Власт!!!

Всяка разумна мисъл се изпари от главата ми, когато ме целуна толкова предизвикателно. Не мисля, че можеше да се сбъркат тези сигнали. Тя искаше да е с мен, а аз бях пред пръсване и наистина я желаех, толкова че задръжките ми паднаха. Грабнах я на ръце и я отнесох до спалнята. Бях готов да отвърна на нейните ласки, дори вече бях ужасно възбуден, но в един малък момент двамата се разделихме за миг и аз сякаш се осъзнах. Трябваше да съм разумен.
- Да... - Казах и отидох да изпълня желанието й. Не исках да се чувства неудобно. Пуснах завесите и се върнах при нея.
- Сигурна ли си? - Тя поклати глава. Аз обаче не бях никак сигурен. Просто се страхувах, че мога да я нараня. Приклекнах до леглото и смъкнах . После направих същото и с бикините й. От толкова отдавна не бяхме правили това, че направо сърцето ми щеше да се пръсне. Плъзнах треперещите си ръце по бедрата й. Разтворих ги леко, колкото да мога да вляза между тях. Не исках да я накарам да се чувства неудобно. Наведох глава към нея и целунах нежно хълмчето й. Бях малко неуверен и притеснен, все едно го правех за първи път. Целунах я няколко пъти, после облизах отгоре до долу срамните й устни. Боже толкова вкусна беше. Разтворих с два пръста устните й и езичето ми затрепери върху клиторчето й.

Наистина бях решил да се огранича само с нежните ласки на езичето ми, но когато я усетих толкова влажна и възбудена, молеща ме да бъда с нея, нещо което самия аз изгарях да направя от много много време, просто не успях да устоя на изкушаващите й молби и подканващата да я обладая женственост. Затова се подчиних на желанието, което изпълваше и двама ни. Проникнах много внимателно в нея. Не я изпълних до край и много, адски много внимавах да не я притискам. Бях заел ужасно неудобна поза и едва се движех, но усещането да бъда отново с нея... в нея, ме помете. Беше толкова хубаво, че имах чувството, че ще свърша всеки миг. Целия треперех от удоволствие.
- Ти също ми липсваше... - Казах и навлязох отново в нея, много внимателно. Ужасявах се от себе си, че правех това. Страхувах се, че мога да я нараня, но в същото време това бе най-хубавия секс, който бяхме правили, въобще.

- О, ще ти напомня това следващия път, когато решиш, че това легло ти е малко... - Казах шеговито и целунах косата й.
- Добре ли си? - Попитах после, вече наистина сериозно. Надявах се, че не съм я наранил по някакъв начин. Нито нея, нито пък детето. Щях да се самоубия, ако заради невъздържаността си съм им причинил нещо лошо.
- Как се чувстваш? Имам предвид, не те нараних нали? - Попитах притеснено и се надигнах леко, така че да мога да виждам лицето й, за да разбера ако ме лъже или прикрива нещо.

Да, знам какво беше казала докторката, но това не ме правеше по-малко нервен и притеснен, че мога да ги нараня. Пък и не вярвах чак толкова на себе си. Например днес едва се бях удържал. Просто нещата между нас са били винаги динамични и диви. Тя ме караше да съм като звяр, а днес особено много. Просто във всички други ситуации можех да се държа с нея мило и да бъда джентълмен, но когато сме без дрехи и тя ме умолява да я направя щастлива, нещата изглеждаха ужасно различно. Озверявах жаден и гладен за плътта й и ми бе трудно да се държа прилично.
- Мисля че се нуждаеш от сън и почивка... - Галех я по гърба и се опиянявах от аромата й.
- Пък и утре ще ставаме рано... - Заради прегледа. Боже дали докторката й щеше да разбере какво сме правили тази нощ?
- Голям ден,а? - Щеше да разбере пола на детето си със сигурност и сигурно се вълнуваше много.

Засмях се и я целунах, после я хванах за ръка и тръгнахме към колата. Франк щеше да ни заведе до кабинета на докторката. Бях си освободил целия преди обед, после след прегледа Франк щеше да я върне вкъщи, а аз щях да отида на работа. Но бях наистина притеснен. Дори повече от нея. За първи път щяхме да ходим заедно и не исках да се вълнувам прекалено, защото беше просто преглед и не исках да се привързвам към това бебе, което по всяка вероятност след няколко месеца, вече нямаше да е в живота ни, освен ако тя не решеше друго, което също беше толкова вероятно, колкото и другото.
Помогнах й да се настани в колата, а след това направих и аз същото. Франк потегли, но попаднахме в сутрешното задръстване. Ръцете ми се потяха. Какво правехме? Държахме се като двойка, която очаква първото си дете? Трябваше ли да е така? Защо ми беше всичко това, вероятно това дете беше на онзи изверг. Исках ли да отглеждам детето му като свое?
- Франк, не може ли да се движим по-бързо? Ще закъснеем.
- Сър опитвам се, но сам виждате... - И посочи колоните коли пред нас.
- Не ме интересува направи нещо. Нямаме цял ден... - Продължих да недоволствам.

Не знам как точно докторката разбра какво сме правили снощи, но бях сигурен че лицето ми първо стана алено червено, а след това пребледня изцяло. Смотолевих нещо от сорта, че на жена като Ваалет не може да се устои в своя защита и забих поглед в земята, сякаш току що ме бяха хванали на местопрестъплението. После тя се опита да ме успокои, че няма нищо лошо в това, но само направи нещата още по-зле. Никога повече нямаше да правим секс преди посещение при нея. Тази жена бе като шибания Шерлок Холмс.
Не чух много от нещата които каза след това. Върнах се на себе си едва когато бяхме втренчили поглед в монитора и там имаше нещо, което ужасно много приличаше на истинско бебе. Може би не трябваше да идвам. Това беше огромна грешка. Вече не беше възможно да си избия този образ от главата и бях сигурен, че с Ваалет нещата стоят по същия начин. Тя вече обичаше това създание, а и аз също. Щях да обичам детето на онзи мъж. Щях да го виждам всеки ден и...
- Да... - Чух се да казвам. - Убеден съм, че с такава майка няма как да е друго яче... - Едва откъснах погледа си от монитора и видях пълните със сълзи очи на Ваалет.
- Позна... - усмихнах й се тъжно. - Дилемата е решена... Ще е балерина...

- Не! - Заявих категорично и приключих този разговор и въобще мисли в зародиш. Вече бяхме говорили за това и знаехме, че тази процедура не е никак безопасна. Да имаше доктори които я извършваха, някой дори се бяха специализирали, за да изкопчват пари, но не в парите беше проблема. Наистина не желаех да се тревожим повече.
- Това може да предизвика преждевременно раждане. - Погледнах строго Ваалет. - Не! - Заявих отново.
- Ще чакаме... - А и не беше чак толкова голяма загадка. И двамата дълбоко в себе си знаехме, че това дете е на онзи човек. Всичко което щяхме да научим от тази рискова процедура щеше да е само края на всичките ми надежди, че все пак това дете може да е и мое, а тогава наистина щях да съм съкрушен. Имах няколко месеца да си въобразявам, че това е моето дете. Нямаше да й позволя да ми ги отнеме.

- Вал не мисля, че трябва да караш... - Опитах да я вразумя, когато почти на сила изкара Франк от колата.
- Франк ще ни закара където искаш... - Тя обаче твърдо бе решила да влезе в тази кола и да я подкара. И го направи въпреки всичките ми протести. Не беше лош шофьор, но наистина се чувствах по-добре когато Франк е зад волана. За щастие успяхме да стигнем невредими, до мястото на което искаше да ме заведе, а Франк... Не знам какво стана с него. Оставихме го пред кабинета на докторката. Надявах се да има пари в себе си, за да си хване такси и да се прибере.
Не знаех къде ме води, докато не се озовахме пред някакъв бебешки магазин. Какво за Бога?! Погледнах я подозрително. Бе открила това място впечатляващо бързо и бях почти сигурен, че не идва за първи път тук. Оказах се прав, когато продавачката я разпозна и я поздрави, всичко ми стана повече от ясно. Тя нямаше никакво, ама никакво намерение да се разделя с това бебе. В главата й вече бяхме едно голямо щастливо семейство, а сега бяхме просто двама развълнувани родители, които пазаруват за детето си. Трябваше да очаквам това. Постоянно говореше за бебето, а дори не беше разглеждала за приемни семейства.
- Какво правим тук? - Попитах сухо. Наистина ли щеше да го направи по този начин? Щеше да се преструва, че и двамата искаме това и дори нямаше смелостта да ми каже в очите, че в крайна сметка малкото същество ще остане с нас, а ме мъкнеше в бебешки магазин, карайки ме да избирам дрешки и бог знае още какво.

Повдигнах леко едната си вежда. Значи така? Сега тя беше нейното момиченце и аз можех да се разкарам от живота им или да остана! Наистина се почувствах ужасно от думите й. Заболя ме не защото искаше да задържи за себе си детето, а защото й беше толкова лесно да се откаже от мен.
- О, значи имам право на избор... - Казах смеейки се тъжно. - Добре е да го знам. - Казах и се отдръпнах от нея. Точно сега въобще не исках да ме целува.
- Е в такъв случай избирам да пропусна разходката из магазина. И без това трябва да се връщам на работа, но давай... Влез вътре и вземи всичко което искаш за своето момиченце... - Аз нямах намерение да продължавам с този фарс и да се преструвам, че съм окей с всичко това.

Сутринта по нищо не подсказваше какъв ще е развоя да деня. Глупавия спор който бе възникнал в бебешкия магазин... Не очаквах нищо от това да се случи. Не очаквах, че една екскурзия в Париж изведнъж ще преобърне до такава степен живота ми, че сега да не знам какво да правя с него. Не исках деца. Не бях готов за това, но ето че сега бях на крачка от това да съм баща, без дори да го искам. Или поне така си мислех, докато не разбрах, че Ваалет иска просто дъщеря си и за мен в нейния живот има място, само ако приема дъщеря й. А аз не знам защо ми беше толкова трудно да направя това. В един момент наистина си представях нас тримата заедно и всичко изглеждаше чудесно но в следващия просто знаех, че това не е за мен. Харесвах живота си такъв какъвто беше преди Париж и си исках всичко това обратно. Само че нищо нямаше да е като преди. С бебе или без, тя беше променена. Ако го оставеше, щеше да ме обвинява до края на живота си. Ако ли пък не, това дете щеше да се превърне в център на нейната вселена, както вече правеше и в крайна сметка отново щеше да ме изостави. Всичко беше като в един омагьосан кръг. Аз се въртях в омагьосан кръг и не знаех какво да правя с живота си...
Прибрах се късно. Останах в офиса колкото дълго можах, но дивана наистина не ставаше за спане. В къщи поне имаше много легла, които да използвам. Не знаех дали ще я намеря вкъщи. Можеше вече да си е събрала багажа и да е избягала. Франсоа обаче ми каза, че си е в ателието и не е излизала от там няколко часа. Отидох да проверя какво прави, а когато отворих врата към мен полетя някаква папка, за малко да ме фрасне в лицето.
- Какво става тук? - Седеше на пода и плачеше, и изпитах огромна болка да я видя така, но не отидох до нея за да я успокоя, както бих направил при други обстоятелства.

Стиснах челюстта си, за да не изрека нещо за което после ще съжалявам. Просто бе избрала наистина неподходящ момент за всичко това, за думите си. Бях й толкова бесен в момента, че като нищо и аз щя да се развикам. Бях бесен и на себе си. Ако можех да върна времето назад и да не я спирам, когато искаше да направи аборт. Нещата сега можеше да са съвсем различни.
- По-добре да оставиш това за утре. - Приближих се до нея и я улових за ръцете. Тя се съпротивляваше малко, но после просто надделях.
- Качи се в стаята! Вземи си горещ душ и поспи! - Казах строго и заповеднически, като все едно бях се върна в предишното си амплоа на господар.
- Папките няма да избягат.

На следващия ден и двамата се бяхме поуспокоили. Проблемите не бяха изчезнали, но поне бяхме по спокойни и се надявах, че ще можем да говорим като възрастни хора. Прибрах се доста по-рано именно защото исках да изясним тази ситуация веднъж завинаги. Не можех да живея повече по този начин в постоянно напрежение какво ще реши сега.
Изчаках я да се нахрани и после заговорих:
- Знаеш ли, никога не съм искал това... Не съм искал да се караме или да те поставям в неудобна позиция, но нека си признаем истината... Ти искаш това дете, от мига, в който разбра за него. Всички тези сцени, дори и това снощи бе просто, за да имаш още нещо, с което да ме караш да изпитвам вина... И повярвай ми, нямам проблем с това... Може би дори щях да реагирам по съвсем различен начин, ако от самото начало си бе признала, че искаш това дете... Че искаш да сме едно голямо щастливо семейство. - Нямаше как да отрече, че нещата в крайна сметка се бяха стекли прекрасно. Щеше да има бебе и знаеше колко я обичам и че в крайна сметка ще приема да съм баща на това дете.
- Ти обаче предпочете да ме лъжеш... Да лъжеш дори себе си, само и само, за да може накрая да получиш това което искаш... Е поздравления Ваалет. Получи това което искаш. Ще бъда баща на детето ти, без значение чие е то... И не защото го искам, а защото не искам да загубя теб... Обичам те прекалено много, за да те загубя. - Вече спокойно можеше да ходи из магазините и да си купува дрехи и всичко останало.

Наистина бе опитала всичко, освен последното, но то бе трудно за изпълнение в нейното състояние. Беше наистина на крачка от това да роди и колкото и изобретателни да бяхме, просто нещата със секса, за сега бяха в застой.
- Ще се роди когато е готова... - Казах и я целунах по устните. - Сега върви към банята... - Беше потна, а климатиците вървяха на макс. Не исках да настине точно сега.
- А ти спри да мислиш за това... - Бях убеден, че колкото повече го иска, толкова по-дълго щеше да й се стори времето до раждането.
- Хайде... - Хванах я за ръка и я поведох към спалнята. Гледах да има винаги някой около нея, защото коремчето й бе пораснало толкова много, че не виждаше земята под краката си. Държах я за ръка докато се изкачвахме по стълбите.
- Имаш ли нужда от помощ в банята? - Страхувах се дори и от това, че може да се плъзне на плочките. Бях досаден, дори и за себе си.