Барат (16 години по късно)

Деня се оказа прекалено голям,с Елизабет пазарувах ме,отидох ме и на вризьор и избрах ме перфектната рокля за рождения ден. Бях задрямала,когато телефона иззвъня,в първия момент си помислих,че е  Ема понякога и тя не спеше и ми се обаждаше да си говорим докато заспи. Никога не и се сърдех но щом фокусирах телефона видях,че е Крис. Какво ли означаваше всичко това? Звездите?
Толкова странно беше,отметнах одеялото,носех долница на пишама с мечета,а горницата беше бял потник,защото ми беше много горещо. Косата ми с новата прическа но леко разрошена се спускаше по раменете ми. Тръгнах към прозореца за да видя звездите,отворих прозореца,за да видя дали наистина е хубаво. Толкова голямаглупачка бях,толкова луда по него. Погледнах на горе но нещо лъскаво долу привлече погледа ми,това не беше ли колата на Крис и това беше Крис...
Какво правеше тук? Отметнах коси назад,явно е бил в бара:
-Крис,какво правиш тук?

По дяволите! Гледах ту към звездите,към него и към вратата. Ама,Елизабет си беше в къщи и щеше да разбере,че съм излязла. И без това подозираше Крис,не исках да и стане съвсем ясно,какво изпитвам към него. Съобщение след съобщение,изглеждаха ми толкова романтични. Сърцето ми препускаше бясно,искаше ми се да полетя направо към него но малко се страхувах. Бързо написах един СМС:
"Прекрасни са наистина но не мога да сляза Елизабет си е в къщи. "
Толкова много се двуумях дали да го пратя но истината,е че исках да сляза при него,макар да е голяма лудост да го правя,той много пъти ми разби надеждите за това малко се страхувах,какво ли целеше с всичко това.
Гледах към него и колата,толкова беше красив,толкова невероятен. Невероятно силен,мускулест,с този проницателе поглед,с прекрасните си коси. Усещах пеперуди в корема си,цялото ми тяло трепереше,а усещах и някакви други по страни тръпки.

Елизабет,щеше да ме убие,ако разбере,че съм съм се измъкнала,за да изляза посреднощ с Крис,истината е че го исках исках да съм с него но е същинска лудост да го правя. Отново погледнах към него и към телефона си.
След последния СМС,просто изтерясах,бях сигурна,че ще  го направи,ако не сляза,ще се качи но не беше добре,ако Елизабет се прибереше и го завари тук? Оу,същинска каша?!
"Добре слизам изчакай ме..."
Веднага го изпратих и изчезнах,като направих паническа обиколка на стаята,аз бях по пижама забода,на мечета. Веднага се втурнах към гардероба,като изкарах едни от новите черни дънки,който купих е Елизабет и ги надянах жързо върху себе си,останах по потничето,като наметнах синия си анурак. Минах през огледалото да се огледам,косата ми беше рошава,пригладих я леко,така беше по добре... Кой залъгвах изглеждах ужасно,просто ужасно... Защо ми трябваше да слизам,при най готиното момче в училище. Просто...
Ядосах се на себе си но трябвашеда тръгна преди наистина да се е качил. Изкокнах от апартамента и се втурнах на долу по стълбите,излизайки от задния вход,оказах се за 2-3 минути пред колата му,малко задъхана:
-Ам...да...тук съм...
Все едно не ме виждаше,голяма глупачка съм. Бях се изчервила,като домат,стоях нервно опитвах се  да дишам дори.
-Какво правиш тук Крис?
Попитах го аз най сетне,щеше да е хубаво наистина да е дошъл заради мен,макар и по това време.

Толкова беше секси,а ме комадваше и изглеждаше секси,не обичах да ме командват но в този случай някак си просто нямах право на отказ,а и не исках в интерес на цялата истина. Малко се притеснявах от това Елизабет да не се върне,сигурно щеше да се побърка,ако се прибере и не ме намери в къщи:
-Иска ми се но ако Елизабет се прибере и не ме намери в леглото,ще се побърка и може да вдигне целия град по тревога.
Погледнах към прозореца на апартамента и после към него:
-Може би само за малко,после ще ме прибереш,преди Елизабет да се е върнала...
Лицето ми изглеждаше наистина притеснено,не исках да я разочеровам,исках да не ме върне или да не ме остави исках да се сближим наистина,а аз какво правех промъквах се с Крис,но исках да бъда с него. Защо често нещата не бяха по простички:
-Някой хора спят по това време...
Промърморих малко тихо и се надявах да не ме е чул,ама имайки предвид,че не е човек едва ли си е останало само за мен.

Поклатих глава,той вече беше потеглил към хълма,а все още в гърлото ми се притъяваше една голяма буца,страхувах се малко,до голяма степен я приемах като родител и не ми се искаше да правя подобни неща но за да бъда малко с Крис,а и... Толкова е трудно не можеше ли да е по лесно... Прекарах нервно ръка през косите си,като ги изместих назад:
-Не наистина не знаех,знам за тях и Кол но мислех,че е доста уморена и няма да ходи никъде,а и каза,че никъде нямало да ходи или нещо подобно...
Беше по скоро нашия ден,който по скоро се превърна и в нощта на Кол. Както и да е не го харесвах но все пак,тя беше тази с него.
-Не съм момиче със свръх способности,Ема ти и Алек имате някакви дарби,аз съм си просто обикновено момиче,и не усещам кога някой се измъква от вкъщи,когато съм заспала.
Това не е заяждане не можех наистина да знам,кога точно се е измъкнала Елизабет,дали си беше в  къщи:
-В повечето случай ме изплашва,когато се появи ненадейно до мен. Не би ме наранила естествено и го знам,ама си е доста бърза....

Оу,беше я видял,това е наистина,не ми се искаше той да я вижда,за малко възкликнах. Той можеше да се досети кой го е направил но въпреки всичко:
-По принцип имаше някой малки неща който се случаха,когато бях ме деца,то това не е никак важно но си мисля,че го направиха абсолютно нарочно.
Можеше да се досети вече за кого говоря:
-Не съм клюкарка но и без наистина да ти казвам,би могъл да се досетиш кой или кой са те. Помисли ли са,че ме защитаваш,почувствали са се унижени в бара и на следващия ден решиха да си го изкарат на мен. Или поне аз така си го обяснявам.
Може и да грешах но по скоро е наранено тяхно его и си го избиваха на някъде.
-Често просто не им обръщам внимание...
По скоро търсех вниманието на някой друг,на него естествено но нямаше да си го призная толкова лесно:
-По скоро го правят когато съм сама,в редките случай в който се разминаваме с Ема,по пътя за училище. В другите моменти просто не го правят.