Бар Найт

Бях си свършила работата и сега можех и заслужавах малко почивка. Нещата се бяха успокоили, навсякъде по улиците имаше мои хора, а къщата на Клаус бе най-сигурното място на света. Ето за това, аз можех да си отдъхна поне за миг, в любимият си бар, където освен питие, смятах да намеря и вечерята си.
Още щом прекрачих прага обаче, един мъж привлече вниманието ми. Беше един от братята на Клаус и сега стоеше на бара. Подсмихнах се на себе си и се приближих към него:
- Мястото свободно ли е? - Дори не знам защо бях попитала. Протегнах се през бара и си взех една чаша, която напълних с уиски от неговата бутилка. Той не възрази, което беше достатъчно за мен, просто да се самообслужа и настаня до него, на съседният стол.
- Какво правиш тук, мистър вселена? - Попитах след като отпих голяма глътка от уискито.

- Разрешено?! - Присвих леко очи, понеже не разбирах, защо използва точно тази дума. Секунда по-късно обаче се досетих.
- А, да... - Възкликнах и се усмихнах широко. - Смяташ, че защото съм хибрид съм подчинена на брат ти... - Доизпих си питието и размахах чашата пред него, подсказвайки му, че трябва да ми налее още.
- Е, тогава вероятно ще се изненадаш, когато разбереш, че това не важи при мен... - Не бях като останалите хибриди и моята лоялност към брат му беше продиктувана от моето желание.
- Аз съм свободна, точно колкото и ти...

- О, скъпи... - Усмихнах се чаровно и почти преполових питието си. Не ми пукаше какво впечатление ще създам у него, защото след този ден, наистина имах нужда от нещо силно.
- Това не е никак забавно... - Синият ми поглед се заби право в неговия.
- Ако разбереш всичко за мен на първата ни "среща", се губи цялата забава... - Къде на шега, къде на истина казах аз и пак се усмихнах.
- Но ще ти кажа това... Ако прогрижиш чашата ми да остане пълна, то в края на вечерта може и да спусна леко завесата около моята персона...

Харесвах го! Имаше нещо в него, което просто ми допадаше, може би дори и тази негова самоувереност. Тя ме забавляваше.
- Нима?! - Попитах и повдигнах закачливо едната си вежда.
- Трябва ми нещо повече от думата ти, обаче... - Допих уискито си и зачаках да ми налее отново. Когато го направи се усмихнах и казах:
- За сега се представяш добре. - Държеше чашата ми пълна, това беше добре.
- Трябва да станеш барман... - Засмях се тихичко.
- Наливаш добре, добър слушател си... Описа точно всеки един средностатистически барман... Мога да те наема. - Намигнах му на свой ред. Да, това беше моят бар и го имах от няколко години.
- Ще ти плащам добре...

Засмях се весело, защото самочувствието му нямаше граници. И нямаше как да не се запитам дали има някакво покритие или е възможно най-забавният човек на планета, който притежава завидна себеирония.
- Нима си толкова отчаян, че да работиш без възнаграждение? - Пак се засмях и отпих, този път по-малка глътка, защото започваше да става интересно и исках да остана съсредоточена в разговора.
- Никой ценящ уменията си човек, не би бил така щедър и разпръскващ талант безплатно. Един много мъдър човек е казал, цитирам: „Не стой в леглото, освен ако не правиш пари там.“ С твоите планове за професия, трябва да обърнеш внимание на тази мисъл... - Подсмихнах се отново и леко се надигнах от мястото си, бръкнах в задния си джоб и извадих една сто доларова банкнота, която хванах между показалеца и средният си пръст.
- Искаш ли да правим... бизнес? - Чудех се какво ще отговори на това. Едва ли някоя друга жена се е отнасяла с него като стока, която е изложена на щанда и иска да си купи. Е, това беше неговото отношение към мен, защо не да го направя и аз.

Ауч, това малко заболя и не знам от кое бях по-наранена от факта, че му беше толкова лесно да откаже или от това, че продължаваше да ме смята за някакво притежание на брат си, с който между другото нямах никакви интимни отношения. Връзката ни никога не е била такава, но това беше съвсем друг въпрос, който не го касаеше.
- Ти разби сърцето ми... - Подобно на него вкарах драматичност в гласът и изражението си.
- Не мога да обещая такова нещо... - Засмях се накрая и оставих парите на плота, ако не ги искаше той, то поне можех да платя пиенето.
- Защо реши, че имам нещо общо с брат ти? - Все пак не се сдържах, просто трябваше да попитам.
- Мисля, че познаваш... приятелката му или каквато и да му е там Катерина... - Не предполагах, че не е запознат с това.
- След като си толкова силен, защо толкова силно се страхуваш от него? - Усмихнах се леко подигравателно, защото явно голямото му самочувствие издишаше на моменти.

Отпих от чашата си и прехапах леко долната си устна. Не знам дали от алкохола или думите му, наистина значеха нещо за мен, но те ме докоснаха. Сякаш бях прозряла всичко... Сякаш с тях той бе вдигнал завесата на неговия и моя собствен живот. Усмихнах се тъжно.
- Изглежда не си толкова глупав, за колкото те мислех... - Казах някак отнесено.
- Сега наистина разби сърцето ми... - Главата ми започваше да се замайва от уискито и говорех пълни небивалици.

Загледах се за един дълъг миг в него. Той беше много повече от това което показваше и искаше да се знае за него. По това малко си приличахме, с тази разлика, че аз обичах да всявам страх, а той обичаше да го подценяват.
- Знаеш ли... - Изправих се от стола си и минах зад бара, взимайки още една бутилка уиски.
- Последвай ме... - Бутнах врата към стълбите, които водеха към втория етаж и се заизкачвах по тях, а той послушно ме последва. Минахме покрай врата на моят апартамент, но макар за миг да се бях замислила да го вкарам там, се отказах и го заведох там където бях решила първоначално да го заведа.
Качихме се на покрива на едва три етажната сграда, но беше доста по-приятно тук. Можехме да подишаме чист въздух, а и това така да се каже бе моята тераса. Имаше меки и удобни дюшеци, красиви цветя, в единият край имаше и масичка с два стола, където понякога пиех кафе или пък вечерях.
Хвърлих се върху единият дюшек и легнах по гръб, забивайки поглед право в осеяното със звезди небе и вдишах много дълбоко от свежият въздух, който изпълни дробовете ми:
- Тук се чувствам свободна... - Казах и го погледнах.
- Може да си откраднеш малко от тази свобода...

- Защо реши, че свободата не се изразява в това да си откраднеш миг с мен? - Попитах, а той обърна лицето ми към себе си. Допирът на пръстите му бе хладен, но така нежен и приятен за иначе пламналите ми бузи, че чак усетих как мравчици пропълзяват по изтръпналият ми гръбнак.
- Зависи... - Отвърнах със затаен дъх, на следващият му въпрос.
- От какво? - Попита ме той.
- От дава дали ти харесва да бъдеш крадец... - Отговорих му аз, а клепачите ми инстинктивно започнаха да се притварят, докато неговото лице се приближаваше все по-близо към моето... Притаих дъх в очакване, устните му да докоснат моите, които подканящо леко се бяха разтворили...

Бавно отворих очи и най-накрая успях да си поема истинска глътка въздух, която всъщност ме накара да се задъхам още повече. Вече разбирах защо е толкова самовлюбен. Той притежаваше истинско обаяние и трябваше да си призная, че бе успял да замая и моята глава. Определено вече как тялото ми се напряга. Сърцето ми бе ускорило ритъмът си, толкова, че едва си поемах дъх. Струваше ми се, че лицето ми гори, а дъхът му, който все още се разбиваше в мен, представляваше нещо като огнен жупел идващ от устата на дракон...
Вкопчих пръсти в лицето му и го придърпах още по-близо към себе си, защото просто не можех и не исках да спирам да усещам устните му. Едната му ръка се плъзна по външната страна на бедрото ми... Присвих кракът си и го оплетох в неговия, който бе изпънат и между моите два. Все още държах лицето му и буквално се извивах от възбуда под него.
- Спалнята ми е отсреща... - Не, че имаше някакво значение къде ще го направим, просто го информирах, в случай че не обичаше да го прави на открито.

Тялото ми се опъна като струна под допира на пръстите му. В следващият миг, когато допирът стана по-настоятелен и настъпателен, гръбнакът ми се изви под формата на дъга и нямах друг избор освен да избягам от устните му, благодарение на които до момента стоновете на удоволствие, заглъхваха. Сега обаче устните ми бяха свободни и можех да дам воля, на чувствата си, защото другото беше истинско мъчение. Пръстите му бяха така умели и сякаш, познаваше по-добре и от мен, тялото ми, защото докосваше по-влудяващ начин... Истински влудяващ начин, който ме караше да настръхвам и изтръпвам, цялата...
Натискът му се усили и аз извиках, буквално, извивайки се още повече под него, докато ръцете ми се стовариха върху гърдите му и се опитах да го отблъсна, не защото не ми харесваше, а просто защото не бях сигурна, че ще успея да понеса цялото това удоволствие... Той обаче дори не помръдна, беше толкова силен и влудяващо изкусен, че лицето ми отново пламна в пожар, но този път беше от срам. Никога преди, никой мъж не бе успявал да ми подейства по подобен начин и честно казано, изобщо не бях подготвена... Чувствах се ужасно засрамена от себе си и този срам, направо ме заля, заедно с умопомрачителният край до който ме отведе, без да влага кой знае какви усилия... Пръстите му просто... Просто ме покориха за секунди... Преди да захапе устните ми, успях да извикам безпомощно оповестявайки, това което и самият той вече бе усетил...

Още с първото му проникване в мен, усетих разтърсваща наслада. Усещането бе така умопомрачително, че почти загубих съзнание. Главата ми изведнъж натежа ужасно и се замая, съзнанието ми сякаш се пренесе в друга реалност. Бях правила секс толкова много пъти и с толкова различни мъже. Бях правила секс в различни пози, на различни места, в различно състояния дори много по-пияна от сега, но никога през живота си не се бях сблъсквала с нещо подобно като усещане. Неговата несдържаност и дори грубост, ми доставяше ужасно удоволствие, а при по-дълбоките му прониквания дори и болка. Всичките ми мускули се свиваха и напрягаха до краен предел, защото се борех с желанието си да свърша още веднъж, още сега, но бе прекалено рано. Сигурно не бе минала и минута, а аз вече бях готова да се понеса отново върху крилете на екстаза...
В главата ми постоянно звучеше онзи досаден глас на под съзнанието ми, че трябва да бъда по-тиха. Живеех над бар, където всички ме познаваха и който бе посещавам предимно от такива като мен. Всеки на улицата можеше да ме чуе, което беше обезпокоително. В интерес на истината обаче, дори и да исках да бъда по-тиха, просто не можех. Тялото ми буквално се разтапяше от удоволствие, под мощните му набези дълбоко в мен. Вече бях разкъсала ризата му и ноктите ми се впиваха безпощадно в кожата на гърба му. Нямах никаква милост, както и той...