Хотел Оберон

Подсмихнах се дяволито и с бавни крачки се приближих към нея. После с още по-бавни движения започнах да разкопчавам ципа на роклята й. Повече я дразнех отколкото събличах, но така тръпката беше още по голяма.
Едната ми ръка се плъзна нагоре по гърба й. Отметнах косата й назад, оголвайки й врата и нежно го докоснах с устни. Ухаеше просто неземно хубаво и косата й бе изключително мека. Ребека не беше като никой от другите вампири, с които се бях срещал до сега. Беше много по... Просто много повече от тях.
- Нямаш представа откога чакам да ми зададеш този въпрос... - Исках да я видя в цялата й прелест, затова след като разкопчах ципа, оставих роклята да се свлече в краката й. След миг се отдръпнах крачка назад и безсрамно обходих изваяното й тяло с поглед. Под роклята беше още по-красива.
- Уау.. - Възкликнах аз и я завъртях така, че да мога да я огледам отвсякъде.
- Вие сте истинско съкровище мис Майкълсън...

- Сигурна ли си? - Подсмихнах се аз и съвсем непоколебимо започнах да се събличам, но не защото тя така беше пожелала или пък се страхувах, че ще си ходя гол, а просто защото моето желание съвпадаше с нейното. Мразех костюмите и желаех да се отърва от този, с който съм, час по скоро.
Хвърлих сакото си, върху едно от канапетата в стаята и в същия монотонен и небързащ за никъде рътим, свалих и останалите си дрехи, включително и бельото. Подобно на нея, нямах никакви притеснения относно тялото си.
Приближих се до леглото и с едно движение на ръката, замених осветлението от лампите, с това на свещите в стаята. Беше достатъчно светло, за да се насладя на гледката, но и някак не разкриващо всичко.
Прехвърлих се на леглото върху нея и се настаних удобно между дългите й бедра, но не преминах веднага към действие. Желаех да изуча тялото й... подробно, с устните и ръцете си.

- Защото мога. - Отвърнах простичко и за пореден път се отърках безсрамно в слабините й, които ставаха все по-влажни и тръпнещи за мен. Дали беше съгласна или не, не знам, но цялото това отлагане целеше да й покаже, колко силно ме желае. Аз умеех да се контролирам, все още, но полагах огромни усилия, понеже тя беше ужасяващо привлекателна и всичко мъжко в мен я желаеше.
Накрая без да отлагам повече, прихванах колената й и рязко проникнах в нея. Без приготовления и без повече дразнене. И двамата почти извикахме, защото колкото голямо мъчение беше за нея, толкова по-голямо беше за мен. Тялото й беше горещо и готово, а удрянето на спирачки, не беше в моята стихия. Обичах да съм импулсивен и най-вече бях нетърпелив, но сега целта на всичко това не беше просто да задоволя своите нужди, а нейните. Трябваше да побъркам тази жена, за да пожелае да бъде отново с мен и вече имах представа как да го направя. Моето диво амплоа й харесваше, повече отколкото си признава, затова щях да й дам повече от него.

Ребека беше доста по-страстна отколкото изглеждаше. Всъщност беше доста по-гореща в леглото, от която и да е друга жена с която съм бил. Беше и активна, което се случваше доста рядко. Колкото и да ми харесваше тази активност обаче, ми се искаше да й покажа, кой диктува правилата на играта тук. Добре де, щях да играя малко нечестно, но тя също го правеше, затова предполагам, че нямаше лошо в това, всеки да използва по някой от козовете си.
Малък магичен трик и в ръцете ми се появи шал. Улових едната й ръка и я завързах за таблата на леглото. После направих същото й с другата, което малко измести центъра на събитията, но щеше да остане доволна, когато започна отново. Ръцете й вече бяха завързани и не се заблуждавах, че ако пожелае няма да ги развърже. Беше достатъчно силна да го направи, но не и ако използвам магия. Това и направих. Нежният възел на коприненият плат, всъщност беше допълнен с малко заклинание, което не беше нищо друго от това да закопчаеш обикновен човек с белезници.
- Така е по-добре... - Бях на колене в леглото и леко я надигнах, така че отново да проникна в нея, още веднъж доста рязко и безпощадно. Удоволствието трябваше да е било още по-голямо за нея, защото за мен определено беше.

С всеки следващ тласък в тялото й, Ребека бавно и може би дори неосъзнато, но тя преминаваше в мой плен и под мой контрол. Това искаше тя и от това имаше нужда, някой достатъчно силен, за да задоволи всичките й нужди. И този някой бях аз. Рано или късно, тя щеше да осъзнае това.
Наведох се силно напред, прониквайки още по-дълбоко в нея и се заиграх със настръхналите й зърна. Още един начин, по който да изтръгна все повече и страстни стенания от нея. Харесвах този звук. Това беше звука на напълно задоволена и покорена жена. Бях го чувал и преди, затова и го познавах така добре.
Не можех да отрека, че и на мен започваше да ми харесва все повече и повече. Бавно всичко останало в съзнанието ми, отстъпваше място на насладата, от това да бъда в нея. Тялото й сякаш бе създадено единствено и само за мен. Беше гореща и дива, все още на моменти опитваща се да се освободи от оковите на ръцете, но и достатъчно любопитна, за да се отдаде и остави в изцяло мои ръце и да види какво имам да й предложа още, а с нарастването на възбудата и страстта ми към нея, аз ставах още по-неудържим.

В края тотално бях загубил представа къде се намирам и какво се случва с мен. Това беше най-хубавият секс, който някога бях правил и може би трябваше сериозно да се замисля и преориентирам към по-опитните жени, като нея. Всъщност по-опитна едва ли щях да намеря. Тя един вид беше най-опитната от всички разхождащи се на тази земя.
Останах още няколко секунди така, след което излязох от нея и бавно се претъркулих на леглото, като в този момент я освободих и от "оковите" й. Още дишах на пресекулки и не знаех къде се намирам, но знаех, че трябва да го повторим. Не сега, защото ме беше изцедила до краен предел, нещо което аз трябваше да направя с нея, но си заслужаваше да се повтори.

Погледът ми неволно проследи пръста й, но след секунда две, се прехвърли върху нейният.
- Не, Ребека, ти си красивата тук. - Повече от очевидно беше и тя го знаеше. Знаеше колко е красива и използваше красотата си по възможно най-умелият начин. Това ме караше малко да й се възхищавам. Въпреки всичко и цялото й лековато поведение, усещах, че нямам никаква представа какво всъщност се крие зад тази загадъчна и някак тъжна усмивка.
- Сигурно си го чувала милиарди пъти, но... - Прокарах показалеца си по устните й. Бяха нежни и меки, плътни, примамващи да ги целунеш.
- Е самата истина... - Имаше и невероятно красив и топъл поглед, въпреки този смразяващо син цвят на очите й.
- Твоята красота е едно от нещата, които спира дъха ми.

- Нямам нищо против. - Отвърнах аз и тя се завъртя, грабвайки слушалката на стайният телефон. Натисна някакво копче и се свърза с рецепцията от където поръча още шампанско и ягоди. Струваше ми се обаче, че когато се излегна отново в леглото, нещо в нея се бе променило. Изглеждаше доста по-хладна, което ме наведе на мисълта, че се опитва да ме напие, за да заспя, а тя да може да се измъкне от леглото.
След малко румсервиза пристигна и аз станах да отворя. Облякох едни боксерки и изтичах до врата, а тя не помръдна от леглото, което ме устройваше. Взех празните ни чаши и ги напълних с новото шампанско, след което се върнах при нея в леглото. Подадох и едната чаша и леко преместих един непослушен кичур коса, за да ухото й:
- Ще те видя ли пак? - Още не се бяхме разделили, но усещах, че нещата вървят натам.

Бях дочул нещо за това, че онзи първородният хибрид е доста ревниво настроен към малката си сестричка и разчиства от картинката всеки дръзнал да се сближи с нея, но аз нямах притеснения за това. Всъщност исках точно това. Исках да се сближа толкова много с нея, че тя да се влюби до уши, да ми вярва толкова много, че да разбера всичките тайни на семейството й. Амералд, бе успяла с един от тях, колко трудно можеше да е, да накарам именно най-влюбчивата от тях, да си падне по мен.
- Знам... - Отвърнах и поставих свободната си ръка на врата й, придърпвайки я към мен, за да я целуна.
- Знам също и че, ако откажеш да го направим отново, ще трябва да измисля начин, по който да спра времето и да останем заклещени тук завинаги, защото кълна се, нямам никакво намерение да те пускам да си ходиш...
Впих отново устните си в нейните и пуснах чашата си на земята, без да се интересувам дали ще се счупи или разлее. Постепенно я избутвах назад, обратно в леглото, а аз се прехвърлях върху нея. Беше време за втори рунд...

Този път нямах намерение да я мъча прекалено дълго, защото не бях мазохист, а измъчвайки нея, измъчвах и самият себе си. Членът ми пулсираше и тръпнеше за освобождение, а единственото спасение беше тя. Нейната малка, стегната, влажна и гореща, женственост, в която исках да вляза отново. Беше по-зле и от пристрастяване към някой наркотик. Просто имах ужасяваща нужда от нея и не чаках повече. Разтворих рязко бедрата й и следващото което направих бе да навляза диво в нея. Тя се изви в ръцете ми, напълно зашеметена от внезапното нахлуване на мъжествеността ми и макар да бе ужасно влажна и възбудена, сякаш и причиних лек дискомфорт с първичното си и невъздържано поведение. Обаче бях като обезумял. Исках я така силно, че не можех да се контролирам...

Ребека отвърна с подобаваща на моята страст и ми показа по безспорен начин, как успявам да предизвикам дива страст у нея. Всъщност тя беше явление, което не ми се бе случвало и едва ли скоро щях да си обясня какво точно е, но при всички случаи, щях да я чукам отново и не просто защото щеше да ми е от полза, а просто защото, това беше най-хубавият секс в живота ми и нямаше начин да не го повтора.
- Изумителна си... - Пристиснах леко стегнатите бузки на дупето й и се подсмихнах лукаво. Надигнах я съвсем леко и я спуснах отново, макар и да бях загубил твърдостта си, но това ме накара да се възбудя отново и тя можеше да усети, как мъжествеността ми се втвърдява и уголемява в нея.
- Искам те отново! - Това май беше някакъв личен рекорд, който поставях, което беше още по-изумително, но аз я желаех и си личеше.

Това беше една от любимите ми пози, защото имах най-голям достъп до нея и можех да я дарявам с различни ласки. Докато безжалостно нахлувах в тялото й, пръстите и на двете ми ръце изпадаха в другата крайност. Галех нежно зърната й и нейното цвете, а тя съвсем се побъркваше. Побъркваше и мен, толкова много, че озверявах. Захапвах леко възглавничката на ухото й. Езичето ми оставяше влажно следи по шията й.
- Толкова си стегната... - Прошепнах й на ушенце. Все едно беше девица, което всъщност можеше и да е така. Изглеждаше на не повече от 18-19 и по онова време е било съвсем възможно, да не е била докосвана от мъж. Беше възможно да е била превърната във вампир, преди да усети какво е да си с някой мъж. Което значеше, че за мен удоволствието беше още по-голямо, защото всеки неин спазъм там долу, ме караше да изтръпвам от удоволствие. Караше ме да я искам още по-силно.