Навътре в гората

by **Damon Salvatore** Пет Апр 01, 2011 4:51 am

Навътре в гората,беше спокойно ,единствените звуци тук ,бяха на животните и птиците,които нощно време,могат ,да са доста зловещи.

by **Damon Salvatore** Нед Май 22, 2011 3:13 am

След,като си тръгнах от домът,на Елена,отидох в гората да се нахраня,все се появяваше някой заблуден турист,ако имах късмет и повече.Дали се чувствах гузен,след като спах,отново с приятелката на брат си ? На този въпрос и аз исках отговора,но май нямаше шанс да го получа скоро.Обичах Елена,по проклет да съм обичах и Стефан,той беше малкото им братче,въпреки че бе издънка,но не можеха всички ,да са съвършени,като мен.Тогава я видях,прекалено хубава,за да стане вечеря,но ухаеше толкова прекрасно,усетих как в устата ми се наля слюнка.
- Здравей-поздравих ,тъмнокоската.

by **Кат Джъстис** Нед Май 22, 2011 4:17 am

-Здравей!-поздравих обратно аз.Стоях в гората сама повече от два часа.Нуждаех се от време да помисля за себе си,да се опитам да преосмисля всички тези неща, които бях разбрала.Всичко това ме плашеше, но все пак се случваше и трябваше да го приема някак си.Мислех,че в тези части на гората не идваше никой, но явно грешах.Огледах мъжът пред себе си,беше привлекателен, но и някак си изглеждаше тайнствен.
-Кой си ти?-попитах го аз.

by **Damon Salvatore** Нед Май 22, 2011 5:25 am

- Деймън Салваторе-казах и сякаш това обясняваше всичко.Погледнах момичето пред мен,можех,да усетя страхът ѝ.Усмихнах се.
- Как е твоето име ,хубавице ? И защо хубаво момиче,като теб,е само в гората,не знаеш,ли че ,може да срещнеш големия лош вълк ?-Е в моя случай вампир,не исках да я плаша повече,но много обичах,тази игра.Бях гладен ,а тя беше твърде апетитна,но трябваше да се контролирам.Както бях си помислил,беше прекалено хубава,за да се превърне в моя вечеря,но можеше да си взема малко,съвсем малко...Неусетно се бях приближил към нея,отдръпнах се,не исках,да се чувства неудобно.

by **Кат Джъстис** Нед Май 22, 2011 5:43 am

Всяка част от тялото ми, ми казваше да бягам,нещо в него ме плашеше, но реших да не се доверявам на инстинктите си:
-Аз съм Кат!-отвърнах-А за втория ти въпрос-не, не ме е страх да съм в гората, успокоява ме, помага ми да избягам от реалността, дори да е за няколко часа!-реших, че говорех твърде много пред някой, който не познавах изобщо.
-А мога ли да попитам теб, какво те води толкова навътре в гората?
Истината бе, че секундата, която зададох въпроса, започнах да се страхувам от отговора...

by **Damon Salvatore** Нед Май 22, 2011 5:38 pm

- Приятно ми е Кат-усмихнах ѝ се и подадох ръка.
- Да гората,може ,да е много приятно,но и опасно място.Особено толкова навътре-тя инстинктивно се сви.
- Не ,не се плаши,щом съм тук си в безопасност.-Не знаех,колко беше така,при условие,че бях гладен,но тя ми допадаше.
- Аз дойдох тук,за същото,напоследък ми е каша,в главата,чистия въздух прояснява мислите ми.-това не беше чиста лъжа,освен,за да се нахраня,наистина бях тук и за да размисля,над създалата се ситуация.

by **Кат Джъстис** Пон Май 23, 2011 3:12 am

Реших, че нямаше от какво да се плаша.Не е като, че щеше да ме изяде.
-Добре, щом и двамата се нуждаем от пречистване на ума, можем да си седнем тук!-предложих аз.-А и ще е по-добре да има някой около мен, истината е че не за първи път влизам толкова навътре в гората, би било по-добре да не съм сама.

by **Damon Salvatore** Пон Май 23, 2011 4:06 am

Усмихнах се и седнах с нея,беше сладка и невинна ,в наивността си ,че с мен,беше в безопасност.От една страна,бе така,но никой нямаше да я доближи,докато бях аз тук,но от друга,от мен нямаше кой ,да я спаси.Ароматът ѝ,дразнеше сетивата ми,беше парфюм с аромат,на жасмин,точно като на Елена.Не знам,защо ми напомни точно за нея,може ми защото и тя бе топло,човешко същество.
- Местна ли си ?-попитах,за да се разсея,от тези пагубни мисли.

by **Кат Джъстис** Пон Май 23, 2011 5:55 am

-Не, всъщност отскоро съм тук!-отговорих му аз-Със сестра ми предприехме нещо като пътуване, и се озовахме тук!
Незнам защо се чуствах толкова странно около него, начинът по-който ме гледаше ме плашеше, но нали бях решила да не се доверявам на инстинктите си, затова продължих.
-Но като две сестри, си имаме тези проблеми и затова се опитвам да избягам от нея за малко!-въздъхнах аз-Ако имаш братя или сестри, предполагам би ме разбрал!

by **Damon Salvatore** Пон Май 23, 2011 6:42 am

Тя ми разказваше ,за себе си и сестра си и точно последните ѝ думи ме караха,да се замисля.
- Всъщност,разбирам те,да имам брат и не сме в много добри отношения-Замислих се за миг,дали ,да ѝ казвам,това,но в крайна сметка,тя беше откровена с мен.
- Особено след ,като му отмъкнах гаджето... два пъти-погледнах я,за да проследя реакцията на лицето ѝ,дали щеше да ме погледне с неодобрение ,едва ли щеше да ме разбере.Но изведнъж тя ме погледна и ми каза "да отида при изкуственото езеро,ако искам да видя брат си отново".Гласът определено не беше нейния,но пък излизаше от нейната уста.Беше изпаднала в транс
- ще се върна-казах
- И Благодаря,след като целунах нежно челото ѝ изчезнах в посоката ,която ми беше казала с вампирска скорост,без да се притеснявам,че ще разбере какъв съм ,а и тя явно знаеше.

by **Роуз Дарк** Съб Юни 11, 2011 2:22 am

Крачех...крачех безцелно не знаех къде да отида не знаех къде е сестра ми и в момента не знаех дали иска да ме види след като и казах онези неща.Бях се променила много от последната ни среща като деца.А истината е,че тя ми лиспва толкова много,че ме нараняваше.Обичах я сега тя ми беше единственото семейство което имах.

by **Damon Salvatore** Съб Юни 11, 2011 2:33 am

С Катрин никога не беше гладко.Обичах я и въпреки това не можех да съм само с нея,как не го разбираше.Не исках от нея вярност,едно време да,но сега можеше да спи и с Стефан ,ако ще.Живеехме ,в други времена,сексът беше удоволствие и аз не смятах да се лиша от него.Излязох да се поразходя,след като тя отново изчезна и не я бях виждал повече от седмица.Да не би пак да я е отвлякъл Клаус ,едва ли кой знае с кой се забавляваше ,а искаше от мене да съм и верен.Бях гладен и отидох в гората,намерих една двойка,хапнах от тях и ги пуснах да си вървят,след като им изтрих спомените.Странно ,но бях изгубил тръпката да убивам.Седнах на една поляна и се взрях в небето,вай се канеше да вали.Намръщих се ,само това ми липсваше.

by **Роуз Дарк** Съб Юни 11, 2011 3:58 am

Докато се разхождах из гората дочух някакви стъпки много близо до себе си.Използвах своята вампирска корост и се озовах пред съществото.Беше вампир това се усещаше по аурата му.Не оаквах да видя него по-точно очаквах да видя сестра си но уви сега бях тук с него.
-Не очаквах да видя теб.-Казах със студен и Безразличен тон.
Погледнах момчето не знаех колко е стар и дали е по-силен от мен но ми пукаше ако ме нападнеше щях да се бия.
-Кой си ти момче?-Попитах и повдигнах дясната си вежда.

by **Damon Salvatore** Съб Юни 11, 2011 5:14 am

Погледнах момичето,което въпреки че не ме познаваше ми говореше така.Без това не бях в насторение,ако не беше симпатична ,може би щях да ѝ изтръгна езика,за наглостта.
- Първо за теб,не съм момче,второ не ти трябва да ме познаваш !-Не знаех,защо съм толкова груб,може би тонът ѝ ме подразни.Но дали това беше причината.

by **Роуз Дарк** Съб Юни 11, 2011 5:30 am

Това момче не знаеше с кой си има работа.Погледнах го студено и се приближ към него с подскоци.Усещах,че е по-силне от мен но ми пукаше можех да се лекувам и в същото време да го нараня много.
-Момче....ти не знаеш коя съм нали?АЗ съм единствения вампир който може да прави заклинания и магии.Силна съм и мога да те нараня.-Погледнах го и изражението ми се промени от студено на сериозно.

by **Damon Salvatore** Съб Юни 11, 2011 6:05 am

- О, така ли,направо ме уплаши да знаеш.Чак ми се разтрепериха гащите-тя ме погледна.
- Какво не виждаш ли ?-казах с най-арогантният си тон,на който бях способен.След което се засмях,не можех да се сдържа.
- За коя се мислиш миличка,не ме вълнува -приближих се към нея с уверена крачка.Хванах я през кръста и с едно движение властно я притиснах към тялото си.Опърничавото ѝ поведение ,ме беше възбудило,сега да се оправя,нямаше да я пусна.Погледнах в очите ѝ ,които бяха разширени май беше усетила възбудата ми и не очакваше такъв обрат.

by **Роуз Дарк** Съб Юни 11, 2011 6:19 am

Повдигнах вежда и го погледнах.
-За голям Дон Жуан се мислиш.-Казах и го избутах като станах и сеоблегнах на дървото.Произнесох две думи на латински и една огромна вълна го заля.Това беше една малка част от моята сила.МОжех да накарам целия да се разтрепери от ужас от това какв мога но не ми пукаше сега.Беше хубав даже доста което ми допадаше приближих секъм него и сенадвесих наднего погледнах го беше си добре.Отнов отидох до дървото.

by **Damon Salvatore** Съб Юни 11, 2011 6:37 am

Болката която ме удар име свари неподготвен,но не беше много силна ,след секунди бях отново на крака.
- Ако с това си мислиш ,че ще ме спреш,значи много се лъжеш.С Вампирска скорост бях при нея до дървото ,облегнах се ,като я притиснах плътно ,към стволът му.Ръцете ми хванах лицето и в шепи и я приближих към моето.
- Сега ще те целуна ,магическо момиче-казах но не и оставих време да реагира,а впих устните в нейните,с хищническа настойчивост.Облизах ги и когато тя инстинктивно ги разтвори,езикът ми нахлу в устата ѝ ,наслаждавайки се на сладкия ѝ вкус.

by **Роуз Дарк** Съб Юни 11, 2011 6:48 am

-Ти за кой се...-не продължих своето изречение защото той ме целуна а аз свих юмруци инстинктино.След като ме пусна му ударих шамар.
-Ти за кой се мислиш?-Попитах и го погледнах ядосано лицето ми почервеня а аз отново свих ръцете си в юмруци и го погледнах като погледа ми се спря на неговата издутина в черните му дънки.
-Някой май доста се е възбудл...е жалко,че няма кой да те задоволи.-Засмях се и го погледнах отново ядосано.

by **Damon Salvatore** Нед Юни 12, 2011 2:28 am

Засмях се ,определено можеше да бъде вбесяваща,но и аз можех да съм доста упорит,когато исках нещо .А в този момент исках нея,малката вампирка с вещерски способности.Бях я още притиснал,въпреки че ме удари.
- Внимавай момиче,мога да съм нежен и да ти доставя удоволствие от което да крещиш ,но мога и да съм груб.-При тези думи ,откъснах клон от дървото и го забих в корема ѝ,преди да може да реагира.Но го изкарах веднага облизах кръвта.
- Аз съм недосегаем кукличке,не можеш да ми причиниш трайна болка-целунах я отново.Като този път я хванах по здраво з ада не протестира.Опипах с другата ръка гърдите ѝ и я спуснах надолу.Бръкнах под бельото ѝ,беше влажна.
- Кого лъжеш ,че не си и ти възбудена ?-засмях се и задвижих пръстите си ,като два от тях проникнаха в нея.

by **Роуз Дарк** Нед Юни 12, 2011 3:08 am

Изтсенах веднъж и го погледнах озлобено.
-НЕ махни се от мен.-Изкрещях му в лицето и го цапардосах по главата с един камък който взех от земята.Мамка му мразех аз да съм слабата направих заклинание и кръг от огън сеобразува около него.
-Кой ти даде правото да го направиш?-Изкрещях и го погледнах ядосано.Ще го убия нямаше да му се размина така изръмжах недоволно.

by **Damon Salvatore** Нед Юни 12, 2011 3:15 am

Хванах главата си там ,където ме беше ударила.Макар и жалки опитите ѝ да ме нарани ,ме дразнеха.Активирах дарбата си вече нищо не можеше да ми направи.Минах през огъня,без дори да ме докосне.
- Ти глупаво момиче такова,иска ти се и на теб,усетих го ,можеш да отричаш колкото искаш.Да не би да си девствена ?-Погледнах я и се отдалечих от нея.
- Няма значение изгуби шанса си ,ще си намеря,някоя по-сговорчива ,някоя,която не я е страх ,да достави и получи удоволствие.Казах тези думи и си се обърнах.Щях да си тръгна никога не съм взимал нещо насила,мен жените ме молеха ,а не аз тях.Бързо щях да намеря,коя,да облекчи възбудата ми,която ми пречеше.Погледнах още веднъж към нея ,тя гледаше като стреснат заек.
- Да девствена си-констатирах достатъчно високо ,че да ме чуе след което тръгнах напред.

by **Роуз Дарк** Нед Юни 12, 2011 3:35 am

-Почакай....-Изкрещях и с вампирска скорост се появих до него.
-Извинявай държах се глупаво,но да девствена съм...аз бях добрата сестра.-Погледнах го виновно и раната в главата му.
-Нека ти помогна.-Казах загрижено и след това докоснах раната на главата му а ръцете ми започнаха да светят в ярък цвят и след секунда раната я нямаше.
-Извинявай..аз съм Миранда.-Подадох ръката си.
-Не започнахме добре.

by **Damon Salvatore** Нед Юни 12, 2011 4:00 am

Погледнах я ,тя ми излекува раната и се представи.
- Да май си права,аз съм Деймън-подадох си ръката и улових нейната.
- Не исках да правя нещо ,което не искаш ,а и не знаех,в началото че си девствена.Това е нещо хубаво и не трябва да го дадеш на непознат.-усмихнах се.Беше влудяваща ,а аз възбуден ,но си наложих да се успокоя.Преди отново да съм я награбил и да получа още някой удар.

by **Роуз Дарк** Нед Юни 12, 2011 4:10 am

Беше ми писнало всички да ме мислят за момичето което никога не решеше и беше перфектно във всичко.
-Е Деймън какво правиш?-Попитах и го погледнах с усмивка.
Приближих се към неги и докоснах лицето му с усмивка.Определено нямаше и капка от перфектното момиче в мен.Целуанх го по устните и го погледнах.
-Съжалявам за преди малко аз не бях права..но просто.-Не продължих своето изречение а го целунах още веднъж.
-Всъщност не съм девствена...но когато бях малка ме изнасилиха.

by Sponsored content

Навътре в гората

Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората