Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Анстасия и Кевин

Страница 3 от 5 Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Антея on Сря Яну 20, 2016 4:27 am

Подаде се на провокацията,не очаквах точно такава реакция или по скоро я очаквах но не мислех,че наистина ще го направи. Не бях сигурна във всеки случай.
Целувките му страстни,като преди,дори по страстни,по диви. Защото сега знаех ме,кой сме и нямаше нищо между нас,което да остане скрито. Той знаеше,коя съм,аз него и най-хубавото в този случай е,че можех да го намеря,знаех кой е и можех да се чукам с него,колкото си поискам. Да нямаше да е правилно,той беше най-добрия приятел на брат ми и той явно имаше мисията да ме пази,и ако брат ми научеше,най вероятно щеше да го скопи. Въпреки всичко,щях да се възползвам от случката. Това,че ме беше стиснал за врата ме караше да се възбудя още повече да се възбудя от удоволствие. Исках да ме разкъса,както го направи и предната вечер. Диво несдържано и бясно дори. От гърдите ми се отскубна някаква гърлена възбуда. Единия ми крак се оплете в тялото му,като го притиснах здраво към мен. Исках да го усетя. Уверено с ръка се приближих към слабините му и го хванах силно за пакета,както на него му харесваше,а на мен още повече.
-Давай изчукай ме сега...
Предната вечер не искаше да ме пуска сега не биваше да е по различно.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Илайджа on Сря Яну 20, 2016 6:04 pm

Тези думи слагаха спирачка на всяка мисъл в мозъка ми, а тези
мисли, които имах бяха нездравословни. Осъзнавах това. Осъзнавах всички "за" и "против" и вторите определено надделяваха над първите. Всъщност нямаше нито едно "за" което да си струваше, но това, което изпитвах към нея, беше
някаква обсебеност, която убиваше мозъчните ми клетки.
Без никакво усилие и ей така без да се усетя, аз изпълних заповедта й. Гърдите й се озоваха в ръцете ми, после ми се прииска да ми поникне и трета ръка, която да поставя на задника й. Намерих устните й. Ръцете ми се спуснаха надолу и захванаха ръба на потника й. Този път щях да съблека възможно най-много дрехи от нея. Обикновено не бях толкова нервен и припрян, но тя ме побъркваше. Исках я сега на мига. Исках да я чукам, докато вече не мога, а после щях да намеря сили за още...
Тя се отдръпна леко назад, вдигна ръце нагоре и аз издърпах потника... Едва сега забелязах, че е облечена в екип за спортуване. Надолу беше с някакво клинче, което идеално очертаваше всяка извивка на тялото й. Мамка му, беше секси дори в спортен екип.
Завъртях я рязко с лице към врата и гръб към мен. Несъзнателно погледа ми се спусна към дупето й.
- По дяволите... - Възкликнах очаровано. - Имаш няй-якия задник на света... - Захванах клина и го смъкнах надолу, а тя пристъпи извън него, когато падна в краката й. Пак я обърнах към мен и за миг се спрях върху лицето й. Беше леко зачервено.
- Сигурна ли си? - Не знам защо питах. Обикновено не питах никоя жена, която вече ми бе казала, че иска да я чукам. Само че тя не беше всяка, тя беше Анастасия и не исках да сгафя с нещо.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Антея on Нед Яну 24, 2016 6:19 am

-Вчера не ме питаше...
Цялото ми тяло крещеше за него,до полуда. Не исках да се бави нито миг повече. През целия ден се опитвах да не мисля за него,за непознатия,а когато разбрах кое,ме шокира но и бях облекчена,че вече знаех кой е и можех да го имам,дори това да беше най-глупавата идея на света. Той наистина желаеше същото,и въпреки леката колебливост,го направи. Проникна в мен диво. Целия ми свят се завъртя,беше толкова голям,стегнат и пулсиращ,причини ми хем лека болка но невероятно и разтърсващо удоволствие. Толкова харесвах да го усещам в мен. Прехапах устни за да не извикам но не ми пукаше:
-Да...
Все пак не можах,толкова невероятно се чувствах,бях готова отново да стана същата мрасница като от довечера,само в негово присъствие. Толкова да ме дразнеше,а такова неземно удоволствие да получавах. Най-добрия в това без съмнение,командваше тялото ми както поискаше:
-Не спирай...
Имах чувството,че ако някой ни прекъсне,ще го убия,а ако той спре,щях да го убия,нямаше да позволя на нищо да изтръгне този неземен миг.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Илайджа on Нед Яну 24, 2016 6:35 am

Нямах никакво намерение да спирам, а дори и да исках, нямаше да мога. Удоволствието да съм в нея бе уникално. Не бях изпитвал нищо подобно през целия си живот и ме тласкаше към ръба, но не исках да спирам. Виждайки колко гореща и мокра е, аз се амбицирах да й доставя още по-голяма наслада.
- Шшшшт... - Измънках в устните й, които запуших с моите. Не исках да вдигаме много шум. Отвън всеки момент щеше да започне да се пълни с хора, не исках те да знаят какво става тук.
- Тихо цвете... - Казах в устните й. - Не сме сами... - Подхванах я по-здраво и още по-диво се задвижих в нея понеже ме побъркваше. Всяка част от тялото ми агонизираше от желание да почувствам допира й. Исках да вляза колкото мога по-дълбоко в нея, макар да ми се струваше, че това е невъзможно.
Тласъците ми бяха груби, необуздани. Не можех да се контролирам. Желаех я нечовешки силно и всичко показваше това. Начина по който прониквах в нея, как я хапех и впивах пръсти в кожата й. Бях сигурен, че ще й останат следи, обаче и тя никак не ме щадеше. Аз и не исках обаче. Харесвах я точно толкова страстна и непокорна колкото беше.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Антея on Нед Яну 24, 2016 6:50 am

Сигурна бях,че съм му оставила следи по гърба не само от предната вечер но и от сега. Изумявах,се че той беше единствения мъж,който поемаше на агресията ми. Повечето мъже се плашеха и се дърпаха,а той напротив все едно го провокирах,във всяка фибра на моето и на неговото тяло можех да забележа,колко голяма страст,желание и удоволствие изпитваше. Трениран,силен мъж като него не се плашеше от жени като мен и въпреки че ме подценяваше знаеше,че аз и Ния сме едни от най добрите жени,той издържаше на този гореща страст,която го разпалваше. Сигурно секса с обикновена жена,е като нежна милувка,а моя беше висичко,той също беше всичко. Никой мъж,не бе толкова силен,толкова голям,толкова решителен,несдържан. Вървеше срещу мен винаги,влудяваше ме но точно това ме провокираше,не беше като другите.
Впивайки жадно устни в неговите,се усещах как ще свърша дишах тежко на пресекулки,той забърза ритъма,като се вкопчих в него. Устните ни бяха на един милиметър един от друг,усещах,че и той е в края,щеше да се излее в мен.
-Кевин... о... да...
Излетях направо в небесата,разтресох се,като дърво пометено от зимен вятър. Нямаше такова усещане.
-По дяволите...
Още бях унесена,сладките тръпки минаваха още през тялото ми,кръвта ми гореше,като катран. Можеше ли да е толкова хубаво?
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Илайджа on Нед Яну 24, 2016 10:38 pm

Очаквах, че всеки момент ще свърши. Всички признаци бяха на лице и въпреки това, ме хвана абсолютно неподготвен. Усещането да почувствам как тя свършва ме порази. Беше без маската си от снощи. Можех да видя сбръчканите й вежди, прехапаните устни, усещах забитите й нокти. Тя изглеждаше толкова... толкова поразяващо красива и невероятна, че се влюбих в това изражение на лицето й. Обожавах звуците които издаваше. Омайвах се от аромата й... Господи, всичко взето на куп направо ме взриви. Изведнъж се задвижих отново, сега беше далеч по-влажна и ме поемаше изцяло. Тласъците ми бяха диви и дори груби, но нямаше сила на земята, която да ме накара да бъда по-внимателен. Напрежението и жаждата да се освободя от него, бе над всяка разумна мисъл.
Съвсем скоро усетих как оргазма минава по гръбнака ми и се спуска към коравия ми член, който застрашително се втвърди и запулсира в нея. Замръзнах, а в следващия момент започнах да се разливам в нея. С тих вик свърших в нея, изпълнил я до край и едва тогава почувствах истинското изтощение. Не бях мигвал, а тя бе способна да ме изтощи дори повече от това да не спя повече от денонощие.
Целунах я по устните, но все още не напусках тялото й.
- Знаеш ли, ти си истинско бедствие, цвете... - Преди я мразех, сега я мразех два пъти повече, защото имах нужда от нея. Мразех да съм зависим. Не исках да съм зависим, но бях зависим от секса с нея или поне на този етап.
- Но секса с теб е... - Отдръпнах се леко, за да я погледна. Очите й блестяха похотливо. - Невероятен... - Завърших и я целунах още веднъж.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Антея on Сря Яну 27, 2016 5:25 am

-И ти си доста дразнещ,и вече знам в какво те бива най-добре...
Можеше да се брой като весела закачка,с няколко сладки зъпчета в добавка в неговите устни но не прекалено силно,защото знаех няколко трика,да го побъркам отново но трябваше да си почине,прекалено много време му отне да ме търси и сега беше редно да отдъхне. Все още се чувствах върховно,тръпки преминаваха през тялото ми и не исках да го пускам:
-Трябва да се махнем от тук,преди някой да е дошъл,много добре знаеш,че не съм от срамежливите нито пък ми пречи компанията от зяпачи но не ми допада да ме гледат по друг начин,мислех че трябва да му е станало ясно.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Илайджа on Сря Яну 27, 2016 5:50 am

Бях съгласен, че трябва да се облечем, макар и да не ми се искаше да го правим. Отвън обаче се пълнеше с хора и да стоим полу голи в офиса, в който всеки миг можеше да нахълта някой, не беше добра идея първо защото както и тя самата подчерта, това щеше да повлияе на репутацията ни, дори може би повече на нейната, защото щяха да си помислят, че спи с шефа си, но по-страшното беше ако това, че спим заедно стигне до Алек.
Пуснах я и започнах да се закопчавам, докато тя правеше същото.
- Не мисля, че мога да ходя някъде точно сега... - Адски много ми се искаше да се махна от тук, заедно с нея, но това трябваше да почака. Бях прекарал последното денонощие в това да я търся и всичките ми останали задачи бяха пълна каша.
- След около час имам много важен разговор, а освен това трябва да се запозная с евакуационните протоколи в случай, че бурята се разрасне и стигне до нас... - Хвърлих един поглед на купчината документи на бюрото ми.
- Освен това брат ти реши в последния момент, че му трябва друго място, така че трябва да организирам преместването наново... - Поклатих глава и прокарах ръце през лицето си.
- Мисля, че съвсем се е побъркал... след престоя си тук... - Говорех така свободно за него защото ми беше приятел, а и аз бях почти толкова важен, колкото и той. Някой ден щях да стоя до него и да управляваме заедно, когато баща ми си отидеше.
- Напомни ми никога повече да не го изпращаме на изолирани острови, съвсем е изгубил социалните си умения... - Опитвах се да запълвам тишината, защото не исках да е неловко. А и така мислех по малко за това, че току що бях чукал Анастасия. Мамка му къде ми беше ума?
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Антея on Сря Яну 27, 2016 6:06 am

-Точно,той не обича да е далеч от работата си,постоянно го виждах ядосан,как крачи на ляво на дясно,защото не може да води конференции и съвещания по важни сделки. Въпреки че има пари го яд да губи пари.
На моменти не го разбирах,да вярно е,оказа се че имам някакви пари наследстово но не желаех да пипам тези пари и не ми пукаше. Просто живота на агент ми харесваше повече.
-Ще ти помогна,с половината задължения,ще организирам гора за преместване,ще ти дам няколко от добрите и обезопасените локации,прегледай ги ,ако ти хареса нещо ще организирам хора по преместването.
Обух си последно долнището на спортния екип и придърпах леко потничето. Последен поглед към него,прехапах долната си устна,за първи път го виждах в такава светлина,беше дяволски секси.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Илайджа on Съб Яну 30, 2016 5:47 am

- Не е необходимо... - Предполагах, че има нужда от почивка. Дори и аз имах, но можех да свърша още малко задачи преди да отида и припадна в леглото. Не бях спал от... даже вече не знаех от колко време, но имаше толкова много неща които трябваше да свърша преди да се отдам на съня. Да не говорим, че очаквахме и буря.
- Освен това имам нужда да си в кондиция, когато или ако наистина ни застигне буря. - Усмихнах се леко. - Поне един от двамата трябва да е... - Добавих накрая и протегнах ръка към нея, за да отместя един кичур коса, който бе паднал върху лицето й.
- Искам да се прибереш и да се наспиш.... Това не е молба, в случай че решиш да спориш... - Замислих се за миг бих ли бил толкова загрижен за някой с когото не съм спал и не можех да си отговоря. Не бях чудовище, но и не бях чак толкова либерален.
- После ако има нужда и още задачи, които трябва да се свършат, с удоволствие ще ти позволя да ги свършиш... - А и ако останеше тук, нямаше да успея да се концентрирам. Дори сега ми беше трудно да не зяпам циците й. Исках да я чукам отново, а не да търся къща на брат й.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Антея on Съб Яну 30, 2016 6:40 am

-Ще мина само за последен оглед и допълнителна проверка на екипа и след това отивам да почина малко,съветвам те и ти да направиш същото...
Нямаше как да не се подчиня но на мен ми трябваше много малко сън,за да се възтановя,така че не след дълго щях да съм бодра и в кондиция.
Тръгнах на последен оглед,като го свърших доста бързо,защото по голямата част бяха в тренировачната зала и тренираха,така че ги по скастри,похвалих и кой както заслужаваше. Тръгнах към моята стая,като взех един бърз душ и дори без да се преобличам се метнах гола в леглото,просто явно умората си беше казала своето.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Илайджа on Съб Яну 30, 2016 7:05 am

Направо не повярвах, че наистина щеше да ме послуша. Може би това, че току що бяхме правили секс, бе размекнало и нея, но бях по-склонен да вярвам, че има нужда от почивка, отколкото че съм успял да разтопя ледената кралица.
Както и да е, Ан тръгна, а аз се опитах да свърша някаква работа, но абсолютно безуспешно. Първо нямаше никаква интернет, нито мобилна връзка, второ не можех да спра да мисля за това което се бе случило преди малко тук с мен и нея. В малката стая още ухаеше на Анастасия и на секс. По кожата си усещах устните й, ноктите... Аромата й бе попил по мен, а само идеята за това да потъна в нея, ме караше да настръхвам от желание. Ерекцията ми се засилваше и просто бях като разярен бик. Озверял за нея и за тялото й, съвсем скоро осъзнах, че няма да свърша абсолютно нищо тук и не знам защо реших, че ако се прибера и си взема един леден душ, това ще ми помогне да мисля и функционирам по-добре.
Така и направих. Прибрах се в къщата за гости. Теглих си един леден душ, но мисълта за нея все още бе превзела дори и най-закътаното кътче от главата ми. Легнах и... в някакъв момент просто съм заспал.
Когато се събудих, навън беше тъмно и имах няколко пропуснати обаждания. Чух гръмотевица, после още една, а накрая долових и дъжда. Скочих веднага от леглото и отидох до прозореца, за да видя какво става. Бурята бе започнала. Веднага набрах телефона си и не знам защо, но попитах първо за Анастасия. Казаха ми, че я няма. Изпитах огромно безпокойство. Казах им да се погрижат за Алек и Ния, аз щях да намеря Анастасия.
Облякох набързо някаква тениска и дънки и хукнах към колата.
Карах няколко мили, когато пред себе си видях огромна палма, която е паднала на пътя, а от другата страна кола... Колата на Ан.
Скочих навън и я видях. Седеше зад волана, дъжда се изливаше като изведро. Притичах до нейната кола. Очевидно бе заклещена по средата на пътя.
- Хайде, трябва да тръгваме... Не е безопасно тук... - Нямаше нужда да й казвам нищо повече. Тя разбираше, че трябва да слезе от колата си и да се качи в моята. Нейната щеше да остане тук, докато бурята не отмине и не се разчистят пътищата.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Антея on Съб Яну 30, 2016 7:17 am

-Истинска лудост!
Извиках,по скоро констатирайки,че все още бях жива,при все целия факт,че палмата можеше да падне върху главата ми. Имах адски късмет че бях още жива. Бях тръгнала по посока къщата на брат ми за да видя дали всичко е добре,мислейки че ще избегна бурята. Сега просто се молих Кевин да:
-Брат ми,той добре ли е,Ния?
Вече не говорех като агент,а като човек,който можеше да загуби близките си:
-Той кимна и за сега това ми беше достатъчно,макар и не напълно.
Без повече молби се пъхнах в колата му и той тръгна с бясна скорост. Всичко и на всякъде беше истински хаус,не от хора,те явно бяха предупредени на време и се бяха окрили,само някой като агент можеше да тръгне на пълен риск.
-Евакуациония щаб...
Взех радиостанцията,която беше прогизнала:
-Бурята е наближава своя епицентър,никой да не напуска до второ нареждане. Искам пълен рапорт за това дали сте авакуирали краля.
Ужасно ясна за кратко бях изпуснала всичко от контрол.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Илайджа on Пон Фев 01, 2016 12:06 am

Погледнах за миг в нея и ми се прииска да се усмихна, защото осъзнах колко е силна в действителност. Знаех... не всъщност не знаех, до съвсем скоро гледах на нея като една разглезена госпожица, която не си знае мястото, сега виждах истински смел агент, който можеше да се справи с всичко и все пак се бях побъркал от притеснение за нея.
- Кротко тигре... Всичко е наред. Брат ти и Ния са в безопасност... - Уведомих я преди да е откачила.
- И вероятно вече са гръмнали шампанското, ако ме разбираш... - Подсмихнах се и се загледах в пътя. Трябваше да внимавам, защото бурята се усилваше все повече. Гръмотевиците караха вътрешностите ми да се преобръщат.
- Сега е време и ние да намерим безопасно място... - Връзката беше лоша. В един момент съвсем се изгуби и сякаш това не стигаше та малко преди да стигнем разклона, който щеше да ни отведе на главния път, където предполагах преминаването щеше да е много по-бързо и лесно, една светкавица падна точно пред нас, разцепвайки едно огромно дърво на две. Едва набих спирачки преди да се озовем под него. Падайки дървото скъса няколко жици по които течеше ток. Виждах как кабелите подскачат в калта и от тях хвърчат искри. Не беше безопасно да оставаме тук. Огледах се. Не виждах как можем да заобиколим дървото, не можехме да минем и през него, радиостанциите не работеха, за да извикаме някой да ни прибере. Погледнах Ан, после опитах да дам назад, за да изкарам джипа от калта, но опитвах около 5 минути и без успех бяхме затънали в кал.
- Трябва да се махнем от тук... - Казах и изгасих двигателя.
- Живяла си по-дълго тук, отколкото аз... Не можем да останем на открито... Има ли сграда или място на което може да се скрием докато бурята отмине... Място до което може да стигнем пеша... - Това да излезем навън в такова време криеше огромни рискове, но ако останехме тук, със сигурност скоро някоя от онези жици щеше да ни опържи живи в най-добрия случай...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Антея on Пон Фев 22, 2016 6:23 am

-Да...по дяволите....
Вятъра беше много силен но все още можех ме да се държим на краката си. Направих знак да ме последва,на близо имаше една стара къща,където имаше мазе,да не беше най-приятното място на земята но поне беше много на близо и щеше да ни опази. Само за 5 минути бях ме там. Беше прашно и доста изпочупено. Проправих ме си път през вехториите и се пъхнах ме в мазето,кадето за учудване имаше вино,ужасно много вино. Естествено много стари ботилки,който никой не беше помръднал. Дори къщата да се срутеше,нямаше нищо да стане на мазето,защото мазетата се строяха за сигурност на всички живеещи.
-По дяволите!
Ядосах се защото мразех всичките неща,който се случват извън мой контрол.
-Трябва да изчакаме шибаната буря да премине,а не се знае колко дълго може да е това.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Илайджа on Пон Фев 22, 2016 10:04 pm

- Колкото е необходимо... - Опитвах се да бъда здраво мислещия в момента и да внеса малко спокойствие, защото Анастасия бе прекалено напрегната и изнервена в момента, за да мисли рационално.
- Аз лично не бързам за никъде... - Взех една бутилка от рафта и избърсах прахта, за да прочета етикета.
- Не е зле... - Казах и я върнах обратно. - Да видим какво още имаме тук...
Започнах да разглеждам какво има като запас в мазето. Очевидно собственика бе любител на хубавите вина. Анастасия не се включи. Напротив имах чувството, че ще ме убие с поглед, за дето не се тревожа.
Въздъхнах и оставих поредната бутилка на рафта. Обърнах се към нея и се приближих.
- Ето как стоят нещата. Двамата с теб сме заклещени тук, докато бурята премине. Надявам се мястото да е достатъчно здраво и да издържи, но ти трябва да се успокоиш и да бъдеш благодарна, че сме тук а не навън. Брат ти е в безопасност, както и всички останали. Дори и да сме навън, няма нищо което да можеш да направиш, за да предотвратиш бурята, така че просто се успокой и се концентрирай върху нещо друго... Може да ми помогнеш да открием начин да отворим тези бутилки или... или просто да ме гледаш по-малко лошо... Това също ще свърши работа...
В къщата нямаше ток, целите бяхме подгизнали и ситуацията бе абсурдна, но въпреки всичко, бях много по-спокоен знаейки, че точно тя е в безопасност. Бях обезумял от притеснение за нея, когато не знаех къде се намира, сега бе до мен и знаех, че всичко ще е наред.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Антея on Сря Фев 24, 2016 3:57 am

Трябваше да се успокоя но за прекалено много неща мислех,не бях свикнала да изпускам нещата извън контрол,а най важните членове бяха затворени,а другите който владееха всичко също най много се страхувах за брат си ,колкото и да не исках да призная,той ми беше най-близкия човек и за кратките месеци,малко или много го бях опознала и бях разбрала,че не е лош и че няма нищо общо с това. Не биваше да го обвинявам за грешките на някой друг. Поех още малко въздух от прашния въздух на стаята,в момента се намирах ме в душка,мокри и с толкова много вино,че не беше истина.
-Трябва да намерим начин да се стоплим... И относно бутилката...
Хванах бутилката и ударих гърлото на виното в стената,то се счупи доста правилно,като беше сигурно,че няма стакло вътре в бутилката...
-Заповядай... Трик от пиански вечери...
Не е като да не знаеше. Оглеждах из цялото мазе,като не за кратко и с учудване намерих малка врата към друга стая. На всякъде имаше чаршафи по мебелите,но сякаш не беше пипано с години. Някой беше оставил нещата такива,явно човека който е бил тук е умрял внезапно без да има наследници,защото ако са знаели,какво се крие тук със сигурност вече нямаше да го има.
Дръпнах чаршафите и се оказаха доста красиви но стари канапета,имаше камина и бюро с разни документи.
-Трябва да намерим да запалим камината с нещо...
Огледах се:
-макар че с тази буря,ще е истински късмет,ако комина оцелее...
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Илайджа on Сря Фев 24, 2016 5:05 am

Нямах никаква представа каква е тази къща и честно казано нямах никакъв спомен как се бяхме добрали до тук, но беше истински късмет, че се бяхме добрали до нея. Анастасия продължаваше да открива нови и нови помещения, което оказа се е добре, защото в стаята която се намирахме в момента имаше камина и дърва. Трябваше да запалим тази камина, защото иначе настинката ни бе в кърпа вързана.
- Надявам се да издържи... - И да не е запушен. Намирахме се на тропически остров и беше истинско чудо, че в някоя от къщите имаше подобно съоръжение.
- Ето... - Батерията на телефона ми падаше, но все още можех да светя с него и видях че има голяма кошница с подпалки и всичко необходимо да запалим огън. Имаше и малка горелка, която се надявах да има газ, за да запалим огъня.
В крайна сметка след неколкократни неуспешни опити, успях да запаля влажните дървета и изведнъж в стаята стана доста по-светло, така че освен покритите мебели, успяхме да видим и картините, както и някой други склуптори.
- Определено това е мъжка бърлога... - И то на мъж с много взискателен вкус, състоятелен и начетен. Освен истински произведения на изкуството имаше и много географски карти, както и глобуси.
- Ела до огъня, трябва да се стоплиш... - Подканих я и разръчках дърветата, за да се усили огъня.
- Цялата трепериш. - Полагаше неистови усилия да го прикрие, но не успяваше. Когато се приближи и я огледах по-добре, се усмихнах тъпашки, защото си мислех, че би спечелила без проблем мис мокра фланелка. Под блузката й се показваха настръхналите й зърна, които неописуемо силно исках да засмуча... Господи, бях истински задник, щом си мислех как ще я просна на земята и ще я изчукам, докато тя умираше от студ.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Антея on Сря Фев 24, 2016 5:27 am

Ужасяващо студено беше тук явно беше доста надолу и явно и за това се съхраняваше вино и имаше камина. Потрепвах от студ и не можех да го скрия но щом усетих камината нещата започнаха да стават малко по добре:
-Със сигурност е било мъжка бърлога,макар че като почитателка на виното мога да кажа,че това е мечтаното място за мен,като изключим масивните мебели,е перфектно...
Трябваше да вметна някаква малка шега,макар раменете ми все още леко да потрепваха:
-Поне едно е сигурно от жажда няма да умрем...
Не бях и от жените който лесно можеха да умрат имайки предвид нечовешката сила и издражлисот която имах.
Седнах на земята направо пред камината,да килима беше мръсен но и аз не бях много чиста,а и бях свикнала на по лоши неща. Като дете бях измъчвана толкова пъти,затваряна в мръсни килия с много мишки и така да се каже,свиквах с почти всичко. Да си опитно зайче на луд лекар си имаше някой предимства.
-Сигурно твоя дом изглежда така?!
Подкачих го деликатно.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Илайджа on Сря Фев 24, 2016 5:38 am

Усмихнах се леко и поклатих глава:
- Наистина ли си мислиш, че живея на подобно място. - Тя поклати глава, а аз изнамерих две чаши. Взех бутилката и седнах до нея, на килима. Не исках да си мисля колко прашлясали да тези чаши, просто налях по малко вино във всяка една и й подадох едната.
- До някъде си права... - Пак погледнах към нея и се усмихнах.
- Израснал съм в подобна къща... Доста по-голяма всъщност, но и там можеха да се видят подобни стаи. Сега живея на доста по-различно място от това... - Обитавах апартамент в самия център на града, който бе последен писък на технологията и модерния дизайн. Честно казано не се задържах прекалено дълго в него, за да мога да го нарека свой дом и нещо което ме описва като личност, но един ден брокерката ми ме заведе в този апартамент, чукахме се в него и тя някак си ме убеди да си го купя. От тогава не бях променял нищо в него, нямаше много мои лични вещи освен дрехите и тоалетните ми принадлежности, но нямах проблем с това.
- Ще ти го покажа когато се върнем в Ню Йорк, стига да пожелаеш... - Не бях сигурен, какво ще се случи когато се върнем обратно. Дори не бях сигурен дали всичко случило се между нас ще се повтори.
- Ами ти? Къде живееш? - Чакай май знаех това... Мисля че живееше в братството, но не бях много сигурен.
- Имам предвид би ли живяла в подобна къща?
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Антея on Сря Фев 24, 2016 5:55 am

-Живея в братството,по скоро друг живот не познавам,на скоро благодарение на Алек,разбрах че има и друга страна на монетата.
Дадох леко наздраве и отпих от не много чистата чаша но все пак беше по добре от нищо,а и все пак имах ме покрив над главата,чуваше се слабо виене и грамотевици от време на време но много тихи. Сега по скоро беше момент в който може да си говорим един от много редките моменти:
-На точно подобно място едва ли,по скоро ми се иска някаква малка кащурка някъде в планина,не ми харесва тропическия климат. Далеч от хора,от проблеми... Само че истината е,че няма да оцелея дълго,сигурно ще полудея още на първия ден,защото няма да има какво да правя,а това никак не ми допада.
Засмях се леко:
-До преди месеци не ся бях замисляла за някой неща предлагат ми се възможности но са ми много страни,никога не съм живяла подобен живот,братството ми е в кръвта и ми харесва,не знам какво друго бих правила.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Илайджа on Сря Фев 24, 2016 6:14 am

- Разбирам... - Отвърнах замислено. Разбирах Алек, който искаше различен живот за сестра си и Ния, но разбирах и Анастасия. Проблема не се състоеше, че не съществува живот извън братството. Такъв имаше и много хора го живееха, но за хора като нас, които знаеха толкова много и бяха прекарали целия си съзнателен живот в подготовка да бъдат именно такива, каквито сме, бе наистина непосилна задача да си помислим, че можем да бъдем нещо по-различно от това.
- Животът ти е необикновен. - Погледнах я. - Ти си необикновена и не искаш да бъдеш като всички останали... Но повярвай ми, никога няма да бъдеш, дори и да се опиташ. Това обаче не означава, че трябва да си част от всичко това, за да си щастлива и че уменията които си придобила в братството, са всичко което можеш... - Не бях аз човека, който трябваше да й казва какво да прави или не с живота си, но брат й ме бе помолил да й дам друга преспектива, за живота и аз възнамерявах да направя именно това.
- Брат ти, аз, ти... Всички ние сме израснали и отгледани с идеята, че има по-висша цел и предназначение, че светът се върти защото ние го задвижваме, но истината е, че светът ще продължи да съществува и без нашата помощ... Имам предвид... Погледни Алек... Познавам го откакто бяхме деца и мога да ти кажа, че допреди няколко години, единственото което го вълнуваше, бе братството... Сега е... Сега сякаш го вълнува повече Ния и всичко свързано с Ния, отколкото каквото и да е друго... Говорим за къща, в която ще живеят с Ния... Говорим за какво ще яде Ния в самолета и всякакви подобни глупости свързани с Ния... Не знам дали това е добре или не, но знам, че той не е същия човек, какъвто беше преди да срещне Ния... Мисълта ми е, че той е вярвал през една голяма част от живота си, че е предназначен някой ден да поеме управление над братството... Че това е неговата цел и това е всичко което умее, но очевидно може да бъде и някой друг... Това се отнася и за теб. Имаш привилегията да бъдеш която си пожелаеш... И ако все още не си открила, коя искаш да бъдеш няма проблем... Може да опиташ да живееш в къща на планината и ако това ти се стори скучно, да опиташ нещо различно... Докато не откриеш това което те прави щастлива...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Антея on Сря Фев 24, 2016 6:24 am

Имаше много истини в думите му,но на приложение ми се струваше малко по трудно имайки предвид,че нямаше да е много забавно на свръх човешка сила при отваряне дори на обикновена врата. Радвах се,че вратите бяха подсилени на някой места та не ми се налагаше да се замислям много,живота ми преминаваше в половината време да опазвам тях от себе си. Само че с него беше различно,той не беше вейка и никак не ми се подаваше,което хем беше дразнещо,хем ме успокояваше:
-По скоро,ще го оставя за по нататък,като не мога да правя нищо освен братството. Прекалено ми е сложно да се опитвам да се правя на нормална...
Погледнах ръцете си и ги присвих,винаги чувствах как кръвта ми кипи във вените все едно имах лава в кръвта,адреналин съвсем постоянно,спях малко,бързо се възстановявах от уморе,лекувах се малко по бързо от другите хора. Прага на болка ми беше по голям. Погледнах за малко към него:
-Ти си навътре в тези неща,от дълги години се опитвам да открия нещо но...
Малко сякаш привлякох вниманието му:
-Това е тема табу в братството но тук няма нито камери нито микрофони,и искам да знам малко повече...
Обърнах се леко към него:
-Чувал ли си някога нещо за експериментите на доктор Краймбах. Много деца бъдещи войни на братството бяха изпращани в неговия лагер.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Илайджа on Сря Фев 24, 2016 6:50 am

Погледнах я. Бях прав, тя е била част от експериментите. Нямаше как иначе да знае за тях, ако не е била. Това бе най-строго секретната мисия в последните сто години, така че нямаше как някой с нейния ранг да е чувал за това, освен ако не е бил част от това.
- Защо си мислиш, че знам нещо за това? - И може би с този си отговор потвърдих, че знам за какво ми говори, но това сега не беше чак толкова важно.
- И ако знам, какъв точно е въпроса ти? - Не разбирах на къде бие и от къде дойде всичко това. Знаеше ли за мен? От къде можеше да знае? Всички документи и информация за тези експерименти бяха унищожени след пълния неуспех на експеримента. Почти не бяха останали живи хора които да знаят за това.
- Дали слуховете са верни? Не, Анастасия... Нищо от това което си чула да се шушука из коридорите на братството не е вярно. Да, имало е експерименти, преди много време, но със сигурност, това което си чувала е преувеличено... - В братството историите за експериментите бяха нещо като легенда, с която плашеха всеки новобранец. Може би тя беше чувала за всичко това от слухове и нямаше нищо общо и аз прибързано си правех заключения.
- Братството отдавна не експериментира с хора... Всички усилия са насочени в други насоки... Наука, медицина... Нови технологии... Дори не може да си представиш, колко постижения сме постигнали... - И наистина бе така. Разполагахме с технологии и лекарства, за които светът дори не подозираше, просто защото не бяха избрани и посветени в тайнството, в което бяхме посветени ние.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Антея on Сря Фев 24, 2016 7:04 am

Или криеше нещо или не знаеше всичко но той щеше да ми бъде гит,щеше да ми помага,за това до някъде трябваше да му кажа някой неща:
-Истината е,че не е мит...
Въздъхнах и погледнах към виното:
-Беше минал само един ден от смъртта на майка ми когато дойде един мъж и ме отведе. Спомням си,че бях много уплашена но той ми казваше,че ще ме защитава,че няма да ми направи нищо...
Присвих устни и погледнах към пламъка,не бях хленчеща мома,обяснявах съвсем спокойно или разказвах,усещаше се нота на огурчение но беше малка:
-Известно време бях тренирана в академията на братството докато един ден не ни наредиха всички в спортната зала. Бях ме инспектирани щателно от д-р Краймбах,мъжа който ме взе също беше там. Той му каза нещо и доктора се усмихна,като направи знак да мина напред. Огледа ме добре и констатацията му беше,че съм била прекалено хилава. Но понеже съм си устата дори и от малка,заявих че съм много силна и мога да набия дори и доктора. Естествено си мислех,че да ни избере доктора е нещо хубаво.
Погледнах на горе,а после и към него:
-Но не беше нищо хубаво... Не е мит и не е легенда... Много от хората,който излязоха след срива на лагера,полудяха или умираха,бяха изпращани на смъртоносни мисии и не се връщаха. Други просто не оцеляха. Сега наистина е мит,защото само аз съм оцелялата след лагера.
Поех,ама много дълбоко дъх и издишах,като отпих от виното:
-Но истината е,че доктор Крайбех ме промени и не говоря за психиката ми,за хилядите дни на експерименти. Страхувам се,че е успял...
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Анстасия и Кевин

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 3 от 5 Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите