Re: Зелените скали

by **Елизабет Блейд** Чет Май 12, 2011 5:14 am

- Така ли ?-засмях се
- Май веднъж ,да сме на едно мнение с него-отново потърсих устните му,бяха толкова сладки ,защо не ги бях опитала по-рано ?
- Това почва да излиза извън ,контрол,Клаус -засмях се и го дръпнах с мен.Там имаше ,едно прикритие заобиколено от скали.Беше много уединено.Легнах на пясъка и го дръпнах нежно към мен.

by **Клаус** Чет Май 12, 2011 5:20 am

-Недей Бет не е нужно.
Казах аз но тя ме дръпна към себе си и аз паднах в обятията и. Целунах я по врата и казах:
-Хубаво място но наистина не е нужно Бет.
Изкушаваща беше но можеше да не е точно днес.

by **Елизабет Блейд** Чет Май 12, 2011 5:41 am

- Добре ,Клаус ,няма да те насилвам,ако не искаш-бутнах го и станах.Излязох от прикритието и отново бях на плажа.Не знаех,както беше казал или направил той,преди това ме желаеше.Никога преди не съм си мислила,за него по този начин,но сега когато бяхме ,толкова близо до нещо повече,се чувствах отхвърлена,седнах на плажа и една вълна се надигна,а на небето облаците се сгъстиха и проблеснаха светкавици.Не беше хубаво да се ядосвам,трябваше да се успокоя.Започнах да дишам дълбоко и да задържам въздуха,за малко ,за ад изпусна напрежението.Преди да съм предизвикала,някой катаклизъм.

by **Клаус** Чет Май 12, 2011 5:46 am

Беше се ядосала и това се отрази във времето. Приближих се и я целунах нежно по врата:
-Успокой се Бет,не те отблъсквам,желая те но това е ужасно,да го направим тук на плажа. Иска ми се първата ни вечер заедно да е нещо специално.
Притиснах я до себе си:
-Ще отидем на вечеря,ще дойдеш при мен в къщи.

by **Елизабет Блейд** Чет Май 12, 2011 6:02 am

Обгърнах го с ръце и го притиснах по-близо.
- Да,добре,така ще направим,извинявай,но знаеш,че всеки път,като съм се борила с него,после съм по-различна.-Вече не знаех,дали това трябваше да се случи,между нас .Да желаех го ,но преди всичко исках,да сме както преди,много добри приятели,на които можеш да разчиташ винаги ,за всичко.

by **Клаус** Чет Май 12, 2011 6:16 am

-Знам,точно за това съм тук да те успокоя.
Преминах през косата и я погалих нежно.
-Знам всичко за теб и това не ме притеснява,знам за всичко,което се случва с теб и съм до теб за да ти помагам.

by **Елизабет Блейд** Чет Май 12, 2011 6:38 am

- Да така е -стиснах ръката му в отговор и му подадох моята за да ме изправи.
- Хайде ,да си вървим,доста време останахме тук-усмихнах се.
- И с нетърпение,си очаквам вечерята-намигнах му и тръгнах напред.

by **Клаус** Чет Май 12, 2011 6:51 am

-Добре нека да тръгваме!
Станах подадох и ръка,като и помогнах да се изправи но още държах ръката и:
-Къде ти се ходи,гладна ли си?
Попитах аз,можеше да отидем нещо да хапнем.

by **Елена Гилбърт** Пет Сеп 16, 2011 9:54 pm

След изненадващата ми среща реших да се усамотя,исках да бъда малко сама и да помисля.Стефан изчезна,Деймън също,не че имах желание да го виждам,не исках проблеми.Катрин и Клаус също бяха в неизвестност и аз бях оставена на мира за сега,но винаги след затишие следваше буря.Отидох до скалите,там се чувствах свободна, наслаждавах се на гледката,вятъра си играеше с косите ми.Идеалната почивка за сега!

by **Иън Сомърхолдър** Пет Сеп 16, 2011 11:14 pm

Отново вкъщи....Страхотно...
Денят бе неочаквано горещ и се разхождах из къщата само па хавлия.Нищо не ме държеше вътре,дори алкохола и жените.Обух едни дънки с колан и си метнах една черна тениска на рамото,но без да я обличам.Взех телефона и излезнах.
Слънцето все още напичаше,дори в тази част на деня.Разхождах се из целият град.Не се беше променил изобщо.
Точно преди да се прибера зърнах плажа.Разходих се за малко по плажната ивица,когато видях едни зелени скали.Боже,какво е това по дяволите.Казах си аз и тръгнах натам от интерес.
Когато се качих имаше едно седнало момиче,непознато,което стоеше с гръб към мен.
-Извинявам се.-Казах аз.Не бях нахалник,а и май момичето искаше да е сама.

by **Елена Гилбърт** Пет Сеп 16, 2011 11:44 pm

Наслаждавах се на гледката и бях загубила представа за времето,може би бяха минали часове от както бях отишла та когато чух шум и се обърнах.Срещу мен стоеше някакво момче и ме гледаше учудено
-Извинен си!-отвърнах и се изправих.Явно напоследък ми вървеше на странни срещи - От тук ли си ? Не съм те виждала до сега?

by **Иън Сомърхолдър** Съб Сеп 17, 2011 12:06 am

Момичето се изправи и каза,че съм извинен,а аз леко се усмихнах.Попита ме дали съм от тук.
-Не.Току що се преместих.-Реших да си замълча.
-Ами ти?-попитах я,като се приближих до ръба на скалата и бутнах няколко камъчета от ръба с крак и погледнах на долу.
-Високичко е.-Засмях се,като се обърнах към нея.
-Аз съм Иън.Приятно ми е.-Усмихнах се и подадох ръка.

by **Елена Гилбърт** Съб Сеп 17, 2011 12:44 am

Или ме излъга или наистина сега е дошъл.Или просто е вампир и аз пак съм на ръба както винаги
-От тук съм!
Така или иначе щеше да се разбере напоследък имах не рядката възможност да ги разпознавам.Той се приближи към ръба и бутна няколко камъчета
-Да високо е - засмях се леко -Аз съм Елена!

by **Иън Сомърхолдър** Съб Сеп 17, 2011 12:49 am

-Сигурно си тукашна Ел?-Постоянно измислях прякори,не обичах да викам на цяло име.
Седнах на ръба на скалата,като изтупах ръцете си.
-Ще се присъединиш ли?-Тя погледна странно.Нормално нали е човек.
-Спокойно,ще те хвана,ако тръгнеш да падаш.-Казах и се усмихнах.
-Нека разпуснем частта със запознанството.Всички знаем,че това градче си има своите "странни" жители.Кажи нещо интересно?Тук със сигурност се случват такива неща.-засмях се отново.

by **Елена Гилбърт** Съб Сеп 17, 2011 1:57 am

Поне беше по различен от останалите или само на пръв поглед
-Да,родена съм в града Иън...не е честно,не мога да ти измисля съкратен вариант..
Той се просна буквално на ръба и ме повика
-Не ме е страх да падна -отвърнах също така ведро и седнах до него,когато той подхвана частта със "страностите" в града
-Е интересно би било ако си човек като мен,но щом предлагаш да ме хванеш ако падна,залагам че си вампир

by **Иън Сомърхолдър** Съб Сеп 17, 2011 2:13 am

-Спокойно има време.-Засмях се.
-Все нещо ще измислиш.-Казах и,като тя седна до мен на скалата.
Хванах няколко камъчета от земята и започнах да ги хвърлям едно по едно.
-Да.Вампир съм.Няма проблем бих те хванал.-Побутнах я леко по рамото и се засмях.
- Красиво девойче,като теб няма ли си приятел?-Попитах докато хвърлях поредното камъче,което се губеше в далечината.

by **Елена Гилбърт** Съб Сеп 17, 2011 3:16 am

-Спокойна съм!
И наистина бях спокойна,сякаш му имах доверие и го познавах отдавна,но това като ,че ли ми бе навик
-Да измисля-да видим,Клаус е в града и тормози ..мен защото съм двойничка на любимата му Катерина,какво още...от това по-интересно едва ли има
Лекото побутване по рамото намекваше нещо,но не му обърнах внимание докато не попита за приятел..Стефан,къде беше той
-Всъщност имам и интересното е,че е вампир

by **Иън Сомърхолдър** Съб Сеп 17, 2011 3:30 am

-Значи живота ти е толкова усложенен,колкото и моят.-Отново се засмях.
-Вампир за гадже?Браво.Смелчага си.-Намигнах и.
-Повечето хора се страхуват,че ще им изпием кръвчицата до последната капка или,че ще ги изкормим.-Всъщност си беше така.Повечето хора се страхуваха от нас,а и ни мислеха за чудовища,за което имаха право.
-Тогава защо не си с него,а седиш тук?-Попитах я.
-Аз ако имах такава хубава приятелка нямаше да я оставям и за миг,за да не я открадне някой друг.-Усмихнах се леко и хвърлих и последният камък с всичка сила.

by **Елена Гилбърт** Съб Сеп 17, 2011 5:12 pm

Сложен ли,че той си беше сценарий за криминален сериал
-Нямаш идея колко сложен е света в който се намирам,а само преди година бях обикновено момиче с обикновени проблеми
Да беше нереално мъж като Стефан да се влюби в мен,но стана и сега бях въвлечена в света им,но ми харесваше,бих дала живота си за него
-Е моята вече я пиха,нищо страшно не е ,така че не ме е страх
Ако се бе появил по-рано би ме било страх ,но не и сега,сега знаех какво са
-Защото не знам къде е! Нещата са сложни при нас,едва не загина и сега е малко... изнервен!

by **Иън Сомърхолдър** Съб Сеп 17, 2011 7:19 pm

Засмях се.
-Мислиш си,че всички вампири са толкова мили и сладки?Да ме беше срещтнала преди няколко години,да видим дали щеше да мислиш така.Повечето от нас имат толкова тъмно минало,че не можеш да си представиш и дори твоят Стефан също.-Повечето хора бяха заблудени от любовта.Жалко.
-За 2000 години съм видял достатъчно неща за да си дам поука от това.-Продължих,като облегнах ръцете си назад и се подпрях на тях.

by **Елена Гилбърт** Съб Сеп 17, 2011 7:26 pm

-Изобщо не го мисля,защото срещнах и обратната страна на мил и добър вампир и повярвай ми,не знам какъв си бил ти,но те двамата са нещо ужастно.
Знаех за миналото на Стефан,сам той ми го бе разказвал,така,че нищо не можеше да ме учуди
-Знам доста за вас,не ме подценявай,дори на 3000 да си пак не можеш да ме изненадаш..все пак имам двойничка,на всичко от горе съм подчинена на древен вампир
Вече не се притеснявах за това
-Стига за мен,разкажи ми за себе си

by **Иън Сомърхолдър** Съб Сеп 17, 2011 8:55 pm

-Ами,на времето с брат ми се влюбихме в едно момиче.Бях лудо влюбен в нея и ненавиждах брат си.Баща ми винаги предпочиташе него,защото аз бях черната овца в семейството.Та на кратко.Тя ни превърна,а ние избихме цялото си семейство,а после се разделихме.До ден днешен не съм го виждал,както и нея.-Отговорих-
-Но иначе обичам музиката и тренировките в парка,както и киното.-Засмях се.
-Ами ти?-Попитах.

by **Елена Гилбърт** Съб Сеп 17, 2011 10:34 pm

Защо ли бях слушала тази история,или поне беше подобна...
-А тя да си има двойничка?
Щеше наистина да е голямо съвпадение,защото Стефан и Деймън са били в същото положение,може би дори и аз..не аз не обичах Деймън,само Стефан
-Аз?Обичам приятелите си,семейството си,приятеля си..най-вече..но историята ти ми напомня на ... нещо...
Но бе време да вървя,трябваше да видя как е Джеръми...

by Sponsored content