Алек и Ема

-Съгласен съм с теб,а и те познавам,знам че не си готово да застанеш с тази истина пред баща си и семействата ни. Това е наистина голяма крачка. Само,че истината е,че не можем и двамата да избягаме от чувствата си,може да се заблуждаваме лъжем но няма къде да отидем.
Трябваше да разбере и,че няма да я оставя да поема отговорността сама,заедно бях ме в това и заедно,щях ме да продължим. Не исках да мисли,че ще я оставя сама,знаех и друго,че един на друг щях ме да си даваме сила. Тук не ставаше дума,кой е по силен,кой какво повече може тук ставаше дума за нещо съвсем друго,за една толкова простичка дума,като обичта,за нея винаги са нужни двама. А,първата любов никога не се забравяше,особено когато искаш да остане и последната.
-А,и честно,дори да не съм аз,баща ти никога няма да хареса никой. Ема имаш право на щастие,имаш право да изпиташ всичко имаме право на това,не мислиш ли?

Да обожавах Крис,той ми беше много добър приятел но знаех,че понякога му е ужасно трудно да си затвори устата,понякога сякаш бариерата между мозъка и устата му се губеше и разгласяваше всичко. Е,не всеки път наистина но имаше неща за който не можеше да си мълчи.
-Обещавам ти Ема,това ще си остане между нас,до тогава до когато ти пожелаеш.
Винаги,когато ме караше да запазя нейна тайна то аз го правех без да се замисля. Никога не го разгласявах и всички тайни си оставаха такива. Криех ме тайната,че я уча на магия и още доста дребни неща. Да,винаги щях да я защитавам:
-На никой няма да кажа...
Не можех да издържа още на това говорене исках да не спирам да я целувам. Истината е,че запърви път изпитвах такава нужда,все едно имах нужда от вода,от храна и исках да я заситя или утоля. И въпреки,че я желаех по друг начин не направих онова,което правех с другите момичета,просто бях нежен,ръсете ми само я бяха обгърнали. Не исках да я карам да се чувства странно. Тя до преди няколко минути не се беше целувала с момче,освен с онзи... Но както и да е,щях да излича този неин спомен и щях да превърна всяка целувка в незабравима:
-Поне едно е хубавото никой няма да заподозре нищо,за това,че прекарваме повече време заедно и без това го правим постоянно...
Това е в наше предипство,можех ме да бъдем заедно толкова,колкото искаме,естествено без да се целуваме и никой нямаше да се осъмни,защото и без това бяхме заедно.

Толкова отговорна за всичко и поемаща вината върху себе си,макар да не беше нужно,но такъв и е характера и аз го обожавах до най-малките подробности. Не исках да се разделяме толкова рано,никога не исках да се разделям с нея в интерес на истината. Винаги ми е било приятно да е край мен,дори в редките моменти в който не говорех ме за нищо,простонейното присъствие ме правеше по щастлив.
-Добре но съвсем но нека останем само,още няколко минути.
Сега можех да я докосвам с нежността,която исках и заслужаваше,с вниманието което и принадлежеше. Ръката ми така нежно премина през нежните очартания на лицето и:
-Само още няколко минути в който да забравим всичко около нас,да останем само двамата?
Исках този момент,малко спокойствие,далеч от проблемите,тайните и всичко останало:
-Само ти и аз,става ли?
Сигурен бях,че главата и,щеше да се пръсне от мислене и трябваше момент в който да си поеме дъх и да си почине,нямаше със сигурност да спре но е хубаво да се опита.

Умеех да бъда сериозен когато се налагаше и ми трябваха няколко секунди да се концентрирам,просто тя ми действаше,като сладка магия и трудно можех да попревключа на друга вълна но винаги бях готов да я изслушам и да и дам съвет.
Но тези двечките,си бяха бита карта още от много отдавна,просто сами не подозираха,колко може да загазят. Усмихнах се леко,защото знаех неща за тях,който тя не знаеше:
-Според мен те са бита карта,ако е относно това ти,как би могла да се справиш с това,зависи само то това,дали искаш да ти кажа няколко тайни за тях,който ще ги накарат за дълго да замълчат. Всъщност от части не е точно тайна,много хора знаят и по този начин се спасяват от тяхното злорадство.
Тук в града имаше малко тайни,те се научаваха доста лесно все още се чудех,как Ема не ги знаеше но е нормално,тя просто не обичаше клюките и ги подминаваше,а аз от части живеех за това,не знаех но ми харесваше да знам всичко,за всички:
-Според мен трябва да си бъдеш такава,каквато винаги си си била,и да използваш прекрасния си ум. Може да използваш мен,аз нямам нищо против,мога да ги накарам за много дългичко да си замълчат. Но има и друго,Ваалет е добро момиче,дори прекалено добро и позволява прекалено много неща,тя има тежка съдба но това я прави само по силна,според мен и аз като неин приятел,трябва да и помогнем,да стане по уверена и по смела,да не позволява всичко това,защото тя е по склона да замълчи и да се свие от колкото да отвърне и да се изправи. А,определено съм сигурен,че има поне малко смелост.

-О,не не ме разбра правилно,не смятам,че искам да я променям,тя по скоро е твоя приятелка,все пак споделяте един и същи женски идеий..
Позасмях се лекичко,да бях ме приятели но жените се разбираха далеч по добре,въпреки че с Ема бях ме приятели от малки деца като момиче винаги ми е била непонятна.
-Убеден съм,че тя има тази смелост в себе си и може да отвърне,по скоро ние трябва да я насърчим или по скоро да и покажем,че не е съвсем сама,въпреки че се изправя сама срещу тях. По скоро като подкрепа и като мотиватори.
Надявах се сега да ме разбере и все пак не трябваше да е все едно се опитваме да я пуснем на дълбоко,по скоро трябваше да е постепенно.
-Е,няма да ме оставиш да ти помогна... Знаеш ли кой най-бързо ще ти помогне?
Тя ме погледна:
-Крис естествено,той така силно ги "харесва",поспречка ли са се предната вечер и той меко казано ги е поставил на мястото им. Ще му бъде истинско удоволстви да повтори.

-Естествено,че с мен!
Възкликнах,защото това не подлежеше на никакво съмнение:
-Колкото и да ми "харесва" да съм в колата на загубилите от баща ти,предпочитам да съм от печелившите и да отидем двамата на училище.
Малка закачка от сутринта,когато нейния баща ни беше изпреварил нанасяйки на Крис удар по достойснтвото,не искаше да си го признае но го е яд,че Клаус го надмина,той искаше винаги да е пръв,а дори да се опита да го мине в онзи момент,някак си никой не искаше да минава в каквото и да е било точно нейния баща:
-Знам,че искаш да си първа на училище,ама понякога не се получава...
Отново се засмях,защото знаех че и тя като мен,въпреки че сме отлични ученици не обичах ме толкова много училището,да кажем че всеки ден без училище е благословия. Закачах се просто с нея,защото обичах смеха и,а и отново целях да я накарам да се закача и тя с мен.