Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Мери и Хенри

Страница 13 от 16 Previous  1 ... 8 ... 12, 13, 14, 15, 16  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by Дейвид on Вто Авг 04, 2015 5:06 pm

- Според кого? - Попитах аз и задвижих пръсти. Да я усетя толкова гореща и влажна ми завърташе главата. Последно я бях имал преди да тръгна, а това сякаш бе преди цяла вечност. Нуждаех се от нея и то сега.
- Ти си моя съпруга... - Заявих някак гордо и я целунах. Пенисът ми вече бе ужасно твърд и набъбнал. Не се събираше в панталона ми и изпитвах такава ужасна болка. Исках я на мига и ми се виждаше толкова подходящ момент, въпреки че някой можеше и да ни види, но сякаш това въобще не ме тревожеше.
- Може да правим всичко и навсякъде... - Двата ми пръста потънаха в нея и започнах да ги движа навътре навън, докато палена ми си играеше с клиторчето й. Беше ужасно хубаво, но сякаш недостатъчно и бях страшно нетърпелив. Целувах я където сваря, но исках да й доставя удоволствие, преди да си взема своя дял...
- А точно сега те желая толкова силно, красавице, че чак ме боли... - Свободната ми ръка се оплете в косите й и леко извих главата й, за да оголя врата й, който веднага нападнах с жарки целувки, които на моменти преминаваха във хапане.
avatar
Дейвид

Брой мнения : 253
Репутация : 0
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by .Ребека. on Вто Авг 04, 2015 5:16 pm

-Нередно...
Успя да каже но ръцете му продължаваха с дързостта и вече се намираха в нея,като се движеха така изкусително,че се разтече под напора на ръцете му. Простена не до там тихо докато той без пощада целуваше врата и. Видя го как с нетърпение разкопчава панталоните си,като простена,щом коравия му пенис излезе на светлина,сякаш беше освободен от някакъв затвор,и никак не беше далеч от истината,с такава твърда възбуда сигурно е било мъчение да го държи затворен. С бързо движение,я прихвана за малкото кръсче и с лекота я постави в скута,като роклята ги скри. С малко борба заради полите,след малко забавяне се пъхна в нея,като отново простена от удоволствие,а той отново я целуна по врата:
-Може някой да ни види...
Но не я чу,само я хвана под полата за дупето и я повдигна на горе,като усети прекрасното движение и загуби умът си. Но сега желаеше някой друг. Франс беше по страстен,по див всичко от повече,може би защото изпитваше по силни чувства към него. Прехапа устни,като изви глава назад:
-Защо го правите? Толкова е хубаво и толкова нередно...

--------------------------------------------------------------------------

I'm selfish, impatient and a little insecure. I make mistakes, I am out of control and at times hard to handleBut if you can't handle me at my worst, then you sure as hell don't deserve me at my best

avatar
.Ребека.
Админи
Админи

Брой мнения : 465
Репутация : 3
Join date : 28.03.2011
Години : 28

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by Дейвид on Вто Авг 04, 2015 6:07 pm

- Шшшт... - Поставих пръст на устните й, а после впих своите в тях. Нямаше никакво значение защо, а и беше очевидно или поне на мен така ми се струваше. Тя бе най-красивата жена на този свят и аз я обожавах и желаех през цялото време.
- Отпусни се... - Не исках да си мисли, че някой може да ни види и по този начин да пропусне цялото удоволствие.
- Всичко е наред, никой няма да ни види... обещавам... - Бях готов да обещая всичко, стига да я имам за себе си.
Стиснах леко бузките на сладкото й малко дупе и я задвижих. Бе толкова лекичка и крехка, точно като перце. Нанизваше се отново и отново на коравия ми член и нямаше съмнение, че това страшно ме възбуждаше. Зарових глава в пазвата й, за да приглуша стенанията си. Беше толкова влудяващо секси и ухаеше на секс.
Не се стърпях, просто удоволствието бе толкова силно, а и бях жадувал за това толкова дълго, че сега въпреки всичките усилия които полагах, не успях да удържа вълната която ме помете като цунами. Едва бяхме започнали, а аз вече усещах как се изливам в нея. С ругатни посрещнах оргазма, целия треперех и я стисках здраво. Сигурно щяха да й останат синини.
- По дяволите... По дяволите... Съжалявам красавице... - Последните конвулсии преминаваха през мен и сякаш душата ми се изливаше в нея. - Толкова съжалявам... - Бях избързал прекалено много и не бях доставил удоволствие на нея.
avatar
Дейвид

Брой мнения : 253
Репутация : 0
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by .Ребека. on Вто Авг 04, 2015 6:33 pm

-Радвам се,че Ви доставих удоволствие,за мен също беше прекрасно,не се тревожете...
Целуна го нежно,а той я прихвана за малкото кръсче,за да се отдаде на страстна целувка. Можеха да продължат но се чу шум,и тя се стресна,беше ужасно възбудена и раздразнена,защото не и оставаше много. Но това ги накара да се сепнат и го покри докато се закопчее,а тя приглади полите си,когато той беше готов и се отдръпна. Всичко беше точно на време:
-Госпударю...
Появи се един капелан,който беше от войните на Себастиан:
-Краля ви вика спешно,положението е много сериозно.
Мери не можеше да се изправи,защото краката и трепереха но се притесни:
-Какво се е случило?!
Мъжа се поклони и поклати глава:
-Не зная с подробности но граф Барниери,се е разбонтувал и вдига селяните на бунт.
Мери погледна към Себастиан,това значеше,че ще замине:
-За кое гравство става дума?
Момчето веднага отговори:
-На повече от една седмица път е във Фенсен!
Това значеше,че най вероятно нямаше да го има повече от месец и не можеше да излезе от замъка при бунт,можеше да е опасно. Пое дълбоко дъх и улови ръката на Себастиан:
-Не ми се иска да заминавате... Толкова е скоро...

--------------------------------------------------------------------------

I'm selfish, impatient and a little insecure. I make mistakes, I am out of control and at times hard to handleBut if you can't handle me at my worst, then you sure as hell don't deserve me at my best

avatar
.Ребека.
Админи
Админи

Брой мнения : 465
Репутация : 3
Join date : 28.03.2011
Години : 28

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by Дейвид on Вто Авг 04, 2015 7:04 pm

Погледнах прислужника и му казах:
- Кажи на краля, че идвам веднага... - И след като той тръгна обратно, аз погледнах към Мери, улових ръцете й и я целунах нежно по челото.
- Още не знаем нищо... - Аз самия не исках да тръгвам. Беше толкова скоро и тъкмо сякаш отново започвахме да изглаждаме нещата. Освен това последният път в който заминах и то само за два дни, Мери беше съвсем различна, представях си колко може да се отдалечим за толкова дълго.
- Освен това мисля да помоля баща ми да ме освободи от длъжността ми. Знам, че си мислиш, че това ме прави щастлив и да помагам на хората, наистина ме прави щастлив, но да съм с теб е много по-важно и ценно за мен. - Исках този брак да успее и щях да дам всичко от себе си, да се случи. Не ме интересуваше какво ще ми коства.
- Но дори и да не се съгласи, обещавам, че това ще е последното пътуване... Когато се върна ще се преместим някъде, докато е безопасно да се върнеш у дома... - Исках да я успокоя и да й кажа, че всичко ще бъде наред и че трябва да почака още малко. Дали успях обаче, не бях много сигурен...
Отидох да говоря с баща си. Той не прие оставката ми. Но ми обеща, че ако потуша бунта ще се увери, че няма да напускам дома за толкова дълго, което бе до някъде добра новина. Прибрах се в стаята, за да се приготвя за път. Трябваше да потегля още тази нощ. Мери изглеждаше тъжна. Клекнах пред нея и я погалих нежно по лицето.
- Ще трябва да замина любов моя, но обещавам,че ще е за последно... След като се върна, няма да те изоставя никога отново... Ще ми простиш ли?
avatar
Дейвид

Брой мнения : 253
Репутация : 0
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by .Ребека. on Вто Авг 04, 2015 7:17 pm

Беше ужасена отново да остане сама но нямаше избор и въпреки всичко имаше малко добри новини,който я накараха поне малко да се обнадежди:
-Прощавам Ви естествено. Моля ви пазете си и се върнете по скоро.
Целунда го нежно и го остави да се облече и подготви за път,нямаше да го има доста дълго време и го гледаше натъжена,защото адът и щеше да продължи.
След,като замина остана няколко дни в стаята си но не можеше повече,защото се чувстваше,като затворничка. А и разпалената страст,се засилваше и във всичко виждаше похот и желание. Желаеше да се върне бързо и да бъдат заедно. Събуждаше се нощем цялата обляна в пот от горещи сънища но не сънуваше Себастиан,а Франс и се чувстваше виновна. А,той беше толкова близо,всяка вечер вечеряше и носеше някаква нова фльорца,гледаше я страстно и понякога сякаш нарочно го правеше все едно усещаше,как се чувства. Преминавайки един ден до покоите си,видя как е притиснал една дама до стената,беше надигнар локлите и,и се движеше диво в нея. Скри се веднага зад колоната и чуваше стенанията,трябваше да се махне но не можеше,усети влагата между краката си,пламна цялата. Опря се в стената и се опита да поеме дъх. не можеше да стигне до стаята си,защото трябваше да мине през тях. Не искаше и да бяга,защото не можеше.

--------------------------------------------------------------------------

I'm selfish, impatient and a little insecure. I make mistakes, I am out of control and at times hard to handleBut if you can't handle me at my worst, then you sure as hell don't deserve me at my best

avatar
.Ребека.
Админи
Админи

Брой мнения : 465
Репутация : 3
Join date : 28.03.2011
Години : 28

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by Дейвид on Вто Авг 04, 2015 7:37 pm

Забелязах Мери, но нейното присъствие не ме притесни, напротив, нахъса ме да покажа най-доброто от себе си. И аз не знам защо, може би исках да й покажа какво губи, какво няма да има никога с мъжа си или пък просто исках да й покажа, че не ми пука въобще за нея. Гордостта ми все още бе наранена, заради това, че тя бе избрала брат ми.Бе изпрала него пред мен и може би нямаше никакво значение какво правя аз. Тя не се интересуваше от мен и похожденията ми, защото си имаше мъж, на чиито ласки се наслаждава...
Изчуках здраво малката уличница, която ако не й държах устата затворена, щеше да вдигне целия замък с виковете си. Когато приключих с нея, я пуснах и я изпратих да си върви. Тогава тръгнах към мястото на което знаех, че Мери се крие. Защо всъщност бе останала?
- Не са ли ти казвали, че не е хубаво да дебнеш хората? - Тя се стресна, въобще не ме очакваше. Вдигнах ципа на панталона си и напъхах края на ризата си в него.
- А ако си искала да се включиш, не трябваше да се криеш тук, а просто да попиташ... - Пристъпих още крачка към нея, карайки я да се почувства още по-неловко от близостта и присъствието ми. Беше зачервена, но не можех да преценя дали е от възбуда или неудобство, че съм я хванал да ме шпионира, докато чукам друга жена.
- Сигурно ти е самотно, сега когато мъжа ти го няма... - Подпрях ръка на стената, когато тя понечи да тръгне, а после и другата, така че да няма изход.
- Затова ли остана да гледаш? - Лицето ми бе близо до нейното. - Отговори ми на един въпрос Мери... Искаше ли да си на нейното място? - Стрелнах я с настоятелен поглед право в очите.
- Искаше ли ти се да правя с теб, онези неща, които правех с нея?
avatar
Дейвид

Брой мнения : 253
Репутация : 0
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by .Ребека. on Вто Авг 04, 2015 7:55 pm

Цялата гореше и бедрата и не бяха влажни,а направо мокри. Искаше да е на мястото на онази жена. Изпитваше нуждата да бъде с мъжа си,но умът и искаше Фрнас,знаеше колко див,и голям е той. Как я любеше диво. Преглътна жадно,като се опита да си поеме дъх. Не можеше да говори,сякаш думите и излетяха. Трябваше да побегне но не можеше,усещаше го толкова близо до себе си,че това я караше да агонизира. Опита се да се съвземе и да го бутне но това направи нещата още по зле,защото заради опората се притисна към нея,а може би го направи нарочно:
-Махнете се от мен,не се дръжте с мен все едно...
Но усети мъжествеността му дори през платовете. Преглътна отново някаква топка в гърлото си:
-Просто се махнете от мен...
Опита се отново да го бутне и той се отдръпна но се усмихваше доволно:
-Вие сте истински...
не можа да довърши и побягна към стаята си,имаше нужда да се наплиска с вода,искаше толкова силно да прави,забранени неща. Съпруга и беше далече и трябваше да се въздържа.

--------------------------------------------------------------------------

I'm selfish, impatient and a little insecure. I make mistakes, I am out of control and at times hard to handleBut if you can't handle me at my worst, then you sure as hell don't deserve me at my best

avatar
.Ребека.
Админи
Админи

Брой мнения : 465
Репутация : 3
Join date : 28.03.2011
Години : 28

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by Дейвид on Вто Авг 04, 2015 8:06 pm

Оставих я да си тръгне, защото видях желанието в очите й, но ако сега й дадях това което иска, тя отново щеше да ми обърне гръб. Затова трябваше да я накарам да го иска толкова силно, че сама да дойде при мен. Тов беше единственият начин, по който можех да й покажа, колко глупаво бе от нейна страна да избере брат ми, а не мен. Познавах я, знаех че в крайна сметка ще я накарам да съжалявам за избора си. Този път щях да я накарам да се влюби в мен, а после щях да й обърна гръб, както тя бе сторила с мен, за да разбере как се чувствам аз.
Прибрах се в стаята си и се изкъпах, защото не исках да имам нищо по себе си, което да ми напомня за.... даже не й помнех името вече, но нямаше и нужда, защото тя си бе извършила предназначението и повече не представляваше интерес за мен.
Не вярвах, че след случилото се, Мери ще се появи на вечеря, но тя го направи. Дойде облечена в красива рокля, заедно с дамите си и всички те се настаниха, готови да похапнат. Една от тях Лейди Лола беше седнала до мен и въпреки, че си имах компания, сметнах, че за Мери ще е изключително дразнещо, ако хвърля око на една от нейните дами. Не спирах да обсипвам момичето с комплименти и да й правя неприлични намеци и докато в началото, тя не откликваше, то в един момент не устоя на чара ми и чак започна срамежливо да се подсмихва. Колко лесни бяха само жените... Всички бяха еднакви...
avatar
Дейвид

Брой мнения : 253
Репутация : 0
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by .Ребека. on Вто Авг 04, 2015 8:31 pm

Агонията продължи,мислеше си,че приятелките и,ще я разсеят но тя се ядоса още повече,когато видя принца да се задява с Лола. Изпита още по голяма ревност и яд от разиграващата се сцена.  Ядоса се и стана бързо от масата,като направи знак на дамите си:
-Вечерята приключи...
Не бяха хапнали:
-Имам нужда от почивка и Вие също...
Това беше мека заповед да станат и те,нямаха време да реагират. Отиде до Лола,като я накара тя да и помогне за да се преоблече,за сън. Ревнуваше но никой не разбра единствения,който го усети беше само Франс. Помогнаха и да се облече за сън но не можеше да заспи мислеше само и единствено за това,как да му поиска сметка,ужасно ядосана и ужасно гневна. Какво имаше всяка друга,пред нея? Той сякаш желаеше всяка друга но не и нея. Подиграваше и се.
Минаваше полунощ,всички бяха заспали,не знаеше дали Франс си е в стаята или беше с поредната блудница. Щеше да е нелепо да го свари чукащ някаква...
Не можеше да заспи.

--------------------------------------------------------------------------

I'm selfish, impatient and a little insecure. I make mistakes, I am out of control and at times hard to handleBut if you can't handle me at my worst, then you sure as hell don't deserve me at my best

avatar
.Ребека.
Админи
Админи

Брой мнения : 465
Репутация : 3
Join date : 28.03.2011
Години : 28

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by Дейвид on Вто Авг 04, 2015 9:05 pm

Планът ми действаше и Мери се дразнеше от всичко което правех или не правех. Виждах го изписано на лицето й как се побърква всеки път, когато ме види с друга. Нека и аз се чувствах по този начин, когато я виждам с брат си, но тя не се спря, а напротив набиваше ми го в очите при всеки възможен и удобен случай, така че ако сега флиртовете ми с нейните дами я дразнеха, нека да е така, защото щях да продължа да навирам в очите и всяко ново похождение, докато не я накарам да полудее...
Тази вечер си легнах сам. Някак си бях толкова доволен, че бях успял да я изгоня от вечеря, че исках да го отпразнувам сам, а и през последните месеци, не бях оставал сам, крайно време беше да го направя, за да видя как ще мине това...
Всъщност оказа се, че не е чак толкова страшно да заспя сам. Направих го и дори спах доста спокойно. На сутринта се събудих бодър и отпочинал. Закусих и с момчетата излязохме на лов. Върнахме се чак късния следобед и то с голям улов. Поръчах довечера да сервират дивеча който бях изловил лично аз и се оттеглих в покоите си, за да се облека и освежа. Вечерята тази вечер беше малко по-различна или поне за мен и приятелите ми, които решихме, че ще е добре да опечем дивеча навън и да ядем на открито. Много от хората в двореца се присъединиха към нас, но имаше и такива които бяха предпочели да вечерят в замъка. Лейди Лола обаче, както и много други дами излязоха навън, за да поздравят мен и приятелите ми. Не мисля, че някой тази вечер щеше да си легне сам.
avatar
Дейвид

Брой мнения : 253
Репутация : 0
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by .Ребека. on Вто Авг 04, 2015 9:16 pm

Не можа да дремне през цялата вечер,за беда пък принца беше направил вечерята навън,като забрани на момичетата да ходят  но се оказа,че някой дами са решили все пак да отидат. Щом не ги намери в замъка много се ядоса и тръгна към двора. Намери момичетата,като им каза нещо и те се отправиха към замъка. Приближи се към Франс:
-Не доближавайте дамите ми! Може да имате всички в двора но не посягайте на моите дами!
Предупреди го тя ядосано:
-Приятна вечеря...
Извъртя се,като му обърна гръб,и погледна към момичетата и се приближи към тях:
-Какво си мислите,че правите. Опитвам се да ви намеря добри съпрузи,а вие... Лола,какво искаш? Да стенеш поредната любовница на принца ли!
Гнева я владееше,докато вървеше към замъка:
-Точно от теб не очаквах това Лола....

--------------------------------------------------------------------------

I'm selfish, impatient and a little insecure. I make mistakes, I am out of control and at times hard to handleBut if you can't handle me at my worst, then you sure as hell don't deserve me at my best

avatar
.Ребека.
Админи
Админи

Брой мнения : 465
Репутация : 3
Join date : 28.03.2011
Години : 28

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by Дейвид on Вто Авг 04, 2015 9:29 pm

Не можех да позволя нейната дума да е последна, затова веднага тръгнах след нея и дамите й, но бях малко възпрепятстван, затова ги настигнах чак когато почти бяха стигнали до замъка.
- Простете ми ваше величество... - Привлякох вниманието им, като всички се обърнаха към мен, включително и Мери.
- Разбирам защо сте недоволна. Трябваше да ви отправя лична покана да се присъедините, но моля ви не наказвайте тези прелестни създания, заради моята грешка... - Нямаше как да обясни нежеланието си да останат.
- Освен това съм сигурен, че тук има много подходящи кавалери за тях... Няма да им се случи нищо ако останат, а и лейди Лола тъкмо се готвеше да ми разказва много интересна история за дома... - Мери ме гледаше още по-злобно, но не казваше нищо. Вече доста развеселен, аз я дръпнах малко настрани и казах тихо, така че да ме чуе само тя.
- Не ревнувай Мери, ти също може да останеш, но да лишаваш дамите си от приятна компания, само защото не си получила специална покана да присъстваш е малко дребнаво не мислиш ли? А и самата ти се възползва от услугите ми... Няколко пъти, защо да не съм достоен за дамите ти? - Това трябваше вече наистина да я вбеси.
avatar
Дейвид

Брой мнения : 253
Репутация : 0
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by .Ребека. on Вто Авг 04, 2015 9:39 pm

Дръпна ръката си,защото я улови. Каква дързост,той все още я предизвикваше но това все повече я реши да не присъстват:
-Веднага към замъка!
Заповяда тя,като се обърна към Франсоа:
-Всички са с предложение за годеж и не е подобаващо и дори добре да са във вашата компания.  Пожелавам ви приятна забава но без мен и моите дами.
Нямаше да позволи това,да посегне към нейните приятелки. А,и ревността просто я изгаряше,ако продължаваше просто щеше да му зашие някой шамар,пред толкова много гости. Само,че принца бързо я улови,като и прошепна,че ще каже за случилото се между тях. Това не можеше да стане. Това за миг промени лицето и,страха от това да не се чуе.
-Всъщност може да останете но аз се прибирам...
Той обаче отново я улови,нямаше да се размине лесно и тя трябваше да остане. След това се отдръпна,дамите се върнаха,а Кена се приближи към нея:
-Какво стана...
Мери си пое дълбоко дъх:
-Просто иска да ме види,как страдам...

--------------------------------------------------------------------------

I'm selfish, impatient and a little insecure. I make mistakes, I am out of control and at times hard to handleBut if you can't handle me at my worst, then you sure as hell don't deserve me at my best

avatar
.Ребека.
Админи
Админи

Брой мнения : 465
Репутация : 3
Join date : 28.03.2011
Години : 28

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by Дейвид on Вто Авг 04, 2015 9:49 pm

По един или друг начин бях постигнал своето. Нещо повече, току що бях осъзнал, че мога да контролирам всеки изблик на Мери с малката ни тайна, която тя всячески искаше да запази, за да не би да опетни блестящата си репутация. Сигурно много се срамуваше, че е била с мен, щом толкова искаше да го запази в тайна. Обаче не разбирах защо след като тя беше с мен, сега имаше проблем дамите й да са в моето обкръжение.
- Какво беше това? - Попита ме Лола. - Какво й казахте, че Мери промени мнението си.
- Нищо, просто я помолих учтиво. - Ако изнудването можеше да се нарече учтивост.
И така до края на вечерта, лейди Лола ме забавляваше с историите си. Всъщност не изглеждаше лошо момиче, а и определено беше красива. По едно време дори се усмихвах искрено, но през цялото време се чудех какъв да е следващият ми ход. Бях го решил, когато всички започнаха да се разотиват, аз намерих Мери й и казах:
- Когато всички си легнат, искам да поговорим, затова ела в стаята ми... - Погледнах я с лукава усмивка. - Знам, че знаеш пътя... И ако не го направиш, ще се наложи да разкажа на всички, колко невярна съпруга си...
После я оставих, а аз отново се слях с тълпата...
avatar
Дейвид

Брой мнения : 253
Репутация : 0
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by .Ребека. on Вто Авг 04, 2015 10:10 pm

Заплахата,която той отправи наистина я изплаши и тя нямаше друг вариант. Направи се че уж и се спи,всички си легнаха и когато мина полунощ,облече един от халатите и тръгна към стаята. Не знаеше,какво може да се случи,ако някой я видеше,нямаше и да може да се защити. Той я очакваше,беше легнал на леглото и пиеше вино. Беше обул само едни панталони,а гърдите му бяха голи:
-Трябва да престанете,Лола е добро момиче,скоро и предстой годеж.
По скоро ревнуваше,и то ужасно. В друга степен като го видя така,бедрата и пламнаха и дори бузите и поруменяха но не пристъпи а,стоеше близо до вратата:
-Трябва да престенете....

--------------------------------------------------------------------------

I'm selfish, impatient and a little insecure. I make mistakes, I am out of control and at times hard to handleBut if you can't handle me at my worst, then you sure as hell don't deserve me at my best

avatar
.Ребека.
Админи
Админи

Брой мнения : 465
Репутация : 3
Join date : 28.03.2011
Години : 28

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by Дейвид on Чет Авг 06, 2015 5:07 pm

Изсмях се и я погледнах.
- Трябва?! - Говореше все едно наистина тя решава какво може и какво не. - И кой казва, че трябва? Ти? Дори и твоята власт не е толкова голяма Мери. Нямаш силата да решаваш какво ще правя с моя живот. - Поизправих се малко и я погледнах.
- А и ако ти пукаше толкова много за моралните ценности които защитаваш, нямаше да изневеряваш на съпруга си... Дори нямаше да си тук сега. - Пак се засмях на иронията.
- Остави тези приказки за какво трябва и какво не. Кажи ми какво искаш и защо го искаш. Не ми минавай с извинението, че държиш на приятелките си, защото мога да ти дам няколко примера за това какво правят те... Забрани ли на баща ми да се доближава до Кена, защото си й намерила мъж? Не мисля. Не мисля, че ще кажеш каквото и да е, ако беше някой друг... - Отпих голяма глътка, допивайки виното си и после си налях ново.
- Е, Мери... Нека свалим маските и не ми кажеш защо е всичко това? Ревност?! Его?! Кое не можеш да преглътнеш, че изведнъж се превърнах в неподходяща компания за дамите ти... Знаеш ли, някой дори смятат че е огромна привилегия някой от кралското семейство да те забележи... защото знаят, че само една моя дума, може да реши всеки проблем...
avatar
Дейвид

Брой мнения : 253
Репутация : 0
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by .Ребека. on Чет Авг 06, 2015 5:47 pm

-Толкова сте арогантен!
Възмути се тя,като се чувстваше,че е омърсена и,се чувстваше ужасно да се намира тук но от друга точка усещаше започващата възбуда,която започваше да се надига в нея.
-Правите го нарочно,може да имате всяка друга фльорца във Франция,а посягате на моите дами,за да ме нараните,да ми се подигравате отново и отново.
Нямаше да признае,че го обича или,че ревнува:
-Защо го правите? Казвате,че ще ме оставите,да живея щастлива. А,сякаш дори изпитвате удоволствие. Дори не се криете! Нарочно сте толкова интимни по време на вечеря с някой от поредните си дами. Криете се от другите,а пред мен,сякаш парадирате.
Гнева се разразяваше:
-Всичко трябва да приключи,обещахте че няма да казвате на съпруга ми и това трябва да не се повтаря. Скоро,ще станете крал на Франция и Англия,а Елизабет не обича не покорството.

--------------------------------------------------------------------------

I'm selfish, impatient and a little insecure. I make mistakes, I am out of control and at times hard to handleBut if you can't handle me at my worst, then you sure as hell don't deserve me at my best

avatar
.Ребека.
Админи
Админи

Брой мнения : 465
Репутация : 3
Join date : 28.03.2011
Години : 28

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by Дейвид on Пет Авг 07, 2015 4:36 am

- Ключовата дума е скоро... Все още не съм женен за нея, а дори и след като се оженя, това не означава, че съм длъжен да й бъда верен... - Въздъхнах ядно и поклатих глава. - За бога Мери, наистина ли си толкова наивна. - Нима не знаеше как стоят нещата. Нима не знаеше, че всеки един мъж, дори и обикновените мъже не са верни само на една жена. Бях сигурен, че Елизабет го знае, а ако не го знаеше, щях да я науча как стоят нещата. Никой не можеше да ми слага забрани и да ми казва с кого мога и не мога да спя.
- Както и да е, нямам намерение да говоря за нея с теб. Това не те засяга, както не те засяга и какво правя. Може да държиш сметка на съпруга си, коя вкарва в леглото си, но не и на мен. Отдавна загуби това право. И за твое сведение, моите похождения нямат нищо общо с теб. - Не беше така, всичко беше заради нея. И определено ми доставяше удоволствие да я дразня, но всяка една от тези жени беше като лекарство против Мери. Все още не бях открил правилното, но някой ден щях да я преболедувам и когато това станеше, щях да съм най-щастливия мъж на земята.
- И моля те престани да използваш думата "ТРЯБВА" пред мен. Ще приключи когато аз кажа. Нищо не е свършило, докато не загубя интерес, а аз все още не съм загубил интерес, затова нека прескочим преструвките и не говорим направо, става ли? И двамата знаем, че ако държеше на съпруга си, толкова много колкото твърдиш, дори нямаше да забелязваш с кого съм на вечеря или коя от дамите ти ухажвам. Вместо това, се опитваш да ми държиш сметка за това с коя си лягам... Ще си лягам, с която пожелая... Всъщност... - Изправих се от леглото и се приближих до нея. Изправен в целия си ръст, държащ чаша с вино в едната си ръка, протегнах ръка към нея и по точно към деколтето й, прокарах пръст точно там където гърдите й се събираха.
- Тази вечер възнамерявам да споделя леглото си с теб... - Плъзнах ръка надолу по тялото й и когато стигнах колана го развързах.
- Може да се преструваш, че не го искаш, а може просто да се насладиш на мига и да прекараш една страхотна нощ... Избора е твой Мери, но и в двата случая, ще прекараш нощта с мен...
avatar
Дейвид

Брой мнения : 253
Репутация : 0
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by .Ребека. on Пет Авг 07, 2015 5:16 am

-Те не са просто мой дами,те са най-близките ми хора,и да не съм в правото да изисквам от вас,за това ви моля,да спрете. Не ги правете част от моето отмъщение.
Ръката му я накара да изтръпне от възбуда,мъжът и я беше оставил на половина,развънувана и чувствата се засилваха с всеки изминал ден,особено след горещата сцена. Мери се отдръпна на зад,като опря в вратата:
-Не,недеите... Аз...
Той я притисна много здраво,като ръцете му станаха много по дръзки,посегна към него да го удари,като не беше толкова силно,и бузата му леко се зачерви. Но това сякаш го нахъса,щеше да усеща вина после но сега изпитваше удоволствие и нужда от него и не можа да го скрие,когато ръката му се оказа между бедрата и.
-Не...
Но след това се целунаха диво,задръжките паднаха,защото изпитваше толкова силна нужда да е от него.

--------------------------------------------------------------------------

I'm selfish, impatient and a little insecure. I make mistakes, I am out of control and at times hard to handleBut if you can't handle me at my worst, then you sure as hell don't deserve me at my best

avatar
.Ребека.
Админи
Админи

Брой мнения : 465
Репутация : 3
Join date : 28.03.2011
Години : 28

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by Дейвид on Пет Авг 07, 2015 5:25 am

Каквото и да казваше разумът й, аз усещах по-добре от какво има нужда тялото й. Можеше да крещи "Не", но всичко в нея говореше за обратното. Бях я предупредил да не отрича очевидното и все пак своенравната и винаги наопаки Мери, бе избрала отрицанието. Не за дълго обаче, още щом я докоснах, разбрах, че е загубила тази битка. Беше повече от готова за мен, а аз за нея и честно казано, нямах никакво желание да чакам повече. Бях загубил толкова много време в излишни приказки, че вече нямах търпение за игрички. Просто я исках, сега и на момента.
Вдигнах я на ръце и я подпрях на врата. Без да събличам халата й напълно, аз само си намерих път към нежното й цвете и проникнах на дълбоко в нея. Първият ми тласък бе груб и силен, втория също, а и последвалите не се различаваха. Не се опитах и да заглуша стенанията й, защото исках и тя самата да разбере, какво съм способен да направя с нея. Исках да спре да отрича очевидното и да приеме истината. Тя ме желаеше и аз също нея, но поне не го отричах.
- Признай си.... - Казах в един момент. - Искам да чуя да го казваш... - И въпреки, че говорех не спирах да прониквам диво в горещото й тяло, което се топеше в ръцете ми.
- Кажи, че ме желаеш...
avatar
Дейвид

Брой мнения : 253
Репутация : 0
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by .Ребека. on Пет Авг 07, 2015 6:11 pm

Точно това искаше,искаше да се движи така в нея. Усещаше колко в същност е голям,колко невероятно удоволствие и доставя. Толкова всичко беше различно,всичко се промени толкова бързо.
-Не..
Отново се отрони от устните и но въпреки всичко,след няколко диви тласъка,който той направи,тя се изви в ръцете му и от устните и се отрониха съвсем други думи:
-Да...
Прехапа устни и простена от удоволствие,защото имаше чувството,че ще полети,толкова дълго си игра с нея и от последния път,всичко и се беше насъбрало. Прихвана се с ръце за раменете му,и отвърна на целувките му с див жест отново и отново,беше се отдала отново да е с него напълно.

--------------------------------------------------------------------------

I'm selfish, impatient and a little insecure. I make mistakes, I am out of control and at times hard to handleBut if you can't handle me at my worst, then you sure as hell don't deserve me at my best

avatar
.Ребека.
Админи
Админи

Брой мнения : 465
Репутация : 3
Join date : 28.03.2011
Години : 28

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by Дейвид on Съб Авг 08, 2015 5:51 am

Това ми беше напълно достатъчно или поне за момента. Исках да се концентрирам върху нея и приказките можех да ги отложа и за по-късно, макар че не исках да говоря и след това. Защото говоренето разваляше всичко. Това което се случваше тук и сега, бе от много по-голямо значение от всичко останало. Да съм с нея отново бе всичко за което съм мечтал. Сега всичко си идваше на мястото. С никоя друга не можех да се почувствам така както с Мери. Всяка друга бе едно бледо копие на нея.
Тикнах език в жадната й за целувки уста. Засмуках долната й устна. И двамата стенехме. Устните ми запълзяха от устата към шията й, ближеха, засмукваха. Желаех я така силно и отчаяно, че полудявах от ревност. Ревност, че някой друг притежава, това което трябваше да е мое.
Тласъците ми ставаха все по-мощни и бързи. Тя се разтваряше за мен... гореше за мен... разтичаше се за мен... Това направо ме побъркваше. Впивах ръце в плътта й. Можеше да останат следи. Нека. Исках утре да си спомня и да знае, какво се е случило тази нощ. Исках да се събуди в болка в слабините и това да й напомни за мен. И тази болка да й хареса толкова много, че да се върне за още от това...
avatar
Дейвид

Брой мнения : 253
Репутация : 0
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by .Ребека. on Пет Дек 18, 2015 5:23 am

Исках или не исках да си призная но ми харесваше,да съм отново с него,се оказа толкова сладко блаженство. С мъжа си не се чувствах по този начин и ме караше да се чувствам наистина много виновна за това,че съм се предала толкова лесно. Франс беше най-голямата ми любов но обичах и съпруга си,в мен се бореха толкова много чувства. Въпреки,че се бях отдала,на сладкия миг,след като приключи се свих на леглото и се загледах в отсрещната стена. Чувствах се като ужасна мрасница,като най-долната жена на земята. Толкова омърсена,раздирах се от вътре,че ми беше харесало,че съм с него,че още хиляди други неща.
-Ще е по добре да се връщам в покоите си...
Сърцето ми заби лудо не исках но трябваше аз бях омъжена жена,не биваше да го правя.

--------------------------------------------------------------------------

I'm selfish, impatient and a little insecure. I make mistakes, I am out of control and at times hard to handleBut if you can't handle me at my worst, then you sure as hell don't deserve me at my best

avatar
.Ребека.
Админи
Админи

Брой мнения : 465
Репутация : 3
Join date : 28.03.2011
Години : 28

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by Дейвид on Пет Дек 18, 2015 5:42 am

Въздъхнах тежко и покрих лицето си с ръце. По дяволите, как можеше да е толкова упорита?
- Аз не мисля така! - Казах студено и метнах одеялото върху нас. Не исках да замръзне. Вечерите бяха студени в замъка, а тя се бе свила в другия край на леглото, така че ако останеше така вероятно щеше да пипне някоя настинка.
- Ще останеш тук, докато не кажа обратното... - Не исках да съм лош с нея, но тя не ми даваше друг избор. Предпочитах да е по-малко упорита и да си признае, че ме обича, но тя не искаше, може би дори не го признаваше и пред самата себе си, затова трябваше да й го покажа. Може би не това бе начина, но аз не знаех как иначе. Нямаше да й се моля. Беше се омъжила зад гърба ми и ако някой трябваше да доказва нещо на другия, то това бе тя, а не аз.
- Пък и никой не те чака в покоите ти. Не се притеснявай, никой няма да разбере къде си била... - Макар че онзи другия в мен искаше всички да разберат, дори и собственият ми брат, а да знаят всички на кой принадлежи тя.
- Докато правиш каквото ти кажа, ще пазя малката ти тайна... - Бях прекалено пиян и глупав, за да знам, че не това е начина да накарам една жена да ме обича. Изнудването нямаше да помогне, но пък и бях сигурен, че тя не беше дошла тук само заради страха, че ще я издам. Винаги можеше да отрече и да каже че си измислям и вероятно наивния ми брат щеше да й повярва, но вместо това тя бе тук и бях убеден, че и бе харесало да бъде с мен...
avatar
Дейвид

Брой мнения : 253
Репутация : 0
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мери и Хенри

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 13 от 16 Previous  1 ... 8 ... 12, 13, 14, 15, 16  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите