Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Къщата на Кол

Страница 4 от 8 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Чет Май 08, 2014 5:42 am

- Добре, но ако не ме събудиш ще те накарам да съжаляваш след това... - Искаше ми се да го целуна, но ми беше така удобно в тази поза, че не ми се искаше да помръдвам и на сантиметър. Кол обаче сякаш прочете мислите ми и плъзна пръсти по брадичката ми, надигна я леко и след това ме целуна. Усмихнах се блажено и с това на практика развалих целувката, но какво от това, бях наистина щастлива.
- Дори и тези твои устни няма да те спасят от гнева ми... - Казах и отпуснах обратно глава на гърдите му, затваряйки очи. Искаше ми се да имаме повече такива моменти като този, защото всичко в този миг беше съвършено.
Мислейки за прекрасната вечер и всичко което си бяхме казали по-рано, за мен и него и може би за първи път надеждата, че може би е възможно да има и нас, заспах сладко и спокойно, сгушена в прегръдката му.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Чет Май 08, 2014 6:08 am

Това сякаш е тотално предизвикателство искаше ми се да видя,как щях да си платя за това,определено звучеше,като такова,и тайничко да си призная ми се искаше да видя,какво ще измисли,да си платя. Няколко палави идей се бяха завъртели из главата ми и си мислех за тези неща.
Най сетне се предаде,беше се унесла и дори спеше,мислех че никога няма да го направи. Имах малко време,и щях да се отдам на любимото си нещо,а то е да я наблюдавам,как сладко спеше. Това е още една слабост,която преди никога не бях правил с никоя и никога не ми е харесвало но с  нея всичко се промени,правех доста неща,който никога не бях правил и в интерес на истината не се чувствах като ощетен,а напротив,харесваше ми да правя новите неща,защото тя не ме притискаше и нещата ставаха спонтанни.
Неше време обаче да видя какво става с Ваалет,може би щях да ида по рано,за да проверя дали всичко е добре,може би щях да направя опит да направя закуска,е добре по скоро щях да я купя. Измъкнах се бързичко и леко за да не я събудя,като започнах да се обиличам,надявах се да и се спи много и да не ме чуе,защото щеше много ама много да се ядоса. Усмихнах и се,все още спеше и изглеждаше невероятно сладко но не ми се искаше да се връщам,трябваше да направя опит заради самия мен но и заради нея,за да се почувства в инстинска връзка и,че не е сама,че може поне малко да разчита на мен. Винаги се опитвах да върша някакви неща вместо нея,защото исках да и покажа хиляди пъти,че не е сама. Вече бях напълно готов,беше доста рано,тя сигурно още спеше но щях да ида и само да я видя,как е дали всичко е наред и после наистина,се замислих че е редно да събудя Елизабет,защото щеше да е бясна и не ми се искаше да мисли,че и преча на връзката с Ваалет.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пон Ное 17, 2014 12:51 am

Кол излетя от вкъщи сякаш самият дявол го бе подгонил и дори не ми даде възможност да му обясня. Катерина бе тръгнала след него, но от както бяха излезли, не бях чула никой от тях, а не можех да стоя и да чакам повече затова тръгнах да търся Кол. Първо естествено проверих в дома му. Почуках няколко пъти на врата, но никой не отвори, макар да усещах присъствието му. Знаех, че е вътре и че ме чува и всичко което исках е просто да поговорим.
- Кол... - Подпрях глава на врата. Можех да я разбия и да вляза, но не го чувствах редно. - Моля те, просто искам да поговорим... - Усещах как очите ми започват да парят и всеки миг щях да се разплача. Никога не бях плакала за мъж, но той не беше който и да е мъж и за него бих плакала.
- Знам че си вътре... - Затаих дъх в очакване с надеждата, че ще чуя някакво раздвижване, което да ми подскаже, че идва да отвори, но чувах единствено ударите на сърцето му и учестеното му дишане.
- Добре... Тогава аз ще вляза... - И натиснах дръжката с идеята да я счупя, но се оказа, че врата е била отворена през цялото време. Всъщност едва ли някога е била заключена. Просто не беше нужно да я заключваме. Разтворих широко врата и пристъпих вътре. Само преди по-малко от едно денонощие си бяхме изкарали страхотно тук.
Видях го в дъното на хола. Седеше на един диван и пиеше уиски направо от бутилката. Не ме погледна когато влязох, нито реагира.
- Съжалявам... - Приближих се плахо. Все още беше тук, значи имаше надежда или пък просто купола не се беше вдигнал и все още бяхме заклещени тук. Надявах се да е тук по собствена воля, а не принуден.
- Трябваше да ти кажа по-рано... - Приклекнах пред него и се опитах да уловя погледа му, но той сякаш не ме забелязваше изобщо.
- Ще кажеш ли нещо? - Изобщо не знаех какво му се върти в главата в този момент и не знаех от къде да започна и се надявах поне да каже нещо...
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пон Ное 17, 2014 4:45 am

Предателството не можеше лесно да се приеме,защото дълги години бяха живели в тази лъжа,или по скоро той живееше в тази лъжа. Две жени,който имаха неговото довери и той им вярваше,две жени който бяха важни за него го бяха предали. Нямаше как толкова лено да им прости,а и в интерес на истината в момента не виждаше никакъв шанс в момента това да се случи. В него в момента се криеше само и единствено гнява,беше предаден и това най-много болееше. Знаеше,че е пред него но не виждаше образа и,просто сякаш беше призрак:
-Дори не ми се иска да те виждам в момента,защо си тук. Още ли лъжи искаш да наговориш. Спокойно блокирани сме в този град няма как да изляза. Плана ви да остана се е осъществил,не си длъжна да си тук.
Отново не я поглеждаше просто в момента наистина му се искаше да хване колата и да избяга от тук и никога повече да не се появи в града. Както правеше всеки път. Преди си мислеше за бъдеще,мислеше да създаде нещо като истинско семейство но за съжаление този план се разби на малки парченца,след това разкритие:
-Не си желана тук не знаеш ли?
Какво правеше тук,защото още бъркаше в тази рана. Не можеше да пренебрегне и любовта си към нея но други по силни чувства го подтискаха в момента.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пон Ное 17, 2014 5:06 am

Четеше се толкова много болка и презрение в гласът му. И една перверзна част от мен бе щастлива, че той все още не ме бе убил и, че моето предателство означаваше нещо за него. Ако бе безразличен към мен, досега щеше да е изтръгнал сърцето ми, но той не направи това.
- Знам, че не съм длъжна да бъда тук и не съм тук, защото трябва да бъда, а защото това е единственото място на което искам да бъда Кол... - Каквото и да казваше нямаше да си тръгна докато не ми прости или не ме убие, друг вариант нямаше.
- Не бях длъжна да бъда с теб през нито една от всички години, през които бяхме заедно. Не го ли разбираш? - Попитах и взех лицето му в ръце. Той опита да се отскубне и успя естествено, защото беше хиляди пъти по-силен от мен, но поне го накарах да ме погледне. Бутилката се строши на земята и той сега стискаше болезнено китките ми.
- Обичам те! - Извиках в лицето му. Не знаех как по-друг начин да му обясня какво чувствам и това бе втория път, в който изричах тези думи, но за разлика от първия те не можеха да се разчетат по никакъв друг начин освен в буквалния.
- Да! Катерина поиска от мен да бъда с теб, но много след като вече бяхме заедно и да, може би не виждаш нещата така сега, но чувствата ми към теб са истински... Винаги са били... Знаеш, че казвам истината... Можеш да провериш дали лъжа... - Бях полу вампир, можеше да ми въздейства и да научи всичко което иска да знае, просто трябваше да погледне в очите ми и всичко щеше да си дойде на мястото. - Никога не бих те предала...
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пон Ное 17, 2014 6:13 am

Главата му щеше да се пръсне от мислене,искаше му се да може а изключи всички свой спомени и да не слуша,какво говори. Просто не можеше дори да приеме,че са си го мислели,че... Раздвижи глава,като пое малко по дълбоко въздух,да беше излишно но му даде време да не реагира прекалено спонтанно:
-Не желая да се бъркам в ума ти сигурен съм,че ще открия истината,която няма да ми хареса. Жива си,само защото те обичам...
Това е отговор,който можеше да и даде,защо още е жива. Обичаше я наистина силно,друга жена не бе обичал толкова. Въпреки че Катерина беше важна за него,Бет тотално се беше наместила в онази празнота,която се се разкриваше в душата му,запълнена но сега зееше отново. Отново се чувстваше празен,всеки го използваше,всеки се опитваше да го манипулира. За това се беше превърнал в това животно преди години,защото тогава нямаше шанс някой да го рани или някой да направи нещо.
-Просто си върви Елизабет,не ми е до теб сега,просто върви при племеничката си,сигурно се е прибрала вече.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пон Ное 17, 2014 6:27 am

- Колко съм глупава само... - Разтърсих леко глава и се отскубнах от ръцете му.
- Трябваше да се досетя по-рано... - Изведнъж истината лъсна пред мен. Той беше един страхливец. Страхуваше се от истината. Страх го беше, че ще открие точно онова което му казвам и тогава нямаше да има кого да обвинява.
- Не искаш да знаеш истината... Искаш да вярваш, че съм те предала, но истината е, че никога нямаше да бъдеш с мен, ако не беше купола... Беше принуден да бъдеш тук, а аз бях удобно забавление за теб, докато... Докато не започна да изпитваш нещо към мен и се почувства уязвим... Кълна се! Никога... Нито веднъж през всички тези години не съм била с теб, защото някой друг е поискал... Познаваш ме Кол... Моля те, просто... - Думите не ми достигаха, бях напълно отчаяна и виждах как ми се изплъзва измежду пръстите. Не знаех как да го накарам да спре да ме отблъсква. Хвърлих се към него и залепих устните си за неговите. Той не отвърна, дори ме отблъсна от което ме заболя още повече.
- Ако наистина ме обичаш, ще ми повярваш за това... - Казах с насълзени очи. - Моля те, просто надникни и виж дали те лъжа... Ако е така ти позволявам да ме убиеш, но ако грешиш и любовта ми към теб няма нищо общо с нея, просто ще забравим за това... Става ли?
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пон Ное 17, 2014 6:59 am

Протегнах ръцете си към нейното лице,като се вгледах в нея,нямаше да ползвам внушението си щях просто просто да се доверя на чувството си,ако отклонеше поглед. Обикновено винаги ме подвеждаше но въпреки всичко,щях този път да се доверя на себе си и на нея:
-Просто ми отговори,честно кажи ми всичко от началото до края без да спестяваш нищо. И ми отговори на един въпрос искрена ли си в това,че ме обичаш.
Пусна я но въпреки това не откъсна погледа си от нея,като очакваше откровения отговор и цялата истина:
-Знам каза ми всичко може би,но искам да го чуя отново,всичко без да пропускаш абсолютно нищо. Разбираш ли ме Елизабет,няма да ти внуша,разчитам да ми кажеш всичко. Става ли?
В момента това е един огромен контрол от негова страна,определено не беше такъв но се промени през времето. Всъщност не беше чак толкова загубен,имаше прекрасна племеница и племеник който също обичаше ужасно много и те го научиха да бъде до голяма степен сдържан.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пон Ное 17, 2014 7:22 am

Кимнах обнадеждено, защото за първи път откакто беше чул разговора между мен и Катерина искаше да чуе и моята версия за това какво се беше случило в действителност. Мислех да се възползвам от тази възможност и да му кажа цялата истина, така повече нямаше да има тайни между нас и може би все още имаше шанс да загърбим всичко това.
- Когато дойде в бара ми и прекарахме нощта заедно... - В главата ми веднага изплува спомена за онази първа нощ. Всичко беше толкова ясно и прясно, все едно се бе случило вчера. - Нямах представа кой си... - Гледах да не го изпускам от поглед, исках да съм открита и честна с него, за да може да усети и той, че не крия абсолютно нищо... Че няма какво да крия.
- Разбрах го от теб и знаеш как реагирах... - Нямаше да споменавам за Дейвид, той знаеше всичко за него. Не смятах за необходимо да му го припомням. - Няма да крия, че се уплаших... Не от теб, а от начина по който се почувствах с теб... Никога не се бях чувствала така с никой друг... Мислих си, че ако продължим да се виждаме в крайна сметка интереса ми към теб ще отшуми и... И просто ще те зарежа, но ти можеш да бъдеш ужасно дразнещ и обсебващ и властен и... Това започна да ме плаши още повече... Започна да се превръщаш в пречка и тогава... Знаеш какво се случи... Опитах се да кажа на брат ти какво се опитваш да направиш... Той искаше да ме убие, Катерина се застъпи за мен... - Поех дъх. - Тогава не я познавах толкова добре, колкото сега и не знаех, че ще поиска нещо в замяна... Както и да е... Същата вечер дойде в дома ми и ми каза, че ако искам да живея ще трябва да се постарая да те задържа тук. - Лицето му леко се смръщи и аз побързах да кажа. - Знам как звучи Кол, повярвай ми... И знам, че е ужасно трудно да ми повярваш, но без значение какво ме е накарала да направя, аз исках същото... Разбираш ли? Всички карти бяха свалени и аз повече не трябваше да съм с него, можех да бъда с теб и не казвам, че съм те обичала тогава, но... По онова време бях обсебена от теб... Не бях на себе си... Постоянно мислех за... секса с теб и... нямаше значение дали Катерина беше дошла или не, защото самата аз нямаше да допусна да си тръгнеш... - Не знаех дали ми вярва или не, но се надявах да е така, защото не можех да бъда по-искрена от това.
- Не знам кога точно започнах да се влюбвам в теб... Мисля, че започна още в самото начало, когато дойде край езерото и ми помогна с майката на Ваалет... И тази любов се засилваше все повече и повече през годините, докато не стана толкова силна, че сега не мога да си представя как ще живея ако тъпия купол се вдигне и ти си тръгнеш... Не ми пука за Катерина и какво иска тя... Всичко от което имам нужда си ти...
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пон Ное 17, 2014 6:20 pm

Някой от истините не му харесаха,не му хареса това че не през цялото време я е бил обичал. Но всъщност като се замисли малко по дълбоко над думите и осъзна и че с него е било същото,в началото е било нещо животинско нещо непринудено. Е,да той се е влюбил по рано и е нямало лъжа но можеше да се опита да я оправдае. Да предателството за него беше много гадно но наистина я обичаше силно. Можеше да пренасочи тази омраза към Катерина.
Не помръдна известно време,като се се взираше в очите и в опит да види нещо повече дали го лъже. Но това не изглеждаше на лъжа. Защото лъжите не боляха от време на време. Отново се отдръпна от нея отиде до прозореца и погледна образите на вън който се движеха:
-Искаше ми се нещата да бъдат по различни. И понеже ти беше честна с мен и аз ще бъда. Винаги съм се страхувал да изпитам такива чувства преди ги изпитвах към Катерина но тя принадлежеше на брат ми. За това и избягах. Когато се появи ти изпитах същото силно чувство към теб,което изместваше старата рана. Щях да избягам,ако не се беше случило всичко защото се страхувах да не бъда отново предаден от момичето,което най много обичам.
Обърна се бавно към нея:
-Просто ми е нужно време малко време да се успокоя преди да съм изтребил целия град. Коства ми толкова много да се контролирам че не е истина Елизабет,разбираш ли?
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пон Ное 17, 2014 9:18 pm

Кимнах разбиращо, но просто не можех да обеля нито думичка. Беше ми съобщил толкова спокойно, че е бил влюбен в Катерина, нещо което бях подозирала през цялото време, но никога не бях сигурна и той ми го съобщаваше едва сега, сякаш е нещо маловажно. Беше казал обаче, че обича и мен и това някак си омекоти удара, но не достатъчно, за да забравя за нея.
- Хубавото е, че имаме всичкото време на света Кол... - Отвърнах тихичко и макар да изгарях от желание да се хвърля на врата му, останах на мястото си още малко, Изчаках цяла вечност за да каже още нещо, нещо от сорта, че иска да остана или пък, че не иска да си тръгвам, но той сякаш по скоро се въздържаше от това да ме изгоди.
- Ще тръгвам... - Пак замълчах за миг, с надеждата, че този път ще ме спре, но нямаше смисъл. Не ме искаше тук в този момент и нямаше смисъл да насилвам нещата.
- Ако ти потрябвам, знаеш къде да ме намериш... - Казах и се завъртях бавно, после излетях от къщата. Или щях да го направя така или изобщо нямаше да събера смелост да си тръгна. Щях да продължа да го моля да ми прости, а той щеше да се ядоса още повече, а аз не исках това.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Вто Ное 18, 2014 10:01 pm

Не ми отне никак много време, за да стигна и този път не очаквах някой да ми отвори. Влязох директно и последвах усещането за него, което ме отведе до спалнята му. Врата беше отворена широко, той се беше изпънал на леглото с бира в ръка и гледаше телевизия. Изглеждаше толкова нормално, че чак да се уплашиш. Погледите ни се кръстосаха.
- Не знаех, че гледаш футбол... - Казах подпряна на касата на врата.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Вто Ное 18, 2014 10:22 pm

-Гледах нещо друго но като те усетих да влизах превключих на друг канал.
Намигна и палаво,като се загледа в секси тялото и,което беше се подпряло на пантата на вратата. Определено изглеждаше доста секси,секси богиня,която тукущо беше паднала от небето и сега се намираше на вратата.
Под стененото одеяло започна да се вихри война в слабините му,само при мисълта,какво можеше да се крие под сакото. Често е със секси бельо или напълно гола. По скоро харесваше варианта напълно гола,защото имаше по малко дрехи който да сваля и да му пречат:
-Недей да стоиш там,ела при мен...
Остави бирата на шкафчето,като малко се изправи за да и подаде ръка:
-Искаш ли да видиш,какво съм научил...
Засмя се защото беше виждал всичко но въпреки това просто малко се шегуваше.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Вто Ное 18, 2014 10:51 pm

Прехапах леко долната си устна и пристъпих към леглото. Веднага щом бях достатъчно близо той ме сграбчи и повали на леглото. Палавите му ръце побързаха да проверят какво се крие под не до там дългото палто и за негова радост попадна само на горещата ми кожа. Не си бях сложила нищо друго, просто защото понякога голото ми тяло бе много по-съблазнително от което и да е бельо.
- Покажи ми... - Казах съблазнително. Ръката ми се плъзна по лицето му. Брадата му бе пораснала повече от обикновено, но не можех да кажа, че не ми харесва, даже обратното, мислех си какво ще е усещането да завре главата си между краката ми и да усещам гъдела.
Захапах игриво долната му устна, докато неговата свободна ръка вече се движеше по ръба на колана на палтото. Развърза го и леко го разгърна. Не изцяло, но плъзна студената си длан по кожата ми. Настръхнах цялата и се извих. Продължи към гърдите ми, които нямаше нужда да споменавам колко втвърдени вече бяха, чак ме боляха.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Вто Ное 18, 2014 11:27 pm

Изненада но приятна,като ръцете му се оказаха на прекрасно меката и кожа. Знаеше,какво иска и го изненада. Да мъжете често предпочитаха жените без дрехи,а само жените си мислеха,че бельото е секси. Засмя се като палаво каза:
-Филма започна с урок към теб но ти го пропусна,за това,ще започна с урок към мен,който да ти демострирам...
Надигна се съвсем малко,колкото да разтвори халата и да открие тялото и. Секунда след това се наведе,като започна с целувки по вратлето,езика му палаво се включваше. Вкуса на тялото и беше като сладък десерт и да до някаква степен му се искаше да я вкуси. Устните му бързо намериха пътя към тайнственото местенце. Леко наболата му брада я гъделичкаше нежно но въпреки това не се отдръпна,харесваше и. Намести се палаво се заигра,вкара нови трикове който не беше пробвал до сега. Или по скоро не се беше сещал до сега. Хареса и определено защото прихващаше чаршафите на леглото,танцуваше онзи танц на страстта,а стоновите и бяха музика за неговите уши.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Вто Ное 18, 2014 11:54 pm

Сякаш четеше мислите ми. Палавото му езиче се развихри там долу, между бедрата ми и ме накара да се побъркам от кеф. Не беше само това обаче. Да, наистина обожавах нещата които прави и начина по който ги прави, но самият той излъчваше секс. Не знам дали има смисъл в това, но нали хората казват, че се храним не само с усещането за храната, но и с вида й. Е, ако приложим тази логика към правенето на секс, тя важеше на сто процента в този случай. Кол бе ужасно красив мъж, но познавах и много по красиви от него, те обаче не притежаваха това усещане за секс като Кол. Той сякаш бе изваян от секс. Широки рамена, сила и дързост, мръсно под съзнание и брилянтно изпълнение. Можех само да го слушам докато ми говори какво ще ми направи и да свърша. Понякога свършвах само с мисълта за него, а понякога ми трябваше само едно разкъсване на бикините ми и вече бях готова. Така ми действаше... Всяка моя фибра реагираше на неговите ако щете дори и погледи. Вътрешностите ми се втечняваха само като го видя, а когато правеше така... О, ами нямаше друг вариант освен да полудея от удоволствие.
Грапавото му езиче този път не се опитваше да проникне в мен, седеше на повърхността и само ме дразнеше. Не предполагах, че може да е толкова влудяващо хубаво. Усукваше се около чувствителното ми клиторче, а леко наболата му брада стържеше по чувствителната ми кожа. Ставах все по-неспокойна. Наложи се да увие здраво ръце около широко разтворените ми крака и да ме задържи неподвижна, поне докато не изкрещях от удоволствие... Пулсираща, гореща и мокра... Беше върховно...
Надигнах леко глава и го погледнах. Нямаше аналог на усмивката, която виждах на лицето му. Не само аз бях доволна... Надигнах се още повече и смъкнах изцяло палтото си, но преди да го хвърля на земята, измъкнах колана и го размахах пред лицето му:
- Завържи ме...
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Сря Ное 19, 2014 12:20 am

-Ще го направя но обещаваш ли да бъдеш послушна?
Нямаше да бъде никак послушна но играта му харесваше,знаеше че няма да издържи много дълго на неговите палави действия. Хвана коланчето и изпълни желанието и,като я завърза за леглото. Това остави напълно не защитено,изумителното и тяло. Не се сдържа,като премина по тялото и,бавно и плавно,задържайки се на гърдите и. Имаше мания към тях,не можеше да им се насити,грубо е но е обсебен. Мъжка му работа,с изключение че само една единствена жена го побъркваше ужасно. Наистина я накара да потрепери,когато прихвана леко крайчетата и ги завъртя,знаеше че ще я подразни,ще я накара да полудее,добави към това усещане и устните си,който засмукаха влудяващо.
Между другото беше разтворил бедрата и,като втвърдената му мъжественост се отъркваше в нея. Цялото му тяло копнееше да се намира между прекрасните и бедра,да проникне и да усети изгарящото и приятно чувство. Чудеше се,как може да е толкова пристрастен към нея,да я желае и това да не спира,а да я желае все повече и повече:
-Мисля че няма да се сдържиш...
Обзалагаше се,че щеше да скъса колана и да го нападне,както най-често правеше,рядко се случваше да го направи на пук.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Сря Ное 19, 2014 12:31 am

Дишаща все по-трудно, аз потръпвах след всяко негово докосване, било то волно или неволно. За първи път обаче бях сравнително покорна и търпелива. Някак си успявах да се насладя и взема максимума от неговото бавене и дразнене. Приемах го като нещо естествено и не толкова като дразнене, а любуване на тялото ми. Виждах как ме изпива с поглед и колко му харесва да ме докосва по този начин. Обхождаше цялото ми тяло с ръце и целувки и сякаш изпитваше истинска гордост от това, че му принадлежа.
- А искаш ли да се сдържа? - Безспорно щеше да ми коства огромни усилия и самоконтрол, който когато съм с него липсваше, но ако кажеше, че иска да се покоря на желанията му поне веднъж, тогава щях да направя всичко възможно той да свали колана, едва когато той сметне за нужно.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Сря Ное 19, 2014 2:10 am

-Харесвам своето бурно момиче...
Най много му харесваше,че не е като всички момичета,че е една невероятна буря,която го врахлиташе всеки ден,всяка секунда и правеше живота му много вълнуващ. Боготвореше тази жена,,осъзнаваше че трудно би я намерил,дори и да я търсеше. Тази жена е вихрушка от емоции,обожаваше дивия и нрав,обожаваше я когато е гневна,караше го да се възбужда,когато показваше колко е властна. Да той е доминиращия но му харесваше да я вижда в ролята на властна господарка.
Отново се върна на бедрата и,като играта отново започна но този път много по дразнеща. Възбуждаше я и се опитваше да я докара до края но спираше. Дразнеше я на максимум,като езичето му сякаш,щеше да навлезе в нея но само я дразнеше. Пръста му също си играеше,като я влудяваше на макс.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Сря Ное 19, 2014 2:30 am

Едно от нещата които харесвах най-много в Кол беше това, че не се опитваше да ме подчинява на себе си. Естествено в крайна сметка аз бях готова да се влача в краката му, защото бях напълно зависима от него и желанията му, не само в леглото, но и извън него, но той не беше постигнал този ефект с принуда. Бях подвластна на Кол, по свое собствено желание и това беше най-хубавото нещо на света, защото макар и подчинена и напълно свободна едновременно.
- Кол... Моля те... - Направо ме влудяваше и май-точно това целеше да постигне. Бедрата ми трепереха силно, бях на ръба, но той не ми позволяваше да свърша. Играеше си по-жесток начин с мен, а сякаш нямах сили да го понеса.
- Искам те... - Все още с завързани ръце, не можех да направя кой знае колко много, но се надявах че ще се смили над мен... Докато не загубих и надежда и търпение... Разкъсах импровизираните си окови и издърпах главата му измежду краката си.
- Сериозно! - Казах едновременно отчаяно и заповядващо. - Искам те... В себе си... - Доуточних точно как го искам, за да няма недоразумения или грешно тълкуване на нещата... Или поне така си мислех... Докато усетя и той вече бе пъхнал пръстите си в мен. Извих се и извиках. Задвижи ги и едва на втората секунда усетих как изригвам с викове...
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Сря Ное 19, 2014 2:55 am

Направо накара цялото му същество да агонизира от удоволствие. Обожаваше да и доставя на нея такова хубаво удоволствие. Викът и когато свършваше е най прекрасното нещо,което обичаше да чува. Странно е защо толкова малки неща му доставяха толкова хубави чувства,още нови неща,който откриваше.
Извади нежно пръстите си от нея,като се надигна и впи жадно и дори безпощадно устни в нейните,усети как ръката и се влита в косата на тила му и го притиска по здраво към себе си,а другата и ръка се впи в гърба му. Изръмжа,като лъв,който тукощо опитваше от красивата си жертва.
-Моята дивачка...
Да закачаше си я но преди да може да реагира се беше наместил в нея и я накара да извие от удоволствие,същото нещо направи и той,защото да се намери в нея е желание,което му се въртеше от няколко часа от последния път. Прихвана едното и краче,като го повдигна и го сложи около кръста си,за да проникне по на дълбоко:
-Обожавам те Елизабет...
При още по жадно устните във вратлето и,като се задържа там,копнееше да я впие зъбите си в нея за да я опита да я почувства как се слива с него:
-Ти си...
Искаше да каже,че е негова но това беше думи,който трудно излизаха от неговата уста.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Сря Ное 19, 2014 3:52 am

- Луда по теб... - Довърших вместо него и докато той безкомпромисно покоряваше женствеността ми, аз търсех устните му. Не мога да кажа, че ги търсех, за да ги целуна, е това беше намерението ми, но изпълнението по скоро представляваше същинско хапане.
- Луда за теб... - Пожелавах на всеки такъв мъж, който знаеше как да те предизвика и побърка всеки път.
- Луда само с теб... - Никой... Никой друг на този свят не можеше да ме накара да се чувствам така, както той ме караше да се чувствам. На ръба на силите и възможностите си, но така жадна и гладна за него, че тази зверска нужда, която напълно осъзнавах колко е нездравословна, но и именно тя ме караше да се чувствам така жива.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Сря Ное 19, 2014 5:53 am

Телата ни се търсеха едни други и желаеха все повече и повече да се намерят. Както често се случваше и двамата до стигнах ме до края в пълен синхрон умеех ме го почти до съвършенство,което е перфектно,защото в един и същи момент се чувствах ме по един и същ върховен начин.
-Любима...
Стоеше още над нея,като я целуваше палаво,не искаше да откъсва устни от нейните. Не и в този момент в който от телата им се сипят толкова много инпулси. Отстъпи лягайки до нея но само за кратка секунда,а малко след това се извърна. Не можеше да се отдели от нея,за това я придърпа към себе си. Това не е край знаеха,че могат да го правят без почивка но искаше да се наслади на мига:
-Ще е още по хубаво,ако след това не се налага да се прибираш.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Сря Ное 19, 2014 6:02 am

Извърнах леко глава към него и с усилие повдигнах ръка към лицето му, което до не преди много време бе завряно между краката ми. Имаше адски красиво лице.
- Все още съм тук... - Имахме поне още няколко часа преди да трябва да се върна в апартамента и след като изпратех Ваалет на училище можеше да се върна тук и да прекараме цялата сутрин заедно. Ако живеехме с Лети обаче, нямаше да може да правим толкова често подобни неща. Всъщност щеше да е още по-сложно и от сега.
- Не отивам никъде... - Все още, допълних си на ум. Притиснах се към него и отпуснах глава на гърдите му. Обичах да правя така след секс, когато съм буквално изцедена. Днес например имах нужда от това просто да полежа до него, да се уверя, че е тук и не си е тръгнал от мен.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Сря Ное 19, 2014 6:21 am

Ако го бяха видели преди година и сега,щяха да кажат,че се е побъркал тотално. Променил се е ужасно много но въпреки това някак си се случи спонтанно. Не е насила,а това е най доброто нещо за него,защото не го притискаха. Е,добре купола малко помогна но въпреки всичко другото не беше насила.
Играеше си нежно с косата и,като преминаваше през меките и коси,обожаваше този момент на наслада,е добре предпочиташе да я покорява но мига след секс му харесваше.
-Знаеш ли много е странно но ми харесва да си до мен. Глупаво е но не че града не знае за нас но иска ми се да сме официално,като двойка.
Да целия град знаеше,че са заедно но те се криеха,сега беше редно да изкарат това на яве:
-Как му казват тинейджарите! Искаш ли да си ми гадже?!
Засмя се той,макар че мислеше за нещо още по сериозно но за сега искаше да намерят къща и да види това,как ще мине.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 4 от 8 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите