Летисия Даундет Дифлор

Име:
Летисия Даунсет Дифлор, позната още като Семела Танакос, Тея Деймос и Антонет дьо Поасон

Възраст :
25 човешки, 290 вампирски.

Раса :
Вампир

Сили:
Контрол на съзнанието и спомените, изключителни бързина; сила; ловкост, може да чете мислите на хората и вампирите, но само при физически допир.

Външен вид :
Косата й падеше до кръста, винаги на леки вълнички, каращи я да изглежда като море от златни нишки. Очите й бяха с цвета и студенината на дебел плас замръзнал лед, с способността да пронизват. Някога в тях била стаена и доброта, любов, надежда.. сега тези неща не можеш да ги намериш в очите й, без значение колко дълбоко достигнеш под ледовете. Виждаш това което тя иска. Постоянната усмивка на лицето й изглежда топла и дружелюбна, но най-често е подигравателна.Само в добра компания понякога се отпуска и бива истинска.
Има малко чипо носле, което допълва тънките й устни. Тялото й е слабо, крехко, дори чупливо на външен вид, но от движенията й, начина на ходене, жестовете лъхаше сила, която всеки забелязваше щом се вгледаше.

Характер :
Изградила си е силен характер, обича споровете, боевете. Всичко надигащо нивота адренали й. През последните 50 години е свикнала да бъде в мъжка компания. Много повече се разбира с тях, докато с жените има проблем с общуването.
Не вярва в любовта и съжалява тези който го правят. За нея любовта е измислица.И няма как до края на живота си да обичаш и да си само с един човек.
Действията й са изцяло контролирани от тялото й, нуждите му . Поради, което настроенията й непрекъснато се променят, правейки я да изглежда психически нестабилна и некомтролируема. Тя не вижда разликата между добро и зло и съответно незнае къде е границата. Това я прави много лесна за манипуриране, но никога не можеш да знаеш дали ще играе по свирката ти до края, в момента в който види или някой й предложи нещо по-привлекателно и възбуждащо интереса й предаността й изменя посоката си. Но въпреки това любимите й игри си остават нейните собствени, доставящи й най-голямо удоволствие.
И все пак човек можеше да я спечели, но трябваше да се докаже. Доверието й се печели трудно, но спечелиш ли го, накараш ли я наистина да те признае, тя винаги ще е на твоя страна.

Историята в началото

Антоанет се ражда в семейство Поасон на 29 декември 1721 година в Париж, но нейн истински баща е бил Шарл-Франсоа дьо Норман. Работел като банкер, но бил изгонен от града заради кражба от банката, която извършил за да плати зестрата и не платени дългове към държата. Нарушения, които в тогавашна Франция се наказват със смърт.
Докато расте Антоанет е обградена от вниманието на майка си, пастрока си и учителите които я обучавали. На девет години я изпратили в манастир където да получи католическо образование. Когато се завръща от манастира на скромната възраст от 15 години Антоанет вече е сгодена за племенника на пастрока си и три месеца след това се омъжва. Брака и с Шарл-Франсоа 3 бил оползотворен през 1738 година. Антоанет родила първото си дете, момче, което умряло малко след раждането си. Момичето било разбито от случилото се, разпаднала се и отслабнала поради това че отказвала на яде и да излиза от покойте си. Тя се разболяла. Треската продължила 3 месеца в които тя в началото почти не била будна.
През 1741 година Антоанет вече се е напълно възтановила от болеста си и е отново на краката си. През годините мъжа й утвърдил положението си в обществото и дори се издигнал. Антоанет вече участвала в светския живот, били канени на балове, пиеси, вечери. Била напълно обсебена от живота на богатите и това я накарало да желае повече. По време от един от балове организирали във величествените градини на Версайкия дворец срещнала Граф Алфонсо льо Дифрон, испанец по народност. Влюбила се в него и станала негова метреса след като се разделила със мъжа си.След няколко години в които продължавала да му бъде просто метреса, тя поискала нещо повече от него...
И той й го дал..
След като я преобразил тя останала до него още няколко години, след което той загубил интерес в нея и си намирал други партньорки. Антоанета не могла да понесе това, и затова една нощ след като го била съблазнила и се били любили тя го убила.Не било трудно защото той не го очаквал и не се защитил.Вероятно вярвал в любовта й и не предполагал, че тази любов се бе превърнала в омраза.Ненавист.Ярост.
След това Антоанет напуснала Франция и повече не се върнала. Заминалана за все по-развиващите и развиващите се Съединени Американски Щати и сменила името си, започвайки на чисто,научавайки се да живее неограничавана от никой и нищо.


Последните 20 години:

Годините летяха, работата растеше, забавненията винаги бяха на ниво!
Когато живееш толкова дълго опитваш от всичко, някои неща ти харесваха други не. А някои те подлудяваха, караха те да се пристрастяваш. Като болест, която от психическа се превръщаше в физическа. Неумолила.Непреодолима.Все поглъщаща болест.
Аз разбира се не бях болна, не бих могла някога да бъда. Бях се избавила от това проклятие още преди тре века май станаха. Вече дори не бях сигурна колко точно. Май все пак трябваше да си запиша някои неща на листче за да не забравя, но какво да се прави когато главата ми е пълна с други неща.
Не аз не бях пристрастена, просто правеше нещата по-интересни. По-цветни...
Когато сте живяли колкото мен, няма особенно много неща които да са ви все още интересни. Първите 50 пъти може, но след това стават просто навици, включващи се сякаш заради някакъв механизъм в мозъка ми. Като на робот... А цветовете правеха това скочно ежедневие, контролирано от навици по-интересно. Разчупвайки го със сиянието си.
Не, не бях пристрастена. Не и като хората. Никога не бих могла. Аз съм по-силна! Пороците просто бяха по-забавни!

Допълнителна информация :
-Пуши.
-Пие.
-Друса се.
-Има татуировка на китката, имената на трите орисници Клото, Лахезис и Атропа. Богините на съдбата. Клото преде, Лахезис измерва, Атропа реже. И тя ги притежаваше, бяха единственото нещо което взе със себе си от Франция. Заради историите за тях, харесваше й това как изчезваха и се появяваха в историята на света, и то на най-интересните места. А и също така беше възхитена от изработката на трите малки женски фигурки.
-Кара отлично, но предпочита да ходи.
-Не обича височините.
-Понякога обича просто да поспре и да помисли.
-Пристрастена към кофеина
- Фен на футбола и баскетбола, но не харесва футболистите, заразлика от баскетболистие.
-Обожава децата и ако можеше би искала да има.

Лик : Amber Heard