Езерото

Пристигнах възможно най-бързо и това което заварих не ми хареса изобщо. Край огъня се бяха събрали доста хора, а малко в страни от тях беше Натали, моята племенница, която плачеше. С бързи крачки отидох до нея и Мат, за да разбера какво точно се е случило, а тя още щом ме видя, се стрелна към мен и ме прегърна:
- Съжалявам... Съжалявам... - Повтаряше през сълзи, а аз дори не знаех за какво, но беше достатъчно, че тя плаче, за да знам, че нещо лошо се е случило. Притиснах я към себе си и започнах да я галя по косата.
- Всичко е наред миличка... Тук съм... - Опитвах се да я успокоя, за да разбера какво се е случило. Мат се изправи и също тръгна към нас.
- Какво се е случило? - Попитах притеснено и се огледах наоколо. Всички се бяха струпали на едно място и говореха развълнувано един през друг.
- Ник е мъртъв... - Каза той, а аз изтръпнах цялата.
- Ник? - Попитах, макар вече да предполагах за кого става дума. Сълзите на Натали, целият този хаос, който бе настанал.
- Да, Ник... Синът на кмета... - Кимнах леко с глава и се огледах още по-притеснено. Това не можеше да се случва. Не и по нашите земи. Всички щяха да си помислят, че някой от нас го е направил.
- Какво е правил тук? Как се е случило? - Продължих да разпитвам, а Натали ставаше все по-зле. Не спираше да плаче.
- Ние... - Започна тя. - Не исках да стане така... - Очите ми започнаха да се разширяват от ужас, защото всичко което не ми се искаше да видя в първият момент, сега идваше към мен с пълна сила.
- Те...
- Те?! - И друг убит ли имаше?
- Спретнали са си купон край езерото. - Намеси се Мат, за да ми обясни, защото Натали беше уплашена и разстроена и не говореше свързано. - Пийнали са малко повечко и нещата са загрубели... - Още не разбирах нищо. Хванах раменете на Натали и леко се отдръпнах, за да я огледам. Едва сега забелязах, че блузата й е изпокъсана на няколко места и има някакви следи по врата. Сърцето ми направо спря.
- Добре ли си? - Тя започна да клати отрицателно глава. Божичко ако й бяха направили нещо, щях да ги избия всичките.
- Те се опитаха, да... - Опитали са се да я насилят, това беше което се опитваше да каже и не можеше.
- Шшшшт... - Придърпах я обратно в обятията си. - Всичко е наред... Няма нужда да казваш нищо повече... - Познавах добре племенницата си и знаех колко крехко и добро същество е, каквото и да се беше случило тук, не беше по нейна вина.
- Ще оправя всичко... - Погледнах към Мат, а той ме гледаше притеснено. - Обади ли се на майка й? - Попитах го.
- Не, не, не... - Каза истерично тя. - Моля те не й казвай... - Как можех да не й кажа, тя трябваше да е тук до дъщеря си. - Ще ме убие ако разбере...
- Нати, миличка... това не е вярно... Тя, няма да ти направи нищо...
- Моля те... Не й казвай... Не сега... - Беше ужасно разстроена и уплашена, нямаше да го правя още по-зле.
- Добре няма... - Казах примирено и я прегърнах отново. - Няма да й казвам...
Натали не можеше да се успокои, въпреки това обаче Мат започна да ми разказва каква е ситуацията.
- Един от тях е избягал... - Господи, не! - Още го търсим... - Ако някой разбереше какво се е случило тук, щеше да настане истински хаос и така жадуваното примирие щеше да се изпари за секунди. Никой не трябваше да научава.
- Съвсем скоро ще се съмне... Мат... Трябва да намерите това момче, преди да е казал на някой какво се е случило тук... - Казах притеснено.
- Как мислиш да прикриеш какво се е случило. Има поне още десетима очевидци. Всички мислят, че Нати е убила Ник... - Тя го беше убила и на следващото пълнолуние щеше да се превърне във върколак.
- Не исках...
- Знам съкровище... Знам... - Тя просто се е защитавала. - Ще им въздействам да забравят... Ще ги накарам да повярват, че той се е напил и е било нещастен случай... - Беше си ударил главата в някакъв камък. Нати го е бутнала и той е паднал. Можеше да е паднал и сам.
- Те са с върбинка в кръвта, не може да им въздействаш...
- Ще им източа кръвта...
- Това ще отнеме много време... - Каза ми Мат. - А и твоето въздействие може да...
- Знам, затова няма да го направя аз... - Пуснах Нати. - Увери се, че всички търсят онова момче и ще го намерят... Аз ще се оправя с останалото... - Отдалечих се малко от тях и извадих телефона си, като набрах номера на Кол. Беше последният от когото исках да търся помощ, обаче сега просто трябваше.
- Имам нужда от помощ... - Беше единственото което казах, когато той отговори. - Ще ми помогнеш ли?

Той се появи почти веднага, което беше добре, защото нямахме никакво време за губене. Другите обаче малко се стреснаха от появата му и застанаха в отбранителни позиции сякаш можеха нещо да му сторят.
- Спокойно, аз го повиках. - Казах им и насочих вниманието си към Кол.
- Ще ти обясня всичко, просто ми дай минутка... - Хванах Натали за ръка и кимнах на Мат, за да ни последва.
- Всичко ще е наред миличка. Искам да се успокоиш. Мат ще те заведе вкъщи и веднага щом приключа тук ще дойда при вас. - Прегърнах я още веднъж и я целунах по косата. Беше изплашена и трепереше цялата.
- Мат заведи я в апартамента ми и ме чакайте там... - Дадох му ключовете и допълних. - Опитай се да я успокоиш... - Той кимна разбиращо и я пое, след което тръгнаха по пътеката и след като си поех дълбоко въздух се обърнах към Кол, който ме гледаше с очакване и неразбиране. Поех още веднъж дъх и тръгнах към него. Надявах се, че ще ми помогне.
- Виж знам, че изглежда зле и е наистина зле, но... - Нямах представа колко много ще се ядоса Клаус или другият му брат, който отговаряше за хората, да не говорим за Джордж, бащата на Ник, който ако дори заподозреше какво се е случило, можеше да направи.
- Станал е малък инцидент... Синът на кмета, той... Той е мъртъв и... - Бях ужасно притеснена, но за Натали. Нямах представа какво ще обясня на майка й.
- Моята племенница, тя... Опитала се е да се защити... Имам нужда от помощта ти, за да не я намесвам в това... Ако се разбере, че тя е участвала... Че е имало и върколаци... Ще стане наистина зле... Ще източа кръвта на момчетата и после ще им въздействаме, за да изглежда сякаш е паднал случайно и се е ударил... - Говорех разхвърляно и хаотично, но не можех да си събера мислите в този момент.

Въздъхнах с огромна доза облекчение и погледнах към групичката момчета, който трябваше да накарам да забравят за всичко това. Всичко щеше да бъде наред и Кол щеше да ми помогне. Отново го погледнах и казах съвсем сериозно:
- О, повярвай ми, ако оправим тази каша и никой не разбере, ще ти се реванширам подобаващо. - И само мисълта за реванш накара онова напрежение ниско долу в стомаха ми да се появи, но се опомних бързо. Не му беше времето за това.
- Не е нужно да търсиш никого... - Почти всички от глутницата, вече търсеха избягалото момче и знаех, че ще го намерят.
- Просто трябва да въздействаш на тези момчета, след като ги изчистя от върбинката. - Което ме подсещаше, че това няма да стане скоро, ако не започна веднага. Това беше доста опасно всъщност. Можех да убия някой от тях, но той беше тук, можеше да им даде от кръвта си. Щяха да са добре.
Без да губя повече време тръгнах към момчетата, които бяха заобиколени от Винсънт и Чарли. Пазеха хлапетата да не вършат глупости.
- Добре... - Казах, за да привлека вниманието им. - Всичко ще бъде наред. - Трябваше да ги убия всички до един, още сега, а вместо това ги успокоявах. - Ще ви изчистим от върбинката и ще ви накараме да забравите, след това всички ще се приберат вкъщи. - Приклекнах до едно от момчетата и улових китката на ръката му.
- Колкото и да не ми харесва, никой от тях не трябва да умира... - Моята кръв нямаше да е толкова ефикасна, колкото неговата.
- Някой да намери някакъв нож или нещо, с което да прережа вените им... И нещо, в което да събера кръвта... - Нямаше да е добре, ако наоколо има кръв, когато ги намерят.

- Успокой се, ще го доведат съвсем скоро... - Започваше да се съмва и колкото и да се опитвах да го успокоя, самата аз не се чувствах спокойна. Трябваше да търся момчето, заедно с останалите.
- Да довършим тук и ако още го няма, ще се включим и ние... - Още едно от момчетата пребледня почти до смърт от загубата на кръв.
- Мисля, че този е готов за теб... - Кол се приближи и впи зъби в китката му, за да се увери, че кръвта му е чиста и може да му въздейства, след това го погледна право в очите и каза:
- Ти и приятелите ти сте си взели няколко стека бира и сте дошли тук. Нямало е никой друг с вас. Не помниш какво се е случило, защото си бил пиян и си заспал. - После му даде от кръвта си и го пусна на земята, като всички останали момчета. На всички беше казал едно и също, освен на двама от тях, които трябваше да са свидетели, как Ник се е подхлъзнал и си е ударил главата. Това трябваше да е достатъчно, за да няма въпроси около това как и защо момчето е умряло.
Всички вече бяха под въздействие и възстановяващи се от загубата на кръв. Мислех си обаче, че има една малка подробност. Ако им изследват кръвта, щяха да разберат, че няма и капка алкохол в нея.
- Чарли... - Привиках го. - Купи бира и я донеси. Ще трябва да им дадем да пият нещо, когато се събудят. - По една бира щеше да е напълно достатъчно. Чарли веднага се зае с възложената задача и погледнах към Винсънт.
- Ти по-добре се включи в издирването... - Той също кимна, а аз и Кол останахме да пазим хлапетата, ако някое от тях се събуди. Вместо да чакам обаче, аз започнах да се освобождавам от кръвта и всички други неща, които можеха да наведат на мисълта, че сме били тук.
- Благодаря, че ми помагаш за всичко това... - Казах, когато от кръвта и ножовете, както и съдовете нямаше и следа.

- Изглежда, че нашият беглец е вече тук... - Отдъхнах с облекчение и останах спокойно на мястото си, докато Джейк не доведе момчето право при нас.
- Намерихме го на главният път, опитваше се да стигне на стоп до града... - Обясни Джейк и аз кимнах.
- Браво Джейк! - Похвалих го въпреки, че е трябвало изобщо да допускат някой да избяга, но предвид всичко което се беше случило, в крайна сметка важеше максимата, че всичко е добре, когато свършва добре. Надявах се, че това е краят на тази кошмарна вечер.
- Обади се на останалите и им кажи, че момчето е при нас. Всички се връщайте по домовете си и запомни, никой не трябва да знае какво се е случило снощи за доброто на всички. - Той закима с глава. Въпреки, че беше само на петнайсе, колкото беше и Натали, той, а и всички останали разбираха сериозността на ситуацията.
- Нати добре ли е? - Попита ме той, а този въпрос ме хвана неподготвена и се подвоумих за миг, но после отговорих.
- Ще бъде добре... Върви, не искам някой да те види тук... Кажи на всички останали също да се прибират... - Джейк отново закима с глава и съвсем скоро се изгуби измежду дърветата, а ние с Кол, зяпнахме новодошлия, той трепереше и беше ужасно изплашен.
- Този ще трябва да го разпитаме преди да му въздействаме. - Трябваше да знаем дали е казал на някой нещо или не, но нямаше да го разберем преди да изкараме върбинката от кръвта му.

Нямах представа как още не е разбрал, че всеки местен тук пие върбинка. Хората си мислеха, че така могат да се предпазят от въздействие, но грешаха. Превъзхождахме ги във всяко едно отношение, но поне така възпираха вампирите да се хранят от тях. Не, че не можеха да направят като нас и след това да се нахранят, но никой не искаше да губи толкова много време и затова се хранеха с туристи.
- Къде е телефонът ти? - Попитах момчето, а той съвсем се разпадаше. Въздъхнах с досада и нямах друг избор, освен да му дам малко от кръвта си, колкото да не припадне. Това помогна, защото момчето вече започна да се фокусира върху мен, нищо, че още го държах за яката, за да не падне.
- Къде е телефонът ти? - Попитах, а той продължаваше да мълчи. - Не ме карай да питам отново...
- Знам, че няма да ме убиеш... - Отвърна той, а аз се подсмихнах.
- Наистина ли вярваш в това? - Разгледах лицето му изучаващо. - Тогава си по-глупав отколкото изглеждаш. - Пребърках джобовете му и намерих телефона. Нямаше никакви изходящи обаждания, съобщения или нещо което да ми говори, че се е свързал с някой.
Хвърлих апарата на земята и го погледнах право в очите, като сега беше под моето въздействие. Проблемът беше, че мога да измъкна информация, но не й да му въздействам за по-дълъг период от време.
- Говори ли с някого?
- Не.
- Някой видя ли те?
- Не.
- Добре... - Пуснах яката му и той се стовари в краката ми. Наведох се към него и със спокоен и равномерен тон казах. - Може би няма да те убия днес или утре, но ти обещавам, че ще го направя. Обещавам ти, че един по един, ще убия всеки един от вас... - Нямаше да забравя или простя, просто щях да изчакам подходящото време да ги убия. - Още ли си мислиш, че няма да го направя? - Прочетох страхът в очите му, което ми хареса повече отколкото предполагах. Не видях, но сякаш чух как Кол се усмихва зад мен. Изправих се и се отдръпнах от момчето.
- Да приключваме... - Трябваше само да му въздейства и после да изчакаме някой от тях да се събуди и съобщи на полицията, но Кол не беше нужно да чака с мен.

Присвих леко очи и се опитах да преценя дали наистина не е наясно или просто се опитва да завърже някакъв разговор, но ми се стори, че наистина няма представа коя съм за тях.
- Това е ужасно дълга история Кол... - Отвърнах и отстъпих крачка назад, защото бяхме прекалено близо, а това не ми действаше добре.
- Но да кажем, че преди брат ти да ме превърне, в това което съм сега, бях нещо друго... Бях техен водач, по начин който е труден да се обясни и разбере... - При никоя от другите раси не съществуваше подобна лоялност каквато се срещаше при върколаците. Ние всички имахме една неразрушима връзка, а моята с тях се бе засилила още повече, след като се бях жертвала за да ги спася от това да се превърнат във хибриди.
- Някой ден, това място ще бъде заето от момичето, което ми помогна да спасим днес, но докато този ден настъпи, аз съм всичко което имат. Казах ти, не трябва да се тревожиш за лоялността на никой от тях... Не трябва да се тревожиш и за моята лоялност... Всички искаме едно и също и докато това е така, не трябва да се тревожиш за нищо...

Поклатих леко глава:
- Не съм сигурна за това... - Бях казала на Мат да заведе Натали в дома ми и не исках Кол да идва докато тя е там.
- Не знам колко дълго Натали ще остане при мен... - А и не желаех да я оставям сама точно сега. Майка й направо щеше да се побърка ако разбере къде и какво се е случило предната вечер.
- По-добре аз да ти се обадя, когато остана сама... - Моля те не изперквай пак и не прави нищо глупаво. Много се надявах Кол да прояви разбиране поне за това. Разбирах цялото нещо с Дейвид, но сега нещата стояха по различен начин.
- Няма да откачиш отново и да кажеш на някой нали?

Кол тръгна, а аз останах сама, скрита в сенките, чакаща някой от тях да се събуди... Чакаща за развръзката. Исках всичко това да приключи по скоро, за да се прибера. Тревожех се за Натали. Но спокойствието което цареше наоколо, ме наведе на различни мисли. Напоследък съзнанието ми бе заето все с едни и същи мисли. Мисли за Кол! Нямах представа дали трябва да спра с тази вътрешна борба и просто да се насладя на всичко което се случва между нас или пък просто трябваше да ударя спирачки, още сега докато не е прекалено късно...
В такива и подобни размисли мина времето докато чаках нещо да се случи. След около три часа, поляната бе претъпкана от полицейски коли. Задаваха се въпроси, но нито веднъж не се бе споменало името на Нат или някой от всички онези които бяха замесени наистина...
Малко по-спокойна вече, че всичко се е разминало, се прибрах вкъщи...