Вход

-Здравей!-поздравих обратно аз.Стоях в гората сама повече от два часа.Нуждаех се от време да помисля за себе си,да се опитам да преосмисля всички тези неща, които бях разбрала.Всичко това ме плашеше, но все пак се случваше и трябваше да го приема някак си.Мислех,че в тези части на гората не идваше никой, но явно грешах.Огледах мъжът пред себе си,беше привлекателен, но и някак си изглеждаше тайнствен.
-Кой си ти?-попитах го аз.

Всяка част от тялото ми, ми казваше да бягам,нещо в него ме плашеше, но реших да не се доверявам на инстинктите си:
-Аз съм Кат!-отвърнах-А за втория ти въпрос-не, не ме е страх да съм в гората, успокоява ме, помага ми да избягам от реалността, дори да е за няколко часа!-реших, че говорех твърде много пред някой, който не познавах изобщо.
-А мога ли да попитам теб, какво те води толкова навътре в гората?
Истината бе, че секундата, която зададох въпроса, започнах да се страхувам от отговора...

Реших, че нямаше от какво да се плаша.Не е като, че щеше да ме изяде.
-Добре, щом и двамата се нуждаем от пречистване на ума, можем да си седнем тук!-предложих аз.-А и ще е по-добре да има някой около мен, истината е че не за първи път влизам толкова навътре в гората, би било по-добре да не съм сама.

-Не, всъщност отскоро съм тук!-отговорих му аз-Със сестра ми предприехме нещо като пътуване, и се озовахме тук!
Незнам защо се чуствах толкова странно около него, начинът по-който ме гледаше ме плашеше, но нали бях решила да не се доверявам на инстинктите си, затова продължих.
-Но като две сестри, си имаме тези проблеми и затова се опитвам да избягам от нея за малко!-въздъхнах аз-Ако имаш братя или сестри, предполагам би ме разбрал!