Хотелът

Не се забави много имаше само няколко телефони разговора,един от който с дъщеря му,която мрънкаше за нещо,което е толкова маловажно но искаше внимание,което нямах време да и обърна. Просто истината е такава,от преди да се роди дъщеря му,знаеше че не може да има деца или шанса по естествен път е нищожен,беше претърпял инцидент,който покри за да не разочерова жена си,за нещастие обаче така разбра,че си има любовник,от който се роди дъщеря му,след като всичко беше наред си е наред. Уби любовника след време,което показа на жена и къде и е мястото но не можеше да се държи с дете така,за това и угаждаше.
Щом стигна до вратата на хотела отвори спокойно врата и още щом я затвори зад себе си,свали сакото и махна вратовръзката. А в леглото го очакваше сладка изненада. Голо,ангелско създание което я гледаше без никаква свян,точно така както си я представяше но още по секси от това. откъсна се гърлен звук от гърлото му,усмихна се дяволите. Не се приближи още просто искаше да я огледа цялата:
-Не съм го казвал често,но си невероятно красива...
Да ласкаеше момичетата често но въпреки това,не и толкова открито,защото намираше много малко жени за толкова красиви. Дори и жена му.
-Какво иска моето момиче?
Сега вече бавно се приближи,като започна да преминава с ръка по дължината на крачето и,покрай дупето докато не легна до нея:
-Щом си тук доброволно имаш право на желание!

Нима си мислеше, че бих отказала подобна покана? Дори и да изключим колко пристрастена бях към секса с него, той все още си оставаше най - забележителния мъж, когото бях срещала. Още преди да бъдем интимни, го намирах за възбуждащ. Въпреки възрастта си, той все още изглеждаше по - добре от много мъже на моята възраст, но като капак на всичко имаше ум, който обожавах и на който се възхищавах по много начини. Разбира се, че не исках да съм на никое друго място освен тук, с него.
- Вече получих това което искам. - Беше тук, това бе повече от достатъчно, но щом искаше да си пожелая още нещо, тогава със сигурност можех да поискам още нещо.
Бавно се надигнах на лакът и го накарах да се излегне по гръб. Все още ухаеше на мен и това ми хареса. Не си бе сменил дрехите и те още пазеха спомена за по - рано. Качих се внимателно върху него и се наведох, за да го целуна. Беше нежна целувка, даже малко мързелива, но изглежда бе достатъчно добра, защото веднага усетих как панталона му се издува. Извих леко ханша си и го отърках в пакета му.
- Сега ще дам на теб, това за което си дошъл. - Прошепнах тихичко все още с устни върху неговите и започнах да разкопчавам ризата му. Харесвах да усещам кожата му до своята. Така го чувствах още по - свързан с мен, затова щом копчетата свършиха разгърнах изцяло плата и прокарах пръстите си по корема и гърдите му. Усетих го как настръхва под мен. Същото се случи и с мен.
Продължих с колана и после копчетата на панталона му. Той разбра веднага какво целя, затова леко надигна таза си и ми позволи да изхлузя надолу панталона, като заедно с него свалих и боксерките. Изведнъж той се озова гол под мен със пулсиращ, твърд и изправен пенис. Полюбувах му се за миг, после изпитах непреодолима нужда да го почувствам... да го вкуся. Беше толкова примамлив, че не издържах дълго, преди да го поема между устните си...

Тази награда си заслужаваше по всички параграфи,определено и това си личеше,защото стана още по твърд пулсиращ,щом започна малката игра. Всичко можеше да приключи в първия миг когато го докосна но той се сдържа,за да има време да се наслади на всичко това. От гърдите му се откъсваха нежни мъжетвени стонове,който я насочваха,да продължи. Харесваше му и нямаше защо да крие,а и тя имаше опит,знаеше как да подлуди някой до краен предел и да го накара да я желае още повече от колкото можеше. Буташе го до ръба,караше го да я иска още,и още:
-Да красавице...
Прехапа устните си за да устои на всичко това но устните и бяха толкова умели,а езика и толкова палав,че наистина щеше да изгуби контрол над сетивата си в скоро време. Това момиченце си играеше с него,бързо се учеше и знаеше слабостите му и скоро можеше въобще да не се мери в нейно присъствие. Харесваше му още повече факта,че с нея се чувстваше,като младо момиче,все едно беше отново на 19 и преоткриваше света на секса:
-Побъркваш ме!
Просъска той но когато тя забърза,изригна без предупреждение. Извика от удоволствие и потрепна,защото тялото му беше обзето от невероятно удоволствие.

За човек на неговата възраст, оказваше голяма съпротива. Кой обаче броеше годините? Владимир не отстъпваше по нищо на по - младите мъже от него. Даже точно обратното. Превъзхождаше ги по всички критерии, а чисто физически... ами да кажем, че никой мъж не бе успявал да ме задоволи до такава степен. Еднократното чукане, се бе превърнало в тримесечно забавление, което ставаше все по - пристрастяващо. Всеки следващ път достигах до нови висоти на удоволствието си и това колкото ми харесваше, толкова и ме плашеше.
Оргазма му се спусна по гърлото ми - топъл и божествен. Изпих всяка част от него и не престанах, докато не започна да се отпуска. Едва тогава пак повдигнах очи нагоре и го видях. По лицето му бе изписано такова блаженство, че се почувствах удовлетворена. В такива моменти знаех, че на него му е не по - малко приятно да бъде с мен. Амбицирах се да му дам още, за да го задържа за по - дълго.
Устните ми започнаха да се изкачват нагоре по тялото му. Стигнах до подножието на брадичката му и я захапах нежно. Той вече започваше да се съвзема и ръцете му вече опипваха извивките на дупето ми.
- Трябва да го правим по - често... - Казах му аз и хванах лицето му в ръцете си.
- Липсваше ми... - В момента бях леко емоционална и не си подбирах думите, но и това беше самата истина. Последната седмица си лягах и се събуждах с мисълта за него. Прекарвах дните си в очакване да дойде в компанията и да ме извика в офиса си или пък той самия да дойде в моя. И сега когато най - накрая отново бе мой, може би можех да си позволя да съм емоционална, макар че не бях сигурна точно как би му прозвучало.

Заиграл се с нея,не беше чул толкова,какво казва,все още под емоциите на оргазъма,се чувстваш безтегловен. Леко и нежно преминаваше по тялото и,с толкова внимателен,просто се опитваше да се наслади на допира до нежната и кожа,която сякаш е направена от коприна,дори коприната не беше толкова съвършена. Определено се чувствше,като щастливец,че е намерил такава прекрасна жена като нея,която да го кара да с чувства така:
-Ти ще ме накараш да идвам по често тук...
След миг я обърна бързо,беше намерил сили в себе си,намести се между краката и,отърквайки отново своята корава мъжественост в нея:
-Ти си моя!
Явно и той имаше изблик на чувства,който обаче също не си даде сметка,че изтича това. Само едно е сигурно,всеки който се доближеше до нея,щеше да си има големи неприятности,той когато искаше нещо за себе си,го искаше само за себе си. И въпреки,че съзнаваше добре,че тя е млада и може да прави каквото иска,сега знаеше добре,че ако види някой,щеше да го убие. Искаше я само за себе си,въпреки че нямаше право:
-Мисля,че дори ще поостана тук!

И с тези думи той просто се плъзна в мен, достатъчно корав и пулсиращ, за да усетя с болезнена яснота всеки сантиметър от него. Потъна докрай, карайки бедрата ми да се затегнат около кръста му, а ханша ми да се извие към него. Отдавна бях достатъчно влажна и копнееща за него, за да го поема с нетърпеливо очакване, но въпреки готовността ми, той винаги ме изненадваше с размери.
- Влад... - Простенах името му и приплетох пръсти в косата на тила му. Беше невероятен. Пасвахме си толкова добре, че все едно бяхме създадени един за друг.
В началото бе нежен и чак внимателен, но с всеки следващ тласък, ставаше все по - неудържим. Съвсем скоро пръстите ми се спуснаха по гърба му и започнах да забивам нокти в него. Помислих си, че ще останат следи, но не успях да наложа на ума си да спре. Подсъзнателно исках да го предизвикам и успях. Десет минути по - късно той се блъскаше озверяло в мен и цялото легло се тресеше под нас. И хубавото беше, че тук никой от нас не трябваше да се сдържа. Никой не можеше да ни види или чуе, затова дадохме воля на чувствата си. Онези първичните и животински пориви, които в офиса бяхме потискали.
Доведе ме цели три пъти до оргазъм, преди самия той да достигне своята връхна точка на удоволствие. Накрая никой от нас не можеше да помръдне. Лежахме потни и едва дишащи, а аз така и не можех да спра да се свивам, изстисквайки и последните капчици от оргазма му. Все още бе в мен... дълбоко в мен, а главата му бе отпусната на гърдите ми. Пръстите ми си играеха с влажната му коса и имах чувството, че се намирам в рая. Не знам дали това бе причината да кажа това, което казах.
- Остани! - Още бях прекалено задъхана, но успях да изрека думите достатъчно отчетливо, за да ги чуе.
- Не искам да съм сама тази вечер. - Обикновено след като ме изчукаше просто минаваше през банята, после се обличаше и си тръгваше. Понякога аз оставах до сутринта в хотела, друг път откривах сили в себе си и също си тръгвах, но тази вечер нито имах сили да се прибера, нито да пусна него. Исках го тук до мен. Исках да заспя с аромата му и да се събудя до него. Исках щом отворя очи, той да е първото нещо, което ще видя. Дължеше ми го, заради всички пъти, в които аз бях пренебрегвала ангажиментите си, за да бъда с него.

-Само този път...
Даваше празни обещания най-вероятно,защото и без това малко му трябваше,защото определено изпитваше някаква чувства към нея,а така се почваше. Остана до нея,като му харесваше,да си играе с косата му. 
-Отдаван не съм го правил...
Свикна да не приспива,дори и с жена си вече не спеше,тя не можеше да го понася. След,като разбра,че любовника и е убит,леда се престрои толкова бързо. Улови ръката и,като преплете пръсти с нейните,загледа се в красивата и длан а след това я целуна. 
-Не искам да си признавам но е хубаво...
Съвсем не си го призна но осъзна едно,въобще не я беше опознал,не знаеше нищо за нея,това трябваше да се промени:
-В същност до сега не знам много за теб,какво се върти в главата ти?
Погледна я леко съсредоточено но се усмихна:
-Кажи ми какво се крие зад красивото лице...

Усмихнах се някак тъжно и продължих да галя косата му както до сега. Предполагам просто си печелех време докато измисля отговор. Истината обаче беше, че нямах представа какво да му кажа. Зад красивата ми външност, която го бе привлякла първоначално, нямаше чак толкова красота. Всъщност живота ми бе изключително праволинеен и даже скучен, диктуван от амбицията да задоволя родителите си и тяхната представа за успех.
- Познаваш ме... - Казах тихичко. Дишането ни най - накрая се бе успокоило и сега можех да се закълна, че чувам как сърцето му бие.
- Работя за теб от три години, а баща ми вероятно ти е говорил за мен много преди дори да започна работа в една от фирмите ти.
Владимир и баща ми се познаваха от години. Имаха общи проекти и макар да не бях наясно в какво точно се състои този бизнес, знаех че са приятели. Разбира се, баща ми не искаше да започвам работа при Владимир, вероятно защото го познаваше много добре, но точно това бе причината да приема точно тази работа. Исках да се докажа пред себе си и да постигна нещо без протекцията на родителите ми.
- Знам, че обича да се хвали с мен. - Гърдите ми леко се разтресоха от спонтанния смях.
- Колкото до това какво се крие в главата ми... - Издърпах го леко за косата и го накарах да ме погледне. - Първо ще трябва да ми споделиш какво се крие в твоята. - Усмихнах му се предизвикателно и после го целунах за кратко, просто защото нямах сили да се задържа изправена за по - дълго. Наистина бях изморена, а след това умопомрачитено чукане, едва държах клепачите си отворени, но знаех че ако дори само за миг си позволя лукса да ги отпусна ще заспя, а с това ще пропусна и възможността си да остана по - дълго с него.

Накара го да се засмее ,защото това което знаеше от баща и беше повърхност,която определено нищо не означаваше но знаеше,че това е механизъм,не искаше да казва,защото се страхуваше да споделя.
-Добре тогава,ще споделя това,че ми омръзна да пътувам...
Казано от човек който пътува постоянно,е нещо което никой не знаеше за него:
-Мисля да се преместя някъде за постоянно,време е да се кротна...
Определено се нуждаеше да намали темпото,още повече като се имаше предвид,че можеше скоро да не се чувствам толкова млад. Може би по големия страх е този,че нямаше да бъда винаги млад,а и сигурен беше,че тя е млади и ще го изостави,когато се сръчкотеше съвсем. Това малко му нагорча,и усмивката му падна от лицето:
-Но това може и да почака...
Облегна се назад и погледна на горе в тавана,замисляики се за това,че след време,щеше да остане сам,с жена която го мрази,дете което го ненавижда и хора,който искаха да го убият.

Повдигнах поглед, за да видя лицето му. Бях свикнала да го виждам абсолютно непоклатим и решителен. Подчиняваше света и хората в него, на себе си и собствените си желания. Това го правеше такъв какъвто е, но сега изглеждаше някак... уязвим. Или поне за миг, защото още щом усети погледа ми, върна непоклатимото си изражение.
- И на мен така ми се струва. - Не изглеждаше чак толкова изморен и със сигурност не беше чак толкова стар, за да мисли за пенсиониране, макар да бях убедена, че е можел да си го позволи отдавна. А и от там където стоях аз, за мен той бе мъж в разцвета на силите си. Имаше още толкова много време пред себе си.
- А и знам, че си човек, който умее да се наслаждава на живота. - Завъртях се към него и усуках крака си между неговите. Пръстите ми проследиха косъмчета по корема му, а устните ми докоснаха гърдите му.
- Едва ли пътуванията ти са чак толкова скучни. - Отпуснах глава на гърдите му.
- Преди обичах да пътувам. - Дойде ред и на моите признания, ако това можеше да се нарече такова.
- А сега вече не? - Попита той, заравяйки по дълбоко пръсти в косата ми.
- И сега обичам... Просто не го правя толкова често, колкото ми се иска. - Отвърнах аз.
- Защо? - Продължи да пита той.
- Защото работя за теб! - Казах и се засмях. Знаеше много добре колко време изискваше работата ми във фирмата му. А всъщност можеше и да няма представа, че тя бе окупирала почти всичкото ми време. Даже вече нямах време за личен живот. Предполагам и заради това се срещах с женени мъже в разни хотели.

-Така ли,трябва да променим това!
След всичко което чу,си даде сметка,че щеше да превърне едно младо момиче в машина,а това не трябваше да се случва,още повече трябваше да и даде възможност,да намери щастие. Дори и да не е с него той трябваше да и даде възможност,да се омъжи и да има живот. Това малко или много се забиваше в сърцето му,като стрели,но въпреки всичко,щеше да прекара с нея,колкото време можеше по дълго:
-Тогава,ще те повиша и,ще се наложи да пътуваш...
Да пътува с него,макар по работа но сега нямаше да върши толкова много неща,дори почти никакви,не беше добре да я намесва в своите дела:
-Ще ми помагаш с моите дела...
Баща и щеше да го убие,ако разбереше,можеше да я напъха още по дълбоко и дори да рискува живота и. До където му се простираха възможностите,щеше да я държи надалеко. 
-Ако все пак искаш,не мога да те накарам насила точно за това,но ще е хубаво да пътуваме задно,след около месец ще съм в Мароко и ще е хубаво да имам доверен човек,или по скоро компания...

Отдръпнах се рязко. Току що бе направил нещото, което никога не бях мислила, че ще се случи.
- Шегуваш ли се? - Попитах все още невярваща, че ми беше предложил нещо подобно. Бях си скъсала задника от работа през последните три години и ако щях да получавам повишение, то щеше да е защото съм го заслужила, а не защото спях с него.
- Това, че се чукам с теб не значи, че ще ти позволя да се месиш в работата ми... - Нищо, че беше мой шеф и можеше да прави каквото пожелае, даже и да ме уволни. При всички положения обаче, нямаше да му позволя да ме унижи по този начин.
- Положила съм прекалено много усилия, за да омаловажаваш труда ми по този начин. - Изведнъж бях получила такъв прилив на енергия, че бях готова да стана от леглото и да се махна веднага от тук. Беше лоша идея да си говорим. Такава близост никога не беше добре, но все си мислех, че точно Владимир е човека, който най - ясно може да различи границите между личното и професионалното. Беше стигнал толкова далеч и бях убедена, че не го беше направил като повишаваше всяка своя любовница.
- Харесвам живота си такъв какъвто е. Не си превишавай привилегиите и не се меси в него. Ти си мой шеф на работа, в леглото сме равни, така че не смесвай едното с другото, никога повече. - Вече бях на крака и търсех с поглед роклята си.

-Успокой се! Нищо не съм направил...
Все пак нормално поведение,на една еманципирана жена но не стана от леглото,остана да лежи и да я гледа спокойно,то като цяло нямаше за какво да се ядосва,при положение,че не е станало нищо;
-Само предложение...
Само леко се изправи и се облегна на дървото,слагайки една възглавница:
-Не омаловажавам,успеха,амбицията ти,ще се съглася с това,че не желаеш,сега ще дойдеш ли при мен или още ще ми се сърдиш...
Подаде и ръка,за да се върне при него,нямаше да се оправдава за предложението си,щом не го искаше нямаше да бъде и толкова. Но може би наистина я засегна:
-Извинявам се казаното преди,не се съобразих,просто понякога съм голям егоист...

Да, това със сигурност беше, но и аз не бях по - различна, затова щях да защитавам интересите си до край. Той не можеше да спре живота ми, само защото в момента му се искаше да го направи. Или пък можеше? Имаше достатъчно власт, за да ме принуди да направя всичко което той пожелае и все пак се радвах, че не реши да я упражни.
Поех протегнатата му ръка и той ме дръпна обратно в леглото при себе си. После ме целуна страстно и продължително, все едно с това подплати извинението си, но аз все още усещах едно горчиво чувство в устата си. Харесвах че до сега отношенията ни бяха ясни и прости и никой не се бъркаше в живота на другия и ми се щеше да си останат по този начин.
- Стана късно... А утре трябва да ставам рано. Да поспим. - Наистина имах нужда, а ми оставаха само няколко часа, докато алармата ме събуди, затова наистина предпочитах да поспя.

-Добре почини си...
Целуна я отново,а след това  я изчака докато заспи. За него сън нямаше от години,излезе на терасата,изпуши няколко цигари и прегледа няколко неща на компютъра. Не можеше да легне до нея отново,знаеше това до къде води и знаеше,че рано или късно,ще изпита силни чувства към нея,а това не водеше до нищо добро. Остави я да спи без да и вдига никакъв шум,понякога поглеждаше за миг към нея. Малко преди да съмне,той задряма за малко на стола но нейната аларма го събуди. Надигна се и премигна няколко пъти,за да си придаде вид,че не спи:
-Добро утро...
Бързо със сигурност знаеше,че трябва да отиде и да се изкъпе но първо щеше да я остави тя да иде:
-Закуската ще дойде след малко...
Беше дал инструкции в точен час закуската да е тук,за да не губи време:
-Докато се къпеш аз ще се обръсна,няма да ти преча...

Имах чувството, че съм спала не повече от пет минути. Имах нужда от още поне няколко часа, но знаех че не бива да го правя. Дори и да затворех очи за секунда както ми се искаше, бях убедена, че просто няма да се появя в офиса.
- От кога си толкова загрижен да не ми пречиш? - Още бях много сънена и не го казах с особена умисъл, но наистина беше странно да се събудя по този начин. Повече би му подхождало да се намъкне в леглото и да ме събуди с език заврян между краката ми, отколкото да се старае да не ми се пречка, но предположих, че всичко е заради снощи.
Измъкнах се мудно от леглото и тръгнах към банята. Със сигурност щом влезех под душа, водата щеше да свърши своето чудо и аз щях да се почувствам много по - добре.
Не сгреших. Почти веднага мозъка ми заработи и аз започнах да разсъждавам над поведението му снощи и тази сутрин, а в главата ми отново и отново се повтаряха думите му от преди малко: "докато се къпеш аз ще се избръсна, няма да ти преча". От кога влизах сама под душа, докато той е тук? А той наистина не го направи, дори и след като се забавих малко повече от необходимото, с надеждата че той просто ще размисли и ще се присъедини, но това така и не се случи.
Накрая просто излязох от душ кабината и се увих в една от пухкавите бели хавлии закачени точно до врата. Той беше отвън и приключваше с бръсненето. Отидох на съседната мивка и извадих неизползвана четка за зъби и паста. В хотелите винаги слагаха подобни неща за хора като нас, които са се озовали съвсем случайно на места като това.

Още от сутринта ме захапа,чудно... Въреки че в мен се бореше чувството,че я желая и то веднага,по скоро се замислих,че и провалям живота. Тя е младо и красиво,умно и талантливо момиче,красива жена,която нямах правото да държа само за себе си,въпреки че бях от тези хора,който взимаха всичко без дори да им мигне окото. Тук сърцето ми за първи път от много време каза съвсем друго. Трябваше да се държа на разстояние. Преминах зад нея и я целунах по рамото и врата докато сушеше косата си на другата страна:
-Остани тук колкото е нужно,аз имам рана среща с един стар приятел...
Не лъжех имах среща с един приятел от тъмните дебри,който щеше да ми предлага нова сделка,не бях сигурен,дали искам да я приема. Но се налагаше поне да го изслушам,а и трябваше да не ходя толкова често в офиса. Трябваше да спра да я виждам толкова често и можеше всичко да отмине,както си беше дошло. Може би за малко трябваше да се върна в Русия,за да видя какво става и там,трябваше да потуша семейните скандали.

За съжаление аз също трябваше да тръгвам скоро. Все пак обаче успяхме да пием кафе заедно. Беше набързо, преди да тръгнем и двамата и предимно обсъждахме работни неща, но въпреки всичко беше едно приятно, почти нормално утро, което успя да ме заблуди за миг и да ми създаде усещането, че не съм просто за забавление.
Излязохме заедно от хотела. После той се качи в неговата кола, а аз в същата онази, която ме бе докарала тук снощи. Сега ме върна обратно в офиса където ежедневието и работата успяха да ангажират мислите ми до толкова, че да не се задълбочавам в мисли за предишната нощ.
Когато обаче се прибрах вкъщи вечерта, усетих празнината и най - вече липсата му, която понякога бе по - силна от колкото ми се искаше. Този избор обаче бях направила сама. Владимир никога не ми бе давал празни надежди за това какво мога да очаквам от отношенията ни. Нищо не се бе променило, освен може би моите чувства и не знам дали това бе любов към него или просто биологичния ми часовник тиктакаше и ме сигнализираше, че е време да си намеря някой, с който да споделя живота си, но щях да разбера.
Още на следващата вечер бях навън с мъж, който от седмици се опитваше да ме убеди да изляза на вечеря с него. Най - накрая бях приела поканата му и той беше чудесен, мил и умен, но през цялото време исках да е някой друг. Трябваше обаче да избия Владимир от ума си, затова поканих въпросния мъж в дома си и вечерта правихме секс... Секс, който дори не можеше да се сравни с онзи от предишната вечер. На сутринта вече знаех, че няма да изляза повече с него...

Няколко седмици поред не бях идвал в офиса,може би мина цял месец. Времето мина все едно бяха векове,чувствах се малко като на заточение,изпълнявах семейния дълг да съм със семейството си но мислено бях съвсем другаде. Дори жена ми беше свалила гарда и спах ме заедно,да беше доволна но аз правех всичко възможно да не се излагам но през цялото време си мислех за друга. Дори на регулярните игри на покер,не позволих на никое момиче да стои до мен,обикновено имаше жена която ми се лепва на врата,аз харесвах това внимание но сега просто не го исках. Дори за първи път от много време не бих,а преди ги обирах до шушка и си залагаха колите,този път дори станах по рано,за да мога да се усамотя  за малко. 
Имах работа и трябваше да се върна,исках или не искам. От една страна исках,защото имах желание да я видя,от друга не исках,защото знаех добре,че не съм си я избил от ума и не постигнах нищо с отделянето си.
За щастие още със стъпването си имах много работа и не отидох направо в офиса имах други сделки,когато се появих беше доста късно и висички бяха в режим на тръгване. Не я засякох отидох направо в офиса и се залових да преглеждам работата от изминалата седмица и да проверя,какво е ставало мен докато ме е нямало. Добре бяха нещата но никога не съм се съмнявал в способностите и. Тя наистина е добра в работата си и в това което правеше,че нямах нито една забележка към това което свърши. На моменти с чудех защо идвам,истината е,че голяма част от парите се беряха през тази фирма но тя не го знаеше нит можеше да усети,защото нямаше достъп до главните сметки,който бяха някъде на някой острови. идвах тук за да видя дали някой не си е пъхнал носа където не му е работа.

Приключвах с дневните си задачи, когато на врата се появи Наташа. Викаха ме от офиса на Владимир. Останах изненадана и леко шокирана, защото обикновено разбирах, когато е тук. Днес обаче почти не бях излизала от кабинета си и беше логично да не съм чула нищо.
Както и да е, отпратих Наташа и я помолих да затвори врата, след това не знам защо но първото което направих бе да оправя грима си. Все още бе почти непокътнат, но подсилих червилото си. Не исках да се бавя прекалено обаче, за да не изглежда така сякаш съм се подготвяла за среща с него. Исках да бъда възможно най - естествена и спокойна когато го видя, макар че всичко вече ми се бе преобърнало. Беше минал месец от както го бях видяла за последно и нямах никаква представа как ще се развие срещата ни сега. Беше напълно възможно да е чисто служебна.
Станах от стола си, пригладих полата си по навик, поех си дълбоко въздух и тръгнах към неговия кабинет, който бе чак в другия край на етажа и бе най - големия. заемаше почти половината пространство.
Асистентката му я нямаше на бюрото. За първи път не беше там и аз леко се изненадах. Даже се поколебах какво да правя, но в крайна сметка почуках на врата и след като отвътре чух плътния му мъжествен глас, всичко ми се разтреперя. Натиснах дръжката и открехнах леко несигурно врата. Веднага го видях. Седеше на президентския си стол зад бюрото и бе обърнат леко в страни, наблюдавайки нещо отвън. Гледката разбира се бе великолепна и сама по себе си струваше милиони, но аз имах щастието да я ползвам само за фон.
- Влез и затвори врата. - Нареди той, без дори да е сигурен, кой е там. Така и не се бе обърнал към мен, което ме наведе на мисълта, че или е видял отражението ми в стъклената стена или не е очаквал никой друг. Изпълних послушно и чак тогава забелязах, че на масата в дъното на стаята е подготвена вечеря за двама. Мина ми през ума, че може и да е за нас, но с него никога не се знаеше.
- Викал си ме... - Казах аз, пристъпвайки доста плахо навътре. Не бе типично за мен. Обикновено марширувах с дразнеща увереност, особено когато съм на толкова високи токчета. Това бе едно от нещата, които винаги ме караха да се чувствам красива и секси.

-Били ми направила удоволствие...
Показах с тъка столчето което стоеше срещу масата,тя явно не е сигурна но въпреки това,аз дръпнах лекичко стола,като кавалер и като кавалер бутнах стола. След това седнах срещу нея,и сложих кърпата в скута си:
-Ако все пак не желаеш или искаш да си тръгнеш след,ти решаваш...
Реших да се държа възпитано поне един път в живота си с един човек,исках да дам възможност сама да избира дали иска или не иска да е с мен. Да и дам повече възможности ида не бъда толкова суров и настоятелен,макар че с настояване я докарах тук но това е съвсем друго нещо,не можех да избягам от себе си:
-Ще се радвам да имам възможността да прекарам една спокойна вечеря в приятната ти компания,мина доста време...
Стори ми се ужасно дълго,не бях в състояние все пак да я моля,но и показвах,че ще е хубаво ако реши да остане. Макар че я желаех ужасно и не бях правил секс от дълго време... Имах нужда да я имам,исках я... То дори ужасно много,не можех да стоя на себе си и дори си я представях с тази къса рокля.

Наистина бе минало много време. Ужасно много даже. И се бях питала не веднъж какво се случва. Даже си бях втълпила, че след последната вечер, няма да го видя повече. Бях направила някой емоционални признания и си помислих, че по един деликатен начин, той бе решил да ми покаже къде ми е мястото. Не биваше да има чувства и го знаех, така че отчитах онази вечер като грешка от моя страна, но той също се бе постарал да нажежи напрежението, с онова предложение да ме повиши, за да мога да пътувам с него. От една страна беше мило, защото искаше да съм по - по близо до него, но от друга бе обидно, но вече го бях преодоляла и не му се сърдех за това.
Владимир наля вино в чашите ни и после вдигна сребърните капаци върху чиниите. Едва тогава се настани срещу мен и предложи тост. Виното бе божествено. Изумително леко и оставяше един свеж вкус на плодове в устата ти. Мисля че не бях опитвала нищо по - хубаво от това. Храната също бе приготвена съвършено. Блюдото бе изискано и подредено стилно в чинията, но също така вкуса бе вълшебен. Беше се постарал и почти веднага ме накара да се отпусна. Както винаги бе спокоен, уравновесен и бързо ме подтикна да забравя за всичко останало.
- Това бе едно много добро извинение. - Понеже не бях яла нищо днес, храната ме накара да заситя стомаха си. Изядох си почти всичко и накрая просто се отпуснах някак изморено в облегалката на стола с пълна чаша в ръка.
- Виното е превъзходно. - И почти празната бутилка свидетелстваше за това.

-Радвам,се че моя избор ти е харесал...
Като цяло аз обичах по силни вина,дори горчиви,солидно отлежали и кърваво червени. Но трябваше да се хареса на нея,а не на мен толкова много. Участвах във всеки подбор на неща за тази вечер,исках всичко да е достойно за нея,определено се нуждаех от малко реванш от предния път.
-Исках да прекараме една хубава вечер...
Не се бях ме разделили добре,а истината е тази,че не бях убеден,как по подобаващо да се извиня,а и като цяло вече прескочих границата и секса не ми стигаше,исках повече от нея макар да нямах право:
-Е,как мина  месеца?
Беше минало толкова време,колко ужасно! Но май бяха и повече,губеха ми се тук там няколко дни. Все пак исках да водя някакъв разговор,за това реших да задам невинен въпрос,не исках да и се бъркам но нормалните хора водеха разговори без проблем,с малката разлика,че ние като цяло бяхме започнали на опаки,първо се чукахме,а после си говорех ме или не си говорех ме въобще.

- Изморително. - Не желаех да му се оплаквам. Не бях от тези хора които хленчат, но точно в този момент усещах целия товар, който носех през изминалите седмици. Най - накрая някой ме бе накарал да се отпусна до толкова, че да да почувствам истински умората. Беше разбира се хубаво, защото в края на вечерта, наистина бе успял да ме предразположи до толкова, че дори да покажа слабост.
Разказах му основно за работата си. Казах му че е било доста натоварено в последните две седмици и макар да знаех, че вероятно не това иска да чуе от мен, изслуша мълчаливо всичко, което исках да му кажа.
- Бях на няколко гала вечери. - Имаше и някакъв вид развлечения, които бяха по - скоро работни, но той знаеше или поне предполагах, че знае за тях, тъй като се явявах на тези места освен с името си и с това на фирмата чийто представително лице бях.
- Ами ти? - Нямаше кой знае какво интересно, което можех да му споделя за моя месец, просто защото той бе изминал под мотото на работата, а всички останали занимания или бяха прекалено лични, за да му ги споделям или просто емоцията от тях бе отминала и вече дори на мен не ми звучаха интересно.
- Днес си доста мълчалив. - Както винаги всъщност. - И изглеждаш някак изморен. - Предполагах е имал още по - натоварено ежедневие и от мен. Всъщност бях сигурна в това. Той имаше много повече отговорности и даже ми стана леко глупаво да му се оплаквам колко изморително е моето ежедневие, когато стоя срещу човек, който имаше още поне десет подобни на тази фирми и на всичко отгоре семейство. Сто процента бе в пъти по - натоварен от мен, но така и не си позволяваше да се оплаква. Беше истински мъж и аз го оценявах, но все пак бе човек и бях убедена, че ако се нуждае от слушател, аз бях добър такъв.