Анстасия и Кевин

Мислеше си,че ще я пратят на по смислена мисия,а то се оказа по скучно от колкото първоначално си мислеше,че е скучно. Истината беше,че тук нищо никога не се случваше,толкова спокойно. Толкова... Толкова ужасно скучно. Грижеше се за безопасността на Александър но тук дори муха не можеше да бръмне без никой да е научил,каква е,с каква скорост лети,от къде идва,как диша и всякакви подобни глупости.
През останалото време в което тренираше беше сама,не искаше никой да тренира с нея,защото вече се случваха с нея толкова страни неща,че не беше истина. Имаше супер сили и внимаваше,те да не се проявяват пред хората,понякога можеше да ги смачка,друг път при тренировка,просто можеше да убие някой. Въобще... Да чувстваше се много,ама много нормална,в много редките случай,който никак не бяха редки,а се случваха всеки божи ден. Беше истинско усилие да крие това,дори от настоятелния си брат,който постоянно питаше.
А,когато заспеше си сънуваше ужасните кошмари от експериментите,който си правеха с нея. Още няколко деца бяха избрани но повечето от тях или изчезнаха или не можаха да понесат всичко,което им причиниха.
Излезе от залата,като беше обляна цялата в пот,наметнала една кърпа над раменете си и вързала косата си на опашка. Не можеше да се отрече,че привличаше погледите но поглеждаше само с един лош поглед и се отвръщаха.
Някой притича към нея,като я спря и каза:
-Кевин Гордън е тук,иска да му дадеш рапорт и да го въведеш в охраната тук защото ще имаме подготовка за връщане.
Искаше и се да подскочи но стана на едно място и кимна с глава:
-Само да се преоблека и ще дойда.
Тя поклати глава:
-Иска да дойдеш веднага!
Погледна на горе и после през зъби каза:
-Идвам...
Не можеше на висше стоящ да се противоречи но със сигурност го правеше нарочно,за да показва авторитет.

"Проклет да си Алек!" - беше първата ми мисъл щом кацнах на острова. Бях пътувал 12 часа и половина, при засилени мерки за сигурност и когато най-накрая бях... дори не знаех къде се намирам, разбрах, че в момента Алекзандър не е в състояние да ме приеме... Мен! Не е в състояние да приеме мен. Това нямаше да го забравя никога.
- Нека ви покажа мястото на което ще отседнете, г-н Грейсън, а по-късно ако желаете ще ви разведа из острова. - Оценявах усилието на момичето, което ме посрещна да бъде вежливо, но звучеше повече като войник, отколкото хавайска девойка, която посреща новодошлите.
- Къде е Грей?! - Попитах раздразнено. Каква жега само!
- В момента е...
- Да, зает, вече ми каза това. Искам да разбера с какво е толкова зает, че не може да ме приеме. - Момичето се зачуди за миг как да отговори, но после каза.
- Той... Г-н Грей има много важна среща, но веднага след като приключи, съм убедена, че ще ви удостои със своето присъствие... - Изсмях се и поклатих глава. Вероятно тази много важна среща беше с някой от женски пол.
- Добре... Няма значение... Имам нужда от душ. Къде е къщата?
- Насам... - Каза момичето, а аз я последвах. Качихме се в бронирана кола, която ни отведе до голяма къща, на брега на океана. Зашеметяващо красиво място. Беше като парченце от рая пренесено на земята.
Внесоха багажа ми.
- Може ли да направя нещо друго за вас? - Попита момичето на което така и не запомних името.
- Всъщност да... Ако Грей не е в състояние да бъде тук, то тогава незабавно уведомете този, който отговаря за сигурността, че изисквам присъствието му...
- Да, сър... - Само дето не козирува.
- Всъщност искам още нещо... - Сетих се малко преди секси сержанта да напусне поста си. - Кой е най-хубавия коктейл, който предлагате?
- Моля?
- Намираме се на остров нали? Искам коктейл... Постарайте се да ми забъркате един... Може да правите коктейли нали?
- Всъщност... Разбира се... Ще поръчам да ви направят коктейл...
Отидох до прозореца и се загледах навън. Пясъка бе толкова бял, а водата толкова бистра... Разхлабих вратовръзката си и после я свалих. За място като това ми трябваха бермуди, не костюм.

Ни най-малко не и пукаше,как точно изглежда,все пак тренираше,нямаше как да изглежда,като модел точно сега. А,и ненавиждаше този тип,още в първия момент в който го видя. Всъщност нямаше много допирни точки с него,но малките допирни точки я караха да иска да му смачка физиономията с силната си длан.
Влезе в стаята,като се изправи и стана като струна:
-Анастасия Делавега се явява за рапорт. Внедрени са агенти още на летището,който периодично се сменят и проверяват. Целия остров също има внедрени агенти,в имението,както и около имението на периметър от пет метра се разполага въоражена охрана,която всички е инструктирана да действа в екстремни ситуации без да привличат погледи,да внасят смут. Нищо не се случва без мое или на господин Грей разрешение или знание.
Седна дума и пиле да прехвръкнеше,ако може се знаеше:
-Но ви уверявам,че на острова е повече от безопасно.
Това е кодовата дума на всеки агент,да назове скучно нещо.

Името не ми беше познато, но гласът от друга страна... Обърнах се и веднага разпознах това лице. Не можех да кажа, че я познавам наистина, но се бях сблъсквал с това момиче и друг път. Всъщност тя бе истинска кучка. Смело можех да го твърдя, защото бях виждал как се държи с останалите, колко своенравна и неконтролируема е тази жена. Самия факт, че беше тръгнала срещу новото увлечение на Алек, говореше достатъчно, за това колко не подвластна на авторитети е тя. Моите лични впечатления от нея, също не говореха за друго. Макар и никога да не съм се ползвал с привилегии или поне не съм го искал, тя знаеше кой съм аз, кой е баща ми и въпреки всичко се бе осмелила да ми противоречи, още докато беше нищо друго от обещаващ агент. За мен никога не е била такъв, защото колкото и добре тренирана да бе, колкото и постижения да имаше, имаше нещо в нея... нещо високомерно, неконтролируемо, нещо първично и диво, което не ми вдъхваше доверие, когато става дума за толкова високо поставен войн. Естествено не споделях теорията, че всички трябва да са покорни кучета, които да скачат щом им кажеш да го направят. Бяха ни необходими силни и индивидуални личности, които могат да ръководят, но тя прекалено своенравна, което можеше да се окаже проблем в даден момент. Ето защо и се изненадвах, че е тук и е поверено нещо толкова ценно като живота на Алек.
- Уверяваш ме?! - Подсмихнах се и хвърлих вратовръзката която все още държах в ръката си. После свалих ръкавела на десния ръкав. После започнах да го навивам.
- Трябва ми нещо повече от думата ти... - Повдигнах поглед към нея. Боже какъв поглед само. Ако можеше вероятно щеше да ме изпепели. Ето точно за това нахалство и високомерие ставаше дума.
- Искам пълен доклад до края на деня, за всичко което се е случило през последните три месеца на този остров. - Освен, че бях приел поканата на скъп и стар приятел, бях дошъл тук и за да се уверя, че главата на братството е в безопасност. Много хора напоследък задаваха въпроса къде е той. Какво се случва с него и започваха да се съмняват, че той е добре. Исках да разсея тези слухове, защото имаше и безумни сред тях, като това, че Алек въобще не е в състояние вече да управлява. Някой твърдяха, че го няма, защото е в кома, други дори бяха по-смели и казваха, че е мъртъв. Аз знаех, че всичко това е лъжа, но сякаш и моята дума вече не беше достатъчна, така че трябваше да убедя Алек да се върне, но преди това исках да се уверя, че тук наистина е безопасно и нищо странно не се е случило.
- И като казвам пълен, имам предвид пълен... Искам да знам всичко... Дори и какво е ял... - Всяко нещо беше важно.
- Ваканцията свърши...

Завъртя очи,за толкова ли глупава я смяташе,да не предположи,че някой като него няма да се появи с това малумно изискване и да иска такива брутални изисквания. Но беше готова за това и подробно всеки ден описваше всичко и когато тренираше,казваше на някой друг да пише вместо нея.
-Извинявам се...
Мина покрай него и вдигна телефона:
-Агент Рейнълдс,Годподин Грейсън изисква  2000 файла документация,написана ръчно,всички видеата заснети от камерите разположени вътре и вън от имението,както и няколкото тайни извън града,за всички те месеци.
Обърна се към него:
-Как предпочитате,тук ли да ги донесем или вие да отидете. Уверявам ви,че помещението ще ви се стори малко,ако ги донесем тук но това,ако желаете,ще се случи за по малко от 5 мин.
Внимавай,какво си пожелаваш,защото някой неща свързани с работата и не можеше да я пипнеш.
-Освен това,имам телефони записи,снимкови кадри,имейли,друг вид кореспонденция. Личния картон от лекаря. Само фактите колко пъти е дишъл днес малко съм ги изпуснала но съдейки при това,че годеницата му е тук,са се повишили.
Усмихна се и му подаде телефона:
-Изберете сам,как ги искате.

Присвих леко очи, но вместо да хвърчат яростни искри от тях, те излъчваха веселие. Наистина ли тази малката си мислеше, че може да ме изплаши с няколко купчини доклади? Не, не и мен. Освен това тя не подозираше за малката ми тайна. Никой не подозираше за нея и така си и мислех да остане.
- Нека ги донесат тук... Искам да разгледам всичко на спокойствие. - А и къщата беше огромна. Представям си каква беше тази в която Алекзандър беше отседнал. Като го познавах какъв е грандоман, вероятно живееше в тройно по-голяма вила.
- А вие се уверете, че всичко което съм пожелал ще е на мое разположение до края на деня. - Свалих и другия си ръкавел и започнах да навивам и другия си ръкав.
- И след като се увериш, че подчинените ти са разбрали какво да ми донесат, ще ме заведеш при Алекзандър... - Не ме интересуваше с кого е, бях дошъл на това проклето място само заради него и трябваше да го видя час по-скоро. Ния щеше да разбере, ако наистина тя е годеницата, с която дели леглото си, защото последно бях чул, че тя е в Тайланд, а това беше преди два дни.
- Не, не... Не се опитвай да ме убеждаваш, че моментът не е подходящ... Сигурен съм, че знаеш кой съм и щом аз казвам, да ме заведеш, значи точно това ще направиш... - Ухилих й се, но някак лаконично.
- Сега скъпа, можеш да направиш няколко телефонни обаждания и да се погрижиш това което искам да пристигне бързо и безопасно, докато аз се освежа и се приготвя...

-С удоволствие!
Просъска през зъби и взе слушалката на телефона:
-Донесете му всичко,по най-бързия начин.
Затвори телефона и погледна на горе към тавана,а после погледна и чесовника си. След по малко от минута в стаята,започнаха да влизат хора,като носеха доста папки,както и дискове,записващи устройства,но сякаш нямаха край,да кажем,че тя беше наистина много подробна,заради дарбата си,пишеше доста бързо и беше доста описателна и подробна.
Звъна след това набра още един телефон:
-Господин Грей,господин Грейсън е тук и настоява да се видите.
Погледна към тавана след това към него,след това пак в тавана:
-Определено! Слушам,ще му предам!
Алекзандър се шегуваше по телефона:
-Каза да предам думите му дословно. Нека пийнеш няколко коктейла,да си починеш,да се успокойш и довечера в 20:30 си канен на вечеря.
Добре,че не настояваше да е и тя там:
-Позволете да се оттегля да проверя да наистина всичко са ви донесли.
Кодово название на искам да се разкарам,за да не ти гледам тъпото лице.

- Позволявам, но не се отдалечавай много, защото искам да си ми на разположение, ако ми потрябваш... А и ще ме откараш в дома на Алекзандър, за вечеря... - Казах това и се заизкачвах по стълбите бързо, защото не исках да ми противоречи. Имаше този навик. Направи го дори и сега, като се обади на Грей, след като изрично й бях казал да ме заведе при него. Това естествено ме дразнеше, но от друга страна поне се отчиташе пред някой, ако това можеше да мине за отчитане.
Качих се в стаята си и започнах да се разхвърлям, после директно влязох под душа, защото не понасях тази жега. Да тук в къщата не беше горещо, но докато стигнем до тук я бях усетил и имах чувството, че цялата мръсотия е полепнала по мен. Затова и се почувствах толкова добре след банята. Бях като нов човек. Дори си сложих бермуди и тениска. Нещо което не бях правил от цяла вечност. Не си спомнях вече кога за последно бях ходил на почивка, просто заради почивката. Е, не можеше да се каже и че съм тук на ваканция, но поне мястото беше като че съм на такава.
Когато слязох отново на долния етаж, всекидневната ми бе затрупана с купища кашони и техника. Май наистина щеше да ми отнеме време, за да прочета всичко това.
- Да, сега като се замисля коктейлите наистина не са лоша идея. - Щом видях, че още не е тръгнала, реших да й възложа нова задача.
- Защо не ми забъркаш един коктейл, докато все още си наоколо...

успя да се преоблече,добре че беше предупредила някой да и носи дрехи. Не можеше да го трае.
-Дадено!
Отиде до хладилника,като взе един готов коктейл,отиде до него и го раздруса малко,пред очите му:
-Блъди Мери!
Погледа и беше веднъж,показваше да не продължава да се гаври с нея,защото беше почти на края на търпението си.
-Дано се зад... ви  е сладко...
Просъска тя и се дръпна,като зачовърка бързо нещо на телефона,по скоро прегледа охранителните камери за всеки случай.
-Три месеца без опити дори за атентат,мисля че си е доста добър резултат,от колкото за един месец три атентата в самото братство. Не че се хваля но не хваля се,аз поне знам,какво се случва знам,всяка крачка на Алекзандър.
Дори да не я знаеше,той я казваше но това си е друга тайна.

Не знаех защо ме мрази толкова много, но си личеше, че го прави. Беше доста лоша в това да прикрива чувствата си, просто й бяха изписани на лицето. Истинско чудо е, че беше оцеляла толкова дълго.
- Знаеш ли, никой не обича самохвалковците... - Подминах съвсем умишлено другите подмятания от нейна страна, но когато понечих да отпия от коктейла си, се замислих за миг.
- Всъщност безопасно ли е да го пия... Не си пуснала от отровата си вътре, нали? - Жегнах я малко и аз и сам, мислено се потупах по рамото, за доброто включване. Но тя наистина си беше като усойница. Колко дразнеща жена само, а изглеждаше дяволски секси. Каква загуба.
- Пък и за да съм напълно откровен, това с което се гордееш не е нищо голямо, нали знаеш? Все пак никой не е наясно къде е той, освен това този остров е вероятно най-безопасното място на света, след като Алекзандър е избрал да остане на него... А същото не може да се каже за Ню Йорк, където съм убеден, че нямаше да си чак толкова успешна в опазването му... - Господи какво самочувствие само. Да не говорим, че всичко тук не беше само нейна заслуга, навън имаше много други хора които също бдят за него.
- Далеч по-опитни хора от теб са го пазили и все пак, не успяха... Така че, това което си направила тук не е подвиг, а това което се очаква от теб... Сещаш се, да го пазиш жив, но вероятно за теб, това наистина е успех, защото си очаквала да се издъниш... - Пък и кой е казал, че не се е издънила. Още не бях видял всички рапорти.

-А,дано ама надали!
Тихо прошепна за коментара за отровата,ако имаше тази способност до сега да го беше отровила,но и се искаше да го стиска докато спре да диша  или нещо подобно. Просото искаше да го убие и да се приключи един път за винаги:
-Не по скоро очаквах някой задник,да дойде и да омаловажи труда ми,като се изтъкне колко велик е,а в същност сам може да се засрами от грешките си. 
Този път го сряза още повече и то по най-грубия начин но определено не беше от момичетата,който обичат да се катерят по главата и,дори и да беше някой от братството,определено нямаше какво да губи,нямаше семейство,а Грей не се броеше за такова,а по скоро за приятел,е добре,да кажем,че крие симпатия към него.
-Сега е по добре да изляза,за да не наруша още няколко други правила на реда. 
Тръгна,като излезе изпуши една цигара и се върна,когато беше време за вечерята:
-Ако сте се начели и ако благоволите ваше величество е време за вечеря...
подпря се на вратата и го изчака да мръдне на някъде.

Това момиченце ми лазеше по нервите и още не можех да проумея как Алек я търпи. Беше ступала годеницата му и сякаш това нямаше никакво значение, след като почти веднага след това я беше домъкнал тук и я бе поверил живота си в нейните ръце. В главата ми започнаха да се въртят какви ли не теории. Една от възможностите и вероятно най-възможната бе онова спречкване между двете да е било заради него. Вероятно той изневеряваше на годеницата си с този дразнещ екземпляр, а тя се беше взела прекалено на сериозно именно заради това.
- По-готов едва ли ще бъда... - Отпих последна глътка от коктейла и оставих чашата, а след това с лекота се изправих в цял ръст и тръгнах към нея. Едва когато бях на няколко крачки, осъзнах, че тя няма намерение да се отмести. Това ми даде и друга преспектива към нея. Едва сега забелязах колко дълги крака има. Беше с някакви къси дънкови панталонки, имаше страхотен тен, вероятно придобит през последните три месеца и на фона на карамелената й кожа, сините й очи изпъкваха още повече, направо те заковаваха и човек можеше да се почувства изгубен ако продължи да ги гледа по-дълго... ама такава опасност не съществуваше, защото точно когато човек си мислеше, че може да види и нещо друго от нея, тя му показваше истинската си същност с някоя реплика или жест като в случая. Намръщената й физиономия можеше да те приземи на земята за нула време.
- Все още дишам, вероятно заради това си толкова кисела... - Тя завъртя очи и направи кръгом, на мен не ми остана нищо друго освен да я последвам до бронирания джип и да се настаня отзад, но когато видях, че тя ще седне зад волана, побързах да се обадя.
- Мисля, че ще е по-добре да оставиш карането, на някой, който наистина знае как става това...

Още млада вечерта вещаеше нещо много забавно и невероятно. Усещах,че тази вечер или нямаше да я забравя или нямаше да помня и капка от това,което щях да изживея и само леките спомени и нежната болка между бедрата,щяха да ми напомнят,че вечерта е била просто убиствено невероятна.
За първи път от много време,си позволих да се облека,като истинска жена,дори много повече. Кърваво червена прилепнала рокля,с дълга на страни цепка,високи черни токчета със загадачно червени подметки,с който се извисявах още повече и правеха тялото ми направо като магнит. Косата ми повдигната с нежна прическа,опушен грим,черна дантелена маска,която криеше лицето ми. А,на устните ми червено червило,което ме правеше по гореща от огъня.
Вървях по улиците на града,като някоя пантера. Приковавах погледите и чувах подсвирквания. Нямаше да крия това ми харесваше. Видях две момчета с бутилка водка,приближих се бавно към тях,а те бяха супер екзалтирани.
-Здравейте момчета,може ли?
Хванах нежно бутилката и отпих една голяма глътка,усещайки изгарящото опиянение от долнопробния алкохол но свършваше идеална работа,за моето напиване. След,като отпих целунах този който държеше бутилката с целувка,която нямаше да забрави и го оставих безмълвен и мигащ на парцали. махнах лекичко с ръка и продължих по улицата с бутилката,като си пооправих червилото:
-Чао момчета!
Засмях се и завъртях дупе,а това ги накара,да не могат да реагират. Вечерта продължи и за два часа се бях докарала до опиянение в което да не се нарече че съм пияна,а подпиинала. Танцувах на средата на една дикотека,с нежност,изящество,като не ми трябваше никой,просто се оставих на музиката,на ритъма,на светлините,на мириса на море нахлуващ през прозорците,затворих очи и се оставих на мига. Найстина обичах този кратък миг на бягство от реалността но знаех,че не бих искала да е всеки път,повече обичах живота си на агент. Но за това нямаше да мисля,трябваше да мисля за това с кого да се изчукам. Отворих очи и се огледах за някоя секси плячка.
Имаше много мъже,кой от кой по секси но никой не ми привличаше погледа. Видях в далечината бегла фигура,светлината не беше никак силна и само минаващите светлини от време на време разкриваха загадъчния мъж. С костюм разкопчана риза и преметната врътовръзка през врата,която не беше вързана,явно я беше вързал но някой или самия той я беше преметнал така за да не му пречи. Силни рамене мускулесто тяло,силни мъжки черти. Маската криеше лицето му но не ми пукаше и без това дори не исках да зная името му,но едно знаех,че той ще е моята жертва. Извърнах се леко към него задвижвайки се нежно в ритъм но не грубо за да му се стори вулгарно,а по скоро да привлече вниманието му. Завъртях се с гръб,за да му предоставя възможност да ме огледа но и да изглежда,че не чакам толкова много неговото внимание. Усмихнах се,защото знаех,че ще се приближи. Щом обаче се обърнах,осъзнах че не се движи към мен.
Мина зад една блондинка и я прегърна,като се задвижи в ритъм. Тези номера ги знаех,искаше да покаже,че има конкоренция но много добре знаех,че го прави съвсем нарочно. Така или иначе,щеше да дойде. Само,че аз щях да играя друго асо.
Бавно и като котка,се приближих към тях но не се насочих към него,а застанах зад момичето,като отметнах косата и назад и я целунах по врата но погледнах към него. Тя се завъртя,за да види,какво се случва. Беше малко очудена но приятно.Бутнах я леко към него но я целунах страстно,все едно целувах него. Погледа ми отново се срещна с неговия. Зачервих устните на мацката и нежно я хванах за ханша,като я задвижих,за да може да се отърка в него,едната ми ръка бавно се качи по гърдите и. Или,щеше да ни има и двете и да види,че аз съм по добра или щеше да има само мен и да знае,че от мен няма по добра.

Музиката бе прекалено силна, светлината прекалено оскъдна и все пак тези обстоятелства не можеха да променят фактите. Бях очарован. От моята непозната. Най-зашеметяващата жена, която бях виждал. Мамка му, бих я облизал от пръстите на краката чак до бедрата. И обратно. Ако ми дадеше възможност и време. А тя сякаш бе готова да го направи.
Докато танцуваше само подозирах, че го прави за мен, но сега, когато дойде бях напълно сигурен. Подозирала е, че я гледам, и… мамка му, това й харесваше!
Господи, каква рокля! Като за кукла. Косата й – с цвят на карамел – се спускаше почти до крехкото й кръстче, беше разрошена. И очите й! Тези огромни очи скрити зад маска! Точно тези очи събуждаха звяра у мен и исках да правя
с нея неща, каквито ми хрумваха много рядко, да не кажа никога. Исках да виждам погледа й, когато знае, че я събличам с очи.
Без никаква умисъл, съвсем неволно очите ми се залепиха за задника й. Объл, висок, перфектно оформен. Представях си го как идеално ще пасне на дланите ми. Без никакво усилие съзнанието ми вече работеше на милион обороти. Представях си гърдите й в ръцете ми, после ми поникна и трета ръка, която
беше на задника й, устата й върху моята… Тази жена бе истински фестивал на пенисите на всички мъже тук и въпреки това тя сякаш бе по заинтересована от невзрачната блондинка, която даряваше с целувките си. Бях очарован и шокиран... И ревнувах исках тези нейни устни да са върху мен. Не знаех обаче какво ще направи, ако прогоня блондинката. Щеше ли да тръгне след нея или щеше да се задоволи с мен? Въпрос за милион долара.
Щях да играя по нейните правила. Блондинката, която играеше ролята на жива преграда между нас, сякаш нямаше нищо против вниманието на моята непозната. Да видим как ще реагира на моето. Момичето отъркваше гърдите си в мен. Хванах я за раменете и я завъртях с лице към момичето. После сложих длани върху гърдите й и започнах да ги мачкам представяйки си, че са непознатата от която не свалях поглед...

Определено никак не му липсваше страст и знаех,че вече е напълно готов,за всичко. Нямаше мъж,който можеше да устои на мен или на такава гледка,на две жени. Истинска наслада беше да го гледам,как нападна блондинката с ласки,който исках да приложи върху мен с пълна сила,толкова страстно груб,засили болката между бедрата ми,който вече бяха неописуемо момкри,до толкова,че щом духнеше вятър можеше да го усетя. Съжалих,че не нося бельо в този миг. Не го изпуснах от поглед,следях зорко всеки негов жест. Толкова силен,копнеех да усетя жестоките му секси устни впити в моите или как жадно пиеха от мен между моите горещи бедра. Ръцете ми галеха блондинката но в същност целта ми беше да усетя мъжественоста му. Все пак си го бях пожелала,трябваше да си огледам стоката. Щом обаче ръката ми уж съвсем неволно се оказа между блондинката и бедрата на непознатия,усетих нещо твърдо и ужасно голямо. Нямаше такъв мъж. Не се сдържах и завъртях ръка към него,а блондинката залитна и се притисна към него,което направи допира по усезаем. Наустните ми се изписа доволна усмивка,все повече ме привлече. Стиснах го здраво през материята на панталона,все едно го нахъсвах и му показвах,че искам да съм с него. Той надигна глава и прехапа устна,като затвори за миг очи,възползвах се от това,че е затворил очи и впих диво устни в неговите,а ръката ми не спираше да действа. Сигурна бях,че на блондинката и стана тясно и съвсем скоро щеше да се отдръпне,а аз имах още съвсем малко търпение,преди да съм я изхвърлила от картинката,защото този мъж беше мой. Целувката се оказа още по връхлетяващо възбуждаща и уж от кратка стане безкрайна . С нежелание от двете страни откъснахме устни един от друг но и двамата искахме още,не откъснахме очи един от друг,прехапах долната си устна,за да му покажа,че ми е харесало и че искам още. Дано се сетеше да изгони блондинката преди мен. А,и манипулативното ми аз все още действаше и ръката ми се движеше умело,знаех че това дразни мъжете,защото плата беше преграда,която намаляваше удоволствието и му намекваше,че само тя има смелостта и знанието да му достави удосолствие. Харесвах дискотеките като тази,толкова малко светлина,напълно достатъчна да видиш нужното но и да не те видят,ако правиш нещо.

Стиснах здраво ръката й и я отместих от пакета си. Харесваше ми да е там, просто ако продължеше щях да свърша, а аз исках да свърша, но не в панталона си, а в нея. Дръпнах я леко, но тя бе достатъчно пияна и почти се олюля, добре че я държах здраво. Блондинката остана в страни. Всъщност кой въобще я броеше за нещо.
Наведох се и се усмихнах точно преди устните ни да се докоснат. Съвършената целувка. Мека и в същото време достатъчно сурова и настоятелна, с лек аромат на уиски. Когато разтворих устни, миг преди да плъзна езика си в устата й, от гърлото й се откърти стон, усетих как вибрира в устата ми. Тялото ми гореше. Исках да усетя всеки неин звук точно по тази начин. Като експлозивна вибрация в
тялото ми.
- Пияна ли си? - Вдигнах глава и я погледнах в очите. Гледах я дълго, замислено и накрая устните му се извиха усмивка.
- Ако ще те чукам, искам да го запомниш. - Щях да я чукам без значение дали бе пияна или не, просто исках да го запомни, защото възнамерявах да я чукам така както не бях чукал никоя друга.
Оказах се с нос, забит във врата й. Ароматът й изпълни ноздрите ми. Ухаеше божествено. Още държах ръката й. Отдръпнах се и я повлякох със себе си. Трябваше да намерим друго място. Не можех да я изчукам насред цялата тълпа... Е добре де, можех, но не исках. Не е тайна колко голям егоист бях. Всичко мое си е само мое, а тя тази вечер щеше да е моя и на никой друг.
Клуба се състоеше от две нива. На второто до което се стигаше със стълби имаше предимно закътани сепарета и ъгълчета. Именно едно от тези ъгълчета щях да използвам. Завлякох я там и я опрях в стената. Музиката кънтеше и сякаш всичко вибрираше около нас и заедно с нас. Прокарах ръка по ръба на роклята й и започнах да я набирам нагоре... Исках да я почувствам. Пръстите ми нахално се промушиха между бедрата й:
- Мамка му... - Изругах в ухото й и я притиснах още по-силно към стената. - Вече си толкова мокра...

Ама и не го си го биваше без съмнение,не можех да отрека,че ръцете му също бяха така умели,както и моите. Добре това можеше да се дължи и на това,че съм на върха на възбудата си и единственото,което исках да го почувствам колко всъщност е голям. Извих вратлето си назад и усетих горещия му дъх по себе си,сладка агония и неописуемо удоволствие,две чувства напълно различно на идеално съвместими,за да те побъркат и докарат до лудост. Езика му мина и остави влажни следи,карайки тялото ми да потрепери от екстаз. Изстенах нежно,щом усетих напористите му и палави пръсти в мен. Прехапах устни преди да съм извикала но и да го бях направила,само той,щеше да ме чуе. Задвижих ханш диво,за да го подтикна да не спира. Погледа ми срещна неговия но в моя се четях дяволски пламачина,на неописуемо желание:
-Пияна съм но опиянена от теб и нещо по специално в теб...
Отново се добрах до слабините и до прекрасния му член,като го сграпчих леко,за да му покажа,кое ме опияняваше. Умело и нетърпеливо преминах през колана на панталоните му,като го разкопчах,а след това и ципа,като исках да го освободя от затвора и да го насоча към много по добро,влажно и горещо местенце.
Гласът ми беше пресипнал от възбуда,а в комплект с възбудата,въобще все едно не беше моя глас. Приближих се към него,като нападнах с устни врата и ухото му,изсъсках му нежно и възбуждащо и възбуждащо му казах:
-Ти си моя пленник до края на вечерта...
Сигурна бях,че един път няма да ми стигне,обикновено го правех,само веднъж но рядко се срещаше толкова надарен и по скоро да кажа,че до сега той беше на първо място в класацията. Не бях пияна,а опиянена,и щях да го помня,а това определено трябваше да се помни. Исках да го правим докато нямам сили за повече,докато започне да ме боли,а след това няколко дни сладката болка да ми напомня,за тази прекрасна вечер.

Бе агресивна и напориста, искаше да поеме контрола и да диктува правилата. Без съмнение тя бе доминиращата фигура във взаимноотношенията й с мъжете, но тук това нямаше да мине. Аз не бях като другите мъже. Обичах да водя, а не да следвам. Подозирах, че в някой момент това щеше да я очарова, макар още да не го знаеше.
- Ще видим! - Отвърнах с дрезгав глас и я затиснах още повече към стената. Усетих как въздуха напуска дробовете й. Бях малко груб, дори доста, но и тя не беше от най-внимателните. Настървено движеше ръка по дължината на пениса ми. Не знаех как го прави, очевидно бе ужасно гъвкава и в друга по-удобна за нея поза, вероятно щеше да ми демонстрира още от уменията си, но аз така или иначе вече бях впечатлен. Не само от начина по-който изглеждаше. Без съмнение тренираше. Дори малкото й сладко дупе бе стегнато и върнато. По дяволите, дали имаше навършени 18? Надявах се да не ме съдят след това. Но съдейки по действията й, тази жена имаше опит в тази област. И как няма, изглеждаше убийствено и за разлика от много други, тя създаваше усещането, че знае какво иска и как да го получи.
Панталоните ми бяха разкопчани, но все още се крепяха на ханша ми. Отстрани вероятно сме изглеждали като двойка, която танцува и се целува, или и двете, но аз пулсирах в ръката й. Щях да я чукам точно тук, над цялата танцуваща тълпа и всеки момент някой можеше да дойде и да ни види, но не ми пукаше. Просто исках да почувствам какво е да съм в нея.
Хванах ръката й, която бе на члена ми и я дръпнах, заковах я на стената и притиснах ханша си в нея. Коравия ми пенис се отърка в нея няколко пъти... бавно и дразнещо и после от веднъж се врязах в нея. Ефекта на изненадата подейства не само на нея, но и на мен. Сякаш някой спря притока на въздух в клуба, дробовете ми се сгърчиха. Досега чувах музиката, дори чувах хората, но сега остана само тя. Всичко друго спря да
съществува. Толкова дълбоко в нея, можех да мисля само за това колко влудяващо тясна и гореща е тя. В изблик на възбуда, вплетох пръсти в косата й и рязко издърпах главата й назад, което я накара да се извие още повече към мен. Усетих или по скоро видях как устните й се разтварят. Божествени устни, плътни сочни и големи, а зад тях се криеше кристално бяла усмивка. Изкушаваше ме да я целуна, но не го направих, макар и да подозирах, че тя очакваше точно това. Вместо това, аз забих зъби в оголения й врат.
- Ще го направя незабравимо... - Поредния груб тласък в нея. - Обещавам... - Дори и да беше пияна, щях да се постарая да го запомни.

Да биваше си го,за пореден път го констатирах. Определено не беше някой нахакан младок,който да не знае,какво да прави,а точно напротив,умело се справяше със ситуацията. Напротив,дори знаеше,какво и как да го направи и то наисина много умел. Чукаше като истински жребец и определено не ми трябваше време да е предам на властта му и на контрола му. Добре мразех да нямам контрол но в този момент наистина много ми допадаше и да ме чука. Оставяше ме в дъх,наистина за пореден път усещах големината му в мен,как направо сладко ме разтягаше. Не можех да скрия,а и не исках,че съм ужасно възбудена и се разтичам по него със страшна сила но възбудата ми просто не можеше да бъде побрана. Прихванах се бързо за силните му рамене и впих ноктите си,но го спаси костюма,можеше да усети само силния натиск. Сигурна бях,че чува моята възбуда,а и направо кантеше в ушите му,а сигурна бях ,че му харесва. Не бях никак пасивна можеше да каже,че се допълвах ме един друг,след като осъзнах,че е добре да го оставя да доминира,а за по сладко можеше по някое време и аз да го направя,да го доминирам,като някоя тигрица. Сигурна бях че няма да ми стигне,щях да го чукам навсякъде и където поискам през цялото време.

Не бях срещал по-пламенна и страстна жена от тази, а аз наистина се бях сблъсквал с много такива, просто тази която в момента държах в ръцете си, бе някакво рядко срещано изключение. Нахъсваше ме да дам не всичко, а повече от всичко, за да й доставя удоволствие. Да не говорим, че ме възбуждаше зверски, начина по който сладките й устни там долу се свиваха когато потъвах в нея, а аз още по-настървено се опитвах да навляза още по-дълбоко, все едно имаше на къде. В един момент дори ми мина през ума, че може би я наранявам, но щом погледнах лицето й и видях удоволствието изписано на лицето й, прогоних тези си съмнения и притеснения. На нея й харесваше, както и на мен. Може би дори на мен повече отколкото на нея.
Изпитвах някакво нездравословно задоволство, че успявам да предизвикам сексуалното и първичното в нея, сякаш си отмъщавах за нещо, което не бе направила... Сякаш да е толкова дръзка и спонтанна бе нещо лошо. Не вярвах че такива жени съществуват. Обикновено една жена искаше да бъде ухажвана и съблазнявана, преди да те пусне между краката си, а това бе изморяващо и в повечето случаи не си заслужаваше усилията. Този път не бях положил никакви усилия, даже можеше да се каже, че аз бях съблазнен, а не обратното, но бях благодарен на небесата за това щастливо стечение на обстоятелствата... Даже бях благодарен и на Ан... По дяволите, защо мислех за нея в момента. Онова инатливо и разглезено момиченце не можеше да стъпи и на малкия пръст на тази богиня тук. Дали Ан беше тук? Искаше ми се сега да ме види... Съвсем се бях отнесъл в мислите си за сестрата на Алек и несъзнателно бях забавил темпото, но не трая дълго.
Когато отново цялото ми внимание бе концентрирано върху малката непозната тигрица, дланите ми се преместиха от кръста, на сладкото й дупе. Боже как исках да чукам и него. Стиснах здраво бузките й и мислейки си за това какво бих направил с нея и дупето й, тласъците ми станаха още по-мощни и груби.
- Харесва ли ти, цвете? - Попитах едва дишайки. По гърба ми вече бе избила пот, както и по челото. Чувствах се като че бях в пещ. Тя бе толкова гореща... Подпалваше и мен. Бях отчаян, всяка мисъл и нерв бяха подчинени само на нея,на усещането да съм в нея. Желаех я, копнеех за нея, сякаш беше наркотик.
- Хайде, миличка... - Подканих я, усещайки, че започва да пулсира все повече.
- Направи го за мен... - Щеше да свърши всеки миг, а аз незнайно защо го очаквах с нетърпение. Бях сигурен, че докато свършва ще е още по-прекрасна от сега... Исках да съм дълбоко в нея, когато оргазма я помете... Исках да чуя виковете й... Исках да я чукам, докато свършва... Исках да я чукам, докато не я оставя без дъх...

Можех да усетя,че неговото удоволствие също наближаваше. Това засили и моето удоволствие. Всъщност за първи път щеше да ми се случи да свърша едновременно с някой друг. Не можех да повярвам дори на този факт но съвместимостта ми сексуално с този непознат се оказа зашеметяваща.
Тялото ми се разтресе от сладкия връх който жадувах но достигнах с такава лекота,че не можех да осъзная точно как се случи всичко. Усетих го да се излива в мен,като вулкан,горещиете вълни ме обляха и удоволствието просто ме помете. Притиснах се в него но и той много здраво ме улови,което ме спаси да не се окажа долу на земята. Задвижи няколко пъти диво отново докато не мина и последната тръпка. Прехапах жадно устни и затворих очи,насладих се на хубавия миг:
-Отдавна не са ме чукали така.
Откъсна се от устните ми. Можех да усетя,че и на него му е харесало.
-Нека ти покажа колко съм ти благодарна.
Ни най-малко не ми пукаше,кой може да ме види. Щом ме пусна клекнах бавно надолу,като улових влажната му мъжественост. Усещах мойте сокове примесени с неговите. Устните ми се разтвориха и много умело го поех,моментално се възпламени отново и можех да се закълна,че му хареса и май въздъхна диво. Исках да го предизвикам да даде още и щях да взема всичко от него,докато мога. Толкова силно го засмуквах,до колкото на него да му хареса. Наистина е наслада да виждаш толкова надарен мъж и да го галиш,наистина си е удоволствие не описуемо. Нямаше да спра докато не го докарам до невероятен екстаз.

Насъбралия се въздух в дробовете ми изсвистя зловещо между зъбите ми. Не можех още да повярвам, че бе толкова импулсивна и в добрия смисъл луда в добрия смисъл на думата, за да направи това което направи. Още по-очарован от нея, аз дори не я възпрях. Харесваше ми начина по който влажните и устни поемаха члена ми. Да я чукам беше хубаво, но това което правеше сега с езика си надминаваше всичко. Сърцето ми заблъска лудо. Всичката кръв се стече в пениса ми и той започна да пулсира застрашително в устата й. Мамка му. Можех да свърша още сега, но само огромното ми его не позволяваше. Не можех да се предам толкова скоро.
Осъзнах иронията. Тя бе тази която е коленичила в краката ми, а в същото време, аз бях подчинения на нея. Държеше топките ми в ръцете си, а члена ми бе потънал дълбоко в устата й. Бе толкова мокро и горещо... тясно... Тя го засмукваше, опитваше се да го поеме целия. Зъбките й стържеха по кожата ми. Това направо ме побъркваше. Несъзнателно вплетох пръсти в косата й и я задържах на място. Исках да чукам тази нейна божествена уста, която вършеше чудеса. Задвижих ханша си напред назад...
- Да... - Изревах, макар че тя едва ли чуваше. - Точно така, красавице... - Мамака му, исках да я чукам навсякъде по всички възможни начини. Исках да свърша по всички възможни начини с нея, но исках да доставя същото удоволствие и на нея. Беше странно, за първи път не бях егоист.
- Невероятна си... Не спирай... - Някой жени не правиха тези неща дори и да ги молиш, а тази го правеше по собствено желание. Правеше го все едно на нея й харесва повече отколкото на мен, а бях сигурен, че не е така. Аз бях близо до еуфорията. Грапавото й езиче се увиваше около коравия ми пенис. Погледнах надолу към нея и издърпах главата й леко назад, за да ме погледне. Бях отчаян и исках да свърша, но не и ако тя не иска, а този нейн поглед... Божичко... Можех да свърша дори без да ме докосва...
- Ще свърша ако продължаваш...

Точно и това се целеше в цялата задача,да свърши в устата ми,като благодарност за това,което беше сторил с мен. А,то направо не си беше за благодарност,а за трофей и за първенство. Нямаше толкова надарен мъж в тази вселена и в това се убеждавах от устните ми,който ме боляха вече но нямаше да го ставя докато не му покажа истинска наслада. Макар че по яко му е било да е в мен,защото той беше толкова голям,а аз толкова тясна,че просто сигурно го е боляло от кеф. Съвсем не след дълго свърши,като го погълнах целия,определено беше много сладък,защото се облизах,като лакомо коте.
Вечерта беше много млада и вещаеше само хубави неща. И със задоволство наистина се оказа още по яка. Не знаех от къде намирам сили,дали заради алкохола или заради нещо друго но се чуках ме до края на сутринта,най готиното беше,че никой не свали маската си,може би в това му беше чара,защото и двамата исках ме да останем анонимни.
Истината е,че не можех да остана много дълго,да имах свободен ден но ноща трябваше да приключи за мен в 3,за да мога за няколко часа да изтрезнея и да съм на пост в 5 сутринта,в най-лошия смисъл в 6.
-Трябва да те оставям красавецо но е редно красивата принцеса да се превърне отново в пепеляшка. Истината е,че ще съжалявам,толкова си добър но съм сигурна,че повече няма да се видим.
Гласа ми беше яко пресипнал но след няколко лимона и едно яйце,щеше да си е моя на сутринта. Още една страсна целувка и подяволите вече съжалявах за това.

Когато каза, че трябва да тръгва не исках да го повярвам. Още по-малко пък исках да чуя, че това ще е последната ни среща. Не можеше и нямаше да бъде. Исках да я видя отново и то възможно най-скоро, защото не ми оставаше още много време тук на острова.
- Хей... - Улових я през лакътя преди да е тръгнала наистина и я задържах.
- Не говориш сериозно нали? - Ухилих се и прибрах един немирен кичур зад ухото й. Не бях срещал такава жена никога. Исках да я опозная да разбера повече за нея, но ако тя не искаше можеше и просто да се чукаме отново, но трябваше да я видя пак.
- Кажи ми как се казваш? - Ако знаех името й, можех да я намеря, но така всичко което знаех за нея е, че се чука страшно и прави дяволски добри свирки. Това само по себе си беше достатъчно, за да искам да я видя пак, но с нищо не ми помагаше с това да я намеря. Не можех да обикалям по улиците и да питам всяка срещната жена дали тя е тази с която съм правил най-върховния секс в живота си.
- Искам да те видя отново... - Признах си макар да не ми се искаше да изпадам в подобни откровения, но не знаех как по друг начин да й обясня, какво искам, освен да съм директен.
- Какво ще кажеш утре вечер да те заведа на вечеря? - Виждах как очите й се усмихват и то подигравателно все едно ми казваха "ти сериозно ли".
- А може и просто да те чукам... - Залепих я за стената и бръкнах под роклята й, за да напипам клиторчето й. Исках да й дам повод за размисъл и причина да приеме.
- Ти решаваш... - Завъртях палаво пръсти и чух как изпъшка в ухото ми.

Много примамливо и усетих тялото ми че реагира и се опитваше да наклони везните но умът ми беше вече трезвен и знаех,че това щеше да ме забави и нямаше да бъда в кондиция.
-Съжалявам но това,ще е последния път в който,ще се видим. Наистина си най-добрият но е по добре да ме забравиш.
Приближих се дарих го с една последна целувка и стръгнах макар да се опита да ме спре бях добра в това бързо да се изгубя,дори на токчета.
Прибрах се,взех си душ,не исках исках да нося спомена за него,беше ми влязал в ума но трябваше да си го избия. Поспах няколко часа и свежа,като репичка станах за тренировка и в 6 бях в станцията и гледах рапорти и се запознах бързо със ситуацията,нищо не се беше случило,както обикновено. Малко ме болееше главата въпреки всичко и до някъде бедрата,като беше хубаво,защото знаех,че си е заслужавало. Бях се размечтала,когато зад мен се беше появил Кевин и ме стресна. Обърнах се и го изгледах гневно:
-Добро утро!
Изсъсках,като завъртях очи и се обърнах към документите си,толкова да не исках да го видя,че не беше истина но се държах добре.