Величествените скали

by **.Ребека.** Чет Мар 31, 2011 7:41 am

Огромни скали,можеш да се качиш по тях с стълби,често ги наричат и скалите на самоубийците,защото това е едно от най-високите места в града. Но нека оставим това място да е красиво,а не зловещо.

by **Damon Salvatore** Сря Апр 27, 2011 2:00 am

От скоро бях в града,връщах,се след толкова време.Беше странно,но усещах,че ми е липсвал,едва когато стъпих в него.Обичах усамотението и нямах ,намерение,да се виждам с брат си,който също бе тук,за това се насочих,към морето,но нямаше да плувам,за това застанах,на скалите и се загледах,в безкрая.

by **.Ребека.** Сря Апр 27, 2011 2:15 am

Отново в града,беше още по-хубаво от както го помнех. Тогава в далечината видях Деймън. Толкова дълго го търсех,сега най-сетне го открих. Приближих се бързо до него,като сложих ръце на очите му и казах тихо:
-Позна ли ме?

by **Damon Salvatore** Сря Апр 27, 2011 3:03 am

Както се бях замислил,изведнъж ,усетих,нечие,чуждо присъствие и след секунда,нечии ръце притискаха очите ми,подуших въздуха и се намръщих.
- Разбира се,мога да те подуша дразнещия ти парфюм и без да те виждам,а сега си махни ръцете-Хванах ги и я махнах от себе си.
-Какво правиш ,Катрин,искаш,да съсипеш живота ми отново.Не мерси, нямам нужда повече- Казах хладно и се загледах,отново към морето,надявайки се ,тя да си тръгне и да ме остави.Макар,че това беше Катрин и знаех,колко обича,да досажда,все пак надеждата умираше последна.

by **.Ребека.** Сря Апр 27, 2011 3:08 am

Кога съм била лоша? Манипулативна да но не и лоша. Минах отсрани,като го докоснах по рамото и казах:
-Съсипя живота ти ли,та аз ти дадох живот,беше ни забавно заедно не си криви душата.
Погледнах го и се усмихнах:
-Не се прави на лош пред мен...

by **Damon Salvatore** Сря Апр 27, 2011 3:26 am

Гледах я ,явно нямаше да си тръгне.докосваше ме ,не го исках,отблъснах ръката ѝ
- Не ме докосвай Катрин,за теб,вече няма нищо в мен.Нямам сърце с което за те обичам,а тялото ми не те желае.Какво още търсиш,след като всичко взе,Стефан също е в града върви при него.Аз не те искам,нямам нужда от присъствието ти.Всъщност нямам нужда от ничие присъствие,остави ме сам!

by **.Ребека.** Сря Апр 27, 2011 3:50 am

-Деймън аз идвам при теб...
Приближих се отново до него,като преминах покрай косата му:
-Не ревнувай,аз идвам при теб,за да се сдобрим,за да ми простиш.
Той отново ме бутна,минах от пред и го погледнах в очите:
-Деймън,престани с този инат. Знаеш,че те обичам.

by **Damon Salvatore** Сря Апр 27, 2011 4:00 am

Погледнах я,само как,не ме накара,да се засмея.Гледах я и сякаш изучавах лицето ѝ ,въпреки,че го знаех,наизуст цялото,всяка частица,до най-малката подробност,бях с взирал в измамните ѝ очи и лъжливите устни,толкова много пъти,че вече губех бройката.Бях галил нежната ѝ кожа и кашмирените ѝ коси.Бях докосвал сладкото ѝ тяло и заради него именно,заради цялата ѝ тази красота и съвършенство бях изгубил себе си.Не ,никога повече.Върнах се в настоящето погребах спомените ,дълбоко в себе си.
- Обичаш ме ?-засмях се ,но в смехът ми имаше болка.
- Стига Кат,колко пъти мислиш,че ще повярвам ,на една и също лъжа ? -Продължих ,да се смея.
- След като се убедих,че ти изобщо не си способна ,да обичаш ,друг освен себе си-казах с горчилка в гласа си.

by **.Ребека.** Сря Апр 27, 2011 4:10 am

-Деймън...-казах аз и в очите ми се изписа болка-моля те-това беше първата и молба.
Като се мръднах,а за ме отбягва с поглед:
-Ще направя всичко,за да ми повярваш,че те обичам. Знам,че играта ми бе глупава и не знаех,че ще те обикна и аз мислех,че нямам сърце но имам и част от него е в теб.
Още бях лошата Катрин но исках да си върна Деймън на всяка цена.

by **Damon Salvatore** Сря Апр 27, 2011 4:37 am

Вгледах се в нея,думите ѝ звучаха толкова красиво,но знаех,че са поредната ѝ лъжа,а сърцето ми не можеше повече,да изтърпи,щеше да се пръсне.В мен бяха още живи спомените,доближих се до нея и погалих косата ѝ ,доближих се до шията ѝ и вдъхнах от аромата ѝ,но на милиметър от устните ѝ се спрях.
- Съжалявам,Кат ,дадох ти толкова много шансове,но ти не се промени и сега едва ли си.Няма смисъл,да си го причиняваме отново.Отдръпнах се от нея и се загледах към морето,хиляди пъти бях обмислял,да се хвърля,но знаех,че природата,ми която беше на егоистично същество,никога няма да ми позволи,да се удавя.

by **.Ребека.** Сря Апр 27, 2011 5:49 am

Надигнах се и го целунах страстно и диво,впивайки устни в него. Толкова копнеех за устните му. Знаех че му липсват тези целувки,че му харесваха:
-Не съм се променила много но вече знам какво искам,искам да си те върна. Дай ми още един последен шанс и няма да го пропилея.
Още се бях повдигнала на пръсти и галих лицето му:
-Деймън...-пуснах ръка до там където беше сърцето му-Дай ми този шанс и обещавам,че ако го пропилея,ще те оставя и няма да ти досаждам повече.

by **Damon Salvatore** Сря Апр 27, 2011 6:44 am

Тя ме целуна,целият изтръпнах,за един миг ,да спра да се владея.Да вплета пръсти в косите ѝ и да я съборя,на земята и да я любя,както само аз си знам,и както знаех,че тя обича.Но всичко това беше само миг.Когато ме пусна,можех,да мисля,отново трезво.Тя ми се молеше,тя искаше още шансове и някаква мазохистична част от мен ,копнееше ,да ѝ го даде.Но другата трезва още ,я отблъсна.
- Не ,Катрин,не мога да ти вярвам,ако продължа така,всеки път ,когато идваш и говориш,красиви лъжи,ще остана съвсем без сърце.Не мога да си го позволя,вече Катрин,не мога.Всеки пък когато решиш ,да си тръгнеш,ти отнасяш част от мен и аз оставам празен.Но стига,лъга ме достатъчно ,нарами ме достатъчно.Какво още искаш ?-извиках ,вече не можех да сдържам,емоциите си.

by **.Ребека.** Сря Апр 27, 2011 6:51 am

Хванах лицето му,като ръцете ми бяха на бузите му:
-Няма да си тръгна,обещавам да не те лъжа повече.
Целунах го отново исках да му покажа,че го обичах и бях готова на всичко да го имам.
Пуснах го откърших един клон от дървото остър,вмъкнах му го в ръцете и каза:
-Добре убий ме сега,за да не ти се преча никога повече,не мога да съм далеч от теб...
Гледах го в очите,ако ме убиеше,нямаше да разбере дали и този път ще удържа на обещанието си.

by **Damon Salvatore** Сря Апр 27, 2011 7:02 am

Тя отново ме целуна,защо изобщо и позволявах.Отблъснах я за пореден път,тогава сложи в ръцете ми импровизирания кол.
- Няма да те убия ,Катрин,не защото ти вярвам,а защото това ще е прекалено леко наказание за твоите игри с мен и Стефан.Няма да ти направя подарък,като ти подаря смъртта,за такъв ли идиот ме мислиш ?-Думите ми бяха ледени,но аз изтръпвах,само при мисълта,че тя може да бъде наранена,а камо ли да я няма и виновен ,за това да съм аз.Не и моята сладка Катрин,без която колкото и да отричах и пред себе си ,дори,не можех да живея.

by **.Ребека.** Сря Апр 27, 2011 7:23 am

Вдигнах ръка като го погалих по бузата. Моя мил Деймън,бях го превърнала в толкова силен мъж,който никога нямаше да ми позволи да го нараня пак,а и аз не исках:
-Но ще ми позволиш ли поне да бъда около теб?
Бях готова и на толкова малко но не можех да кажа приятели. Болееше ме,за първи път в живота ми ме болееше ужасно.
-Деймън искам да върна времето на зад,не трябваше да правя тази глупост. Трябваше двамата да избягаме но толкова ми се иска сега да ми се довериш и да избягаме...

by **Damon Salvatore** Сря Апр 27, 2011 7:35 pm

Ама ,какво ѝ ставаше,на тази жена,защо продължаваше,да се унижава,щом и казвах,че не я желая.Нима,наистина,ме обичаше ? Не стига,Деймън,опомни се ,това е Катрин,тя не е способна на чувства,а камо ли да обича.Погледнах я с престорено безразличие.
- Щом искаш,да продължавам,да те отхвърлям,стой край мен,все ми е тая.Никога няма,да е като преди Кат,никога ,а и определено не бих отишъл с теб никъде.Защо ,да ме зарежеш и пак да страдам,няма да стане.Никога повече ! Никога с теб !

by **.Ребека.** Чет Апр 28, 2011 2:42 am

Заобиколих го и го прегърнах,не го пусках. Целувах го по врата и нежно го шепнех:
-Деймън няма да те изоставя никога повече,ще съм винаги с теб,дори и сега да не ме искаш.
Целунах го още няколко пъти:
-Моля те дай ми шанс,никога не съм ти се молила така. Променила съм се към теб и съм готова на всичко за да си те върна...
Това звучеше малко застрашително.

by **Damon Salvatore** Чет Апр 28, 2011 4:28 am

Пристъпих към Катрин и с вгледах в лицето ѝ,можех ли да ѝ вярвам,отново си задавах същия въпрос.Беше ли се променила,можеше ли да ме обича,да ми казва истината,да не се стреми,да бъде едновременно и с мен и Стефан ?Не знаех.Гледах лицето ,очите ѝ се бяха насълзили,чак толкова ли добре играеше ролята си или този път бе ,истинско ? Толкова много въпроси,без отговор и само времето щеше да покаже,дали можа да ѝ вярвам,отново.
- Добре Катрин,може и да ти дам ,още един шанс,но този ще е последен.но ще трябва ад си заслужиш любовта ми.-Тя ме погледна намусено.
- Какво си мислиш сладка моя,че веднага ще забравя,за лъжите ти и ще се хвърля в обятията ти ли ?

by **.Ребека.** Чет Апр 28, 2011 4:37 am

-Какво лошо има да си в обятията ми?
Той се намръщи леко това го погалих по бузата и се усмихнах:
-Всичко,всичко за теб любов моя,ако искаш ще започнем от начало?
Очите му все още бяха така красиви но сега беше уверен и силен:
-Нека да отидем на лов,гладен си или си на диета?
Надявах се че не е.

by **Damon Salvatore** Чет Апр 28, 2011 5:03 am

- Аз на диета,като на малкото ми братче ?-засмях се.
- Не Кат ,не съм и да с удоволствие,ще хапна нещо-усмихнах ѝ се.Не исках,да го правя,не исках,да вижда колко малко ми е нужно,за да я приема ,отново в животът си.Тя дойде близо,до мен,но не я гушнах,както се надяваше,трябваше да ис заслужи,дори това.
- Хайде да вървим-казах без да издавам,повече емоция в гласът си ,трябваше а остана,все така студен,за свое собствено добро.За да не може да вземе и последната частица,на сърцето ми и да я захвърли при другите.

by Sponsored content

Величествените скали

Величествените скали

Re: Величествените скали

Re: Величествените скали

Re: Величествените скали

Re: Величествените скали

Re: Величествените скали

Re: Величествените скали

Re: Величествените скали

Re: Величествените скали

Re: Величествените скали

Re: Величествените скали

Re: Величествените скали

Re: Величествените скали

Re: Величествените скали

Re: Величествените скали

Re: Величествените скали

Re: Величествените скали

Re: Величествените скали

Re: Величествените скали

Re: Величествените скали

Re: Величествените скали