Хълмът

Никой от нас не каза нищо повече докато не стигнахме до хълма, а дори и след това. Тя слезе от колата, както и аз, но не и без да взема със себе си бутилката с уиски, която й подадох и отидох до багажника. Извадих едно одеяло и го постелих на тревата близо до колата.
- Ела... Не стой толкова близо до ръба. - Сега не беше пияна, но пак ме беше страх да не се препъне в нещо и да не полети към пропастта. Теоретично можех да я хвана ако полети надолу, но не ми се искаше да рискувам, защото в момента бях малко пиян и не използвах мозъка си на сто процента, а да се телепортирам изискваше наистина голяма концентрация.
Лети се настани до мен върху одеялото и ми подаде бутилката, която аз веднага поех, отворих и отпих голяма глътка от нея. Сбръчках леко вежди, защото беше доста силничко питие, доста по-силно от бирата.
- Искаш ли? - Предложих и на нея.
- Ще те стопли и не е чак толкова лошо, обещавам... - Набутах бутилката в ръцете й и зачаках да отпие. Предният път я беше хванало доста бързо, само от една бира, от това щяха да са необходими няколко глътки, за да стане в настроение за целувки и може би нещо повече от това. Да, всъщност моето друго аз точно това целеше. Беше я довело тук с идеята да прави секс с нея, за да можем и двамата да си я избием от главата веднъж завинаги.

- Понякога... - Отговорих и аз и се излегнах назад, като подложих ръце под главата си, а бутилката оставих между нас, за да отпие отново ако й се прииска.
- Ти какво обичаш да пиеш? - Даже не знам защо я питах това, почти бях сигурен, че ще отговори нещо от сорта на "лимонадата, която ми правеше баба" или "горещ шоколад" или нещо от този сорт. По всичко си личеше, че не е пила алкохол. Всъщност не беше правила почти нищо, което момичетата на нейната възраст вече имаха навик да вършат. Зачудих се какъв е живота й. Трябваше да е наистина ужасно единствените ти забавления да са свързани с домашни и учене. Аз живеех под този купол от вече 16 години и се чувствах като в истински затвор, а нейният живот беше още по-ограничен. Това беше доста тъжно всъщност, но и страхотна възможност, защото все още имаше какво да открие в този град, докато аз бях изконсумирал всичко онова което можеше да ми предложи. Така че кой от двама ни беше за по-голямо съжаление? Аз или Тя? Отговора беше ясен.

Не спираше да го повтаря предният път, започваше и сега. Какво по дяволите трябваше да означава "момичетата по които си падаш"? Не си падах по определен тип момичета, в интерес на истината не си падах по никое момиче, а тези с които спях, просто задоволяваха някой мои нужди.
- Знаеш ли Лети, трябва да избягваш да си правиш заключения за хора които не познаваш или да им лепиш етикети. Аз не ти лепя етикети, постарай се и ти да не го правиш, като категоризираш хората с които излизам. Дори нямаш представа за какво говориш. - Надявах се повече да не ме слага в рамката, в която и останалите, защото и тя самата знаеше какво е някой да го прави с теб и не биваше да го прави с останалите.
- "Момчета като теб", "Момиче като мен"... - Цитирах по спомен нейни думи. - Сама се опитваш да влезеш в рамка и да поставиш останалите в такава. - Това ме дразнеше ужасно много. Възприемах я малко по-различно от останалите момичета, не защото беше по-различна от тях, а поради купища други причини, които нямаха нищо общо с нея.
- Ние с теб не сме чак толкова различни колкото си мислиш и да, може би не обичам мангов шейк, всъщност не съм опитвал такъв шейк през живота си, но за мен ти си същата като всяко едно друго момиче в този свят, докато не науча нещо повече, за да имам впечатление.

Всички признаци бяха на лице, но кой да предположи, че Лети си пада по мен. Забелязваше неща които никой друг, даже неща които не съществуваха, като това как съм гледал Наташа. Трябваше да й забраня да я споменава вече, защото ми убиваше целият кеф.
- За протокола, бил съм и с много брюнетки, но явно в полезрението ти е само Наташа, ще взема да си помисля, че си падаш по нея. - Изсмях се вътрешно и погледнах към нея, а в следващият миг просто се телепортирах върху нея. Беше станало по-бързо и от мигане.
- Пак го правиш Лети! - Скастрих я аз и свалих ръката й от очите.
- Опитваш се да мислиш вместо мен, което е адски дразнещо. - Много грешно разбираше всичко. Компанията й беше точно това от което имах нужда в момента и проблема с целуването беше заложен в плана ми за вечерта.
- Може би те доведох тук, за да те науча как да се целуваш... - Трябваше да спре да напряга красивата си главица и да мисли за това какво и защо правя или кой и как гледам.
- И може би, това че не можеш да пиеш е точно това което искам... - Наведох се към лицето и като устните ми бяха буквално на милиметри от нейните.
- Е, искаш да разбереш какво е истинска целувка? - Устните ни бяха толкова близо, че при всяко помръдване на моите, докосвах нейните. Това тотално я стресна или по скоро шокира или просто вцепени, не знам, но усетих, че е затаила дъх, а очите й ме гледаха ококорено. Подсмихнах се и разтворих сочните й устни с езичето си и го пъхнах между тях, като палаво го завъртях около нейното. Беше доста сладка, с привкус на уиски, което съчетание беше опияняващо.

Другото ми аз лекуваше вътрешно, защото вече знаеше, че е постигнал целта си. Пред чара и обаянието на Крисчън Колинс, всички момичета бяха равни. Лети дори беше малко по-ентусиазирана от колкото можеше да се очаква. Вероятно следствие от няколкото глътки уиски, които безспорно бяха раздвижили кръвта в тялото й. Тяло, което съвсем скоро щеше да мине в мое притежание.
- Тук съм... - Измърморих измежду целувките, които все по-често самата тя инициираше. Това ме подтикна да стана по-активен и самият аз. Ръцете ми започнаха да обхождат още по-безсрамно тялото на Лети. Това беше първото ми по-близко запознанство на докосване. Познавах добре пропорциите й, очите ми бяха като скенер. И този път умението ми да разпознавам скритите таланти не ме подведе. Формите й бяха заоблени и секси, което ми допадаше. Ухаеше наистина добре и да, имаше наистина хубава коса на допир.
Започнах да разсъбличам горнището й, като постепенно го смъквах от раменете й и не бях сигурен дали го направи по интуиция съвсем несъзнателно или нарочно, но точно когато нямаше на къде повече да го сваля, тя се надигна леко и аз без колебание се възползвах от тези няколко секунди, за да издърпам горнището надолу. То се спря на китките й и от там нататък, тя сама се освободи от него. Аз вече бях преминал на кръста й и пръстите ми бавно набираха потничето й нагоре.

- Няма да те нараня... - Дежурната реплика, която минаваше всеки път, когато се стигнеше до тук.
- Отпусни се Лети... - Издърпах потника й над главата и ръцете й останаха приклещени, защото не го бях свалил на пълно, а всъщност така ми харесваше наистина много. Спуснах устните си няколко сантиметра на долу и започнах да целувам плътните й гърди. Кожата й бе изключително мека и нежна, въпреки леката грапавина, която се появяваше след всеки мой допир. Просто тялото й настръхваше от удоволствие.
- Всичко ще бъде наред... - Другото ми аз май чак сега осъзна, че Лети никога не е правила секс с друго момче. Ние щяхме да сме й първите. Даже и аз самия вече не можех да се удържа, защото колкото и да исках доброто на Лети и се бях опитал да я предпазя от тъмната си страна, тя беше предизвикала всичко с онази целувка и вече нямаше връщане назад.
Тя отново се опита да се надигне, сякаш за да избяга, но аз използвах момента, за да махна изцяло потника и да го запратя при горнището й. Тази кратка раздяла с тялото й ме накара да се върна още по жаден за него. Устните ми започнаха отново своя поход от устните й, после преминах по врата й и гърдите, дори вече се насочих и към коремчето й, докато я държах за тънката талия. Тя се извиваше неспокойно под устните ми. Усещах как коремчето й се свива и отпуска енергично и пулса й ставаше все по учестен. Желаех я толкова много!

- Ако не ти харесва ще спра... - Искаше го и още как, но защо толкова се смущаваше не можех да си го обясня. Върнах се нагоре към устните й и я целунах страстно. Лети беше като малко уплашено зайче, чието сърце заплашваше да се пръсне. Биеше толкова силно и лудо, че се чудех какво се върти в главата й, в този миг.
Не й бях дал възможност да ми отговори, а когато можеше бе запленена от гледката докато се бях изправил и съблякох своята тениска. После пак атакувах устните й и дори и да имаше нещо против, не й позволих да го изрече на глас.
Сега телата ни бяха прилепнали едно до друго и усещах горещата й кожа, прилепена към своята. Не очаквах, че ще ми хареса чак толкова много допира й. Не бях се чувствал по този начин с другите момичета. Повечето от тях ме привличаха наистина, но с Лети беше нещо по-различно от това. Нещо повече от това, което нещо ми харесваше. Не се опитвах повече да си обяснявам на какво се дължи тази химия която усещах, просто й се насладих.
Ръцете ми пак се спуснаха по тялото й и докато устните ми, жадно пиеха нейните, то пръстите ми бавно смъкваха парченцето плат прикриващо най-красивата част от Лети, която нямах търпение да посетя.

Дадох свобода на желанието си да я имам. Желание, което може би прекалено много бях потискал последните няколко дни, докато си я представях прекрасна и интересна, възбуждаща, владееща изкуството да превзема чужди мисли. Пръстите ми изоставиха гърдите й само, за да я наглася така, че да усети колко възбуден наистина бях и в същото време умиращ от желание да я подразня и да усетя трептящото й от убийствена възбуда тяло. Ръцете ми нежно и бавно се плъзнаха по бедрата й и се спряха на свивките на коленете. Разтворих ги бавно и после рязко я издърпах към себе си, за да останат краката й, разтворени приветливо точно срещу мен. Целунах вътрешната част на бедрото й и я захапах преди да се отправя бавно, но славно към влажните й дълбини. Показалците ми разтвориха сладките устни на Лети, а палците се задвижиха от двете страни на женствеността й и я дразнеха лекичко.
Езикът ми се зарови в дълбините й, докъдето достигаше, дарявайки я с топлината си. Леко наболата ми брада драскаше леко и възбуждащо кожата без да оставя необгрижено място там долу, при входа към рая.

Тялото й беше в ръцете ми, буквално. Разливаше се по моето. Косата й беше разпиляна по меката трева, а плахите движения на ръцете й ми вдъхваше някакво доверие, че тя наистина желаеше всичко това. Надявах се да не съжалява на следващият ден. Наистина, някъде дълбоко в мен, имаше някаква заровена човечност, която така и не се бе показала на повърхността до този момент, но точно тук и точно сега в този миг, ми се искаше това което ще направя, да не я нарани след това, макар да бях убеден, че в даден момент щеше да съжали за това което се е случило тази нощ. Просто бях такъв. Провалях всичко до което се докосна и Лети беше живото доказателство за това. Само до преди няколко дни не се бе целувала дори, а тази нощ щеше да загуби невинността си завинаги и аз щях да съм този който щеше да й я отнеме. Щях да открадна душата й и тя вече нямаше да е така чиста, както сега...
Ръката ми отново се плъзна по тялото и отстрани покрай ребрата до кръста и след това по бедрото и премествайки се на моето собствено тяло. Обгърнах с нея члена си и го поставих на точното място, което бе готово за мен, усещах го по лекото свиване на мускулите й изгарящи от нетърпението.
Съпротивлението беше голяма, когато се опитах да проникна в нея макар и бавно. Беше твърде тясна, затова правех всичко много, много внимателно. Бях успял да вкарам едва няколко сантиметра, когато го изкарах и опитах отново също толкова бавно и внимателно. Предполагах, че болката я изгаря отвътре затова се наведох към устните й, които внимателно започнах да целувам и да прошепвам "съжалявам" между всяка една целувка, преди да и подаря следваща. Бяха съвсем невинни, просто притисках устните си в нейните, за да не й преча да си поема въздух, който в момента й бе наистина необходим.

"Повярвай ми, знам че е така Лети" - каза другото ми аз и се засмя гърлено. Не очаквах, че може да й хареса толкова много още първия път, но го усещах с цялото си тяло. Тя наистина отвръщаше на моите целувки, ласки и всеки мой допир до нея, волен или не волен, се превръщаше в празник за тялото й, което ми изглеждаше изключително крехко, дори беззащитно в този момент. Не ми се искаше да я нараня и това мое намерение ме възпираше все още, защото ако трябваше да съм съвсем честен това внимание и старание, не ми позволяваше да се разгърна до край и да се отдам на истинските си копнежи.
- Оказа се, че и аз много те харесвам Лети... - Просъсках в близост до ухото й, по моя си перверзен начин, като леко засмуках възглавничката.
- Сега се отпусни... - Малко по нежно допълних аз и извърнах глава към лицето й, което правеше сладки гримаси, нещо средно между... и аз не знам какво точно, но се надявах да не е болка. Предполагах, че изпитва такава, колко точно не можех да кажа, защото никога не бях преминавал през това, през което тя в момента, но разчитах удоволствието да преобладава.
Бях го извадил наполовина когато отново започнах да го връщам навътре, бавно и плавно. Внимавах да не я заболи, макар да се съмнявах, че болката изобщо ще изчезне през нашия пръв път заедно. Усещах, че при всяко мое проникване в нея, тя събираше леко краката си и когато се отдръпвах и тя сякаш се отпускаше. Вероятно бе нещо инстинктивно. Не ми се искаше пак да й повтарям да се отпусне, само така щеше да стане още по-хубаво от сега.
Исках я тук и сега и не с това влудяващо бавно темпо, с което се движех. Затова започнах да забързвам по малко, също беше бавно, но не до степен че да полудея. Щях да продължа така до момента в който не поиска повече, не ми каже че няма болка или натърти на това, че й харесва.

Движенията ми се меняха постоянно, темпото също, но единственото което все още се бе запазило като постоянна величина бе вниманието, с което извършвах всичко, дори можеше да се каже, че съм нежен, нещо което от всички момичета, с които някога съм бил, само тя бе предизвикала такава потребност у мен. Не щадях никой, дори и момичетата, на които им беше за първи път, но с нея сякаш не можех да си позволя да бъда друг, груб и невнимателен. Настъпи момент в който обаче, прескочихме границата на прекаленото внимание, просто защото тялото й жадуваше за нещо друго, нещо повече, което в крайна сметка доведе и до блажен финал за нея. Усилията които бях положил, ми се бяха отплатили, по начин по който дори не очаквах, че ще се случи. Дори не очаквах, че ще успее да достигне до финал, още по-малко толкова бързо. Не се оплаквах де, това даже ми даде зелена светлина, за да продължа още малко по-освободено, естествено не и преди да й позволя да се наслади на този миг. Вярвах, че това е първият истински оргазъм в живота й и това беше паметен момент, можеше да й го отнема или да й го подаря, избрах да направя второто.
Когато усетих, че и последната тръпка премина през тялото й, захванах нежно крачетата й и отново се задвижих във вече доста влажната й женственост. Първият тласък беше рязък и дълбок, а вторият последва след няколко секунди, малко по-умерен, но не по-малко прочувствен.
- Прелестна си Лети... - Толкова ми беше хубаво да се намирам в нея, че не ми се искаше да излизам никога от топлото и горещо укритие между бедрата й. Това момиче беше истински пожар и й трябваше съвсем малко, за да избухне. Ако не знаех, че не го е правила преди, щях да съм убеден, че е.
- Побъркваш ме... - Разплетох крачетата й от кръста си, защото не знам дали усещаше, но така до известна степен не ми позволяваше да се връщам прекалено на зад, а аз исках да се движа от край до край, в този земен рай, между бедрата й.

- Тук съм... - Жадно зацелувах устните й и дори за миг не спрях да движа напред назад таза си, устремено водейки себе си, а защо не и нея към още един финал. Всъщност не, че чак толкова бързах да свършвам, но Лети явно ми действаше по този начин. Не можех да се контролирам. Обикновено бе много по-лесно да го правя, даже с часове, но сега цялото ми тяло пулсираше в ритъм с нейното и желаех да се разлея в нея и да почувствам това сладко освобождение. Исках да се кача на гребена на вълната заедно с нея.
Членът ми започна да пулсира и втвърдява още повече. Напрежението ме обгърна изцяло и забързах още повече. Съзнанието ми бе замъглено и дори не осъзнавах дали с това си волно поведение не я карам да изпита болка, но беше по-силно от мен. Просто не можех да се контролирам. Всичко в нея ме предизвикваше, от погледа й, до стенанията й. Жадувах да я направя щастлива и да споделя нейното щастие.
Изведнъж сякаш всичко застина и усетих как гореща тръпка преминава през цялото ми тяло и преминава в нея. Усетих всеки импулс на телата ни, които сега се сляха по различен начин. Задвижих се още няколко пъти, докато и последната тръпка не премина в телата ни.
Зарових глава във врата й и се опитах да успокоя лудото биене на сърцето си, но божественият й аромат не само не ме караше да се успокоя, но точно обратното. Побъркваше ме още повече.
След известно време, нямам представа колко точно, надигнах глава и я погледнах. Сега ми изглеждаше дори по-красива от преди малко. Погледът й бе още по-блестящ, а бузките ужасно сладко зачервени. Беше като порцеланова кукла, която ми се искаше да целуна и не се борих с това си желание, напротив. Впих устните си в нейните и я целунах дълго и продължително, направо цяла вечност и аз не знам защо изпитвах толкова голяма нужда да го направя.
- Добре ли си? - Попитах накрая и отместих няколко кичурчета коса назад, за да разкрия още повече хубавото й лице.