Re: Власт!!!

by **Кристофър** Нед Яну 18, 2015 7:14 am

Хвърлих й един поглед през рамо и се усмихнах дяволито:
- Колко добре ме познаваш само. - Вятърът си играеше с косите й, а слънцето озаряваше лицето и очите й. Беше си сложила някаква удобна рокля за пътуването, стегната в бюста и широка надолу, спускаща се чак до земята, с тънки презрамки и в прасковени тонове. Изглеждаше умопомрачително. Толкова жива и красива, че ми спираше дъха. Не се сдържах, спрях се изведнъж и я сграбчих, за да я целуна. Беше един от онези мигове, в които просто не ти оставаше нищо друго. Искаше ми се също да й кажа, че я обичам, но... но го оставих само за себе си.
- Казах ли ти колко си красива днес? - Сигурно от сутринта до сега го бях споменал поне пет пъти, но никога не пречеше да го кажа още веднъж. Тя ми се усмихна, а аз изненадващо я вдигнах на ръце и я понесох по стълбата нагоре към самолета.
- Нали така правят младоженците... - Казах и се засмях. - Или се бъркам?

by **Ваалет** Нед Яну 18, 2015 7:30 am

-Вярно е така правят...
Призна си тя,като прехапа долната си устна и след по малко от секунда го целуна не в отплата,а по скоро в прилив на енергия и емоции:
-Но си прав за първи път е,от както сме младоженци...
Подкачи го тя,и до някъде си е вярно. Колкото повече го чуваше,толкова повече искаше да го чува. А,и от него беше толкова сладко и толкова невероятно. Притисна тялото си към неговото,като се гушна в него. Подари и и този миг,а след това тръгна отново към самолета,качиха се в него,като наистина беше пълен лук. Докато излитаха бяха разделени но след това,тя стана първа и се приближи към него,като седна в скута му. Преплитайки пръсти зад врата му:
-Правил ли си секс в самолет?
Този въпрос беше като кама с две остриета. Със сигурност беше правил но тя по скоро го питаше риторично.

by **Кристофър** Нед Яну 18, 2015 7:43 am

Още щом я видях да става от мястото си, знаех какво ще направи или поне ми се искаше да направи, това което направи. По тялото ми премина сякаш ток. Бях готов да вдигна самолета... Онзи в панталона ми, не другия, който вече беше във въздуха.
- Като младоженец ще ми е за първи път... - Отвърнах и намерих краищата на роклята й, набирайки ги нагоре и плъзвайки ръце по бедрата й. Още бях със закопчан колан. Едва мърдах, но тя го правеше достатъчно и за двама ни. Кожата й бе толкова гладка, но сега под допира ми ставаше леко грапава, защото настръхваше. И аз бях настръхнал и подивял. Панталона ми вече ме стягаше.
- Но предполагам ти вече знаеш това... - Вдигнах ръка и прокарах пръст по устните й, оказвайки лек натиск. Толкова бяха плътни, направо те молеха да ги вкусиш.
- Желая те! - Казах така сякаш тя имаше някакви съмнения в това.

by **Ваалет** Пон Яну 19, 2015 10:50 pm

Нямаше миг в който не го искаше или не го желаеше. Всеки път дори,като си помислеше за него и тялото и мигновено изпитваше нужда от него. Запърхваха пеперуди под лъжичката,и се възбуждаше неописуемо много. Усещаше го,че е готов за нея,беше сигурна,че в момента мрази панталоните си,защото го деляха от нея:
-И аз теб...
Изправи се само за секунда,за да свали бикините си,като ги метна на лицето му. Това го запали още повече,освободи се бързо от ципа на панталоните,като пусна на свобода малкия голям звяр. Усмихна му се дяволито и се настани върху него. Много обичаше да е отгоре и да му доставя удоволствие. Искаше да му е хубаво,някак си искаше да му покаже,че няма да намери друга като нея. Страхуваше се,че може да я замени,като не е добра. Наистина го обичаше и щеше да направи всичко за да го задържи.
Настани се върху него и със изкусителни движения се задвижи над него,биваше си я определено,никоя обикновена жена не умееше подобни палави неща. Опираше се на раменете му,като се движеше.

by **Кристофър** Пон Яну 19, 2015 11:00 pm

Движеше се толкова умело и майсторски, но по-важното бе, че това наистина й доставяше удоволствие. Тя беше от онези жени, които обичат секса и не просто доставяше удоволствие, но и търсеше такова. Влудяваше ме.
- Прекрасна си... - Стиснах бузките на дупето й, като започнах да я насочвам. Понякога я подканях да забърза, друг път да забави, а понякога дори я карах да застива. Не исках да се изложа и да свърша прекалено бързо, но имаше и моменти, в които просто нищо не бе в състояние да ме накара да се контролирам. Това беше един от онези моменти, който не исках да свършва. Исках да си останем така за винаги, но всичко в нея бе прекалено възбуждащо и хубаво, за да мога да се въздържам, затова и се налагаше да забавям удоволствието си.
- Как го правиш? - Попитах ръмжейки и засмуках гърдата й, която малко по-рано бях оголил, достатъчно, че настръхналото й връхче да се подава.

by **Ваалет** Пон Яну 19, 2015 11:29 pm

-Палав съпруг!
Изсъска тя,като определено беше много палаво и закачливо от нейна страна. Отдръпна се съвсем малко за да го дразни и да го накара да ръмжи,като малко зверче. Така го разпалваше още повече:
-Май не можеш да бъдеш мирен...
Не я оставяше да се движи тя,ами той малко или много се опитваше да я контролира. А,тя искаше да му достави удоволствие и дори да го накара да свърши. Имаше малка турболенция,за това тя се притисна към него силно. Но това сякаш беше доста възбуждащо,спря и тя стана загледана в лицето му,целуна го страстно. Боже,как и се искаше да му каже,че го обича.

by **Кристофър** Вто Яну 20, 2015 9:24 pm

Поех сладките й устни в още по-сладко влудяваща целувка и сякаш загубих представа къде сме и какво се случва с нас. Беше толкова хубаво. Тя беше толкова хубава. С всеки изминал ден ставаше сякаш още по-красива и по влудяващо добра. Продължаваше да ме изненадва и ме караше да се чувствам истински жив.
Изведнъж започна да се движи отново. Умело и влудяващо само както тя умее и не спря, докато и двамата не се озовахме залети от огромна вълна на удоволствие. Намерих устните й и жадно ги зацелувах, докато и последната вълна на удоволствие преминаваше през нас.
- Това беше наистина добро... - Казах след сякаш цяла вечност. - Май ще ми хареса семейния живот...

by **Ваалет** Вто Яну 20, 2015 10:38 pm

Бяха кацнали и тя си търсеше бельото но той го държеше в ръката си,тя се присегна да го вземе но по погледа му разбра,че няма да и го върне,защото мразеше да носи бельо.
-Не си честен така...
Малко и беше трудно след като стъпи на твърда земя да ходи,защото той определено до края на пътуването не я остави на мира. А,и тя си го просеше,като постоянно го предизвикваше. Качиха се на една готина кола,като по пътя тя се залепи на прозореца:
-Боже толкова е хубаво...-възхити се тя,приличаше на малко детенце-Виж Айфеловата кула.
Той по скоро се радваше на нейните реакции от колкото на гледката,защото явно беше идвал. Слязоха ред хотел Плаза,явно искаше да я глези. Като излезе я хвана за ръката и я поведе напред,като влюбена двойка. Искаше и се наистина да е така. Застанаха на рецепцията и той каза на кое име е резервацията:
-Заповядайте ключовете госпожо и господин Монтгомъри,пожелавам ви приятен престой в хотела.
Много и хареса да чуе,че е с неговото име,че е омъжена все едно за него. Той обаче я хвана и я понесе към стаята:
-Скъпи далече е стаята...
Той тотално отказа да я пусне,а тя се засмя весело и го прегърна през врата.Въведе я в младоженския апартамент,като я понесе към спалнята,леглото беше огромно и пухкаво посипано с рози. Щом я постави се разлетяха листенца,а тя потъна в мекотата на одялата. Миг след това той се настани върху нея,кразтворил бедрата и:
-Е господин Монтгомъри,какви са ви плановете?

by **Кристофър** Сря Яну 21, 2015 10:12 pm

Спрях за малко с целувките, за да мога да отговоря на въпроса й, но веднага след това мислех да се върна към заниманието си.
- Ами... - Погледнах към куфарите и после отново към нея. - Предполагам ще трябва да се настаним и разопаковаме, да си вземем душ... - Обикновено това правеха хората след като пристигнат някъде.
- Всъщност може и да поръчам нещо като късна закуска, ако си гладна... Имаме резервация за вечеря... - Какво друго? А, да трябваше да изляза и да свърша нещо. Надявах се, че няма да ми отнеме много време.
- Аз трябва да си взема душ и да изляза за час два, но... ще съм тук за вечеря... - Целунах я отново по врата.
- Искаш ли да дойдеш с мен в банята? - Попитах дяволито.

by **Ваалет** Чет Яну 22, 2015 7:10 am

-Но...
Не знаеше къде,щеше да ходи но и се искаше да остане с нея. Нали уж щяха да са заедно но той имаше работа,а тя нямаше право да го пита къде,и дали може да остане. Просто нямаше право. Въпреки,че уж му беше годеница наистина нямаше право да го пита или да му държи сметка. Пое дъх и поклати глава,като се усмихна и тръгна палаво след него,като по пътя събличаше всяка дреха.
Разсея се от яда си,като го замени с няколко оргазъма. Помогна му след това да се облече,много обичаше да му помага и накрая да му вързва врътовръзката,явно беше някаква среща,делови или нещо подобно.
-Може ли да хапна долу в ресторанта,не ми се стой тук...
Той се съгласи,да я пусне поне до ресторанта,щом той си тръгна тя се облече и слезе долу,като си поръча лека закуска или нещо,като обяд,за да може да издържи до вечеря. Тъкмо си похапваше от вечерята,когато забеляза,че един възрастен мъж я гледа. Смути се малко и се опита да не обръща внимание. Но той я приближи,малко се изплаши,никой не я познаваше:
-Извинеде мадам,сигурно ви изплаших,мога ли да седна срещу вас?
Поклати глава и направи жест,че може да седне:
-Казвам се Жерар Дьо Сиадие,приятно ми е...
-Аз съм Ваалет Монтгомъри...
Усмихна се,беше доста приветлив и мил мъж,на средна възраст,изгеждаше благ но и някак тъжен:
-Наистина простете,че ви обезпокоявам но много приличате на бившата ми съпруга,загубих я преди толкова много години. Не мислех,че някога мога да я видя,но щом ви видях,все едно отново я виждам.
Отвори някакъв медальон,като Вал видя снимка на жена,която приличаше на нея но имаше червена коса но приличаше на нея наиситна.
-Много хора си приличат но е приятно...
Поговориха си доста разбра,че е имал жена преди 20 години,била бремена но умряла в опит да роди детето,а то се родило мъртво. Погребението било много тежко и той не можел да претърпи цял живот загубата. Той разказа много неща за себе си,и за миналото си,беше интересно да опознае,такъв човек като него,той също като нея беше творец,рисува и създава склуптори. Беше се толкова увлякла че Крис се беше появил да я търси:
-Крис...
Погледна към него и се изправи:
-Кристафър това е господин Жерар Дьо Сиадие,Жерар това е съпруга ми.
Той се приближи и хвана с две ръце ръката на Крис,сякаш баща хващаше ръка на мъжа на дъщеря си.
-Кристафър Вие сте истински щастливец,да имате толкова талантлива,умна и красива съпруга. Тя говори за вас с такова уважение. Личи си,че много ви обича.
Не искаше това да се знае,за това малко се изчерви,естетвено той знаеше,че не е издавала нищо от личния им живот в подробности какви са или прочие. Това бяха неща,който се пазеха в тайна и тя не позволи на нищо да излезе,с какво се занимаваше или прочие. По скоро разказваше за него,какъв човек е,какво харесва в него:
-Простете Жерар но скъпия ми съпруг е приготвил вечеря.
Той се усмихна:
-Да приятна вечер беше ми много приятно и благодаря ви,че правихте компания на един старец. За нещастие няма да се видим повече,заминавам за Гърция,имам един скромен хотел,който управлявам на един остров. Ако желаете сте поканени да ме посетите. Престоя е на мой разноски.
Подаде визитка и тръгна тя се се обърна към Крис:
-Съжалявам но е приятно да се запознаеш с нови хора,а и той е мил,все едно виждам баща си. Тъпо е,моите родители са...
Нямаше как те бяха роби и това е налудничево,хора не ставаха роби и обратно.

by **Кристофър** Пет Яну 23, 2015 6:00 pm

Никак не ми стана приятно, когато прибирайки се в хотела (три часа по-късно), заварих Ваалет в компанията на някакъв възрастен мъж. Не ми хареса въобще да е в компанията на когото и да е. Бях свикнал да я виждам да общува с определени хора и някак си нямах нищо против, тази тенденция да се запази.
- За мен е удоволствие сър... - Все пак нямаше какво друго да кажа, освен да поздравя любезно възрастния господин и по възможно най-бързия начин да я върна обратно в стаята. Трябваше да съм по внимателен и да не я оставям да излиза сама. Без съмнение Вал представляваше изкушение за всеки един мъж, а нейната ограничена комуникация едва ли беше задоволителна, така че колкото повече оставаше сама, толкова по често щях да я заварвам в компанията на някой друг.
Вкиснатото ми настроение не остана незабелязано. Мразех се, че съм такъв задник, но наистина ревнувах, дори и от този старец.
- Не желая да общуваш с непознати... - Казах сухо, докато развързвах вратовръзката си. Бях й купил пръстен за 5 милиона евро, само за да подкрепя илюзията, че сме двойка, а тя се забавляваше с някой друг?
- Дай да видя тази визитка? - Тя побърза да ми я подаде. Едва я погледнах и скъсах. Не исках да има нищо общо с този човек.
- На лов за нов господар ли беше? - Попитах заядливо, сваляйки ръкавелите си. От къде тази несигурност? Какво ти става Кристофър? Никога не ти е давала поводи да се съмняваш в нея... Освен сега, когато я намирах в удохотрено състояние на духа, с някой който даже не знам как се беше запознала.

by **Ваалет** Съб Яну 24, 2015 3:44 am

-Крис...
Приближи се,не разбираше защо се държи така,или не знаеше,защо,сам беше казвал,че неговото си е само негово:
-Кристафър,първо роб не може да избере господар,а се случва обратното,аз не желая да съм с друг,това го решаваш само ти. Второ,аз съм робиня и никога не съм имала родители,той с нищо не се е държал непристойно и не ме е свалял по скоро се държеше,както баща се държи с дъщеря си. Разказваше,колко обича покойната си съпруга и как е искал да са живи с дъщеричката му. Трето да направих грешка,че говорих с него,не трябваше но се държеше мило и добре,бащински чувство,което не съм изпитвала,да имаш баща.
Лицето и наистина изглеждаше виновно и наистина се разкайваше:
-Съжалявам обещавам че няма да се повтори никога повече няма да говоря с никой.

by **Кристофър** Съб Яну 24, 2015 5:27 pm

Наистина не знам защо се впрягах чак толкова много. Знаех че е бил просто обикновен разговор, но вероятно просто преувеличавах и сега си давах колко лесно би било онзи нещастник да стигне до нея ако пожелае и да ми я вземе, а това бе немислимо.
Обърнах се към нея и я погледнах строго:
- От всичко казано, само последното имаше нужда да бъде изречено. - Мразех оправданията и обясненията, особено когато не съм ги искал. Тя също знаеше, че когато съм ядосан, не обичам излишните приказки.
- Сега... След два часа имаме резервация за вечеря... След час пред хотела ще ни чака кола, съветвам те да се приготвиш по-бързо... Може би щеше да имаш повече време, ако не беше изгубила целия си ден в приказки с разни непознати... - Свалих ризата си и я метнах при сакото, после направих същото с панталона и тръгнах към банята. Взех си бърз душ и се избръснах. Отивахме в наистина хубав ресторант и държах да изглеждам добре. Сложих си скъп афтършейв и после се облякох със стилен черен костюм, снежно бяла риза и накрая сложих черна вратовръзка. Обичах класическото и стилно облекло, никога не можеше да сбъркаш.

by **Ваалет** Нед Яну 25, 2015 6:29 am

Беше доста сърдит и разгневен и знаеше,защо. Той просто не обичаше да дели. Не искаше да общува с други хора,за да не го ядоса но от друга страна и харесваше да има просто приятели с който да разменя приказки. След уроците умът и толкова много се беше обогатил но искаше да знае още. Въпреки всичко,не искаше да го ядосва повече дори не искаше да и се сърди. Не обичаше да го кара да се чувства така,защото и се свиваше сърцето. А,и повече и харесваше,когато той е мил и добър към нея.
Приготви се не се бавеше изключително много дори беше готова по рано. При нея най доброто беше,че не беше нужно да слага много грим за да изглежда секси и красива. Появи се пред него малко не сигурно,не знаеше,дали още е сърдит.

Власт!!! - Page 4 Tumblr_ngl1khiEYh1qdmpgio1_500

-Готова съм и наистина съжалявам,че те ядосах днес,не съм го искала...

Оправи му врътовръзката,не го целуна,защото се страхуваше,че може да се сърди още и да я отхвърли. Каза и,че ще бъдат на много изискано място за това носеше много красива и изискана рокля,която той и подари,на скоро. На някакъв известен дизайнер но това не я вълнуваше искаше да го зарадва,като я види в роклята,която той е избрал.

-Изглеждаш невероятно...

Отдръпна се,надяваше ранния случай да не провали вечерта им.

by **Кристофър** Нед Яну 25, 2015 5:51 pm

Никак не беше справедливо да е винаги толкова красива. Не можеше да си дълго ядосан на някой, който изглежда като нея. Дори и аз не можех, въпреки целия самоконтрол, който си налагах и исках поне веднъж да изглеждам достатъчно авторитетен, за да я накарам да ме уважава като неин господар, какъвто в крайна сметка бях, само че не знам на нея ли трябваше да напомням този факт или пък на себе си. Отдавна бях размил всички граници между нас с нарушаването на всички възможни правила и сега беше глупаво да й се сърдя, че е говорила с някой. Все пак не исках от нея да бъде отчелник... Или поне така си мислех, днес разбрах нещо друго. Ревнувах я от всеки, който можеше да я накара да се усмихне. От всеки който я караше да се усмихва искрено... Не знам дали аз я правех щастлива. Тя беше с мен, защото... защото я бях купил, притежавах я и всичко можеше да е просто една добре изиграна роля, докато с онзи човек... с него тя бе искрена.
- Ти също изглеждаш прекрасно... Както винаги. - Казах и улових малката й ръчичка, чийто пръстчета поднесох към устните си.
- Хейде... Не искам да закъсняваме. - Казах и я поведох към изхода.
Бях направил резервация в скъп и изискан ресторант, където порциите бяха прекалено малки, за да те наядат, но пък едва ли някой идваше на подобни места, за да яде, въпреки че именно това би трябвало да е целта. По принцип аз не обичах подобни снобски места, но ми се налагаше често да ги посещавам, а и исках да дойдем тук най-вече заради Ваалет.
Настанихме се на масата и поръчахме, за сега само вино и салата, за основно се доверихме на избора на готвача или иначе казано специалитета за вечерта.
- Харесва ли ти тук? - Попитах я.

by **Ваалет** Пон Яну 26, 2015 6:46 am

-Никога не съм си мислела,че мога да бъда,на толкова изискано и невероятно място. Да прекрасно е,и много ми харесва. Благодаря ти! Още по хубавото е,че сме заедно.
Мястото нямаше да има значение,стигаше и да е с него но знаеше,много добре,че няма право да си мечтае. Той винаги щеше да и е господар,а тя робиня.
Вечерята е изкуство,толкова красиво,че се чудиш дали да го гледаш или да я ядеш. Забавляваха се наистина по време на вечерята. Той и се отсърди и това я накара да се отпусне съвсем и дори се смееше,Крис винаги я караше да се усмихва. Пийна и малко повече вино,и стана дори малко по откровена и някак малко задръжките и паднаха. Не изглеждаше глупаво по скоро сладко и не беше много пияна:
-Толкова е хубаво,караш ме да се чувствам специална,все едно не съм това,което съм. Благодаря ти!
Той не я караше да се чувства робиня,караше я да се чувства все едно е като него,все едно му е истинска приятелка,да знаеше истината но и беше приятно,за миг това да не съществува.

by **Кристофър** Пон Яну 26, 2015 6:59 am

Ваалет не беше по алкохола. Пиеше, но не беше пияч в истинския смисъл на думата и съвсем очаквано след третата чаша (в нейна защита доста силно) вино, настроението й започна да се приповдига. Не се опасявах, че ще се напие, защото нямаше да го допусна, но също така беше забавно да я наблюдавам леко подпийнала. Леко подпийналата Ваалет говореше много, почти не млъкваше... Прескачаше от тема в тема и се изненадвах колко бързо работи мозъка й, дори когато е изпила толкова много алкохол. Говореше за какво ли не, а днес аз бях в ролята си на слушател и не знам защо, но наистина ми хареса просто да я слушам и да й се наслаждавам... Попивах всеки нейн жест, всяка дума, начина по който я изричаше и несъзнателно отвръщах на усмивките й...
- Ти винаги си била специална Ваалет. - Наведох се напред и протегнах ръка през масата, за да уловя свободната й ръка. - Бих искал да се чувстваш през цялото време по този начин. - Не исках да звуча клиширано и лигаво, но истината бе, че исках да я накарам да се чувства както заслужава.
- Не трябва да ми благодариш... Освен това нека не забравяме, че в момента си моя съпруга и... - Свих леко рамене. - Би трябвало да се чувстваш специална... Това ще означава, че не съм чак толкова лош съпруг...

by **Ваалет** Пон Яну 26, 2015 7:24 am

-Ти си най невероятния съпруг. Всяка жена би била щастливка... Аз съм щастлива,глезиш ме повече от колкото заслужавам.
Знаеше много добре,че тя няма да му е съпруга. Щеше някой ден да намери някоя жена или момиче,което да е от неговата класа,богата,красива и умна. А,тя щеше да бъде предадена на някой друг господар,забравена в небитието. Сигурно,щеше да смени няколко господаря,преди да бъде метната в някоя кухня или нещо подобно. Не страдаше,просто гледаше реално на нещата. Все пак това малко я нарани но не даде на чувствата да я връхлетят и се опита де се усмихне,като стисна лекичко ръката му:
-Всъщност да си призная ми харесва да съм женена за теб. Толкова ми харесва до моето име да стой твоето. Госпожа Ваалет Монгомари. Може да звучи някак странно но е хубаво.

by **Кристофър** Пон Яну 26, 2015 7:38 am

Бях свикнал да я виждам в съвсем различна светлина и дори не предполагах, че нещо толкова прозаично като брак би представлявало интерес за нея, но ако се замисли човек не беше ли това най-естествената реакция на човек и особено на жена? Всяка жена си мечтаеше за голяма бяла рокля и принц "Чаровен", защо тя да е по-различна? Това че цял живот я бяха обучавали да е нещо друго, не значеше, че в себе си не носи истинско човешко съзнание и мечти.
- Искаш ли да се омъжиш някой ден? - Попитах съвсем искрено. - Имам предвид, наистина... Ако имаш тази възможност? - Исках да знам не просто дали може или не, а дали го иска. Бях наясно в какво положение е, но аз можех да променя за нея много неща и тя го знаеше, бях й казвал не веднъж, че може да има истински живот ако пожелае и вярва или не, наистина бях готов да й го дам, ако го поиска от мен.

by **Ваалет** Пон Яну 26, 2015 7:49 am

-Не съм смеела да си мечтая за тези неща. Дори и сега,истината е,че ми стига да съм с теб. За първи път не се страхувам,чувствам се щастлива,ти ми даваш толкова много. Позволи ми да уча,да рисувам,подари ми толкова прекрасни моменти.
Виното май развързваше малкото и езиче. Тя се засмя,малко бузките и бяха поруменели и сложи ръка на бузката си,като го погледна срамежливо:
-Би ми се искало да се омъжа но ти ми каза,че ако искам да си отида,ще ме пуснеш,а аз не желая. Ти се държиш мило с мен но знам,че някой ден,ще се наложи да се ожениш за някое момиче. Знам си мястото и единственото,което ми стига,е това,този меден месец,е всичко...
Погледна в страни,за малко защото малко и загурча,после махана с ръце:
-Май прекалих с виното,не ми давай повече да пия...
Беше говорила повече от колкото е необходимо. Индиректно му каза,че иска да е с него.

by **Кристофър** Пон Яну 26, 2015 11:41 pm

Усмихнах се тъпо, но истината е, че го направих просто защото не знаех какво друго да направя. Думите й бяха толкова странни, обаче й вярвах че казва истината, за първи път нямах никакви съмнения, че тя иска да остане с мен, не защото ме обича, а защото може би се страхува какво ще се случи с нея, ако остане сама. Никога не се беше грижила сама за себе си, беше свикнала да изпълнява, но не и да взима истински решения, това да остане сама сигурно я плашеше повече отколкото да остане с мен.
- Съжалявам че реагирах така днес... - Не беше честно от моя страна. Казвах й че бих я пуснал, а в същия момент се държах като пълен идиот и демонстрирах точно обратното. Как да ми повярва, когато лъжа?
- Не беше честно... Просто... Когато видях колко си.... щастлива говорейки с някой напълно непознат... мисля че хората го наричат ревност, но аз по скоро го наричам завист... завист към него, че... - Уж тя беше пила, а аз бях този който не може да съчини едно изречение. - Че достига толкова лесно до това да те направи щастлива... - Засмях се нервно и поклатих глава.
- Не ми обръщай внимание, мисля че и двамата ни стига виното за тази вечер...

by **Ваалет** Вто Яну 27, 2015 12:29 am

-Просто ми хареса да си комуникирам с други хора,нещо толкова просто,което всички останали обикновени хора правят. Без твое участие,просто ей така. Всъщност в първия момент не желаех да говоря с него но ми изглеждаше добър човек. Държеше се с мен,все едно съм негова дъщеря,това чувство ми хареса. Съвсем различно чувство,ново.
Не искаше да го кара да се чувства странно,но и хареса да бъде ревнувана,никой никога не беше го правил. Това означаваше,че я обича:
-Но това не значи,че някой би могъл да ме открадне,да изпитам същите чувства,който изпитвам към теб,с някой друг. Ако това не ти е харесало,нямам да го правя но наистина не бих могла и не търся никой друг,който да те замести или измести.
Обичаше го много силно,страхуваше се да не остане и сама,а ако той се откажеше от нея,сърцето и щеше да бъде тотално разбито.
-Не ти се ядосах Крис,не ми се искаше да те ядосвам,повярвай ми.

by **Кристофър** Вто Яну 27, 2015 12:50 am

- Знам... - Побързах да кажа и улових отново ръката й, която целунах нежно. - Знам, че не си искала да ме ядосаш. - Сигурно дори не е предполагала, че ще се ядосам за нещо такова. Обаче с реакцията си изненадах не само нея, но и себе си. Това неприятно чувство, което все още изпитвах ме караше да ставам докачлив и несигурен, а това не бях аз. Не бях такъв, само че с нея всичко колкото и просто и подредено да изглеждаше, всъщност се оказа нещо друго - объркано и несигурно, каквото сигурно е и любовта.
- И аз не съм сигурен какво точно ме подразни в ситуацията, но... искам да знаеш, че няма да се повтори отново. - Ако исках да има истински живот след мен, това означаваше да й давам по-голяма свобода. Не можех да очаквам, че ще иска нещо друго, ако познава само мен. Това беше добре не само за нея, но и за мен. Ако имаше избор и избереше мен, значи щеше да е истинско, сега не беше истинско.
- Искам да общуваш и с друго хора... Не само с мен... Просто беше нещо ново и аз не реагирах по най-добрия начин, но това не трябва да те спира...

by **Ваалет** Вто Яну 27, 2015 1:32 am

-Благодаря ти,обещавам да не те дразня,ще си общувам повече с момичета.
Това,щеше да е някак по добре за него и нямаше да се чувства застрашен. А,щеше да е различно,да си има приятелки,не да си споделят,ами примерно,когато той е на работа да има с някой да си общува и да си губи времето. Уроците намаляваха,защото тя се учеше доста бързо и не оставаха неща,който да научава още. Просто сега деня и преминаваше в хобита.
Стисна ръката му и искаше да го целуне,той и даваше повече от колкото си мислеше.
-Мисля,че е време за десерт,и аз съм приготвила десерт за теб но него,като се приберем.
Беше я приготвила преди да тръгнат за пътуването и щеше да му я покаже тази вечер.

by **Кристофър** Вто Яну 27, 2015 1:59 am

- Сега вече ме заинтригува... - Казах с дяволит пламък в очите и всякакви мрачни и тревожни мисли бяха изместени от мисълта за нея и десерта, който ми е приготвила.
- Какво си намислила? - Не знам защо питах, когато си наумеше да ме изненадва с нещо, нищо не беше в състояние да измъкне информация от нея. Бях убеден, че дори и обучен разпитващ, няма да успея да я накара да говори, освен ако тя не пожелае. Може би на това разчитах и аз, просто да пожелае сама да ми сподели, но по тази загадъчна усмивка съдех че няма да каже нищо.
- Добре... Нека играем на една игра, аз ще задавам въпроси, а ти ще ми казваш дали разсъждавам в правилната посока. - Тя кимна, но точно тогава отсервираха празните ни чинии и ги заместиха с десерта. Честно казано, аз не обичах сладко, но тя го обожаваше, затова и бяхме поръчали десерт.
- Изненадата включва ли секс? - Попитах директно, след като се уверих, че сме отново сами и може да говорим свободно. - Защото ако не включва, предпочитам моя десерт... който със сигурност включва... - Шегувах се разбора се. Е не съвсем, наистина очаквах да правим секс, след като се приберем обратно в хотела, а защо не и докато пътуваме до него. Пътя беше дълъг, а аз можех да бъда и бърз.

by Sponsored content