Хълмът

Заведох Лети на хълма, защото не виждах по-подходящо място от това. Навсякъде в града щяха да я закачат, накрая щях да набия някой и да си навлека проблеми. Това тук беше уединено и красиво местенце. Даже бих казал, най-красивото място в града, защото когато се качиш там горе, всички други оставаха в краката ти и бяхте само ти и вятъра, който понякога имаш чувството, че може да те поеме на крилата си и да те отнесе навсякъде. Хубава илюзия, която едва ли някога щеше да стане реалност. Никой не се опитваше да разруши глупавото заклинание, което майката на Алек беше направила и благодарение на която всички бяхме затворници на този град.
- Пристигнахме. - Съобщих подобно на диспечър от метрото и се протегнах за бирата, която седеше на задната седалка.
- Няма да чакаш пак да ти отварям врата нали? - Закачка придружена с лаконичен смях и излязох от колата, но оставих фаровече да светят иначе тук нищо не се виждаше и ме беше страх да не се пребие някъде. Свалих си горнището и го метнах на земята, после седнах върху него и оставих достатъчно място и за Лети, която още не беше слязла от колата. Поклатих глава и извадих една бира:
- Гледката от тук е много по-хубава мис скромност. - Провикнах се и отпих голяма глътка.

Свих леко рамене:
- Дефинирай често? - Не можех да кажа, че го правя всеки ден, но понякога обичах да идвам тук и просто да си седя. Обикновено се случваше когато съм отегчен от всичко останало и просто се нуждая от презареждане.
- Ами ти? - Завъртях леко глава към нея. - Къде другаде ходиш освен на училище? - Чудех се изобщо излиза ли някъде. Изглеждаше така сякаш няма никакъв социален живот и светът й се въртеше около една приятелка и едно училище.

Както и предположих. Лети бе толкова изолирала се от света, че един дявол знаеше дали изобщо осъзнава на коя планета се намира. Беше странно да видя някой като нея, защото аз бях обиколил всяко кътче на този град, докато нейните представи сякаш се простираха до парка и покрива на бара.
- По-полека с това. - Пиеше прекалено бързо и ако продължаваше в същия дух, щеше да се наложи да я нося на ръце до тях.
- Ще ми кажеш ли истинската причина да работиш в онзи бар и не ми излизай с тия глупости, че искаш да си самостоятелна или да не товариш някой друг. - Погледнах я сериозно, защото наистина очаквах сериозен отговор, а не тия захаросани увъртания. Никой 15-16 годишен не искаше да работи. Правеше го или защото я караха или защото беше тотално изперкала, а аз исках да знам кое от двете е.

Туше! Не беше нито луда, нито пък някой я караше да го прави. Беше заради нещо съвсем различно, с което не знаех как мога да й помогна, защото нямаше как да й дам семейство, в което да не се чувства като тежест.
- Колко пари имаш? - Попитах.
- Познавам един човек... Може да ти намери добра кола, за не много пари... - Наистина познавах такъв човек и ако не с друго, наистина можеше да й намеря хубава кола, която да може да си позволи с бакшишите от шибания бар.
- Виждаш ли тази кола... - Обърнах се назад и й посочих моята. - Купих я за хилядарка! - Щях да й спестя колко пари хвърлих по нея, за да я стегна и да придобие сегашният си вид, но нямаше и нужда да знае. Както сама беше казала не искаше подаяния, затова щях да го скрия от нея.
- Има една автоморга в края на града, мога да те заведа там и да си харесаш нещо, а после ще се договорим за цената и понеже съм пич, мога да ти я направя като чисто нова за нула време... Предложение, което идва веднъж в живота сладкишче! Приеми или недей, но ако искаш да имаш качествено возило, аз съм твоя човек.

- Мога да ти заема... - Казах предпазливо, за да не писне отново, че иска подаяния и бла бла.
- Ако не стигнат, а за работата ще се разберем, когато приключа с колата. - Естествено нямаше да й взема и стотинка за това или някаква символична сума, която хем да ми е платила и да не го чувства като подаяние.
- Пет долара?! - Още се опитвах да го асимилирам. Засмях се.
- Ама ти верно не ставаш за барманка. - След това и двамата се засмяхме.
- Може би трябва да наблегнеш повече върху облеклото, вместо над учебниците, докато си зад бара. - Приятелски съвет и то безплатен. От кога бях станал толкова ларш?
- Секси ученическа униформа, може и да разтвори портфейлите на пияндетата, които идват в бара. - Пак се ухилих.

Изправих се и я улових за китките на ръцете и рязко я дръпнах към себе си, прибирайки ръцете й към тялото. Хватка, която я държеше здраво стъпила на земята й под мой контрол, така че да не изтръпвам от страх при всяко нейно завъртане. Щеше да е ужасно пагубно, ако първото й напиване доведеше до смърт.
- Много си забавна, когато си пияна. - Съобщих го като прост факт, без да влагам подигравка или нещо друго в думите си.
- Първо, не мисля, че си смотла! - Не бях казвал такова нещо и не ми харесваше, че си е направила подобно заключение. Мразех когато някой друг се опитва да мисли вместо мен. Можех да го правя и сам и се справях адски добре с това.
- Второ, не е нужно да съжаляваш, че не си като Наташа или като някой друг. Най-дразнещото нещо на света е да си като някой друг! - Мислех го наистина.
- И трето, защо толкова ти пука какво казват другите? Така ли искаш да прекараш живота си? Живеейки според очакванията на някой друг? Опитваща се да се харесаш на някой друг? Спазваща правила, без дори да вкусиш от истинската тръпка на живота?

- Това ли било?! - Засмях се и прокарах ръце по лицето си, които минаха през косата и се спряха на тила ми.
- Не е ли малко лицемерно? - За човек, който го тормозеха постоянно и знаеше какво е, току що бе нанесла сериозна обида на зубъра, който седеше до нея по химия, без той да го знае.
- Завиждаш ми за нещо, което ти също може да имаш, само ако пожелаеш. Елизабет и чичо ми Кол, не са по-малко влиятелни от моите родители, освен това могат да ти купят не по-лоша кола от моята и ако искаш да си с различен футболист всеки ден, не е чак толкова трудно постижимо. - Беше пияна и хич не се чуваше какви ги плямпа.
- Вместо това обаче, твърдиш, че приемаш положението си, защото... Защо го правиш всъщност? Страх те е да кажеш на глас, че искаш да си харесвана? Или те е страх, че никога няма да може да бъдеш като Наташа? - Честно казано не разбирах какво всъщност й тежи. Да, беше изтеглила кофти карти и нямаше истински родители, но не бях виновен, че аз имам такива.

Направих няколко бързи крачки към нея и пак я улових. Не знам кое беше по-глупаво, да я доведа тук или да й дам да пие?
- Не се приближавай толкова близо до ръба! - Казах наставнически и я издърпах назад.
- Трябва да поседнеш. - Принудих я да седне обратно на якето ми.
- Ако пак хукнеш да се разхождаш ще те прибера у вас в това състояние! - Надявах се заплахата ми да е достатъчна и да я държи на мястото й.
- Сега ми кажи за тоя нещастник. - Взех обратно бирата си и я погледнах.
- Очевидно не е зубъра от часа по химия, тогава кой е щастливеца? - Не, че ми влизаше в работата, ама хората казваха, че когато говориш за проблемите си нещата стават по-лесни.
- Знае ли изобщо, че си падаш по него? - Вероятно не знаеше, ама и как да знае, тя нали не излизаше от вкъщи.
- Давал ли ти е знаци, че си пада по теб? - Исках да разбера какво е положението, преди да й дам някакъв съвет.
- Пада си по мъжоретки и затова искаш да приличаш на тях така ли? - Много въпроси, които на пияна глава едва ли щеше да запомни, затова спрях и й дадох възможност да отговори.

В какво се бях забъркал? Сега можеше да съм някъде с Наташа, вместо да върша работата на Ема и да давам модни съвети на приятелката й.
- Смяташ ли, че ако се обличаш по-различен начин това ще го накара да те забележи? - Попитах плахо и несигурно, защото нагазвах до колене в това, а се чувствах страшно нелепо. Тя кимна несигурно, което беше ясен знак, че не е съвсем убедена в отговора си.
- Значи, този ще е голям загубеняк! - Вече можех да си представя в какъв човек се е влюбила. Някой пълен неандерталец, който не виждаше по-далеч от носа си и вероятно си падаше по-големи бомби. Почти описах себе си току що, без частта с големите бомби, въпреки, че нямах нищо против тях, но не ми бяха приоритет.
- Виж, не ме бива в тия неща, обаче ако си мислиш, че така ще го накараш да ти обърне внимание може да пробваш. Ако питаш мен обаче, не си заслужава. - Сега почвах и да философствам, обаче не ми се искаше някой смотаняк да я използва, а този който описваше сякаш беше точно такъв.
- Ако се промениш заради него, той няма да хареса теб, а някой друг, който ти си станала заради това, че той е повърхностен мухльо... - Ама какви ги приказвах?
- Аз обаче съм последният човек, от когото трябва да приемаш съвети така, че... - Отпих от бирата си.
- Може би просто трябва да му кажеш, че го харесваш и да видиш какво ще стане...

- Аз ли съм ти критерия за момчетата? - Изсмях се, като не исках да я обидя с това, но си беше наистина смешно да съди за останалите точно по мен. Аз бях възможно най-лошият пример, във всяко едно отношение.
- Виж... - Завъртях се леко и се подпрях на едната си ръка, така че да мога да я виждам.
- Ти си много по-малка от Наташа и Беки, освен това, не гледам на теб по този начин, защото си много повече от парче плът. - Наташа и Беки, бяха за развлечение и беше смешно дори да се сравнява с тях.
- И точно защото не си просто парче плът, няма как да гледам на теб по този начин. Ако така искаш да те гледа момчето по което си падаш, окей, облечи нещо секси мини покрай него и това което ще постигнеш е да пожелае да те вкара в леглото си и вероятно накрая ще го направи. Момчетата като мен искат само това от момичетата като Наташа и Беки. Момчетата като мен не се влюбват нито в момичета като тях, нито в момичета като теб, защото нямат нужда и потребност да го правят. - Поех дъх и й се усмихнах.
- Трябва да си намериш някое свястно момче, Лети. Такова което няма да се интересува какво носиш и как да го съблече от теб. - Отместих едно кичурче коса от лицето й, което вятъра бе разпилял.
- А на първият ти въпрос... Естествено, че бих те харесал... Харесвам те и сега... Но не по начина, който си представяш... - Имах предвид, че тя ме привличаше и ми беше интересна, но както вече й бях казал аз и момчетата като мен, не бяхме материал за гаджета, а тя искаше точно това.
- Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?

Отдръпнах се и я оставих да се изправи, защото не схванах какво бях направил пък сега:
- Какво ти става? - Попитах ядосано и се изправих на крака. Това момиче направо ме побъркваше. Изобщо нямаше връзка с главният мозък.
- Още малко ще си помисля, че харесваш мен! - Казах го просто ей така, защото не знаех какво друго да кажа.
- За човек читанка, като теб не трябва да е толкова трудно да схванеш. - И все пак не беше. Аз си бях виновен, че изобщо се занимавах да й давам съвети, които тя не искаше да чуе.
- Момчетата като мен, могат да харесат всяко момиче, докато го изчукат. Не ни пука с какво си облечена, интересува ни кога ще бъдеш съблечена. - Това, че нямаше да я съблека, не означаваше, че не искам, а че я намирах за много по-стойностна от останалите, които третирах като играчки. Вероятно момчето което тя харесваше се чувстваше по същият начин ако изобщо знаеше за съществуването й.
- Какво искаш да ти кажа? Че някой като мен, може да се влюби в някой като теб? Добре! Ще ти кажа това, че ако някое от момчетата като мен някога по някакъв повод се влюби, то най-вероятно би се влюбил в някой като теб. Не в Наташа или Беки, които ги е минал целият футболен отбор.

- Да, най-добре е да те прибера. - Отвърнах сковано и се наведох, грабнах якето си от земята и се качих в колата, чакайки я и тя да влезе. Това което беше направила, беше адски глупаво и ако не знаех, че е пияна щях да си помисля, че харесва мен и много щях да се ядосам, защото вече и бях казал какво може да има с мен, тоест нищо, а аз я харесвах прекалено много, за да я вкарам в леглото си и после да я нараня. Никога нямаше да го направя и ако трябваше да се държа така сякаш не я забелязвам през остатъка от живота си, щях да го направя.
Лети се качи в колата и още не беше затворила врата, когато двигателя изръмжа. Трябваше да направя така, че тази целувка все едно никога не се беше случвала. Не бях момче за Лети. Извих колата и натиснах педала на газта.
- Ще говоря с онзи мъж и ще ти кажа какво е станало. - Смених темата, защото честно казано се опитвах да не мисля за тази целувка.
- После може да огледаме колите... - Супер, пак си уговарях среща с нея. Дано утре не помнеше нищо от това.