Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Къщата на Кол

Страница 2 от 8 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Нед Май 04, 2014 12:34 am

Затворих очи и отпуснах глава на гърдите му. Това беше едно от най-милите неща които ми бе казвал през всички тези близо 17 години от както го познавах и наистина оценявах смелостта и волята, които се изискваха, за да каже всичко това на глас. Трудно в случая не беше просто дума, знаех че полага наистина голямо усилие, за да ми каже това.
- Добре, защото на мен също не ми се иска да ме делиш с никой друг... - Не споменавах нищо за момичетата, нищо, че той май визираше и този вид тройки, но истината беше, че с тях можех да се примиря. Вече бях претръпнала и знаех, че това му доставя удоволствие.
- И въпреки всичко... - Леко надигнах глава и го погледнах. - Не се случи и днес... - Да, този мъж наистина за един кратък период от време имаше достъп до тялото ми, но нито за секунда то не беше в негово притежание, защото от много отдавна един мъж бе превзел това тяло по безапелационен начин и то му принадлежеше изцяло.
- Знам, че вероятно това което ще кажа сега няма да ти хареса и знам, че уговорката никога не е включвала чувства, но... Аз... Наистина... - Искаше ми се да кажа, че го обичам, но щеше да е прекалено ако го направя.
- Искам да бъда с теб и вярваш или не, си единствено ти, през последните 17 години... Това не означава, че искам същото от теб... Просто... Това е начина по който се чувствам аз и не бива да те задължава по някакъв начин...

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Нед Май 04, 2014 1:08 am

-Не,не ме задържаш Бет...
Надигнах се съвсем малко,за да виждам прелесните и очи,истината е,че и аз изпитвах силни чувства към нея но не можех да им дам воля,защото се страхувах да не бъда наранен,така се случваше,когато исках да се обвържа с някой,той ме нараняваше и ме напускаше заради някой друг:
-Истината е,че не мога да спра отдавна случващото се,а и не искам. Искам нещата вече да се променят,не искам да продължаваме с тези неща. Не знам,не съм сигурен,че от раз мога да захвърля миналото и по скоро природата си. Но искам теб искам да сме заедно,като истинска двойка до колко нормална не знам но ти давам обещание,че ще се постарая.
Трябваше да го разбере, исках да знае,че изпитвам чувства и дори я обичам,без да ми се налага да го правя,щях да и го кажа но не исках да е сега исках да е в някой наистина специален момент:
-Може да се опитаме да направим някой големи крачки,да прекарваме повече време заедно,да не се крием,всички знаят че сме заедно и никой няма против...
Исках да и кажа,че вече можех ме да се показваме като нещо като двойка,а не всички дори и ние да не знаем,какви са отношенията ни.

Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Нед Май 04, 2014 5:44 am

- Знам, че напоследък не мога да ти отделям толкова много внимание и изглежда така сякаш искам да те скрия от света, но не е така... - Нещата бяха много по-сложни от това, поне за мен в тази ситуация.
- Прав си, всички знаят за нас и не е тайна за никой, но в момента ситуацията, в която се намирам е доста деликатна. - Имах предвид Ваалет и това, че сега живееше при мен.
- Отношенията ни са достатъчно странни и без да ги натрапвам или обяснявам на една невръстна тинейджърка, която си има не малко собствени проблеми. - Нямаше как да обясня точно на нея, че сме двама възрастни, които обичат секса и обичат да го правят заедно, а понякога и с други хора.
Изведнъж без видима причина очите ми отново започнаха да се пълнят със сълзи и не знам кое от всичко напоследък бе отключило този очевидно нервен срив в мен точно сега. Явно напрежението тази вечер бе ескалирало и за първи път си позволявах да се срина така пред него. Не ме беше виждал да плача никога до този момент, а сега сякаш нямах сили да се сдържа.
- Съжалявам... - Побързах да скрия лицето си в ръце, защото ме беше срам от тези сълзи и че се появяваха точно в този момент. Бях провалила цялата вечер, а сега направо я съсипвах.
- Не мислех, че ще бъде толкова трудно... - Нуждата ми да говоря за ситуацията в живота ми на този етап най-накрая бе избила и то точно в негово присъствие. Не исках да го правя свидетел на личните си драми и мисля, че той харесваше най-много това в мен, че никога не го натоварвах с излишна информация или проблеми, а сега лежейки в леглото му, непосредствено след секс циврех като пълна идиотка и му казвах, колко ми е трудно да бъда опора и пример, за едно 16 годишно момиче.

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Нед Май 04, 2014 6:04 am

-Елизабет...
Да женските сълзи ме караха да се чувствам ужасно,не ги харесвах,не ми допадаха и не знаех,как да реагирам,още повече,че дори не предполагах,че цялата вечер,ще стигне до тук. Не исках да я нараня,да правех гадни дори лоши неща но не исках да я нараня.Винаги съм искал да и помагам,а сега искам и да съм нейната упора:
-Недей...
Наведох се и я целунах,обгръщайки я с ръце:
-Защо не си ми казвала?
Е,как можеше при все всичко,че не е нещо сериозно,а и да странно,щеше да е да впишем едно дете във всичко това но въпреки всичко,исках да зная за това,какво и се случваше и да мога да и помогна:
-Да никога не сме говорили за това но всеки тинейджер на тази земя има някакви прожблеми,нека да попитам всеки един от племениците ми и те ще кажат,че всеки проблем е катастрофален,дори да е най-дребния. Не е нужно да го правим веднага,натрапвайки или налагайки,а и аз не съм чак толкова лош,колкото изглеждам,племениците ми ме обожават. Мисля,че ако ме опознае,ще се разбираме. Виж на всичко можем да намерим решение Елизабет...
Наведох се към нейното ушенце и тихо прошепнах:
-Винаги съм ти го казвал но не си сама...

Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Нед Май 04, 2014 6:21 am

Последният човек от когото съм очаквала нещо подобно, бе Кол и след всичко случило се, думите му, че не съм сама ми вдъхваха толкова много сила. Дори и да не ми се искаше да го призная, имах огромна нужда от тези думи и увереността, че те са истина. Точно и заради това бях дошла тази нощ. Всичко което исках е просто да полежа до него и да почерпя от неговата сила. Даже не ми беше нужно да говорим за това и това, че сега го правехме си беше чист бонус.
- Явно не всички тинейджъри те обожават... - Казах подсмърчайки.
- Днес тя ми каза, че я плашиш... - Толкова ми се искаше да го харесва и да не е чак толкова трудно.
- Това обаче дори не е основният проблем... - Добре, май вече прекалявах с откровенията и със жалванията, обаче тъкмо бях започнала да говоря и от това сякаш ми ставаше толкова по-леко.
- Нямам никаква представа как да се държа с нея... - Да, отговарях и се грижех за много хора, но това с Ваалет беше нещо съвсем различно. С нея не можех да допускам грешки.
- Винаги съм била само аз. Не се е налагало да се грижа за никой друг и никак не се справям Кол...

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Нед Май 04, 2014 6:46 am

Не ме харесваше? Че какво ми имаше за да не ме хареса,оу да:
-И ти не ме харесваше,когато се запознах ме,явно си приличате по нещо...
Открих лицето и,което беше скрито от непокорни кичури коса,за да открия прекрасното и лице,до сега не я бях виждал толкова сломена,крехка раннима,на времето си мислех,че не харесвам такива жени и ако тя направеше нещо подобно,щях да се отвратя но истината е,чене променяше нещата,а по скоро свиваха сърцето ми:
-Тя е от много скоро при теб,нормално е...
Не ме биваше никак в успокояването:
-Сигурен съм,че си приличате,ще намерите общ език,тя е тинейджер не всичко,ще е перфектно но съм сигурен,че ще се спогодите...
Успявах да успокоя всяка жена,дори най-упоритата като Катрин но с Елизабет нещата стояха по друг начин,някак нейната болка ставаше и моя и не можех да говоря някакви умни неща:
-Ако те опознае,ще разбере,че си най готиния и наставник и,ще се сближите. Жени сте за бога...
Последното беше малко шега да се усмихне но жените имаха общи теми,който мъжете не споделяха и това ги водеше.

Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Нед Май 04, 2014 7:05 am

Усмихнах му се лекичко и си поех дъх изтривайки и последните следи от сълзи по лицето си.
- Благодаря ти! - Сега се чувствах толкова по-освободена и спокойна. Кол някак си винаги ме спасяваше в кризисни ситуации и този път не правеше никакво изключение от правилото.
Придърпах лицето му към своето и го целунах първоначално нежно, след това включих в действие и палавото си езиче, което се заигра с неговото. Моментално по тялото ми пропълзяха тръпки на удоволствие и слабините ми запулсираха. Желаех го отново и този път доста по-силно от по-рано тази вечер.
Разтворих леко хавлията и се прехвърлих изцяло върху него, без да спирам да го целувам и за миг.
- Остават ни още няколко часа, докато стане време да се прибирам... - Промърморих между целувките, които сега оставях по врата му.
- Някакви идеи как да ги уплътним? - На мен ми се въртеше една, но исках да чуя и неговите предложения, ако му се намират такива.

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Нед Май 04, 2014 7:15 am

От гърлото ми се откъсна ръмжене,нейното секси тяло ме побъркваше,още с един единствен жест караше тялото ми цялото да изтръпне. Нямаше дена на тази планета,която да ми действаше така. Дори мимолетните забивки не ме караха да се чувствам,все едно летя в облаците сякаш оставаме само двамата. С всички други беше посто чукане,а с нея беше всичко,абсолютно всичко. Ръцете ми преминаха по секси тялото и,обожавах прекрасните и форми,не беше някоя кльощава мацка,а имаше прекрасни форми,женствени,сексапилни дори,а не дори,а бяха. Погледа мия изпиваше и тя много добре знаеше,до какво води този поглед:
-Сподели идеите си Елизабет,макар че и на мен ми се въртят някой неща.
Рязко се изправих притиснах я към тялото си и нахално я целунах,заигравайки се с нейното езиче по най дивия начин:
-Мисля да допринеса още за твоята умора...
Мъжествеността ми толкова близо до голите и бедра,ако се задвижех малко щях да се вмъкна но тя ме дразнеше,понякога просто обичаше да си играе с мен.

Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Нед Май 04, 2014 7:44 am

- Добра идея... - Отвърнах му закачливо и с леко дрезгав глас, защото възбудата вече бе взела превес над мен. Все още не ми трябваше много, за да почувствам сладко напрежение, ниско долу в стомаха си. Кол просто беше мъжът мечта, който изпълваше със съдържание думата първично привличане. Всичко в него ме възбуждаше до краен предел. Ароматът му и погледът, неговата сила и мощ, имението му да ме побърква от удоволствие...
Ръцете ми шареха навсякъде по тялото му. Вече познавах до болка, всяка една част от него и сякаш не достатъчно, за да загубя интерес. Извих леко ханша си и се отърках в издутият му пакет. Имах чувството, че панталона му всеки миг ще се пръсне по шевовете.
- Отпусни се... - Казах му аз и поставяйки ръце на гърдите му, го избутах обратно назад, за да се излегне върху леглото. Наведох се към него и оставих няколко целувки по гърдите му. Обичах да докосвам всяка една част от тялото му. После се отдръпнах леко назад и разгърнах хавлията, като я хвърлих някъде на страни. Останах чисто гола под милостта на изгарящият му поглед. Имах чувството, че ме изпива дори и само с очи. Отново завъртях леко ханша си и минах с ръце през гърдите си.
Не прекалено дълго, само малко, колкото да го подразня минах с ръце през тялото си. После ги спуснах към ципа на панталона му и го разкопчах изключително бавно, малко по малко освобождавайки звяра в него. Тази гледка накара слабините ми да запулсират още по-силно и нетърпеливо. Минах с ръка по дължината на члена му и той изтръпна. Усетих как всеки мускул в тялото му се напряга до краен предел. Усмихнах се дяволито:
- Харесва ли ти да правя това... - Наведох се и мина с езиче.
- А това... - Засмуках го леко...

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Нед Май 04, 2014 7:56 am

Ако не ми харесваше члена ми нямаше да реагира по този начин,а той просто потрепна,запулсира под волята на нейните ласки. Прехапах долната си устна и просъсках отново,тя знаеше,как да ме побърка,знаеше отлично как действията и действаха на тялото ми,как ме побъркваше. Тялото и,жестовете и,прекрасната и мека коша,ароматнте и коси,преластителното и погледче.
-Не ме измъчвай така Елизабет...
Харесваха ми такъв тип ласки нов момента повече от всичко исках да се наместя в нея,да я имам,да я усещам колко,влажна,стегната и гореща е тя. Пасвах ме си невероятно перфектно и нейното тялото сякаш ми принадлежеше,както и моето на нея.
-Ела,ела при мен мила...
Придърпах я леко но тя отново искаше да ме измъчва:
-Елизабет по дяволите,понякога си доста лоша...
Всъщност тя беше първата и единствена жена,която се осмеляваше да прави това и и се разминаваше,позволявах и го защото ми харесваше.

Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Нед Май 04, 2014 8:12 am

Тези малки закачки преди съществената част се случваха обикновено в моменти като този, в които имах наистина крещяща нужда от него, но и имах ограничени сили, затова го докарвах почти до ръба и той подивяваше истински и имаше време точно толкова, колкото да ми даде всичко от което имам нужда и двамата да останем задоволени. Другите пъти просто го "наказвах" за дето той правеше това с мен.
Продължих така още малко, докарвайки го до истинска лудост и безпомощност и едва тогава позволих на себе си и него да се слеем в едно. Бях изключително възбудена и влажна и дори и да не бях чак толкова внимателна, докато бавно се спускам по дължината на мъжествеността му, поемайки я в себе си, нещата нямаше да са много по-различни. Когато го усетих изцяло в мен, се отпуснах за миг и издишах шумно от удоволствие. Обожавах тов първо сливане на телата ни и ми се искаше да задържа по-дълго това усещане, макар той едва да удържаше страстта си в този миг. Знаех че след това което бях направила има нужда да бъде себе си и нямах нищо против, но не веднага.

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Нед Май 04, 2014 8:25 am

Ръцете мисе вкопчиха в стегнатото и сексапилно дупе,като от стегнатата ми челюст се процеди едно съскане,породено от невероятна възбуда и удоволствие. Толкова гореща,толкова влудяваща и невероятно,невероятно прелестна. Истинска богиня на любовта,моята богиня дори на сърцето ми.
Имах търпение още да я оставя да ме покорява. Всъщност много добре знаеше,че мога да я надвия,че мога да го направя  но ми харесваше да я оставям да контролира,да прави онова което иска. Жест който отново не правех не правех с никоя друга,обикновено аз доминирах аз командвах,аз налагах но с Елизабет всичко е резлично. Движех се под нея,като се опитвах да контролирам но тя хвана ръцете ми и ги притисна към леглото. Естествено дадох и се,защото ако го исках щях да не и го позволя но ми харесваше да виждам,колко властна е тя:
-Елизабет,побъркваш ме...
Усещах,как пулсирам в нея,колко влажна,как се разтичаше по мен и как ме караше да се чувствам. Преплетой пръсти с нейните,като се опитах да си открадна една целувка но тя се отдръпна,знаеше колко ме дразни,даде ми целувка,когато тя пожела:
-Подължаваш със своята жестокост нали? Предупреждавам те скоро,ще съжаляваш...

Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Нед Май 04, 2014 8:36 am

- Почти съм там... - Прошепнах задъхано и впих устните си в неговите, като задвижих малко по-бързо ханша си. Щях да свърша всеки миг и противно на всички очаквания, след всички еуфорични моменти тази вечер, сега избързвах прекалено много, но не мислех, че ще има нещо против. Знаех, че му харесва когато изпитвам удоволствие и особено когато той е причината за това.
Отдръпнах се рязко назад и пуснах ръцете му, напълно погълната от дивото усещане, което се разби в тялото ми. Оргазма, който не бях предвидила в началото, сега ме заля с пълна сила и разтърси тялото ми. Изстенах високо и забих нокти в гърдите му:
- Не, ти ме побъркваш... - Казах му аз докато преминаваха и последните тръпки, а той стоически и търпеливо ме изчакваше да взема своето, преди и самият той да го направи.
- Невероятен си... - Казах и диво впих устни в неговите.

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Нед Май 04, 2014 8:58 am

-Оу не ти си!
Все още не бях получил моето,оставих я да се наслади но миг след това я повалих на леглото,като я направих моя по моя начин. Задвижих се бързо,щях преди да стигна до моя оргазъм,да я доведа до неин втори оргазъм. Обожавах да го правим по този див начин,всъщност го бяхме правили по всякакъв начин,и всеки криеше своето очарование но животинското по ни прилягаше и на двамата.
-Обожавам те...
Шепнех името и,казвах го толкова много пъти,с такова удоволствие:
-Моя си,моя си любима...
Усещах как трепери под мен,как е отново на път да свърши,сега и моя момент наближаваше,впих без пощада устните си в мекото и вратле,като копнее да я разкъсам,да я ухапя но знаех,че никак няма да е добра идеята. При нас имаше правило никой никога не се хапеше,а двамата ужасно исках ме на моменти да се опитаме един друг.

Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Нед Май 04, 2014 9:14 am

Кол беше точно такъв какъвто го обичах. Беше себе си, наистина див и мощен. Караше ме да се извивам и стена от удоволствие под силното му тяло. О, да, любовта беше наистина нещо прекрасно, но секса с него беше дори още по-прекрасен. Сексът беше нашето нещо. Още онзи първи път бях убедена, че колкото и века да живея, цяла вечност дори, нямаше да намеря друг, с който да си пасваме до такава степен. И двамата с Кол, наистина обожавахме секса и то във всичките му форми и с времето сякаш не просто не се отегчавахме един друг, а се желаехме още повече. Имахме еднакви нужди и потребности и с него никога не се бях чувствала виновна за желанията си или ненаситността си. Напротив, той дори беше още по-ненаситен и от мен.
- Само твоя... - Простенах при един от поредните му тласъци в мен и именно този тласък предизвика вулкан от страст и в двама ни. Кол свърши бурно в мен, докато аз правех същото.
- Само твоя... - Усещах как се разлива в мен и как все още продължава рязко и грубо да нахлува в тялото ми, докато аз буквално се разтрисах от оргазъм след оргазъм. Няколкото тласъка, преди наистина просто да застине в мен, ме изстреляха до нови висоти в удоволствието от секса с Кол. Никога не бях получавала толкова бързи един след друг, няколко оргазъма, всеки следващ още по-безумно хубав. Всъщност беше се случвало и друг път, но не чак толкова много в рамките на няколко секунди.

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пон Май 05, 2014 5:00 am

Някак си може би от страни изглеждах на пълен глупак,защото по лицето ми се запечата една доволна усмивка и не точно доволна,а по скоро задоволена усмивка. По дяволите и да търсех с векове,нямаше да намеря по съвършена от нея,тя беше истинско въплащение на мечтите ми,сякаш излязла от някой сън. Отново щях да повторя наум По  дяволите,защото нямаше жена като нея,която да желая толкова отчаяно,всяко нещо в нея да ме побъркваше,толкова да харесвах всичко дори как се ядосваше,обожавах я ядосана,дори я предизвиквах но в последните пъти просто не се хващаше,защото ме усети,че го правя нарочно но исках да я видя във вихъра,дори малко властна,оставях я защото исках да провокирам всичко в нея. Малкото котенце и опасната тигрица.
Все още не бях слязъл от нея но се задвижих няколко пъти,докато премина и последната сладка тръпка. Усещах как се вливам в нея,третото за един ден но наистина по дяволите,обожавах я...
Обсипах с целувки  прекрасното и вратле,брадичка и устни,завладян от емоциите искаше ми се да мога да я изям на моменти,толкова сладка ми се струваше.
-Не мога да ти се наситя Елизабет никога няма да мога.
Истина беше,страстта ми към нея не преминаваше,по скоро се засилваше,дори последните тройки,бяха по скоро двойки,защото отделих прекалено малко внимание на другото момиче но само Елизабет е в състояние да ме побърка,особено губех властта,когато я видех със високите токчета и онова секси бельо,червено и дантелено,правеше ме като бик,просто исках да я нападна.
Тази мисъл моментално ме накара да се възбудя,тя се учуди,а аз се засмях защото тя не знаеше:
-Не спокойно не е друга,появи се в мислите ми със секси  дантеленото червено бельо,което купувам за 5 път,защото го разкъсвам. Толкова хресвам да те виждам в него...
Просъсках в ушенцето и:
-Обичам да те оставям по токчета и чорапки...
Дори не я оставих да си помисли да ходи до банята,още не излязъл от нея се задвижих на нов дъх но не бързо,а по скоро бавно,сега просто щях ме да правим може би любов или нашето понятие за такова,дълбоки и бавни прониквание,като ни караха да се възбудим и двамата,а между тях щях ме да си говорим палаво...

Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пон Май 05, 2014 5:32 am

- Знам... - Прошепнах тихичко и поех лицето му в ръце, придърпвайки го надолу към мен. Опитах се да го целуна, но целувката продължи съвсем за кратко, а после премина по скоро в закачливо захапване на устните му. Въздухът наистина не достигаше до белите ми дробове и сякаш съвсем умишлено крадях от неговия горещ и учестен дъх, който направо прогаряше кожата ми.
Ръцете му бяха обхванали колената ми и всеки път, когато се опитах да ги притворя, той ги отдръпваше настрани. Моите ръце пък шареха по лицето и раменете му, тялото ми се извиваше зажадняло за неговият допир.
Прималяваше ми от удоволствие и стенанията ми зачестяваха. Желаех го така неистово и на моменти ми се искаше да си останем така завинаги, слети един в друг, защото само в моменти като този чувствах, че го притежавам изцяло.
- Целуни ме... - Отново придърпах главата му, която бе заровил във врата ми и улових погледа му. Устните ми се разтвориха очакващо и очите ми инстинктивно се затвориха. Усещах парещият му дъх все по-близо до лицето си и сякаш дъхът ми спираше. Той докосна нежно устните ми и пое стенанието, което тъкмо щеше да излезе от тях. Езичето му потъна между устните ми и затанцува страстен танц с моето.

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пон Май 05, 2014 5:45 am

Лиших я дълго от целувка но когато и я дадох тя продължи дълго,много дълго отдръпнах се за секунда,колкото да може да си поеме въздух и  отново я зацелувах. Не можех дори на целувките и да и се наситя. Не знаех,защо е така,исках я само за себе си,исках я до мен,аз в нея,по всякакви начини,можех само по един единствен начин да си го обясня. Обичах я,обичах я толкова много,че не си поредставях друг живот освен този с нея.
Трябваше,трябваше да направя всичко по силите си,за да я задържа до себе си,да я накарам да се почувства сигурна,това което и давах сега можеше да казва,че и харесва но истината е,че заслучаваше не малко не много,а всичко всичко,абсолютно...
Ръцете ми се оказах впити в прекрасното и извит кръсче и се спуснаха към секси дупето и,като сякаш се опитвах да я накарам да не се мърда или да проникна по на дълбоков в нея. Усетих как  е на път да свърши толкова лесно ми се даваше на моменти. Спрях,като проникнах на дълбоко в нея:
-Не,Елиза...-така я наричах само при специални случай,като нещо много нежно и възбуждащо-По сладко е когато го отложа...
По скоро исках да я подразня малко,да я накарам дори малко да ми се помоли или да се ядоса и да вземе това,което иска,естествено,щях да и дам да си го вземе.

Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пон Май 05, 2014 5:59 am

- Не... - Простенах умоляващо и увих крака около кръста му. Вече предвкусвах тази сладка наслада и той нарочно ме бе лишил от нея. Мразех ужасно много когато е толкова жесток. Имах нужда от това и той го знаеше.
- Моля те... - Още по безпомощно и нуждаещо се промълвих и впих устни в неговите.
- Не спирай... - Имах нужда да се освободя от цялото това напрежение, защото имах чувството, че то ще ме погуби. Молбата ми май свърши работа, защото той се отдръпна леко и после потъна отново и така отново и отново, докато след няколко прониквания тялото ми не се напрегна и отново предусетих финала, когато той отново спря и един вик на безсилие се изтръгна от гърдите ми.
- Не! - Това наистина вече беше жестоко, но ми даде да разбера, че няма да ми даде онова което искам, докато не си го взема сама. Събрах всичките си останали сили и се преобърнах върху него, без да му позволявам да напуска тялото ми. Улових ръцете му и ги приклещих към леглото, а след това задвижих ханша си върху него. Веднага тръпки на удоволствие запълзяха по гръбнака ми и издишах шумно. Намерих устните му и започнах да го целувам.
- Не бъди лош... Моля те...

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пон Май 05, 2014 6:11 am

Помоли ми се,защото усети,как ръцете ми бяха на път да отидат и да прихванат дупето и,което щеше да я ограничи да получи това,което иска,а определено  усещах,че го иска отчаяно. Нямаше да я мъча повече,е поне не много,защото усещах,че и умората си казваше своето в нея,а поне трябваше да и стигнат малко силички за да си вземе душ. Умеех да я щадя,защото ако бях ме напълно искрени и честни,ако не се укротявах на моменти просто щях да я направя пленичка на леглото.
Не и попречих,а по скоро и помогнах като се движех под нея,за да я накарам да изпита по голямо удоволствие. Хванала ръцете ми за да се застрахова да не я спира но исках да я докосва:
-Пусни ме Елиза...
Не,че не можех да се откъсна и сам бързо можех да го сторя но исках да е по нейна воля и желание:
-Обещавам няма да съм лош...
Пусна ме вярваше ми и знаеше,че няма да я излъжа,е понакога го правех но никога не е било напразно,и се е чувствала след това два пъти по хубаво. Щом ме пусна се насочих към прекрасните и сексапилни гърди,като се заиграх с тях,те леко се полючваха от нейните движениея,толкова ми харесваше да си играя с тях. Спрях за  миг с целувките надигнах се и впих цадно и без пощада устните си в тях,заигравайки с прекрасните и крайчета.

Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пон Май 05, 2014 6:24 am

Тялото ми леко се изви назад, за да му дам достъп до гърдите ми, които днес не бяха получили кой знае какво внимание от негова страна. Сега обаче ми се реваншираше за това. Езичето му кръжеше около зърното на едната ми гърда, после се прехвърляше на другата и пак обратно, а аз не спирах да се движа до колкото ми позволяваше позата и възможностите.
Чувствах се безкрайно еуфорично и превъзбудено, но и някак отнесено. Това си личеше и в по бавните ми и нежни движения. Не беше само благодарение на умората, просто в този миг се чувствах точно по този начин и му бях благодарна, че не се опитва да зададе друг ритъм.
Зарових пръсти в косата му и всеки път когато се опитваше да избяга го връщах обратно към гърдите си.
- Прекрасно е... - Това бавно темпо всъщност отложи във времето и моя оргазъм. Страстите се бяха успокоили и всъщност бях доволна от развитието, иначе всичко щеше да приключи прекалено бързо.
- С колко жени си го правил в това легло? - Обикновено ползвахме моя апартамент преди Ваалет да заживее при мен, после започнах да идвам в неговият дом, но знаех, че неговите лични завоевания водеше в тази къща и ми беше любопитно колко са. За всички тези години сигурно бяха стотици...

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пон Май 05, 2014 6:38 am

Само тя оставаше в прегръдките ми след секс,всички останали се бяха превърнали в мимолетна забежка,нещо което правех,защото ми се правеше,а не защото толкова много го желаех,преди съвсем не беше така харесваше ми да съм близък с жените,а сега по скоро си остана,като глупав навик и нищо повече. Заиграх се с меките и коси,като ги въртях из пръстите си. Чух въпроса но ми трябваше време да помисля наистина над него,защото определено не ги броях,а като се замислех не бяха много,явно просто не ги намирах за интересни или бях с нея през останалото време:
-В същност освен с жените,който си водила тук,който не са много,са може би пет от както се случи всичко...
Което беше малка бройка имайки предвид,колко съм ненаситен,колко обичах да флиртувам това просто е една скромна бройка,която не преовеличавах наистина,просто така беше:
-И в пете пъти ти отказваше да дойдеш,ядосвах се ужасно и излизах да пия,не се оправдавам...
Определено не го правех но си личеше,че го правя само когато тя не е край мен,не за да ме спира,а защото изпитвах потребността да е около мен,а когато не беше си го правех с друга да я заместя не успешно. И за това си давах сметка едва сега,колко странно че с един въпрос се откриха други по малки.

Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пон Май 05, 2014 6:53 am

Опитах се да сметна ако за само няколко месеца, два или три, от както Ваалет бе при мен, беше спал с пет различни жени, колко ли е цифрата за последните 17 години, но наистина не бях в състояние да го направя точно сега. Мозъкът ми отказваше да функционира.
- А аз не те обвинявам... - Държах да го знае, защото въпроса ми не целеше да му търся сметка за изневерите, защото те в действителност не бяха изневери. Той не ми беше обещавал вярност, а и аз не бях изисквала такава. Знаех, че е невъзможно и не си правех илюзия, че някога ще мога да заявя, че е мой с такава увереност, с каквато той заявяваше, че аз съм негова.
- Щеше ли да си тръгнеш ако заклинанието не те принуди да останеш? - Дълго време след като заклинанието се спусна над града, Кол се опитваше да го премахне и все безуспешно. После сякаш се примири, че ще остане тук и спря да търси изход, което може би беше и основната причина все още да има нужда от мен.

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пон Май 05, 2014 7:04 am

-Най вероятно ако преди 17 години имах възможност да си тръгна и го направех,може би нямаше да се върна.
Това е истината но само за миналото,която знаеха и двамата. Истината е,че го бях направил повече от паниката да не бъда наранен или още по зле тя да е просто пионка на някой или нещо подобно:
-Но всъщност до голяма степен е добре,че се случи така,разбрах че мога да живея на едно място,е добре по принуда е но не е чак толкова лошо и с времето разбрах,че ако си близо до мен няма знаечение къде съм,защото най-често като съм с тебе света изчезва...
Исках да знае,че въпреки миналото не се чувствах вързан за нея и ако не исках да бъда с нея,нямаше да го направя,не е защото не я харевам,обиден съм,всъщност точно обратното:
-А сега ако падне по скоро,ще ми се иска да отидем някъде на почивка и да се върнем после,може би до Париж или Венеция,може до някое топло място,а и ще е приятно,ако може да заведем Ваалет на някой непознато място. Знам,че не може да оставиш града не ми е минавало през ума да те отделям от него,но едноседмично пътуване поне би могла да си позволиш. Ако нещата стоят по друг начин....
Да ама нямаше такъв шанс,да и не я лъжех,казвах истината не ми се искаше да бягам вече не е от това,че свикнах с мисълта истината е,че свикнах и исках да съм с Елизабет.

Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пон Май 05, 2014 7:23 am

- Месец ми звучи доста кратко... - За 17 годишен затвор, имах нужда от поне година живот извън този град.
- Пробвай с месец в различни точки на света... - Подсмихнах се лекичко и оставих кратка целувка върху гърдите му.
- Мразя този купол, но обичам факта, че ми даде повече време с теб... - Надигнах се лекичко и го целунах по устните. Кол беше мъжът на моя живот и всеки миг с него, го чувствах като подарък от съдбата и бях благодарна, че го срещнах.
- Чак сега ли го разбра? - Казах след кратко мълчание и го погледнах, а той ми отвърна с въпросителен поглед.
- Това, че можеш да живееш на едно място. Каза, че благодарение на заклинанието си го разбрал, а аз бях останала с впечатлението, че престоя в ковчега ти е помогнал да свикнеш с това да се привързваш към нещата... - Малко черен хумор, който мен забавляваше, а него дразнеше. Не му харесваше да се шегувам с това, че е прекарал няколко века в ковчег.

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 8 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите