Къщата на Кол

-Не,не ме задържаш Бет...
Надигнах се съвсем малко,за да виждам прелесните и очи,истината е,че и аз изпитвах силни чувства към нея но не можех да им дам воля,защото се страхувах да не бъда наранен,така се случваше,когато исках да се обвържа с някой,той ме нараняваше и ме напускаше заради някой друг:
-Истината е,че не мога да спра отдавна случващото се,а и не искам. Искам нещата вече да се променят,не искам да продължаваме с тези неща. Не знам,не съм сигурен,че от раз мога да захвърля миналото и по скоро природата си. Но искам теб искам да сме заедно,като истинска двойка до колко нормална не знам но ти давам обещание,че ще се постарая.
Трябваше да го разбере, исках да знае,че изпитвам чувства и дори я обичам,без да ми се налага да го правя,щях да и го кажа но не исках да е сега исках да е в някой наистина специален момент:
-Може да се опитаме да направим някой големи крачки,да прекарваме повече време заедно,да не се крием,всички знаят че сме заедно и никой няма против...
Исках да и кажа,че вече можех ме да се показваме като нещо като двойка,а не всички дори и ние да не знаем,какви са отношенията ни.

-Елизабет...
Да женските сълзи ме караха да се чувствам ужасно,не ги харесвах,не ми допадаха и не знаех,как да реагирам,още повече,че дори не предполагах,че цялата вечер,ще стигне до тук. Не исках да я нараня,да правех гадни дори лоши неща но не исках да я нараня.Винаги съм искал да и помагам,а сега искам и да съм нейната упора:
-Недей...
Наведох се и я целунах,обгръщайки я с ръце:
-Защо не си ми казвала?
Е,как можеше при все всичко,че не е нещо сериозно,а и да странно,щеше да е да впишем едно дете във всичко това но въпреки всичко,исках да зная за това,какво и се случваше и да мога да и помогна:
-Да никога не сме говорили за това но всеки тинейджер на тази земя има някакви прожблеми,нека да попитам всеки един от племениците ми и те ще кажат,че всеки проблем е катастрофален,дори да е най-дребния. Не е нужно да го правим веднага,натрапвайки или налагайки,а и аз не съм чак толкова лош,колкото изглеждам,племениците ми ме обожават. Мисля,че ако ме опознае,ще се разбираме. Виж на всичко можем да намерим решение Елизабет...
Наведох се към нейното ушенце и тихо прошепнах:
-Винаги съм ти го казвал но не си сама...

Не ме харесваше? Че какво ми имаше за да не ме хареса,оу да:
-И ти не ме харесваше,когато се запознах ме,явно си приличате по нещо...
Открих лицето и,което беше скрито от непокорни кичури коса,за да открия прекрасното и лице,до сега не я бях виждал толкова сломена,крехка раннима,на времето си мислех,че не харесвам такива жени и ако тя направеше нещо подобно,щях да се отвратя но истината е,чене променяше нещата,а по скоро свиваха сърцето ми:
-Тя е от много скоро при теб,нормално е...
Не ме биваше никак в успокояването:
-Сигурен съм,че си приличате,ще намерите общ език,тя е тинейджер не всичко,ще е перфектно но съм сигурен,че ще се спогодите...
Успявах да успокоя всяка жена,дори най-упоритата като Катрин но с Елизабет нещата стояха по друг начин,някак нейната болка ставаше и моя и не можех да говоря някакви умни неща:
-Ако те опознае,ще разбере,че си най готиния и наставник и,ще се сближите. Жени сте за бога...
Последното беше малко шега да се усмихне но жените имаха общи теми,който мъжете не споделяха и това ги водеше.

От гърлото ми се откъсна ръмжене,нейното секси тяло ме побъркваше,още с един единствен жест караше тялото ми цялото да изтръпне. Нямаше дена на тази планета,която да ми действаше така. Дори мимолетните забивки не ме караха да се чувствам,все едно летя в облаците сякаш оставаме само двамата. С всички други беше посто чукане,а с нея беше всичко,абсолютно всичко. Ръцете ми преминаха по секси тялото и,обожавах прекрасните и форми,не беше някоя кльощава мацка,а имаше прекрасни форми,женствени,сексапилни дори,а не дори,а бяха. Погледа мия изпиваше и тя много добре знаеше,до какво води този поглед:
-Сподели идеите си Елизабет,макар че и на мен ми се въртят някой неща.
Рязко се изправих притиснах я към тялото си и нахално я целунах,заигравайки се с нейното езиче по най дивия начин:
-Мисля да допринеса още за твоята умора...
Мъжествеността ми толкова близо до голите и бедра,ако се задвижех малко щях да се вмъкна но тя ме дразнеше,понякога просто обичаше да си играе с мен.

Ако не ми харесваше члена ми нямаше да реагира по този начин,а той просто потрепна,запулсира под волята на нейните ласки. Прехапах долната си устна и просъсках отново,тя знаеше,как да ме побърка,знаеше отлично как действията и действаха на тялото ми,как ме побъркваше. Тялото и,жестовете и,прекрасната и мека коша,ароматнте и коси,преластителното и погледче.
-Не ме измъчвай така Елизабет...
Харесваха ми такъв тип ласки нов момента повече от всичко исках да се наместя в нея,да я имам,да я усещам колко,влажна,стегната и гореща е тя. Пасвах ме си невероятно перфектно и нейното тялото сякаш ми принадлежеше,както и моето на нея.
-Ела,ела при мен мила...
Придърпах я леко но тя отново искаше да ме измъчва:
-Елизабет по дяволите,понякога си доста лоша...
Всъщност тя беше първата и единствена жена,която се осмеляваше да прави това и и се разминаваше,позволявах и го защото ми харесваше.

Ръцете мисе вкопчиха в стегнатото и сексапилно дупе,като от стегнатата ми челюст се процеди едно съскане,породено от невероятна възбуда и удоволствие. Толкова гореща,толкова влудяваща и невероятно,невероятно прелестна. Истинска богиня на любовта,моята богиня дори на сърцето ми.
Имах търпение още да я оставя да ме покорява. Всъщност много добре знаеше,че мога да я надвия,че мога да го направя  но ми харесваше да я оставям да контролира,да прави онова което иска. Жест който отново не правех не правех с никоя друга,обикновено аз доминирах аз командвах,аз налагах но с Елизабет всичко е резлично. Движех се под нея,като се опитвах да контролирам но тя хвана ръцете ми и ги притисна към леглото. Естествено дадох и се,защото ако го исках щях да не и го позволя но ми харесваше да виждам,колко властна е тя:
-Елизабет,побъркваш ме...
Усещах,как пулсирам в нея,колко влажна,как се разтичаше по мен и как ме караше да се чувствам. Преплетой пръсти с нейните,като се опитах да си открадна една целувка но тя се отдръпна,знаеше колко ме дразни,даде ми целувка,когато тя пожела:
-Подължаваш със своята жестокост нали? Предупреждавам те скоро,ще съжаляваш...

-Оу не ти си!
Все още не бях получил моето,оставих я да се наслади но миг след това я повалих на леглото,като я направих моя по моя начин. Задвижих се бързо,щях преди да стигна до моя оргазъм,да я доведа до неин втори оргазъм. Обожавах да го правим по този див начин,всъщност го бяхме правили по всякакъв начин,и всеки криеше своето очарование но животинското по ни прилягаше и на двамата.
-Обожавам те...
Шепнех името и,казвах го толкова много пъти,с такова удоволствие:
-Моя си,моя си любима...
Усещах как трепери под мен,как е отново на път да свърши,сега и моя момент наближаваше,впих без пощада устните си в мекото и вратле,като копнее да я разкъсам,да я ухапя но знаех,че никак няма да е добра идеята. При нас имаше правило никой никога не се хапеше,а двамата ужасно исках ме на моменти да се опитаме един друг.

Някак си може би от страни изглеждах на пълен глупак,защото по лицето ми се запечата една доволна усмивка и не точно доволна,а по скоро задоволена усмивка. По дяволите и да търсех с векове,нямаше да намеря по съвършена от нея,тя беше истинско въплащение на мечтите ми,сякаш излязла от някой сън. Отново щях да повторя наум По  дяволите,защото нямаше жена като нея,която да желая толкова отчаяно,всяко нещо в нея да ме побъркваше,толкова да харесвах всичко дори как се ядосваше,обожавах я ядосана,дори я предизвиквах но в последните пъти просто не се хващаше,защото ме усети,че го правя нарочно но исках да я видя във вихъра,дори малко властна,оставях я защото исках да провокирам всичко в нея. Малкото котенце и опасната тигрица.
Все още не бях слязъл от нея но се задвижих няколко пъти,докато премина и последната сладка тръпка. Усещах как се вливам в нея,третото за един ден но наистина по дяволите,обожавах я...
Обсипах с целувки  прекрасното и вратле,брадичка и устни,завладян от емоциите искаше ми се да мога да я изям на моменти,толкова сладка ми се струваше.
-Не мога да ти се наситя Елизабет никога няма да мога.
Истина беше,страстта ми към нея не преминаваше,по скоро се засилваше,дори последните тройки,бяха по скоро двойки,защото отделих прекалено малко внимание на другото момиче но само Елизабет е в състояние да ме побърка,особено губех властта,когато я видех със високите токчета и онова секси бельо,червено и дантелено,правеше ме като бик,просто исках да я нападна.
Тази мисъл моментално ме накара да се възбудя,тя се учуди,а аз се засмях защото тя не знаеше:
-Не спокойно не е друга,появи се в мислите ми със секси  дантеленото червено бельо,което купувам за 5 път,защото го разкъсвам. Толкова хресвам да те виждам в него...
Просъсках в ушенцето и:
-Обичам да те оставям по токчета и чорапки...
Дори не я оставих да си помисли да ходи до банята,още не излязъл от нея се задвижих на нов дъх но не бързо,а по скоро бавно,сега просто щях ме да правим може би любов или нашето понятие за такова,дълбоки и бавни прониквание,като ни караха да се възбудим и двамата,а между тях щях ме да си говорим палаво...

Лиших я дълго от целувка но когато и я дадох тя продължи дълго,много дълго отдръпнах се за секунда,колкото да може да си поеме въздух и  отново я зацелувах. Не можех дори на целувките и да и се наситя. Не знаех,защо е така,исках я само за себе си,исках я до мен,аз в нея,по всякакви начини,можех само по един единствен начин да си го обясня. Обичах я,обичах я толкова много,че не си поредставях друг живот освен този с нея.
Трябваше,трябваше да направя всичко по силите си,за да я задържа до себе си,да я накарам да се почувства сигурна,това което и давах сега можеше да казва,че и харесва но истината е,че заслучаваше не малко не много,а всичко всичко,абсолютно...
Ръцете ми се оказах впити в прекрасното и извит кръсче и се спуснаха към секси дупето и,като сякаш се опитвах да я накарам да не се мърда или да проникна по на дълбоков в нея. Усетих как  е на път да свърши толкова лесно ми се даваше на моменти. Спрях,като проникнах на дълбоко в нея:
-Не,Елиза...-така я наричах само при специални случай,като нещо много нежно и възбуждащо-По сладко е когато го отложа...
По скоро исках да я подразня малко,да я накарам дори малко да ми се помоли или да се ядоса и да вземе това,което иска,естествено,щях да и дам да си го вземе.

Помоли ми се,защото усети,как ръцете ми бяха на път да отидат и да прихванат дупето и,което щеше да я ограничи да получи това,което иска,а определено  усещах,че го иска отчаяно. Нямаше да я мъча повече,е поне не много,защото усещах,че и умората си казваше своето в нея,а поне трябваше да и стигнат малко силички за да си вземе душ. Умеех да я щадя,защото ако бях ме напълно искрени и честни,ако не се укротявах на моменти просто щях да я направя пленичка на леглото.
Не и попречих,а по скоро и помогнах като се движех под нея,за да я накарам да изпита по голямо удоволствие. Хванала ръцете ми за да се застрахова да не я спира но исках да я докосва:
-Пусни ме Елиза...
Не,че не можех да се откъсна и сам бързо можех да го сторя но исках да е по нейна воля и желание:
-Обещавам няма да съм лош...
Пусна ме вярваше ми и знаеше,че няма да я излъжа,е понакога го правех но никога не е било напразно,и се е чувствала след това два пъти по хубаво. Щом ме пусна се насочих към прекрасните и сексапилни гърди,като се заиграх с тях,те леко се полючваха от нейните движениея,толкова ми харесваше да си играя с тях. Спрях за  миг с целувките надигнах се и впих цадно и без пощада устните си в тях,заигравайки с прекрасните и крайчета.

Само тя оставаше в прегръдките ми след секс,всички останали се бяха превърнали в мимолетна забежка,нещо което правех,защото ми се правеше,а не защото толкова много го желаех,преди съвсем не беше така харесваше ми да съм близък с жените,а сега по скоро си остана,като глупав навик и нищо повече. Заиграх се с меките и коси,като ги въртях из пръстите си. Чух въпроса но ми трябваше време да помисля наистина над него,защото определено не ги броях,а като се замислех не бяха много,явно просто не ги намирах за интересни или бях с нея през останалото време:
-В същност освен с жените,който си водила тук,който не са много,са може би пет от както се случи всичко...
Което беше малка бройка имайки предвид,колко съм ненаситен,колко обичах да флиртувам това просто е една скромна бройка,която не преовеличавах наистина,просто така беше:
-И в пете пъти ти отказваше да дойдеш,ядосвах се ужасно и излизах да пия,не се оправдавам...
Определено не го правех но си личеше,че го правя само когато тя не е край мен,не за да ме спира,а защото изпитвах потребността да е около мен,а когато не беше си го правех с друга да я заместя не успешно. И за това си давах сметка едва сега,колко странно че с един въпрос се откриха други по малки.

-Най вероятно ако преди 17 години имах възможност да си тръгна и го направех,може би нямаше да се върна.
Това е истината но само за миналото,която знаеха и двамата. Истината е,че го бях направил повече от паниката да не бъда наранен или още по зле тя да е просто пионка на някой или нещо подобно:
-Но всъщност до голяма степен е добре,че се случи така,разбрах че мога да живея на едно място,е добре по принуда е но не е чак толкова лошо и с времето разбрах,че ако си близо до мен няма знаечение къде съм,защото най-често като съм с тебе света изчезва...
Исках да знае,че въпреки миналото не се чувствах вързан за нея и ако не исках да бъда с нея,нямаше да го направя,не е защото не я харевам,обиден съм,всъщност точно обратното:
-А сега ако падне по скоро,ще ми се иска да отидем някъде на почивка и да се върнем после,може би до Париж или Венеция,може до някое топло място,а и ще е приятно,ако може да заведем Ваалет на някой непознато място. Знам,че не може да оставиш града не ми е минавало през ума да те отделям от него,но едноседмично пътуване поне би могла да си позволиш. Ако нещата стоят по друг начин....
Да ама нямаше такъв шанс,да и не я лъжех,казвах истината не ми се искаше да бягам вече не е от това,че свикнах с мисълта истината е,че свикнах и исках да съм с Елизабет.