Анстасия и Кевин

Не можех да повярвам, че си тръгна просто така. Трябваше да съм честен не го очаквах, но това някак си ме накара да я харесам още повече. Това бе първата жена която не припадаше по мен, която ми казваше не. Беше също така и първата която исках да видя отново.
Закопчах ципа на панталона си и след като изпих още едно на бара, реших че е време да се прибирам. Всъщност бях решил, че ако утре все още се чувствам по същия начин ще се наложи да я открия. До някъде се надявах всичко да се дължи на замъгления ми от алкохола ум, но събуждайки се рано сутринта все още всяка мисъл звук и мирис ми напомняха за нея. Бях си взел душ още снощи и все пак ми се струваше, че я усещам навсякъде. Това ми даде стимул да се изправя от леглото и да отида в импровизирания ни щаб тук на острова, но не защото имах работа за вършене, а защото трябваше да започна от някъде. Надявах се да я открия скоро, защото не исках да разочаровам Алек, но ако не успеех да я открия в следващите два дни щях да остана тук, докато не го направя...
- Добро утро. - Поздравих механично и веднага седнах зад лаптопа си, без дори да поглеждам Анастасия. Даже всъщност не знам от къде знаех, че е тя. Просто знаех.
Загледах се за миг в празния екран и помислих. Как щях да я открия? Това бе като да търся игла в купа сено. Нямах никаква представа коя е. Не знаех нищо за нея. А и бях малко пиян така че нещата които щях да забележа във всеки друг случай сега ми се губеха. Спомнях си прекрасно меката й кожа, божествения аромат. Спомнях си колко е тясна и гореща. Устните й около пениса ми... По дяволите. Добре че бях скрит зад голямо бюро, защото иначе всеки наоколо щеше да се досети за какво си мисля. Панталона ми се бе издул и щеше да се пръсне всеки миг, а болката бе толкова силна, че само тя можеше да я отнеме.
- Нещо ново? - Попитах и вдигнах поглед от монитора, защото знаех че трябва да мисля за нещо друго ако не искам да полудея напълно. Но виждайки Анастасия, ми се стори че виждам момичето от снощи. Това беше истинска лудост. Не можеше да я гледам и да искам да я просна върху бюрото. Тя беше малката сестра на най-добрия ми приятел, а и не беше момичето от снощи, което в действителност исках да чукам.

-Не...
А,понякога ми се искаше да има нещо ново,за жалост нямаше,как да се случи нищо,на този безопасно скучен и тъп остров,където дори мухите летяха само с изрично разрешение от щаба.
-Тук никога нищо не се случва...
О,да случваше се но се случи вчера и то няколко пъти. Така ми се искаше да беше продължило малко по дълго,искаше ми се вечерта да е по дълга,за да можех още веднъж да съм с онзи загадъчен мъж. Само че истината е,че това нямаше,как да се случи,нито знаех кой е,нищо щях да се върна тук. Такова чукане имаш само един път в живота,втори път нямаше да имам и в това бях сигурна. От спомените за пламенната ми вечер бедрата ми лумнаха и ми стана горещо,съблякох горницата си,защото просто щях да умра от жега. Отметнах косата си на една страна и се загледах в монитора,за да видя,дали пък нямаше нещо да се случи,трябваше да прочета имейлите,рапортите от другите и куб още неща. Само,че не можех да спра да мисля,за... Разтресох глава,защото това нямаше да ми помогне,трябваше да тренирам,така поне щях да забравя за него или да си говоря с Кевин поне щях да му се ядосвам и да не мисля за друго,само че забравих малкия проблем,трябваше да се опитам да съм мила с него:
-Как ти мина вечерта,забавлява ли се на карнавала?
Едва ли щях да го чуя,определено не ми пукаше но все трябваше по някакъв начин да се показвам,като мила.

Отне ми сякаш цяла вечност преди да отговоря. Първо смътно чух какво ме пита, после когато мозъка ми асимилира въпроса, в главата ми нахлуха спомените от снощи и всичко почна на ново. По дяволите трябваше да я открия и то скоро, преди да съм се побъркал напълно.
- Чудесно... - Отвърнах сухо и вдигнах само за миг поглед от монитора, за да я погледна. Беше се разсъблякла, забелязах, че бузите й са порозовели... Може би имаше проблем с климатика.
- Климатика включен ли е? - Попитах раздразнено и се заоглеждах, за да намеря инсталацията, която служеше за охлаждане на помещението. Май наистина вървеше, но на мен все още ми бе горещо и не знаех дали е заради климатичните условия, заради момичето от снощи или присъствието на Ан. Това момиче бе способно да ми подпали кръвта, но не по онзи начин по който непознатата го направи снощи и продължаваше да го прави и днес. Не, Ан бе трън в задника - секси трън, но все пак трън.
- Тук е адски горещо, не мислиш ли... - Не беше толкова въпрос, колкото констатация.
- Може ли да се увеличи? - Все пак тя бе живяла на това място повече отколкото аз.

-Да,прав си голяма е жега! Един път да кажеш истина....
Не се сдържах колкото и тъпо да звучеше,просто не можех да не го сдъвча лекичко. Станах и отидох до шкафа,като взех малкото дистанционо и усилих климатика. Лъхна ме студен полъх,който ми дойде точно на време. Бях точно срещу потока и се чувствах супер добре. Затворих леко очи,можех да си припомня студения полъх на вятъра на плажа,докато онзи красавец се движеше над мен,толкова див,толкова силен,толкова секси. От устните ми се отрони лек стон. В следващия миг тръснах глава,защото не бях сама,за щастие той не гледаше. Леко се закашлях и седнах отново на мястото си,като сложих ръка на рамото си,защото леко ме наболяваше и не беше единственото място,което ме болееше,бедрата ми също пареха но по хубава начин. Днес сякаш нямаше да се работи,беше пълна лудница,просто мислех прекалено много,за секс. Трябваше да тренирам но имах ужасно много докоментация.
-Помощ с нещо друго освен с климатика?
Прекалено втренчено гледаше компютъра,не знаех,какво гледа но скоро зъркелите му щяха да изкочат от орбитите,ако продължаваше.

Погледнах над монитора и се запитах дали наистина тя наистина ми предлага помощта си или просто съм си въобразил. Имаше нещо гнило. Снощи бе готова да ми издере очите,а днес се държеше толкова... любезно, че чак не ми се вярваше, че срещу мен стои същия човек.
- Не! - Отвърнах механично и пак забих поглед в монитора. Миг след това обаче размислих. Тя всъщност можеше и да ми бъде от полза в крайна сметка.
- Чудех се, на острова има ли камери? - Тя ме погледна озадачено.
- Сещаш се, като тези които следят трафика, хората... Кой къде ходи, какво прави... - Ако такива камери съществуваха, можех по-лесно да открия жената която търся.
Ан продължаваше да ме гледа странно все едно въпроса ми бе необясним. Е вероятно за нея беше така, но аз знаех много добре за какво са ми нужни подобни записи.
- Снощи на карнавала видях някой странни неща, искам да се уверя, че... няма опасност за Алек... - Опитах се да измисля правдоподобна причина, но това звучеше дори още по-нелепо. Надявах се да не дълбае, а просто да ми отговори директно.

Помислих за секунда,и по скоро на факта,каква точно заплаха може да има на този скучен остров. Ама,то параноя,щеше да види,че няма нищо,и щеше да се успокой. Поклатих глава:
-Почти на всякъде в центъра на града има камери,но това са доста часа видео. На карнавала бях заложила няколко допълнителни камери на ключови места. Освен това имам достъп до камерите на баровете,те не го знаят но аз го имам.
Само,че ако говорих ме за някой който познава камерите това бях аз,и умело можех да избегна някой и бяха избегнати при влизането ми и при излизането ми от града. Нямаше да понеса някой от служителите ми да ме види в този ми вид,и после като жената,която бях вчера,без да ме говорят и да ме гледат с тъпите си погледи. Имах време да скрия раницата си с дрехи преди карнавала,а след него да я намеря да се преоблека и да се прибера ни яла ни лук мирисала.
-Ще ти пратя видеата с кодове на местоположението.
За около 15 минути бяха изпратени доста данни но се справих за краткото време,можеше и по бързо но се сетих,че можеше да се види от към карнавала на къде отивам за раницата и трябваше да поправя малко файла.

- Чудесно! - Възкликнах по-ентусиазирано отколкото ми се искаше. Не исках тя да се усъмни заради огромното ми желание да видя тези записи, но и се радвах че такива съществуват, защото така бях с една крачка по-близо до откриването на човека, когото търся.
- Прати ми всичко. - След по-малко от 20 минути, записите вече бяха в моя лаптоп и оставаше само да ги прегледам. Разархивирах файла, който Анастасия ми бе пратила и на десктопа се появиха няколко папки. Тази която на мен ми бе необходима бе наименувана Бар "Синьото око". Имах някакъв смътен спомен, че именно това бе бара, в който се бях запознал... не, запознал беше преувеличено, по правилно бе да се каже срещнал, с онази жена, която все още не ми излизаше от ума.
Моментално отворих папката и видях няколко видеа. Бяха озаглавени по часове. Подсъзнателно се впечатлих от организираността по-която бе комплектовано всичко. Анастасия си бе свършила добре работата и заслужаваше похвала за това и почти я похвалих, но докато думите стигнат до устните ми вече бях размислил. Не беше кой знае какво, говореше единствено, че е организирана, но това не бе нещо което заслужаваше специално да бъде отбелязано. Тя трябваше да притежава това качество, ако иска да е добър агент.
Пуснах видеото, което съответстваше на часа в който видях непозната от снощи. Всъщност пуснах и видео от входа на заведението час по-рано. Исках да видя кога пристига. Надявах се да открия жената която търся скоро. Изключих звука и се загледах в монитора.
Минутите се нижеха, а от нея нямаше и следа. Едва в края на видеото я зърнах. Беше с красивата си черна рокля и маска. Лицето й не се виждаше, нито пък можех да забележа кой знае колко много, защото записа не беше перфектен, но все пак не можех да я сбъркам. Това беше ТЯ! Сега оставаше да открия добър кадър на лицето й, за да я пусна за лицево разпознаване. Нищо че беше с маска, можех да открия коя е жената зад нея, просто трябваше да имам късмет и да открия добър кадър.
Наложи се да изгледам още няколко видеа, но така и не попадах на подходящ кадър. Започнах да се схващам на стола и си помислих, че ако ще продължавам така, може да отнеме време, а имах нужда от нещо за пиене и ядене.
- Заета ли си? - Попитах. Анастасия не ми бе пречила. Дори бях забравил, че сме в една и съща стая. Тя ме погледна.
- Защо не отидеш за обяд и също така ми вземи кафе... - Сигурно щеше да се ядоса, че я използвам за момиче за поръчки, но само тя бе наоколо, а аз имах важна работа тук.

-Да ти приличам на секретарка?!
Попитах,това вече граничеше с наглостта,ако искаше да му донесе някой кафе то не бях точно аз човека,тук имаше толкова много персонал,че пре успешно някой от персонала,ще донесе нещо.
-Въпреки това не мога да...
Щях да кажа да търпя мутрата му но се спрях,изправих се беше ми още горещо и още доста дисконфортно.
-Ще кажа да ти донесат нещо,аз отивам да видя,как се тренира групата ми и да мина през постовете...
Трябваше да изляза на чист въздух и да се освежа,защото това затворено постранство ме караше да се задуша в мисли за онзи красавец. Искаше ми се поне една единствена вечер да съм с него. Може би,можех да си позволя да отида тази вечер...
Поклатих глава не можех естествено,не можех да отида,имах толкова ужасно много задължения,а и нямаше да е редно.
Излязох от стаята,като въпреки всичко,казах на някой да му донесе нещо,кафе и някаква закуска,вярно е бях звяр но не ми липсваше малко човечност.

Щом затръшна врата се усмихнах доволно. Бях успял да я ядосам... отново. Беше забавно да видя колко чувствителна може да бъде към нареждания. А това беше точно такова, макар тя да го бе приела като молба, на която може да откаже. После щях да й изясня как стоят нещата, сега нямах време и настроение за това, но тя трябваше да разбере, че аз съм по-високо в иерархията и то много по-високо - трябваше да прави каквото й кажа, без да оспорва или още по-малко да недоволства от възложените задачи.
Много бързо обаче мислите ми бяха заменени от друго. Май най-накрая бях попаднал на добър кадър и то още преди да ми донесат обяда и кафето. Момичето на което Ан бе възложило задачата, която аз бях възложил на нея се появи в офиса с куп пликове и цял картон с чаши за кафе и обясни всичката тази храна и кофеин с простичкото:
- Не знаех какво предпочитате... - И това обясняваше огромния избор.
- Пия кафето си чисто и силно! - Отвърнах хладно, а тя огледа чашите, после измъкна една и я постави пред мен. - Отнеси останалите. - Казах.
- А храната? - Попита.
- Нека остане. - Нямаше да изям всичко това, но нямах представа какво ми е донесла така, че...
- Да сър. - Отвърна. Как ми се искаше сега Ан да е тук и да чуе как трябва да се отнася с мен.
Момичето отнесе останалите кафета и лед като затвори врата, аз се върнах към работата си. Вече бях филтрирал до колкото мога изображението на лицето на моята непозната, за да е по-чиста картината. Оставаше само да я пусна за търсене. Това можеше да отнеме часове и накрая да е без резултат, но щях да поема този риск.
Пуснах снимката за лицево разпознаване и се заех да разглеждам "менюто". Харесах си някаква салата и сандвич. Нахраних се. После качих крака на бюрото, облегнах се назад в стола си, с чашата кафе и зачаках, програмата да разкрие самоличността на моята красива непозната....

Тренировката ме успокой,вече не бях толкова нервна. Бях минала свърших доста друга работа,като се върнах в офиса,където още стоеше Кевин,който толкова упорито търсеше нещо. Не знаех,какво точно търси,защото прикриваше компютъра:
-Е,как върви търсенето,намери ли съмнителните субекти...
Оставих на масичката до него една голяма чаша със сламка,студен чай с лайм и много лед,освежаваше и охлаждаше. Аз също имах за себе си но реших да дам и на него.
-Съжалявам за по рано,просто тази жега ме кара да бъда прекалено агресивана...
Не,че не бях,такава но трябваше да се опитам да бъда поне мъничко мила с него. С моите способности,ако му се ядосам,може би наистина щях да го убия. Седнах зад бюрото,като отпих голяма глътка:
-Впрочем,очаква се буря...
Гласа ми беше леко пресипнал,докато изричам това,леко прочистих гърлото си и след това с нормален глас казах:
-Пътуването,ще трябва да се отложи за другата седмица,защото се очакват урагани ветрове.

- Буря?! - Попитах подозрително, а тя кимна.
- Защо разбирам за това чак сега? - Погледа ми се стрелна към студения чай. Беше тъпо от моя страна все да съм на нож с нея. Все пак тя беше сестра на най-добрия ми приятел.
- Кога се очаква да е бурята? - С Алек не бяхме говорили за конкретна дата на отпътуването, но предполагаемото ни заминаване се въртеше около два три дена.
- Мислехме да отпътуваме в други ден... Всичко е готово, а и Алек не иска да остава тук... - Казах го само, за да й напомня, че ако заплахата не е сериозна, няма защо въобще да го споменаваме.
- Виж от друга страна Ния... - Поклатих глава. Не трябваше да обсъждам това с нея.
- Тя ще се зарадва на бурята... - Още не разбирах защо толкова държи Алек да остане тук, след като можехме да го защитим и в Ню Йорк.

-Истината е,че ветровете много рязко са с обърнали ,тук ще се усети по скоро като дъжд и,като доста силен вятър но навътре в морете е опасно,сиреч е опасно за самолети. Не е и съвсем сигурно,на къде ще го изтика. Вдигнала съм екипи да помагат при бедствия. Има бункер под имението,ако се случи нещо,веднага може да се реагира.
Отпих от чая,като въздъхнах:
-И,да... Алек знае за бурята не е доволен никак...
Присвих устни:
-Яд го е,че има контрол над всичко но не и над времето и природните бедствия.
Засмях се леко,аз гледах спокойно на нещата,да и на мен не ми харесваше тук но пък,малко се случваха различни неща. И всичко беше под контрол.

Погледнах отново към монитора. Струваше ми се, че всичко се случва толкова бавно и мудно, но имаше и добра новина. Това с бурята всъщност можеше да ми бъде от полза, защото така щях да остана по-дълго тук. Исках да остана за да намеря онази жена и кой знае, можеше да прекараме още известно време заедно, преди да се върна обратно в реалността.
- Радвам се, че сте подготвени за всяка една ситуация, която може да възникне. - Казах някак отнесено.
- Бих желал да се запозная с протоколите за безопасност при бедствия. - Все пак бях тук и щеше да е добре ако съм запознат с това което трябва да се предприеме. Можеше да има нужда от допълване на нещо, не че бях експерт по тропическите бури, но все пак исках да прегледам всичко лично.
- Също така проведи инструктаж, който да припомни и на всички тук, какво трябва да прави ако се стигне до там... - Трябваше да сме подготвени за всичко.

-Проведен е вече,веднага щом научих,не исках да чакам последния момент исках да съм сигурна,че агентите,и всички от персонала,ще са в безопасност.
Имах още малко работа на компютъра,възползвах се и веднага му пратих плановете и докоментацията,която му беше нужна. Трябваше да допиша още няколко рапорта преди да отида при брат си,за да видя как е.
-Имам още няколко документа и отивам при Алек,за да пре проверя системите и да съм сигурна,че всичко е напълно готово.
Отпих отново от чая:
-А,как върви твоето проучване,ако се налага вземи агенти и тръгни из града,няма да позволя на съмненията ти да станат реалност,не обичам,нещата да излизат извън контрол,така че ако трябва...

- Не, няма нужда... Всичко е под контрол, а и вече открих това което търся... Един вид. - Не бях открил това което търсех, но бях много по-близо до откриването му, отколкото бях преди няколко часа.
- Пуснал съм за лицево разпознаване... обекта, който търся и се надявам скоро да знам повече. - Това трябваше да задоволи любопитството й. Не че бях длъжен да я информирам за нещата които върша, даже въобще не бях длъжен, информирах я от чисто възпитание и нищо повече.
- Но вероятно ще ми отнеме още няколко часа... - Бях почти сигурен, че това търсене ще отнеме време. Трябваше да се премине през много възможности... милиарди възможности, щеше да е истински късмет, ако успея да получа някакъв резултат до вечерта, но бях готов да чакам и много повече, ако това щеше да ме отведе при непознатата красавица от снощи.

-Добре,вярвам ти!
Идея нямах,какво търси но щом не ме занимаваше със себе си,и щом не ми се навърташе на около,нямаше да му се преча и щях да се възползвам от това,и от този миг на кратка свобода. Свърших още няколко неща и тръгнах,защото нямах повече работа тук:
-Оставям те,успех в търсенето,ако ти трябва помощ,знаеш...
Сигурна бях,че не ме е чул,защото се беше втренчил в компютъра,търсейки все така упорито.
Все още обаче съвсем не можех да забравя,за секса,за красивия мъж,за нощта. Всичко ми се искаше отново да се повтори. Само,че всичко това е наистина нереално,и нямаше да стане,нямаше как да го намеря нито той мен,такива мъже не можеха да ме намерят,обикновени... Все повече в мен се прокрадваше тънката нотка на желание в това да живея обикновен живот,само че и това нямаше как да стане.

Както и предположих изминаха часове преди програмата да открие някакво съвпадение. Дори бях задрямал на стола, когато компютъра изпищя. В първия момент се стреснах. Не знаех точно къде съм и какво се случва, но бързо се съвзех и си спомних какво правя. Шока обаче дойде след няколко секунди, когато погледа ми се заби в монитора, а там имаше снимка на не кой да е а на самата Анастасия. Помислих че е станала някаква грешка естествено. Нямаше как тя да е жената която търся. Щях да знам, ако съм правил секс с нея, така че веднага изключих възможността да е тя, макар на монитора да бе нейната снимка.
Часове наред се опитвах да отстраня повредата, упорито отказвайки да приема, че е възможно. Вероятно бях натиснал нещо в съня си и... Обаче не, не бях натиснал нищо. Програмата за лицево разпознаване бе посочила нея, като "заподозрян" и може би чак към три след полунощ, мозъка ми започна да възприема тази новина. Постепенно започнах да си спомням нови детайли от изминалата нощ. Не исках да повярвам, но имаше наистина огромна вероятност миналата вечер да съм чукал сестрата на най-добрия ми приятел, която също е най-дразнещия човек на планета земя и това да ми е харесало толкова много, че да прекарам часове пред компютъра търсейки я.
Изправих се рязко от стола и започнах да обикалям из малкия офис, който сега ми се виждаше стократно по-малък. Сякаш въздуха не ми стигаше и стените ме притискаха. Това щеше да е истинска катастрофа, ако се окаже вярно. Нямах представа какво да правя. И ей така реших да принтирам снимката на жената с маска от миналата вечер, да я оставя върху бюрото на Анастасия и да чакам, докато се появи на работа. Исках да видя изражението й, когато види снимката. Исках да видя дали ще се разпознае в нея. Исках да разбера тя ли е жената или всичко е плод на изтощението, грешка в програмата или просто бе тя. Честно казано нямах план какво ще правя ако е тя, но... трябваше да знам дали е тя, затова просто стоях и чаках да се появи в офиса...

Проверих абсолютно всичко,изключих и дребните малки прулуки,който можеха да се появят,дори бях проверила стаята,където брат ми да се укрие. Не исках но трябваше да се върна в офиса,за да нагледам до къде е стигнало проучването. Влязох в офиса,той все още стоеше и гледаше нещо на компютъра:
-Е,как как върви проу...
Бях стигнала до бюрото си,когато намерих снимка на бюрото си:
-Това ли е?
Повдигнах снимката,в първия момент не исках да повярвам на това,което виждам. Това бях аз... Стана ми внезапно малко горещо. Но нямаше да се издам:
-Коя е тази жена?
Боже нямаше сила на тази земя,която да ми повярва,че не съм смутена,да не се издавах напълно но определено,бях стъписана. Ако търсеше мен,защо ме търсеше... По дяволите!
Тогава на ума ми... Не... По дяволите... Искаше ми се или да намачкам снимката или да я разкъсам на малки парчета. Той,май беше онзи мъж. Как може от цял град,да се падне точно той. По дяволите,беше добър...
-Сигурно е някое момиче от града,потърси ли в архива?

Въпреки че бях изморен и ми се спеше зверски, целия бях схванат, защото не бях мърдал часове наред от този шибан стол, аз просто нямаше как да пропусна изражението на лицето й, когато видя снимката. Не беше уплах или нещо подобно, по скоро се смути, сякаш на снимката имаше което никой друг освен нея не може да види, но е достатъчно смущаващо, за да се изчерви. Чудех се какво се върти в главата й, докато гледа шибаната снимка и на какво се дължи червенината по лицето й. Спомняше си как я чукам и искаше да я чукам пак, или беше ядосана? Не можех да преценя, но аз определено бях бесен. Не на нея и на нея де, но най-вече на проклетата съдба. Как можеше от всички жени на планетата да преспя с единствената, която обещах да не докосвам.
- Добре, значи ще играем... - Казах и се подпрях на бюрото, ровейки в някакви други снимки по бюрото.
- Всъщност направих нещо по-добро от това да я търся в архивите... - Подадох й друга снимка, тази която бях пуснал в програмата, където се виждаше част от лицето й.
- Пуснах я за издирване в нашата база данни... - Тя ме погледна стреснато, но много бързо отмести погледа си, за да не я разгадая.
- Познай какво открих? - Започнах да ровя отново в купчината с папки. Бях принтирал и досието й. Подадох и папката, която щом разгърнеше щеше да види собственото си име и снимка.
- Това си ти нали? - Попитах вече знаейки отговора.
- Интересно ми е, защо не го каза по-рано, а се опита да скриеш, коя е жената на първата снимка? Криеш ли нещо? - Определено криеше и аз знаех малката й тайна, но тя не знаеше, че аз съм мъжа с който е спала преди две вечери.

Отворих папката,която ми подаде. Това бях аз определено и на предната снимка и той определено ме беше хванал. Не знаех обаче дали е редно да се крия или какво точно да направя:
-Добре,гениален си,откри ме в тълпата...
Хвърлих папката на бюрото:
-Толкова губене на време и ресурси,за да ме намериш в тълпата. Това да не е някакъв шибан номер на брат ми да те прати,като охрана.
Не бях сигурна толкова но щях да блафирам напълно,ако не беше той,щеше да е добре,имаше вариант да не е той,ако пък беше,щеше да е най-шибания фактор.
-Да беше питал по рано... Щях да ти спестя търсенето...
Трябваше да изляза и то веднага,защото се нажежи около мен. Стана ми адски горещо:
-Браво...
Поклатих глава и тръгнах към изхода.

Почувствах някакъв вид облекчение, когато призна че това е тя. Облекчение, защото бях открил жената която търсех, но всъщност нещата никак не бяха толкова прости. Сега когато знаех коя е жената ми се искаше никога да не я бях търсил. Всичко трябваше да си остане там в онази нощ. Трябваше да е един прекрасен спомен, за който да си мисля понякога и толкова. Обаче не, аз исках отговори и ето ми сега отговори.
Намирах се в още по-шибана ситуация от преди няколко часа. Дори и да оставим на страна, че не ми харесваше това което открих, все още оставаше казуса, че тя беше най-дразнещото същество на земята и сестра на най-добрия ми приятел, който ме бе помолил да наглеждам малката му сестричка, вместо това аз я бях изчукал на крак в някакъв скапан клуб и още по-лошото исках да я чукам и сега. Тя обаче не знаеше, че е била с мен и ако сега си признаех, нещата щяха да станат още по-зле. Щеше да разбере, че съм използвал ресурси и съм губил време, за да търся... О, По дяволите... По дяволите.
Направих няколко бързи крачки и поставих ръка на врата, затваряйки я отново. Тя ме погледна кръвнишки и в погледа й също така се четеше учудване. Чудеше се защо я спирам.
- Не съм казал, че може да тръгваш... - Трябваше ми минутка, за да си подредя мислите.
- Брат ти няма нищо общо с това... Всъщност предпочитам да не знае за това, защото ще започне да задава въпроси, на които нямам желание да отговарям... - Опитвах се да запазя хладнокръвие, но истината беше, че просто губех почва под краката си. Не знаех какво да правя, какво да кажа, но знаех, че не искам да стига до Алек.
- Ти също имаш интерес да държиш устата си затворена, освен ако не искаш да обясняваш на големия си брат, какво си вършила миналата вечер... - Надявах се това да е достатъчно, за да не хукне при него и да разтръбява какво съм правил цял ден и цяла вечер, а и вече привлякох вниманието й, което означаваше, че поне ще остане докато не реша друго.

Гадина малка,толкова ми се искаше да го убия в този момент. Дишах бързо и тежко. До носа ми въпреки,смесицата от аромати можех да уловя онзи мъжки аромат на мускус от парфюма му,скъп парфюм при това,примесен със сякаш още нещо но не знаех,какво. Толкова влудяващо,че тялото ми веднага реагира. Подейства ми малко,като афродизиак,дори силен. Опрях се назад към вратата,като не го изпуснах от поглед:
-Нямах намерение да казвам на никой,отдавна минах 5 години,а дори и на 5 не съм била порта...
Присвих очи но тялото ми просто искаше да се предаде,да ме изчука точно тук притисната до вратата. Всички спомени се завърнаха с пълна сила:
-Не ме манипулирай Кевин,дори и да си ме видял,какви съм ги правила,не ти влиза точно в работата,да се месиш в личния ми живот,както аз не се бъркам в твоя.
Щях още да блъфирам,че не вярвам,че е той,само че вече бях сигурна:
-А и...
Щях да пробвам малки трикове или щеше да се издаде или,щеше да се предаде. Прехапах долната си устна,както правех,когато се бяхме видели. На лицето ми се появи усмивка:
-Хареса ли ти?!
Това беше двоен въпрос и можеше да го подведе,ако беше той или ако е гледал.

Зяпнах, шокиран от въпроса, начина по който бе зададен и начините по които можеше да се тълкува. Буквално бях загубил ума и дума, защото не знаех кое е по-лошо - че ме мисли за перверзник, който гледа как се чука с някой или пък е събрала две и две и се е досетила, че този някой съм аз.
- Какво имаш предвид? - Казах накрая, като реших да изпробвам нейната тактика. Тя играеше подмолни игрички, все едно не бе ни лук яла ни лук мирисала, сега аз можех да поиграя малко на дръж ми шапката.
- Какво да ми е харесало? - Да те видим сега какво ще измислиш да отговориш. Тя винаги имаше отговор за всичко, сега ми се струваше, че я бях хванал на тясно и буквално и преносно. Тя още бе облегната на врата, моята ръка бе подпряна малко над главата й и притискаше същата тази врата. Бяхме на сантиметри един от друг, делеше ни само дъх разстояние и можехме да свършим като снощи.

-Ами...
Леко и гърлено,щях да протакам,за да му дам възможност да се издаде,пак нямаше да търся директния път и щях да създам илюзията,че знам,каквото и да е,просто щях да се движа в пространството. Облизах отново нежно устните си,извивайки леко вратлето си назад,като все още му се усмихнах:
-Не можеш да отречеш,колко хубаво беше,щом си ме търсил,значи ти е харесало...
Протегнах ръка,като преминах през ръба на ризата му,като откопчах горното копче на ризата му,като дяволито го погледнах. Трябваше да подхвърля,нещо че знам,че е той:
-Кажи ми,кое не можеш да забравиш...

В шок? Не! Аз буквално се вцепених когато тя разкопча ризата ми и започна да ми говори толкова директно и открито, защото може би чак сега погледнах на нея не като дразнещата досадна малка сестра на Алек, а като на жената която ми бе завъртяла главата.
Беше дръзка, съблазнителна и със самочувствие, което не ме дразнеше, а напротив, привличаше ме така силно, че едва се сдържах да не я залепя за врата и после да я скъсам от секс. Беше ми адски трудно да гледам на нея като на жена. Имам предвид, че никога не бях гледал на жените с които работя, като жени, а като хора с които работя, освен... Не, нямаше да мисля за нея сега. Обаче мислех и то без основателна причина.
Не за много дълго обаче, защото Анастасия разкопча ново копче и това ме върна на земята... до колкото бе възможно.
- Теб... - Отвърнах разсеяно и улових ръката й. Щеше да продължи да ме съблича, ако не я спра. Обаче когато я улових за китката и тя ме погледна, това ме порази. Този поглед бе способен да ме постави на колене. Загубих напълно разсъдъка си. Избутах я назад и я подпрях на врата, после впих жадно устни в нейните, макар да знаех колко нередно е всичко това, желанието ми бе много по-силно от волята. И да исках не можех да спра, а и тя никак не ми помагаше, дори напротив, предизвикваше ме да върша глупост след глупост...