Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Компанията
Вто Юли 24, 2018 4:53 am by Kol

» Домът на Ивон
Пет Юли 13, 2018 7:40 am by Ния

» Хотелът
Пет Юли 13, 2018 5:11 am by Клаус

» Нещо класическо но не забравим...
Чет Апр 05, 2018 1:57 am by Kol

» Домът на Явор
Пет Дек 22, 2017 5:11 am by Kol

» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Статистика
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7824 мнения in 716 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Компанията

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Компанията

Писане by Ния on Пон Юли 09, 2018 11:51 pm

avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Ния on Вто Юли 10, 2018 12:09 am

Минаваше осем и аз отдавна трябваше да съм си тръгнала от офиса, но както винаги бях затрупана от купища работа, която се оказваше никой не може да свърши по - добре от мен. Вчера асистентката ми бе успяла да оплеска една от срещите ми, с големи наши клиенти и днес бе в немилост. Не й бях поверила нищо важно, макар и да знаех, че е професионалист. Беше с мен от три години и познаваше добре както работата, така и навиците ми. Обикновено не се дънеше, но явно за всичко си имаше първи път.
Бях пред асансьора и нервно пристъпвах от крак на крак, докато го чаках да пристигне. Краката ме убиваха и имах нужда да сваля тези обувки час по - скоро. И само мисълта, че след час ще си бъда вкъщи във ваната с чаша вино в ръка, ми даваше сили да не се разпадна още тук.
Вратата се отвори и бях готова да пристъпя навътре, когато срещу мен застана Владимир. Беше заедно с неговата асистентка и не пропусна да ме огледа от главата до петите, но по един ужасно секси и дискретен начин. Направо се подмокрих.
- Точно ти ми трябваше. - Обърна се той към мен, а аз поклатих леко глава.
- Тъкмо си тръгвах. - Бях тук от дванадесет часа, не можех да остана и секунда повече.
- В офиса ми. - Правеше нещо на телефона си, но повдигна поглед за последното и после се отправи директно на там. - Веднага!
Погледнах към затварящата се врата, после и него. Не можех да го злепоставя по подобен начин и да не се подчиня на пряка заповед, затова пригладих леко роклята си, поех си дъх и тръгнах след него.
Личната му асистентка вече бе заела мястото си зад бюрото пред кабинета му, а самата врата бе отворена достатъчно широко, че да не се нуждая от покана. Просто влязох вътре и я затворих зад себе си.
- Звучиш секси, когато ми заповядваш. - Макар и да му бях ядосана за това, че ме бе върнал, реших да се държа добре, защото знаех колко мога да го ядосам, ако се размрънкам.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Клаус on Вто Юли 10, 2018 12:26 am

Имаше много проблеми на главата си но въпреки това винаги намираше време за да успокой себе си,и да си достави наслада по един или друг начин.  А,след такъв ден той определено се нуждаеше от нея,от тялото и но и по скоро от компанията и. Гледаше я като някой лъв,който щеше да нападне газела всеки момент и а я изяде до последната хапка. Не можеше да изпусне това,как си приглади роклята но определено искаше да бъде надигната на горе. През ума му мина много приятна мисъл по този повод,като го накара да се усмихне:
-Имам нужда от едно питие!
Солидното му мъжко тяло се приближи към бара,като си наля една чаша и още една,като я подаде:
-Довечера искам да ми донесеш всички документи,който трябва да прегледам в хотела...
По скоро не искаше да гледа никакви документи,а нея но това е съвсем друго нещо. Не че се притесняваше толкова много от това,кой какво ще каже но все пак можеше да стигне до ушите на жена му,а не му се даваха отново пари за диамантена огърлица.
-Имам нужда да прегледам предварително нещата...

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 738
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Ния on Вто Юли 10, 2018 12:47 am

Повдигнах леко веждата си и се огледах, за да се уверя, че не съм се объркала и наистина сме сами в стаята. Нямаше никой друг освен нас, затова не разбирах защо е толкова стеснителен пред мен. Документите за които предполагах, че говори изобщо не му бяха необходими. Имаше куп адвокати, които се занимаваха с тези неща. Понякога дори не присъстваше на подобни срещи, а утрешната наистина не беше чак толкова важна, за да й отделя подобно внимание.
- Благодаря. - Поех чашата от ръката му и той понечи да отиде зад бюрото си, но го улових за вратовръзката и го спрях. Очите му се впиха в моите и чух да издиша тежко. Дъха му погали кожата ми и цялата пламнах.
- Документите са в офиса ми. - Казах тихичко издърпвайки го все по - близо към мен.
- Ако желаеш мога да ти ги донеса още сега. - Но аз знаех, че не ме вика в хотела, за да му занеса нещо, което дори не му трябва. Искаше да ме чука и аз нямах нищо против, но можехме да си спестим цялото това разкарване и да го направи още сега.
Хванах свободната му ръка и я поставих на бедрото си, което леко отърках в неговото. Пръстите му се закачиха за ръба на роклята ми и усетих колко са горещи, почти колкото и женствеността ми, която пулсираше трескаво. Не го бях виждала от няколко дни, а за последно го бях усещала в себе си преди близо седмица. Липсваше ми, така че нямаше защо да се преструвам, нито пък той да си намира предтекст, за да ме види насаме.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Клаус on Вто Юли 10, 2018 1:10 am

Определено харесваше неиния начин да държание и това,как тя без никаква подготовка си взимаше всичко каквото иска. Изпитваше много голямо удоволствие и жените който знаеха,какво искат и как да си го вземат бяха негова слабост. Въпреки,че не беше като младите момчета,той по нищо не е под тях,даже напротив,можеше да задоволи много по добре една жена,защото знаеше как и още повече,че го умееше. Все още тялото му служеше доста добре,имаше опит който не е е за пренебрегване,макар че пред себе си признаваше,че повечето жени с който беше спал и пет пари не даваха за него,знаеха че има пари и че е шефа. Влиянието му се оказваше голямо. Въпреки това изпитваше симпатия към това красиво цвете,което сега усещаше,как гори под пръстите му. 
-Все пак изискам да дойдеш,без документи,без дрехи...
По лицето му се показа дяволита усмивка,придружена със захапване на нейната устна в дива целувка,показваща че малко или много тя  му е липсвала. Но нека не забравяме това,че той умело премести ръката си между бедрата и,като дори през бельото беше сигурен,че може да я подлуди,а и не след дълго можеше да усети влагата,която го насърчаваше да продължи и да отмести платчето което му пречеше:
-Харесва ми да ми се опълчваш но определено не го прави често...
Уменията му я караха да се движи сексапилно от удоволствие,което му доставяше неземно удоволствие. Искаше му се веднага да се вмъкне в нея но все още искаше да си играе,пак се връщах ме на лъва и газелката,искаше да си поиграе:
-Довечера в 8 в хотела ми,иначе...-определено си я измъчваше,беше проникнал нежно и сега само леко забързваше и спираше-Иначе аз ще дойда до вас и преговорите няма да са мили...

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 738
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Ния on Вто Юли 10, 2018 1:44 am

Сърцето ми заби още по - лудо. Вече едва се побираше в натежалите ми гърди и имах чувството, че всеки миг ще пробие огромна дупка в тях.
- Това заплаха или предложение е? - Гласът ми бе неестествено дрезгав и нисък, едва го разпознах. Точно по този начин обаче ми действаше Владимир. Караше ме да се чудя дали познавам себе си толкова добре, колкото смятам. Предизвикваше в мен странни желания и ме караше да върша неща, на които не подозирах, че съм способна.
- Ти си избери. - Изсъска захапал долната ми устна и добави още един пръст, което вече бе нещо повече от дразнене, а истинско мъчение. Цялата се разтичах и копнеех да го усетя в себе си още по - осезаемо, макар да ми бе доказвал не веднъж, че и два пръста са напълно достатъчни, за да получа това което искам.
За миг съзнанието ми се върна назад във времето. Беше преди две или три седмици, много рано сутринта, когато етажа от сградата все още бе празен, но хората щяха да започнат да пристигат всеки момент. Спомням си, че се засякохме в коридора. Бяхме прекарали няколко часа заедно предната вечер и той ме бе чукал като звяр. Бях повече от задоволена и все пак когато го бях видяла на сутринта, просто исках още. И той ми го даде, точно там, по средата на всички офиси, подпря ме на една стена, вкара двата си пръста и ме накара да свърша, преди асансьора да се е отворил и от там да са нахлули всички досадни хора, които работеха тук. Така и никой не разбра, какво се беше случило, но аз все още пазех сладкия спомен от тогава.
- Моля те... - Преместих ръката си върху неговата, онази която бе под полата ми и я притиснах силно към себе си, сякаш се страхувах, че ще я отдръпне преди да съм свършила. А аз вече бях толкова близо, че сигурно дори и той усещаше как се свивам все повече и повече.
- Не спирай! - Не бях сигурна дали това е молба или заповед, но знаех, че ако сега спре просто ще умра. А беше нужно да вреже пръстите си само още веднъж, за да изригна.
Цялата се разтреперих. Владимир затегна още по - здраво ръката си на кръста ми и само благодарение не се строполих на земята. Оргазма ми бе дошъл прекалено мощен и помитащ, за да се справя сама, особено все още на крака. Дори не знам как бях успяла да издържа всичкото това време така. Краката и преди не си ги усещах, но сега бяха станали кашкавалени. Огъваха се под тежестта ми и ако ме пуснеше, сигурно щях да се забия в пода.
- Божичко... - Вкопчих ноктите си още по - силно в бицепса му. Имах чувството, че ще пробия дупки в сакото му, но за всичко си беше виновен само и единствено той. Не можеше да ме изчука с пръсти и да очаква нежност от мен.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Клаус on Вто Юли 10, 2018 4:38 am

-Заповед...
Прошепна тихо в ухото и,а малко след това засмука меката възглавничка на ухото и,като беше сигурен по забитите нокти,че има желание за още наказание. Ръцете му бяха още по чевръсти,сграпчиха я за дупето и я обърнаха по посока на бюрото,надигайки полата до такава степен,че превърна в коланче. С още по голямо нетърпение свали бикините и но нямаше време да ги до сваля,останаха да висят на кракът и. Със сила почти едва не късащ копчетата на панталона си,се освободи,за да може а стигне до нея и да се вмъкне,за да може да усети съвсем отблизо онова,което опипваше до преди малко. Толкова голямо желание имаше в този момент,че не се замисли колко див е,но тя със сигурност е повече от готова. 
Стисна здраво стегнатото и дупе,потрепери от удоволствие що усети колко нежна беше. За миг се уплаши дали не я е наранил,трябваше да си мери силата и страстта но за жалост ставаше така,че тя е толкова секси и толкова го привличаше сексуално,че сякаш го привличаше с някакъв магнит.
Телата им се сляха,толкова страстно толкова необудано,че ако това е само прелюдия за довечера,не знаеше какво може да и се случи след това и дори и на него. Сигурно щеше да има сили но не се знаеше,кога отново може да я има,щеше да и се наслади до край.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 738
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Ния on Вто Юли 10, 2018 3:08 pm

Поех го с вик. Всичко пред погледа ми причерня и се стегнах да такава степен около големия му член, че самия той изръмжа над мен. В прилив на адреналин или гняв, не бях много сигурна, той сграбчи косата ми и ме избута надолу. Гърдите ми се сплескаха върху гладкото бюро и буквално не можех да помръдна, но пък краката ми вече бяха достатъчно разтворени за него, за да продължи да се врязва в мен.
Това че си бе поиграл преди това и факта, че цялата бях мокра обаче не помагаше кой знае колко. Точно бях получила оргазъм, а възбудата бе толкова голяма, че не можех да се отпусна. Пространството бе още по - тясно и стегнато. Буквално го засмуквах навътре в себе си, въпреки всички физични закони, защото в крайна сметка, аз просто го желаех. Желаех го през цялото време. Още от онзи първи път преди няколко месеца, когато бях убедена, че съм привлечена от властта му и тя е тази която ме кара да си разтворя краката за него. От тогава обаче бе минало ужасно много време и аз вече бях убедена, че никой друг мъж, не е в състояние да ми предложи тази емоция. Бях имала достатъчно много мъже в живота си, за да знам, че това тук е нещо голямо. Той просто действаше на всеки нерв в тялото ми и това, че винаги си взимаше всичко така грубо и диво, без да пита и без свян, просто ме побъркваше.
Не знам в кой точно момент бях осъзнала този факт. Предполагам още първия път, защото и тогава не беше нежен и мил, но колкото повече загрубяваха игрите ни, толкова по - привлечена бях аз. Болката започваше да ми харесва и не знаех къде е границата. Нямах представа кога ще направи нещо, което няма да ми хареса. По дяволите дори не бях сигурна, че има такова нещо, а това ме плашеше, защото развивах истинска зависимост, без значение колко пъти си бях повторила, че това е просто секс и рано или късно всичко ще приключи. Не бях първата и със сигурност, нямаше да съм последната която е оправял на бюрото си.
Поредният му мощен тласък ме накара да се опитам да се извия, но той все още ме притискваше толкова силно надолу, че силите ми не достигнаха да се освободя. Блъскаше се отново и отново и аз изпадах в екстаз след всеки следва тласък. Докато в един момент просто не можех. Вагината ми се сви от наслада и аз пак го засмуках навътре и надълбоко, след което почувствах експлозията която тръгна от мозъка ми, спусна се по - гръбнака и се разби в слабините ми. Беше мощно и силно, нищо подобно на първия оргазъм, който ме остави някак незадоволена. Този тук буквално ме изпрати в друго измерение...
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Клаус on Сря Юли 11, 2018 12:20 am

Нямаше по хубаво удовлетворение за него от това за отрицателно да докара на такова сексапилно младо момиче като нея оргазъм след оргазъм. Сега можеше да получи оргазъма,който задържаше някъде дълбоко в себе си,макар и трудно,той умееше до съвършенство да накара една жена да се размекне преди той да получи своето удовлетворение. Определено си беше дълго чакан и много отпускаш,когато вече не трябваше да се спира. Не можеше да отрече но в такива моменти и на него му се подкосяваха краката и се уморяваше малко по бързо от обикновено.
Не я остави ,а я дари с няколко нежни целувки,все пак тя не е долнопробна курва,а и изпитваше симпатия. Отдръпна се от нея,за да и даде време да се успокой и приведе във вид. Обърна се бавно,закопча колана си,макар да беше трудно,защото мъжествеността му още искаше да се намира на друго по топло място. Грабна чашата и я пресуши на еди дъх,седна на дивана срещу нея,усмихна и се доволно и някак дяволите:
-Това добра молба ли беше?
Не е от хората който моли,а и все пак,добре и каза,какво ще и се случи,във варианта в който не дойдеше при него. Нямаше да са лоши неща но щеше да и се иска да не бе идвал сам.
-Харесва ми,когато си с толкова прилепнала рокля...
По скоро беше намек че я харесва без нея но трябваше да чете между редовете.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 738
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Ния on Сря Юли 11, 2018 12:39 am

- Нямаше да ми хареса толкова много ако беше молба! - Последно докосване с червилото и после го прибрах в чантата си.
Нямаше много хора отвън, може би само асистентката му, която сигурно бе чула виковете ми, но не исках да привличам излишно внимание, когато напускам кабинета му. Някой от служителите на Владимир знаеха, за връзката ни. Онези които бяха най - близо до него. Други просто подозираха, но не смееха да кажат и дума, защото се страхуваха от него. Лично аз просто не исках приноса ми към компанията да бъде омаловажаван, заради това което имаше между нас. Никога не се бе гледало на жени, които спят с шефовете си и се стараех това да остане тайна. Владимир естествено нямаше подобни притеснения, защото беше мъж и защото имаше достатъчно власт да унищожи всеки един, който кажеше нещо, което няма да му хареса, но аз оценявах, че се съобразяваше с мен и пазеше дискретност.
Приближих се до дивана на който беше седнал и се наведох предизвикателно. Устните ми едва докоснаха неговите и все пак оставиха следи. Червилото ми бе прекалено ярко и макар да ми се искаше да оставя тази малка следа от мен, върху него, прокарах палеца си по извивката на устните му и заличих следите. После се изправих и тръгнах към врата. Точно се присягах към дръжката, когато гласът му ми ме спря.
- Ивон! - Извих глава към него. - Долу те чака кола, която ще те отведе къде пожелаеш. - Усмихнах му се леко и кимнах в знак на разбиране.
- Не се бави прекалено много. - Пък му подхвърлих аз и напуснах кабинета му с гордостта на жена, която току що бе изчукана много здраво.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Kol on Вто Юли 17, 2018 2:46 am

Асансьора се движеше,докато преглеждах на таблета си документите и графиците на фирмата за миналия месец. Приходите им бяха спаднали драстично след продажбата на акциите. Бяха съкратени доста хора и скоро съвсем щяха да го закъсат. Фирмта обаче имаше бъдеще,те правиха софруер,а ние правих ме хардуер,за това реших,че по добрата за създадем собствена мрежа. За това реших,че е най-удачно да се обединим в една идея.
-Господин Варшавски,трябва да обсъдим още няколко от ангажиментите ви за утре...
Не погледнах към асистента си,защото се бях съсредоточил. Но го чух и след,като обмислих малко нещата,в този момент звънеца за пристигане и отварянето на вратата промени нещата:
-За утре,в 9 назначи първата среща,искам да приключа бързо,защото имам намерение да се прибера преди 8...
Някакво момиче ни посрещна,изглеждаш на асистентка,която държеше папка и се усмихна приветливо:
-Господин Варшавски добър ден,очакват ви в конферетната зала,заповядайте насам...
Момичето ни отведе към залата,където явно всички ни очакваха,погледнах към асистента,той ме разбра отведнъж,че това хич не ми харесваше,в нашата фирма подобни неща не се случваха имах ме по различна политика.
-Добър ден,аз съм Михаил Варшавски!
Реших че е редно да се представя,макар че по скоро ми приличаше на среща на анонимни алкохолици.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Ния on Вто Юли 17, 2018 3:11 am

Устните ми останаха леко разтворени, а на лицето ми се бе появило видимо възмущение. Вече се чудех кого да уволня заради грубото прекъсване, когато изведнъж мъжа се представи. Тогава възмущението ми стана още по - голямо, а внезапно всички погледи от него се прехвърлиха върху мен. Щом го осъзнах, веднага затворих уста и овладях изражението на лицето си. Тази среща бе направена, за да увери всички работещи тук, ще всичко ще бъде наред. Разбира се, щях да бъда щастлива ако някой застанеше до мен и ми кажеше същото, но изведнъж аз бях отговорна за всички тези хора. И до сега не се справях никак добре. Разбира се, за всичко случващо се в момента обвинявах Владимир. Той ме бе поставил в тази позиция без дори да иска съгласието ми за каквото и да е. Беше ме хвърлил в дълбокото и ме бе оставил да се спасявам сама. Докато един ден просто не ми съобщиха, че 51 % от акциите ни са продадени... На този човек, който току що най - безпардонно ме бе прекъснал.
Така и не го бях виждала до сега. Знаех за него много малко и основно от информацията, която имаше в интернет за него. Знаех че е млад и преуспяващ и много добър в бизнеса си, което не ми се връзваше с профила му на иноватор. Това винаги ме бе плашило.
- Моля, заповядайте г -н Варшавски. - Посочих му единствения свободен стол, който всъщност бе запазен за него, но след като остана празен, се надявах той да не се появи изобщо.
- Събранието започна преди цели десет минути. - Макар че един вид той притежаваше, компанията която от скоро бе моя, изобщо не се посвених да го уязвя с коментара си за закъснението му.
- Но сме благодарни, че ни удостоихте с присъствието си. - Минах в страни от стола си и скръстих ръце под гърдите. Носех черна рокля, прилепнала по тялото и дължината й стигаше малко над коляното. Деколтето бе в типично офис стил, не много предизвикателно, но достатъчно, за да загатне за прелестите под него. Той обаче дори не си бе облякъл костюм. Бе единствения в залата, който изглеждаше като случайно попаднал тук.
- Тъкмо казвах, че имаме план за заздравяване на позициите ни на пазара. Ако оставите телефона си, пред себе си ще видите папка, в която подробно са разработени всички стъпки, които възнамеряваме да предприемем. - Може би бях леко заядлива, но в тази компания имаше правила много преди той да се появи. Телефоните по време на подобни срещи бяха забранени. Дори аз бях изключила своя.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Kol on Вто Юли 17, 2018 3:34 am

Учителката ми по математика,беше много по строга от нея. Само и се усмихна. Асистента ми едва не се засмя,само прикри усмивката си с ръка,за да не изглежда невъзпитан:
-Тази папка,която визирате,съм я прочел още от сутринта със сутрешното кафе. 
Вдигнах леко папката с пръсти,все едно пипах антика:
-И,като софруерна фирма,не разбирам в кой точно век се намирате. Папки,излишна хартия... Вече сме в нови времена,където технологията всичко...
Изправих се до нея,бях доста по едър и силен но не гледах да парадирам. Приближих се до нея и подадох таблета,като на него беше информацията от папките,всички диаграми. С едно цъкване,обаче на дистанционото в ръката си на стената с телевизора,който не работеше,се включи и тръгнаха диаграми:
-Предлагам ви ново бъдеще,което ще ви върне на пазара и до 2 години,ще сте отделна част от нас,така да се каже,ще имат възможността да си откупите дяла. Предложението е,да създадете отделна софруерна програма,за новите ни копютри и телефони. Понеже персонала ви не е на нужното ниво,и това го показват тестовете който направих през последните дни,се оказа,че повече от персонала ви няма и идея какво прави. За това,ще вложим за обучение на кадрите във вашата фирма,ще ви снабдим с техника,която да ви върне в сегашния век,да станете по бързи по мобилни,да създадем собствен сървър,собствена поддръжка и сигурност.
Взех си таблета от ръцете и,като се усмихнах:
-Закъснението,което имам е защото на компютъра на асистентката ви имаше вирус,който щеше да предаде на моя компютър,и ми прати писмото криптирано,кажете и че следващия път има и мобилни телефони. 
Подадох и една флашка,с документи,информация проучвния и вичко нужно:
-Давам ви тази информация,да се запознаете с нея,ако все пак решите да действате по плана който вие искате,при множеството грешки и пропуски,ви давам една година преди да обявите несъстоятелност.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Ния on Вто Юли 17, 2018 3:56 am

Лицето ми пламна. Не беше от срам, а от гняв. За кой се мислеше този? Надут пуяк! Не го исках тук. Нямахме нужда от него и ако наистина зависеше от мен, вероятно никога нямаше да го допусна, но не зависеше и освен това нямах никаква представа как да управлявам софтуерна фирма. Бях учила нещо съвсем различно и до преди да ме направят изпълнителен директор, просто отговарях за нормалното функциониране. Не беше лесна задача. Общо взето трябваше да познавам всеки един човек в тази фирма, да работя с него и много от хората, които наскоро се бе наложило да освободя, бяха и хора, които самата аз бях наела.
- Благодаря, ще разгледам идеите ви. - Въпреки всичко бях достатъчно възпитана, за да не правя сцени пред хората, които отдавна бяха загубили доверието си в мен. И как иначе. Самата аз си нямах доверие и те бяха напълно прави да се съмняват в лидерските ми качества. Не бях получила тази позиция заради заслуги, а заради човека, с когото имах връзка. Много от тези хора, които бяха в тази стая знаеха за тази връзка или поне подозираха, което ме караше да олеквам още повече в очите им, а наличието на някой като Варшавски, само ме караше да искам да избягам с писъци от тази стая.
Имах наистина хубав живот. До преди няколко месеца, всичко беше просто прекрасно. Дори и връзката ми с женен мъж не можеше да спука розовия балон, в който се намирах. Сега дори не знаех какви са отношенията ми с него. Не се бяхме виждали отдавна, а последния път, в който го направихме, скандала бе неописуем. Точно тогава ми бе съобщил за Михаил и това, че е изкупил част от компанията. Мразех го! Мразех го за дето ме бе въвлякъл във всичко това.
- И също така бих ви посъветвала да не ни отписвате толкова бързо. - Трябваше да кажа нещо. Не можех просто да стоя там и да мълча, затова докарах срещата до край. В края не бях сигурна дали съм успяла да убедя някой в нещо. Биваше ме в говоренето, но точно днес не се чувствах във форма. Беше един от онези дни, в които всичко се случваше наопаки.
Когато приключих с рецитирането на всичко, което предварително си бях наумила да кажа, заех мястото си и подканих останалите да говорят. Никой не взе думата, но сякаш всички очакваха от Варшавски да каже нещо. Самата аз погледнах право в очите му, с което не знам дали целях да го стресна или омагьосам, но във всеки случай, не желаех да си отваря устата отново.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Kol on Вто Юли 17, 2018 4:10 am

Стана доста нажежено,аз не бях от шефовете,който бяха цербери,аз бях лидер,а не шеф и всички в моята фирма го виждаха,знаеха че може да разчитат на мен и аз на тях. Всеки знаеше,че може да съм добър но когато трябваше да съм корав,бях такъв. От строгост нямаше особена полза,да имат страх от теб също не е от полза:
-В никакъв случай,щом съм тук с предложния,значи виждам успеха в тази фирма,само ви трябва помощ,която можем да и дадем. Предлагам Ви,да дойдете в моята фирма и да видите от първо лице,че когато позволите на иновациите и на хората ви да се развиват рамо за рамо,всичко върви. Вие гледате повече сметките,изчисленията но никой от вас не се е замислял,за тези хора долу,който работят за вас,че ако не им се даде възможност,други фирми,ще ви вземат работната ръка,защото ще знаят,че там ще се развият,а във вашата фирма,няма такова нещо. Имате персонал който от 5 години не е мръднал от позицията си,имате текучество на персонал,а не го виждате. Вие последно кога сте слизали при софтуерните си разработчици,аз бях там и те работят с остаряла и не работеща техника. Не обвинявам никого но ако искате да върнете наистина фирмата си,не е лошо да помолите за помощ. Още повече,че тази помощ дори не ви кара да се молите.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Ния on Вто Юли 17, 2018 4:26 am

Стиснах зъби. Трябваше да си премълча, но просто не се сдържах. Този човек заслужаваше да бъде поставен на мястото си. Беше се появил тук, едва от няколко минути и вече ми казваше как да работя, с хората които работя от години?
- Съгласна съм, че в момента имаме някой затруднения, но това е временно положение, от което възнамеряваме да изплуваме бързо. Не сте запознат толкова добре с фирмата, защото сме имали кризи и преди и винаги сме се справяли заедно. Освен това хората тук са щастливи. Не знам какви статистики сте чели, но всеки който е добър в работата си и я върши съвестно винаги е бил поощряван и ценен. - Отново се изправих на крака.
- Моля ви, да разгледате предложенията в най - кратък срок. Скоро ще се видим отново и ще ги обсъдим. - Вече говорех на всички останали. Смятах че Варшавски бе казал повече от достатъчно, а и нямаше да му позволя да ме злепоставя отново пред борда. Още повече човек, който дори не уважаваше достатъчно много тази среща, за да се появи със закъснение.
Един по един всички започнаха да се изправят. В стаята настъпи оживление. Бяха разбрали намека и нямаха търпение да се изнесат от тук. Все пак това бе просто една среща, която не трябваше да продължи повече от 30 минути, а се бе проточила поне още толкова заради Варшавски.
- Г-н Варшавски, може ли за момент? - Изчаках всички останали да излязат. Асистента му обаче все още стоеше в залата.
- Бих желала да разменим няколко думи насаме.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Kol on Вто Юли 17, 2018 4:56 am

Това вече изглеждаше прекалено,все едно бях ме в училище,или някой не приема предложенията или не:
-Насаме?!
Обърнах се и се усмихнах:
-Съжалявам но не практикувам политиката на затворените врати. Разбирам,че повечето неща,който казах не са ви се харесали но аз говоря според папките,който ми дадохте и проучванията,който имам. 
Направих знак на асистента да излизе но стоеше до вратата:
-Времето ми е от изключителна важност има видео среща,която ще е от изключителна важност,за софтуера който искам да разработя. Времето е ограничено и мен ме притиска,имам разработен проект и цели който трябва да свърша. Очаквам Вашия отговор,методите и системата ви са остарели,и в момента ужасно ме излъгахте. Имам прерсонал,който е напуснал и е дошъл в нашата фирма,губите кадри всеки ден,не не от върха,а от дъното. Докато си стойте в кабинета,гледате само цифри и не видите дъното,ще продължите да пропадатае. Сърварите ви трябва да се подменят всяка година,а вашите са от преди 5 години. Искам да ми се обадите,след като проучите всичко и след като вземете решение. 
Отново хванах телефона си:
-Сега ви пожелава приятен ден!
Тръгнах към вратата,фирмата и пропадаше и трябваше да го види,можех да се намеся в управлението но не исках,ако продължаваше така,щеше да загуби само тя.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Ния on Вто Юли 17, 2018 5:17 am

Не можех да повярвам, че ми обърна гръб, без дори да ми е позволил да се изкажа. Случваше се за първи път в живота ми, някой да прави подобно нещо. Най - малкото бях дама и от елементарно възпитание, трябваше да ме изслуша, но явно този мъж не бе дорасъл за подобни прояви, затова просто трябваше да сляза на неговото ниво.
Направих нещо, което бе неприсъщо за мен, но все някак трябваше да му привлека вниманието, затова просто избързах малко и препречих пътя му точно на врата. Не вярвах да е чак такъв простак, за да ме избута от пътя си, но в крайна сметка, можех да очаквам всичко от подобен човек.
- Преди да ви пожелая същото, ще се наложи да изслушате какво имам да ви кажа. - Това изобщо не подлежеше на преговори и след като той най - накрая надигна погледа си от телефона, видях отблизо очите му. Бяха толкова красиви и сини, че можех да потъна и изгубя в тях без проблем. Цялата ме побиха тръпки, а сякаш за да е още по - силно усещането, силния му мъжки парфюм се пропи в ноздрите ми и събуди всичките ми сетива за сексапил. Беше само на милиметри от мен. Много по - висок отколкото изглеждаше на стола си и изведнъж се почувствах още по - малак и незначителна, но той нямаше никакво право да ми говори така наставнически и да критикува всички усилия, които бях положила.
- Не знам за кои точно по - долни етажи говорите. Познавам всеки един от работниците тук лично. И когато казвате, че не се грижим добре за тях, все едно тръгвате в пряка конфронтация с мен. Все още не ме познавате и ще приема това за една доста глупава грешка от ваша страна, породена от грамадното ви его, но ако още веднъж влезете в пряка конфронтация с мен, пред толкова много хора ще съжалявате. Не сте никой в тази фирма. Аз съм тук от създаването й. Може да нямаме най - новите технологии и да предпочитаме хартията пред свръх модерните ви иновации, но тук хората не са забравили какво е възпитание. Ще приема критиките ви или предложенията ви, единствено и само тогава когато допринесете с нещо за тази компания. До сега не сте показали нищо друго освен неуважение, така че не очаквайте нещо по - различно.
Направих леко крачка в страни и поставих ръка на дръжката, след което издърпах врата и му я посочих.
- Сега вече сте свободен да си вървите.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Kol on Вто Юли 17, 2018 5:49 am

-Алекс моля те отложи ми срещите за след обед имам личен разговор с дамата!
Останах на вратата с лека усмивка:
-Миля,че много добре знаете къде се намира вашия сървър и къде работят вашите програмисти.
Показах и с ръка,че е добре да ме заведе,аз също знаех но от първо лице щях да и покажа:
-Като,ще си говорим за учтивости,е учтиво да ме заведете до там...
Не знам къде живееше но явно беше свикнала да и се кланят,аз обаче не бях от тези мъже. Видях я,че не и се занимава но въпреки това ме заведе. Още с влизането се чуваше ужасен шум от сърварите,щом влязох ме при програмистите,те бяха с ококорени очи,който имаха торбичи,сякаш от недоспиване,работеха на стари монитори,който трептяха:
-Здравейте момчета,как сте?
Те не смееха да кажат нищо но идея си нямаха защо сме тук:
-Вижда ли ли сте тази очарователна дама?
Те не смеха да кажат нищо:
-Спокойно,няма да ви карам да говорите. Защото и без това трябва да се надвикваме в този сървър. Колко чудно,климатика не работи и скоро сървърите,ще започнат да греят. 
Показах монитора:
-Има повредени дялове и изписва грешки на 15 минути,дори без да говорят знам,че са на недоспали,защото няма кой друг да ги отмени. Имайки предвид,не здравословната храна на масата и енергийните напитки,нямате нормален кетърин,нито места за отмора на ума,не знам но не съм чул нищо за човешки ресурси. 
Момечетата не можеха да говорят,защото машините започнаха да писукат на ново:
-Алекс моля те,обади се на мениджъра на отдел техническо производство,да отделят нужната техника за сърварите,както монитори и столове за тях. Прати и Плък да им помогне за пренасянето на информацията.
Не можех да стоя и да гледам това. Приближих се към нея:
-Аз съм тук за да върша работа,а не да ви се подмазвам или,да ви изказвам любезности,считайте ме за невъзпитан,зъл и дори ужасен,мразете ме ако искате но искам да знаете едно. Че аз съм бил на най-ниското ниво и за да съм тук,съм ценил от къде съм тръгнал и никак не ми харесва когато в очите на някой виждам Шеф вместо Лидер,който наистина знае проблемите на хората,върви с всеки и израства,търси нови неща,развива се. Аз не съм забравил от къде тръгвам,имам своя прекрасен екип,служители на който разчитам. Фирмата ми е от 8 години на пазара,с насрастващи доходи всяка година. 
Вървях към вратата:
-И аз преживях същото,което и вие. Видях съсипана фирма,само че мотивирах екипа си,да не можах да им платя три месеца заплатите но те останаха,и ожънахме заедно. Вложих всичко благодарение на тях. Сложете ръка на сърцето и ми кажете наистина ли познавате всички,можете ли да разчитат на тях. Защото аз да,по тази причина съм спокоен,за това работя от 9 до 17 и знам,че всичко ще върви,имам свободно време и заспивам спокоен,и знам че ще остане и след мен.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Ния on Вто Юли 17, 2018 6:17 am

Беше ужасно дразнещ. Самохвалко, който можеше да вбеси всеки, но беше прав. Не бях готова обаче да подвия крак и да му се кланям. Все още смятах, че той отправя несправедливи критики и нападки към мен. Работата ми не се състоеше в това да разбирам от програмиране или сървъри. Имаше си отговорни за това хора, които ако имаха нужда от нещо, бе редно да го споделят. До ден днешен обаче, никой не бе дошъл при мен, за да иска каквото и да е. Освен това, заплатите на тези хора тук, растяха постоянно и в крайна сметка, ако са имали нужда от нещо, то със сигурност щеше да им бъде предоставено, така че вината не можеше да бъде само едностранна. Зависеше от двете страни.
- Свършихме ли с обиколката или искате да ви заведа още някъде? - Не знаех какво друго очаква да му кажа. Беше абсолютно невъзможно да говоря с този човек, който дори не можеше да види по - далеч от носа си и да осъзнае, че абсолютно греши за мен, само че вече бях изгубила сили да се боря с всички и всичко. Той ми липсваше. Исках си Владимир обратно. Знам, че беше незряло и абсолютно глупаво да се тръшкам и предавам, само защото любовния ми живот бе пълна катастрофа, но колкото и да не ми се искаше да си призная, имах нужда от него. Имах нужда да дойде и да оправи цялата тази каша, само дето гордостта нямаше да ми позволи да се моля дори на мъжа, когото обичах, камо ли на този надут пуяк срещу мен.
- Защото имам доста по - важни неща за вършене от това да ви бъда гид. - Исках да избягам. За първи път в живота си бях готова просто да зарежа всичко и да се махна. Владимир го беше направил. Просто си бе тръгнал, а той бе най - силния човек когото бях срещала. Така че какво толкова ако си позволя да бъда слаба за момент и просто изчезна. Всичко това тук, можеше да е зад гърба ми. Поне за ден.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Kol on Вто Юли 17, 2018 6:31 am

Поклатих глава,защото виждах,че няма особено голямо значение,явно за нея всичко това е шок но и а мен на времето също беше. Да се озова в разпадаща се фирма,с малката разлика,че тази щеше да потъне от раз:
-Виждам,оставам ви да работите...
Мен ме очакваше тимбилдинг исках да видя един отдел как се справят и да ги сплотя,те си бяха сплотени но през определен период правих такива неща,за да укрепя колектива.
През останалата седмица,изправих на фирмата много материали и техника,пробоно за да могат да работят по добре. Смених ме им сървъра и сега нещата трябваше да работят по добре.  Стоеше в офиса си,като всеки го виждаше,отвън всичко беше цветно,цареше дори веселие и се чуваше смях но въпреки това се работеше по нови проекти. Чакаше решението на другата фирма,дали ще има сливане или не но през това време,преглеждаше новите предложения. 
Тук нямаше дрескод,всеки можеше да си носи,каквото желае,стига да не е непристойно но всеки имаше собствен стил. Той също беше елегантен но не и фициялно,носеше тъмни дънки,черна тениска и носеше екектрона писалка с която рисуваше по електронен пад.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Ния on Вто Юли 17, 2018 6:53 am

Дните се нижеха бавно, нощите още по - тягостно. Сърцето ми бе потрошено и сега опитвах да събера, остатъците от него. Чувствах, че се разпадам, а заедно с мен и всичко останало до което се докоснех. Бях едва от няколко месеца на чело на компанията и вече усещах колко непосилно е за мен да се справя с всичко това сама. Не бях подготвена, особено в този момент, в който мозъка ми доста често се изключваше за проблемите, които трябваше да се решават.
Беше късния следобед. След промяната в статута ми, бях заела офиса на Владимир. Беше най - големия и хубавия и аз наистина вярвах, че в него ще се чувствам добре, но колкото по - дълго време прекарвах в него, толкова по - трудно ми бе да разгранича действителността от спомена. Мястото бе пропито със спомените ни заедно. Тук беше започнало всичко и макар и толкова седмици след като всичко бе приключило, неговия призрак продължаваше да ме преследва.
Внезапно осъзнах, че не мога да продължавам повече така. Щях да полудея накрая. Станах от въртящия се стол и тръгнах навън. Асистентката ми беше на поста си и веднага вдигна глава щом отворих врата.
- Събери нещата ми и ги изпрати в стария ми офис. - Казах сухо.
- Но той вече е... даден на друг. - Сбръчках леко вежди.
- Тогава кажи на този другия да се разкара от него. Може да вземе този... не ми пука. - Момичето обаче мигаше някак объркано и сякаш не смееше да ми каже какво точно не е наред, че не може да изпълни онова което й бях дала като задача.
- Сигурна ли сте? Този кабинет тук е...
- Не ме ли чу?! - Възкликнах възмутено. - Не го искам. Искам стария си офис. Отиди и кажи да ми го освободят. - Дори не знаех че вече са го отстъпили на Михаил.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Kol on Вто Юли 17, 2018 7:05 am

Асистента се обади,имаше някакъв проблем,явно в новата фирма искаха да ми вземат офиса. Вдигнах телефона с усмивка,наистина беше доста забавно,явно някой изпадаше в криза. Явно трябваше да се отбия съвсем скоро,за да видя какво става:
-Спокойно това е само офис,щом там ще и е по добре. -нещо говореше за друг офис-Не не ми е нужен офис. Успешен ден и на вас...
Погледнах към Алекс:
-Май утре,ще ни се наложи да поработим в новия офис...
По физономията си личеше,че не иска:
-Знам малко са снобчета но Владимир е мъж от класа,там дори и нервите ти трябва да са с класа...
Засмях се и го оставих да работи и аз също. На другия ден още в 7 с Алекс бяхме в новия офис но започнах ме работа от по ниското ниво,видяхме програмистите,секретарите,маркетинга,мениджмета. Алек водеше бележки на тефтера,очакваше ни доста работа. Качих се след обяд,не бях видял всичко но се налагаше да прегледам някой неща. Заседнах в закусвалнята,с една салата огромен таблет пред мен,като отмятах неща от каталога. 
-Алек да назначиш среща за утре,на всички сфтуерни техници,програмисти за да им кажем за проекта.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Ния on Вто Юли 17, 2018 7:28 am

Предишната вечер бях прекалила с виното. Без да усетя бях изпила цяла бутилка, а ставането само няколко часа след това се бе оказало истинско предизвикателство. Едва се бях надигнала от леглото, за да вляза в банята, за останалото просто не намерих сили. Изглеждах меко казано окаяно и си личеше, че не съм спала достатъчно. Косата ми бе просто прибрана в опашка, нямах капка грим върху лицето, но пък за сметка на това кръговете под очите ми бяха като светофари, които сигнализираха от далеч за тежката нощ. Честно казано не ми пукаше. Просто бях доволна, че отново бях на познато за мен място.
Стария ми кабинет почти не бе променен. Дори мисля, че не беше и използван. Той обаче също пазеше не един и два спомена за мъжа, който се опитвах да забравя. Проблема обаче беше още по - голям. Цялото това място, все още носеше неговия отпечатък и докато преди просто това ми харесваше, сега направо ме убиваше. Чувствах, че се задушавам все повече и повече.
Малко след обед, реших че ще се почувствам много по - добре, ако Никол ми донесе чаша с кафе. Главата все още ме болеше силно и първото кафе не бе успяло да възвърне силите ми. Никол обаче не беше на обичайното си място. Не знаех къде е отишла и за първи път от много време се наложи сама да отида до закусвалнята и да си взема кафе. Разбира се аз предпочитах онова което се намираше на две пресечки от тук, но не ми се ходеше чак до там. Навън бе прекалено шумно, но днес даже мислите в главата ми се струваха като звън на камбани.
Наредих се на опашката, след забележка от някой, че се пререждам. Дори не забелязах кой точно го направи. Просто исках кафе и бях изненадана да разбера, че на това място има толкова много хора. Тези хора нямаха ли си работа? Както и да е, просто се наредих и се движех бавно, докато не дойде моя ред.
- Петдесет цента. - Вече държах чашата и бях готова да си тръгна, когато момичето срещу мен ми поиска пари. Осъзнах, че дори не съм си взела портмонето. Никога не бях плащала за кафето си или за храната. Това го правеше Никол, а в края на месеца тя си ги вземаше заедно със заплатата.
- Не си нося портмонето. По - късно ще изпратя асистентката си, да ви плати. - Момичето ме изгледа недоверчиво. Очевидно не ме познаваше или просто не ме разпознаваше без обичайните грим и прическа. Самата аз едва се разпознавах.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Kol on Вто Юли 17, 2018 8:00 am

Чух малкия разговор който се води,изправих се и отидох до касата:
-Ето Мери няма проблем,задръж рестото...
Погледнах дамата пред мен,явно имаше бурна нощ,е можеше да се каже,че е хубаво да види,че може и да се забавлява:
-Тежка нощ,голям купон е било....
По погледа познах,че явно не е и е до шеги:
-Добре,добре мир няма да те закачам...
Докато се опитвах да продължа разговора,дойде един от маркетинга:
-Извинете господин Вършавски но искам нещо да говоря с вас...
Много странно,уж тя е тук,а всички се обръщат към мен! Дръпнах  ме се настрани и се оказа,че има проблем с рекламната платформа,не е плащано за абонамента за реклама. Не е смеел да каже,че някой е запорирал сметките и не можел да плати от няколко месеца. Щях да проверя това,за сега я оставих и тръгнах към счетоводството. След един час излязох от там и се насочих към кабинета с една папка,почуках на вратата:
-Има голям проблем...
Тя явно още беше махморлия:
-Спешно е наистина,има запорирани сметки,трябва да разбереш какви са тези сметки и къде изтичат приходите по тези сметки. Какво и всички останали,да не ги грози същата участ. Аз ще платя за рекламната кампания и заплатите който са запорирани но нямам достъп до тази система. 
Не че не можех по нелегален начин да достигна но тя управляваше с тези сметки.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Компанията

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите