Братство на смъртта - психолог

-Не го споделям,защото се страхувам да не те изгубя,един път споделих и щях да те изгубя. Отказах се от всичко,защото ти си по цена от всичко в моя живот. Загърбих го,променям се постоянно но не се оплаквам,правя го за теб,защото искам да си щастлива. 
Погледна към нея и в още насълзените и очи:
-Чувствам се гузен,не искам да те откъсвам от живота,който познаваш,съзнавам колко голям задник съм аз,колко ревнив съм,колко обсебващ съм. Искам да ти върна живота искам да си наистина щастлива,да не те отделям от него. Моите проблеми и желания ми се виждат глупави,на базата на това,от колко неща си се отказала ти.

-Ния...
Не я доближи но тя не го разбираше:
-Даваш ми много повече от колкото съм искал,харесва ми това,което има между нас и точно заради,черната ми същност не искам да провалям всичко това.
Премина с ръка през косата си:
-От твоята реакция се страхувам. Аз се опитвам да приема приятелчето ти,а ти винаги обръщаш това срещу мен. Че не ми даваш това от което имам нужда.
Искаше си да я прегърне:
-Истината е,че имам проблеми с който се боря,съзнавам че трябва да поискам помощ. Но дявола в мен,толкова много иска да те направи част от това,искам да те запозная с него но съзнавам,че това,ще те нарани...
Опита се отново да я докосне:
-Разбери ме Ния,боря се със себе си,с това колкото те обичам,колко ми харесва всичко до сега и миналото ми. И двете са напълно различни...

Това го съкроши,трябваше да се спре,когато имаше време,не трябваше да и казва,трябваше да го пази в тайна. Отново я нарани,отново той беше виновен за това. 
-Ния,моля те...
Но тя тръгна напред,като сърцето му тотално се разкъса в този момент. Загуби своето момиче и жената,която обичаше заради собствената си тъпа грешка. Изруд,като него трябваше да се лекува и не заслужаваше обич. Гледаше я как си тръгва и нямаше сила да я спре,защото обвиняваше само себе си,че няма право да я докосва. 
В следващия миг му причерня и затвори очи,за първи път в съзнателния си живот не знаеше,какво да прави и нямаше сила на тази земя,която да му помогне да си я върне. 
Прибра се но нея я нямаше,явно се беше върнала в апартамента си. Тази вечер не можа да заспи,изпотроши цялата библеотека,като стоеше на креслото си,като не пиеше от чаша уискито,а направо от бутилката. Мразейки себе си.

Още на следващия ден,събуден с махморлук отиде при терапевт,който трябваше да му помогне д неговия нрав с неговата разяждаща същност трябваше да се лекува. Появи се в кабинета и се радваше до някаква степен,че е единствената,която може да го приеме рано сутрин. Болееше го главата ужасно много но въпреки всичко съзнаваше,че трябва да се лекува. Запознаха се и беше време да каже проблема си:
-Мисля... Не не мисля,а знам,че съм на ужасния човек на тази планета,и парите никога няма да ми купят щастието. Изгубих годеницата си,заради моята глупост,заради това,че не мога да загърбя миналото си.
Имаше нужда да си го каже,да каже всичко и дори на човек,който  може да го осъди:
-Аз съм ужасно пропаднал... Ужасно искам да си я върна но знам,че аз съм най-лошото нещо,което може да и се случи. Откъснах я от всичко,заради егоизма си,заради нуждата си да я притежавам,исках да я променя,за да може да задоволява нуждите ми. 
Премина нервно с ръка през  косите си:
-Мразя се... Мразя всяка част от мен...

-Тя искаше да ме направи част от живота си,живот който и отнех. Отнех и приятелите,живота който е познавала,защото съм егоист и я искам за себе си. Заведе ме на място,което е важно за нея и заговори за бившия си,който аз ненавиждам. Не ми хареса това да говори за него,ужасно съм ревнив,опитах се да не го правя но си изпуснах нервите. Тя ми каза,че и е просто приятел,каза ми,че и нямам доверие. Но не е до доверието,знам че ще го отблъсне но той е досатъчно тъп,за да направи нещо глупаво. Е,сега му давам повод отново да си я върне.
Удари с юмрук но погледна терапевта:
-Съжалявам,избухвам прекалено бързо. Казах и че не е единствената,която не може да споделя всичко. И аз исках да я направя част от моя откачен начин на живот. Сигурно знаете за сексуалната игра на господар и слуга,аз исках да я направя господарка. Толкова много исках да я направя част от това но това я плашеше и за това не исках да и го споделям. Това естествено я накара да се ядоса,да се почувства предадена. Каза,че съм я лъгал. Знам,как се е почувствала,а и тя и го каза. Че съм я лъгал и че сексуланите ни отношения се били лъжа,но не са,харесвах обожавах да съм с нея но този дявол в мен искаше повече.
Всичко се изливаше като на пороои,не знаеше дали тя въобще го разбираше но се опитваше:
-Бившата ми жена имаше контрол над мен,тези игри ме правеха по уравновесен,по спокоен,а не такова кълбо от нерви. Сега изгубих контрол над всичко,над себе си,над живота си и тя си тръгна отвратена от мен и не я виня,аз дори не мога вече да се гледам в огледалото.

-Няма ли сме проблеми,винаги съм достигал до удоволствие,харесва ми. Обсебен съм от това,да я имам по този начин,нещо допълнително. В началото и показах част от игрите но тя се отказа в началото,не исках да го споделям или да я правя част от това,защото не исках да я нараня или насилвам да прави подобни неща. Опитах се да и обясня,че не съм я лъгал,че всичко ми е харесало и че обичам да съм с нея но тя мисли,че щом не е това,значи не ми е доставяла удоволствие. 
Не знаеше,дали ще я разбере:
-Това е все едно да си поръчаш меню,хубаво е да,засища те но ако си поръчаш двойно с добавки е още по хубаво. Страхувам се обаче,че това ме е обсебило. Преди,когато бившата ми жена имаше контрол над мен,това ми помагаше. В същност в началото тя ми беше любовница,от нея получавах нежност любов,прекрасен секс,контролирах я,а от бившата си получавах друго,наказание не контролирах,не се налага да решавам. И двете са корено различни само че едното е прекалено извратено за нея,явно не съм нормален. И ваша е работата е да изкорените тази перверзна отвратителна част от мен и да ми дадете съвети,как да си я върна.

-Не искам нея,обичам я толкова силно,любен съм в нея,не искам да си представям живота си без нея. Чувствах се щастлив с нея,ако не беше моята глупава същност и извратените ми желания,нищо от това нямаше да се случи. Кой нормален човек би имал червена стая за наказания?
Имаше му нещо и той беше напълно убеден в това:
-Коя жена ще ме търпи такъв? Трябва да се променя,тогава,ще имам шанс да си я върна,ако съм нормален,ако не бъда толкова ревнив,избухлив,гневен,обсебващ,властен,аз промених живота и откъснах я от всичко,което е познавала,дори провалих кариерата и. Не съм толкова добър. Нищо не направих за нея,а си мислех,че годежа и сватбата,пътуванията,вниманието,ще променят нещата. Просто съм опитвал да си купя любовта и.

-А,аз нормален ли съм?
Погледна я разширявайки очите си:
-Коя жена би издържала,да бъде контролирана,проверявана от паранойчен мъж,като мен. Да я иска само за себе си,да не понася никой около нея,и същевременно да я иска да бъде господарка в леглото,да го върже и да го накаже с някой нагай или камшик? 
Изсмя се:
-Пълен провал. Трябва да умея да контролирам нрава си,осъзнавам че ревнувам прекалено много,склонен съм да изпадам в някакви филми. Не мисля,че това е нормално,мисля че е нормално да дам малко свобода,да бъда по разбиращ,да не ревнувам да е избухвам,да изгоря онази стая,да срутя и сградата,да не ми напомня колко извратен съм в същност.

Тя записа няколко неща в тефтера си и след това го погледна със синия синия си поглед.
- Не знам дали сте нормален или не господин Грей, но знам едно, че ако сам не може да се примирите и признаете кой сте, никой друг няма да може. Разбира се, бихме могли да се опитаме да потиснем тези... желания, но това няма да трае дълго. Те ще изплуват някой ден отново и тогава ще ви бъде много по-трудно, защото ще съжалявате за времето, в което сте се опитвал да ги потиснете. Винаги ще усещате липса... Ще знаете точно какво искате, но няма да може да го получите... В даден момент, цялото това недоволство, което в момента сте насочил към себе си, ще се обърне и ще рикошира като куршум в половинката ви. Винаги ще помните от какво сте се отказал или съзнателно или не, ще се опитвате да й го натяквате, а това няма да повлияе добре на връзката ви... Знам, че не искате да чуете това, но такава е истината... Това казват учебниците, това казва опита ми... Потискайки тези чувства, няма да се излекувате и няма да си я върнете, ако насочвате толкова много гняв и ненавист към себе си...

-Какво,да се приема такъв,какъвто съм? Надявам се не го казват същото и на серийните убийци,да ти уби 30 човека,ама се приеми такъв какъвто си.
Това му изглеждаше смешно и налудничево:
-Просто искам да си я върна,искам да разбера,защо съм извратен,искам да го изкореня. Отказвам да приема този мой избухлив темперамент. 
Стисна ръцете си в юмруци,просто  отчаяно искаше да си я върне и намираше проблема само в себе си,не намираше нищо в нея,което да е ненормално. Просто не искаше да... Подпря главата си за секунда,сякаш беше направена от олово:
-Не зная докторе,дойдох тук за отговори,а имам повече въпроси. Просто я обичам ужасно много и се чувствам изгубен без нея,когато я видях,как си тръгва сякаш сърцето ми се разкъса на две,сякаш се изпразних от смисъл. Щастлив бях с нея,а сега се чувствам празен...

Погледна на  горе,всъщност беше ужасно правя но от това следваше,че никога нямаше да си върне Ния,защото тя никога нямаше да го приеме,такъв какъвто е,а той не можеше да си представи живота си без нея:
-Чудя се само едно,защото Магда,чистачката беше се появила стуринта в която никога повече нямаше да се събудя. Щях да се натрова и никога повече да не си задавам тези глупави въпроси.
Пое много дълбоко дъх:
-Не спокойно няма да се самоубия,ако умра целия свят ще пострада. А,и го считам за прекалено лесно решение. Просто вече не виждам никакъв смисъл на моето съществование,първия ми брак беше по принуда и когато се влюбих и исках да създам семейство отново прецакавам всичко. Само със същност която трябва да приема...

Погледна часовника,беше време да си ходи,за днес не получи никакви отговори,само още въпроси и ужасно главоболие и без това е беше изтрезнял. 
-Благодаря все пак но трябва да тръгвам,очаква ме работа.
Сбогува се с лекарката,като и каза,че ще се върне,щеше да се върне,трябваше да докаже на тази жена,че е луд и трябва да се лекува. През деня се опита да се свърже с Ния но тя не вдигаше избягваше го. Щеше да срути офиса си,всички бягаха от него и никой не го понасяше точно сега. 
А,щом беше в братстворо тя го отбягваше. По гадно не можеше да стане. Стоеше в кабинета с другите глави,който обсъждаха тъпи теми,отново имаше и жени. Влезе Том за тъпия си рапорт и с него и Ния. Стана рязко от канапето,като отиде до прозореца,не искаше да гледа лицето на Том,сигурно си умираше от кеф. Отиде до прозореца и загледа навън,като едно момиче се доближи до него и му подаде една чаша,той не я забеляза и я накара да се дръпне. Изслуша всичко,което имаше да каже той. 
Копнееше да го прати на някоя мисия,смъртоносна и да го върнат там,където е бил. Само стисна юмрук и челюст,а щом се успокой,се обърна като лицето му беше ледено,като лед,без изразно но го болееше много.
-Приемам вашия рапорт,като засилете повече агентите във вражеското братство. Искам пълна подготовка за елиминиране. Не искам  провали,за това след 4 месеца,ще има подбор на новобранците ви,не искам издънки,искам и още нови добри попълнения. Разчитам на Вас да подберете и обучите най добреите. Сега може да се оттеглите...
Да отидете да се изчукате да си имате деца. Мразеше го от дъното на душата си но остана равнодушен. Щом излязоха взе и изпи цялата чаша.

Тъкмо беше тръгнал да се прибира,когато отново в сърцето му се заби не нож,а направо голяма сабя. Костваше му много да не убие Том в този момент но трябваше да бъде хладнокръвен. И терапевтката беше права,тя никога не го прие,явно винаги си е искала перфектния Том. Разракопляска,като се усмихна горчиво:
-Така ли тренирате новобранците,браво на Вас. То няма лошо но поне си намерете стая...
Тя вече беше свободна жена,беше си тръгнала,така че не можеше да я обвини:
-Аз понеже съм обещал да има доверие,ще се направя,че не съм го видял,а Вие,ще ми обещаете,че ще ми се разкарате от погледа  и ще започнете да си вършете работата...
Погледна към ния,по скоро за доверието беше за нея:
-Бъди щастлива Ния...
Тръгна навън нямаше намерение да се занимава повече,трябваше да продължи,за сега щеше да се съсредоточи върху работата си,не искаше жена нито жени.

Тази драма беше напълно излишна,при все всичко,че я хвана да се мляска с тоя Том. Само обещанието пред нея,което все още спазваше го накара да не му строши врата. Успя да остане спокоен,защото се опитваше да потиска себе си. Но нямаше да го направи съвсем:
-Лъгал ли съм те? 
Приближи се към нея,защото не искаше да крещи:
-Познаваш ме Ния,много добре ме познаваш,знаеш за моята същност,няма да се извинявам,за това което съм. Но бог ми е свидетел,че не съм те лъгал и че съм благодарен на всеки прекрасен миг с теб. Само,че ти много добре знаеш за моята черна същност. Не съм се преструвал,че те обичам и че съм се чувствал невероятно с теб. 
Пое дълбоко дъх и погледна към очите и:
-Да права си не можеш да задоволиш да задоволиш всеки мой каприз,както аз не мога да удволетворя всяко твое желание. Това не означава,че не те обичам,а че сме различни Ния. А,ти реши,да ми се подиграеш,само заради това,че съм различен. Да не ми харесва,не ми харесва,че това те отблъсква,не съм го желал но всичко това съм аз и ти много добре трябваше да го знаеш.
Сърцето му се разкъсваше:
-Мисли се за каквато искаш,за предадена,за каквато искаш. Това е само в твоя ум,аз не мога да го променя но знаеш ли не искам. И само обещанието което ти дадох ме спира,да направя това,което искам. Знаеш ли достатъчно ме нарани. Накараме да се почувствам,като пълна отрепка,благодаря ти. Пожелавам ти да бъдеш щастлива,нека той ти даде това,което не съм ти дал,и щом си се чувствала предадена и излъгана от мен,ти пожелавам,той да не те лъже и да не те предава. Да аз съм нищожество,това знам,нищожество което провали живота ти,съжалявам Ние,съжалявам че никога не бях мъжа от който имаше нужда и който искаше да бъда,а повярвай ми опитах се. Явно не е достатъчно.
След това се обърна и тръгна вече се чувстваше достатъчно наранен.