Власт!!!

Явно днес и двамата бяхме в настроение за игри. А игрите по всичко личеше, че ставаха все по-интересни и по-интересни.
- Няма нова и стара Ваалет... Има само една Ваалет и аз я обичам във всичките й превъплащения... - Приближих се бавно към нея и повдигнах ръка към лицето й. Палеца ми мина по плътните й устни, оказвайки лек натиск. Бях луд по тази жена. Хлътнал до уши и още не бях стигнал лимита си в любовта. Всеки ден си мислех, че повече от това няма на къде, но с изненада откривах на следващия ден, че я обичам дори повече.
- Но трябва да си призная, че тази твоя страна представлява особен интерес за мен... - Наведох се и целунах устните й много, много мръсно. Езика ми се стрелна по устните й и нахално ги разтвори, пъхайки се между тях.
- Но се чудя, на какво дължа удоволствието? - Тя бе изобретателно момиче и много често измисляше всевъзможни начини да ме изненада, но последните два дни ми стопяваше лагерите направо.

Вече доста приличахме на семейство, въпреки че все още не бяхме узаконили връзката си. Не бяхме типичното семейство обаче, защото нашия сексуален живот бе в разгара си. Обикновено страстите при младите двойки, на които тъкмо им се е родило дете драстично намаляваха, но при нас бе точно обратното. Желаехме и се обичахме повече от когато и да било.
Бях на работа, в разгара на деня и една от новите стажантки във фирмата бе в офиса ми. Врата беше отворена и дори чувах как Оливия се кара с някакъв доставчик. Не бях съвсем сигурен за какво е спора, но познавах този тон. Няма срещи днес, имах една следобед, но тя щеше да е навън и след нея, мислех да се прибера направо вкъщи.
- Ще погледнете ли този договор, мисля че нещо не е наред, но наистина не мога да разбера какво... - Помоли госпожица Кембъл, а аз бях обещал на баща й да й отделя необходимото внимание. Беше втора година студентка в Ню Йоркския университет, специалност право, а баща й бе дългогодишен клиент, а в последствие и добър приятел. Разбира се нямаше как да му откажа, а и ако момичето се справяше добре, нямах нищо против.
Взех папката и започнах да разглеждам казуса. Тя се приближи още повече и се наведе. Ако погледа ми не бе забит в документа, вероятно щеше да е в деколтето й, но вече не бях такъв. Пък и не сметнах ситуацията за ненормална, даже и когато сложи ръка на рамото ми и започна да разгръща на страницата, която всъщност я притесняваше, направо завирайки гърдите си в мен.

Най-неочаквано в кабинета влезе Вал и се почувствах хванат на местопрестъплението, макар да не бях направил абсолютно нищо нередно. Изглежда обаче не само аз се бях почувствал така, защото госпожица Кембъл направо излетя от офиса ми, когато видя заплашителния поглед на Ваалет.
- Преглеждахме едни документи... - Побързах да кажа в своя защита и станах бързо от мястото си, като отидох да я целуна, за добре дошла, но Вал извъртя глава и успях да целуна само бузата й. Май ми беше ядосана.
- Не знаех, че ще идваш... Защо не ми се обади... - Това не прозвуча както исках, но смятах че ще е най-добре ако не обръщам внимание на мислите й.
- Ела... - Преместих един стол и го посочих. - Седни... - Тя продължаваше да ме гледа лошо и моята усмивка леко се стопи.
- Или недей... Както искаш... - Казах нервно и пуснах стола. - Да кажа ли на Оливия да ти донесе нещо? Кафе? Чай? Вода? - О, защо по дяволите се чувствах толкова притеснен. Не бях направи нищо, само че тя ме гледаше така все едно съм.
- Май забравих да кажа колко се радвам, да те видя...

Божичко бях прав, тя наистина си беше помислила, че тук става нещо.
- Не, проверявах й аейрбеците... - Исках да прозвучи като шега, но очевидно бе от онези не на място, защото тя ме изгледа на кръв. Въздъхнах и отидох от моята страна на бюрото, като седнах на мястото си.
- Сериозно ли си мислиш, че нещо друго се е случило, освен това което казах? - Тя ме гледаше настоятелно, все едно ми казваше да с очи.
- Казах ти, тя дойде и искаше да й помогна с едни документи, това е всичко... Освен това, ако правех нещо с някоя от стажантките във фирмата, щях да се уверя, че е пълнолетна и не е дъщеря на мой клиент. Освен това, вероятно щях да съм завъртял ключалката пет пъти и никой, дори и ти нямаше да можеш да влезеш в този кабинет... - Не изглеждаше така сякаш думите ми помагат, затова пробвах нещо друго.
- Вал погледни се... Ти си мечтата на всеки мъж и аз всяка вечер си лягам до теб... Няма нужда от никоя друга. - А и щеше да е странно ако имах сили за друга. Тя ми стопяваше лагерите всяка вечер. - Ти си ми повече от достатъчна...

- Поласкан съм, но те уверявам, че само ти ме виждаш по този начин. - Добре де, може би малко послъгах. Жените наистина си падаха по мен, но просто защото имах дебела банкова сметка. Ако отидехме в някой бар и никой не знаеше кой съм, може би нещата нямаше да стоят съвсем така.
- Клоуи е безобидна... И дори си мисля, че се вижда с някакъв... - Изправих я и този път тя ми позволи да я целуна.
- Постоянно стои залепена за телефона си... - Повечето младежи в днешно време не се разделяха с телефоните си.
- Но защо още говорим за нея? - Разтърсих леко глава.
- Каза, че си тук за обяд? - Огледах се, но не носеше нищо. - Ти ли си обяда? - Попитах доволно и прокарах ръка през кръста й. Сигурно онази вечер й беше харесало и искаше да го повторим. Целунах я.
- Добре... Само да заключа врата... Не искам някой да ни прекъсне и... - Докоснах нослето й. - Ще трябва да сме бързи и тихи. Ще можеш ли?

Усмихнах се дяволито и отидох да заключа. После се приближих до нея и я изчуках върху канапето в офиса ми. Тези нейни посещения започваха да ми харесват все повече и повече. Да не говорим колко по-дива бе докато е леко ядосана.
- Ти си най-вкусния обяд на света... - Казах й когато отново бях в състояние да говоря и прокарах ръка по бедрото й. Роклята й още бе набрана на кръста. Поех дълбоко въздух и закарах пръстите си до влажната й женственост. Вкарах два от тях в нея и ги задвижих бясно, докато не я накарах да свърши още веднъж, като не спирах да я дразня като й казвам, че трябва да не вдига шум.
Когато най-накрая успях да се откъсна от нея, станах и започнах да се закопчавам.
- По-добре се облечи, защото се опасявам, че мога да ти се нахвърля отново... - Казах смеейки се и гледайки я през рамо.

- Да, така е... - Съгласих се веднага, но погледнах и часовника си. Бяхме се позабавили с обяда горе и след около част трябваше да съм на друго място. Имах около 20-30 мин. на разположение.
- Наистина бих се радвал да го правим по-често... - След като можехме да правим секс отново, обаче наистина запълвахме всяка свободна секунда с това. Май винаги е било така, защото имахме неутолим глад един към друг.
- И възнамерявам след сватбата да намирам повече време за нас и за Хоуп. - Исках да знае, че това положение е временно и вече започвам да мисля как да си освободя повече време.
- В момента търся някой, който да поеме част от моите задължения, за да не губя клиенти. - Беше трудно да се справя с всичката тази работа сам. Преди вършех много повече, но преди не можеше да се каже, че имам истински личен живот.
- Осъзнавам, че вече не мога да отделям същото време за работата, както преди и търся вариант, да получа повече... Надявам се да успея да вкарам всичко в ред, докато настъпи момента да отпътуваме за Гърция, а след това и на медения ни месец... - Сервитьорката дойде и си поръчахме. Аз си взех само кафе и вода, защото нямаше да мога да изчакам за храната.
- Мислила ли си, къде искаш да е медения ни месец?

- Добър довод. - Отбелязах и се усмихнах някак доста мръснишки, защото беше права и за това, че няма да напускаме стаята. Представях си медения ни месец с много рум сервиз и секс. Мястото нямаше никакво значение, трябваше ми само тя и всичко друго щеше да се нареди от самосебе си.
- Което означава, че просто трябва да намерим хубав хотел със здраво легло и хубава храна. - Засмях се пак, но едва ли точно така щеше да се получи. Бях сигурен, че тя ще иска нещо повече от това. Например снимки от хубави места за семейния албум. Беше ми дала малък жокер, че не иска някое топло място с плаж, което пък изключваше моите две предложения. Едното беше да се качим на някой круизен кораб от Гърция и да се върнем по вода в Америка, а другото да си наемем яхта и да прекараме малко време само двамата без телефони и никаква работа, пълен релакс.
- Предполагам обаче, имаме време да измислим нещо, нали? Ако се сетиш за някое място на което ти се ходи или нещо, което ти се прави.... - Все пак исках да се чувства добре, не исках да я изненадвам с нищо и всичко щеше да е съгласувано с нея, преди да резервирам каквото и да е.

Погледнах отново часовника си. Имах максимум още десет минути и после трябваше да тръгвам.
- Виж, не е нужно да го правим веднага... - Наистина не исках да мисли и притеснява постоянно за Хоуп. Може би и на мен също много щеше да ми липсва и да се тревожа.
- Може да отложим истинския меден месец за по-късно, а сега да отидем някъде тримата или да не ходим никъде. Може да прекараме няколко дни с баща ти в Гърция, а когато сме готови да оставим Хоуп за по-дълго, тогава да имаме и своя меден месец. - В това нямаше правила, а и бях сигурен, че до сега ни се събираха много медени месеци. Нямах нищо против да изчакам.
- Имам среща след половин час и сега трябва да тръгвам, но ти довърши обяда си и ще поговорим за всичко когато се прибера. Но искам да знаеш, че не е нужно да бързаме с нищо... Нали?

Щом спомена лекар и видях притесненото й изражение, направо се побърках от притеснение. До сега не се беше налагало да викаме доктор. Смъкнах сакото си и внимателно седнах при тях на леглото, като побързах да целуна малката ми принцеса, която спеше спокойно в прегръдката на майка си. После целунах и Вал.
- Разбира се... Аз също предпочитам да е тук... - Погалих я по гръбчето. - Ще се оправи нали? - Разхлабих вратовръзката си, защото направо ме задушаваше и отново се надвесих над Хоуп, допирайки устни до главичката й. Задържах ги малко по-дълго, за да видя дали е по-топа от обикновено, но едва ли можех да преценя правилно. Беше завита и в ръцете на майка си, беше нормално да е малко по-топла.
- Искаш ли да извикам лекарката отново? - Не знаех какво точно да направя. - Или да отидем направо до болницата?

Остана в ръцете ми още дълго време. И двамата с Вал не успяхме да мигнем, просто седяхме и се взирахме в нея, галехме я, целувахме я и чакахме температурата да спадне. Не се събуди за обичайното си хранене, вероятно наистина не се чувстваше добре и имаше нужда от сън.
- Трябва да поспиш... - Казах на Вал, на която също й се бе събрало доста днес и имаше нужда от малко почивка.
- Аз ще я наглеждам и ако има промяна, ще те събудя... - Нямаше нужда и двамата да стоим будни. Можеше сега тя да поспи малко, а после и аз.
Вал не искаше да заспива, но в края на краищата умората си каза думата и заспа. Не исках да я будим, затова взех Хоуп и отидохме в нейната стая. По едно време от нея се разнесе неприятна миризма и знаех точно какво е това. Беше будна и плачеше, защото искаше чист памперс.
- Добре принцесо, разбрах... - Бях изпаднал в лека паника, до сега не бях сменял памперси. Правеха го или Грета или Вал, но никога аз. Погледнах часовника. Минаваше четири след полунощ. Всички спяха и не исках да ги будя. Щях да се оправям сам.
Поставих Хоуп на масичката за преобличане и тя изведнъж се ухили все едно знаеше, какво ще направя или пък усещаше колко съм паниран.
- Ще се справим нали? - Тя захапа пръстчето на едното си краче и ме гледаше с големите си сини очи.
- Добре... Първо да свалим тези ританки... - Не искаше да си пуска пръста на крака и почти заплака отново, когато го извадих от устата й, за да сваля ританките.
- Божичко принцесо... - Свалих ги и миризмата стана още по-силна. Закрих си устата й носа с ръка и хвърлих ританките на далеч от нас.
- Май ще трябва да те изкъпем сега? - Понечих да сваля памперса. Разлепих лепенките. Майко мила, беше пълен. Тя пак се засмя, а аз бях на ръба да припадна. Може би все пак трябваше да събудя Вал или Грета.

Цялата тази процедура бе доста сложна и честно казано, не мислех че ще го направя отново, освен ако наистина не е на живот и смърт. Да сменяш в четири сутринта памперса на дъщеря си, след като не си мигнал въобще си бе доста неприятно нещо откъдето и да го погледнеш.
- Ти сигурна ли си, че си почина? - попитах я, а тя кимна.
- Добре, защото наистина трябва да поспя. - След три часа трябваше да съм на крак, а след четири на работа и този път не трябваше да закъснявам.
Вал почти ме избута от стаята на Хоуп:
- Добре отивам, но обещай, че ще ме събудиш ако температурата й се повиши... - Тя обеща и аз с чиста съвест оставих дъщеря ни на грижите на майка й, а аз отидох и се трупясах на леглото, заспивайки почти на мига. Даже още не си бях свалил ризата и панталона... Каква вечер само... Хоуп изтощаваше повече и от секса и работата взети заедно...

Спеше ми се ужасно много и въобще не исках да отварям очи, но тя настояваше, че трябва да отида на работа. После спомена нещо за трюфели и мозъка ми сякаш се опита да заработи. Това беше кодова дума. Обикновено искаше трюфели, когато имаше някакъв повод и знаеше, че аз винаги забравям и по този начин деликатно се опитваше да ми напомни.
- Добре... - Мързеливо се надигнах и целунах рамото й. - Ще ти донеса... - После продължих по вратлето й, докато не стигнах до устните. Трябваше да питам Оливия какъв ден е днес и какво бях забравил този път.
- Дори и да не ми беше казала щях... Но благодаря, че ми напомни... - Надявах се да е прекалено уморена, за да не ме апострофира и докато все още бях сух, побързах да стана и да тръгна към банята. Взех си бърз душ и това ми помогна да се събудя, на долния етаж също, но когато се върнах в стаята готов да покажа набързо обичта си, тя вече беше заспала. Отидох до леглото и я целунах нежно, после се облякох и минах през детската, за да кажа чао и на малката ми принцеса. Не закусвах. Просто се изстрелях от вкъщи.
Тази сутрин не закъснях и още на врата казах на Оливия да провери какъв ден е днес. Тя отвори календара и каза, че имаме годишнина от първата си среща. Как можех да забравя за това?
- Добре... Значи ми трябва истински подарък... - Погледнах графика си. Бях пълен със срещи. Обикновено сам избирах подаръците за Ваалет, но този път щеше да се наложи да го направи Оливия. Имах й доверие, че ще купи нещо хубаво. Някакво бижу, цената нямаше значение. Казах й да вземе също така цветя и трюфели...