Сладкарница

by **.Ребека.** Чет Мар 31, 2011 7:08 am

Това е още едно любимо място на децата тук е рая на всички сладки неща и винаги е много приятна дестинация за посещаване.

by **Летисия Даунсет** Нед Май 01, 2011 5:48 pm

Този град не беше особенно голям, дори бих казала никак и това буквално ме убиваше. Толкова малко места, толкова малко хора, нищо интерсно, вълнуващо или въобще каквото и да е било, което да повдигне дори и съвсем малко настроението. Беше като комуна, затворено общество от всякъде, привидно всички бяха мили душички, но всеки имаше някаква тайна, която го изгаряше отвътре когато някой се загледа в него. Да, параноята не беше хубаво нещо.
Но това да правя психически профили на хората по улицата не ми помагаше особенно с клаустрофобията, която започнах да развивам от този град.
Спрях се до вратата на сладкарницата, погледнах дали има много хора преди да вляза. Прекрачих прага и се насочих към жената зад витрината с най-разните торти, пасти, сладки... Сладкото беше единственото нещо което все още много да въздейства на настроенията ми и от което не можех да избягам. Усмихнах се на жената и й казах какво ще искам този път. Докато тя наслагнаше нещата в чиния се обърнах и заоглеждах масите. Видях че любимата ми почно до прозореца е свободна и се подсмихнах. Бързо глабнах чиния, която ми подаде собственичката и с няколко стъпки бях до масата.

by **Louis G.** Нед Май 01, 2011 6:09 pm

Влетях в сладкарницата, сякаш съм излязла от някой полицейски екшън, и се насочих към касата. Жената зад витрините ме изгледа малко странно през изкривеното стъкло, докато аз разглеждах запъхтяна сладките изкушения, които предлагаха на рафтовете.

- Тирамису! - заявих на жената.

Тя ме погледна подозрително, но отвори вратичката на витрината и започна да реже едно парче от тортата, а аз облегнах лакти на касата и разтърках слепоочията си. Имах чувството, че щяха да се пръснат. Това беше вследствие от силния световъртеж, ударил ме така неочаквано, който пък беше следствие от рязкото падане на кръвното. Случваше ми се често, затова имах в себе си винаги по някое парче шоколад на съмнителна възраст или бисквита, или просто едва вафла, просто за всеки случай. Обаче сега ми бяха свършили запасите.

Чинийката с тирамисуто тропна върху плота пред мен и аз вдигнах глава. Бърчейки вежди, извадих от задния джоб на дънките си една банкнота, за чиято стойност дори не се поинтересувах, и я тропнах пред жената.

- Задръжте рестото - казах и си взех чинийката.

Мислех да изляза вън да си изям спасителната порция шоколад, варено кафе, захар и бейлис, но бързо разбрах, че нямаше да успея да стигна до там. Отделен факт беше, че чинийката принадлежеше на сладкарницата и кражбите не се толерираха (сякаш ме интересуваше). Тогава погледът ми падна на една почти свободна маса. Тръгнах натам, заплитайки крака...

... и се строполих тежко на стола срещу недоумяващото момиче, седящо от другата страна.

- Извинявай - побързах да кажа и се наместих на стола. - Но не знам къде е спешното отделение...

by **Летисия Даунсет** Нед Май 01, 2011 8:33 pm

Е, сигурно трябваше да ми стане по-добре, че каза 'извинявай' след като се стовари на стола срещу мен. Изправих се на стола, подпирайки лакти от двете страни на чинията си, която вече беше на половината, но все пак си продължаваше да изглежда пълна заради количеството на бисквитките в нея, и небрежно хвърлените ми ключове и телефон на масата.
Вгедах се в момиче. Като чели беше от типа 'не ми пуказа нищо и никой', а също и малко арогантна. Не ме бива много в четенето на мисли, бях леко ограничена от тази групост за допира, но обичах да си измислям. Само господ, знаеше колко пъти съм си патила от това и че то е причината да стигна докъдето съм сега.
Дълга чуплива кестенява коса с леки отенъи на червено, като кестен, кафяви очи, изразителни очи и хубава кожа. В общи линии беше хубавичка, а тялото просто допринасяше.
-И аз не мога да ти помогна.- отговорих просто на извинението на момичето хапвайки една от бисквитите в чинията си.
Бях в града от едва седмица, дори още не си бях намери жилище. Просто си си лутах от хотела до тук, после вечерях. За сега това ми беше цялата рутина и ако поне малко държах на живота си най-добре и така да си остане.
А пък и болница! Много отдавна спря да ми трябва.

by **Louis G.** Нед Май 01, 2011 8:53 pm

Махнах с ръка:

- Ще ми мине.

И нападнах тирамисуто. Захарта в него беше като балсам за световъртежа ми, който спря, след като в паничката пред мен не остана нищо. Толкова бързо унищожих парчето торта, че дори сама се учудих на себе си. Дояде ми се още и реших да си взема, не защото ми беше нужно, просто от лакомия. Станах, отидох до витрините и се заоглеждах за жената, чието подозрение и лошо мнение вече си бях спечелила. Тя се появи иззад някаква врата и застана пред мен.

- Още едно парче, моля - и й пробутах празната чинийка.

Докато тя ми режеше ново парче, аз се обърнах и изгледах момичето, което явно не се беше трогнало особено от нахалството ми. Беше руса, с хубаво тяло и като цяло правеше впечатление на стабилен човек. Много обичах да преценявам хората и да изучавам езика на тялото им, докато правят нещо. От едно здрависване с някой можех да кажа този някой къде е роден и дали е силна, независима личност или си пада малко под чехъл. А по лицето му можех да определя характера му. Това беше толкова удобно!...

- Ето - жената остави пред мен новата порция тирамису и ме изгледа.

- Вече ти платих - казах, сигурна, че съм й дала една 100-доларова банкнота и се врътнах, тръгвайки отново към масата.

Момичето почти не ми обърна внимание.

- Само да вметна - Аз съм Луис. - казах, когато отново седнах, само че този път не толкова трагично. Усмихнах й се, вдигнах вежда и забох виличката в парчето тирамису. - Надявам се да ни е приятно да се запознаем.

by **Летисия Даунсет** Нед Май 01, 2011 9:21 pm

- Летисия, но не обичам някой да ме нарича с цялото. - започнах, хапвайки сметаната, която обрах с вилицата от една пастичка скрита под бисквитките.- Можеш да си измислиш каквото иксаш за по кратко.- намигнах й усмихвайки се.- Обичам прякорите.
Отпуснах се отново на облегалката на стола, навеждайки глава назад за да ми е по лесно да вържа косата си на една хубава, стегната конска опашка. Протегнах ръка напред хванах телефона си, отключих го и погледнах часовника. Беше едва четири часа след обяд.
Изпръхтях и хвърлих леко телефона обратно на масата. Това време направо ме убива.
-От колко време си в града?- върнах вниманието си на момичето опитвайки се да накарам времето да се движи малко по-бързо.

by **Louis G.** Нед Май 01, 2011 10:48 pm

Погледнах пукнатия ми ръчен часовник на лявата ръка.

- От един ден, 16 часа и 23 минути - отговорих, докато дъвчех хапката тирамису бавно, за да се насладя на вкуса. - В момента съм в процес на търсене на съквартирант, тъй като не ми се седи сама, а къщата е голяма.

Погледнах навън през прозореца и се успокоих, когато моторът ми си беше на мястото. Последния път, когато някой се опита да го открадне, въпросния някой влезе в болница и лежа две седмици там, в компанията на спомените от моите бойни умения.

- Ще те наричам Лети - усмихнах се внезапно.

by **Летисия Даунсет** Нед Май 01, 2011 11:01 pm

-Става- отговорих аз, но реших че може да не се сети само с това става и затова допълних. - за Лети имам предвид.
-Харесваш ли моторите? - попитах я защото бях проследила погледа й преди няколко секунди насочен към един паркиран отвън мотор. Не разбирах много от мотори или въобще всъщност от подобни неща. Човек ти си помислил че за толкова години все нещо би трябвало да знам, но уби не е така. Винаги съм предпочитала да ходя, нещо което наследих от дядо си.Ех спомени, спомени.
Само ми разваляха настроението, карайки ме да проклинам себе си за глупостта си.
Взех си едно парче портокал от чинията си явно изпаднало от нещо и в мига в който го сложих в устата си направих гримаса.
-Аз пък трябва да си търся жилище, но не ми се занимава.- казах още след като предлътнах и отпих от шишето с вода на масата.

by **Louis G.** Вто Май 03, 2011 6:44 pm

На устата ми беше предложение за стая под наем, но млъкнах навреме, преди да бях изтърсила някоя глупост.

- Значи си в хотел, а? - попитах вместо това.

Естествено, че ще е в хотел. Защото наистина ме съмняваше да спи в колата си (ако имаше такава). Градът можеше да е малък, но опасности дебнеха отвсякъде и никога не можеш да знаеш дали скромната ти персона не е станала обект на не толкова добронамерени чувства от страна на някой клошар... Или нещо по-лошо - на чифт остри зъби. Ах, как мразех последните!

Стиснах медальона на врата си, чието присъствие в повечето време беше като балсам за нервите ми - чрез него мислите ми си оставаха само в главата ми, движенията ми бяха резултат на собствената ми воля и прочие. С една дума - бях недосегаема за вампири, но само ако въпросните бяха в клетка. Иначе потенциално ми е спукана работата.

Извадих кутията цигари "Marlboro", която бях откраднала от супермаркета на една бензиностанция преди седмица, извадих цигара и я сложих в устата си. Не че изпитвах някаква нужда да пуша точно сега или бях пристрастена, просто на момента реших, че трябва да съм с цигара в устата. Поднесох пламъчето на запалката към цигарата, всмуках и я запалих. После издухах дима право в лицето на събеседничката си, без да се замислям за последствията. Просто обичах да дразня хората и им се кефех на реакциите.

- Искаш ли? - попитах я и бутнах с пръст кутията към нея.

ПослеПис: Съжалявам, че се забавих .. ;д

by Sponsored content

Сладкарница

Сладкарница

Re: Сладкарница

Re: Сладкарница

Re: Сладкарница

Re: Сладкарница

Re: Сладкарница

Re: Сладкарница

Re: Сладкарница

Re: Сладкарница

Re: Сладкарница