Анстасия и Кевин

Слушах внимателно всяка нейна дума и честно казано се опитвах да си представя, че тя е била част от всичко това, но не можех. Тя ми изглеждаше толкова нормална и нямаше нищо в нея, което можеше да ми подскаже, че тя е била част от всичко онова.
- Какво имаш предвид? - Опитвах се да разбера какво се опитва да каже. Ако не й бе повлиял психически, тогава как? Беше ли като мен? Търсеше начин да се излекува като мен или искаше да... дори не знаех в какво се изразяваше промяната й, за да знам какво целеше с всички тези въпроси.
- Как ти е повлиял? Не разбирам... - Беше странно че говори с мен за това. Вероятно както бе споменала в началото, мислеше че знам нещо повече, но тя сякаш имаше далеч по-голяма яснота от мен за това което се случва.
- Физически изглеждаш перфектно... - Усещах напрежението, затова и се опитвах да вкарам малко от типичния за мен просташки хумор. Пък и бе толкова типично за мен да ръся подобни неща във важни моменти, че щеше да е странно ако не го направя.

-Психически може би съм го подтиснала но проблема е по скоро физически. Да кажем,че по мен няма и грам белег,а повярвай ми аз съм жена,която не си мери нито приказките но силата винаги,често изпадам в нелепи ситуации.
Като да не говорим и за мъченията но ако и той беше част от това,щеше да знае,през какво бях преминала:
-Винаги тренирам сама,защото не искам никой да ме вижда,как преобръщам цялата стая наопаки. В кръвта ми все едно кипи лава,искам да изтръгна всичко,в мен има толкова гняв от подтиснатата ми сила. Жените никога не се изправят в битка с мен,а мъжете ги е страх,на няколко пъти едва не убих другари в проста и обикновена тренировка,само защото не мога да си премеря силата. Върша нещата по бързо от обикновените хора,спа по малко,чета изключително бързо,мисля изключително бързо. Но най-големия проблем ми е силата,всеки ден е мъчение да внимавам,как отварям вратата,дори да държа чаша понякога е ужасно трудно.
Засмях се и погледнах към него:
-А,и да кажем,че ти се единствения който оцелява жив и здрав след секс с мен,обикновено все едно бил пленик,изподран,изморен и още подобни.

Така поставяйки нещата, вече разбирах много по-добре какво я мъчи. Аз самия се бях борил дълго време със същите странични ефекти от експериментите и не казвам, че бях успял напълно да овладея положението, но в по-голяма част бях успял.
- Говорила ли си с някой за това? - Трябваше да я науча да се владее. Това което бяха сторили с нея и с мен, а и с много други не бе толкова приятно и вероятно никога нямаше да го забравим, но можеше да не е чак толкова лошо. Освен това имаше лекарство, което не знаех дали тя някога е приемала, но ако не беше, щеше да й помогне много.
- Имам предвид... След експериментите приемала ли си лекарства? - Трябваше да разбера дали са я лекували след това или просто всичко е спряло до там.
- Има медикаменти които могат да ти бъдат от полза... Такива които ти помагат да се концентрираш и да... да се владееш... - Опитвах се да бъда деликатен, защото не исках да звуча като някой който й казва, че това което се случва с нея е нещо лошо. Нито пък исках да си помисли, че й предлагам нов експеримент. Просто исках да разбера дали след всичко е получила помощ, от която по всичко личи, че има нужда.

-След експеримента,когато се разпадна лагера ни пое друг лекар,който се опитваше да се грижи за нас,бях близка с една от момичетата,защото бях ме заедно в една килия и си помагах ме. Минах ме през различни,антидепресанти,успокоителни. Приятелката ми обаче не беше преминала през целия курс на доктора и не беше станала като мен,за това се превърна в зеленук. Пратиха я в санаториум,останалите който продълавах ме с курса,се правех ме че пием лекарства,защото знаех ме,че няма да ни помогнат. А,аз да ги пия или да не пия ми действат ,прекалено за кратко. Бяха тръгнали да търсят ново лекарство,което обаче,при тестването костваше няколко живота и го спряха. Така от един експеримент се оказах ме в съвсем друг.
Вдигнах рамене:
-Да кажем,че ако трябва да пия успокоителни,ще трябва да ги пия като бонбони.
отпих една голяма глътка от виното и се усмихнах леко:
-Ти си първия с който говоря за това,дори на Алекс не съм казала,но предполагам,че той знае...
Вдигнах рамене:
-Между хората,който участваха в експеримента цареше така да се каже тема табу и се разбирах ме просто с поглед но с времето ставах ме все по малко и по малко.

- Брат ти няма представа за експериментите и за това, че си била подложена на такива. - От една страна беше добре, че не е говорила с него за това, защото го познавах добре и знаех че ще се побърка. От друга обаче може би и той трябваше да е наясно с нещата които са се случили в живота й. Това обаче не беше моя работа. Тя трябваше да реши какво да споделя с брат си, кога и как.
- Що се отнася до успокоителните... - Замълчах за миг. - Нямам представа какво са ти давали преди, но ако е това за което говоря, няма да се налага да ги пиеш постоянно... - Това беше неколкократен курс на лечение, който спомагаше за това модифицираното ДНК да се възвърне максимално близо до оригиналното си състояние. Дори определението успокоителни не беше подходящо, защото нямаха нищо общо.
- Това е... Как да кажа, коктейл който премахва доста от страничните ефекти, ако мога така да се изразя... - Не ми харесваше това, че тя е била подложена на всичко това. Не ми харесваше факта, че никой не се е погрижил за нея след това... Може би ако се беше разбрала по-рано коя е, нищо от това нямаше да й се случи или поне щяха да се погрижат за нея след това.
- Когато се върнем в Ню Йорк, ще те заведа на едно място... - Място за което тя не подозираше и на което щяха да й помогнат.
- Място на което ще ти помогнат... - Долях и вино в чашата.
- Всичко ще е наред...

-Честно да ти призная не знам до колко,ще ми помогне. По скоро не ме плаши това,каква сила имам,защото да ти призная силата ми е много полезна и до една степен,се радвам,че въпреки гадостите това е най-положителното нещо,защото съм наистина полезна в бой и ми помага в работата,мога да бъда полезна за много хора. Нямам проблем когато съм в акция,когато върша нещо,страхувам се,че съм опасна в обикновената комуникация и съжителство с другите хора. Точно това ти казвам,че не съм способна да имам нормален живот,защото аз не съм на практика нормална.
Приемах нещата спокойно по простата причина,че бях свикнала с това,че приемах себе си но се страхувах за другите хора:
-Колкото и лудо да звучи ми харесва,когато изляза да тренирам сама на на някое пусто място и виждам,как всичко което докосна се пропуква в ръцете ми,дори и твърдите камъни. Може би съм полудявал...
Засмях се весело не исках да ме сметне за луда,въпреки всичко,аз си харесвах дарбите,харесвах се каквато съм просто не ми харесваше,че можеше да нараня някой друг и че ако не изразходвам енергия,съм като динамит с часовников механизъм:
-Само че...
обърнах се към него доста развеселена и казах:
-От няколко дена се чувствам малко по спокойна.
Облегнах се леко назад над едно канапетата,като се изтегнах малко:
-Знаех си,че има нещо специално в теб,ти си първия мъж,който не бяга от мен,а дори искаше още,и още повече по време на секс трудно се контролирам и наранявам хората,за това съм по бдителна но с теб изгубих контрол но ти не се пречупи.

Подсмихнах се леко и дори може би малко се изчервих, но бе прекалено тъмно, за да го види. Истината обаче беше, че се почувствах леко поласкан. Не знам дали се опитваше да ми направи комплимент или е имала нещо съвсем различно предвид, но го почувствах като похвала, все едно си бях свършил добре работа. Беше малко странно, защото обикновено нямах нужда от похвали, знаех как действам на жените и някак си го бях приел за даденост. Когато тя обаче казваше, че се чувства добре с мен, това ме правеше някак щастлив.
- Значи си по-нормална отколкото мислиш... - Подкачих я, като не исках по някакъв начин да я засегна, просто я занасях.
- Един здрав секс и вече си по-добре... - Намигнах й.
- Ако си изиграеш добре картите, може да получиш още от това лекарство. - Надявах се да не се подразни... Всъщност може би пък се надявах точно на това. Бях свикнал да сме като куче и котка, в момента разговаряхме и някак не бях свикнал с това.

-Аз ли да си изиграя картите...
Присвих си леко едното око,а после се засмях някак закачливо.
-Аз имам цяло мазе с вино,то също е доста добро лекарство...
Отпих една доста добра глътка,не можеше да се отрече,че виното е много хубаво и за доста инзтънчен вкус,който имах. Определено много ми харесваше:
-А,и не можеш да ме излъжеш и по погледа ти знам,че на няколко пъти погледна мократа ми горнище,доста добре мога да се досетя,какво се върти в главата ти.
Засмях се още по весло:
-Не можеш да отречеш,че и на теб ти действа лечебно.

- Никога не съм твърдял обратното... - Не падаше по гръб, макар че много щеше да и отива. Даже вече си я представях как лежи под мен и се извива. Как нашепва името ми и иска да й дам още от това което само аз мога да й предложа. Как забива нокти в гърба ми и как стене под напора на тялото ми. Как се задъхва от тежестта ми.
- Ти също се справяш доста добре, така че не можеш да ме виниш, че си те представям гола... - Не че тя имаше нещо против да си я представям така. По скоро осъзнаваше как ми действа и това й харесваше.
- Дори съм убеден, че искаш да си те представям точно така... - Изражението на лицето ми стана сериозно, но в очите ми блестяха игриви пламъчета.
- Въпроса е дали само ще си представям...

-Много добре знаеш,че не е нужно да си представяш,стига да искаш знаеш,че може много бързо,да се отървеш от излишния мокър плат по тялото ми,още повече,че ще ми направиш услуга,защото така дрехите ми ще изсъхнат по бързо.
По скоро малко се бях пошегувала но въпреки всичко имаше някаква доза истина в това,че трябваше да си оставим дрехите да изсъхнат:
-А,и не се знае,колко време ще стоим тук,сами...
Натъртих на думата сами,защото това в щаба и в града нямаше как да се случи,и тук едва ли някой ще нахлуе,можех ме да бъдем себе си:
-В същност се замислям,защо още съм с дрехи. При положение,че никой няма да дойде тук...
Засмях се:
-Или може би ти харесва повече тръпката от това някой да ни хване?
Бях се замислила за секунда,какво ли,щеше да стане след като се приберем. Той сигурно щеше да си върши неговите дела,аз моите,сигурно щях ме да сме делови. Знаех,че може би това,ще е най редното,мислех си,че съм му тръпка тук за острова,като някое е момиче,за забавление. Но момичето в мен искаше нещо повече искаше ми се да не е кратък миг,а нещо по различно от досегашното.

- Може би си права... Може би ми харесва опасността от това да ни заловят... - Протегнах се към нея и избутах назад мокрото горнище с което беше. Бавно го свалях по раменете й.
- Няма да знам със сигурност, ако не опитам това тук... - Всъщност въобще не бях привлечен от идеята някой да ме спипа докато двамата с нея сме голи и правим всички онези неща които правехме. Ако нещо такова се случеше то непременно щеше да се разчуе и в някой момент да стигне до Алек, а това щеше да е истинска катастрофа. Той никога нямаше да приеме че чукам сестра му и щеше да го приеме като предателство. Това щеше да ни отдалечи, а точно в този критичен момент трябваше да бъдем по-сплотени от всякога, защото се задаваше буря... По страшна и от тази тук. Малкото бягство от реалността не променяше и не заличаваше проблемите които ни чакаха у дома. Не можех да си позволя да загубя доверието на Алек, тогава когато и двамата имаме най-голяма нужда от съюзници. Някой ден щях да наследя баща си. Това означаваше, че е по-добре с Алек да се разбираме. Това обаче нямаше да се случи ако знае какво се случва между мен и сестра му.
- Ако брат ти разбере какво правим ще ме убие... - Не го казвах защото се страхувах. Казвах го защото ситуацията наистина бе сложна. Дори не бях наясно какво точно правим с Анастасия и защо толкова я желаех.

Не се бях замисляла но по скоро може би нямаше да го убие. Въпреки,че сега ми беше доста трудно да мисля,когато го усещам толкова близо до себе си,и в момента мозъка ми мислеше,как по бързо мога да съблека всичките му дрехи,за да може той да се окаже в мен. Толкова мръсни мисли се въртяха в главата ми,че не можех да мисля разумно в този момент:
-По скоро,ще ти се иска да си мъртъв...
По скоро ако брат ми научеше подобно нещо,да сигурно щеше да го ядоса но бях и сигурна,че ще търси вариант в това да ме откъсне от братството.
-Ако го познавам,по скоро,ще ти застави да се омъжиш за мен. Така ще държи сестра си далеч от бойното поле,а след това теб далече от мен...
Може би се опитвах малко да се шегувам но истината беше,че имаше и доза истина в това.

- Познава ме прекалено добре, за да пожелае нещо такова... - Засмях се и за миг си дадох сметка, че нейният брат наистина знаеше по-добре от всеки друг що за задник съм и че ако зависи от него по скоро би я оставил в братството пред това да ми позволи да съм с нея.
- Но не искам да мисля за брат ти в момента... Той така или иначе няма да разбере за това тук... - Освен ако тя не му кажеше, защото единствените хора които знаехме за това бяхме аз и тя, а аз нямах никакво намерение да казвам на някой за това.
- Пък и в момента мисля единствено за тази мокра тениска и как искам да я сваля... - Тя се усмихна, а аз се приближих още по близо. Досещайки се какво ще направя, тя вдигна ръце във въздуха, а аз бавно измуших мократа тениска и я метнах на някъде в страни. После за миг останах загледан в прелестните й гърди. Имаше убийствено тяло. Атлетично, но в същото време толкова женствено, че все едно не беше от тази планета. Напомняше ми на древногръцка богиня.
Наведох се напред и докоснах кожата й с устни. Беше студена и леко потрепна когато устните ми докоснаха кожата й. После обаче сякаш изстена от удоволствие. Продължих надолу по шията й, докато не стигнах до гърдите. Едната обгърнах с пръсти, а другата започнах да обсипвам с целувки. Езика ми си играеше с твърдото й зърно. Захапвах го, дразнех я... Исках да я дразня, но и да и доставя удоволствие. Исках да изуча всеки сантиметър от нея с устни и ръце и сега за първи път ми се отдаваше такава възможност.

Всяка разумна мисъл беше изтръгната от корен и в момента можех да мисля само и единствено за него. Кожата ми беше студена,заради мокрите дрехи но бързо се затопли от пламенните му устни,който така удивително ме дразнеха,че ме караха да просъсквам от диво желани. Гърлен и нежен стон се откъсна от гърдите и гърлото ми,което показа силната ми възбуда. Тялото ми потрепери,щом се зарадва на още ласки,който го връхлетяха:
-Кевин...
Намерих сили,за миг да се откъсна от сладкия транс,макар диво си играеше с мен,че на няколко пъти просто спирах още в началото на движението. Измъкнах бързо тениската от него не успях да я метна на никъде,а я стиснах с едната си ръка,защото той ме притисна страстно към него. Бях със спортен екип и можех през него да усетя силната му мъжественост,която беше корава като камък и явно се чувстваше като затворник в този тесен панталон. Очите ми се разшириха,от прилива на нова възбуда,исках го в себе си но глупавите дрехи ми пречеха. Приближих се рязко към него,като надигнах главата му и впих жадно устни в неговите,а после през лек но решителен глас му казах:
-Желая те...

Думите й прозвучаха като команда или поне на мен така ми се стори. Но тя беше от този тип жени, които обичаха да командват. Това нямаше да е проблем, ако бях от онези мъже които обичаха да изпълняват. Обаче не бях от тях. Аз и тя си приличахме толкова много по това, че повече нямаше на къде. Още първия път когато я срещнах ми беше станало ясно, но сега предположенията ми се потвърждаваха.
- Знам! - Отвърнах аз и я повалих на земята. Щеше да почака малко преди да получи това което иска.
- Но аз определям правилата... - Отново наведох глава и започнах да целувам тялото й. Пръстите й се заровиха в косата ми. Слизах все по-надолу. Издърпах клинчето с което бе облечена. Под него бе с дантелени прашки. Увих ги около юмрука си и леко ги издърпах така че плата се впи в чувствителната й кожа. Тя изстена и се изви неспокойно, а аз се усмихнах доволно.
За пореден път се наведох и този път зарових глава между бедрата й. Беше толкова влажна и гореща. Можех да усетя колко точно ме желае и самия аз вече нямах търпение, но да усетя вкуса й бе дори още по-хубаво. Езика ми се заигра с клиторчето й, а два от пръстите ми потънаха в нея. Исках да я накарам да полудее...

Тази игра ми допадаше,макар да ме дразнеше знаех,че той ще ми даде толкова много удоволствие,че със сигурност,щях да полудея от желание по него. Това чувство не се забави много,когато усетих уникалния му и палав език между бедрата си,безпощадно да си играе с клитора ми. Извих се като струна,бях се предала под опитните му ръце,като сякаш нямах никакъв избор,имах избор но нямах желание да се боря,защото усещането се оказа уникално. тук можех да стена и дори викам колкото си искам,никой нямаше да ме чуе,това освобождаване,че няма кой да ни види ,ме накара да се чувствам спокойна и да му се отдам:
-Кевин...
Извиках още веднъж името му,като това го накара да бъде още по див. Ласките му станаха безпощадни и ме водеха към удоволствето. Той можеше да усети,как за отрицателно време,заради желанието ми към него,щях да достигна до върха:
-Да...
Тялото ми потрепери в сладки конвулси остави ме да се насладя на върха но не спря,явно нямаше да ме остави докато не ме накара да подивея:
-Моля те...
Никога не се молех но тялото ми толкова отчаяно искаше да го усети,да бъда изпълнена от него и да се слеем в едно.

Да усетя... Да видя как свършва бе толкова зашеметяващо, невероятно и опияняващо, че дори ми хареса повече отколкото ако аз го бях направил. Виждайки я как се извива и разтапя в ръцете ми, ме накара да желая да я виждам такава отново и отново. Красива, освободена, но и тръпнеща и то не просто тръпнеща, а жадуваща за мен. Главата ми се замайваше от мисълта, че имам такъв ефект върху нея, че ме желае... Не знам дали обаче аз имах някаква определена заслуга или бе такава с всички мъже. Както и да е, не исках да мисля за това сега, защото усещах едно разкъсващо чувство наподобяващо ревност, а аз нямах право да изпитвам такава. Нито към мъжете които са били преди мен, нито на тези след мен. Това между нас беше нещо моментно и скоро щеше да приключи.
Даже не изчаках да се успокои напълно. Разкопчах панталона си и го смъкнах до толкова, колкото да не ми пречи и буквално се врязах в нея. Самия аз бях загубил разсъдъка си и може би бях много по-груб от необходимото, но това болезнено очакване не можеше да продължи и секунда повече. Имах чувството, че ще се взривя ако не я имам сега и на момента.
Задвижих се бясно напред назад в нея и просто не можех да спра. Бе така тясна и мокра... Исках да остана в нея завинаги.

Нямаше друг мъж на тази земя,който може да подчини тялото ми до такава степен,че да губя разсъдака си,никой не можеше да издържи на моите ласки. Той беше единствения,като мен с който така перфектно си съвпадах ме,че беше дори плашещо на моменти. Да го усещам толкова силен в мен,толкова голям,че ми причиняваше неописуемо сладка болка,която обожавах да изпитвам с него. Дивите му таласъци,който показваха,че ме желае,че не го е страх от мен,че го иска толкова силно,колкото и аз. Плашеше ме,че сме толкова перфектни,че имам нужда от него. Той беше като опиат,не знаех дали можех да спра,не исках да спра. Впих ноктите си в гърба му но кожата му беше толкова силна,че само го бях зачервила малко. Извиках силно от удоволствие,не знаех колко точно оргазъма бях изпитала но бях на път да изпитам още много.
Трябваше да му се насладя,защото приберем ли се това означава край,а аз не исках да свършва исках да съм с него тук си сега,да не свършва,да сме тук в тази къща,и да правим това. Но той имаше толкова много задължения,както и аз,нищо от това,което исках нямаше да стане.

Всяка разумна мисъл бе напуснала съзнанието ми. Бях като робот програмиран да изпълнява една единствена задача - да доставя удоволствие на нея и себе си, а то бе сякаш едно и също, защото нейното удоволствие бе моето и обратното. Беше трудно за вярване, че едва познавах тази жена и до преди ден тя бе най-дразнещото същество на планета, а сега я намирах за най-очарователната жена. Сякаш някой бе разместил всичко и бе променил всичко. Тя вече не бе тя и аз вече не бях аз. Трудно можех да обясня какво имам предвид, дори и аз не се разбирах съвсем, но истината бе че от както разбрах коя е жената от клуба, нищо вече не беше същото. Това бе една много опасна игра, която трябваше да спра, но Бог ми бе свидетел, че не исках да го правя.
Телата ни се движеха в абсолютен синхрон. Моите ръце шареха навсякъде по нея, нейните също или поне до онези места до които можеха да достигнат. Члена ми все по-твърд и голям пулсираше в нея. Движех се диво и бързо. И двамата бяхме задъхани и сега телата ни трепереха, но не от студ, а поради съвсем различна причина. Между нас имаше толкова сурова и непринудена страст, че можехме да захраним атомна централа с енергията която се възпламеняваше между нас.
Исках да й дам всичко. Исках да чувам как крещи името ми. Тези нейни стонове... О боже бях като пристрастен към тях. Аромата й. Кадифената й кожа. Честно, кожата й бе толкова мека и гладка, че чак не беше възможно. Абсолютно съвършенство, за очите и пълен екстаз на усещането. Тя бе дяволът... Грехът... Похотта...

Не исках да спира,не знаех от колко време го правех ме но имах чувството,че миговете са толкова кратки и бързи,че не можех да им се насладя. Тялото ми плачеше от агония,желание по него,да го усещам. Стичах се по него,като река,възбудата ми беше толкова голяма,че сигурна нямаше да спрем с часове,както направих ме по предната вечер. Правех ме див секс на всякъде,където ни паднеше,без да ни пука. А сега беше същото не ни пукаше,защото бях ме само двамата,аз бях негова и той беше мой. Хапех го нежно и диво по устните,ушите и врата му,толкова хищна бях,че не можех да се позная. Той ме променяше,променяше ме защото не се контролирах,можех да бъда себе си с него и бях сигурна,че няма да го нараня. Бях го направила без да искам но той ни най-малко не трепна,тогава усетих,че не мога да го нараня,а след като истината беше наяве можех да бъда съвсем спокойна. В мен се прокраждаше страх,нямаше да намеря мъж,като него и бях сигурна,че ще направя всичко по силите си,за да го запазя за себе си,да продължим дори когато се върнем. Толкова грешно но нямаше да се откажа,знаех че такава наслада не биваше да се изпуска.

Бях загубил пълна представа за времето. Чукахме се сякаш в продължение на няколко минути, а всъщност вероятно бяха часове. Сменяхме позите, темпото. Всичко беше като в сладка розова мъгла. Бяхме отдадени само един на друг. Вече никой не мислеше за бурята или брат й или кой команда. Всичко бе толкова естествено и лесно с нея, когато не говорехме.
След поредния рунд, и двамата се отпуснахме изтощени и потни на пода. Дървата които бяха в камината догаряха. Огънят вече не бе силен като в началото, но имах чувството, че дори и така е прекалено горещо.
- Добре ли си? - Покрих я със сакото си, защото не исках да настине. Подозирах че след малко изведнъж и на двама ни ще ни стане прекалено студено. Прегърнах я, а тя приплете крака в моите. Пригладих косата й назад, за да разкрия лицето й.
- Бурята май е утихнала... - Все още се чуваше скърцане и виелица, но беше далеч по-спокойно от преди няколко часа, когато дойдохме.

Чувството на сладък рилакс,блаженство от невероятното удоволствие. Притисната в него,се чувствах като жена,като истинска жена,не като командваща,не като агент,а като жена,която можеше да бъде закриляна. Това чувство хем ми харесваше,хем не ми харесваше,защото се усещах слаба и зависима. Усмихнах се на мислите си и на пук на всякаква теория се скрих в него,поемайки от аромата му. Тихично стенание на удоволствие и надигнах леко глава.
-Перфектно...
На мръсен под,пред камина,някъде в постуща,по средата на буря,с мъж с който не трябваше да съм,толкова много неща от който да не се чувствам добре,а се чувствах блажено.
-Да малко по тихо е но все още не е безопасно.
Щеше да мине поне един ден,докато бурята утихне,след това дъжда щеше да продължи но нямаше да е опасно. макар че в този момент ми се искаше да продължи вечно:
-Кой да предполага,че от ужасно дразнещ може да си ужасно добър любовник...
Подкачих го аз,бас хващам,че си мислеше същото за мен:
-Да отбележа,че ти си първия мъж,който ме пита как съм. Да не би да те е страх,че ще кажа на някого...
Визирах брат си но по скоро се закачах деликатно.

Сведох поглед към нея и се подсмихнах мързеливо. Не исках да ме мисли за страхливец, още по-малко за човек, който бяга от отговорност. Бях зрял мъж и ако тя преценеше, че някой трябва да знае какво се е случило между нас, щях да си поема отговорността. Не се страхувах да се изправя пред гнева на Алек, въпреки че наистина не желаех да развалям отношенията си с него. Решението обаче да правя секс с нея, бе взето напълно съзнателно и ако някой разбереше, нямаше да отричам.
- Може да кажеш на когото си пожелаеш... - Отвърнах лениво и преместих един кичур от косата й.
- Не се притеснявам от това... Рекламата никога не ме е плашила... - Намигнах й шеговито. Естествено тя не визираше приятелки с които може да сподели за това колко съм добър в леглото, но не исках да ставаме прекалено сериозни. Нямах никаква представа какво точно е това между нас. Не исках да усложнявам нещата, преди да знам какво е това и колко дълго ще продължи. Още не бях асимилирал факта, че спя с нея, за да знам какво искам след това.

-На когото и да кажа няма да ми повярва,не ме разбирай погрешно но нямам приятели. Така ми е най-лесно не се страхувам,че някой може да ме предаде,а и тези на който разчитам по скоро могат да използват това,като причина да не съм вече агент.
Малко ми беше странно,че той се опитва да ми каже нещо и,че не го е срам от мен:
-По скоро едва ли някой,ще пита,а аз макар да мога да се похваля не съм от този тип жени...
Намигнах му леко,много добре знаеше,че не бях от онези кокетни жени,който непременно да се похвалят или да си кажат всичко:
-По скоро да си призная не искам да си остане всичко тук,а и съм сигурна,че няма да си остане тук,защото не съм в състояние да ти устоя.
Не бях от жените който крият тайни исках да го знае.

- Какво? - Изстрелях толкова бързо, че чак аз се изненадах от скорострелния отговор. Може би стреснах и нея, защото прозвуча така сякаш аз не искам това. Всъщност и аз не бях наясно какво точно искам. Желаех без съмнение. Щях да я желая и след това, защото беше красива и определено нямаше да мога да й устоя, но осъзнавах и факта, че тя е забранен плод поради хиляди причини, за които сега не исках да мисля.
- Имам предвид... - Не исках да ме разбере погрешно, но ме беше хванал неподготвен. Не мислех, че тя ще иска това да продължи. Случилото се вчера беше порив, изблик на страст и съвсем неочаквано. Може би случилото се преди малко бе много по-обмислено, но също бе повече импулсивно.
- Искаш да продължим? - Едва ли можех да се чувствам по-глупаво от сега. Дори и в тинейдърските си години не съм определял взаимоотношенията си с някой, чрез разговори. Обикновено всичко се случваше от самосебе си.
- Да продължим да се виждаме тайно? - Може би въпросите ми бяха странни, но се опитвах да си изясня какво точно има предвид. Искаше да се чукаме отново или искаше нещо коренно различно. Лично аз не бях в състояние да имам връзка в този момент. Тъкмо бях приключил един мъчителен развод. Не исках да се обвързвам отново. Да се виждам с нея тайно обаче ми се струваше също някак неестествено за мен.