011 7:21 am

- Не-извиках с което я стреснах,явно го бях казала,много по-рязко,от колкото бях искал.
- Край вече,никога повече,няма да простя на проклетата кучка.Предпочитам да съм сам,отколкото отново да ѝ повярвам-казах и така си и беше,само ,че и двамата знаехме ,че мъж,като мен дълго време нямаше ,да остане сам.
- Край ,Елена ,вече ще обичам само една от вас ,де да можеше и тя да ме обича-погледнах я право в очите.
- Но знам,че любовта ти е за брат ми,впрочем ,къде е той,не съм го виждал отдавна,къде си го скрила ?-засмях се.

by **Елена Гилбърт** Пон Окт 03, 2011 1:35 pm

Деймън така силно извика,че ме стресна,подскочих,а той явно го усети,защото понижи тонът си.Но бе категоричен,че няма да прости на Катрин,но се засмях на твърдението му
-Ти ли няма да си сам?Ами другите жени които минават през леглото ти?Не си мисли,че не знам за Мер,още има ли?
Деймън заговори,че ще обича една от нас,но знаеше добре,че моето сърце принадлежи само на Стефан и на никой друг
-Не знам,запилял се е някъде отново ... знаеш,че понякога ходи и прави нещо без да каже на никого

by **Damon Salvatore** Вто Окт 04, 2011 3:37 am

- Стига ,Елена ,какво искаш от мене,мъж,съм Не съм насилил никоя.Всички те ,дойдоха в леглото ми доброволно.Дори Каролайн си помислих,сега трябваше ,да спя и с Бони,за да съм минал всичките ѝ приятелки.Но това естествено не го казах на глас,бях пиян ,не и луд.
- Впрочем ти също дойде доброволно или сега ще ми кажеш,че си била твърде неподготвена ,а аз твърде опитен,за това съм те съблазнил.Но ти беше хубаво с мен,признай си,че докато,бях в тебе,дори не се сещаше за Стефан !-изсмях се.Доволен от остроумието си.

by **Елена Гилбърт** Вто Окт 04, 2011 4:08 am

Не се съмнявах,че са отишли при него доброволно,но понякога се съмнявах дали не им влияеше по някакъв начин
-А замисли ли се,дали Катрин не си е тръгнала именно заради тях,за това,че не можеш да откажеш на никоя жена дошла в леглото ти...аз на нейно място бих си тръгнала,но мен лесно би лъгал,но тя е вампир!
Да естествено замеси и мен и Стефан в това,а случилото се между нас бе грешка и той го знаеше
-Не,бях наивна,не знаех нищо за теб,за Стефан и за това което сте,да бях привлечена от теб докато не срещнах Стефан...и да мисля за него когато си с мен,а това между нас е грешка и ти го знаеш

by **Damon Salvatore** Вто Окт 04, 2011 5:14 am

Хванах я здраво за рамената и я разтърсих,толкова силно,че чак зъбите ѝ затракаха.
- Лъжеш и ти ,от теб точно Елена ,не го очаквах.Да съгласен съм ,е може на Катрин,да ѝ е писнало от изневери,но можеше и тя да го направи,не съм я спрял,вместо да ме напуска.Но ти ,Елена си толкова голяма лъжкиня,как можа да го кажеш ,мислиш за Стефан,като те любя така ли ?-казах и злорада усмивка заигра на устата ми.Притиснах я към земята преди да е успяла да реагира и я зацелувах яростно.Ръцете ми се намериха под блузата ѝ.
- Явно трябва да ти припомня,че дори не можеш да мислиш,кат оси с мен,целунах я отново.Но в яда си я ухапах.Вкусът на кръвта в устата ми ме обезуми още повече и започнах да хвърлям дрехите ѝ.

by **Елена Гилбърт** Вто Окт 04, 2011 2:14 pm

Ядоса го,но си го просеше,мислеше че всичко е игра,че му е позволено да прави каквото си иска.Но не познаваше жените,явно Катрин го обичаше щом не приемаше изневерите
-Изобщо не ни познаваш значи,а не помислили,че тя се е променила,че исак да е само с теб и това,че спиш с други я наранява?Помисли ли?
Явно не защото усмивката която видях на лицето му не ми хареса,беше решен да ми докаже нещо
-Лъжа аз?Не!Грешиш и така няма да постигнеш нищо
Но той реши да ми показва ,че не мисля за Стефан когато съм с него,но беше груб,ярост имаше в допира му
-Деймън спри! -опитах да се измъкна,но ме бе приковал в земята,а бе силен... и пиян.
Зацелува ме диво,яростно,дори ме ухапа,явно кръвта ми го накара да полудее още повече,хвърляше дрехите ми,извиках,изплаших се,бе готов дори да ме насили,ако е имало моменти в които да го пожелая,този не бе такъв
-Деймън не,спри моля те!-опитвах се да го ударя,да се отдръпна от него,но не бе по силите ми - Така ли искаш да ми покажеш,че ме обичаш,като ме насилваш?

by **Damon Salvatore** Сря Окт 05, 2011 5:41 am

Пуснах я,така внезапно ,както бях я нападнал.
- Нима ,за теб е насилване,да обичам те именно,за това искам да си вървиш.Както виждаш съм пиян и трудно се контролирам.Обърнах и гръб,борех със себе си,вкусът на кръвта ѝ ,беше толкова сладък в устата ми,че исках още,а вкусът на устните ѝ и кожата,дори надминаваше този на кръвта ѝ.Тя се поколеба.
- Искам те ,Елена ,но не мога да те имам,спри да ме измъчваш.По дяволите готов съм да ти се закълна във вярност ,само ако избереш мен-погледнах я за миг,в очите с надежда,но в следващия извърнах поглед.
- Но знам,че не мога да го искам от теб,ти си с брат ми,аз се примирявам,но никога няма да спра да те обичам и да копнея за теб !

by **Елена Гилбърт** Сря Окт 05, 2011 1:51 pm

Пусна ме,беше внезапно и почувствах студ,дали не бях като нея,дали не изпитвах нещо и към Деймън! Не не,обичах Стефан,но в момента бе важно да се справя с ината тук
-Да,за мен е когато не го искам,а ти го правиш само за да ми докажеш нещо в което дори не си сигурен!И защото си пиян и не се контролираш предпочитам да нараниш мен или поне да опитваш.Няма да да теоставя в това състояние ,не се мъчи да ме изгониш
Обърна ми гръб,бореше се отново с желанието си,може би трябваше да го послушам,трябваше да си тръгна,но нещо ме спираше
-Знаеш,че обичам Стефан,сгреших два пъти с теб,може при други обстоятелства,може би ако Стефан не се бе появил ....
Как да го накарам да спре да мисли за мен,трябваше ли да изчезна,да ги оставя сами
- Не искай от мен да оставя единствените близки които ми останаха,единствените които обичам.За да спра да те изкушавам трябва да оставя и двамата Деймън,а знаеш че не мога!

by **Damon Salvatore** Пет Окт 07, 2011 4:19 am

Погледнах я и се засмях.
- Май и ти не знаеш,какво искаш.На мен обичта ти на сестра,не ми стига,не си ли го разбрала.Желая те Елена,не само в леглото си ,но и в живота си,завинаги,знам колко те ужасява вечността,но аз не бих могъл дори,да си помисля,да живея ,без теб.Без Катрин мога,както и без хилядите други жени,които са готови да продадат душата си на дявола ,само за една нощ с мен,но не и без теб.Елена не разбираш,знам,че н ете заслужавам,но не мога да кажа,на сърцето си ,да спре да те обича.Знам,че обичаш Стефан,че за теб съм просто братът на любимия,по-красивият брат-казах през смях и погледнах за миг шеговито.
- Но за теб,това не е достатъчно и те разбирам,имаш сърцето ми,друго какво мога да ти дам,щом това не ти е достатъчно,но обичта ти на сестра повярвай,за влюбеното ми сърце ,не стига!

by **Елена Гилбърт** Пет Окт 07, 2011 4:24 am

-Аз ли не знам какво искам Деймън?До преди месеци беше така,преди да срещна теб и Стефан исках да съм загинала с родителите си,но сега знам,че съдбата ме иска жива,когато Клаус се появи отново пожелах да съм мъртва,но не-оцелях.Обичам Стефан,не съм споменавала,че те обичам като сестра,да грижа ме е за теб,признавам го,но не искай от мен друго,знаеш,че не мога да ти го дам,съжалявам че не мога да те обичам Деймън!
Той се смееше,защо по дяволите приемаше всичко за шега или забава
-Не можеш за твърдиш,че без мен не можеш,аз съм като всяка друга минала през леглото ти,на мен също не можеш да си верен Деймън и двамата го знаем

by **Damon Salvatore** Пет Окт 07, 2011 4:44 am

- Напълно си права,да не ми вярваш,но аз ще ти докажа,че те обичам.Няма да се откажа,от теб Елена именно,за това повече няма да бъда с друга жена,да ти покажа,че мога!-казах и отново я погледнах,за да видя,каква ще е реакцията ѝ,естествено отново ме гледаше с недоверие,а можех ли да я виня ? Кога бях оправдал очакванията ѝ,освен в леглото,къде я бях завел,какво ѝ бях показал ? Нищо.Оставих полу празната си бутилка,вече дори не ми се пиеше,уискито беше получило метален вкус в устата ми.

by **Елена Гилбърт** Пет Окт 07, 2011 4:48 am

Щеше да ми докаже нещо което бе невъзможно,дори да му повярвам,че ме обича аз обичах друг,макар Стефан да бе изчезнал безследно,нямаше да се откажа от него
-Ти да се откажеш от жените си?Извинявай,но не мога да ти повярвам Деймън,не и след като спа с приятелката ми,кой знае може и Кар да влязла в списъка ти дори и Бони..кой не си имал Деймън?
Боже говорех като ревнива съпруга,усетих какъв бе тонът ми и замълчах,загледах се в гробището

by **Damon Salvatore** Пет Окт 07, 2011 5:44 am

Усмихнах се.
- Ревнуваш ли ,Елена ?-запитах ласкаво,като се приближих отново много близо до нея.Тя можеше,да усети дъхът ми и макар,да се смесваше с този на алкохола,той не беше неприятен,напротив опияняващ.
- Много си сладка,когато го правиш-казах и преди да ме е спряла си откраднах една сладка целувка.Но беше толкова бързо,че не можех да усетя,до край вкусът ѝ.
- Продължавай да си казваш,че не ти пука,че не те вълнувам.Продължавай,може и да си повярваш-казах през смях.

by **Елена Гилбърт** Пет Окт 07, 2011 2:55 pm

Трябваше да се измъкна от това,бях си позволила да ми пука повече от колкото трябваше и той се възползваше от това
-Да ревнувам?Аз-ти шегуваш ли се?Пука ми за приятелките ми Деймън , за тези с които спиш защото ги нараняваш,а така нараняваш и мен!
Той се наведе към мен отново ,усещах дъхът му,но примесен с опияняващ алкохолен аромат,това ме разконцентрирваше
-Да пука ми за теб,не го отричам,но му пука до толкова,че си брат на Стефан,не тълкувай думите ми както на теб ти е изгодно и не ми слагай думи които не съм казала Деймън,аз не съм като жените в леглото ти,приеми го....
Е да ама не,той се наведе към мен и отново ме целуна,но толкова леко и нежно че едва я усетих и останах със затворени очи очаквайки нова доза,но смехът му ме изкара от транса
-Аз си вярвам Деймън,но и ти ще повярваш!

by **Damon Salvatore** Съб Окт 08, 2011 4:22 am

- Не съм чул,някоя от тях,да се е оплакала,аз не карам никой,да се влюбва в мен,Елена,те просто го правят-вдигнах рамене.
-Има,само една жена,която бих искала да ме обича и точно сега,тя стои пред мен,затаила дъх и очакваща целувка.Въпреки всички думи,които изговори,не можеш да ме излъжеш,желаеш ме...-казах и отново я притеглих към мен.Целувката ми беше лека и дразнеща,обещаваща наслади,ако продължи ,знаех,че не ме обича,но също така знаех,че не съм ѝ безразличен,беше го доказала стотици пъти,доказваше го и сега,като затваряше очи и устните ѝ,леко се издаваха напред ,толкова незабележимо,за човешкото око и така явно за вампирското.Погалих косата ѝ и заговорих ласкаво:
- Елена,ще ме побъркаш устните ти казват едно,а тялото ти съвсем друго.Но нищо любов моя,харесвам това противоречие в теб,доста е възбуждащо.Облегнах я на гърдите си ,харесваше ми да е близо до мен,дори да не я любя,ми стигаше,да я усещам.Толкова малка и топла,как бие сърцето ѝ,неспокойно щом съм наблизо.

by **Елена Гилбърт** Съб Окт 08, 2011 9:41 pm

-Дори да го правят едва ли чуваш Деймън!Глух си за чуждите думи,дори за моите.
Изправих се
-Не очаквам от.... - и пак го направи,целуна ме,притегли ме към себе си,подяволите защо будеше у мен това очакване,тази тръпка за тялото му.
Говореше някак ласкаво сякаш на дете,на жена влюбена да полуда м него
-Ти харесваш всичко което ти е забранено май,не противоречието ми те привлича,просто защото съм забранена за теб или не-колкото и да отричаш в мен търсиш Катрин и нищо друго,обичаш нейния образ в мен,не ми излизайс това,че не съм като нея...

by **Damon Salvatore** Нед Окт 09, 2011 4:16 am

- Не отричам,но кой не се увлича по забранени неща.но не знам,защо скъпа ми Елена и ти се включваш в тях.Само защото си гадже на брат ми,не означава ,че не мога да те открадна.-засмях се.
- Ние не сме хора,Елена,не страдаме от морални скрупули-усмихнах ѝ се.
- А и ти продължаваш да тръпнеш в обятията ми и да очакваш,да си покорена,но не Елена няма да го направя,поне докато ти не си признаеш,че го искаш.Колкото до Катрин,тя остава в моето минало,това беше последната ѝ грешка,предупредих я,сега ще насоча вниманието си само към теб,сърце мое.-Притиснах я леко ,към себе си и се заиграх с кичур от косата ѝ,която беше мека ,като коприна и ме провокираше,да я докосвам.

by **Елена Гилбърт** Нед Окт 09, 2011 9:33 pm

-Само за това още не си ме откраднал Деймън,няма да го направиш,няма да вземеш това което не ти принадлежи.
Защо опитваше да убеди мен,че няма скрупули,че не е човек,именно той доказа че има чувства,че го е грижа
-Други може би не,но ти страдаш от това Деймън,не се опитвай да ме излъжеш,познавам те!
Продължи да ме държи в ръцете си,да си и да си играе с мен и нервите ми,с тялото и желанията ми
-Значи ще си отчакаш драги защото няма какво да признавам!А знаеш,че Катрин никога няма да е в миналото ти,не и докато аз съм тук !

by Sponsored content

Гробището на "Мистик Фолс"

Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"

Re: Гробището на "Мистик Фолс"