Re: Бар Найт

by **Kol** Пон Мар 10, 2014 6:20 am

В един миг нежността се превърна просто в дива буря в която и двамата имах ме за цел дивата наслада,всеки жест,всека ласка стана по настоятелна. Ръцете ми бяха нетърпеливи,да я докосват на всякъде,без срам обхождаха всяка частица от нея,а това го побъркваше,защото тялото и нямаше равно на никое друго. Толкова секси момиче,че го побъркваше,не беше в състояние да мисли за каквото и да е било освен за нея,за сладстарсното и тяло,а тя приличаше просто на една дива тигрица,която тукущо беше отвързана,,готова да те разкъса но покориш ли я,щеше да ти мърка в ръцете невероятно сладко.
Аз умеех това и старстта ми,щеше да я изпепели,щях да я накарам да запомни този миг и да не пожелае дори друг,да това беше смела мечта но искаше да я има отново. Все още нищо не бешесвършило,а аз исках още но не можех да се задоволя само с това. Тялото и самата тя се нуждаеше от всичко това,той се нуждаеше от тази дива страст.
Вдигнах крачетата и,като ги накарах да се увият около мен,за да мога да проникна още по на дълбоко в нея,а движенията бяха накъсани дълбоки,за да може да ме усети целия в нея,готов бях да и покажа такива неща,който не беше виждала до сега.

by **Елизабет** Пон Мар 10, 2014 6:37 am

Усетих как въздуха напуска дробовете ми, заедно със сподавеният ми вик на дива страст, с която той ме даряваше. Неговата впечатляващо голяма и твърда мъжественост, нахлу за пореден път в мен и чувството беше толкова невероятно сладко болезнено, че краката ми се разтрепериха, присвиха и изтръпнаха, не ги чувствах като част от себе си и вероятно щяха да се отпуснат върху дюшека, в който бяхме потънали, ако той не ги държеше. Поредният разтърсващ оргазъм ме помете, като торнадо... Разпердушини на пух и прах, всичките ми представи за сексуална задоволеност. След последните няколко минути обаче, бях готова да заложа живота си, че това е моят сексуален апогей и най-малко бях подозирала, че именно надутият пуяк Кол Майкълсън, може да ми подари подобно изживяване, но всъщност, нямаше никакво ама никакво значение, точно в този миг...
- Не спирай... - Прошепнах изнемощяло, когато усетих, че той забавя темпото, вероятно, за да ми даде възможност да изконсумирам до краен предел момента си, но нямаше нужда да го прави, защото по-хубавото от този оргазъм, беше само още един и аз наистина го желаех...

by **Kol** Пон Мар 10, 2014 6:49 am

Хареса ми нейната ненаситност,което значеше че и е харесало,защото още не довършили тя искаше още.Тотално сразена и само моя,вече знаех как да я получа всеки следващ път,знаех какво и как и харесва. Но аз бях готов да и дам всичко,да и покажа всичко,не нямах намерението да спирам. Притиснах я по силно към себе си и в следващия миг я преобърнаха,като тя се оказа върху мен. Имаше свободата сама да се движи но до тогава бях хвана рупето и съвсем не нежно и я движех. Смяната на поза стана толкова плавна и някак не принудена,сякаш е трябвало да се случи.
Сега се побърквах от тялото и което беше вече над мен,гърдите и се отъркваха в моите,като ме караха да се възбудя още повече. Мъжествеността ми пулсираше не изтово търсеща своето освобождение но не беше време за това не и сега,не и преди да и доставя наслада,която да помни за дълго.

by **Елизабет** Пон Мар 10, 2014 7:02 am

Поставих длани на гърдите му и се оттласнах назад. Сега вече беше възможно да се движа и сама, макар той все още да направляваше движенията ми. Това беше от изключителна помощ, защото бях малко... всъщност доста изморена и се движех в доста по-бавно темпо от неговото.
Хванах края на потника си и го изхлузих над главата си, захвърляйки го някъде в страни. Под него нямах нищо друго и сега вече блестях в цялата си прелест пред него. Ръцете ми преминаха по настръхналите ми зърна и притворих очи, стенейки от възбуда и удоволствие. Намирах се в някакъв си свой свят, където дори и полъхът на вятъра, носеше наслада...
Изведнъж Кол, рязко се надигна, стисна ръцете ми и ги изви зад гърба ми. Инстинктивно и самата аз се извих назад, а гърдите ми останаха точно пред погледа му. Той улови ръцете ми само с едната си ръка, а другата прехвърли върху лявата ми гърда, която стисна болезнено и аз извиках, но просто защото ми беше харесало, особено в допълнение с това което устните и езичето му, причиняваха на другата. Той засмукваше настръхналото до болка зърно и дори леко го захапваше... Опиите ми да избягам от това садистично удоволствие се оказваха неуспешни, защото всяко мое движение разгаряше нов пожар там долу в слабините ми...

by **Kol** Пон Мар 10, 2014 7:17 am

Пуснах ръцете и но останах все така опиянен от сладката и гръд,езика ми така палаво се заиграваше,че се опиянявах сам себе си от тази игра. Сякаш сам се бях пъкнал в този капан и нямах сили да се измъкна. Ръцете ми се оказаха на кръста и,като я притиснах към себе си но и в същото време я движех. Проникванията бяха дълбоки и страстни и тя ги провокираше изцяло.
Не можех обаче дълго да и дам правото да се движи сама,защото можех да се подам,а не трябваше.
В следващия миг се оказа отново повалена но този път държах едното и краче,не я бях повали изцяло на,а прониквах на страни но също толкова влудяващо. Щях да я разпилея,да я оставя без думи,без дух дори.Преминах с ръка по дългото и краче,като пръстите ми се впиха съвсем за кратко в вихъра на страстта. В състояние само да задоволявам сладките и нужди,да и давам наслада след наслада,надхвърляйки всяко предишно.

by **Елизабет** Пон Мар 10, 2014 7:30 am

Едната му ръка остана под тялото ми и все още пръстите му се впиваха в гърдите ми. Усещах дъха му, изгарящ... не, по скоро прогарящ кожата ми, точно във врата и ухото си и това негово леко подивяло ръмжене, направо ме побъркваше. Усещах се толкова влажна и гореща там долу, направо покорена и изтръпнала от грубостта в началото. Сега обаче темпото се бе успокоило, което не превръщаше проникванията му в по-малко влудяващи обаче. Те все още бяха изпълнени с мощ и страст, която не можех да сравня с нищо познато ми до този момент. Извърнах лицето си надолу, в опит да заглуша поне малко вече все по немощните ми викове, породени от неописуемата наслада, с която тялото ми се сблъскваше в момента.
Постепенно възможността ми да издържам на напора му, стана невъзможна и бавно с всеки следващ свой дълбок тласък в мен, тялото ми започваше да се отпуска, докато не усетих как лежа по корем, а той все така безпощадно ме обладава, почти покатерил се върху мен. Вече дори тежестта му, ми идваше в повече и сега се молех единствено и дамо да свърши, защото нямаше да издържа повече и в същият момент, мръсницата в мен, крещеше, че иска още и още... Колко още обаче, бях в състояние да понеса от тази негова необуздана страст?

by **Kol** Пон Мар 10, 2014 7:47 am

И аз имах своя капацитет и не желаех вече да го надхвърлям,защото ужасно болезнено се оказа това да се сдържам вече. Движенията станаха все по бързи,все по диви докато не достигнах и аз до края естествено малко след нея,което се оказа не чак толкова далече едно от друго. Не спирах да я целувам докато не отмина и последната тръпка.
Застрашавах да я спачкам с тялото си,за това просто се отместих от нея но все още останах близко до нея. Въпреки че не бях човек и аз се задъхах,а и все още се чувствах опиянен. По опиянен от това да изпиеш две бутилки уиски. Все още усещах аромата и по себе си но не знам,кой можеше да ми е свидетел,само че можех отново да я покоря,което не ми се случваше рядко но не и с такъв ентусиазъм. Често се обличах,убивайки жертвата или по скоро ако ми харесваше я оставях но сега не желаех нищо от това.
Извърнах се към нея,като с връхчетата на пръстите си безсрамно започнах отново да си играя с тялото и,опитвайки да вид дали и тя с такава готовност,ще пожелае след,кратката почивка да продължат пак.

by **Елизабет** Пон Мар 10, 2014 7:59 am

Усещах възглавничките на пръстите му да се движат по гръбнака ми, което отново ме караше да настръхвам и губя разсъдъка си. Този мъж беше истински дявол. Влизаше под кожата ми, така влудяващо, че изпадах в някакви странни състояния.
- Да крадеш ти отива... - Проговорих първа и извъртях главата си към него, за да го погледна и може би да видя, дали на лицето му е изписано, същото удоволствие, каквото и на моето. Когато срещнах погледа му, отново се смутих. Имаше толкова смразяващо очарователен поглед, че ако краката ми вече не бяха подкосени, щяха да станат.
- Справи се чудесно с тази задача... - Макар да заслужаваше много по-големи почести, за това което беше направил, щеше да е още по-засрамващо за мен, да го възхвалявам. Да, той беше разтърсил целият ми свят и исках да ме чука отново, но да си го призная беше нещо съвсем различно. Щях да изглеждам наистина жалка.
Надигнах се още малко и се наведох към него, оставяйки кратка целувка върху устните му, в знак на всичко онова, което не можех да изрека на глас.

by **Kol** Пон Мар 10, 2014 8:13 am

Това е комплимент,който нямаше да забравя,определнно се чувствах поласкан. Въпреки това,той задълбочи целувката за малко,слагайки ръка отзад на главата и. На сантиметри от устните и той нежно прошепна:
-Бива ме в много други задачи.
Примамваше я за още,макар че не беше убеден,че е толкова издръжлива. Е,да беше хибрид но можеше ли да понесе още от неговата страст:
-Къде е бил апартамента ти?
Знаеше,беше я чул но искаше да се самопокани,мислеше да остане до сутринта но сега просо,щеше да го залигова:
-За да те изпратя...
Ясно стана и за двамата,че никой не търсеше любов но не биваше да се държат все едно са предмети,нормално отношение. А,и можеха да го повторят,тя бяха вълна от емоции и нямаше нищо лошо да се срещат от време на време.

by **Елизабет** Пон Мар 10, 2014 8:24 am

Жилището в което живеех всъщност представляваше една стара сграда, която още щом видях пожелах, заради именно този покрив и тази гледка. Мястото беше прекрасно и е било собственост на някакъв човек, който се бе споминал и е нямало кой да се погрижи за мястото, докато не се бях появила аз. Реставрирах цялата сграда и запазих предназначението и. Приземният етаж си бе останал бар, а последните два, бяха моят дом. Всъщност апартаментът беше на две нива. Второто където се намираха спалнята, банята и дрешника ми, всъщност водеше към този покрив.
- Той е джентълмен... - Казах шеговито и се усмихнах. После погледнах зад нас и му кимнах лекичко, за да забележи големите стъклени врати, които водеха към спалнята ми. Бяхме дошли по стълбите, без да минаваме през апартамента ми, но това не беше единственият вход към жилището ми.
- Там живея аз... - Сега светлините бяха изключени и не се виждаше нищо, защото стъклото отразяваше светлините на града, но той можеше да се досети и сам.
- Сега разбираш, защо съм имунизирана към напиване... Живея над бар..

by **Kol** Вто Мар 11, 2014 5:19 am

-Доста практично...
Споделих накрая аз загледан към стъклените врати. Ето защо този покрив изглеждал толкова уютно,тя не просто идваше тук,ами си живееше на практика тук:
-Ти си сбъднала моята най-голяма мечта,да живея над бар...
Добра идея,щеше да му е по лесна свалката,вечно някой в къщи. Което ме наведе на мисълта,че и тя можеше да прави така. Станно... В мен се прокрадна някакво чувство,не знаех какво е то но сякаш ме жегна малко но защо,аз не изпитвах чувства. Имунизиран бях към тях,а не ми хареса собствената ми мисъл,че може да съм поредната забивка. Щях да се засмея сам на себе си,за това,че се чувствах за секунда,като момиченце,някак използван,а всъщност аз го правех доста често:
-Значи за жалост,вече почти съм те изпратил?
Поклатих глава:
-Няма ли като любезна дама,да ме поканиш да изпием по едно кафе...
Е,не беше длъжна но кафето беше малък намек,който можеше да откаже ако желае.

by Sponsored content