Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Алек и Ема

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Алекзандър on Пон Апр 28, 2014 12:42 am

С Крис се разбрах ме за някой друг ден и реших да се прибера във къщи. Както се знаеше моята стая гледаше към нейната и винаги можех да разбера дали си е във къщи. Само че явно се канеше да спи. Реших да я изненадам с малка магия,на която можех да я науча и щеше да и хареса. Застанах над прозореца,като свих ръцете си,от тях се процеждаше синьо сияние,а когато отворих ръцете си понесе една синя сияеща птичка,която беше позрачна и не точно летеше,а се рееше.
-Върви я събоди...
Стрелна се бързо напред,като нахлу из стаята пръскайки красиво сияние и сякаш някакви сини цветя. Спря се точно над нея,като  не издаде звук,разпери крила,а малко след това изчезна. Аз се бях подпрял на прозореца и когато Ема се появи,леко и махнах.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Ния on Пон Апр 28, 2014 1:02 am

Сякаш вселената бе отговорила на желанието ми. След като си легнах изпитах истинска нужда да видя Алекс. Просто без него този ден нямаше да бъде същия и точно на време той се бе появил. Сърцето ми се изпълни с огромна радост и топлина, а единственото по-красиво от невероятната малка сияеща птичка бе той. Жалко, че беше толкова далеч, защото ако сега стоеше пред мен, със сигурност щях да се сгуша в обятията му. Обичах Алек толкова силно и дори не можех да си представя този свят без него до себе си.
Разтворих широко прозореца и се покатерих на перваза. Преди да скоча на земята се ослушах дали родителите ми не са наблизо, но те все още бяха в кухнята и едва ли щяха да забележат отсъствието ми. Когато стъпих на земята направих знак на Алек да дойде при мен. Щях да го изчакам тук, както винаги, а после щяхме да се отдалечим достатъчно от къщите, за да не ни чуят. Само така можехме да проведем истински разговор, без той да става достояние на целият свят.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Алекзандър on Пон Апр 28, 2014 1:25 am

Никак не ми се спеше и се радвах,че и на нея не и се спи,а като типична за нас вечер,се бях ме измъкнали от вкъщи. Е,поред мен родителите ни винаги подозираха,че сме се измъкнали но ни имаха доверие или по скоро се правеха на неразбрали.
Слязох бързо долу,всеки път сърцето ми препускаше по най-дивия начин. Всеки път все едно я виждах за първи път,това чувство можеше да се опише само с това,че бях луд по нея. Умопомрачен!
Беше пристигнала преди мен но тя винаги имаше предимство преди мен. На светлината изглеждаше прекрасно,като чели някой ангел туку що беше паднал от небето. Но този ангел го показах.
-Да не би да те събудих...
Колкото по близо се приближавах толкова по сияйна ми изглеждаше но се опитах да не показвам колко съм захласнат:
-Хареса ли ти моята птичка?
Свих ръцете си отново и отново ги разтворих но този път излезе друга,с по големи крила и червена. Направих кръгче около нея,като птицата се завъртя около нея правейки кръг:
-Искаш ли да те науча?
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Ния on Пон Апр 28, 2014 1:39 am

Дали ми беше харесало? Сигурно се шегуваше! Та аз обожавах когато прави такива неща за мен. Знаех, че вероятно не съм единствената за която ги прави, но тези малки жестове от негова страна ме караха да се чувствам наистина специална и това си пролича по начина, по който захласнато наблюдавах кръжащата над нас птичка. Бях меко казано възхитена и все по-удивена от нещата които умее.
- Невероятно! - Възкликнах с притаен дъх и за миг преместих погледът си върху него.
- Никога няма да успея... - Той имаше сили, които аз никога нямаше да притежавам и можеше неща, за които само можеше да си мечтая.
Алек накара птичката да изчезне така ненадейно както се бе появила и едва тогава си поех дъх. Можеше някой да види сиянието й и да ни спипат, затова разумното нещо бе да я махне, но все пак бе удивително красиво да я наблюдавам и исках да я докосна и да й се насладя още за миг.
- Умееш изумителни неща Алек... - Понякога чак му завиждах за това. Отдалечихме се от къщите достатъчно далеч и седнахме направо върху тревата. Всъщност площта на именията бе доста голяма, толкова че чак можехме да се скрием в задният си двор и дори нямаше да ни забележат.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Алекзандър on Пон Апр 28, 2014 2:10 am

-Сигурен съм,ще успееш...
Нямаше начинание,което да не почне и да не може да го направи. Все пак магията в нея не беше толкова голяма и въпреки това я имаше и можеше да я развие. Вярвах в нея,вярвах в способностите и силата и. Винаги щях да бъда около нея да я пазя,въпреки че и тя самата можеше много по добре да се справи. Самата тя беше най-уникалното момиче на земята,описвайки с името си всичко съвършено на този свят.
-Ти имаш силата и го знаеш,а това е простичка магия,която съм сигурен,че много бързо ще овладееш.
По лицето ми се появи усмивка,която тя бързо долови:
-Спомняш ли си,когато бяхме малки ни заведоха в зоопарка,знаеш че там имаше и все още има градина,в която има невероятни птици. Бях ме се опрели на моста,като гледах ме отгоре всички красиви животни но само едно не успявах да видя но ти го виждаше,едно малко зелено колибри. Толкова бързо махаше с крилете си,а не можех да го видя но ти успяваше и толкова много му се радваше.
Да тя беше на не повече от 7 години но въпреки това,най-прекрасното и възхитително момиче,което имаше ужасно много дарби:
-Затвори очи Ема и си представи онова зелено колибри. Представи си го толкова добре,спомни си го,сви ръцете си една в друга и повярвай,че си го уловила,когато си сигурна ги отвори и остави птичето да полети на воля. Нека се освободиш...
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Ния on Пон Апр 28, 2014 2:27 am

Наблюдавах лицето му в захлас и попивах всяка негова дума. Беше ми ужасно трудно в подобни моменти да прикривам истинските си чувства към него и понякога се страхувах, че ще види в погледа ми или без да искам ще кажа нещо, което ще ме издаде. Страхувах се от самата себе си и чувствата си. От това което можех да кажа или направя. Не желаех да губя Алек за нищо на света и само страха от загубата му, ме караше да не правя нищо което може да го отдалечи от мен...
Кимнах едва доловимо с глава и бавно затворих очи, изпълнявайки всяко едно негово напътствие. Не беше никак трудно да се върна в онзи ден и да си припомня полета на малкото красиво птиченце което така ме бе впечатлило. В съзнанието ми много ярко и осезаемо се появи този спомен. Почти можех да почувствам полъха на вятъра който се разбиваше в лицето ми от бързо разперващите се крилца на малката птичка. Това дори и сега предизвика усмивка върху лицето ми...
Алек продължи да нашепва нежно напътствия, галейки слуха ми. Неговият дъх, чувах всяко вдишване и издишване и едва ли имаше нещо по-вълшебно от това...
Изведнъж в ръцете си почувствах как нещо пърха и отворих широко очи изумена от гледката, която се разкри пред мен, когато разтворих дланите си и от тях излетя същото онова колибри от онзи ден... Преди обаче да осъзная какво се случи, то изчезна... За да го задържа се изискваше огромна концентрация, която все още не притежавах.
- Видя ли го? - Попитах невярващо, защото не знаех дали не е просто плод на моето въображение.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Алекзандър on Пон Апр 28, 2014 2:49 am

Спра ви се доста добре,като за първи опит. Птичката беше наистина много красива макар да се беше появила за толкова кратко. Успя да я видя,зарадвах се искрено на нейния успех,тя учеше бързо и наистина имаше сила:
-Прекрасна е Ема,успя дори по добре от мен първия път...
Естествено,аз бях успял от първия път но въпреки всичко,не исках да я обезкоражавама,за нея и този опит е прекрасен. По лицето и се беше описала радост от нейния успех и не можех да прекърша тази радост:
-Само не се разсейвай и не бързай и ще успееш да го задържиш по дълго.
В този миг ми се искаше толкова много да я целуна,винаги имаше такива моменти но трябваше да ги спирам,щях да я загубя,ако направя всичко това. Прехапах долната си устна за да сподавя това желание и станах за малко,застанах пред нея.
-Опитай отново Ема,просто си отпусни.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Ния on Пон Апр 28, 2014 3:03 am

Не знаех как може едновременно да черпя толкова много сила от него и в същият момент да не успявам по никакъв начин да събера мислите в главата си. Алек бе изумителен и ме вдъхновяваше да върша неща, които дори и не подозирах, че мога. Пораждаше желание у мен да му се доказвам и може би в по-голямата част просто исках да се спря, за да го впечатля с нещо, но имах чувството, че все се провалям в опитите си. Пък и наистина нямаше нещо специално, което да го впечатли. Той умееше много повече неща от мен и при това много по-добре. Нямах никакъв шанс да го впечатля с умения и магия.
- Да се отпусна? - Това щеше да е трудно, но щях да опитам, затова поклатих отново глава и затворих очи и точно тогава усетих ръцете му, да обгръщат сплетените ми длани и просто усетих как сърцето ми прескочи няколко удара, а по гръбнака ми пропълзяха тръпки.
- Сега? - Знаех какво трябва да направя, но бях толкова нервна, че той търпеливо и внимателно отново започна да ми говори за онзи ден и постепенно една част от съзнанието ми, се пренесе в разказа му, докато другата не спираше да мисли за това колко хубав е допира на ръцете му до моите. Усещах го така сякаш електричество преминаваше през мен и дори едва едва доловимият вятър караше кожата ми да настръхва.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Алекзандър on Пон Апр 28, 2014 3:34 am

Сега когато бе затворила очи можех да и се насладя,всяка част,от нейното лице беше прекрасна,невероятна и сякаш изваяна,кожата и мека и сияйна,още по сияйна от изкрящата луна. Устните и,като две прекрасни ягоди,който ти се иска да вкусиш. Който ти се иска да не спираш да опитваш и бях сигурен,че ако ги опитам няма да съм в състояние да спра:
-Ти можеш Ема,ти имаш силата и можеш да се освободиш,можеш да задържиш този спомен и може да създадеш своето красиво птиче.
Тя трябваше да разбере,че това не беше просто птичка,а това беше и до някъде нейната воля,да лети ,да се освободи и да разпери криле,свободна една малка илюзия поне за част от мига:
-Можеш,да полетиш със своето птиче към местата който поискаш...
Истината е,че нищо не можеше да премине през полето,което майка ми беше създала но ние говорих ме за полето и местата където живееха мечтите,можеше да полетим до там до където се простираха нашите мечти.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Ния on Пон Апр 28, 2014 4:00 am

Така силно вярвах и желаех да полетя, така както той ме призоваваше да направя, само дето в момента моят полет се изразяваше в нещо съвсем различно от това което визираше Алек...
Гласът му все бавно започва да заглъхва и го чувах по скоро като далечно ехо. Там където бях в момента беше много далеч от тук, далеч във времето назад и не бях сигурна дали не е плод на въображението ми, защото нямах спомен нещо от това което виждам да се е случвало. Аз и Алек се намирахме на някаква поляна, тичахме напред назад и смехът ни кънтеше навсякъде около нас. Бяхме сами, само аз и той и можех да почувствам спокойствие и мир, истинско усещане за свобода. Изведнъж ми хрумна, че е възможно това да се е случвало наистина в мислите и сънищата ни, онези сънища, които не помнех, но за които и той и майка ми, са ми разказвали.
Съзнанието ми се освободи от всичко. Пълен покой и тогава усетих как птичето се появи отново и Алек разтвори ръцете ми, за да го пусна да полети. Този път не изчезна, когато отворих очи и въпреки, че не беше така сияйно и обаятелно, спиращо ти дъха, като това на Алек, беше по свой си начин магическо и специално, а аз дори не можех да откъсна поглед от Алек. Сърцето ми препускаше подобно на това, което малкото колибри носеше в гърдите си и не можех да устоя на порива да сбъдна мечтите си. Това желание беше по-силно от мен самата и този път дори разумът не беше в състояние да ме спре.
Всичко се случи за секунди, но ми изглеждаше като цяла вечност времето което отне на устните ми, да намерят тези на Алек. Даже не знам дали беше целувка, просто подтикната от желанието си и инстинкта, устните ми се докоснаха едва едва до неговите и буквално дъхът ми спря...
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Алекзандър on Пон Апр 28, 2014 9:19 pm

Не бях прав устните и бяха много,ама много по вкусни от колкото си мислех,нищо не можеше да е толкова невероятно. Меките и нежни устни ме отнесоха от земята,като ме пренесоха в друго измерение,където съществувах ме само тя и аз. В първия миг не бях в състояние да кажа или да направя,каквото и да можех. Останах да гледам красивите и очи. С надеждата да е някакъв красив сън,да продължи и този път аз да мога да я целуна,а не тя мен.
Вдигнах ръката си,като переминах през нежната и  буза,като ги спрях в меките и коси. Толкова бях луд по нея,тя е моята първа и единствена любов и не исках никой и нищо да я нарани,дори и аз. Исках да е винаги около мен:
-Ема...
Прошепнах,устните ми потрепваха от желание да я целуна,а ако беше момент на слабост,ако с действията си я загубя. В следващия миг всичко в мен просто изчезна всеки въпрос и желанието ми наделя,впих устни в нейните,но не можех да и се насладя.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Ния on Пон Апр 28, 2014 11:21 pm

Не бях целувана много пъти, дори можеше да се каже, че никога не съм и все пак можех с чисто сърце да си призная, че целувката на Алек бе повече от всичките ми представи за целувка и вероятно ако бях права, отдавна краката ми щяха да са отказали. Не можех да опиша с думи чувството да усещам устните му върху своите. Не можех да обясня и недостига си на въздух, който той крадеше и въпреки това, се чувствах по-жива от всякога.
Не усетих кога се отдръпна от мен, по скоро усетих горещият му дъх по кожата си и разбрах, че устните му вече ги няма. Изпитах едно странно чувство на агония и жажда за тях. Искаше ми се да го направи отново и отново и да не спира нито за миг...
Бавно отворих очи и съзрях неземно красивият му поглед впит в мен. Вдишах рязко и сякаш замръзнах на мястото си, защото се страхувах какво ще каже или направи, след това което аз бях предизвикала. Страхувах се, че ще ме намрази заради това което изпитвам към него.
- Аз... - Не можех да намеря гласът си и гърлото ми стържеше и бе пресъхнало, а лудият ритъм на сърцето ми, ми създаваше усещането, че всеки миг ще се взриви от смесицата на толкова много чувства.
- Мразиш ли ме?
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Алекзандър on Вто Апр 29, 2014 12:08 am

Имах чувството,че сърцето ми,щеше да избяга от гърдите ми,да изскочи и да тръгне на някъде,викайки колко много обичам в същност Ема.  Гледах блестящите и очи и усещах,как всички звезди се посипваха върху нас. Нямаше магия подобна на тази и да се опитвах никога нямаше да пресъздам това прекрасно усещане и чувство.
-Ема...
Улових ръката и,като я сложих на гърдите си,където беше моето препускащо сърце,което не личеше да мрази,а точно на против:
-Никога...
Държах ръката и,защото исках да го усети,да го разбере,толкова силни бяха чувствата ми към нея,че не можеха да се опишат,а се страхувах да и призная всичко,можеше да е просто подаване на мига,можеше да е красив сън:
-Не съжалявам,това не е грешка Ема,винаги винаги съм го искал но никога не ми е стискало толкова.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Ния on Вто Апр 29, 2014 12:25 am

Прехапах долната си устна, за да не кажа нещо глупаво. Имах навика да развалям всичко хубаво и когато бях нервна, като сега например, винаги ръсех глупости. Едно обаче беше сигурно, аз също не чувствах целувката ни като грешка. Усещах с цялото си същество, че това е най-истинското и правилно нещо, което ми се е случвало и нямах нито грам съмнение. Имах страхове и то ужасно много, но не и съмнение.
- Аз също не мисля, че това е грешка... - Прошепнах тихичко, като не знаех какво друго да кажа. Той доста кратичко и ясно бе казал на глас, онова което чувствах и аз и само го потвърдих с думи.
Още не можех да се концентрирам. Главата ми витаеше в облаците и продължавах да асимилирам всичко случило се. Из съзнанието ми витаеха хаотични въпроси "Ами сега какво?", "Ще те целуне ли пак?", "Гаджета ли сме след тази целувка?", "щяхме ли да излезем на среща?", "Ами ако баща ми разбере?" всичко това щеше да приключи и в такъв случай "Трябваше ли да го запазим в тайна?" и още подобни въпроси без ясен отговор.
- Не мога да повярвам, че не си казал нищо до сега... - Алек изобщо не беше такъв, той беше смел и директен и такова поведение беше по-присъщо за мен. Може би обаче се бе страхувал, че ако направи нещо такова баща ми ще полудее и можех да разбера, защо не е казал нищо, дори и да е искал да ме целуне и преди.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Алекзандър on Вто Апр 29, 2014 1:03 am

-Винаги сме били заедно Ема,винаги и не си представям друг вариант. Знаеш,на никой и на нищо не мога да позволя да те нарани,дори това нещо да съм аз. Страхувах се,че ако ти кажа нещо,ти няма да отвърнеш,че ще разваля всичко,че ще те отблъсна от мен. Не искам да те изгубя Ема.
Придърпах ръката и,като нежно я докоснах с устните си. Не ми пукаше за нищо обикновено но за нея,винаги съм се стрхувал,винаги съм искал да я предпазя. Исках да я докосна,да я погаля и не остана само в мечтите ми,погалих я по нежното лице,никога не бях я докосвал по този начин винаги се стремях да се държа приятелси:
-Ти мразиш ли ме Ема? Не развалих ли всичко с моето желание?
Исках да остана с нея но ако не изпитваше същите чувства,ако будя накякви други,щях да го направя заради нея,да се опитам да притъпя чувствата си и да се държа,както преди,запазвайки чувствата си само за себе си.
-Ако съм те наранил кажи ми,ако не го искаш,ще спра и всичко,ще бъде както преди...
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Ния on Вто Апр 29, 2014 1:16 am

Започнах да клатя нервно глава и исках да го спра, това което казваше не беше така и самият факт, че го бях целунала го показваше:
- Как може да си помислиш такова нещо? Никога и за нищо на света не бих те намразила... - Та аз го обичах с цялото си сърце и каквото и да направеше, никога нямаше да изпитвам нещо по-различно от това.
- Ти си целият ми свят Алек и... - Беше много силно, но го чувствах по точно този начин.
- Не искам всичко да си е както преди... - Не, че беше лошо, просто сега наистина нямах тайни от него и той знаеше какво чувствам към него, което беше наистина облекчаващо.
- Не може да си е както преди, след като... - След като се бяхме целунали и той знаеше какво изпитвам към него. Нещата със сигурност щяха да се променят.
- Просто се чувствам толкова облекчена, че не трябва повече да крия какво изпитвам към теб...
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Алекзандър on Вто Апр 29, 2014 1:28 am

Не знаеше,колко аз съм облекчен,защото не опроверга страховете ми,не избяга,не си тръгна и ми отвърна на всички чувства,нещо което исках но не знаех,че ще се случи. Страхувах се но сега нищо от това не е истина и на мен ми беше по леко. В изблик на тези чувства се надигнах и я целунах още веднъж,сега можех да го правя,без да се задавам въпроси,а тя щеше да ми отвърне. В следващия миг я придърпах към себе си,като се оказах ме на земята,а тя се бе настанила върху мен. Държах я с една ръка към себе си:
-Аз искам нещо различно,нещо повече Ема...
Сега отново възвърнах смелостта си,защото знаех че тя ще ми отвърне,че и тя го желае:
-Винаги съм го искал,винаги съм искал само теб но ужасно се страхувах,да не те изгубя,да не отвърнеш и да те отблъсна. Не помня от кога изпитвам това,сякаш е било винаги,още от деца знам,че ще съм около теб и ще дам всичко от себе си,за да те направя много щастлива,дори да не съм човека,който си избереш.
Ако не ме обичаше,можеше да ме  намрази,за това че и преча да обикне някой друг,а аз повече от всичко исках тя да ме обича.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Ния on Вто Апр 29, 2014 2:38 am

Бях си представяла хиляди пъти този миг. Нашата първа целувка, какво ще си кажем след това и нищо от представите ми не се припокриваше с това, което се бе случило в действителност. Дори да оставим настрана, това че съм по пижама състояща се от раздърпано и широко долнище, което по скоро би станало и на самия Алек и розов потник, това че косата ми е скупчена на топка и съм без капчица грим, във възможно най-лошият си вид, това сякаш дори нямаше значение, защото да усетя наистина какво е чувството да бъда целуната от него, не можеше да се сравни с нищо друго на този свят. Особено сега, когато вече започвах да осъзнавам какво точно се бе случило и истински да се зарадвам, че чувствата ми все пак са споделени.
- Ами онова момиче? - Напълно бях забравила за приятелката му и изведнъж над мен отново надвиснаха облаци.
- Какво ще стане с нея? Ще се разделите ли? - Не исках аз да съм причина за раздялата му с някой друг. Исках го за себе си, само и единствено за себе си, но не за сметна на щастието на някой друг.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Алекзандър on Вто Апр 29, 2014 4:03 am

-Никога не съм бил с нея...
Сега едва сега разбирах от какво беше провокирано нейното действие,изпитваше съмнение за чувствата ми към нея,че може би не я обичам,че обичам някоя друга,подобно на страха какъвто будеше всеки посмял да се доближи някой до нея. Истинска неподправена ревност и страх,че ще я изгубя още преди да съм я имал:
-Ти си важна за мен,просто винаги съм искал да си с мен,да си моето момиче,моята любима но никога не съм имал смелостта да ти го призная,защото повече от всичко се страхувам да не те изгубя...
Ръката ми се движеше по меките черти на лицето и,като я галех съвсем леко нежно,наслаждавах и се,защото я бях виждал всякак и всякак я намирах за красива,за сияещо неземно създание
-Забрави я,тя никога не може да значи нищо за мен,в моето сърце винаги е имало място само за едно единствено момиче,и това винаги си била ти. Никоя никога не може и няма да заеме мястото ти.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Ния on Вто Апр 29, 2014 4:15 am

Алек имаше една уникална способност, всъщност много повече от една, но тази поставях на пиадестал над всички останали - той винаги, ама абсолютно винаги знаеше какво да каже, за да разтопи сърцето ми. Както днес например в двора на училище и сега, когато дори не ставаше дума за мен и някак си той беше успял да извърти така нещата, че аз да се почувствам специална и това негово умение беше направо незаменимо, когато трябваше да сваля момичета и;и пък да се измъква от ситуации. Този негов чар омайваше абсолютно всички.
Усмихнах се несъзнателно и понечих да го целуна още веднъж, но изведнъж дочух някакъв шум и стреснато се отдръпнах назад:
- Някой идва... - Предупредих го и за по-малко от секунда слязох от него и започнах да се оглеждам. Молех се само да не е баща ми или майка ми или някой от неговите родители.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Алекзандър on Вто Апр 29, 2014 4:51 am

Изтръпнах,защото се надявах да не е най лошото,а най-лошото е баща и Клаус,който да ни спипа,че тя не си е в леглото,е да той не се показваше като супер строг но всеки знаеше,колко строг може да бъде,ако пожелае. Няма да лъжа изтръпнах и се изправих бързо,някой приближаваше и храстите все повече започваха да шумолят,не се чуваше нищо друго освен шумолене но изведнъш,се чу и нещо друго,нещо подобно на скимтене. Изведнъж изскочи нещо кафеникаво златисто,моя голдънриривър Рафълс,който често идваше в градината на Ема,за да търси някакви животинки,сякаш тук бяха много по забавни от тези в нашата градина но явно беше помислил,че си играем на криеница и явно се радваше,че ни е открил,защото подскачеше на около,той обожаваше Ема не по малко от мен. Буташе се просейки някоя милувка от нея но видя моите ръце и веднага се приближи,като се подаде на моите ласки:
-Е,Рафълс изкара ни акъла....
Погледнах към Ема:
-Да си беше видяла лицето...
Една дребна шегичка и закачка,макар че и моето лице не изглеждаше по различно.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Ния on Вто Апр 29, 2014 5:21 am

- А ти твоето! - Засмях се весело и приклекнах до Рафъс, като започнах да го роша, а той от своя страна започна да лае и да се радва, а това не беше хич добре, ако продължаваше така, наистина щяха да ни хванат.
- Шшшшт.. - Изшътках му аз и той на мига застана на задните си лапи и изплези език гледайки ту мен, ту Алек.
- Действа безотказно винаги! - Казах самодоволно аз и погледнах към Алек, който сега сякаш виждах в съвсем нова светлина и направо не ми се вярваше, че наистина ме е целунал. Та той беше най, ама най-якото момче на света и всички го обожаваха и току що го бях целунала и ако го направя отново сигурно щеше да ми отвърне.
- Само теб не слуша... - Понеже Алек много го глезеше и общо взето бяха страшно смешни, когато единия искаше другия да направи нещо.
Улових се че глуповатата усмивка не слиза от лицето ми. Наистина беше ужасно глупаво да съм чак толкова изумена и щастлива от това, че Алек ме целуна и все пак бях. Исках да изкрещя на целият свят, че го обичам и че е само за мен, но с тъга осъзнах, че ако искам да го имам по-дълго до себе си, не трябва да казвам на никой.
Докато размишлявах над това как никога няма да мога да изляза хваната под ръка с Алек и темподобни неща, Рафълс се хвърли върху мен и ме събори на земята, което ме накара да се разсмея искрено и от сърце, забравяйки за всички мрачни мисли.
- Нееее... - Казах през смях. - Цялата ме олигави...
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Алекзандър on Вто Апр 29, 2014 5:51 am

Мое куче,а слушаше само нея е и мен,когато нея я нямаше но явно нея обичаше повече от мен,а всъщност беше мое куче. Е,по скоро го бях взела заради нея,защото майка и не искаше куче в къщата,а и баща и също. А,майка ми никога не е имала нищо против животните и с лекота успях да я накарам да вземем Рафълс.
-Стига момче...
Побутнах го,само аз имах правото на това да съм върху нея,а едно куче да ме измества далеч не ми харесваше. Побутнах го още веднъж,а когато не разбра намека съвсем го побутнах,за да се  махне от нея,настаних се до нея на меката трева,като се надвесих,слагайки ръка отстрани на тялото и. Погалих я съвсем нежно по лицето махайки непокорните кичури коса,който скриваха лицето и:
-Да си призная ревнувам от Рафълс...
Едва сега можех да я целувам,колкото и както си пожелая,е да бях ме скрити но въпреки всичко не се поколебах и отново я целунах.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Ния on Вто Апр 29, 2014 6:10 am

Ревнуваше?! Колкото и тъпо да беше, наистина ми хареса как звучи. Той да ревнува мен? Това наистина беше съвсем ново. После последва и целувката, която съвсем изпразни съзнанието ми и аз отново полетях три метра над небето. Да, полетях макар и не буквално, но предполагам чувството да летиш наподобяваше това което изпитвах в момента към него. Чувствах се свободна и рееща се из облаците и нищо на този свят не беше в състояние да ме върне обратно на земята. Е, може би само момента в който устните ни ще се разделят, но аз предвидливо побързах и взех лицето му в ръцете си, с идеята да не му позволя да се отдръпне отново. Бях готова да умра, още тук и сега от недостиг на въздух, само не и да загубя това усещане. И устните му наистина останаха върху моите, сякаш цяла една вечност. Вкусни, меки и топли, подканващи те да ги вкусиш отново и отново. Без да пускам лицето му, отворих очи и първото което забелязах бе сладката тръпчинка на лявата му буза и инстинктивно минах с пръст през нея, после надигнах поглед и улових неговия. Така дълбок и някак искрящ, хипнотизираше ме, можех да го гледам с часове, без дори да мигна.
- Алек... - Прехапах нервно долната си устна.
- Какво означава всичко това?
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Алекзандър on Вто Апр 29, 2014 6:25 am

Харесвах нейния поглед едва сега съзирах в него онова,което търсих,исках да ме гледа с такава обич,така изкряха,че изглеждаха на сапфирени,на най-красивия скъпоценни камъни. Не можех да спра да и се наслаждавам,нямах сили и бях тотално привлечен към нея,сякаш с могъща магия но нямах нищо,ама нищо против да я държа в обятията си,дори напротив нямах намерение да я пускам:
-Аз и го казах Ема,искам да си моето момиче,моята любима. Ако,кажеш че не го желаеш,ще се опитам да сме както преди но истината е,че искам да сме нещо повече от приятели. Искам да сме истинска двойка,да сме заедно.
Това водеше след себе си хиляди проблеми по скоро с нейния баща,който така ревносно я пазеше,а не го беше страх от мен,понеже с Ема бяхме приятели но,ако станех нейно гадже нещата със сигурност щяха да се променят. А,майка ми щеше да се побърка,тя харесваше Ема но подозирах,че готви някакъв уреден брак подобен на такъв в нейното остаряло минало,въпреки че тя беше женена по любов нещо за запзване на кръвната линия и суматии глупости който не разбирах,макар тя никога да не бе споделяла такава идея,се надявах да не се крие подобна мисъл в главата и.
-Ти,ще си моето момиче но и аз,ще съм твоето момче мислиш ли,че това е нещо,което би могла да приемеш?
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алек и Ема

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите